РЕШЕНИЕ № 6334 София, 09.06.2026 г. по дело 481/2026 - ВАС

РЕШЕНИЕ № 6334 София, 09.06.2026 г.

РЕШЕНИЕ
№ 6334
София, 09.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСЕЛА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА ТАБАКОВА
НИКОЛАЙ АНГЕЛОВ
при секретарМариана Салджиева и с участието на прокурора Илиана Стойкова изслуша докладваното от председателя Весела Николова по административно дело № 481/2026 г.
Производството е по чл. 208Чл. 208. ⚖️ Практика (7) На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Касационни основания и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса – Бургас (РЗОК Бургас), чрез процесуален представител Б. Василева, против Решение № 9403 от 31.10.2025 г., постановено по адм. дело № 1252/2025 г. по описа на Административен съд – Бургас. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване от АПК. Претендират се разноски.
Ответникът по касационната жалба – „Университетска многопрофилна болница за активно лечение - Бургас“ АД („УМБАЛ-Бургас“ АД) представя писмен отговор, в който счита същата за неоснователна.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1Чл. 210. ⚖️ Практика (1317) (1) Право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. (2) Лицата, спрямо които решението има сила, имат право да го обжалват, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото. (3) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава касационен протест. Срок за касационно оспорване АПК, в срока по чл. 211, ал. 1Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста АПК, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Бургас е Писмена покана № РД-25-19355/12.06.2025 г. на директора на РЗОК Бургас, с която на дружеството е разпоредено да възстанови доброволно неоснователно получена сума в размер на 3,560.25 лв.
От фактическа страна по делото е установено следното:
На 24.10.2023 г. между НЗОК и „УМБАЛ – Бургас“ АД е сключен Договор № 020607/24.10.2023 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, амбулаторни и клинични процедури, на основание чл. 59, ал. 1Чл. 59. ⚖️ Практика (307) (1) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. - ДВ, бр. 4 от 2013 г., в сила от 15.01.2013 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 48 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Договорите по чл. 20, ал. 1, т. 4 за оказване на медицинска помощ по този закон се сключват между директора на РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ в съответствие с НРД с анексите към тях, с решението по чл. 54, ал. 9 и с този закон. (1а) (Нова - ДВ, бр. 72 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 67 от 2020 г.) Договори по ал. 1 не могат да се сключват с нови лечебни заведения за болнична помощ или за нови медицински дейности, осъществявани от лечебни заведения за болнична помощ, ако в процедурата по чл. 37а или 37б от Закона за лечебните заведения лечебното заведение е предоставило информация, че няма да ползва средства на НЗОК като източник на финансиране на дейността си или НЗОК е дала становище за невъзможност за финансиране на съответните дейности. Забраната не се прилага при нововъзникнали обстоятелства и установена недостатъчност от съответната болнична медицинска помощ на територията на областта към момента на подаване на заявление за сключване на договор по чл. 59а, ал. 1, установена въз основа на оценка на потребностите съгласно Националната здравна карта. Преценката за недостатъчност от съответната болнична медицинска помощ се извършва от Изпълнителна агенция "Медицински надзор". (2) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Договорите по ал. 1 не могат да бъдат сключени при условия, по-неизгодни от приетите с НРД. (3) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г., доп. - ДВ, бр. 4 от 2013 г., в сила от 15.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Договорите по ал. 1 се сключват в писмена форма за срока на действие на анекса към Националния рамков договор по чл. 54, ал. 6 и са в сила до приемането на нов НРД, съответно на анекс към него или при промяна на действащия НРД, съответно на анекса към него. В случаите по чл. 54, ал. 9, както и при промени в действащото законодателство, към договорите по ал. 1 се сключват допълнителни споразумения. Когато не са подадени заявления и/или не са сключени допълнителни споразумения в сроковете по ч... ЗЗО и в съответствие с НРД за медицинските дейности 2023–2025 г.
Със Заповед № РД-25-1935/04.12.2024 г. директорът на РЗОК – Бургас е разпоредил извършването на тематична проверка на лечебното заведение, включваща контрол за съответствие на отчетена и заплатена дейност с изискванията на НРД за МД 2023–2025 г., както и контрол по справки, доклади и сигнали. Проверката е извършена от двама контрольори от отдел „ДКБМП“ при РЗОК – Бургас.
Резултатите са отразени в Протокол № 88/24.01.2025 г., в който са констатирани три случая на отчетена и заплатена дейност, приети от контролните органи за неоснователно заплатени от НЗОК.
По първия случай е установено, че здравноосигурено лице е било хоспитализирано в „УМБАЛ – Бургас“ АД последователно по КП № 17.1 в периода 8.10.2024 г. – 9.10.2024 г. и по КП № 78.1 в периода 10.10.2024 г. – 13.10.2024 г. Контролните органи са приели, че двете хоспитализации представляват едно непрекъснато лечение на заболявания, налични още при първоначалния прием, поради което е нарушен чл. 379 НРД за МД 2023–2025 г., а отчетената по КП № 78.1 дейност е неоснователно заплатена.
По втория случай е установено, че друго здравноосигурено лице е било хоспитализирано в лечебното заведение по КП № 50.1 в периода 4.10.2024 г. – 8.10.2024 г., а непосредствено след изписването му е прието по КП № 210 за периода 8.10.2024 г. – 12.10.2024 г. Според контролните органи и в този случай е налице едно непрекъснато болнично лечение на заболявания, съществували още при първоначалния прием, поради което е констатирано нарушение на чл. 379 НРД за МД 2023–2025 г., а дейността по КП № 50.1 е приета за неоснователно заплатена.
По третия случай е установено, че пациент е бил хоспитализиран по КП № 56.1 в друго лечебно заведение – „УМБАЛ Дева Мария“ ЕООД, за периода 29.09.2024 г. – 4.10.2024 г., а впоследствие е бил хоспитализиран по същата клинична пътека в „УМБАЛ – Бургас“ АД за периода 14.10.2024 г. – 19.10.2024 г. Контролните органи са приели, че втората хоспитализация е извършена в рамките на 30-дневния срок по чл. 386, ал. 1 НРД за МД 2023–2025 г., след като първата вече е била отчетена и фактурирана пред РЗОК – Бургас, поради което липсва правно основание за заплащане и на втората хоспитализация.
Въз основа на констатациите е съставен Протокол за неоснователно получени суми № 89/24.01.2025 г., с който е определена сума за възстановяване в общ размер на 3,560.25 лв. Протоколът е връчен на представител на лечебното заведение на 24.01.2025 г.
Срещу протокола „УМБАЛ – Бургас“ АД е подало възражение с вх. № 29-02-254/31.01.2025 г., по което е изготвено становище от началника на отдел „ДКБМП“ при РЗОК – Бургас. След изготвен доклад от контролните органи, възпроизвеждащ констатациите от проверката, директорът на РЗОК – Бургас е издал Писмена покана № РД-25-19355/12.06.2025 г., с която е разпоредил „УМБАЛ – Бургас“ АД доброволно да възстанови сумата от 3,560.25 лв. като неоснователно получена.
Поканата е връчена на лечебното заведение на 17.06.2025 г. и е оспорена в законоустановения срок пред Административен съд – Бургас.
Първоинстанционният съд е приел, че административният орган е постановил акта при неизяснена фактическа обстановка и в нарушение на чл. 35Чл. 35. ⚖️ Практика (45) Индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Събиране на доказателства АПК, без да установи релевантните за приложението на чл. 279Чл. 279. ⚖️ Практика (2) (1) Въз основа на влязло в сила изпълнително основание органът по изпълнението може да наложи обезпечителни мерки, когато без тях е невъзможно или се затруднява изпълнението на задължение или събирането на разноските по него, включително когато то е отсрочено или разсрочено. (2) Обезпечителните мерки се налагат с постановление на съответния орган по изпълнението по реда, предвиден в този раздел. Когато кодексът препраща към други закони, за налагането на обезпечителни мерки се прилага редът, предвиден в тези закони. Спиране на изпълнението и чл. 386 НРД за МД 2023–2025 г. факти, включително характера на заболяванията, основанията за последващите хоспитализации и критериите, въз основа на които е прието, че част от отчетената дейност е заплатена без правно основание. Съдът е счел, че липсата на пълно изследване на относимите обстоятелства е довела до неправилно приложение и на материалния закон, поради което е отменил административния акт.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Първоинстанционният съд е изяснил в пълнота релевантните за спора факти и е формирал законосъобразни правни изводи, които настоящият състав споделя.
Съгласно чл. 76а, ал. 1Чл. 76а. ⚖️ Практика (114) (Нов - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) В случаите, когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по този закон или на НРД, и това е установено при проверка от контролните органи по чл. 72, ал. 2, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите. (2) (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) В случаите по ал. 1 се съставя протокол за неоснователно получени суми. Лицето - обект на проверката, има право да представи писмено възражение пред управителя на НЗОК, съответно пред директора на РЗОК в 7-дневен срок от връчване на протокола. (3) (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) След изтичане на срока за възражение по ал. 2 управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК издава писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание, която се връчва на изпълнителя на медицинска и/или дентална помощ. (4) Поканата за възстановяване на сумите по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. ЗЗО възстановяване на суми може да бъде поискано само когато е установено получаване на средства без правно основание, като релевантните факти следва да бъдат изяснени по реда и при условията на административното производство.
В случая правилно първоинстанционният съд е приел, че при издаването на процесната писмена покана административният орган е нарушил изискването на чл. 35Чл. 35. ⚖️ Практика (45) Индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Събиране на доказателства АПК за пълно и обективно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая.
По отношение на първите две констатации административният орган е приложил разпоредбата на чл. 279, ал. 1 НРД за МД 2023–2025 г., според която НЗОК заплаща само една клинична пътека за комплексното лечение на основното заболяване, придружаващите заболявания и усложненията. За да намери приложение тази разпоредба обаче, следва да бъде установено кое заболяване е основно, дали е било възможно провеждането на комплексно лечение в рамките на една хоспитализация и каква е медицинската връзка между двете последователни хоспитализации. Подобни фактически констатации в административния акт липсват. Правилно първоинстанционният съд намира, че изводът на административния орган, че се касае за една хоспитализация, отчетена по две клинични пътеки, е основан единствено на краткия времеви интервал между приемите, което не е достатъчно за ангажиране на хипотезата на чл. 279, ал. 1 НРД.
Обоснован е и изводът относно третата констатация. Разпоредбата на чл. 386, ал. 1 НРД за МД 2023–2025 г. предвижда, че при повторна хоспитализация по същата клинична пътека в 30-дневен срок НЗОК заплаща само един от случаите след извършване на проверка. Нормата обаче не установява автоматично правило за заплащане на първата по време хоспитализация и отказ на втората. Преценката следва да бъде извършена въз основа на конкретните факти по случая, включително причините за повторния прием и спазването на изискванията на клиничната пътека при всяка от двете хоспитализации. След като проверките и в двете лечебни заведения не са установили нарушения на диагностично-лечебния алгоритъм, административният орган е бил длъжен да изложи мотиви защо приема, че именно сумата по втората хоспитализация е получена без правно основание. Липсата на подобни мотиви препятства съдебния контрол за законосъобразност и води до незаконосъобразност на акта.
Ето защо настоящият състав приема, че първоинстанционният съд правилно е приложил закона, като е отменил процесната писмена покана поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до неправилно приложение на материалноправните разпоредби.
По изложените съображения, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 9403 от 31.10.2025 г., постановено по адм. дело № 1252/2025 г. по описа на Административен съд – Бургас.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ БОЙКА ТАБАКОВА
/п/ НИКОЛАЙ АНГЕЛОВ