Решение № 5477 по адм. д. № 731/2026 г. на ВАС

 

РЕШЕНИЕ № 5477 София , 20.05.2026 г.

Производството е по реда на чл. 208Чл. 208. ⚖️ Практика (7) На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Касационни основания и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „МЕДИКАЛ ХОУП – 2019“ ЕООД, чрез адв. Петров, против Решение № 3516/21.11.2025 г., постановено по адм. дело № 607/2025 г. по описа на Административен съд – Плевен. Поддържат се оплаквания за неправилност на оспореното решение поради нарушение на материални закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване от АПК. Касационният жалбоподател счита, че мотивите на първоинстанционния съд са в разрез с материалния закон и неговото прилагане, поради което иска отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отмени Заповед № РД-08-1254/04.07.2025 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса – Плевен (РЗОК – Плевен), в частта по т. 2, с която на дружеството съгласно чл. 24б, т. 8, б. “а“ от Индивидуален договор (ИД) № 151345/29.06.2022 г. е наложена санкция „финансова неустойка“ в размер на 1000 лв. за нарушение на чл. 13, ал. 1 от договора и е постановено възстановяване на неоснователно получена сума в размер на 749 лв. ведно със законната лихва. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – директорът на Районна здравноосигурителна каса - Плевен, чрез гл. юриск. Ненова, в писмен отговор, оспорва основателността на касационната жалба. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14 дневен срок по чл. 211, ал. 1Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1Чл. 210. ⚖️ Практика (1317) (1) Право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. (2) Лицата, спрямо които решението има сила, имат право да го обжалват, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото. (3) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава касационен протест. Срок за касационно оспорване от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2Чл. 218. ⚖️ Практика (27) (1) Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. (2 ) За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Доказателства от АПК касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение в съответствие с чл. 220Чл. 220. ⚖️ Практика (35) Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Решение по касационното оспорване от АПК настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед № РД-08-1254/04.07.2025 г. на директора на РЗОК - Плевен, в частта по т. 2, с която за нарушение чл. 13, ал. 1 от ИД № 151345/29.06.2022 г. на основание чл. 24б, т. 8, б. „а“ от договора на „МЕДИКАЛ ХОУП – 2019“ ЕООД е наложена санкция „финансова неустойка“ в размер на 1000 лв., за това, че по повод заявление на Л. Д. И. от [населено място] изпълнителят не е предоставил, но е отчел ПСПСМИ, определени индивидуално за лице с увреждане с медицински документ, издаден от ЛКК, ТЕЛК или НЕЛК и одобрени за предоставяне от управителя на НЗОК/директора на РЗОК, в резултат на което е получена сума без правно основание в размер на 749 лв. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд е приел за безспорно установено, че между НЗОК, в качеството й на възложител и „МЕДИКАЛ ХОУП – 2019“ в качеството на изпълнител е сключен договор за предоставяне на помощни средства, приспособения, съоръжения и медицински изделия в това число изработване и ремонт, заплащани/доплащани от НЗОК № 151345/29.06.2022 г., изменен и допълнен с допълнително споразумение № 1/16.11.2022 г. и допълнително споразумение № 2/17.07.2023 г., като оспорващият, е приел да осъществява дейности по предоставяне и ремонт на ПСПСМИ при спазване разпоредбите на ЗЗО, ЗХУ, ЗМИ, Наредба № 10 от 2009 г. за условията, реда, механизма и критериите за заплащане от НЗОК на лекарствени средства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, и на ПСПСМИ за хората с увреждания, договаряне на отстъпки и възстановяване на превишените средства при прилагане на механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК и № 7/31.03.2021 г. за условията и реда за съставяне на списък на медицинските изделия по чл. 30а от Закона за медицинските изделия и за определяне на стойността, до която се заплащат и Наредба за условията и реда за осъществяването и контрола на дейностите по предоставяне, ползване и ремонт на ПСПСМИ за хора с увреждания. Изпълнителят, чрез посочения в договора търговски обект, се задължил да предоставя (отпуска) ПСПСМИ в това число изработване или ремонт, посочени в утвърдената от НЗОК спецификация и спецификация – списък по чл. 63 от Наредба № 7/31.03.2021 г. (чл. 2, ал. 1). Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд е счел за обосновани изводите на административния орган, че търговецът не е спазил нормативно установените условия и ред за предоставяне и заплащане на ПСПСМИ, тъй като е отчел, но не е предоставил ПСПСМИ, определени индивидуално за лицето с увреждания Л. Д. И.. Обосновал е извод, че констатираното нарушение правилно е квалифицирано по чл. 13, ал. 1 от горепосочения договор, за което в чл. 24б, т. 8, б. „а“ от същия, изрично е предвидено налагането на „финансова неустойка“ в размер на 1000 лв. и възстановяване на неоснователно получени суми. За да постанови решението си, съдът е заключил, че оспорената Заповед № РД-08-1254/04.07.2025 г. е издадена от материално компетентен орган като съдържа в достатъчна степен и в пълнота фактическите и правни основания за нейното издаване, а в хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до ограничаване правото на защита на адресата. По отношение съответствието на акта с материалния закон, при съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът е приел за доказани по делото фактическите установявания на органа, обективирани в административния акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Оспореният съдебен акт е постановен при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Административният съд изчерпателно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка по чл. 168Чл. 168. ⚖️ Практика (101) (1 ) Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по АПК на всички основания по чл. 146Чл. 146. ⚖️ Практика (382) (2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. (3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. (4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) (5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Съдебен контрол и оперативна самостоятелност от АПК. При постановяване на съдебното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Съгласно чл. 43Чл. 43. ⚖️ Практика (4) Административният орган не може да откаже приемане на писмена декларация, с която се установяват факти и обстоятелства, за които специален закон не предвижда доказване по определен начин или с определени средства. Той може да приеме и писмена декларация, с която се установяват факти и обстоятелства, за които специален закон предвижда доказване с официален документ, когато такъв не е издаден на страната в определения за това срок, освен ако нормативен акт предвижда друго за определени видове документи. Сведения от неучастващи в производството лица от Наредба № 10 от 2009 г. НЗОК сключва договори по чл. 45, ал. 16Чл. 45. ⚖️ Практика (429) (1) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) Националната здравноосигурителна каса заплаща оказването на следните видове медицинска помощ: 1. (изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) медицински и дентални дейности за предпазване от заболявания; 2. (изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) медицински и дентални дейности за ранно откриване на заболявания; 3. извънболнична и болнична медицинска помощ за диагностика и лечение по повод на заболяване; 4. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) долекуване, продължително лечение и медицинска рехабилитация; 5. неотложна медицинска помощ; 6. медицински грижи при бременност, раждане и майчинство; 7. (нова - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) аборти по медицински показания и при бременност от изнасилване; 9. (изм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., предишна т. 8 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) дентална помощ; 10. (предишна т. 9 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) медицински грижи при лечение в дома; 11. (изм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г., предишна т. 10 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) предписване и отпускане на разрешени за употреба лекарства, предназначени за домашно лечение на територията на страната; 12. (нова - ДВ, бр. 111 от 2004 г., в сила от 21.12.2004 г., предишна т. 11 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 101 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) предписване и отпускане на медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, предназначени за домашно лечение на територията на страната, както и на медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ; 13. (предишна т. 11 - ДВ, бр. 111 от 2004 г., в сила от 21.12.2004 г., предишна т. 12 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) медицинска експертиза на трудоспособността; 14. (предишна т. 12 - ДВ, бр. 111 от 2004 г., в сила от 21.12.2004 г., предишна т. 13 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) транспортни услуги по медицински показания. 15. (нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г. [*]) медицински дейности, лекарствени продукти, диетични храни за... от ЗЗО с търговци, осъществяващи дейности по предоставяне и ремонт на помощни средства за хора с увреждания, като в тези договори се уреждат условията и реда за извършване на дейността, правата и задълженията на страните, отчетността, контролът и санкциите при неизпълнение. В този смисъл индивидуалният договор, сключен между страните по настоящия казус – договор № 151345/29.06.2022 г., изменен с допълнително споразумение № 1/16.11.2022 г. и допълнително споразумение № 2/17.07.2023 г., има характер на административен договор по чл. 19аЧл. 19а. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) В производство пред административните органи страните могат да сключат административен договор по въпроси от значим обществен интерес, само когато е предвидено в специален закон. (2) Административният договор е писмено съглашение между административен орган и граждани или организации. (3) Административният договор се сключва в писмена форма и съдържа: страни, предмет и съдържание, дата на сключване и подписи на страните, ако друго не е предвидено в специален закон. Правила за сключване на административния договор от АПК, а уредбата на АПК относно административните договори е приложима към него. В чл. 70, ал. 2Чл. 70. ⚖️ Практика (7) (1) Когато съществува вероятност административният акт да засегне права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица на територията на съседна държава, административната процедура за участие в производството по издаване на административния акт, уредена в този раздел, трябва да бъде достъпна за заинтересованите лица в съответната държава при условията на взаимност. (2) Административният орган осигурява при поискване на заинтересованите лица в съседната държава информацията по от Правилника за прилагане на Закона за хората с увреждания (ППЗХУ) изрично е регламентирано, че помощните средства се предоставят на човека с увреждане, на упълномощено от него лице или на лицата по чл. 21, ал. 2, т. 2Чл. 21. (1) Индивидуалната оценка на потребностите се изготвя по настоящ адрес на човека с увреждане от специализиран отдел в дирекциите "Социално подпомагане" към Агенцията за социално подпомагане. (2) Индивидуална оценка на потребностите се изготвя по искане на: 1. човека с увреждане или упълномощено от него лице; 2. родителя (осиновителя), настойника или попечителя на човек с увреждане; 3. (изм. - ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 01.01.2019 г.) лице, на което са възложени грижи за дете с увреждане по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето; 4. (изм. - ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 01.07.2020 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 101 от 2019 г.) ръководителя на социалната или интегрираната здравно-социална услуга за резидентна грижа, която ползва дете с увреждане; 5. директора на дирекция "Социално подпомагане" към Агенцията за социално подпомагане при самосезиране. (3) За изготвяне на оценката по ал. 1 се подават: 1. заявление-декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане; 2. формуляр за самооценка на човека с увреждане за затруднения в домашни условия и извън тях по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане; 3. медицински документи или експертно решение на Териториално-експертната лекарска комисия (ТЕЛК) или Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК). (4) Документите по ал. 3 се подават в дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на човека с увреждане. Документите може да се подават лично, с писмо с известие за доставяне (обратна разписка) чрез лицензиран пощенски оператор или по електронен път съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 910/2014", и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Документите може да се приемат и в дома на човека с увреждане при доказана с медицински документ необходимост.- 4 от Закона за хората с увреждания (ЗХУ). По този начин е уреден изчерпателно редът за предаване на вече одобрените помощни средства, в съответствие с целите на ЗХУ по чл. 2Чл. 2. Законът има за цел да: 1. насърчава, защитава и гарантира пълноценното и равноправно упражняване на правата и свободите на хората с увреждания; 2. създаде условия за социално приобщаване на хората с увреждания; 3. способства за зачитане на вътрешно присъщото човешко достойнство на хората с увреждания; 4. предоставя подкрепа за хората с увреждания и техните семейства. и гаранциите по чл. 3 от същия закон. Между страните не е спорно, че помощните средства за Л. Д. И. са предоставени от „МЕДИКАЛ ХОУП – 2019“ ЕООД на С. Д. Я. на основание приемно- предавателен протокол от 07.09.2024 г., приложен по делото. Видно от представеното пред РЗОК - Плевен пълномощно на С. Д. Я. последният бил оправомощен от Л. Д. И. от [населено място], да го представлява пред ЛКК и РЗОК/НЗОК, да подава и получава документи за технически средства, както и да попълва необходимите документи и да се подписва вместо И. при необходимост, но не и да получава самите ПСПСМИ. В тази връзка правилно административният съд е приел, че предаването на ПСПСМИ е станало в нарушение на уговореното между „МЕДИКАЛ ХОУП – 2019“ ЕООД и НЗОК в чл. 2, ал. 7, изр. 2 от договора, а именно при предоставянето на вещите, макар и да е бил изготвен приемно- предавателен протокол, не е било представено изрично писмено пълномощно от Л. Д. И.. На следващо място, първостепенният съд закономерно не е кредитирал изцяло показанията на двамата свидетели С. Д. Я. и Л. Д. И. като противоречащи на писмените доказателства по делото - приобщената прокурорска преписка № 4568/25 г. по описа на РП – Плевен, вкл. докладна записка рег. № 270р-7490/05.09.2025 г. и експертна справка № 48/03.09.2025 г. на експерт при РУ - Гулянци, от които се установява, че подписът в графата „Упълномощител“ в пълномощно на Л. Д. И. не е положен от лицето. Изричното упълномощаване изисква в пълномощното да бъдат посочени отделни правни действия или правните последици, които следва да се породят. Този вид пълномощно е специално и в конкретната хипотеза следва да са индивидуализирани включително движимите вещи, които са предмет на предаване между страните. Такова индивидуализиране в случая не е налице. След като в хода на първоинстанционното производство, при разпита на лицето с увреждания и неговия пълномощник, безспорно се установява, че и двамата не знаят какви точно ПСПСМИ са предоставени от „МЕДИКАЛ ХОУП – 2019“ ЕООД, на коя конкретно дата, кои месец или дори година, нито са наясно какво е съдържанието на пълномощното и предвид факта, че в РЗОК – Плевен е получена собственоръчно попълнена и подписана от Л. Д. И. анкета, в която декларира, че е получил протокол, но не и индивидуално определените за него ПСПСМИ, одобрени и финансирани от НЗОК, то отчитането на процесните ПСПСМИ се явява в нарушение на чл. 13, ал. 1 от Договор № 151345/29.06.2022 г., в който случай за административния орган е налице правната възможност по чл. чл. 24б, т. 8, б. „а“ от договора да санкционира търговеца с предвидената финансова неустойка, както и да поиска възстановяване на неоснователно получената сума за ПСПСМИ, ведно със законната лихва. В подкрепа на горното са и данните по пр. пр. № 4568/25 г. по описа на РП – Плевен и по- конкретно, обективираното в докладна записка рег. № 270р-7490/05.09.2025 г., пред служители на МВР, заявление на Л. Д. И., че през есента на 2024 г. същият е получил дюшек и възглавница, а едва през юни 2025 г. – инвалидната количка, след като попълнил анкетата и изписал „не“ в графа № 6. Следователно, дори да се приеме, че лицето с увреждания е получило предназначените за него помощни средства, същите са му предадени със значително закъснение и то от неуправомощено лице. В този смисъл, изложеното в касационната жалба възражение, че след като средствата са предоставени на правоимащото лице, не се установява злоупотреба, по същество не променя факта, че нарушение е извършено. Категорично установено е, че „МЕДИКАЛ ХОУП – 2019“ ЕООД не е предал ПСПСМИ лично на Л. Д. И. или на упълномощено от него лице, а ги е предоставило във владение на трето лице - С. Д. Я., което от своя страна е държало едно от помощните средства до средата на 2025 г. и го е предало на Л. Д. И. с 10 месеца закъснение. Доколкото „МЕДИКАЛ ХОУП – 2019“ ЕООД е отчел ПСПСМИ, които, видно от приемо- предавателния протокол, реално не са предоставени на правоимащото лице, нито на изрично упълномощено от него лице, то нарушение на чл. 13, ал. 1 от Договор № 151345/29.06.2022 г. действително е допуснато и на основание чл. 24б, т. 8, б. “а“ от същия договор дружеството дължи „финансова неустойка“ и възстановяване на неоснователно получените суми. Неоснователни са и възраженията относно необоснованост на първоинстанционния съдебен акт. При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2Чл. 172а. ⚖️ Практика (39) (Нов - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) (1) Решението трябва да съдържа: 1. датата и мястото на постановяването му; 2. посочване на съда, имената на съдията/съдиите, на секретаря и на прокурора, когато той е взел участие в делото; 3. номера на делото, по което се постановява решението; 4. номера и датата на административния акт и наименованието на органа, който го издава; 5. имената, съответно наименованието, на страните; 6. какво постановява съдът; 7. в тежест на кого се възлагат разноските; 8. подлежи ли решението на обжалване, пред кой съд и в какъв срок. (2) Към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. (3) Решението се подписва от съдията/съдиите, взели участие в постановяването му. Когато някой от съдиите не може да го подпише, председателят отбелязва върху решението причините за това. (4) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.07.2026 г.) Когато решението се изготвя в електронна форма, то се подписва с квалифициран електронен подпис и се регистрира в информационната система на съда. Правомощия на съда при нищожност или отмяна на административния акт от АПК първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. Предвид установеното, касационната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, формирани при осъществения съдебен контрол, обосноваващи материална законосъобразност на оспорения административен акт. Безспорно установените юридически факти, се субсумират към хипотезата на нормите на чл. 13, ал. 1 във вр. с чл. 24б, т. 8, б. „а“ от Договор № 151345/29.06.2022 г., възприети като правно основание за издаване на заповедта за налагане на санкция „финансова неустойка“. С оглед изложеното настоящият състав намира, че не са налице сочените касационни основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора основателно е своевременно заявеното от ответната страна искане за присъждане на разноски за касационната инстанция. Съгласно чл. 78, ал. 8Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК във вр. чл. 37, ал. 1Чл. 37. ⚖️ Практика (369) За вземанията си, произтичащи от неизплатени възнаграждения и разноски, адвокатът може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер." 2. В чл. 62, ал. 6 думите "глава петдесет и втора" се заменят с "глава петдесет и пета "Вписване на юридически лица". 3. В чл. 143 ал. 2 се изменя така: "(2) В случай че дължимите разноски не бъдат внесени от наказания адвокат в едномесечен срок от влизане в сила на решението, принудителното изпълнение на решението в частта за разноските се допуска по искане на адвокатския съвет или на дисциплинарния съд по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс. Адвокатът се вписва в списъка на неизправните към касата на колегията." 4. Член 145 се изменя така: " от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ касационният жалбоподател следва да заплати на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 102,26 евро Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението, предл. 2 АПК, във вр. чл. 222, ал. 1Чл. 222. ⚖️ Практика (40) (1 ) Когато отмени решението, Върховният административен съд решава делото по същество. (2) Върховният административен съд връща делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, когато: 1. установи съществено нарушение на съдопроизводствените правила; 2. трябва да се установят факти, за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно. Окончателност на касационното решение от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,

 

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3516/21.11.2025 г., постановено по адм. дело № 607/2025 г. по описа на Административен съд – Плевен. ОСЪЖДА „МЕДИКАЛ ХОУП – 2019“ ЕООД да заплати на Национална здравноосигурителна каса сумата от 102,26 евро (сто и две евро и двадесет и шест евроцента) разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.