Решение № 5705 по адм. д. № 7581/2025 г. на ВАС

РЕШЕНИЕ
№ 5705
София, 27.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:
Председател:
ВЕСЕЛА НИКОЛОВА
Членове:
БОЙКА ТАБАКОВА
НИКОЛАЙ АНГЕЛОВ
при секретар
Мариана Салджиева и с участието на прокурора Нели Христозова изслуша докладваното от председателя Весела Николова по административно дело № 7581/2025 г.
Производството е по реда на чл. 208Чл. 208. ⚖️ Практика (7) На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Касационни основания и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ срещу Решение № 17718/23.05.2025 г. по адм. дело № 10390/2024 г. по описа на Административен съд София-град.
Твърди се неправилност на решението поради неточно приложение на материалния закон, - касационно основание за отмяна по чл.209, т.3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване АПК. Иска се отмяната му и отхвърляне на исковата претенция за лихва за забава. Претендира се присъждане на направените разноски.
Ответникът - Многопрофилна болница за активно лечение „Сърце и мозък“ /МБАЛ „Сърце и мозък“/ ЕАД, гр. София, чрез процесуалния представител адвокат Д. Стоянов от САК, в писмен отговор излага доводи за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на оспорения съдебен акт, и претедира за оставянето му в сила.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1Чл. 210. ⚖️ Практика (1317) (1) Право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. (2) Лицата, спрямо които решението има сила, имат право да го обжалват, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото. (3) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава касационен протест. Срок за касационно оспорване АПК, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2Чл. 218. ⚖️ Практика (27) (1) Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. (2 ) За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Доказателства АПК, касационната жалба е основателна.
С оспореното Решение № 17718/23.05.2025 г. по адм. дело № 10390/2024 г. Административен съд София-град е осъдил Националната здравноосигурителна каса да заплати на МБАЛ „Сърце и мозък“ ЕАД сумата в размер на 151 143,65 лева, представляваща законната лихва върху главницата от 3 238 792,33 лева /стойността на извършената и отчетена от лечебното заведение болнична медицинска помощ за периода от 01.01.2022 г. до 30.04.2022 г./, считано от завеждане на исковата молба - 29.04.2022 г. до 13.10.2022 г. /датата на изплащане на главницата/, като в частта до пълния претендиран размер от 151 155,73 лева съдът е отхвърлил иска, като е присъдил и разноски.
Решението е валидно и допустимо, но неправилно.
Производството между страните е започнало с предявяване от „Многопрофилна болница за активно лечение „Сърце и мозък“ ЕАД пред Окръжен съд - Плевен на осъдителен иск срещу Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ за заплащане на сумата от 3 238 792, 33 лева, представляваща стойността на извършената и отчетена от дружеството болнична помощ в периода 01.01.2022 г. до 30.04.2022 г. по Договор № 151253/25.02.2020г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури и на клинични процедури с НЗОК и сключено Допълнително споразумение към него № 117/28.01.2022г., ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба - 29.04.2022 г. до окончателното плащане на главницата.
След изпращане на делото по компетентност на АС – Плевен, а след това на Административен съд София-град, по образуваното под № 6013/2022 г. производство по описа на АССГ, е постъпила на 19.09.2022 г. молба от ищеца за увеличение цената на иска за извършената и отчетена, но неплатена от НЗОК болнична медицинска помощ със сумата от 3 166 375, 68 лева за периода след завеждане на исковата молба - 01.05.2022 г.- 31.07.2022 г., ведно със законната лихва за забава до окончателното изплащане.
Тъй като междувременно, с молба от 24.10.2022 г. по адм.д.№6013/2022 г., ищецът е заявил, че НЗОК му е заплатил претендираните суми за болнична медицинска помощ за целия исков период от 01.01.2022 г. до 31.07.2022 г., в общ размер от 6 405 468, 34 лева, представляващ цялата главница, ищецът е поискал производството по делото да продължи относно претендираната и дължима от НЗОК мораторна и законна лихва за забава върху платената главница, ведно с поисканото с предишната молба увеличение. След като е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че плащането на цялата претендирана главница е извършено на 12.10.2022 г., с Решение № 2154/03.04.2023г. АССГ е отхвърлил предявените обективно съединени искове: с правно основание чл.59, ал.1Чл. 59. ⚖️ Практика (307) (1) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. - ДВ, бр. 4 от 2013 г., в сила от 15.01.2013 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 48 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Договорите по чл. 20, ал. 1, т. 4 за оказване на медицинска помощ по този закон се сключват между директора на РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ в съответствие с НРД с анексите към тях, с решението по чл. 54, ал. 9 и с този закон. (1а) (Нова - ДВ, бр. 72 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 67 от 2020 г.) Договори по ал. 1 не могат да се сключват с нови лечебни заведения за болнична помощ или за нови медицински дейности, осъществявани от лечебни заведения за болнична помощ, ако в процедурата по чл. 37а или 37б от Закона за лечебните заведения лечебното заведение е предоставило информация, че няма да ползва средства на НЗОК като източник на финансиране на дейността си или НЗОК е дала становище за невъзможност за финансиране на съответните дейности. Забраната не се прилага при нововъзникнали обстоятелства и установена недостатъчност от съответната болнична медицинска помощ на територията на областта към момента на подаване на заявление за сключване на договор по чл. 59а, ал. 1, установена въз основа на оценка на потребностите съгласно Националната здравна карта. Преценката за недостатъчност от съответната болнична медицинска помощ се извършва от Изпълнителна агенция "Медицински надзор". (2) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Договорите по ал. 1 не могат да бъдат сключени при условия, по-неизгодни от приетите с НРД. (3) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г., доп. - ДВ, бр. 4 от 2013 г., в сила от 15.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Договорите по ал. 1 се сключват в писмена форма за срока на действие на анекса към Националния рамков договор по чл. 54, ал. 6 и са в сила до приемането на нов НРД, съответно на анекс към него или при промяна на действащия НРД, съответно на анекса към него. В случаите по чл. 54, ал. 9, както и при промени в действащото законодателство, към договорите по ал. 1 се сключват допълнителни споразумения. Когато не са подадени заявления и/или не са сключени допълнителни споразумения в сроковете по ч... от ЗЗО, за сумата от 3 238 792, 33 лева, представляваща стойността на извършената и незаплатена лечебна дейност през периода м.януари – м. април 2022 г. по сключен между страните договор и допълнително споразумение, и за сумата от 3 166 676, 01 лева, представляваща неплатена стойност на лечебна дейност, извършена в периода м. май - м.юли 2022 г., като погасени чрез плащане в хода на процеса; и иска с правно основание чл.86, ал.1Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. ЗЗД за сумата 42 548 лв. - мораторна лихва върху главницата от 3 116 375, 68 лв., начислена за периода от датата на падежа на всяка главница за месеците май, юни и юли 2022 г. до 21.09.2022 г., както и претенциите за заплащане на законна лихва за забава върху погасените в хода на процеса главници.
След отмяна на това решение от Върховния административен съд и връщане на делото за ново разглеждане с указания, по образуваното адм. дело № 10390/2024 г. по описа на АССГ с Определение от 25.10.2024г. съдът е отхвърлил искането с молбата от 19.09.2022 г. за увеличение цената на иска за извършената и отчетена, но неплатена от НЗОК болнична медицинска помощ със сумата от 3 166 375, 68 лева за периода след завеждане на исковата молба - 01.05.2022 г.- 31.07.2022 г. С Определение № 26035/05.12.2024г. АССГ е прекратил производството по делото в частта относно предявения иск за заплащане на сумата от 3 238 792, 33 лева, представляваща стойността на извършената и незаплатена лечебна дейност през периода м.януари – м. април 2022 г. по сключения между страните договор и допълнително споразумение, поради оттеглянето му с молба от 31.10.2024г. на основание извършеното на 12.10.2022 г. плащане. Така предметът на спора се е ограничил до поддържания от ищеца акцесорен иск за осъждане на НЗОК да заплати сумата от 151 155,73 лева, представляваща законната лихва върху главницата от 3 238 792,33 лева /стойността на извършената и отчетена болнична медицинска помощ за периода от 01.01.2022 г. до 30.04.2022 г. и вече платена от НЗОК в хода на съдебното производство/, считано от завеждане на исковата молба - 29.04.2022 г. до 13.10.2022 г. /датата на извършеното плащане на главницата/.
За да постанови оспорения съдебен акт, първоинстанционният съд е приел за безпротиворечиво установено, че със сключения между страните в качеството им на изпълнител и възложител Договор № 151253/25.02.2020 г., същите са уговорили задълженията си - изпълнителят да оказва на здравноосигурени лица медицинска помощ по подробно посочени видове КП, Кпр и АПр., които да отчита по определен начин и представя отчетните документи, а възложителят – да закупува и заплаща на изпълнителя договорената извършена и отчетена от него дейност по КП, Кпр и АПр при условията, в сроковете и по реда, определени в НРД за МД за 2020 – 2022 г. и договора. Приел е, че в чл. 53 и следващите от договора страните изрично са уговорили, че за гарантиране предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, съгласно чл. 4 от ЗБНЗОК за 2020 г., възложителят определя стойности на дейностите за болничната медицинска помощ (БМП), медицински изделия, прилаганите в БМП, които НЗОК заплаща извън стойността на оказаните медицински услуги, съгласно правилата, приети на основание чл. 4, ал. 4 от ЗБНЗОК за 2020 г. от Надзорния съвет на НЗОК (Правилата), които стойности се определят по различен ред за закупуване на дейности в БМП (КП, КПр и АПр), като в част Б на приложение № 2 към договора са вписани утвърдените по реда на Правилата месечни стойности на изпълнителя за периодите на дейност м. януари – м. ноември 2020 г., заплащани през 2020 г. за посочените дейности. Посочил е, че не се спори, че съгласно чл. 57, ал. 1 от договора страните са се споразумели възложителят да закупува от изпълнителя дейностите по чл. 53, ал. 3, т. 2 при прилагане на договорения в чл. 369 НРД за медицински дейности за 2020 – 2022 г. Механизъм за гарантиране на предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК за здравноосигурителни плащания за болнична медицинска помощ по ЗБНЗОК за 2020 г. (Механизма). Установил е, че с чл. 61, ал. 1 от договора страните са се уговорили, че ако възложителят не заплати на изпълнителя извършената и отчетена дейност по КП, КПр и АПр в сроковете, определени в НРД за МД за 2020 – 2022 г. и договора, възложителят дължи на изпълнителя законна лихва за забава за просроченото време, като според чл. 68 от договора плащанията на изпълнителя следва да се извършват чрез РЗОК до 25-то число на месеца, следващ отчетния. Съдът е приел за безспорно установено и наличието на сключено между страните Допълнително споразумение № 117 от 28.01.2022 г. към договор № 151253/25.02.2020 г., както и уговорени и отразени в част Б на приложение № 2 към договора стойности на обеми на дейности в БМП, на медицински изделия в БМП и на лекарствени продукти за лечение в условията на БМП за периода от м. януари до м. април 2022 г. включително, които НЗОК заплаща извън стойността на оказваните медицински дейности.
Въз основа на събраните по делото доказателства - месечни известия, фактури и кредитни известия, АССГ е преценил като несъмнено установено и безспорно между страните, че медицинската дейност по КП, Кпр и АПр. за периода от 01.01.2022 г. до 30.04.2022 г. е част от предмета на договора и е надлежно извършена и отчетена съобразно договорените изисквания и нормите на НРД за МД за 2020 - 2022 г. Приел е също, с оглед представено извлечение от банкова сметка и признание на ищеца, че общата сума от 3 320 183,86 лева е заплатена на 12.10.2022 г. в полза на МБАЛ „Сърце и мозък“ ЕАД, а от кредитираното заключение на допуснатата ССчЕ – че изчислената законна лихва за забава върху сумата от 3 238 792,33 лева е в размер на 151 143,65 лева, считано от 29.04.2022 г. до 13.10.2022 г.
За да уважи предявения акцесорен иск, първоинстанционният съд е изложил в мотивите на решението си, че като парично задължение, произтичащо от визирания по-горе административен договор, твърдяното забавено плащане на стойността на извършената и отчетена медицинска дейност следва да бъде преценено съобразно предвидените ред и условия, обеми и цени, определени с НРД за МД за 2020 - 2022 год. и договора между страните. Посочил е, че с чл. 68 от договора страните са уговорили плащанията на изпълнителя да се извършват до 25-то число на месеца, следващ отчетния, като в чл. 53 и чл. 57, ал. 1 от същия са договорили специален ред, когато месечните стойности надвишават максималния месечен размер по смисъла на чл. 368, ал. 1 от НРД за медицинските дейности за 2020 – 2022 г. Тъй като според заключението на ССчЕ дължимите месечни суми през процесния период надхвърляли максималния месечен размер по смисъла на чл. 368, ал. 1 и ал. 4 от НРД за медицинските дейности за 2020 – 2022 г., е било прието, че по силата на чл. 369, ал. 1 от НРД за медицинските дейности за 2020 – 2022 г. и чл. 15, ал. 1, т. 4аЧл. 15. ⚖️ Практика (6) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) (1) Надзорният съвет: 1. (изм. - ДВ, бр. 62 от 2010 г., в сила от 10.08.2010 г.) приема правилник за устройството и дейността на НЗОК по предложение на управителя; 2. (в сила от 01.01.2010 г.) участва в изготвянето и приемането на НРД; 3. одобрява проекта на закон за годишния бюджет на НЗОК след становището на министъра на здравеопазването по чл. 19, ал. 7, т. 3; 4. одобрява годишния финансов отчет, годишния отчет за изпълнението на бюджета на НЗОК и годишния отчет за дейността на НЗОК; 4а. (нова - ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г.) приема механизмите, гарантиращи предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК по чл. 45, ал. 31 и 35; 5. (изм. - ДВ, бр. 62 от 2010 г., в сила от 10.08.2010 г., доп. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) осъществява контрол върху оперативната дейност на управителя по изпълнението на бюджета, на НРД и по дейността на НЗОК, както и върху дейността на подуправителите и на директорите на РЗОК, включително и за изпълнението на чл. 44а; 5а. (нова - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) утвърждава годишна обща стойност на разходите за здравноосигурителни плащания за всяка РЗОК в съответствие с бюджета на НЗОК за съответната година; 5б. (нова - ДВ, бр. 101 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) утвърждава стойности на разходите по т. 5а, разпределена по месеци и по изпълнители на болнична медицинска помощ, по предложение на директорите на РЗОК в съответствие с бюджета на НЗОК за съответната година; 6. (изм. - ДВ, бр. 62 от 2010 г., в сила от 10.08.2010 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) взема решение за временно възлагане на един от подуправителите на НЗОК да изпълнява длъжността управител на НЗОК в случаите по чл. 19, ал. 4; 7. взема решения за използване на средства от резерва на НЗОК; 8. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) 9. взема решения за сключване на сделки над определения от правилника за устройството и дейността на НЗОК размер; 10. взема решения за сключване на договори за заем и тяхното обезпечаване; 11. (доп. - ДВ, бр. 101 от 2017 г., в сила о... и чл. 45, ал. 31Чл. 45. ⚖️ Практика (429) (1) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) Националната здравноосигурителна каса заплаща оказването на следните видове медицинска помощ: 1. (изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) медицински и дентални дейности за предпазване от заболявания; 2. (изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) медицински и дентални дейности за ранно откриване на заболявания; 3. извънболнична и болнична медицинска помощ за диагностика и лечение по повод на заболяване; 4. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) долекуване, продължително лечение и медицинска рехабилитация; 5. неотложна медицинска помощ; 6. медицински грижи при бременност, раждане и майчинство; 7. (нова - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) аборти по медицински показания и при бременност от изнасилване; 9. (изм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., предишна т. 8 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) дентална помощ; 10. (предишна т. 9 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) медицински грижи при лечение в дома; 11. (изм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г., предишна т. 10 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) предписване и отпускане на разрешени за употреба лекарства, предназначени за домашно лечение на територията на страната; 12. (нова - ДВ, бр. 111 от 2004 г., в сила от 21.12.2004 г., предишна т. 11 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 101 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) предписване и отпускане на медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, предназначени за домашно лечение на територията на страната, както и на медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ; 13. (предишна т. 11 - ДВ, бр. 111 от 2004 г., в сила от 21.12.2004 г., предишна т. 12 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) медицинска експертиза на трудоспособността; 14. (предишна т. 12 - ДВ, бр. 111 от 2004 г., в сила от 21.12.2004 г., предишна т. 13 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) транспортни услуги по медицински показания. 15. (нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г. [*]) медицински дейности, лекарствени продукти, диетични храни за... ЗЗО се прилага Механизмът за гарантиране предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК за здравноосигурителни плащания за болнична медицинска помощ по ЗБНЗОК за 2021 и за 2022 г. (Механизъм), който се отнасял и за плащанията за извършени медицински дейности.
Констатирайки, че в Механизма липсват правила относно срока за заплащане на медицинската дейност, а такива не са регламентирани и в Правилата за условията и реда за прилагане на чл. 4, ал. 1 и ал. и ал. 3 от ЗБНЗОК за 2022г., съдът е приел, че специалният ред, визиран в Правилата и Механизма, относим към начина на отчитане и контрола на медицинската дейност, не касае сроковете, нерегламентирани и в чл. 368 – чл. 370 от НРД за медицинските дейности за 2020 – 2022 г. На тази основа съдът е приел, че при липсата на специални правила за сроковете за плащане, приложим е срокът по чл. 68 от договора, който съвпада с този по чл. 375 от НРД за МД за 2020 – 2022 г. И тъй като е безспорно установено, че медицинската дейност е извършена и правилно отчетена, за възложителя е възникнало задължение за нейното заплащане. С оглед уговорената в чл. 61, ал. 1 от договора отговорност на НЗОК при забавено плащане да заплати законна лихва за забава за просроченото време, съдът е обосновал извод, че за неплатената към датата на подаване на исковата молба главница в размер на 3 238 792,33 лева (стойността на медицинска помощ за периода от 01.01.2022 г. до 30.04.2022 г.), заплатена впоследствие в хода на съдебния процес на 13.10.2022 г., поради което е последвало и оттегляне на главния иск, ответникът следва да заплати обезщетение за забавата в размер на законната лихва върху платената със закъснение сума в размер на 151 143,65 лева.
Този извод не се споделя от касационната инстанция, тъй като е изведен при неправилно прилагане на материалния закон.
Неправилно е възприетото от съда, че с оглед уговорения в индивидуалния договор срок за изпълнение на насрещното парично задължение, с изтичането на този срок е настъпила неговата изискуемост /по аргумент на обратното основание от чл. 69, ал. 1Чл. 69. ⚖️ Практика (33) Ако задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага. Ако изпълнението е предоставено на волята или на възможностите на длъжника, кредиторът може да поиска от районния съд да даде на длъжника достатъчен срок. от ЗЗД/ и длъжникът е изпаднал в забава /арг. чл. 84, ал. 1Чл. 84. ⚖️ Практика (39) Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Но ако този ден е изтекъл след смъртта на длъжника, неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата. Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. При задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана., изр. 1 от ЗЗД/, поради което от този момент е възникнало и акцесорното задължение за заплащане на обезщетение за причинените на изпълнителя имуществени вреди, резултат от неточното /закъсняло/ изпълнение на задължението на възложителя за заплащане на уговореното парично възнаграждение за извършената и отчетена медицинска дейност.
Съгласно чл.55а, ал.1Чл. 55а. ⚖️ Практика (41) (1) (Нов - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г., отм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г., нов - ДВ, бр. 48 от 2015 г., доп. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., предишен текст на чл. 55а - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Националната здравноосигурителна каса планира, договаря и закупува за здравноосигурените лица медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 в рамките на обемите, договорени в националните рамкови договори и в съответствие с бюджета на НЗОК за съответната година. (2) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., обявена за противоконституционна с РКС № 6 от 2024 г. - ДВ, бр. 36 от 2024 г.) Националната здравноосигурителна каса не заплаща за оказана от лечебните заведения медицинска и дентална помощ в нарушение на посочените в техните договори по чл. 59, ал. 1 обеми и стойности. от ЗЗО, НЗОК планира, договаря и закупува за здравноосигурените лица медицинска помощ по чл.55, ал.2, т.2Чл. 55. ⚖️ Практика (190) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 11.12.2018 г.) Приетите по реда на чл. 54 национални рамкови договори, съответно анексите към тях влизат в сила от 1 януари на следващата календарна година. (2) Националните рамкови договори съдържат: 1. условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска помощ, както и реда за сключване на договори с тях; 2. отделните видове медицинска помощ по чл. 45 ; 3. условията и реда за оказване на помощта по т. 2; 3а. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) обемите, цените и методиките за остойностяване и закупуване на видовете медицинска помощ по т. 2; 3б. (нова - ДВ, бр. 13 от 2023 г., в сила от 07.02.2023 г.) изисквания относно основните трудови възнаграждения на медицинските специалисти, работещи в лечебни заведения за болнична помощ в изпълнение на договори с НЗОК, които са не по-малко благоприятни от предвидените в колективен трудов договор в отрасъл "Здравеопазване"; 3в. (нова - ДВ, бр. 13 от 2023 г., в сила от 07.02.2023 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) методика за финансиране осигуряването на медицински персонал във: а) лечебни заведения, които извършват медицински дейности в населени места в труднодостъпни и/или отдалечени райони или единствени изпълняват съответната дейност на територията на общината, с изключение на лечебните заведения по чл. 106а, ал. 5б от Закона за лечебните заведения; б) лечебните заведения за болнична помощ по чл. 45, ал. 2а; 4. (доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 11.12.2018 г.) критерии за качество и достъпност на помощта по т. 2, включително конкретни индикатори за оценка на качеството на лечението на пациентите; 5. документацията и документооборота; 6. задълженията на страните по информационното осигуряване и обмена на информация; 6а. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) условията и реда за контрол по изпълнението на договорите; 6б. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) санкции при неизпълнение на договора; 7. други въпроси от значение за здравното осигуряване. (3) Националните рамкови договори не могат да установяват изисквания за: 1. минимален брой на регистрираните здравноосигурени лица от изпълнител на първична извънболнична помощ; 2. условия, възпрепятстващи свободния избор от осигурения на изпълнители на медицинска помощ, сключили договор с РЗОК; 3. (изм. - ДВ, бр. 48 о... в рамките на обемите, договорени в националните рамкови договори и в съответствие с бюджета на Националната здравноосигурителна каса за съответната година. Видно от мотивите на Решение № 6 от 11 април 2024 г. по конституционно дело № 15 на КС на Р България, с което е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл.55а, ал.2Чл. 55а. ⚖️ Практика (41) (1) (Нов - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г., отм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г., нов - ДВ, бр. 48 от 2015 г., доп. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., предишен текст на чл. 55а - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Националната здравноосигурителна каса планира, договаря и закупува за здравноосигурените лица медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 в рамките на обемите, договорени в националните рамкови договори и в съответствие с бюджета на НЗОК за съответната година. (2) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., обявена за противоконституционна с РКС № 6 от 2024 г. - ДВ, бр. 36 от 2024 г.) Националната здравноосигурителна каса не заплаща за оказана от лечебните заведения медицинска и дентална помощ в нарушение на посочените в техните договори по чл. 59, ал. 1 обеми и стойности. ЗЗО, НЗОК трябва да планира колкото е възможно по-добре и по-целесъобразно средствата за финансиране на медицинската помощ и тяхното подходящо разпределение, като при всякакъв вид планиране би трябвало да има елемент на гъвкавост и възможност за адаптиране на плана към реални, макар и непредвидени ситуации. Съгласно чл.24 т. 8Чл. 24. ⚖️ Практика (35) Раздел VI. Обхват на медицинска помощ при задължителното здравно осигуряване от ЗЗО, средствата на НЗОК се разходват за закупуване на медицински дейности, включително осигуряването на лекарствени продукти и медицински изделия за тях, определени в закона за бюджета на НЗОК за съответната календарна година. В този смисъл разпоредбите на чл.55а, ал.1Чл. 55а. ⚖️ Практика (41) (1) (Нов - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г., отм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г., нов - ДВ, бр. 48 от 2015 г., доп. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., предишен текст на чл. 55а - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Националната здравноосигурителна каса планира, договаря и закупува за здравноосигурените лица медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 в рамките на обемите, договорени в националните рамкови договори и в съответствие с бюджета на НЗОК за съответната година. (2) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., обявена за противоконституционна с РКС № 6 от 2024 г. - ДВ, бр. 36 от 2024 г.) Националната здравноосигурителна каса не заплаща за оказана от лечебните заведения медицинска и дентална помощ в нарушение на посочените в техните договори по чл. 59, ал. 1 обеми и стойности. и чл.24, т.8Чл. 24. ⚖️ Практика (35) Раздел VI. Обхват на медицинска помощ при задължителното здравно осигуряване от ЗЗО представляват израз на принципа за ежегодност на бюджетното планиране. Така, когато необходимите документи, удостоверяващи извършването на съответните медицински дейности, бъдат представени от изпълнителя на НЗОК преди края на съответната финансова година, НЗОК следва да изпълни задължението си за заплащане на надлимитните дейности до приключване на финансовата година, в която са извършени, т.е. в конкретния случай - до 31.12.2022 г. за дейностите от м. април – м. декември 2022 г. Едва след изтичане на този период, вземането става ликвидно и изискуемо, и ако не бъде извършено плащане НЗОК изпада в забава. Следователно, преди изтичане на календарната година, НЗОК не е в забава, а в срока за изпълнение. В този смисъл е трайната съдебна практика на ВКС по сходни казуси - виж решения по: т. д. № 2586/2019 г., ТК, I т. о; т. д. № 418/2021 г., ТК, II т. о.; т. д. № 419/2022 г., ТК, I т. о.; т. д. № 2321/2021 г., ТК, І т. о. и т. д. № 938/2022 г., ТК, ІІ т. о.
Предвид гореизложеното, въпреки липсата на изрично предвиден срок за плащане на предоставената на здравноосигурени лица медицинска помощ в обхвата на основния пакет от здравни дейности, но в превишение на предвидените в индивидуалния договор месечни лимити, в посочените случаи не може да намери приложение разпоредбата на чл.69 ал.1Чл. 69. ⚖️ Практика (33) Ако задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага. Ако изпълнението е предоставено на волята или на възможностите на длъжника, кредиторът може да поиска от районния съд да даде на длъжника достатъчен срок. от ЗЗД, сочеща, че когато задължението е безсрочно, кредиторът може да иска изпълнение веднага. В съответствие с принципа, уреден в чл.24, т.8Чл. 24. ⚖️ Практика (35) Раздел VI. Обхват на медицинска помощ при задължителното здравно осигуряване от ЗЗО НЗОК би следвало да изплаща дейностите, попадащи в обхвата на гарантирания на здравноосигурените лица пакет здравни дейности, в рамките на същата финансова година, през която са извършени /при липсата на други нормативно установени предвиждания/. Този извод следва и от тълкуването per argumentum a contrario на уредения в НРД за МД 2020 - 2023 г. Механизъм за заплащане на дейностите в болничната медицинска помощ.
Разпоредбата от НРД МД 2020-2023г. и съответно клаузата в сключения индивидуален договор, съгласно които плащанията на изпълнителя се извършват чрез РЗОК до 25-то число на месеца, следващ отчетния, касаят единствено одобрената съгласно НРД МД 2020-2023 г. БМП, която включва договорения обем и стойности за конкретния месец.
Несподелими са изводите на първоинстанционния съд, че нормите относно плащанията към изпълнителя на БМП следва да се прилагат и към отчетените надлимитни /надвишаващи договорения обем/ стойности. С оглед съществените различия между договорена, извършена и отчетена дейност в рамките на определената месечна стойност по приложение № 2 към съответния индивидуален договор, от една страна, и отчетена в превишение на договорените обеми дейност, от друга, редът и сроковете за заплащане на дейностите в БМП, включена в предмета на договора, уреден в НРД МД 2020-2023 г. са различни.
Тъй като в случая претендираната от ищеца лихва за забава е определена върху главницата за дължимите по индивидуалния договор суми за м. януари – м. април 2022 г. за оказана медицинска помощ на здравноосигурени лица, включена в предмета и обхвата на договора, и отчетена за съответните периоди, считано от 25-то число на месеца, следващ отчетния, към който момент обаче задължението на НЗОК не е било изискуемо, решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено и вместо него – постановено по същество друго, с което да се отхвърли предявеният акцесорен иск, като неоснователен.
При този изход на спора, основателно се явява и искането на касатора за присъждане на понесените от него съдебни разноски в касационното производство, изразяващи се в заплатената от него държавна такса в размер на 1209,15лв., като на основание § 5, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за въвеждане на еврото в Република България във връзка с чл. 24 от същия закон, сумата следва да бъде превалутирана по правилата на чл.12 и чл.13 от закона, и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 евро
Водим от горното и на основание чл.221, ал. 2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението, и чл.222, ал.1Чл. 222. ⚖️ Практика (40) (1 ) Когато отмени решението, Върховният административен съд решава делото по същество. (2) Върховният административен съд връща делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, когато: 1. установи съществено нарушение на съдопроизводствените правила; 2. трябва да се установят факти, за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно. Окончателност на касационното решение АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 17718/23.05.2025 г. по адм. дело № 10390/2024 г. по описа на Административен съд София-град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Многопрофилна болница за активно лечение „Сърце и мозък“ ЕАД, гр. София срещу Националната здравноосигурителна каса иск за присъждане на сумата от 151 155,73 лева, представляваща законната лихва за забава върху главницата от 3 238 792,33 лева /стойността на извършената и отчетена болнична медицинска помощ за периода от 01.01.2022 г. до 30.04.2022 г. и заплатена от НЗОК в хода на съдебното производство/, считано от завеждане на исковата молба - 29.04.2022 г. до 13.10.2022 г. /датата на извършеното плащане на главницата/.
ОСЪЖДА Многопрофилна болница за активно лечение „Сърце и мозък“ ЕАД гр. София, ЕИК 203831564, да заплати на Националната здравноосигурителна каса съдебни разноски в размер на 668,22 /шестотин шестдесет и осем евро и двадесет и два евроцента/ за касационното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Вярно с оригинала, Председател: /п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА секретар: Членове: /п/ БОЙКА ТАБАКОВА
/п/ НИКОЛАЙ АНГЕЛОВ