Решение № 390 по адм. д. № 7048/2025 г. на ВАС

РЕШЕНИЕ № 390 София , 15.01.2026 г.

Производството е по чл. 208Чл. 208. ⚖️ Практика (7) На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Касационни основания и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "ДНК Технология" ООО, дружество регистрирано в Руската Федерация срещу Решение №10406 от 25.03.2025 г. по адм. дело №4814/2024 г. на Административен съд София-град (АССГ). С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу Решение № РС-135-(1) от 13.09.2023 г. на председателя на Патентно ведомство (ПВ), В ЧАСТТА, с която на основание чл. 75, ал. 10, т. 3 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО) е оставена без уважение жалбата на дружеството срещу решение от 27.09.2021 г. на състав по опозиции по подадена опозиция срещу регистрацията на марка с вх. №155927, Femoflor, словна, за заявените услуги от клас 42 на Международната класификация на стоките и услугите (МКСУ). Касационният жалбоподател - "ДНК Технология" ООО, счита обжалваното решение за неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване АПК. Обосновава подробни доводи в полза на защитната си теза и счита извода на съда за липса на сходство между услугите от клас 42 МКСУ „научни изследвания“ и „услуги на научни лаборатории“ и стоките от клас 05 МКСУ „диагностични препарати за медицински цели; диагностични реагенти за биомаркери за медицински цели“ е неправилен, тъй като стоките и услугите са сходни, с едно и също предназначение, като услугите са свързани и допълващи се със стоките. В случая производителите на диагностични препарати могат да бъдат и доставчици на съответните услуги от клас 42. Твърди и че каналите на разпространение на процесните стоки и услуги са едни и същи. Сочи, че първоинстанционният съд не е изложил мотиви относно всички заявени услуги от клас 42 МКСУ, извън услугите „научни изследвания; услуги на научни лаборатории; конфигуриране на компютърен софтуер“. Твърди, че съдът неправилно е анализирал представените по делото доказателства в резултат на което е обосновал неправилни правни изводи. Прави искане решението да бъде отменено. Претендира разноски по делото по представен списък. Ответникът по касационната жалба - председателят на Патентното ведомство на Република България изразява становище за неоснователност на жалбата. Прави искане съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение. Представлява се от юрисконсулт Х. Белишка. Ответникът – И. А. Б., не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на страните и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2Чл. 218. ⚖️ Практика (27) (1) Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. (2 ) За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Доказателства АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна. От фактическа страна първоинстанционният съд е приел за установено следното: На 06.08.2019 г. пред Патентно ведомство е заявена за регистрация марка с вх. № 155927, FEMOFLOR, словна, за стоки и услуги от класове 5, 10, 32 и 43 на МКСУ. На 15.01.2020 г. в Патентно ведомство на Република България е постъпила опозиция от „ДНК Технология“ ООО срещу регистрацията на марка с вх. № 155927, FEMOFLOR, словна, за заявените стоки и услуги от класове 5, 10 и 42 на МКСУ. Основание на опозицията е разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 12, ал. 4 ЗМГО. С нея опонентът сочи, че е притежател на по-ранни нерегистрирани марки „Femoflor”, съответно словна и комбинирана, за които са подадени заявки за регистрация с вх. № 157609 от 14.01.2020 г. и с вх. № 157610 от 14.01.2020 г. Твърди, че същите са използвани в търговската дейност на територията на Република България за стоки и услуги, попадащи в класове 5, 42 и 44 МКСУ и представя доказателства по опис. На 14.01.2020 г., във връзка с противопоставените нерегистрирани марки, са подадени заявки с вх. № № 157609 и 157610 за стоки и услуги от класове 5, 42 и 44 МКСУ, за която е платена дължимата държавна такса по чл. 4, ал. 1, т. 1, б. а) от Тарифата за таксите, които се събират от Патентното ведомство на Република България. С решение от 27.09.2021 г. подадената опозиция срещу регистрацията на марка с вх. № 155927, FEMOFLOR, словна, е частично уважена за част от опонираните стоки и услуги в класове 5, 10 и 42 МКСУ, а регистрацията на заявената марка е отказана по отношение на тях. За друга част от заявените стоки и услуги в класове 5, 10 и 42 МКСУ, опозицията е оставена без уважение. За да достигне до този извод, съставът е приел, че от анализа на доказателствата, разгледани в тяхната съвкупност и взаимна свързаност, са показали, че в производството е доказано по категоричен начин регулярното и интензивно използване от страна на опонента на знака „Femoflor“, в качеството му на марка, обозначаваща неговите стоки чрез предлагането им в търговската си дейност на територията на Република България преди датата на заявяване на процесната марка. В заключение опозиционният състав е приел, че опонентът е притежател на нерегистрирани марки, представляващи словна марка „Femoflor” и на комбинирана марка които са използвани в търговската дейност на територията на Република България за стоките „диагностични препарати за медицински цели, диагностични реагенти за биомаркери за медицински цели“ от клас 5 на МКСУ. Прието е, че действителното търговско използване е по-ранно от датата на заявяване на оспорената марка и продължавало към момента на подаване на опозицията. Опозиционният състав е използвал процесуална икономия и поради приетото използване в търговската дейност на двете нерегистрирани марки за идентични стоки от клас 5, е извършен анализ само по отношение на едната по-ранна нерегистрирана марка с вх. № 159609, с оспорената. По отношение на услугите в класове 42 „медицински изследвания; научни изследвания; услуги на научни лаборатории“ и 44 „медицинско обслужване; услуги за медицински анализи, за диагностични и лечебни цели, предоставени от медицински лаборатории", опозиционният състав е приел, че макар и такива услуги да са предлагани на територията на Република България, те не произтичат от опонента или дружество - дистрибутор, а от трети лица. С гореизложените мотиви опозиционният състав е достигнал до извод, че е изпълнен кумулативният фактически състав на чл. 12, ал. 4 ЗМГО за част от опонираните стоки и услуги в класове 5, 10 и 42 МКСУ, като е уважил опозиция с вх. № BG/E/2019/70133333/09.12.2019г., а за другата част от опонираните стоки и услуги, я е оставил без уважение. Недоволен от решението на състава по опозициите „ДНК Технология“ ООО, Руска федерация е депозирал жалба с вх. № BG/N/2019/155927-16/29.11.2021 г. срещу решение от 27.09.2021 г. на състав по опозиции във връзка със заявка за регистрация на марка с вх. № 155927, FEMOFLOR, словна. Със Заповед № З-1059-(1)/06.12.2021 г., изменена със Заповед № 3- 562-(1)/10.08.2023 г. на председателя на ПВ е назначен състав по спорове, който да изготви становище за вземане на решение. Такова е изготвено и е изцяло възприето от административния орган. С Решение № РС-135-1/12.09.2023 г. председателят на Патентното Ведомство отменя решение от 29.11.2021г. на състава по опозиция и го връща за повторно разглеждане относно заявените стоки в клас 10 МКСУ „апарати за ДНК и РНК тестове за медицински цели" и отхвърля жалбата срещу решение от 29.11.2021 г. по отношение на заявените услуги в клас 42 МКСУ (подробно описани). За изясняване на релевантните за спора обстоятелства по делото е изслушана и приета съдебно-маркова експертиза (СМЕ). Въз основа на така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен административен орган, в предвидената от закона писмена форма, с посочване на фактическите и правни основания за постановяването му и без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Съдът приема за безспорно, че съществува вероятност от объркване на потребителите, включително вероятност за свързване на заявената марка с марките на опонента, което произтича от идентичността на словните марки, високата степен на сходство между комбинираната марка на опонента и заявената марка, както и на сходството между техните стоки и услуги. Спорът, според първоинстанционния съд, спорът се свежда до частта за услуги клас 42 – научни изследвания, проектиране на компютърен софтуер, услуги на научни лаборатории. Съдът, вземайки предвид приетата по делото СМЕ, съобразява, че услугите клас 42 – научни изследвания, проектиране на компютърен софтуер, услуги на научни лаборатории са дадени прекалено широко в МКСУ и могат да бъдат насочени към различни индустрии, вкл. енергетика, здравеопазване, селско стопанство и др. Противопоставените стоки в клас 5 се използват предимно в медицинската област за диагностика и контрол на здравословното състояние на пациентите. Макар и да има вероятност научните изследвания да са свързани с проучване на диагностични препарати, насочени към медицинската индустрия, техни търговски канали за разпространение и крайни потребители са напълно различни. Фактът, че стоките на опонента от части могат да бъдат включени в оспорените услуги, според първоинстанционния съд, не е достатъчен, за да бъде обосновано сходство между противопоставените стоки и услуги. Първоинстанционният съд сочи, че атакуваните услуги в клас 42 МКСУ „научни изследвания“ обикновено се извършват от специализирани лаборатории и не са достъпни за масовите потребители за разлика от стоките на опонента, които могат да бъдат достъпни за крайния масов потребител дори и под медицинско наблюдение. Атакуваните услуги в клас 42 МКСУ на заявената марка „услуги на научни лаборатории“ не са сходни и със стоките в клас 5 МКСУ на по-ранните нерегистрирани марки „диагностични препарати за медицински цели; диагностични реагенти за биомаркери за медицински цели, тъй като, според първоинстанционния съд, оспорените услуги обикновено включват възможност за извършване и предоставяне на разнообразни научни изследвания и анализи, които се извършват от специалисти - химици, лаборанти и др. Отделно от това тези услуги могат да бъдат насочени и към експериментална дейност/работа, анализиране на проби, изследване на причините за определени заболявания и търсения на решения за тях. Възможно е противопоставените стоки и услуги да бъдат свързани с медицината и здравеопазването, но стоките в клас 5 МКСУ са насочени по-конкретно за поставяне на диагнози за различни заболявания, следене на болести, докато „услугите на научни лаборатории“ могат да имат твърде разнообразна насоченост и да са свързани с различни научни изследвания и анализи за разнообразни дейности - промишленост, екология и др. Първоинстанционният съд приема, че атакуваните услуги в клас 42 МКСУ на заявената марка „проектиране на компютърен софтуер“ не са сходни със стоките в клас 5 МКСУ на по-ранните нерегистрирани марки „диагностични препарати за медицински цели; диагностични реагенти за биомаркери за медицински цели“, тъй като имат различна регулация, различни дистрибутивни канали, по които достигат до крайните потребители, различава се и кръгът от професионалисти, които ги разработват и разпространяват. Съдът анализира приетата по делото СМЕ и приема извода й, че за целите на оценката за сходство при конфликт между марки, те могат да бъдат разглеждани като сходни и високата степен на сходство между комбинираната марка на опонента и заявената марка, сходството на стоките и услугите, общата целева група от потребители (обикновени потребители, така и специалисти в медицинската, фармацевтичната и научната област) значително увеличава вероятността от объркване, тъй като потребителите могат да предположат, че услугите на заявителя и стоките на опонента произхождат от един и същ източник. Първоинстанционният съд изрично отбелязва, че така формулираните услуги „научни изследвания; проектиране на компютърен софтуер; услуги за научни лаборатории“ следва да бъдат изрично обвързани със стоките от клас 5 МКСУ, за които е установено, че жалбоподателят е използвал нерегистрирана търговска марка, а и е заявил за регистрация такава. Противното, според съда, би означавало, че се заемат цели сектори от услуги, без да има касателство по отношение на предлаганите стоки и услуги от „ДНК Технология“. Въз основа на представените по делото доказателства, първоинстанционният съд приема, че не се установява услугите в клас 42 МКСУ „научни изследвания; проектиране на компютърен софтуер; услуги за научни лаборатории“ да са предоставяни на територията на Република България от жалбоподателя или чрез сключения дистрибуторски договор с дружеството „РИДАКОМ“ ЕООД, преди подаване на процесната заявка за регистрация на марка с вх. № 155927 - 06.08.2019 г. и до датата на подаване на опозицията. Предвид посоченото съдът е направил извод за законосъобразност на оспореното решение и е отхвърлил жалбата. Решението е неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. От една страна първоинстанционният съд е приел, че спорът се свежда до частта за услуги клас 42 – „научни изследвания, проектиране на компютърен софтуер, услуги на научни лаборатории“, а от друга, че жалбата е насочена срещу административния акт в частта му, с която е отхвърлена жалбата срещу всички заявени услуги от клас 42 МКСУ, като в тази насока е и диспозитива на съдебното решение. Видно от петитума на жалбата подадена до първоинстанционния съд и изявлението на процесуалния представител на дружеството в проведеното пред първоинстанционния съд открито съдебно заседание от 20.02.2025 г., се иска отмяна на административния акт в частта му, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение от 27.09.2021 г. на състав по опозиции по подадена опозиция срещу регистрацията на марка с вх. №155927, Femoflor, словна, за всички заявени услуги от клас 42 МКСУ, или поне за „научни изследвания, проектиране на компютърен софтуер, услуги на научни лаборатории“. В съответствие с чл. 172а, ал. 2Чл. 172а. ⚖️ Практика (39) (Нов - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) (1) Решението трябва да съдържа: 1. датата и мястото на постановяването му; 2. посочване на съда, имената на съдията/съдиите, на секретаря и на прокурора, когато той е взел участие в делото; 3. номера на делото, по което се постановява решението; 4. номера и датата на административния акт и наименованието на органа, който го издава; 5. имената, съответно наименованието, на страните; 6. какво постановява съдът; 7. в тежест на кого се възлагат разноските; 8. подлежи ли решението на обжалване, пред кой съд и в какъв срок. (2) Към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. (3) Решението се подписва от съдията/съдиите, взели участие в постановяването му. Когато някой от съдиите не може да го подпише, председателят отбелязва върху решението причините за това. (4) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.07.2026 г.) Когато решението се изготвя в електронна форма, то се подписва с квалифициран електронен подпис и се регистрира в информационната система на съда. Правомощия на съда при нищожност или отмяна на административния акт АПК, към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Основателни са оплакванията на касатора, че първоинстанционният съд не е изложил мотиви по целия спорен предмет. В обжалваното решение съдът е изложил мотиви единствено по отношение на услугите от клас 42 МКСУ „научни изследвания, проектиране на компютърен софтуер, услуги на научни лаборатории“, но е и по останалите услуги от клас 42 МКСУ, по които се е произнесъл административният орган и се оспорват от касатора. След като съдът не е разгледал всички фактически и правни основания за издаване на акта, настоящият съдебен състав не може за първи път да излага доводи в тази насока, с оглед забраната на чл. 220Чл. 220. ⚖️ Практика (35) Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Решение по касационното оспорване АПК. Процесуалните правила относно съдържанието на съдебния акт са съществени, а нарушаването им го опорочава - чл. 209, т. 3, пр. 2Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване АПК. Произнасянето по процесния административен акт при липса на фактически установявания и обосновани правни изводи на съда препятства възможността на настоящата инстанция да извърши проверка на правилността на първоинстанционното решение относно приложението на материалния закон. Преценката на доказателствата и излагането на изводи по същество за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, респективно би ги лишило от същинската касационна проверка относно законосъобразното провеждане на съдебното производство по оспорване на процесния акт. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да изложи мотиви по всички фактически и правни основания за издаване на акта, в оспорваната му част, да обсъди всички доводи на страните, да обсъди приетите по делото доказателства в тяхната съвкупност и въз основа на тях да извърши преценка за законосъобразността на акта. По искането за разноски, на основание чл. 226, ал. 3Чл. 226. ⚖️ Практика (16) (1) Първоинстанционният съд разглежда делото по общия ред, като производството започва от първото незаконосъобразно процесуално действие, послужило като основание за връщане на делото. (2 ) При новото разглеждане на делото се допускат само писмени доказателства, които не са могли да бъдат известни на страната, както и доказателства за новооткрити или новонастъпили обстоятелства след първоначалното разглеждане на делото от първоинстанционния съд. (3) Съдът се произнася и по разноските за водене на делото във Върховния административен съд. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на новото решение АПК, следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението, предл. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2Чл. 222. ⚖️ Практика (40) (1 ) Когато отмени решението, Върховният административен съд решава делото по същество. (2) Върховният административен съд връща делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, когато: 1. установи съществено нарушение на съдопроизводствените правила; 2. трябва да се установят факти, за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно. Окончателност на касационното решение АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №10406 от 25.03.2025 г. по адм. дело №4814/2024 г. на Административен съд София-град. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Решението е окончателно.