Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:
при секретаря Александра Карамфилова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 4362 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290Чл. 290. ⚖️ Практика (19) (1) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния касационен съд в открито заседание. (2) Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. (3) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Решението по ал. 2 не представлява задължителна съдебна практика. Уеднаквяване на практиката ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от Националната здравноосигурителна каса, представлявана от управителя П. С., чрез юрисконсулти Й. Й. и П. С., срещу въззивно решение № 1608 от 27.06.2022 г., постановено от Софийски градски съд по въззивно гр.д. № 13199/2021 г.
Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания ГПК по въпроса за изискванията към съдържанието на заповедта по чл. 120Чл. 120. ⚖️ Практика (4) Настъпилите след подаването на исковата молба промени във фактическите обстоятелства, обуславящи местната подсъдност, не са основание за препращане на делото. Обжалване на определението по подсъдността КТ.
Съставът на Върховния касационен съд дава следното разрешение:
За сключването и прекратяването на трудово правоотношение законът изисква писмена форма за валидност, такава е и изискуемата форма за валидност на заповедта по чл. 120 КТ. В нея задължително трябва да бъде посочено какво конкретно е изменението на съществуващото между страните трудово правоотношение – на мястото (къде) и/или характера на работата (каква е новата работа); срок на действие на заповедта. Няма изискване работодателят да се мотивира в заповедта по чл. 120 КТ с обстоятелствата, обуславящи производствена небходимост или престой (ал. 1) или непреодолими причини (ал. 3), както и със съображенията да избере съответния работник/служител, комуто да възложи временно извършване на друга работа. Съдът, осъществявайки контрол на оспорената заповед, не извършва проверка на суверенната преценка на работодателя за временната промяна в работата на конкретен работник или служител, освен в случаи на злоупотреба или дискриминационно отношение, проявени от работодателя и то, ако за наличието на подобно недобросъвестно поведение са надлежно въведени фактически твърдения в предмета на спора. Подобна проверка, също при надлежно включени фактически твърдения, съдът извършва и за съответствието на квалификацията и здравословното състояние на работника или служителя при издадена заповед по чл. 120, ал. 1 КТ. За законосъобразното упражняване на правото на работодателя едностранно да измени характера на работата, следва да се установят обстоятелствата, сочещи съответно на състояние на престой, производствена необходимост или непреодолими причини, без тези обстоятелства да са необходима част от заповедта по чл. 120 КТ.
По касационните оплаквания:
Касаторът твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон – чл. 120 КТ, необоснованост в изводите и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл. 12 и чл. 235, ал. 2Чл. 235. ⚖️ Практика (31) (1) Решението се постановява от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. (2) Съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. (3) Съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. (4) Решението заедно с мотивите към него се изготвя в писмена форма. (5) Съдът обявява решението си с мотивите най-късно в едномесечен срок след заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Решението се обявява в регистъра на съдебните решения, който е публичен и всеки има право на свободен достъп до него. Съдържание на решението ГПК и чл. 236, ал. 2Чл. 236. ⚖️ Практика (8) (1) Решението трябва да съдържа: 1. датата и мястото на постановяването му; 2. посочване на съда, имената на съдиите, на секретаря и на прокурора, когато той е взел участие в делото; 3. номера на делото, по което се постановява решението; 4. имената, съответно наименованието и адреса на страните; 5. какво постановява съдът по съществото на спора; 6. в тежест на кого се възлагат разноските; 7. (нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг посочен от ищеца начин за плащане; 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) подлежи ли решението на обжалване, пред кой съд и в какъв срок. (2) Към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. (3) Решението се подписва от всички съдии, взели участие в постановяването му. Когато някой от съдиите не може да го подпише, председателят или старшият съдия отбелязва върху решението причините за това. Решение при признание на иска ГПК. Според касатора, въззивният съд необосновано и в противоречие със закона е намерил, че заповедта по чл. 120 КТ е немотивирана, а още, и че работодателят трябва да изложи мотиви и доказателства в същата заповед защо избира конкретен работник или служител, на когото да промени едностранно трудовото правоотношение поради производствена необходимост. Излагат се и оплаквания, че въззивният съд не е обсъдил заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание, нито това осъществени ли са деянията, описани в нея от служителя, те съставляват ли нарушение на трудовата дисциплина, като по този начин липсва реално произнасяне по правния спор. Иска отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, евентуално пререшаване на спора от касационната инстанция и отхвърляне на исковете. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски по делото, вкл. на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касация Г. М. П., чрез адвокат К. М., изразява становище с отговора по чл. 287, ал. 1Чл. 287. ⚖️ Практика (6) (1) След като приеме жалбата, въззивният съд изпраща препис от нея заедно с приложенията на другата страна, която в едномесечен срок от получаването им може да подаде отговор на жалбата. За отговора се прилагат съответно разпоредбите на чл. 259, ал. 2 - 4 и ГПК, както и в съдебно заседание, че жалбата е неоснователна. Възразява, че работодателят не е доказал наличие на производствена необходимост при издаване на заповедта по чл. 120Чл. 120. ⚖️ Практика (4) Настъпилите след подаването на исковата молба промени във фактическите обстоятелства, обуславящи местната подсъдност, не са основание за препращане на делото. Обжалване на определението по подсъдността ГПК с две докладни записки, тъй като последните са частни документи и, като такива, удостоверяват авторството на лицата, които са ги съставили, но не тяхното съдържание. Също така, П. не е извършила описаните в заповедта за уволнение деяния; след извършените от нея проверки е съставяла протокол в съответствие н Инструкция № РД – 16-31/23.06.2016 г.за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 от Закона за здравно осигуряване. Инструкцията е подзаконов нормативен акт и с него трябва да се съобразява служителят. Не се касае и до системност в нарушенията, защото описаните в заповедта за уволнение деяния са само за две проверки, извършени от П., в два поредни дни, при това в обекти, които дотогава не е проверявала. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски за инстанцията.
Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивният Софийски градски съд, като потвърдил решението на първостепенния Софийски районен съд, признал за незаконна и отменил заповед на Националната здравноосигурителна каса за уволнение на Г. М. П. на длъжност „контрольор“, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, възстановил същата на заеманата преди това длъжност, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, и осъдил работодателя да заплати по чл. 225 КТ в размер на 5982 лв., на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, ведно със законната лихва от 05.05.2020 г. до окончателното издължаване, на осн. чл. 86, ал. 1Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. ЗЗД. Осъдил работодателя да заплати на служителя съдебноделоводните разноски.
За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че П. е изпълнявала длъжност “контрольор“ в отдел “Договаряне и контрол на болничната помощ“ в РЗОК – Варна. Със заповед № РД-09-151/05.02.2020 г., издадена на осн. чл. 120 КТ, директорът на РЗОК – Варна е наредил за времето от 06.02.2020 г. до 20.03.2020 г. П. да изпълнява длъжността “контрольор“ в друг сектор към друг отдел на дирекция “Специализирана администрация“ на РЗОК – Варна. В заповедта е посочено, че се издава във връзка с докладни записки № 93-00-82/31.01.2020 г. и 93-00-82/04.02.2020 г. С докладната записка от 04.02.2020 г. директорът на дирекцията, в която работила П., е предложил на директора на РЗОК да премести за изпълнение на нужните дейности именно П..
Със заповед № РД -09-195/11.03.2020 г. на П. е наложено наказание “дисциплинарно уволнение“. Съдът е приел, че тя се основава на нарушения, извършени от П., докато е изпълнявала временно длъжност в друг сектор, съгласно заповедта за преместването й от 05.02.2020 г., издадена на осн. чл. 120 КТ. Намерил, че тази заповед за преместване е назаконосъобразна, а посочените в заповедта за уволнение нарушения на трудовата дисциплина касаят именно възложени със заповедта за преместване нови трудови функции. Прието е, че заповедта по чл. 120 КТ е немотивирана - тя препраща към докладни записки № 93-00-82/31.01.2020 г. и № 93-0082/04.02.2020 г., но от тяхното съдържание не може по категоричен начин да се обоснове действителна “производствена необходимост“ по смисъла на КТ; освен това нито в докладни записки № 93-00-82/31.01.2020 г. и № 93-00-82/04.02.2020 г., нито в заповед № РД-09-151/05.02.2020 г. на директора на РЗОК-Варна, са изложените критерии защо наличната според работодателя производствена необходимост е следвало да бъде преодоляна чрез промяна на сектора на работа точно на П.. Според съда подобен немотивиран подход на работодателя създава основателни съмнения за дискриминационно отношение към съответния работник, което няма как да бъде толерирано; съдът е достигнал до заключение, че липсата на основания за постановяването на заповед № РД-09-151/05.02.2020 г. води до незаконосъобразност и на последвалата я заповед за уволнение, доколкото твърдените системни нарушения на трудовата дисциплина и неизпълнение на трудовите задължения са именно възложени такива по чл. 120 КТ .
Съдът посочил още, че дори да приеме, че са доказани описаните в заповедта за уволнение нарушения, те са несъразмерни на наложеното тежко дисциплинарно наказание – няма системни нарушения на трудовата дисциплина, тъй като в случая в заповедта за уволнение са описани две идентични нарушения, а не четири, а също така наложеното на П. друго наказание – предупреждение за уволнение, е отменено с влязло в сила решение.
При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.
По въпроса, допуснат до касационно обжалване въззивният съд се е произнесъл в противоречие с дадения отговор. Незаконосъобразен е изводът, че заповедта по чл. 120, ал. 1Чл. 120. ⚖️ Практика (4) Настъпилите след подаването на исковата молба промени във фактическите обстоятелства, обуславящи местната подсъдност, не са основание за препращане на делото. Обжалване на определението по подсъдността ГПК, с която е П. е преместена в друг сектор в структурата на работодателя, се явява немотивирана. Работодателят се е обосновал с производствена необходимост и дори е препратил към други два вътрешноведомствени документа. Дали по делото е установена действително подобна необходимост за работодателя не е въпрос на мотивиране на същата.
Преценката на въззивния съд за злоупотреба с права от работодателя при издаване на заповедта по чл. 120 КТ е недопустимо извършена от въззивния съд, защото е извън предмета на спора. Ищецът е този, който чрез въвеждане на твърдения за факти, вкл. такива, обуславящи според него злоупотреба с право от страна на работодателя, определя предмета на иска. Доводът за наличие на злоупотреба с права е правен, на изследване и съответно доказване подлежат фактическите твърдения, от които, според страната, се следва извод за нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ – в този смисъл напр. решение № 239/21.05.2012 г. по гр.д. № 799/2011 г. на ІV г.о., решение № 345 от 6.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3868/2013 г., IV г. о; решение № 248 от 23.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 254/2009 г., IV г. о; решение № 192 от 4.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 674/2016 г., III г. о. Задължение за въззивния съд да изследва наличие на злоупотреба с право съществува само когато такива факти и твърдения са били наведени от страната в рамките на преклузивните срокове по ГПК.
По това дело няма въведени фактически твърдения за нарушение по чл. 8, ал. 1Чл. 8. ⚖️ Практика (10) (1) Всяка страна има право да бъде изслушана от съда, преди да бъде постановен акт, който има значение за нейните права и интереси. (2) Страните посочват фактите, на които основават исканията си, и представят доказателства за тях. (3) Съдът осигурява възможност на страните да се запознават с исканията и доводите на насрещната страна, с предмета на делото и неговото движение, както и да изразят становище по тях. Равенство на страните от работодателя при издаване на заповедта по чл. 120Чл. 120. ⚖️ Практика (4) Настъпилите след подаването на исковата молба промени във фактическите обстоятелства, обуславящи местната подсъдност, не са основание за препращане на делото. Обжалване на определението по подсъдността ГПК. В исковата молба се твърди злоупотреба с права при налагане на дисциплинарното наказание поради това, че е наложено за деяния, които не са извършени. Касае се за правен довод, не и за фактическо твърдение, и то досежно заповедта за уволнение.
Следва да се посочи и това, че самият извод на въззивния съд, че работодателят е злоупотребил с работодателската си власт, е изведен в противоречие на законовата презумпция за добросъвестност на страните по трудовото правоотношение при осъществяване на трудовите права и задължения. Следователно, в противоречие с чл. 8, ал. 2 КТ и чл. 124, ал. 1Чл. 124. ⚖️ Практика (1482) (1) Всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. (2) Може да се предяви иск за осъждане на ответника да изпълни повтарящи се задължения, дори тяхната изискуемост да настъпва след постановяване на решението. (3) Иск за пораждане, изменение или прекратяване на граждански правоотношения може да се предяви само в предвидените в закон случаи. (4) Може да се предяви иск за установяване истинността или неистинността на един документ. Иск за установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно значение се допуска само в случаите, предвидени в закон. (5) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Иск за установяване на престъпно обстоятелство от значение за едно гражданско правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение се допуска в случаите, когато наказателно преследване не може да бъде възбудено или е прекратено на някое от основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2 - 5 или е спряно на някое от основанията по чл. 25, ал. 1, т. 2 или чл. 26 от Наказателно-процесуалния кодекс, и в случаите, когато извършителят на деянието е останал неоткрит. Предявяване на иска ГПК, е изводът за злоупотреба на работодателя поради предположението на съда, че такава е налице. За да се стигне до извод за злоупотреба, трябва по несъмнен начин да е установена фактическа обстановка, която несъмнено води на извод за недобросъвестно упражняване на права; тежестта на доказване е за страната, която оспорва добросъвестността.
Преценката за производствена необходимост е въпрос на дискреция на органа. Законодателят не е дал легална дефиниция на терминът "производствена необходимост", поради което съдържанието следва да бъде установено на базата на общоприетия смисъл на думите - чл. 9, ал. 1Чл. 9. (1) Разпоредбите на нормативните актове се формулират на общоупотребимия български език, кратко, точно и ясно. (2) (Нова - ДВ, бр. 46 от 2007 г.) По изключение в случаите по чл. 7а в разпоредба на нормативен акт или в приложение към нея могат да се използват установени в международната практика означения на друг език като кодове, индекси, класификации, образци на документи и други, както и официални наименования на институции и на издавани от тях официални документи, когато това се налага по съображения за точност и яснота. (3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 46 от 2007 г.) Строежът на нормативните актове и формулирането на техните разпоредби трябва да бъдат съобразени с указа по прилагане на този закон. от Закона за нормативните актове . Производственият процес обхваща всички дейности на територията на предприятието и съставлява съвкупност от всички взаимосвързани действия на хора или оръдия на труда в дадено предприятие, необходими за изготвянето на неговата продукция – стопански и нестопански блага или предмети. Необходимостта е нужда, потреба, потребност, наложителност, задължителност. За да е налице производствена необходимост в случая трябва да е установена потребност от допълнителни контрольори в сектора, в който П. е преместена, за изпълнение на работата, възложена на работещите в структурното звено.
Неправилно, в нарушение на материалния закон, е прието, че в заповедта са посочени фактически две деяния. Дори и да са идентични като вид, не става реч за едно и също деяние, щом са осъществени повече от веднъж и не се касае за продължавано деяние.
В заключение, обжалваното решение следва да се касира и спорът се разреши по същество от състава на Върховния касационен съд.
Заповедта по чл. 120 КТ се обосновова на производствена необходимост с докладни записки № № 93-99-82 от 31.01.2020 г. и 93-00-82 /1/ от 04.02.202 г. С първата, началникът на сектор ДКМПДП е помолил директора на РЗОК - Варна да пренасочи в ръководения от него сектор, за неопределен период от време, служители от друг отдел на РОК – Варна поради следните обстоятелства: намален брой на служителите (2 отсъстват за неопределен период поради временна неработоспособност и един ползва платен годишен отпуск по неотложни семейни причини); постъпили към момента на записката седем заявления от изпълнители на ПИДП за сключване на договори с НОК, което налага извършване на проверки в амбулаториите на лечебните заведения относно налично медицинско и технически изправно оборудване и обзавеждане, отговарящо на изискванията за сключване на договор с НОК; наложителни проверки по повод постъпили жалби от ЗОЛ, които трябва да бъдат извършени в определен законов срок; сключване на индивидуални договори с изпълнителите на ПИМП и ПИДП от служители на сектора, които са посочени в заповеди на директора на РЗОК – Варна. Поради намаления брой на служители, вкл. и на тези, които следва да приемат и обработват електронно отчетните документи в ПИС на НЗОК за дейност месец януари 2020 г. Посочено е още, че работата в сектора е затруднена при приема и обработката на постъпилите заявления за сключване на договори, като приблизителният им общ брой е 700.
Д-р А., директор Дирекция СА, във връзка с горната докладна, е отправила предложение до директора на РЗОК – Варна, да бъде преместена временно в сектор ДКПМДП служителят Г. П., контрольор в отдел ДКБП.
Неоснователни са доводите на П., че фактите, изложени в посочената по-горе докладна, са недоказани, само защото документът е частен и като такъв не се ползва с материална доказателствена сила.
Нормата на чл. 180Чл. 180. ⚖️ Практика (1) Частни документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. Достоверна дата на частния документ ГПК, аналогична на чл. 144Чл. 144. ⚖️ Практика (445) (1) Ответникът може да поиска допълнителен срок, за да вземе становище по направените в това заседание доказателствени искания от ищеца и да посочи допълнителни доказателства във връзка с направените оспорвания. (2) Когато искането по ал. 1 бъде уважено, съдът се произнася по направените оспорвания и искания в закрито заседание с определение, което се съобщава на страните. Указания на съда ГПК от 1951 г., отм. е ясна и в съдебната практика не буди съмнение, че частният документ няма обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което и при оспорването му, не е нужно откриване на производство по чл. 193Чл. 193. ⚖️ Практика (7) (1) Заинтересованата страна може да оспори истинността на документ най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което той е представен. Когато документът е представен в съдебно заседание, оспорването може да бъде направено най-късно до края на заседанието. (2) Съдът постановява да се извърши проверка на истинността на документа, ако другата страна заяви, че желае да се ползва от него. (3) Тежестта за доказване неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва. Когато се оспорва истинността на частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва, тежестта за доказване истинността пада върху страната, която го е представила. Проверка на документ-194 ГПК. Няма съмнение също така, че частните свидетелстващи документи са годни доказателствени средства - допустими според процесуалния закон, стига да не съществува забрана според действащия по време и мястото на съставянето им закон, по такъв начин да се удостоверяват фактите, за които свидетелстват. Доказателственото значение на документите се преценява от съда по вътрешно убеждение и с оглед на всички обстоятелства по делото. Следователно, частните свидетелстващи документи са годни доказателствени средства - допустими според процесуалния закон. Необходимо е също така, да не съществува забрана според действащия по време и мястото на съставянето им закон, по такъв начин да се удостоверяват фактите, за които свидетелстват. В ГПК са разписани текстове, с които се определя задължителната за съда доказателствена сила на определени видове документи, която се разпростира до обема, който й дава законодателя. Във всички други случаи, доказателственото значение на документите се преценява от съда по вътрешно убеждение и с оглед на всички обстоятелства по делото. Това, че те нямат обвързваща съда доказателствена материална или формална доказателствена сила, не значи, че не могат да служат като доказателство.
В заключение, няма пречка работодателят да докаже релевантни факти с частни документи. При възражение на работника или служителя, фактите, за които свидетелства документа, трябва да бъдат доказани по правилата на чл. 154Чл. 154. ⚖️ Практика (6) За задълженията на потребителите - неизправни длъжници, и на асоциацията по чл. 151, ал. 1 към топлопреносното предприятие може да се издаде заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер. За задълженията на потребителите с въведена система за дялово разпределение - неизправни длъжници, трябва да е изготвена изравнителна сметка за съответната година, за която е задължението." 3. В чл. 184 думите "събират вземанията си за природен газ от неизправни длъжници по реда на чл. 237, буква "к" от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечения от сметките" се заменят с "поискат издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс за вземанията си за доставка на природен газ независимо от техния размер". 23. В Закона за задълженията и договорите (обн., ДВ, бр. 275 от 1950 г.; попр., Изв., бр. 2 от 1950 г.; изм., бр. 69 от 1951 г., бр. 92 от 1952 г.; ДВ, бр. 85 от 1963 г., бр. 27 от 1973 г., бр. 16 от 1977 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 30 от 1990 г., бр. 12 и 56 от 1993 г., бр. 83 и 104 от 1996 г., бр. 83 и 103 от 1999 г., бр. 34 от 2000 г., бр. 19 от 2003 г., бр. 42 и 43 от 2005 г., бр. 36 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 37 думите "с нотариално заверен подпис" се заменят със "с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, извършени едновременно". 2. Член 160 се изменя така: " ГПК, без да е необходимо откриване на производство по реда на чл. 193Чл. 193. ⚖️ Практика (7) (1) Заинтересованата страна може да оспори истинността на документ най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което той е представен. Когато документът е представен в съдебно заседание, оспорването може да бъде направено най-късно до края на заседанието. (2) Съдът постановява да се извърши проверка на истинността на документа, ако другата страна заяви, че желае да се ползва от него. (3) Тежестта за доказване неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва. Когато се оспорва истинността на частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва, тежестта за доказване истинността пада върху страната, която го е представила. Проверка на документ ГПК.
В случая докладните записки, посочени в заповедта на чл. 120Чл. 120. ⚖️ Практика (4) Настъпилите след подаването на исковата молба промени във фактическите обстоятелства, обуславящи местната подсъдност, не са основание за препращане на делото. Обжалване на определението по подсъдността КТ са представени от работодателя и приети като доказателства по делото от първостепенния съд, като няма възражение от П., че записаното в тях като факти не отговаря на истината. В първото открито съдебно заседание, след доклада на делото от районния съд, във връзка с възраженията на П. относно допускане на гласни доказателства, процесуалният представител на работодателя е поискал и изрично тя да заяви оспорва ли записаното в докладните, каквото изявление тя не е направила.
Съставът на ВКС приема, че заповедта по чл. 120Чл. 120. ⚖️ Практика (4) Настъпилите след подаването на исковата молба промени във фактическите обстоятелства, обуславящи местната подсъдност, не са основание за препращане на делото. Обжалване на определението по подсъдността ГПК е законосъобразна и при работодателя е съществувала производствена необходимост.
Със заповед № РД-09-195/11.03.2020 г. на директора на РЗОК – Варна, на Г. М. П. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за следното: на 13.02.2020 г., след приключане на проверка в „Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ по дентална медицина – д-р Ванина Г.“ ЕООД, не е съставила и връчила протокол за извършена проверка съобразно предоставената й форма-образец; на 13.02.2020 г. не е връчила екземпляра от протокола, който се предоставя на директора на РЗОК, същият е бил без дата на връчване и подпис на лицето – обект на проверката; на 13.02.2020 г. след приключване на проверката Г. П. е съставила протокол от извършената проверка, в който е посочила грешно основание за извършването й, а именно – грешен номер на заповедта; на 14.02.2020 г., след приключане на проверка в „Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ по дентална медицина – д-р Г. М. П.“ ЕООД, не е съставила и връчила протокол за извършена проверка, съобразно предоставената й форма-образец; на 14.02.2020 г. в протокола от извършената проверка е посочила грешно основанието за извършването й, а именно – грешен номер на заповедта.
Обяснения на служителя са, че образецът не отговарял на Инструкция № РД – 16-31/23.06.2016 г., затова го привела в съответствие с нормативния документ, за което уведомила на 13.02., 17.02. и 18.02 с докладни директора на РЗОК – Варна, с молба за становище и, след като не получила възражения, използвала своя формуляр. Няма „утвърдена практика“ по образец-макет на формуляра, а ако утвърдената практика е да не се спазва Инструкцията, това не е правомерно и такава практика не трябва да се прилага. Относно грешно посочения номер на заповедта, съставляваща основание на проверките, е обяснила, че е посочила това, което й било разпоредено от началника на сектора К. С..
Във връзка със спорните обстоятелства – каква е утвърдената и използвана от работодателя форма на протокол, какви са били конкретните разпореждания към служителя, последната се е противопоставила на събиране на гласни доказателства, като неотносими, без правно значение и пр. Видно от приетите пред първа инстанция писмени доказателства, ползваният от работодателя протокол е структуриран по различен начин от този, оформен от служителя, като не е в противоречие с Инструкцията. В случаите, когато съдържанието на документ, който трябва да съставя даден служител в изпълнение на своята работа, е определено в нормативен акт, няма пречка работодателят да въведе допълнителни условия и реквизити, предвид нуждите на предприятието и интереса на работата, стига по този начин да не се нарушава императивна правна норма или да се злоупотребява с право, или да се установява дискриминационен подход. Както съдът вече изясни, добросъвестността се предполага, на осн. чл. 8, ал. 2 КТ, поради това страната която я оборва носи тежестта на доказване. Съдът изследва наличие на проявни форми на недобросъвестност от работодателя, когато такива факти, съответно възражения, са въведени от страните по надлежен ред и в преклузивните срокове по ГПК. По това дело, относно наложената в практиката и използвана от работодателя форма на протокол за извършена проверка, няма възражения, свързани с чл. 8, ал. 1 КТ. Съдът не установи изискванията на работодателя да са в противоречие с императивни правни норми и да опорочават формата, предвидена в цитираната инструкция.
Видно от длъжностните характеристики, задълженията на „контрольор“ не се различават в същността си в сектора, в който работи по трудово правоотношение П. и сектора, в който временно е преместена. Относно съдържанието на протоколите от проверката съществува утвърдена от работодателя бланка – формуляр, която се използва от служителите. От тях се изисква да попълнят такава бланка след приключване на проверките. Следователно не се касае за дейност, която изисква време за обучение, което да се цени като обстоятелство от значение при преценката по чл. 189, ал. 1 КТ.
Сама П. признава в докладна от 13.02.2020 г., че не е взела подписан екземпляр от изготвения протокол от извършена проверка в същия ден. Следва да се вземе предвид обаче и това, че тя сама, още на 13.02., е констатирала допуснатия пропуск и е уведомила директора на РЗОК – Варна, като е поискала да отстрани грешката, което е сторила.
Другите описани деяния в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание са също извършени от служителя и по естеството си съставляват нарушение на трудовите задължения. Съдебният състав намира, че наложеното от работодателя наказание се явява обаче несъставомерно по тежест съгласно критериите по чл. 189, ал. 1 КТ. Деянията са повече от три на брой, извършени в два последователни дни и са идентични при всяка една от проверките. П. не признава вината си. В същото време, деянията не са тежки, като едното от тях сам служителят е отстранил; липсват други установени нарушения на трудовата дисциплина и наложени дисциплинарни наказания (предходно – „предупреждение за уволнение“ е отменено от съда).
В заключение, заповедта за дисциплинарно уволнение се явява незаконна, поради несъобразяване с чл. 189, ал. 1 КТ. От това следва, че искът за нейната отмяната и другите обусловени претенции следва да бъдат уважени.
При тези съображения, въззивното решение следва да бъде потвърдено като краен резултат.
Работодателят следва да понесе тежестта за разноските по делото, като бъде осъден да заплати на служителя и сторените в настоящата инстанция съдебноделоводни разноски – 400 лв. платено адвокатско възнаграждение.

МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

ПОТВЪРЖДАВА въззивно решение № 1608 от 27.06.2022 г., постановено от Софийски градски съд по въззивно гр.д. № 13199/2021 г.
ОСЪЖДА Националната здравноосигурителна каса, представлявана от управителя П. С., да заплати на Г. М. П. сумата в размер на 400 лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 1Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК, направени в производството пред Върховен касационен съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: