Решение № 11311 по адм. д. № 617/2024 г. на ВАС

РЕШЕНИЕ
№ 11311
София, 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Председател:
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
Членове:
ДЕСИСЛАВА СТОЕВА
ЯВОР КОЛЕВ
при секретар
Мирела Добриянова и с участието на прокурора Милена Беремска изслуша докладваното от съдията Явор Колев по административно дело № 617/2024 г.
Производството е по реда на чл.208Чл. 208. ⚖️ Практика (7) На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Касационни основания и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Директор на СЗОК срещу Решение №7780 от 13.12.2023 г., постановено по адм. дело №6826/2023 г. по описа на Административен съд – София град(АССГ), с което е отменена негова Заповед за налагане на санкции №РД-12-164/20.06.2023г. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуални правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Царица Йоанна-ИСУЛ“ЕАД със седалище в гр. София срещу цитираната по-горе Заповед. Претендира разноски.
Ответникът – „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Царица Йоанна-ИСУЛ“ЕАД оспорва така подадената касационна жалба и настоява за отхвърлянето и. Претендира разноски.
Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение и настоява за оставянето му в сила.
Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1Чл. 210. ⚖️ Практика (1317) (1) Право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. (2) Лицата, спрямо които решението има сила, имат право да го обжалват, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото. (3) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава касационен протест. Срок за касационно оспорване АПК и в срока по чл.211 ал.1Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста АПК.
Разгледана по същество за неоснователна.
За да отмени издадената от касационния жалбоподател заповед за налагане на санкции, първостепенният съд е приел, че въпреки, че в хода на административното производство не са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, то органът неправилно е приложил материалния закон.
Настоящият касационен състав намира последните изводи за обосновани.
Фактическата обстановка е правилно установена, а и няма спор за нея между страните.
Не е спорно, че между „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Царица Йоанна-ИСУЛ“ЕАД и НЗОК е сключен договор №22-2495/ 27.02.2020г. за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки, извършване на амбулаторни и клинични процедури, по силата на който изпълнителят се е задължил да оказва медицинска помощ, като спазва всички изисквания по ЗЗО, действащия НРД за МД и клаузите на самия индивидуален договор.
Установено било, при извършената от длъжностни лица контрольори в СЗОК пълна планова проверка в болницата, че изпълнителят, при лечение на четири ЗОЛ: Й. Й. по ИЗ №1373/2023г., лекуван по КП №50.1, в епикризата не било отразено придружаващо заболяване – [заболяване], което не било отразено и в направлението за хоспитализация(бл. МЗ-НЗОК №7). Идентичен бил случаят и при ЗОЛ Д. Д. по ИЗ №1526/2023г., лекуван по КП №56.1.
В другите два случая – за ЗОЛ И. Б.(ИЗ №2339/2023г., КП №82.1) и ЗОЛ Е. Г.(ИЗ №3293/2023г., КП 82.1) било констатирано, че описаните в епикризата придружаващи заболявания([заболяване], [заболяване]) не били отразени в направлението за хоспитализация(НХ).
С оглед на това, Директор СЗОК приел, че болничното заведение в описаните четири случая е нарушило изискването по чл.293 ал.3, т.2 и т.3 и чл.385 ал.1 от НРД за МД за 2020 – 2022 г. по отношение на издадените НХ, следващи да имат реквизитите по Приложение №2а, поради което наложил за всяко едно от вменените нарушение санкция „финансова неустойка“ в размер на по 200 лева на основание чл.416 ал.3 от приложимия НРД за МД.
Касационната инстанция намира, че издаденият от Директор СЗОК санкционен акт страда от значителни недостатъци(дефекти), касателно посочените фактическите и правни основания за издаването му по см. на чл.59 ал.2, т.4Чл. 59. ⚖️ Практика (87) (1) Административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано решение. (2) Когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа: 1. наименование на органа, който го издава; 2. наименование на акта; 3. адресат на акта; 4. фактически и правни основания за издаване на акта; 5. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; 6. разпореждане относно разноските; 7. пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва; 8. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му; когато органът е колективен, актът се подписва от председателя или от негов заместник. (3) Устни административни актове, както и административни актове, изразени чрез действия или бездействия, се издават само когато това е предвидено в закон. Предварително изпълнение АПК.
На първо място е посочено, че в четирите случая е нарушено изискването на чл.293 ал.3, т.2 и т.3Чл. 293. ⚖️ Практика (1) (1) Искът се предявява от длъжника срещу взискателя. (2) Когато задължен е гражданин или организация, като ответник се конституира и административният орган, който е издал или е трябвало да издаде административния акт. (3) Искът се предявява пред административния съд по местожителството или седалището на взискателя, а в случаите по ал. 2 - по седалището на административния орган. (4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Подаването на иска не спира изпълнението, но съдът може да го спре до разрешаване на спора, ако то би могло да причини на ищеца значителна и трудно поправима вреда. Определението за спиране подлежи на обжалване по реда на глава тринадесета. Раздел VI. Обжалване на действията на органа по изпълнението Предмет на обжалване от приложимия НРД за МД, който с визираните правила поставя изисквания към съдържанието на епикризата – окончателна диагноза, заболяване с код по МКБ 10 и номер на КП – наименование(т.2) и придружаващи заболявания с изписано наименование на диагнозата с код по МКБ 10(т.3). От изложените по случаите факти, обаче не се констатира вменените нарушения по пунктове 3 и 4 да релевират към неспазване на цитираните изисквания в НРД, тъй като там е описано за несъответно само направлението за хоспитализация. По отношение на изискването на чл.385 ал.1 НРД за МД, то то касае именно последното (бл. МЗ-НЗОК № 7) и е отбелязано, че то се изготвят съгласно изискванията и реквизитите, посочени в приложение № 2б (за периода след 17.05.2022г. до 01.09.2023г., когато този НРД е заменен със НРД за МД 2023 – 2025 г.). В тази връзка тук следва да се посочи, че в съобразителна част е изписано „Приложение №2“, а в разпоредителната част на акта по четирите му пункта за налагане на санкции е вписано „Приложение №2а“. Т.е. визираните различни приложения или не касаят релевантната материя на уредба („Първични медицински документи), или не са относими към периода, през който са лекувани ЗОЛ(22.01.2023г – 23.02.2023г.). Съгласно чл.33 ал.1,т.1 от НРД за МД 2020 – 2022г. относимото приложение е №2б, но то не е посочено никъде в обжалвания акт.
Освен това несъответствие е налице и друго, касаещо вменените нарушения по пунктове 3 и 4 – по отношение на изписаните в разпоредителната част истории на заболяванията, като вместо визираните в съобразителната част такива – ИЗ №2339/ 2023г. и ИЗ №3293/2023г. са посочени други – ИЗ №10987/2022г. двукратно.
Изложеното разкрива очевиден формален подход и неглижиране от страна на органа на подготовката при издаване на самия административен акт.
На следващо място следва да се отбележи, че съществен порок и за четирите нарушения е обстоятелството, че на лечебното заведение са вменени такива, покриващи състава на санкционната норма на чл.416 ал.3 от НРД за МД за 2020 – 2022г.
В тази връзка следва да се изтъкне обстоятелството, че визираните четири нарушения по Заповедта за налагане на санкции са свързани и с правила, които систематично се намират в Глава Деветнадесета, раздел III-ти „Условия и ред за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки, амбулаторни процедури и клинични процедури“ на НРД за МД за 2020 – 2022г.
Във връзка с това, касационната инстанция намира, че документирането на дейностите по процесните клинични пътеки е компонент от основните елементи, които се явяват задължителни за изпълнение от лечебните заведения съгласно чл.293 ал.3,т.2 и т.3 от НРД МД за 2020 г. – 2022 г. Или четирите случая касаят нарушения, свързани и с условията и реда за оказване на медицинска помощ, т.е. с документирането в хода на хоспитализацията, а не с "документацията и документооборота" по см. на чл.55 ал.2, т.5Чл. 55. ⚖️ Практика (190) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 11.12.2018 г.) Приетите по реда на чл. 54 национални рамкови договори, съответно анексите към тях влизат в сила от 1 януари на следващата календарна година. (2) Националните рамкови договори съдържат: 1. условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска помощ, както и реда за сключване на договори с тях; 2. отделните видове медицинска помощ по чл. 45 ; 3. условията и реда за оказване на помощта по т. 2; 3а. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) обемите, цените и методиките за остойностяване и закупуване на видовете медицинска помощ по т. 2; 3б. (нова - ДВ, бр. 13 от 2023 г., в сила от 07.02.2023 г.) изисквания относно основните трудови възнаграждения на медицинските специалисти, работещи в лечебни заведения за болнична помощ в изпълнение на договори с НЗОК, които са не по-малко благоприятни от предвидените в колективен трудов договор в отрасъл "Здравеопазване"; 3в. (нова - ДВ, бр. 13 от 2023 г., в сила от 07.02.2023 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) методика за финансиране осигуряването на медицински персонал във: а) лечебни заведения, които извършват медицински дейности в населени места в труднодостъпни и/или отдалечени райони или единствени изпълняват съответната дейност на територията на общината, с изключение на лечебните заведения по чл. 106а, ал. 5б от Закона за лечебните заведения; б) лечебните заведения за болнична помощ по чл. 45, ал. 2а; 4. (доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 11.12.2018 г.) критерии за качество и достъпност на помощта по т. 2, включително конкретни индикатори за оценка на качеството на лечението на пациентите; 5. документацията и документооборота; 6. задълженията на страните по информационното осигуряване и обмена на информация; 6а. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) условията и реда за контрол по изпълнението на договорите; 6б. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) санкции при неизпълнение на договора; 7. други въпроси от значение за здравното осигуряване. (3) Националните рамкови договори не могат да установяват изисквания за: 1. минимален брой на регистрираните здравноосигурени лица от изпълнител на първична извънболнична помощ; 2. условия, възпрепятстващи свободния избор от осигурения на изпълнители на медицинска помощ, сключили договор с РЗОК; 3. (изм. - ДВ, бр. 48 о... от ЗЗО.
В тази връзка неправилен се явява изводът на Директор СЗОК, че във всичките тези случаи, когато нарушена е новелата на чл.293 ал.3, т.2 и т.3 от цитирания НРД се касае за нарушения, съответстващи на диспозицията на чл. 416, ал. 3 НРД за МД 2020 – 2022 г., според която "Когато изпълнител на болнична медицинска помощ наруши установените изисквания за работа с медицинска или финансова документация, с изключение на случаите на явна фактическа грешка, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция "финансова неустойка" в размер от 200 до 500 лв“. Под тази санкционна норма могат да се подвеждат нарушения, свързани с неправилното прилагане на чл.380 и сл. от същия НРД на МД(Раздел Десети „Документация и документооборот за изпълнители на болнична помощ по клинични пътеки, амбулаторни процедури и клинични процедури“). Т.е. само за вмененото нарушение по чл.385 ал.1 от НРД за МД 2020 – 2022г. ще е приложима посочената санкция.
Изложеното пък обосновава и правилност на извода на административния съдия, че няма как кумулативно за посочени нарушения по чл.293 ал.3, т.2 и т.3 и чл.385 ал.1 от НРД за МД 2020 – 2022г. да се приложи една санкция и то тази по чл.416 ал.3 от НРД(за несъобразяването с чл.293 ал.3, т.2 и т.3 от НРД за МД приложима би била санкционната норма на чл.414 ал.3 от същия НРД за МД).
Или законосъобразен е и крайният извод на първостепенния съд – за материална незаконосъобразност на издадената заповед на Директор СЗОК, поради което правилно тя е била отменена.
В тази връзка първостепенният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция, поради което касационният състав и препраща към тях на основание чл.221 ал.2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението, изр. второ АПК.
С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване АПК.
Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила.
По разноските.
Разноски се дължат на лечебното заведение, които се констатираха да са в размер на общо 100 лева за осъществената защита от юрисконсулт за тази инстанция, които НЗОК следва да възмезди.
По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №7780 от 13.12.2023 г., постановено по адм. дело №6826/2023 г. по описа на Административен съд – София град.
ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса с адрес на призоваване гр.София, [улица]да заплати на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Царица Йоанна-ИСУЛ“ЕАД със седалище в гр. София „разноски по делото в раз­мер на 100 (сто) лева за тази инстанция.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала, Председател: /п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ секретар: Членове: /п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА
/п/ ЯВОР КОЛЕВ