Решение № 5604 по адм. д. № 246/2026 ВАС

 

РЕШЕНИЕ № 5604 София , 26.05.2026 г.

Производството е по реда на чл. 208Чл. 208. ⚖️ Практика (7) На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Касационни основания и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса /РЗОК/ – Бургас против Решение № 10025/14.11.2025 г. на Административен съд – Бургас по адм. дело № 1388/2025 г. С него частично се отменя по жалба на УМБАЛ Дева Мария“ ЕООД, представлявано от д-р Х. К. Я., Заповед за налагане на санкции № РД-25-1190 от 10.07.2025 г. на директора на РЗОК – Бургас в частта, с която на дружеството са наложени 4 санкции „финансова неустойка“ в размер на 200 лева за всяка от тях /общо 800 лева/, по отношение на т.4, 5, 8 и 9 от заповедта. Поддържат се доводи, че решението е неправилно, като постановено при касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване АПК и се иска неговата отмяна. Претендират се разноски. Ответникът - „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария“ ЕООД, представлявано от д-р Х. К. Я., чрез процесуалния представител адв. Е. Кокаларова, в писмено становище оспорва подадената касационна жалба като неоснователна. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211, ал.1Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл.210, ал.1Чл. 210. ⚖️ Практика (1317) (1) Право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. (2) Лицата, спрямо които решението има сила, имат право да го обжалват, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото. (3) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава касационен протест. Срок за касационно оспорване от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл.218, ал.2Чл. 218. ⚖️ Практика (27) (1) Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. (2 ) За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Доказателства от АПК, касационната жалба се явява неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл.220Чл. 220. ⚖️ Практика (35) Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Решение по касационното оспорване АПК, настоящият състав приема следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Бургас е Заповед за налагане на санкции № РД-25-1190 от 10.07.2025 г., издадена от директора на РЗОК – Бургас, с която, на основание чл.76, ал.4Чл. 76. ⚖️ Практика (183) (Отм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., нов - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) В случай че арбитражната комисия потвърди констатациите на длъжностното лице по чл. 72, ал. 2, се прилагат санкциите, предвидени в договора между РЗОК и изпълнителя на медицинска или на дентална помощ. (2) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Санкциите се налагат със заповед на управителя на НЗОК, съответно на директора на РЗОК, която се издава в срок до един месец от уведомяването от страна на арбитражната комисия на управителя на НЗОК, съответно на директора на РЗОК, че са потвърдени констатациите на длъжностното лице по чл. 72, ал. 2, и се съобщава на лицето - обект на проверката. Когато нарушението е установено от длъжностни лица-контрольори на РЗОК, предложението до управителя на НЗОК за издаването и се прави от директора на съответната РЗОК. (3) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) В случай че арбитражната комисия не се произнесе с решение в срока по чл. 75, ал. 7 или е налице равен брой гласове, поради което не е налице прието решение, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, издава мотивирана заповед, с която може да наложи санкциите. (4) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) В случай че съответните районни колегии на съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина, на съответните регионални колегии на съсловните организации на магистър-фармацевтите, на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти или на лекарските асистенти не са посочили свои представители в сроковете по чл. 75, ал. 6 за създаване на арбитражна комисия, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, издава мотивирана заповед, с която може да наложи санкциите, без да е необходимо становището по чл. 74, ал. 4 да бъде разглеждано от такава комисия. (5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Санкциите подлежат на съдебно обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, чл.464, ал.3 и чл.473, ал.5 от Национален рамков договор за медицинските дейности /НРД за МД/ за 2023 – 2025 г., на дружеството са били наложени девет отделни санкции „финансова неустойка“, като по т.1,2,3, 6 и 7 същите са в размер на по 250 лева, а останалите /по т.4,5,8 и 9/ в размер на по 200 лева или общо 2 050 (две хиляди и петдесет) лева. Установено е, че Университетска многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария“ ЕООД е изпълнител по договор с НЗОК за оказване на болнична медицинска помощ с № 020903/24.10.2023 г. Със Заповед № РД-25-766/09.05.2025 г. директорът на РЗОК е разпоредил извършване на тематична проверка на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария“ ЕООД, индивидуализирана подробно, със срок на проверката до 30.05.2025 г. и определени контрольори от отдел ДКБМП в РЗОК – Бургас. Резултатите от проверката са обективирани в Протокол № 826/ 28.05.2025 г., като е констатирано следното: По повод постъпило в РЗОК – Бургас писмо е извършена проверка по отношение на ИЗ № 15471 по КП 145 на ЗОЛ С. Ж. Г. с посочен ЕГН, хоспитализиран в периода от 25-27.09.2024 г. и повторна хоспитализация по КП № 154 с ИЗ № 16730 за времето от 16-21.10.2024 г., и е установено, че неправомерно е изискано заплащането на сума в размер на 500 лева за избор на лекар, по отношение на първото посочено ИЗ, като не е налична декларация от пациента за такъв избор; По отношение на изискана от същия пациент сума в размер на 71,60 лева /отразена в справката на болницата, като „болничен престой“/ е отразено, че основанието за плащане е неясно; От същия пациент е изискана неправомерно сума в размер на 31,24 лв. за система за постоянно промиване, съгласно констатациите на проверяващите. В тази връзка е отразено, че пациентът е подписал заявление за допълнително поискани услуги, свързани с оказване на медицинска помощ срещу заплащане, където е изискал само меню за хранене по избор; При проверка на медицинската документация по ИЗ №15471 е отразено, че на стр.1 от посочения документ липсва задължителен реквизит, а именно посочен номер на стая и легло в титулната страница /стр.1/ от ИЗ; В цитираното ИЗ е допуснато нарушение и при изготвяне на епикризата, тъй като липсва подпис на пациента за получаването ѝ; При проверка на повторната хоспитализация на пациента по КП № 154 с ИЗ № 16730 за времето от 16-21.10.2024 г. са цитирани заплатени от пациента суми, като по отношение на сумата в размер на 179 лева се сочи, че е неправомерно изискана. Въпреки че основанието е посочено като „болничен престой“, проверяващите описват, че не е ясно защо се изисква; Сумата от 31,42 лева, заплатена от пациента, хоспитализиран по КП № 154 с ИЗ № 16730 също е изискана неправомерно спрямо установеното от проверяващите; При хоспитализирането на същия пациент е намерен пропуск в документацията, изразяващ се в липса на задължителен реквизит, а именно посочен номер на стая и легло в титулната страница /стр.1/ от ИЗ № 16730; По отношение ИЗ № 16730 е констатирано нарушение, изразяващо се в липса на подпис на пациента за получаване на епикризата. Материалноправните основания за налагане на санкциите от административния орган са : чл.55, ал.2, т.2, т.3 и т.7Чл. 55. ⚖️ Практика (190) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 11.12.2018 г.) Приетите по реда на чл. 54 национални рамкови договори, съответно анексите към тях влизат в сила от 1 януари на следващата календарна година. (2) Националните рамкови договори съдържат: 1. условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска помощ, както и реда за сключване на договори с тях; 2. отделните видове медицинска помощ по чл. 45 ; 3. условията и реда за оказване на помощта по т. 2; 3а. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) обемите, цените и методиките за остойностяване и закупуване на видовете медицинска помощ по т. 2; 3б. (нова - ДВ, бр. 13 от 2023 г., в сила от 07.02.2023 г.) изисквания относно основните трудови възнаграждения на медицинските специалисти, работещи в лечебни заведения за болнична помощ в изпълнение на договори с НЗОК, които са не по-малко благоприятни от предвидените в колективен трудов договор в отрасъл "Здравеопазване"; 3в. (нова - ДВ, бр. 13 от 2023 г., в сила от 07.02.2023 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) методика за финансиране осигуряването на медицински персонал във: а) лечебни заведения, които извършват медицински дейности в населени места в труднодостъпни и/или отдалечени райони или единствени изпълняват съответната дейност на територията на общината, с изключение на лечебните заведения по чл. 106а, ал. 5б от Закона за лечебните заведения; б) лечебните заведения за болнична помощ по чл. 45, ал. 2а; 4. (доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 11.12.2018 г.) критерии за качество и достъпност на помощта по т. 2, включително конкретни индикатори за оценка на качеството на лечението на пациентите; 5. документацията и документооборота; 6. задълженията на страните по информационното осигуряване и обмена на информация; 6а. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) условията и реда за контрол по изпълнението на договорите; 6б. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) санкции при неизпълнение на договора; 7. други въпроси от значение за здравното осигуряване. (3) Националните рамкови договори не могат да установяват изисквания за: 1. минимален брой на регистрираните здравноосигурени лица от изпълнител на първична извънболнична помощ; 2. условия, възпрепятстващи свободния избор от осигурения на изпълнители на медицинска помощ, сключили договор с РЗОК; 3. (изм. - ДВ, бр. 48 о... от ЗЗО, чл.33, т.4Чл. 33. ⚖️ Практика (63) (1) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., предишна текст на чл. 33 - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса са: 1. всички български граждани, които не са граждани и на друга държава; 2. българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България; 3. (изм. - ДВ, бр. 18 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна; 4. (доп. - ДВ, бр. 54 от 2002 г., в сила от 01.12.2002 г.) лицата с предоставен статут на бежанец, хуманитарен статут или с предоставено право на убежище; 4а. (нова - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г.) лицата с предоставена временна закрила и лицата по чл. 39, ал. 6, т. 2; 4б. (нова - ДВ, бр. 8 от 2023 г.) чуждите граждани, на които е издадено разрешение за пребиваване и работа тип "Синя карта на ЕС"; 4в. (нова - ДВ, бр. 52 от 2025 г.) чуждите граждани, на които е издадено разрешение за продължително пребиваване и работа тип "Единно разрешение за пребиваване и работа"; 4г. (нова - ДВ, бр. 52 от 2025 г.) чуждите граждани, на които е издадено разрешение за продължително пребиваване с цел заетост като сезонен работник; 5. (нова - ДВ, бр. 18 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) чуждестранните студенти и докторанти, приети за обучение във висши училища и научни организации у нас по реда на Постановление на Министерския съвет № 103 от 1993 г. за осъществяване на образователна дейност сред българите в чужбина (обн., ДВ, бр. 48 от 1993 г.; попр., бр. 52 от 1993 г.; изм., бр. 54 от 1995 г., бр. 20 от 1996 г., бр. 38 и 73 от 1999 г., бр. 101 от 2002 г., бр. 89 от 2004 г.) и Постановление на Министерския съвет № 228 от 1997 г. за приемане на граждани на Република Македония за студенти в държавните висши училища на Република България (обн., ДВ, бр. 42 от 1997 г.; изм., бр. 72 от 1999 г., бр. 101 от 2002 г.); 6. (нова - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) лицата, извън посочените в т. 1 - 5, за които се прилага законодателството на Република България съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност. (2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Не са задължително осигурени в НЗОК лицата, които съгласно правила... от НРД за МД 2023 – 2025 г., във връзка с чл.374, ал.1, т.1, б. „б“ от Договора за нарушенията по т.1, т.2 и т.3 от оспорената заповед; чл.55, ал.2, т.5Чл. 55. ⚖️ Практика (190) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 11.12.2018 г.) Приетите по реда на чл. 54 национални рамкови договори, съответно анексите към тях влизат в сила от 1 януари на следващата календарна година. (2) Националните рамкови договори съдържат: 1. условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска помощ, както и реда за сключване на договори с тях; 2. отделните видове медицинска помощ по чл. 45 ; 3. условията и реда за оказване на помощта по т. 2; 3а. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) обемите, цените и методиките за остойностяване и закупуване на видовете медицинска помощ по т. 2; 3б. (нова - ДВ, бр. 13 от 2023 г., в сила от 07.02.2023 г.) изисквания относно основните трудови възнаграждения на медицинските специалисти, работещи в лечебни заведения за болнична помощ в изпълнение на договори с НЗОК, които са не по-малко благоприятни от предвидените в колективен трудов договор в отрасъл "Здравеопазване"; 3в. (нова - ДВ, бр. 13 от 2023 г., в сила от 07.02.2023 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) методика за финансиране осигуряването на медицински персонал във: а) лечебни заведения, които извършват медицински дейности в населени места в труднодостъпни и/или отдалечени райони или единствени изпълняват съответната дейност на територията на общината, с изключение на лечебните заведения по чл. 106а, ал. 5б от Закона за лечебните заведения; б) лечебните заведения за болнична помощ по чл. 45, ал. 2а; 4. (доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 11.12.2018 г.) критерии за качество и достъпност на помощта по т. 2, включително конкретни индикатори за оценка на качеството на лечението на пациентите; 5. документацията и документооборота; 6. задълженията на страните по информационното осигуряване и обмена на информация; 6а. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) условията и реда за контрол по изпълнението на договорите; 6б. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) санкции при неизпълнение на договора; 7. други въпроси от значение за здравното осигуряване. (3) Националните рамкови договори не могат да установяват изисквания за: 1. минимален брой на регистрираните здравноосигурени лица от изпълнител на първична извънболнична помощ; 2. условия, възпрепятстващи свободния избор от осигурения на изпълнители на медицинска помощ, сключили договор с РЗОК; 3. (изм. - ДВ, бр. 48 о... от ЗЗО, чл.421; чл.425, ал.1, т.8 от НРД за МД за 2023 -2025 г. за нарушенията по т.4 и т.8 от оспорената заповед; чл.55, ал.2, т.2, т.3 и т.7Чл. 55. ⚖️ Практика (190) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 11.12.2018 г.) Приетите по реда на чл. 54 национални рамкови договори, съответно анексите към тях влизат в сила от 1 януари на следващата календарна година. (2) Националните рамкови договори съдържат: 1. условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска помощ, както и реда за сключване на договори с тях; 2. отделните видове медицинска помощ по чл. 45 ; 3. условията и реда за оказване на помощта по т. 2; 3а. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) обемите, цените и методиките за остойностяване и закупуване на видовете медицинска помощ по т. 2; 3б. (нова - ДВ, бр. 13 от 2023 г., в сила от 07.02.2023 г.) изисквания относно основните трудови възнаграждения на медицинските специалисти, работещи в лечебни заведения за болнична помощ в изпълнение на договори с НЗОК, които са не по-малко благоприятни от предвидените в колективен трудов договор в отрасъл "Здравеопазване"; 3в. (нова - ДВ, бр. 13 от 2023 г., в сила от 07.02.2023 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) методика за финансиране осигуряването на медицински персонал във: а) лечебни заведения, които извършват медицински дейности в населени места в труднодостъпни и/или отдалечени райони или единствени изпълняват съответната дейност на територията на общината, с изключение на лечебните заведения по чл. 106а, ал. 5б от Закона за лечебните заведения; б) лечебните заведения за болнична помощ по чл. 45, ал. 2а; 4. (доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 11.12.2018 г.) критерии за качество и достъпност на помощта по т. 2, включително конкретни индикатори за оценка на качеството на лечението на пациентите; 5. документацията и документооборота; 6. задълженията на страните по информационното осигуряване и обмена на информация; 6а. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) условията и реда за контрол по изпълнението на договорите; 6б. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) санкции при неизпълнение на договора; 7. други въпроси от значение за здравното осигуряване. (3) Националните рамкови договори не могат да установяват изисквания за: 1. минимален брой на регистрираните здравноосигурени лица от изпълнител на първична извънболнична помощ; 2. условия, възпрепятстващи свободния избор от осигурения на изпълнители на медицинска помощ, сключили договор с РЗОК; 3. (изм. - ДВ, бр. 48 о... от ЗЗО и чл.322, ал.1 от НРД за МД 2023 – 2025 г. за нарушенията по т.5 и т.9 от оспорената заповед; чл.55, ал.2, т.2, т.3 и т.7Чл. 55. ⚖️ Практика (190) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 11.12.2018 г.) Приетите по реда на чл. 54 национални рамкови договори, съответно анексите към тях влизат в сила от 1 януари на следващата календарна година. (2) Националните рамкови договори съдържат: 1. условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска помощ, както и реда за сключване на договори с тях; 2. отделните видове медицинска помощ по чл. 45 ; 3. условията и реда за оказване на помощта по т. 2; 3а. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) обемите, цените и методиките за остойностяване и закупуване на видовете медицинска помощ по т. 2; 3б. (нова - ДВ, бр. 13 от 2023 г., в сила от 07.02.2023 г.) изисквания относно основните трудови възнаграждения на медицинските специалисти, работещи в лечебни заведения за болнична помощ в изпълнение на договори с НЗОК, които са не по-малко благоприятни от предвидените в колективен трудов договор в отрасъл "Здравеопазване"; 3в. (нова - ДВ, бр. 13 от 2023 г., в сила от 07.02.2023 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) методика за финансиране осигуряването на медицински персонал във: а) лечебни заведения, които извършват медицински дейности в населени места в труднодостъпни и/или отдалечени райони или единствени изпълняват съответната дейност на територията на общината, с изключение на лечебните заведения по чл. 106а, ал. 5б от Закона за лечебните заведения; б) лечебните заведения за болнична помощ по чл. 45, ал. 2а; 4. (доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 11.12.2018 г.) критерии за качество и достъпност на помощта по т. 2, включително конкретни индикатори за оценка на качеството на лечението на пациентите; 5. документацията и документооборота; 6. задълженията на страните по информационното осигуряване и обмена на информация; 6а. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) условията и реда за контрол по изпълнението на договорите; 6б. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) санкции при неизпълнение на договора; 7. други въпроси от значение за здравното осигуряване. (3) Националните рамкови договори не могат да установяват изисквания за: 1. минимален брой на регистрираните здравноосигурени лица от изпълнител на първична извънболнична помощ; 2. условия, възпрепятстващи свободния избор от осигурения на изпълнители на медицинска помощ, сключили договор с РЗОК; 3. (изм. - ДВ, бр. 48 о... от ЗЗО, чл.33, т.4Чл. 33. ⚖️ Практика (63) (1) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., предишна текст на чл. 33 - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса са: 1. всички български граждани, които не са граждани и на друга държава; 2. българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България; 3. (изм. - ДВ, бр. 18 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна; 4. (доп. - ДВ, бр. 54 от 2002 г., в сила от 01.12.2002 г.) лицата с предоставен статут на бежанец, хуманитарен статут или с предоставено право на убежище; 4а. (нова - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г.) лицата с предоставена временна закрила и лицата по чл. 39, ал. 6, т. 2; 4б. (нова - ДВ, бр. 8 от 2023 г.) чуждите граждани, на които е издадено разрешение за пребиваване и работа тип "Синя карта на ЕС"; 4в. (нова - ДВ, бр. 52 от 2025 г.) чуждите граждани, на които е издадено разрешение за продължително пребиваване и работа тип "Единно разрешение за пребиваване и работа"; 4г. (нова - ДВ, бр. 52 от 2025 г.) чуждите граждани, на които е издадено разрешение за продължително пребиваване с цел заетост като сезонен работник; 5. (нова - ДВ, бр. 18 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) чуждестранните студенти и докторанти, приети за обучение във висши училища и научни организации у нас по реда на Постановление на Министерския съвет № 103 от 1993 г. за осъществяване на образователна дейност сред българите в чужбина (обн., ДВ, бр. 48 от 1993 г.; попр., бр. 52 от 1993 г.; изм., бр. 54 от 1995 г., бр. 20 от 1996 г., бр. 38 и 73 от 1999 г., бр. 101 от 2002 г., бр. 89 от 2004 г.) и Постановление на Министерския съвет № 228 от 1997 г. за приемане на граждани на Република Македония за студенти в държавните висши училища на Република България (обн., ДВ, бр. 42 от 1997 г.; изм., бр. 72 от 1999 г., бр. 101 от 2002 г.); 6. (нова - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) лицата, извън посочените в т. 1 - 5, за които се прилага законодателството на Република България съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност. (2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Не са задължително осигурени в НЗОК лицата, които съгласно правила... от НРД за МД 2023-2025 г., във връзка с чл.374, ал.1, т.1, б. „б“ от Договора за нарушенията по т.6 и т.7 от оспорената заповед. Постъпило е възражение от провереното лечебно заведение срещу констатациите на протокола, с което се заявява, че нарушенията по т.4 и т.8 са технически грешки при изписване на номерата на стая и на легло и се иска квалифицирането им като маловажни. По отношение на нарушенията по т.5 и т.9 лечебното заведение е заявило също, че от постъпилото писмо на пациента се установява, че е приложена епикризата, издадена от това лечебно заведение, което означава, че документът е получен от осигуреното лице, след като го прилага. Издадена е Заповед за налагане на санкции № РД-25-1190 от 10.07.2025 г. от директора на Районната здравноосигурителна каса – Бургас, с която, на основание чл.76, ал.4Чл. 76. ⚖️ Практика (183) (Отм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., нов - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) В случай че арбитражната комисия потвърди констатациите на длъжностното лице по чл. 72, ал. 2, се прилагат санкциите, предвидени в договора между РЗОК и изпълнителя на медицинска или на дентална помощ. (2) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Санкциите се налагат със заповед на управителя на НЗОК, съответно на директора на РЗОК, която се издава в срок до един месец от уведомяването от страна на арбитражната комисия на управителя на НЗОК, съответно на директора на РЗОК, че са потвърдени констатациите на длъжностното лице по чл. 72, ал. 2, и се съобщава на лицето - обект на проверката. Когато нарушението е установено от длъжностни лица-контрольори на РЗОК, предложението до управителя на НЗОК за издаването и се прави от директора на съответната РЗОК. (3) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) В случай че арбитражната комисия не се произнесе с решение в срока по чл. 75, ал. 7 или е налице равен брой гласове, поради което не е налице прието решение, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, издава мотивирана заповед, с която може да наложи санкциите. (4) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) В случай че съответните районни колегии на съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина, на съответните регионални колегии на съсловните организации на магистър-фармацевтите, на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти или на лекарските асистенти не са посочили свои представители в сроковете по чл. 75, ал. 6 за създаване на арбитражна комисия, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, издава мотивирана заповед, с която може да наложи санкциите, без да е необходимо становището по чл. 74, ал. 4 да бъде разглеждано от такава комисия. (5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Санкциите подлежат на съдебно обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. от ЗЗО, чл.464, ал.3 и чл.473, ал.5 от НРД за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2023 – 2025 г., въз основа на фактите, установени с Протокол № 826/28.05.2025 г., приел за доказани, констатациите на проверяващите, описани в протокола, респективно наложил 9 броя санкции финансова неустойка. Първоинстанционният административен съд е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при наличие на фактически и правни основания за издаването ѝ, при спазване на административнопроизводствени правила, но частично в нарушение на материалния закон. По отношение на констатациите по т.5 и т.9 от заповедта административният съд е приел, че от съдържанието на жалбата на пациента не се установява оплакване за нарушаване правата му във връзка с връчването на епикризата, изготвена след хоспитализацията му в процесното лечебно заведение и съдът е отчел, че нарушение на правата на здравноосигуреното лице от такова естество действително не е налице. Сочи се също, че нарушението може да се отъждестви единствено като нарушение на документооборота, за което относимата санкционна норма е тази по чл.457, ал.3 от НРД за МД за 2023 – 2025 г., която обаче не е приложена за двете вменени нарушения по т.5 и т.9. По т.4 и т.8 е установил, че непосочване на номер на легло и номер на стая в двете цитирани ИЗ макар формално да осъществява белезите на нарушение по документооборота, съставляват типичен случаи на маловажно нарушение, за което административният орган е следвало да даде предписание по реда на чл.449, ал.4 от НРД за МД за 23-25г., а не да налага наказание за първо по ред нарушение. Освен това е приел, че предвид липсата на предходно нарушение, съгласно чл.453, ал.7 от НРД е предвидена възможност да се наложи само една санкция, а не две отделни, както е процедирал органът. При това положение е приел, че четирите санкции по т.4, т.5, т.8 и т.9 от заповедта подлежат на отмяна като незаконосъобразни. Решението е правилно. Относно констатацията по т.4 и т.8 за нарушенията на чл.55, ал.2, т.5Чл. 55. ⚖️ Практика (190) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 11.12.2018 г.) Приетите по реда на чл. 54 национални рамкови договори, съответно анексите към тях влизат в сила от 1 януари на следващата календарна година. (2) Националните рамкови договори съдържат: 1. условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска помощ, както и реда за сключване на договори с тях; 2. отделните видове медицинска помощ по чл. 45 ; 3. условията и реда за оказване на помощта по т. 2; 3а. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) обемите, цените и методиките за остойностяване и закупуване на видовете медицинска помощ по т. 2; 3б. (нова - ДВ, бр. 13 от 2023 г., в сила от 07.02.2023 г.) изисквания относно основните трудови възнаграждения на медицинските специалисти, работещи в лечебни заведения за болнична помощ в изпълнение на договори с НЗОК, които са не по-малко благоприятни от предвидените в колективен трудов договор в отрасъл "Здравеопазване"; 3в. (нова - ДВ, бр. 13 от 2023 г., в сила от 07.02.2023 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) методика за финансиране осигуряването на медицински персонал във: а) лечебни заведения, които извършват медицински дейности в населени места в труднодостъпни и/или отдалечени райони или единствени изпълняват съответната дейност на територията на общината, с изключение на лечебните заведения по чл. 106а, ал. 5б от Закона за лечебните заведения; б) лечебните заведения за болнична помощ по чл. 45, ал. 2а; 4. (доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 11.12.2018 г.) критерии за качество и достъпност на помощта по т. 2, включително конкретни индикатори за оценка на качеството на лечението на пациентите; 5. документацията и документооборота; 6. задълженията на страните по информационното осигуряване и обмена на информация; 6а. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) условията и реда за контрол по изпълнението на договорите; 6б. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) санкции при неизпълнение на договора; 7. други въпроси от значение за здравното осигуряване. (3) Националните рамкови договори не могат да установяват изисквания за: 1. минимален брой на регистрираните здравноосигурени лица от изпълнител на първична извънболнична помощ; 2. условия, възпрепятстващи свободния избор от осигурения на изпълнители на медицинска помощ, сключили договор с РЗОК; 3. (изм. - ДВ, бр. 48 о... от ЗЗО, чл.421; чл.425, ал.1, т.8 от НРД за МД за 2023 – 2025 г. правилно административният съд е достигнал до извод, че като нарушения, свързани с документооборота, според указаното в чл.453, ал.7 от НРД за МД 2023 – 2025 г. е предвидена възможност за налагане само една санкция, а не две отделни и по този критерий санкциите се явяват несъразмерни, а също така и с оглед обстоятелството, че нарушението е първо по ред, органът е следвало да даде предписание по реда на чл.449, ал.4 от НРД за МД 2023 – 2025 г. В хода на съдебното производство съдът е проверил констатациите, обусловили издаването на процесната заповед, като предвид събраните писмени доказателства и приложимия към казуса материален закон, в мотивите на решението обосновано е прието, че визираните от органа нарушения по точки т.5 и т.9 от заповедта са неправилно квалифицирани, в резултат на което материално незаконосъобразно е наложена санкция за извършването им по неприложима в случая разпоредба. Нарушенията по посочените точки касаят липсата на подписи на лекувания пациент под епикризите, издадени от лечебното заведение. Според настоящата инстанция посочените нарушения касаят документиране в хода на хоспитализацията и представляват част от условията и реда за оказване на болнична медицинска помощ. Нарушенията на чл. 322, ал. 1 от НРД за МД за 2023 – 2025 г., касаещи изискуемото съдържание на епикризата, не представляват неспазване на условията и реда за оказване на медицинска помощ, доколкото епикриза се издава при дехоспитализация на пациента, съгласно чл.307, ал.1, т.2 от НРД за МД 2023 – 2025 г., т.е след вече оказана медицинска помощ. Предвид изложеното, правилни са изводите на първоинстанционния съд, че неправилно нарушението е санкционирано по чл.455, ал.3 от НРД за МД за 2023 – 2025 г., вместо санкционната разпоредба на чл.457, ал.3 от НРД за МД за 2023 – 2025 г., която предвижда санкция „финансова неустойка“ за изпълнител на болнична медицинска помощ, който наруши установените изисквания за работа с медицинска или финансова документация. В посочените случаи лечебното заведение е следвало да отговаря по отношение на правилното документиране на престоя на ЗОЛ в него, каквото нарушение, с оспорената пред първоинстанционния съд заповед, не му е повдигнато. Предвид гореизложеното, не са налице касационни отменителни основания и решението, като правилно, следва да бъде оставено в сила. От страна на ответника по касация не са приложени доказателства за сторени разноски, поради което и такива не следва да се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

 

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 10025/14.11.2025 г. на Административен съд – Бургас по адм. дело № 1388/2025 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно.