Решение № 7330 по адм. д. № 1075/2025 г. на ВАС

РЕШЕНИЕ
№ 7330
София, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на петнадесети май две хиляди двадесет и пета година в състав:
Председател:
ЛЮБОМИР ГАЙДОВ
Членове:
ЮЛИЯ ТОДОРОВА
СЛАВ БАКАЛОВ
при секретар
Мариана Салджиева и с участието на прокурора Красимира Филипова изслуша докладваното от съдията Слав Бакалов по административно дело № 1075/2025 г.
Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от "МБАЛ - Велики Преслав" ЕООД, подадена чрез пълномощник адвокат Т. Добрева, срещу решение № 1549/21.11.2024 г., постановено по адм. дело № 157/2024 г. по описа на Административен съд гр. Шумен. С него е отхвърлена жалба на „МБАЛ- Велики Преслав“ ЕООД срещу Заповед № РД-02-23/10.04.2024г., допълнена със Заповед № РД-02-29/19.04.2024г., издадени от Директор на РЗИ-Шумен, с които е разпоредено разкриване на ТЕЛК с код 2713 към болничното заведение и е даден срок до 19.04.2024г. на управителя да предприеме съответните мерки. Поддържа се в касационната жалба, че решението е неправилно, поради противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване АПК, поради което се иска отмяната му.
Ответника Директор на Регионална здравна инспекция - Шумен, чрез процесуален представител главен юрисконсулт Р. Кирилова, взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата.
Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доводите на ответника, обжалвания съдебен акт, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното:
Производството пред административния съд е образувано по жалба на „МБАЛ - Велики Преслав“ ЕООД срещу Заповед № РД-02-23/10.04.2024г., допълнена със Заповед № РД-02-29/19.04.2024г., издадени от Директор на РЗИ-Шумен, с които е разпоредено разкриване на ТЕЛК с код 2713 към болничното заведение и е даден срок до 19.04.2024г. на управителя да предприеме съответните мерки. Възражението е за незаконосъобразност на заповедта с искане за отмяната и.
Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел същата за неоснователна. Приел е че заповедта е издадена от компетентен орган - Директор на РЗИ - Шумен, съгласно чл.9 т.20, т.24 и чл.10 от Устройствения правилник на РЗИ. Спазено е изискването за форма и съдържание на административния акт, който е издаден в писмена форма, разпоредителната воля на органа е ясно обективирана и е посочено правното основание за нейното издаване, а именно чл.10Чл. 10. ⚖️ Практика (13) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) (1) Регионалните здравни инспекции осъществяват на територията на съответната област дейности по: 1. държавен здравен контрол; 2. контрол върху регистрацията и здравната дейност, осъществявана от лечебните и здравните заведения; 3. проверка относно спазването на изискванията по чл. 40, ал. 4 и чл. 47, ал. 4 от Закона за лечебните заведения; 4. планиране, организиране, ръководство и контрол на медицинската експертиза; 5. промоция на здравето и интегрирана профилактика на болестите; 6. събиране, регистриране, обработване, съхраняване, анализ и предоставяне на здравна информация за нуждите на националната система за здравеопазване; 7. мониторинг на факторите на жизнената среда и на дейностите със значение за здравето на населението; 8. анализи, оценки и прогнози за здравно-демографските процеси на регионално ниво; 9. лабораторни анализи и изпитвания; 10. разработване и изпълнение на регионални здравни програми и проекти; 11. координация и изпълнение на национални и международни здравни програми и проекти; 12. методическа, консултативна и експертна помощ; 13. следдипломно практическо обучение в областта на опазване на общественото здраве; 14. проверки по сигнали на граждани, свързани с опазването на общественото здраве; 15. планиране и организиране на здравните дейности при бедствия, аварии и катастрофи и изготвяне на военновременен план за територията на съответната област. (2) Регионалните здравни инспекции съвместно със съсловните организации проучват потребностите от медицински и немедицински специалисти с висше образование и предлагат на министъра на здравеопазването броя на местата за следдипломно обучение по специалности. (3) Наименованието и броят на дирекциите в общата и специализираната администрация на всяка регионална здравна инспекция, техните функции и числеността на персонала в тях се определят в правилник, издаден от министъра на здравеопазването. (4) С правилника по ал. 3 министърът на здравеопазването може да възложи на определени регионални здравни инспекции дейности, които се изпълняват на територията на няколко области или на територията на цялата страна., чл.105 ал.1Чл. 105. (1) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Териториалните експертни лекарски комисии се откриват и закриват от директорите на регионалните здравни инспекции съгласувано с министъра на здравеопазването към държавни и общински лечебни заведения за болнична помощ, центрове за психично здраве, центрове за кожно-венерически заболявания и комплексните онкологични центрове. (2) Териториалните експертни лекарски комисии са структурни звена на лечебните заведения, към които са открити. (3) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г., отм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2012 г.) от Закона за здравето и чл.10 ал.1 и ал.2Чл. 10. ⚖️ Практика (13) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) (1) Регионалните здравни инспекции осъществяват на територията на съответната област дейности по: 1. държавен здравен контрол; 2. контрол върху регистрацията и здравната дейност, осъществявана от лечебните и здравните заведения; 3. проверка относно спазването на изискванията по чл. 40, ал. 4 и чл. 47, ал. 4 от Закона за лечебните заведения; 4. планиране, организиране, ръководство и контрол на медицинската експертиза; 5. промоция на здравето и интегрирана профилактика на болестите; 6. събиране, регистриране, обработване, съхраняване, анализ и предоставяне на здравна информация за нуждите на националната система за здравеопазване; 7. мониторинг на факторите на жизнената среда и на дейностите със значение за здравето на населението; 8. анализи, оценки и прогнози за здравно-демографските процеси на регионално ниво; 9. лабораторни анализи и изпитвания; 10. разработване и изпълнение на регионални здравни програми и проекти; 11. координация и изпълнение на национални и международни здравни програми и проекти; 12. методическа, консултативна и експертна помощ; 13. следдипломно практическо обучение в областта на опазване на общественото здраве; 14. проверки по сигнали на граждани, свързани с опазването на общественото здраве; 15. планиране и организиране на здравните дейности при бедствия, аварии и катастрофи и изготвяне на военновременен план за територията на съответната област. (2) Регионалните здравни инспекции съвместно със съсловните организации проучват потребностите от медицински и немедицински специалисти с висше образование и предлагат на министъра на здравеопазването броя на местата за следдипломно обучение по специалности. (3) Наименованието и броят на дирекциите в общата и специализираната администрация на всяка регионална здравна инспекция, техните функции и числеността на персонала в тях се определят в правилник, издаден от министъра на здравеопазването. (4) С правилника по ал. 3 министърът на здравеопазването може да възложи на определени регионални здравни инспекции дейности, които се изпълняват на територията на няколко области или на територията на цялата страна. от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ), като същата препраща към писмо рег. № 16-28-56/11.04.2024г. на министъра на здравеопазването. Като фактически съображения за нейното издаване е посочено, че се издава с оглед подобряване на достъпа на населението до медицинска експертиза.
По отношение на материалната законосъобразност, съдът е съобразил разпоредбите на чл.105 ал.1 и ал.2Чл. 105. (1) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Териториалните експертни лекарски комисии се откриват и закриват от директорите на регионалните здравни инспекции съгласувано с министъра на здравеопазването към държавни и общински лечебни заведения за болнична помощ, центрове за психично здраве, центрове за кожно-венерически заболявания и комплексните онкологични центрове. (2) Териториалните експертни лекарски комисии са структурни звена на лечебните заведения, към които са открити. (3) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г., отм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2012 г.) от Закона за здравето и чл.10 ал.1 и ал.2Чл. 10. ⚖️ Практика (13) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) (1) Регионалните здравни инспекции осъществяват на територията на съответната област дейности по: 1. държавен здравен контрол; 2. контрол върху регистрацията и здравната дейност, осъществявана от лечебните и здравните заведения; 3. проверка относно спазването на изискванията по чл. 40, ал. 4 и чл. 47, ал. 4 от Закона за лечебните заведения; 4. планиране, организиране, ръководство и контрол на медицинската експертиза; 5. промоция на здравето и интегрирана профилактика на болестите; 6. събиране, регистриране, обработване, съхраняване, анализ и предоставяне на здравна информация за нуждите на националната система за здравеопазване; 7. мониторинг на факторите на жизнената среда и на дейностите със значение за здравето на населението; 8. анализи, оценки и прогнози за здравно-демографските процеси на регионално ниво; 9. лабораторни анализи и изпитвания; 10. разработване и изпълнение на регионални здравни програми и проекти; 11. координация и изпълнение на национални и международни здравни програми и проекти; 12. методическа, консултативна и експертна помощ; 13. следдипломно практическо обучение в областта на опазване на общественото здраве; 14. проверки по сигнали на граждани, свързани с опазването на общественото здраве; 15. планиране и организиране на здравните дейности при бедствия, аварии и катастрофи и изготвяне на военновременен план за територията на съответната област. (2) Регионалните здравни инспекции съвместно със съсловните организации проучват потребностите от медицински и немедицински специалисти с висше образование и предлагат на министъра на здравеопазването броя на местата за следдипломно обучение по специалности. (3) Наименованието и броят на дирекциите в общата и специализираната администрация на всяка регионална здравна инспекция, техните функции и числеността на персонала в тях се определят в правилник, издаден от министъра на здравеопазването. (4) С правилника по ал. 3 министърът на здравеопазването може да възложи на определени регионални здравни инспекции дейности, които се изпълняват на територията на няколко области или на територията на цялата страна. от ПУОРОМЕРКМЕ. Аргументирал се е и с разпоредбата на § 42 ал.1 от ДР на Постановление № 47 от 13.03.2024г. за изменение и допълнение на ПУОРОМЕРКМЕ, предвиждащ задължението в едномесечен срок от влизането в сила на това постановление лечебните заведения по чл.10 ал.2, в случай че нямат разкрити ТЕЛК, да открият такива.
Съдът е разгледал и наведените с касационната жалба твърдения, че заповедта е постановена в нарушение на Кодекса на труда и е приел същите за неоснователни. Мотивирал, се е че административния акт е издаде в съответствие с целта на закона за осигурявана здравното обслужване на българските граждани. При изложените съображения от правна страна съдът е постановил решението си.
Решението е правилно.
При постановяване на решението съдът при безспорна фактическа обстановка е извел правен извод, съответен на приложимата материалната уредба. Цитираните в касационната жалба текстове на Конституцията на Република България, Кодексът на труда, Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, Хартата на основните права на ЕС и Европейска социална харта нямат отношение към дейността възложена на касатора като лечебно заведение. Това е така, тъй като съгласно чл.61а от Закона за лечебните заведения структурни звена на държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ са и териториалните експертни лекарски комисии, открити към тези лечебни заведения по реда на чл. 105Чл. 105. (1) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Териториалните експертни лекарски комисии се откриват и закриват от директорите на регионалните здравни инспекции съгласувано с министъра на здравеопазването към държавни и общински лечебни заведения за болнична помощ, центрове за психично здраве, центрове за кожно-венерически заболявания и комплексните онкологични центрове. (2) Териториалните експертни лекарски комисии са структурни звена на лечебните заведения, към които са открити. (3) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г., отм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2012 г.) от Закона за здравето. След като касатора е лечебно заведение, чийто едноличен собственик на капитала е Община Велики Преслав, видно от вписването в ТР, то като общинско лечебно заведение към него може да бъде открита териториална експертна лекарска комисия. Тази възможност произтича от необходимостта лечебните заведения да извършват експертиза на трудоспособността и съкращаване на срока за тази дейност. Следва да се посочи, че дейността на лечебните заведения, дори и регистрирани като търговски дружества, не е основана на свободна стопанска инициатива, тъй като е подчинена на разрешителен режим и не могат да извършват търговски сделки освен за нуждите на осъществяваните от тях медицински дейности и за обслужване на пациентите (чл.2 ал.5Чл. 2. ⚖️ Практика (6) (1) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2020 г., в сила от 16.06.2020 г.) Лечебни заведения по смисъла на този закон са: 1. организационно обособени структури на функционален принцип, в които лекари или лекари по дентална медицина самостоятелно или с помощта на други медицински и немедицински специалисти осъществяват всички или някои от следните дейности: а) диагностика, лечение и рехабилитация на болни; б) наблюдение на бременни жени и оказване на родилна помощ; в) наблюдение на хронично болни и застрашени от заболяване лица; г) профилактика на болести и ранно откриване на заболявания; д) мерки за укрепване и опазване на здравето; е) трансплантация на органи, тъкани и клетки; 2. организационно обособени структури, в които лекарски асистенти, медицински сестри, акушерки или рехабилитатори осъществяват самостоятелно всички или някои от следните дейности: а) предоставяне на медицински и здравни грижи; б) осъществяване на манипулации; в) промоция на здравето, превенция и профилактика на болестите. (2) (Доп. - ДВ, бр. 54 от 2020 г., в сила от 16.06.2020 г.) В лечебните заведения по ал. 1, т. 1 може да се извършва обучение на студенти и следдипломно обучение на медицински специалисти по реда на този закон. (3) (Доп. - ДВ, бр. 54 от 2020 г., в сила от 16.06.2020 г.) В лечебните заведения по ал. 1, т. 1 може да се извършва научна дейност. (4) (Нова - ДВ, бр. 72 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 01.07.2020 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 101 от 2019 г.) Лечебните заведения могат да предоставят социални услуги и интегрирани здравно-социални услуги при условията и по реда на Закона за социалните услуги. от ЗЛЗ). Наред с гореизложеното съгласно чл. 107, ал. 1Чл. 107. (1) (Доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г., изм. - ДВ, бр. 40 от 2012 г.) За осъществяване дейността на ТЕЛК директорът на лечебното заведение сключва договор за финансиране с министъра на здравеопазването. (2) (Доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г., изм. - ДВ, бр. 40 от 2012 г.) Високоспециализираните и скъпоструващите медико-диагностични изследвания, свързани с процеса на медицинската експертиза на работоспособността, по искане на ТЕЛК и НЕЛК се финансират от НЗОК в рамките на годишния и бюджет. от ЗЗ, за осъществяване дейността на ТЕЛК директорът на лечебното заведение сключва договор за финансиране с министъра на здравеопазването, а в ал. 2 от същия текст е предвидено, че високоспециализираните и скъпоструващите медико-диагностични изследвания, свързани с процеса на медицинската експертиза на работоспособността, по искане на ТЕЛК и НЕЛК се финансират от НЗОК в рамките на годишния бюджет. В този смисъл извършването на възложената дейност се финансира от държавата.
Предвид изложеното и при споделяне напълно на мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 221, ал. 2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението пр. първо и последно АПК решението като правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото на касатора не се дължат разноски, а ответника по касацията не е правил искания за такива.
Воден от горното Върховен административен съд, шесто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1549/21.11.2024 г., постановено по адм. дело № 157/2024 г. по описа на Административен съд гр. Шумен.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала, Председател: /п/ ЛЮБОМИР ГАЙДОВ секретар: Членове: /п/ ЮЛИЯ ТОДОРОВА
/п/ СЛАВ БАКАЛОВ