Решение № 3897 по адм. д. № 384/2024 г. на ВАС

РЕШЕНИЕ
№ 3897
София, 02.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на седми март две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:
Председател:
СИБИЛА СИМЕОНОВА
Членове:
ЮЛИЯ ТОДОРОВА
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
при секретар
Мариана Салджиева и с участието на прокурора Милена Беремска изслуша докладваното от съдията Юлия Тодорова по административно дело № 384/2024 г.
Производството е по реда на чл. 208Чл. 208. ⚖️ Практика (7) На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Касационни основания и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Районна здравноосигурителна каса – Пловдив чрез юрисконсулти В. Лазаров и В. Игнатова, против Решение №1829 /25.10.2023 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело №1754/2023 година. В касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното решение, тъй като съдът постановил същото при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване АПК.
Във връзка с касационното основание по чл. 209, т.3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване, предл. първо АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, касаторът посочва, че съдът неправилно се позовал на чл. 2Чл. 2. ⚖️ Практика (32) Опазването на здравето на гражданите като състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие е национален приоритет и се гарантира от държавата чрез прилагане на следните принципи: 1. равнопоставеност при ползване на здравни услуги; 2. осигуряване на достъпна и качествена здравна помощ, с приоритет за деца, бременни и майки на деца до една година; 3. приоритет на промоцията на здраве и интегрираната профилактика на болестите; 4. предотвратяване и намаляване на риска за здравето на гражданите от неблагоприятното въздействие на факторите на жизнената среда; 5. особена здравна закрила на деца, бременни, майки на деца до една година и лица с физически увреждания и психически разстройства; 6. държавно участие при финансиране на дейности, насочени към опазване здравето на гражданите. от Закона за здравето (ЗЗ), който текст бил общ, а за конкретния спор приложим бил специалният Закон за здравното осигуряване. Поддържа, че по повдигнатия пред него правен спор, административният съд нямал компетентност да установява дискриминация и преустановяване на нарушението. Същите били от компетентността на Комисията за защита от дискриминация, която се произнасяла с нарочно решение, подлежащо на съдебен контрол по АПК. Счита, че НЗОК нямала основание да заплати със средства от бюджета си лечението на А. Андреев с [заличен текст] ([заличен текст]), извън одобрените в кратката характеристика на продукта терапевтични показания. Съгласно кратката характеристика на лекарствените продукти с [заличен текст] фигурира одобрена регистрация на приложение само при [заличен текст].
По отношение на твърденията за наличие на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, относими към касационното основание по чл. 209, т. 2Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване АПК, жалбоподателят твърди, че първоинстанционното решение не съдържа собствени, точни, ясни и убедителни мотиви. Съдът не е разгледал обективно спора по същество, едностранно е приел за верни аргументите на жалбоподателя, без да бъдат обсъдени доводите, изложени в представената писмена защита по делото, които са били релевантни за спора.
Решението на административния съд било и необосновано. Липсата на обосновка на изводите, до които първоинстанционният съд е достигнал, е причината, поради която не е възможно касационният съд да проконтролира и прецени, дали изводите му са правилни или не. Касационният жалбоподател моли за отмяна на порочния съдебен акт и за разрешаване на спора по същество, като се отхвърли първоинстанционната жалба.
Ответникът по касационната жалба - А. Андреев, чрез процесуален представител адв. Гьошев, излага съображения за нейната неоснователност и за правилност на първоинстанционното решение.
Съдът е сезиран и с частна касационна жалба, подадена от адв. К. Гьошев, процесуален представител на А. Андреев, против Определение №2884/30.11.2023г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело №1754/2023 година. В нея излага съображения за неправилност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т.3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване, предложение първо АПК във връзка с чл. 236Чл. 236. ⚖️ Практика (9) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Доколкото в тази глава няма особени правила, за производството по частните жалби се прилагат съответно правилата за касационното производство, с изключение на чл. 227а, ал. 1, 3, 4 и 5. Глава четиринадесета. ОТМЯНА НА ВЛЕЗЛИ В СИЛА СЪДЕБНИ АКТОВЕ Раздел I. Отмяна по искане на страна по делото Предмет на отмяна АПК.
Ответникът по частната касационна жалба - директорът на Районна здравноосигурителна каса – Пловдив излага становище за нейната неоснователност, поради което моли да се отхвърли.
Прокурорът от Върховна прокуратура дава становище за неоснователност на подадените касационни жалби.
Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса – Пловдив за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:
А. Андреев, жалбоподател по първоинстанционното дело и настоящ ответник по касационната жалба, е сезирал директора на РЗОК – Пловдив със заявление вх. №95-00-1204 от 09.06.2023 г., с което е поискал да му бъде отпуснато лекарството [заличен текст]. Към заявлението лицето е приложило и изискуемите се документи, установяващи медицинската нужда от приемането му.
Съдът е преценил здравословното състояние на Андреев към момента на подаване на заявлението, въз основа на относимата за спора медицинска документация. Видно от приложената по делото епикриза се установява, че А. Андреев страда от [заличен текст]. За това заболяване му е било проведено последователно лечение: [заличен текст] ([заличен текст]); 6 курса по схема [заличен текст].
Лицето е било лекувано в СБАЛОЗ „Проф. д-р Марин Мушмов“ ЕООД - София, а на 06.06.2023 г. Андреев е преминал през обща клинична [заличен текст] комисия, която дава оценка за прогресия на болестта и препоръчва [заличен текст] стратегия, изразяваща се в [заличен текст], и [заличен текст] наблюдение.
Решението на комисията е било съпроводено и с Приложение № 1А - лист за определяне на критерии при започване на [заличен текст]. Комисията е формирала извод, че Андреев отговаря на критериите за започване на лечението с [заличен текст].
На 09.06.2023 г. А. Андреев e подал до директора на РЗОК - Пловдив заявление вх. №95-00-1204 за отпускане на лекарството [заличен текст], което е разгледано от Комисията за извършване на експертиза по чл. 78 т. 2Чл. 78. ⚖️ Практика (5) Националната здравноосигурителна каса може да извършва експертиза при необходимост от: 1. медицинска помощ, ако стойността и надхвърля 200 пъти минималната работна заплата за страната; 2. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) скъпоструващи лекарствени продукти в случаите, предвидени в НРД; 3. (отм. - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 03.01.2014 г.) ЗЗО в ЦУ на НЗОК по изискванията на НЗОК за провеждане на [заличен текст] в извънболничната помощ. С протокол №РД-23-322 от 27.06.2023 г., издаден на основание чл. 78 т. 2Чл. 78. ⚖️ Практика (5) Националната здравноосигурителна каса може да извършва експертиза при необходимост от: 1. медицинска помощ, ако стойността и надхвърля 200 пъти минималната работна заплата за страната; 2. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) скъпоструващи лекарствени продукти в случаите, предвидени в НРД; 3. (отм. - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 03.01.2014 г.) ЗЗО и чл.66 т.1Чл. 66. ⚖️ Практика (3) (1) (Предишен текст на чл. 66 - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) В информационната система на задължителното здравно осигуряване се използват приетите в страната кодове и номенклатури за регистрация и отчитане на дейностите по здравното обслужване. (1а) (Нова - ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2024 г., в сила от 25.08.2024 г.) Лекарствените продукти, на които не е проверена автентичността чрез показателите за безопасност по чл. 168, ал. 8 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и не е дезактивиран индивидуалният идентификационен белег в системата от регистри в съответствие с Делегиран регламент (ЕС) 2016/161 на Комисията от 2 октомври 2015 г. за допълване на Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета чрез установяване на подробни правила за показателите за безопасност, поставени върху опаковката на лекарствените продукти за хуманна употреба (ОВ, L 32/1 от 9 февруари 2016 г.) от изпълнителите на болнична медицинска помощ и притежателите на разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти, сключили договор с НЗОК, не се заплащат от НЗОК. Обменът на данни за лекарствените продукти по изречение първо се осъществява по реда на чл. 272в от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. (2) (Нова - ДВ, бр. 107 от 2002 г., в сила от 01.01.2004 г., отм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г.) (3) (Нова - ДВ, бр. 107 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г.) Данните и документацията изисквана от НРД могат да се предоставят от изпълнителите на РЗОК и само на електронен или магнитен носител в съгласуван с НЗОК формат. от Правилника за устройството и дейността на НЗОК, комисията е предложила да се откаже отпускане на лекарствения продукт на А. Андреев. Мотивите на комисията са били, че за лицето не били изпълнени всички кумулативно задължителни критерии за започване на първи курс лечение със съответния лекарствен продукт и по – конкретно този продукт бил предназначен за лечение на [заличен текст].
На 28.06.2023 г., на основание чл.16 ал. 2 от Правилника за условията и реда за работа на комисиите за експертизи в РЗОК и във връзка с решение на комисията за експертизи в НЗОК, отразено в протокол № РД-23-322 от заседание № 343, проведено на 26.06.2023 г., ответникът е издал оспореното решение.
С решението си Административен съд Пловдив е отменил по жалба на А. Андреев административния акт и е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне в 14 дневен срок.
Въз основа на установените по делото фактически обстоятелства първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение на директора на РЗОК - Пловдив е незаконосъобразен административен акт, тъй като е постановен при липсата на предпоставките по чл. 146Чл. 146. ⚖️ Практика (382) (2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. (3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. (4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) (5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Съдебен контрол и оперативна самостоятелност АПК.
Първият довод е, че административният акт е издаден в противоречие с чл. 4, ал.1Чл. 4. ⚖️ Практика (3) (1) (Доп. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. (2) Пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. (3) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2016 г.) Непряка дискриминация е поставянето на лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, или на лица, които, без да са носители на такъв признак, съвместно с първите търпят по-малко благоприятно третиране или са поставени в особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрални разпоредба, критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. от Закона за защита от дискриминация. В случая А. Андреев, спрямо когото безспорно е извършена дискриминация, е лице от [заличен текст]. От съдържанието на оспореното решение съдът е приел, че му е отказано лечение, защото не отговоря на един от задължителните критерии за започване на [заличен текст]. Последният критерий бил относим към състоянието на [заличен текст].
Вторият довод за материална незаконосъобразност, изтъкнат от съда, е относно задължението на държавата съгласно чл. 2Чл. 2. ⚖️ Практика (32) Опазването на здравето на гражданите като състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие е национален приоритет и се гарантира от държавата чрез прилагане на следните принципи: 1. равнопоставеност при ползване на здравни услуги; 2. осигуряване на достъпна и качествена здравна помощ, с приоритет за деца, бременни и майки на деца до една година; 3. приоритет на промоцията на здраве и интегрираната профилактика на болестите; 4. предотвратяване и намаляване на риска за здравето на гражданите от неблагоприятното въздействие на факторите на жизнената среда; 5. особена здравна закрила на деца, бременни, майки на деца до една година и лица с физически увреждания и психически разстройства; 6. държавно участие при финансиране на дейности, насочени към опазване здравето на гражданите. от Закона за здравето да опазва здравето на гражданите като състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие, което е и национален приоритет. Аргумент в подкрепа на довода за нарушение на чл. 2Чл. 2. ⚖️ Практика (32) Опазването на здравето на гражданите като състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие е национален приоритет и се гарантира от държавата чрез прилагане на следните принципи: 1. равнопоставеност при ползване на здравни услуги; 2. осигуряване на достъпна и качествена здравна помощ, с приоритет за деца, бременни и майки на деца до една година; 3. приоритет на промоцията на здраве и интегрираната профилактика на болестите; 4. предотвратяване и намаляване на риска за здравето на гражданите от неблагоприятното въздействие на факторите на жизнената среда; 5. особена здравна закрила на деца, бременни, майки на деца до една година и лица с физически увреждания и психически разстройства; 6. държавно участие при финансиране на дейности, насочени към опазване здравето на гражданите. от Закона за здравето било и приетото впоследствие изменение в Наредба № 11/ 17.10.2019 г. за приемане на фармако - терапевтично ръководство по медицинска [заличен текст], издадена от председателя на НСЦРЛП, в насока лечение на [заличен текст].
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Неоснователни са касационните доводи за неправилност на оспореното съдебно решение поради нарушение на материалноправни норми.
Спорът в настоящия случай се отнася до лечение на [заличен текст], както и дали Андреев отговаря на критериите за започване на лечението с [заличен текст], доколкото директорът на РЗОК – Пловдив изрично посочва като основание за отказ обстоятелството, че това лечение е предназначено само за [заличен текст].
По делото не е било спорно, че към датата на издаване на решението на директора на РЗОК – Пловдив, на А. Андреев е било предписано да се лекува с посоченият медицински продукт, с оглед здравословното му състояние и медицинската нужда от приемането му, което е установено по безспорен начин от компетентните здравни органи.
Естеството на обхвата на поисканата от държавата медицинска помощ от лицето, касаеща отпускане на съответното лекарство - [заличен текст], налага преглед на относимото материално право за казуса.
Конституцията на Република България е предвидила в чл. 52, ал.3 задължение на държавата да закриля здравето на гражданите, разбирано като състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие. Върховният административен съд по сходни случаи приема (така напр. Решение № 11656 от 15.12.2022 г. по адм. д. № 4559/2022 г., VІ отд. на ВАС), че това задължение държавата изпълнява чрез прилагане на принципите по чл. 2Чл. 2. ⚖️ Практика (32) Опазването на здравето на гражданите като състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие е национален приоритет и се гарантира от държавата чрез прилагане на следните принципи: 1. равнопоставеност при ползване на здравни услуги; 2. осигуряване на достъпна и качествена здравна помощ, с приоритет за деца, бременни и майки на деца до една година; 3. приоритет на промоцията на здраве и интегрираната профилактика на болестите; 4. предотвратяване и намаляване на риска за здравето на гражданите от неблагоприятното въздействие на факторите на жизнената среда; 5. особена здравна закрила на деца, бременни, майки на деца до една година и лица с физически увреждания и психически разстройства; 6. държавно участие при финансиране на дейности, насочени към опазване здравето на гражданите. от Закона за здравето, един от които е осигуряване на достъпна и качествена здравна помощ, налагаща обосновано и прецизирано спрямо законовите разпоредби, произнасяне от страна на административния орган по разглеждане на заявленията на лицата за медицинските и други услуги по чл. 82Чл. 82. ⚖️ Практика (297) (1) Извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани със: 1. медицинска помощ при спешни състояния; 1а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) интензивно лечение на здравно неосигурени лица; 2. (нова - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) профилактични прегледи и изследвания и акушерската помощ за всички здравно неосигурени жени, независимо от начина на родоразрешение, по обхват и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) стационарна психиатрична помощ; 3а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с психични заболявания; 3б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) лечение със субституиращи и поддържащи програми с метадон и дневни психорехабилитационни програми; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) осигуряване на кръв и кръвни продукти; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) трансплантация на органи, тъкани и клетки; 6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) задължително лечение и/или задължителна изолация; 6а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с инфекциозни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването, включително за предотвратяване на епидемиологичен риск; 6б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с кожно-венерически заболявания; 6в. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с неспецифични белодробни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването; 7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) експертизи за вид и степен на увреждане и трайна неработоспособност; 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) заплащане на лечение за заболявания при условия и по ред, определени от министъра на здравеопазването; 9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01... от Закона за здравето.
Сред основните функции на НЗОК, като административен орган, отговарящ за контрола осъществяван върху здравето на всички граждани, е да гарантира достъпност и равнопоставеност в предоставянето на медицинска помощ. В случая с постановения от административният орган отказ, за предписване на лекарствен продукт от група 1В/1С 1083, с който се назначава терапия съгласно чл.53Чл. 53. ⚖️ Практика (17) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) За осъществяване на дейностите, предвидени в този закон, НЗОК и Българският лекарски съюз приемат чрез подписване Национален рамков договор за медицинските дейности, а НЗОК и Българският зъболекарски съюз приемат чрез подписване Национален рамков договор за денталните дейности. (2) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г. ) Националните рамкови договори по ал. 1 се приемат за срок от три години, като при необходимост или по искане на всяка една от страните се актуализират по реда на приемането им по и чл. 54, ал. 1, т. 1Чл. 54. ⚖️ Практика (577) от НРД за МД за 2020- 2022 г. по „Протокол за предписване на лекарствени продукти, заплащани от НЗОК/РЗОК“, е нарушено правото на ЗОЛ по чл. 4, ал.1Чл. 4. ⚖️ Практика (65) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 14. (1) Механизмът, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, и методиката за прилагането му по чл. 45, ал. 31 от Закона за здравното осигуряване за 2026 г. се приемат до един месец от деня на обнародването на този закон в "Държавен вестник" и влизат в сила от 1 януари 2026 г. (2) Механизмът и методиката за прилагането му по ал. 1 съдържат и следните критерии за определяне на конкретните суми, подлежащи на възстановяване от всеки притежател на разрешение за употреба или от негов упълномощен представител на лекарствени продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване: 1. ръст на разходите на НЗОК за лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване на съответния притежател на разрешение за употреба или негов упълномощен представител за 2026 г. спрямо предходната година, изчислен след приспадане на всички договорени по реда на Закона за здравното осигуряване отстъпки, и 2. дял на разходите на НЗОК за лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване на съответния притежател на разрешение за употреба или негов упълномощен представител от общите разходи на НЗОК за лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване, изчислен след приспадане на всички договорени по реда на Закона за здравното осигуряване отстъпки. (3) Договорите по чл. 45, ал. 22 и 33 от Закона за здравното осигуряване за 2026 г. се сключват, а сключените до обнародването на този закон в "Държавен вестник" договори се допълват относно прилагането на механизма и методиката по ал. 1 спрямо лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване до един месец от деня на обнародването на механизма и методиката по ал. 1 в "Държавен вестник". (4) Лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване, за които не са сключени договори или допълнителни споразумения в срока по ал. 3, не се заплащат от НЗОК. За тези лекарствени продукти за периода на заплащането им от НЗОК през 2026 г. се дължат на НЗОК отстъпките, договорени при провеждане на задължителното централизирано договаряне на отстъпки за 2026 г., и се прилагат действащите през периода до обнародването на този закон в "Държавен вестник" механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, и методиката за прилагането му. (5) Притежателите на ... ЗЗО за достъпна медицинска помощ, произтичащо от задължението на държавата да гарантира здравното осигуряване на своите граждани и реда за неговото финансиране.
В случая по чл. 4, ал. 1Чл. 4. ⚖️ Практика (65) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 14. (1) Механизмът, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, и методиката за прилагането му по чл. 45, ал. 31 от Закона за здравното осигуряване за 2026 г. се приемат до един месец от деня на обнародването на този закон в "Държавен вестник" и влизат в сила от 1 януари 2026 г. (2) Механизмът и методиката за прилагането му по ал. 1 съдържат и следните критерии за определяне на конкретните суми, подлежащи на възстановяване от всеки притежател на разрешение за употреба или от негов упълномощен представител на лекарствени продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване: 1. ръст на разходите на НЗОК за лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване на съответния притежател на разрешение за употреба или негов упълномощен представител за 2026 г. спрямо предходната година, изчислен след приспадане на всички договорени по реда на Закона за здравното осигуряване отстъпки, и 2. дял на разходите на НЗОК за лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване на съответния притежател на разрешение за употреба или негов упълномощен представител от общите разходи на НЗОК за лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване, изчислен след приспадане на всички договорени по реда на Закона за здравното осигуряване отстъпки. (3) Договорите по чл. 45, ал. 22 и 33 от Закона за здравното осигуряване за 2026 г. се сключват, а сключените до обнародването на този закон в "Държавен вестник" договори се допълват относно прилагането на механизма и методиката по ал. 1 спрямо лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване до един месец от деня на обнародването на механизма и методиката по ал. 1 в "Държавен вестник". (4) Лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване, за които не са сключени договори или допълнителни споразумения в срока по ал. 3, не се заплащат от НЗОК. За тези лекарствени продукти за периода на заплащането им от НЗОК през 2026 г. се дължат на НЗОК отстъпките, договорени при провеждане на задължителното централизирано договаряне на отстъпки за 2026 г., и се прилагат действащите през периода до обнародването на този закон в "Държавен вестник" механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, и методиката за прилагането му. (5) Притежателите на ... ЗЗО задължителното здравно осигуряване гарантира свободен достъп на осигурените лица до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, включително и до определени лекарствени продукти, заплащани от НЗОК. В чл. 4, ал. 3Чл. 4. ⚖️ Практика (65) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 14. (1) Механизмът, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, и методиката за прилагането му по чл. 45, ал. 31 от Закона за здравното осигуряване за 2026 г. се приемат до един месец от деня на обнародването на този закон в "Държавен вестник" и влизат в сила от 1 януари 2026 г. (2) Механизмът и методиката за прилагането му по ал. 1 съдържат и следните критерии за определяне на конкретните суми, подлежащи на възстановяване от всеки притежател на разрешение за употреба или от негов упълномощен представител на лекарствени продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване: 1. ръст на разходите на НЗОК за лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване на съответния притежател на разрешение за употреба или негов упълномощен представител за 2026 г. спрямо предходната година, изчислен след приспадане на всички договорени по реда на Закона за здравното осигуряване отстъпки, и 2. дял на разходите на НЗОК за лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване на съответния притежател на разрешение за употреба или негов упълномощен представител от общите разходи на НЗОК за лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване, изчислен след приспадане на всички договорени по реда на Закона за здравното осигуряване отстъпки. (3) Договорите по чл. 45, ал. 22 и 33 от Закона за здравното осигуряване за 2026 г. се сключват, а сключените до обнародването на този закон в "Държавен вестник" договори се допълват относно прилагането на механизма и методиката по ал. 1 спрямо лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване до един месец от деня на обнародването на механизма и методиката по ал. 1 в "Държавен вестник". (4) Лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване, за които не са сключени договори или допълнителни споразумения в срока по ал. 3, не се заплащат от НЗОК. За тези лекарствени продукти за периода на заплащането им от НЗОК през 2026 г. се дължат на НЗОК отстъпките, договорени при провеждане на задължителното централизирано договаряне на отстъпки за 2026 г., и се прилагат действащите през периода до обнародването на този закон в "Държавен вестник" механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, и методиката за прилагането му. (5) Притежателите на ... ЗЗО е предвидено, че условията и редът за упражняване правото на достъп и свободен избор на осигурените лица до медицинска помощ се уреждат в наредбата по чл. 81, ал. 3Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. ЗЗ и в националните рамкови договори.
По същество предоставяната от държавата медицинска помощ следва да бъде достъпна и това понятие е разгледано от Конституционния съд на Република България в Решение № 32/26.11.1998 г. по конст. дело № 29/1998 г. Видно от мотивите на решението понятието "достъпна медицинска помощ" по смисъла на чл. 52, ал. 1 от Конституцията означава възможност за медицинско лечение на всички граждани в случай на заболяване, равни условия и еднакви възможности за ползване на лечението. Също така, в Решение № 2/22.02.2007 г. по конст. дело № 12/2006 г. Конституционният съд на Република България посочва, че правото по чл. 52, ал. 1 от Конституцията на здравно осигуряване, гарантиращо на гражданите достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване не е право от класически тип, а е от категорията на социалните права, които се характеризират с липсата на универсалност и пряка съдебна защита, което по необходимост налага държавна намеса.
Цитираните решения на Конституционния съд на Република България показват, че достъпът на гражданите до медицинска помощ предполага и равнопоставеност при ползването й. Нито Конституцията, нито Законът за здравното осигуряване поставят специални нормативни изисквания достъпът до медицинска помощ да се определя от пола на лицето, което се нуждае от съответната медицинска помощ. В текстовете на чл. 52, ал.1 и ал. 3 от Конституцията се използва родовото понятие „гражданите“, а не мъж, респ. жена, поради което при установена медицинска нужда от лечение на Андреев, който е [заличен текст], е ирелевантно, че ЗОЛ не отговаря на задължителен критерий -3 –„[заличен текст]“ по т.А. IV.1 на Приложение 1А “[заличен текст]“.
След като предписаният на Андреев медицинския продукт е бил обоснован от медицинска гледна точка, органът е нямал правно основание да откаже предписването на лице от [заличен текст], само поради причина, че [заличен текст] може да се приложи единствено на [заличен текст]. В този смисъл неоснователно е възражението на касатора, че установеното от първоинстанционния съд дискриминационно третиране на жалбоподателя по първоинстанционното дело, по признак пол е незаконосъобразно, тъй като е от компетентността на Комисията за защита от дискриминация.
Следва да бъде посочено, че първоинстанционният административен съд на основание чл. 168, ал.1Чл. 168. ⚖️ Практика (101) (1 ) Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по АПК е извършил контрол на законосъобразността на оспорения административен акт по чл. 146Чл. 146. ⚖️ Практика (382) (2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. (3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. (4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) (5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Съдебен контрол и оперативна самостоятелност АПК и на това основание е приел, че актът е материално незаконосъобразен, като постановен в противоречие с чл. 4 от Закон за защита от дискриминация. В този аспект противното разбиране, поддържано от касатора, би означавало ограничаване на контрола за законосъобразност на оспорения пред съда административен акт, без изрична законова разпоредба, което ще е в противоречие и с текста на чл. 120, ал.2 от Конституцията на Република България.
Посочената пряка дискриминация по пол е налице, тъй като Андреев е третиран по различен начин от [заличен текст], само защото са [заличен текст]. Според практика на Европейския съд по правата на човека само „много сериозни причини“ могат да оправдаят разликата в третирането въз основа на пола, доколкото дискриминацията се дефинира като различно третиране или пренебрегване на необходимостта от различно третиране на лица в аналогични ситуации, за което не може да бъде посочено „обективно и разумно оправдание“. В случая при проверката на легитимна и разумна обосновка в контекста на чл. 4Чл. 4. ⚖️ Практика (3) (1) (Доп. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. (2) Пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. (3) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2016 г.) Непряка дискриминация е поставянето на лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, или на лица, които, без да са носители на такъв признак, съвместно с първите търпят по-малко благоприятно третиране или са поставени в особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрални разпоредба, критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. от Закона за защита от дискриминация, съдът не е установил легитимна цел на посочената мярка, предмет на оплакването на Андреев, поради което, след като директорът на РЗОК – Пловдив не доказва тази цел, то неравното третиране на лицето с оглед отказаното му лечение с лекарството [заличен текст] по признал пол, е незаконосъобразно.
В допълнение, Съдът на Европейския съюз също неколкократно е постановявал, че предвид същественото значение на принципа на равно третиране, изключението от забраната за дискриминация, основана на пола, трябва да се тълкува стриктно (решение от 18 ноември 2010 г., Kleist, C‑356/09, EU:C:2010:703, т. 39 и цитираната съдебна практика).
Принципът за равенство между жените и мъжете, е прогласен като такъв и в чл. 5.6. от Фармако-терапевтично ръководство по медицинска [заличен текст] от Наредба № 11 от 17 октомври 2019 г. за приемане на фармако-терапевтично ръководство по медицинска [заличен текст], издадена от Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти, обн. ДВ. бр. 85 от 29 октомври 2019 г., последно изм. ДВ. бр. 70 от 15 август 2023 г., след датата на издаване на Решение №РД-21-258/28.06.2023 г. на директора на РЗОК – Пловдив. В текста на посочената норма е предвидено, че [заличен текст] при мъже се лекува по аналогичен начин като [заличен текст] при жени.
Неоснователни са възраженията относно необоснованост на първоинстанционния съдебен акт. При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2Чл. 172а. ⚖️ Практика (39) (Нов - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) (1) Решението трябва да съдържа: 1. датата и мястото на постановяването му; 2. посочване на съда, имената на съдията/съдиите, на секретаря и на прокурора, когато той е взел участие в делото; 3. номера на делото, по което се постановява решението; 4. номера и датата на административния акт и наименованието на органа, който го издава; 5. имената, съответно наименованието, на страните; 6. какво постановява съдът; 7. в тежест на кого се възлагат разноските; 8. подлежи ли решението на обжалване, пред кой съд и в какъв срок. (2) Към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. (3) Решението се подписва от съдията/съдиите, взели участие в постановяването му. Когато някой от съдиите не може да го подпише, председателят отбелязва върху решението причините за това. (4) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.07.2026 г.) Когато решението се изготвя в електронна форма, то се подписва с квалифициран електронен подпис и се регистрира в информационната система на съда. Правомощия на съда при нищожност или отмяна на административния акт АПК, първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика.
Предвид изложеното, Върховният административен съд - състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2Чл. 218. ⚖️ Практика (27) (1) Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. (2 ) За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Доказателства АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора жалбоподателят следва да заплати на ответника по касационната жалба направените разноски по делото, които в случая са за заплатено адв. възнаграждение за един адвокат по делото в размер на 2000 лева и по представен договор за правна защита и съдействие от 29.11.2023 г., който е с характер на разписка за заплатена сума от 2000 лева на адв. Гьошев.
По частната жалба:
Подадената частна касационната жалба от адв. К. Гьошев е допустима - подадена е от надлежна страна, в срока и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество частната касационна жалба е неоснователна.
Правилно съдът е преценил фактическата и правната сложност на първоинстанционното дело, както и извършената работа от адв. Гьошев съобразно чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата и му е присъдил сумата от 1000 лева. При липса на поддържаните касационни основания по чл. 209, т.3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване, предл. първо АПК вр. с чл. 236Чл. 236. ⚖️ Практика (9) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Доколкото в тази глава няма особени правила, за производството по частните жалби се прилагат съответно правилата за касационното производство, с изключение на чл. 227а, ал. 1, 3, 4 и 5. Глава четиринадесета. ОТМЯНА НА ВЛЕЗЛИ В СИЛА СЪДЕБНИ АКТОВЕ Раздел I. Отмяна по искане на страна по делото Предмет на отмяна АПК обжалваното Определение №2884/30.11.2023 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело №1754/2023 г. следва да остане в сила.
Предметът на подадената частна жалба от адв. Гьошев касае присъдените му разноски за адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38 ЗА. Същите са материална последица от вече разрешения правен спор. На това основание и независимо от изхода на делото в тази му част, на ответника по частната жалба не се дължат поисканите с отговора на частната касационна жалба разноски в размер на 300 лева за юрисконсултско възнаграждение, тъй като в производство по изменение на решението в частта за разноските по чл. 248Чл. 248. ⚖️ Практика (32) (1) В срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. (2) Съдът съобщава на насрещната страна за исканото допълване или изменяне с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок. (3) Определението за разноските се постановява в закрито заседание и се връчва на страните. То може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Спогодба след приключване на съдебното дирене ГПК, разноски не се присъждат.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението, изр. 1, предл. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1829 /25.10.2023 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело №1754/2023 година.
ОСТАВЯ В СИЛА Определение №2884/30.11.2023 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело №1754/2023 година.
ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса, гр. София да заплати на А. Андреев с [ЕГН] с адрес – гр. Пловдив, [улица], ет. [номер] разноски в размер на 2000 лева (две хиляди лева) пред касационната инстанция.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала, Председател: /п/ СИБИЛА СИМЕОНОВА секретар: Членове: /п/ ЮЛИЯ ТОДОРОВА
/п/ РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА