Решение № 13077 по адм. д. № 5103/2024 г. на ВАС

РЕШЕНИЕ
№ 13077
София, 03.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Председател:
ВЕСЕЛА НИКОЛОВА
Членове:
БОЙКА ТАБАКОВА
НИКОЛАЙ АНГЕЛОВ
при секретар
Мирела Добриянова и с участието на прокурора Красимира Филипова изслуша докладваното от съдията Николай Ангелов по административно дело № 5103/2024 г.
Производството е по реда на чл. 208Чл. 208. ⚖️ Практика (7) На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Касационни основания и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на Г. И. К. от гр.Плевен,М. Ж. Г. от гр.Плевен,В. С. К. от гр.Плевен и А. П. А. от гр.Плевен,в качеството им на ТЕЛК-Трети състав при УМБАЛ Георги Странски ЕАД чрез адв. Б. Блажев против решение № 784 от 26.02.2024 г. по адм. дело № 695/2023 г. по описа на Административен съд – Плевен. Наведени са оплаквания за неправилност на съдебния акт поради необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване от АПК.
Ответникът – Национална експертна лекарска комисия /НЕЛК/, чрез процесуалния представител юрисконсулт Александров изразява становище за неоснователност на същата. Моли решението да бъде потвърдено като правилно.Претендира разноски.
Ответниците –Агенцията за хората с увреждания, Териториално поделение на Национален осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Плевен и Дирекция „Социално подпомагане“ – Плевен,както и Н. Б. Г. не изразяват становище в законоустановения срок.
Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.
Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба и доводите в нея, обжалвания акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста АПК и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу Експертно решение /ЕР/ № 91222 от зас. № 89 от 13.07.2023 г. на Национална експертна лекарска комисия /НЕЛК/ по Нервни Очни и ССЗ болести - София, с което е отменено ЕР № 90831 от 28.02.2023 г. на Териториална експертна лекарска комисия /ТЕЛК/ III състав към УМБАЛ “Д-р Георги Странски“ ЕАД – Плевен, в частта му относно оценката на трайно намалена работоспособност на заинтерисованото лице Н. Б. Г.. Съдът е приел, че административният акт е законосъобразен, тъй като е постановен от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби, а именно чл. 45, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/ и целта на закона.
Решението е правилно.
По делото е установено, че при преосвидетелстване на Н. Б. Г. и преглед от ТЕЛК ІІІ състав на УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ Плевен е издадено ЕР №90831 от заседание 42 на 28.02.2023 г. В същото е отразено, че до експертизата ТНР е 30 %, и след преглед в ТЕЛК й се определят 50 % ТНР. Датата на инвалидизацията е 23.05.2019 г. Водеща диагноза – [заличен текст]. Посочено е като общо заболяване: [заличен текст] и другите отдели на [заличен текст]. Изложени са мотиви – ТЕЛК определя 50 % ТНР за [заличен текст].
ЕР е получено от ТП на НОИ на 20.03.2023 г., като на 24.03.2023 г. медицинската комисия на ТП на НОИ взема решение същото да бъде обжалвано, доколкото не са съгласни с постановените от ТЕЛК 50 % ТНР по ч.7, т.15.4., тъй като в предоставената МЕД се визира еднократна оперативна интервенция, което не покрива критериите на посочената отправна точка на ТНР. На същия ден решението на медицинската комисия и жалбата от нейния председател са изпратени до НЕЛК чрез РКМЕ. НЕЛК се произнася с ЕР №91222 от заседание 89 на 13.07.2023 г.. Видно от същото, се отменя решението на ТЕЛК и се издава ново ЕР като водеща диагноза е [заличен текст]. Посочено е, че за увреждане на [заличен текст] се следват 40 % ТНР, като този процент ТНР е в съответствие с Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на ТНР в проценти от Приложение №2 към чл.63, ал.3 от НМЕ, изм., ДВ бр.10 от 2023 г.
Решението на Административен съд – Плевен е правилно. При разглеждане на делото първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за спора материалноправни разпоредби от Закона за здравето, Наредбата за медицинската експертиза и Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими възражения.Заключението на допусната по делото СМЕ е прието без оспорване от страните,поради което и оплакванията,свързани с обсъждането и кредитирането му от първоинстанционния съд са неоснователни. Настоящата инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд, с които са обосновани изводите му, поради което и на основание чл. 221, ал. 2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението, изр. 2 от АПК препраща към тях.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че решението на ТЕЛК е постановено в изпълнение правомощията по чл. 45, ал.1 от Правилника. Съгласно чл.63, ал.2 от НМЕ, когато установеното увреждане не е посочено като отправна точка в приложение № 1, но обуславя значителен функционален дефицит, за критерий се взема най-близката по съдържание точка, като в експертното решение се вписва "във връзка с точка ..." и се прави подробна обосновка. Не е спорно, че такова обосноваване не е налице в решението на ТЕЛК, а заболяването е отнесено към тази точка без да се изложат мотиви за неколкократни операции, усложнения, остатъчен траен функционален дефицит. С оглед на фактите за проведено лечение на заинтерисованото лице,изложени при приемането на заключението на СМЕ пред първата инстанция следва да се приеме, че функционалният дефицит, макар и наличен по време на прегледа в ТЕЛК, не е траен по смисъла на НМЕ, доколкото въз основа на същата наредба се дава срок на ТНР за години – в случая с отмененото ЕР на ТЕЛК за 2 години. В случая, нито в медицинската документация, нито в ЕР на ТЕЛК са посочени такива оплаквания – за Г. няма данни да се придвижва с помощни средства или да не може да [заличен текст]. В самото ЕР на ТЕЛК,което е било предмет на контрол от НЕЛК е посочено „[заличен текст]“, като „[заличен текст]“ е съкращение от „[заличен текст]“.
С оглед на посочените фактически установявания от АС-Плевен – липса на неколкократни оперативни интервенции, липса на усложнения, липса на траен функционален дефицит, изразяващ се в използване на помощни средства за придвижване и липса на нарушения в тазовите резервоари, правилен е извода, че в случая е неприложима т.15.4 от част 7 от Приложение № 1 от НМЕ. Приложима е т.15.3, която е относима за оперирани лица, без остатъчен двигателен дефицит.
Съгласно чл.45, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ, при обжалване на експертни решения на ТЕЛК, НЕЛК се произнася само по поводите, посочени в жалбата и предвидени в наредбата по чл. 101, ал. 7Чл. 101. ⚖️ Практика (3) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) За установяване на временна неработоспособност, за установяване на вида и степента на увреждане на деца до 16-годишна възраст и на лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване, и за установяване степента на трайно намалена работоспособност на лица в трудоспособна възраст, както и за потвърждаване на професионална болест се извършва медицинска експертиза. (2) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Медицинската експертиза се организира и ръководи от министъра на здравеопазването и от регионалната здравна инспекция. (3) (Нова - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) При извършване на експертиза на временната неработоспособност се прави преценка и дали здравословното състояние на лицето позволява явяването му пред разследващите органи или пред органите на съдебната власт, когато се налага явяване пред тези органи през периода на временната неработоспособност. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) Видът и степента на увреждане и степента на трайно намалена работоспособност се определят в проценти спрямо възможностите на здравия човек. (5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) Видът и степента на увреждане на лицата, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване, се определят пожизнено. Преосвидетелстването на тези лица може да се извърши по тяхно искане или по искане на контролните органи на медицинската експертиза. (6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) На лицата по ал. 4, които упражняват трудова дейност, се определя степен на трайно намалена работоспособност, ако не са определени вид и степен на увреждане. (7) (Предишна ал. 6, изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) Принципите и критериите на медицинската експертиза, редът за установяване на временна неработоспособност, видът и степента на увреждане, степента на трайно намалена работоспособност, потвърждаване на професионална болест, както и условията и редът за извършване на медицинска експертиза по чл. 103, ал. 3 се определят с наредба на Министерския съвет. от Закона за здравето. В случая НЕЛК правилно се е произнесъл само по отнасянето на заболяването на Г. към т.15.4, в какъвто смисъл е жалбата на председателя на медицинската комисия. НЕЛК би имал основания да се произнесе по евентуалното наличие на други заболявания, по които ТЕЛК не се е произнесъл, ако е била налице жалба от Г., каквато в случая не е налице. По тази причина НЕЛК не е имал задължението да се произнася относно наличието на други заболявания и ТНР, обусловена от тях и чл. 45, ал. 3 от ПУОРОМЕРКМЕ е неприложим.
По изложените съображения, първоинстанционният съд е достигнал до обосновани и правилни изводи за законосъобразност на оспорения административен акт. Не са налице твърдените касационни основания за отмяна. Съдебното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора на ответника по касация НЕЛК се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение съгл. чл.78 ал.8Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК вр.чл.144Чл. 144. ⚖️ Практика (22) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 01.09.2018 г.) За неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс. Преюдициални запитвания по наказателноправни въпроси АПК вр. чл.24Чл. 24. ⚖️ Практика (54) (1) Производството по издаване на индивидуален административен акт започва по инициатива на компетентния орган или по искане на гражданин или организация, а в предвидените в закона случаи - на прокурора, омбудсмана, по-горестоящия или друг държавен орган. (2) Производството по издаване на индивидуален административен акт започва по искане на държавен орган, когато той е сезиран с друго искане за издаване на административен акт, но този административен акт не може да бъде издаден, без да се издаде поисканият от страна на органа административен акт. Дата на започване и сл. НПрПщ в размер на 150 лв,които касаторите следва да заплатят солидарно.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението, изр. 1, предл. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 784 от 26.02.2024 г. по адм. дело № 695/2023 г. по описа на Административен съд – Плевен.
ОСЪЖДА Г. И. К.,[ЕГН] от гр.Плевен,М. Ж. Г.,[ЕГН] от гр.Плевен,В. С. К.,[ЕГН] от гр.Плевен и А. П. А.,[ЕГН] от гр.Плевен да заплатят на Националната експертна лекарска комисия разноски в размер на 150 лв за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Вярно с оригинала, Председател: /п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА секретар: Членове: /п/ БОЙКА ТАБАКОВА
/п/ НИКОЛАЙ АНГЕЛОВ