Решение № 4038 по адм. д. № 2035/2025 г. на ВАС

 

РЕШЕНИЕ № 4038 София , 15.04.2025 г.

Производството е по реда на чл. 208Чл. 208. ⚖️ Практика (7) На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Касационни основания и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Национална здравноосигурителна каса (НЗОК) гр. София чрез процесуалния представител Й. Йорданов – началник отдел „Правно и административно осигуряване на дейността“ в Районна здравноосигурителна каса Варна, против решение № 13675 от 18.12.2024 г. по адм. д. № 885/2024 г. по описа на Административен съд Варна, с което Националната здравноосигурителна каса е осъдена да заплати на Многопрофилна болница за активно лечение „Света Анна – Варна“ АД, ЕИК 000090019, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Цар Освободител“ № 100: 1. сума в размер на 168 734,56 лева, представляваща имуществени вреди, причинени от неизпълнение на Договор 030816/26.02.2020 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури с НЗОК и извършване на клинични процедури с НЗОК, и дължими за извършени медицински дейности в периода м.05.2022г. – м.08.2023г.; 2. сума в размер на 24 901,66 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата (за периода до датата на депозиране на исковата молба); 3. законна лихва върху претендираната сума (168 734,56 лева), считано от предявяването на исковата молба – 25.04.2024 г., до окончателното й изплащане. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според касатора съдът неправилно е приел, че са налице всички предпоставки за заплащане на претендираните от лечебното заведение суми за отчетена болнична помощ (БП) за дейности по клинични пътеки (КП) №№ 7, 8, 9 и 10. Поддържа, че при определяне на сумите за заплащане са приложени клаузите на чл.338г, ал.25 и чл.354, ал.6 от НРД за МД 2020-2022г и сключения индивидуален договор и няма неизплатени суми на ищеца под посочените стойности в договора. Намира за неоснователни и доводите, че се дължи мораторна лихва за забава върху претендираните главници. Моли за отмяна на решението, отхвърляне на обективно съединените искове и присъждане на разноски за всички съдебни инстанции. Прави евентуално възражение за прекомерност на поисканите разноски от ответника. Ответникът „МБАЛ Свети Пантелеймон“ ООД гр. Плевен, с ЕИК 114686820, чрез процесуалния представител адвокат Куцарова оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли първоинстанционното решение да се остави в сила и да се присъдят разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Предлага съдебното решение да бъде оставено в сила като правилно, постановено пир спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1Чл. 210. ⚖️ Практика (1317) (1) Право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. (2) Лицата, спрямо които решението има сила, имат право да го обжалват, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото. (3) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава касационен протест. Срок за касационно оспорване АПК и в срока по чл.211 ал.1Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста АПК. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С обжалваното решение № 13675 от 18.12.2024 г. по адм. д. № 885/2024 г. на Административен съд Варна Националната здравноосигурителна каса е осъдена да заплати на Многопрофилна болница за активно лечение „Света Анна – Варна“ АД, гр. Варна: 1. сума в размер на 168 734,56 лева, представляваща имуществени вреди, причинени от неизпълнение на Договор 030816/26.02.2020 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури с НЗОК и извършване на клинични процедури с НЗОК, и дължими за извършени медицински дейности в периода м.05.2022г. – м.08.2023г.; 2. сума в размер на 24 901,66 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата (за периода до датата на депозиране на исковата молба); 3. законна лихва върху претендираната сума (168 734,56 лева), считано от предявяването на исковата молба – 25.04.2024 г., до окончателното й изплащане. От фактическа страна е прието, че между страните по делото е сключен индивидуален договор № 030816/26.02.2020г. за оказване на БП по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури с НЗОК и извършване на клинични процедури, изменен с допълнителни споразумения от 24.06.2022г. и от 01.12.2022г, сключени във връзка с §60 от Договор № РД-НС-01-4-13/29.04.2022 г. за изменение и допълнение на НРД за МД между НЗОК и БЛС за 2020-2022г., с който е създадена нова разпоредба – чл.338г, ал.25 (обн. в ДВ, бр.37/17.05.2022г.), въвеждаща нови правила за заплащане на няколко броя клинични пътеки на клиники/отделения Неонатология. От събраните по делото доказателства е установено, че против одобрената от РЗОК – Варна сума за заплащане дейности по КП №№ 7, 8, 9 и 10 за периода месец май 2022 г. – месец август 2023 г е постъпило възражение от Изпълнителният директор на МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД поради несъответствие с извършената и отчетена дейност – плащане в непълен размер. За изясняване на спора от фактическа страна е допусната, назначена и изпълнена съдебно-счетоводна експертиза, чието основно и допълнително заключение са приети без оспорване от страните. По данни от програмата на НЗОК и при съобразяване на дефиницията по т.1.4.3. от Наредба № 13 от 23.07.2014 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Неонатология“ вещото лице установява, че броят на недоносените новородени, отчетени по КП №№ 7, 8, 9, 10 и 11 за всеки от процесните месеци е 91 и не надвишава 20% от общия брой преминали новородени през отделение „Неонатология“ към МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД. Незаплатената част по процесните клинични пътеки възлиза на 162 705,27 лева общо, а обезщетението за забава върху незаплатената част от отчетените процесни клинични пътеки възлиза на 24 001,09 лева общо. Експертът констатира, че в случаите на самоволно напуснали пациенти през процесните месеци цената по съответната КП първо е намалена с 65% с посочено основание „над 20(50)% недоносени“ и след това полученият резултат е намален с нови 80% с посочено основание „самоволно напускане на пациент“, като незаплатената част по процесните клинични пътеки в случаите на самоволно напуснали пациенти възлиза на 6 029,29 лева общо, а обезщетението за забава върху незаплатения процент от процесните суми в случаите на самоволно напуснали пациенти е изчислено в размер на 905,90 лева. В съдебно заседание вещото лице е разяснило разликата между начина на отчитане броя на недоносените новородени от лечебното заведение и от РЗОК – според болницата недоносени са единствено новородените, които са под определен праг гестационни седмици, докато РЗОК счита за недоносени всички новородени по КП №№ 7, 8, 9, 10 и 11. Въз основа на тези фактически установявания съдът намира исковите претенции за основателни. След анализ на новосъздадената с §60 от Договор № РД-НС-01-4-13/29.04.2022г. разпоредба на чл.338г, ал.25 от НРД за МД между НЗОК и БЛС за 2020-2022г. и при съобразяване с дефиницията по т.I.4.3. от Наредба № 13 от 23.07.2014г. за утвърждаване на медицински стандарт „Неонатология“ първоинстанционният съд е приел за неправилна методиката за изчисляване на дължимите плащания по КП №№ 7, 8, 9, 10 и 11 , използвана от НЗОК. В тази връзка и позовавайки се на неоспорените заключения на съдебно-счетоводна експертиза, е преценил, че НЗОК е неизправна страна по договора, отказала да заплати на лечебното заведение претендираните от него суми в пълен размер, поради което я е осъдил да заплати исковите претенции в общ размер 168 822.17лв ведно с обезщетение за забавеното им плащане от датата на предявяване на исковата молба - 25.04.2024 г., до окончателното им изплащане. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е изследвал фактическия състав на иска за реално изпълнение на договорното задължение на ответника по сключения с касатора индивидуален договор. Правилно, след анализ на приложимата нормативна уредба и съвкупна преценка на събраните доказателства, е приел, че НЗОК е неизправна страна по него относно задължението й по чл.3, ал.3 във връзка с чл.338г, ал.25 (обн. в ДВ, бр.37/17.05.2022г.) от НРД за МД между НЗОК и БЛС за 2020-2022г. да заплаща извършените и отчетени медицински дейности при оказването на болнична медицинска помощ за диагностика и лечение по повод на заболяване. Настоящият касационен състав изцяло споделя мотивите за допустимост и основателност на предявените искови претенции, поради което на основание чл. 221, ал. 2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението, изр. 2 АПК препраща към тях. В отговор на касационните оплаквания следва да се отбележи, че в случая не е налице хипотезата за заплащане в намален размер на цената на съответната КП по чл.338г, ал.25 от НРД за МД за 2020-2022г , съгласно която, когато броят на недоносените новородени, отчетени като случаи по една или повече от изброените клинични пътеки: КП № 7, 8, 9, 10, 11, надвишава 20% от общия брой преминали новородени през лечебно заведение за болнична помощ, притежаващо клиника/отделение от второ ниво на компетентност Неонатология, тогава отчетените случаи по КП № 7, 8, 9, 10 и 11 на недоносени новородени над този брой се заплащат в размер, равен на 65% от цената на съответната КП. Тълкуването на понятието „недоносени новородени“ е направено от решаващия съд в пълно съответствие с легалното определение по т.I.4.3. от Наредба № 13 от 23.07.2014г. за утвърждаване на медицински стандарт „Неонатология“ - дете, родено при срок на бременността, по-малък от 37 пълни гестационни седмици (по-малко от 259 дни). Разбирането на НЗОК, че недоносени деца са всички новородени по КП №№ 7, 8, 9, 10 и 11 не намира опора дори в протоколите за тези КП, в които ясно е посочена групата пациенти, към която са насочени, а именно живородени деца без разграничение кога (в коя гестационна седмица) е настъпило раждането. Обстоятелството, че всички те са предназначени за диагностика и лечение на новородени с ниско тегло при раждане, не приравнява лекуваните по тези КП деца с недоносени новородени. Затова не може да бъде споделено поддържаното от касатора тълкуване, че разпоредбата на чл.338г, ал.25 от НРД за МД за 2020-2022г изисква при изчисленията на дължимото плащане за извършените от лечебното заведение медицински дейности да се вземат предвид всички отчетени случаи по КП №№ 7, 8, 9, 10 и 11. В тази връзка неправилно е приложен чл.354, ал.4, 5 и 6 от НРД за МД за 2020-2022г при отказа на МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД да се заплати в пълен размер за случаите на самоволно напуснали пациенти, хоспитализирани по КП №№ 7, 8 и 9 през исковия период. Заплащане в размер на 80% от намалената стойност (65%) на съответната клинична пътека, вместо 80% от пълната стойност (100%) не съответства на фактическото положение и приложимите клаузи от НРД. След като безспорно е установено неизпълнение в срок на парично задължение основателна е и акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава, представляващо законна лихва върху претендираните главници. Размерите на сумите по обективно съединените искове са възприети от съда съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза и изчисленията на вещото лице не се оспорват. Предвид изложеното, като е достигнал до правен извод за основателност на исковите претенции, първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие и при правилно приложение на материалния закон. По оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения не са изложени конкретни доводи, а грешки при формирането на вътрешното убеждение на съда, водещи до необоснованост на съдебния акт, не са допуснати. За решението на Административен съд Варна не са налице сочените касационни основания за отмяна и то следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора своевременно направеното искане от касатора за присъждане на разноски е основателно и НЗОК следва да бъде осъдена да му заплати такива за адвокатско възнаграждение при уважаване на възражението за прекомерност - в размер на 5000 лв, който съответства на сложността на спора в касационната инстанция и реално осъществените действия по правна защита на страната. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

 

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 13675 от 18.12.2024 г., постановено по адм. д. № 885/2024 г. по описа на Административен съд Варна. ОСЪЖДА Националната здравноосигурителна каса, гр. София да заплати на Многопрофилна болница за активно лечение „Света Анна – Варна“ АД, ЕИК 000090019, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Цар Освободител“ № 100 сумата 5 000 (пет хиляди) лева за разноски по делото. Решението е окончателно.