Административни дела

  • Според вида на нарушението: Работа с документи
  • Номер на дело: 5031
  • Година нa делото: 2025
  • Издател на акта: НЗОК/РЗОК
  • Приложно поле: Лечебна дейност
  • Според вида на акта: Друг ИАА
  • Първоначалният акт е: Потвърден
  • Приложим закон: ЗЛЗ, ЗЗ, НРД
  • Основания за оспорване: Процесуални нарушения
⚖️ РЕЗЮМЕ НА ДЕЛОТО (АДМИНИСТРАТИВНО)
  • Страни: Национална здравноосигурителна каса (НЗОК) срещу „Многопрофилна болница за активно лечение Бургасмед“ ЕООД
  • Предмет на спора: Касационна жалба срещу Решение №4548/13.10.2025 г. на Административен съд – Пазарджик за осъждане на НЗОК да заплати отчетена и неизплатена медицинска дейност по клинични пътеки и обезщетение за забава

  • Ключови моменти: Спорът касае приложението на чл. 386, ал. 1 от НРД за МД 2023-2025 г. при повторна хоспитализация на пациенти по същата клинична пътека в рамките на 30 дни. Приетата съдебно-медицинска експертиза доказва, че са спазени диагностично-лечебните алгоритми. При проверките на НЗОК не са констатирани нарушения от лечебните заведения, поради което отказът за плащане противоречи на материалния закон. Няма допуснати процесуални нарушения.
  • Решение: ОСТАВЯ В СИЛА първоинстанционното решение. ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса да заплати на „МБАЛ Бургасмед“ ЕООД съдебни разноски за касационната инстанция в размер на 600 евро.

РЕШЕНИЕ
№ 5031
София, 11.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и шеста година в състав:
Председател:
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
Членове:
ДЕСИСЛАВА СТОЕВА
ЯВОР КОЛЕВ
при секретар
Светослава Огнянова и с участието на прокурора Куман Куманов изслуша докладваното от съдията Десислава Стоева по административно дело № 12035/2025 г.
Производството е по реда на чл. 208Чл. 208. ⚖️ Практика (7) На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Касационни основания и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/, чрез гл. юрк. Д. Сотирова, против Решение №4548/13.10.2025 г., постановено по адм. дело № 328/2025 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, в частта, с която НЗОК е осъдена да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение /МБАЛ/ Бургасмед“ ЕООД: 1/сума в общ размер на 13 122,00 лева, представляваща отчетена и неизплатена медицинска дейност въз основа на Договор № 021372 от 24.10.2023 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури с НЗОК, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното заплащане на сумата; 2/сума в общ размер на 234,26 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва върху заплатените в договорения срок суми за извършена и отчетена медицинска дейност и 3/сума в общ размер на 1 244,36 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски съразмерно уважената част от иска. Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът по жалбата – „Многопрофилна болница за активно лечение Бургасмед“ ЕООД, в писмен отговор, оспорва касационната жалба като неоснователна.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира изводите на първоинстанционния съд за обосновани и съответни на приложимите материалноправни норми. Счита, че не са налице касационни отменителни основания, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1Чл. 210. ⚖️ Практика (1317) (1) Право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. (2) Лицата, спрямо които решението има сила, имат право да го обжалват, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото. (3) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава касационен протест. Срок за касационно оспорване АПК, в срока по чл.211, ал.1Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл.218, ал.2Чл. 218. ⚖️ Практика (27) (1) Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. (2 ) За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Доказателства от АПК, жалбата се явява неоснователна.
С обжалваното решение на Административен съд – Пазарджик е осъдена НЗОК да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение Бургасмед“ ЕООД сума в общ размер на 13 122,00 лева, представляваща отчетена и неизплатена медицинска дейност въз основа на Договор № 021372 от 24.10.2023 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури с НЗОК, и включваща следните суми: 4 626,72 лева по КП № 20.1 за ЗОЛ с ИЗ № 16913/2024 г.; 1 306,08 лева по КП № 40.2 за ЗОЛ с ИЗ № 17373/2024 г.; 2 257,20 лева по КП № 137 за ЗОЛ с ИЗ № 16719/2024 г.; 2 079,00 лева по КП № 218 за ЗОЛ с ИЗ № 18062/2024 г., 1 435,00 лева за вложено медицинско изделие при изпълнение на КП № 218 за ЗОЛ с ИЗ № 18062/2024 г.; 1 418,00 лева по КП № 74.1 за ЗОЛ с ИЗ № 1592/2025 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното заплащане на сумата, както и сумата в общ размер на 234,26 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва върху незаплатените в договорения срок суми за извършена и отчетена медицинска дейност, както следва: мораторната лихва в размер на 108,18 лева върху главницата от 4 626,72 лева за периода от 26.01.2025 г. до 31.03.2025 г.; мораторната лихва в размер на 30,54 лева върху главницата от 1 306,08 лева за периода от 26.01.2025 г. до 31.03.2025 г.; мораторната лихва в размер на 52,77 лева върху главницата от 2 257,20 лева за периода от 26.01.2025 г. до 31.03.2025 г.; мораторната лихва в размер на 25,43 лева върху главницата от 2 079 лева за периода от 26.02.2025 г. до 31.03.2025 г. и мораторната лихва в размер на 17,34 лева върху главницата от 1 418 лева за периода от 26.02.2025 г. до 31.03.2025 г., като е отхвърлил предявения иск за обезщетение за забава за разликата над уважения размер от 234,26 лева до пълния претендиран размер от 294,80 лева като неоснователен и недоказан.
За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа страна, че „Многопрофилна болница за активно лечение Бургасмед“ ЕООД е изпълнител по Договор № 021372/24.10.2023 г. с Националната здравноосигурителна каса за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури и клинични процедури, вкл. и по КП № 20.1 „Кардиология/съдова хирургия/ОАИЛ“, КП № 40.2 „Педиатрия“, КП № 74.1 „Гастроентерология/Хирургия“, КП № 137 „Ушно-носно-гърлени болести/ОАИЛ“ и КП № 218 „Ортопедия и травматология/ОАИЛ“.
Безспорен между страните е въпросът, че пациентите, за които се претендира отчетена и незаплатена медицинска дейност са били хоспитализирани в едно и също или различни лечебни заведения, по една и съща КП, в рамките на 30 дни, а именно:
ЗОЛ Д. Н. А. е хоспитализиран по КП № 40.2 с ИЗ № 23391 от 15.11.2024 г. до 19.11.2024 г. в „УМБАЛ Бургас“ АД и с ИЗ № 17373 от 11.12.2024 г. до 15.12.2024 г. в „МБАЛ Бургасмед“ ЕООД;
ЗОЛ Д. Н. С. е хоспитализирана по КП № 137 с ИЗ № 2911 от 15.11.2024 г. до 17.11.2024 г. в МБАЛ „Д-р Маджуров“ ООД и с ИЗ № 16719 от 01.12.2024 г. до 03.12.2024 г. в „МБАЛ Бургасмед“ ЕООД;
ЗОЛ Й. С. И. e хоспитализиран по КП № 20.1 с ИЗ №23189 от 16.11.2024 г. до 18.11.2024 г. в „МБАЛ Сърце и мозък“ ЕАД и с ИЗ № 16913 от 03.12.2024 г. до 06.12.2024 г. в „МБАЛ Бургасмед“ ЕООД;
ЗОЛ М. М. Н. е хоспитализирана по КП № 218 в „МБАЛ Бургасмед“ ЕООД с ИЗ № 17115 от 08.12.2024 г. до 16.12.2024 г. и с ИЗ № 18062 от 28.12.2024 г. до 10.01.2025 г.;
ЗОЛ И. Г. И. е хоспитализирана по КП № 74.1 с ИЗ № 467 от 20.01.2025 г. до 22.01.2025 г. в „МБАЛ Лайф Хоспитал“ ЕООД и с ИЗ № 1592 от 27.01.2025 г. до 31.01.2025 г. в „МБАЛ Бургасмед“ ЕООД.
Лечебните заведения са били уведомени с писмо с изх. № 02/35-00-1857/29.11.2024 г. на директора на РЗОК - Бургас за заложени нови контроли в системата HOSP_CPW относно програмно задържане на случаите, при които има извършени повече от една хоспитализация на едно ЗОЛ в ЛЗ за БМП по една и съща клинична пътека, в рамките на един отчетен период. Ако хоспитализациите са в два периода и първата вече е потвърдена за плащане, то само втората се отбелязва и по нея РЗОК извършва проверка на всички свързани хоспитализации.
Във връзка с извършените хоспитализации, в информационната система на НЗОК програмно са били задържани случаите по ИЗ № 16913/2024 г., ИЗ № 17373/2024 г., ИЗ № 16719/2024 г., ИЗ № 18062/2024 г. и ИЗ № 1592/2025 г., с оглед отчетени повторни хоспитализации по същите КП в рамките на 30 дни. От страна на НЗОК са били предприети тематични проверки на лечебните заведения, в които са хоспитализирани ЗОЛ. Същите са били възложени със заповеди с №№ РД-25-12 от 07.01.2025 г., РД-25-51 от 09.01.2025 г., РД-25-115 от 28.01.2025 г., РД-25-1935 от 04.12.2024 год., РД-25-45 от 08.01.2025 г., РД-25-2 от 31.01.2025 г., РД-25-259 от 20.02.2025 г. и 02/РД-25-4061 от 27.03.2025 г., всички на директора на РЗОК – Бургас, резултатите от които са били обективирани в Протокол № 162 от 30.01.2025 г., Протокол № 373 от 28.02.2025 г., Протокол № 52 от 13.01.2025 г., Протокол № 88 от 24.01.2025 г., Протокол № 146 от 31.01.2025 г., Протокол № 149 от 31.01.2025 г. и Протокол № 382 от 27.03.2025 г. След извършване на проверките е било установено, че при всички ЗОЛ не са били установени нарушения и при двете им хоспитализации, но отчетената дейност не следва да бъде заплащана на „МБАЛ Бургасмед“ ЕООД.
С оглед изясняване на въпроса дали е изпълнен диагностично-лечебният алгоритъм по процесните ИЗ, както и дали са изпълнени изискуемите диагностични и терапевтични процедури за завършеност на клиничните пътеки, в първоинстанционното производство е допусната съдебно-медицинска експертиза, заключението по която е прието от съда. Според заключението са спазени лечебно-диагностичните алгоритми на КП по процесните ИЗ, както и са изпълнени изискуемите диагностични и терапевтични процедури за завършеност на съответните КП.
С оспореното първоинстанционно решение административният съд е приел, че подаденият иск е допустим, а разгледан по същество и частично основателен. От всички събрани по делото доказателства съдът е достигнал до извода, че след като лечебното заведение е извършило медицинските дейности по съответните клинични пътеки спрямо пациентите с посочените истории на заболявания, както и предвид липсата на установени нарушения при оказване на медицинската помощ, ответникът необосновано е възприел като критерии времето на извършване на хоспитализацията (втора по време) и е отказал заплащане на реализираните медицински дейности спрямо тези пациенти, тъй като не е било налице основание за отказ. Относно КП № 218 по ИЗ № 18062/2024 г. е приел също, че извън стойността на КП, на заплащане подлежи и вложеното медицинско изделие при изпълнение на клиничната пътека, като претендираното медицинско изделие, за което са представени копие от стикери за вложено медицинско изделие, фактура и складова разписка, попада в общодостъпния списък с медицински изделия по групи, които НЗОК заплаща в условията на болничната медицинска помощ, изготвен по реда на чл.13, ал.2, т.2, буква „а“ от Наредба № 10 от 2009 г., като стойността, до която НЗОК го заплаща, съвпада с претендираната стойност от 1 435,00 лева.
По тези съображения първоинстанционният съд е приел за основателен иска за заплащане на сумата от 13 122,00 лева, представляваща обща стойност на оказана, но незаплатена болнична помощ на здравноосигурени лица с посочените по-горе ИЗ по различни клинични пътеки по цитирания договор. Предвид основателността на иска за главница, като основателно е прието и акцесорното искане за присъждане на законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 31.03.2025 г., до окончателното плащане.
Съдът също така е приел за основателна и претенцията за обезщетение за забава, но не в претендирания от ищеца размер, а спрямо отчетния период, в който са отчетени историите на заболяванията. За ИЗ № 16913/2024 г., отчетена в периода 01.12.2024 г. – 31.12.2024 г. съдът е приел, че се дължи законна лихва за забава за периода от 26.01.2025 г. до 31.03.2025 г. и същата е в размер на 108,18 лева, изчислена с лихвения калкулатор на НАП. За ИЗ № 17373/2024 г., отчетена в периода 01.12.2024 г. – 31.12.2024 г., съдът е приел, че се дължи законна лихва за забава за периода от 26.01.2025 г. до 31.03.2025 г. и същата е в размер на 30,54 лева, изчислена с лихвения калкулатор на НАП. За ИЗ № 16719/2024 г., отчетена в периода 01.12.2024 г. – 31.12.2024 г., съдът е приел, че се дължи законна лихва за забава за периода от 26.01.2025 г. до 31.03.2025 г. и същата е в размер на 52,77 лева, изчислена с лихвения калкулатор на НАП. За ИЗ № 18062/2024 г., отчетена в периода 01.01.2025 г. – 31.01.2025 г., съдът е приел, че се дължи законна лихва за забава за периода от 26.02.2025 г. до 31.03.2025 г. и същата е в размер на 25,43 лева, изчислена с лихвения калкулатор на НАП. За ИЗ № 1592/2025 г., отчетена в периода 01.01.2025 г. – 31.01.2025 г., съдът е приел, че се дължи законна лихва за забава за периода от 26.02.2025 г. до 31.03.2025 г. и същата е в размер на 17,34 лева, изчислена с лихвения калкулатор на НАП. По тези съображения исковата претенция за заплащане на обезщетение за забава е уважена частично – до размера от 234,26 лева, а в останалата част, в размер на 60,54 лева, е била отхвърлена.
Така постановеното решение е обосновано и правилно.
Изложените в касационната жалба доводи за нарушение на чл.386, ал.1 от Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз /НРД за МД/ за 2023-2025 са неоснователни. Разпоредбата на чл.386, ал.1 от НРД за МД 2023-2025 г. предвижда, че когато в срок до 30 дни от дехоспитализацията на пациента се наложи нова хоспитализация по същата КП в същото или в друго лечебно заведение, НЗОК заплаща само един от случаите по КП след провеждане на проверка, освен ако в КП е предвидено друго. Разпоредбата не съдържа правило кой от случаите подлежи на заплащане, когато е извършена хоспитализация в рамките на 30 дни от дехоспитализацията на пациента по същата КП в същото или друго лечебно заведение. По нормативна презумпция, в един от случаите е допуснато нарушение на правилата за клинично поведение по съответната клинична пътека: не са били изпълнени критериите за дехоспитализация или не са били налице индикациите за хоспитализация. В настоящия случай обаче, при извършената проверка не са констатирани нарушения на НРД по нито една ИЗ, в нито едно лечебно заведение. Видно от трайната съдебна практика по този въпрос, недължимо платени са медицинските дейности, осъществени от онова лечебно заведение, което не е спазило правилата за поведение по клиничната пътека. След като не е установено нарушение на правилата от никое лечебно заведение по нито една ИЗ, то е налице основание за заплащане на извършената медицинска дейност, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Основателността на главното задължение обуславя основателност и на акцесорното такова за мораторна лихва, която правилно е определена от първоинстанционния съд в размер от 234,26 лева, както и законната лихва върху същата главница от датата на подаване на исковата молба – 31.03.2025 г., до окончателното плащане.
Предвид изложеното, настоящият състав на касационната инстанция приема, че не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл.209, т.3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване АПК.
Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила.
При този изход на спора, претенцията на касационния жалбоподател за разноски е неоснователна. Основателна е претенцията на ответника по касационната жалба за разноски за тази инстанция, които съгласно доказателствата в тази насока - приложен договор за правна защита и съдействие от 07.04.2026 г., възлизат на сумата от 600 евро, която касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:


ОСТАВЯ В СИЛА Решение №4548/13.10.2025 г., постановено по адм. дело № 328/2025 г. по описа на Административен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса, с адрес за призоваване: гр.София, ул."Кричим" №1, да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение Бургасмед“ ЕООД, ЕИК 201889501, съдебни разноски в размер на 600 (шестстотин) евро.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала, Председател: /п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ секретар: Членове: /п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА
/п/ ЯВОР КОЛЕВ


Източник: Оригинален Документ (Тематична област: Здравеопазване - ВАС)