Решение № 7784 по адм. д. № 12802/2024 г. на АССГ

Р Е Ш Е Н И Е № 7784 гр. София , 06.03.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ -ГРАД , ІV КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ , в публично заседание на 07.02.2025 г. в следния състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : Галин Несторов ЧЛЕНОВЕ : Вяра Русева Танка Цонева при участието на секретаря Розалия Радева и при участието на прокурора Тони Петрова , като разгледа дело номер 12802 по описа за 2024 година докладвано от съдия Галин Несторов , и за да се произнесе взе предвид следното : Производство то е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административно процесуалния кодекс /АПК /.

С

Решение № 4525 от 15.10.2024 г. по нахд . № 7137/2024 г. Софийски районен съд, 111-ти състав , е отменил наказателно постановление № НП - 14/10.04.2024 г. издадено на 10.04.2 024 г. от изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ (ИАМД ) - С., с което на М. С. Н. - Д., с ЕГН : [ЕГН ], с адрес : [населено място ], [улица ], са наложени наказания глоба в размер на по 300 (триста ) лева за извършени административни нарушения по чл. 34, т. 1 от Наредба № 49 от 18.10.2010 г. за основните изисквания , на които трябва да отговаря устройството , дейността и вътрешния ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико - социални грижи , във вр. с чл.46, ал. 3 от Закона за лечебните заведения . Със същото решение Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ (ИАМД ) – С., е осъдена да заплати на М. С. Н. – Д. сумата в размер на 600.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение . Така постановеното решение , в срока и по реда на чл. 211, ал. 1Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста от АПК , е обжалвано от изпълнителния директор на ИАМН по съображения за нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения . Касаторът поддържа , че законосъобразно е ангажирана административно наказателната отговорност на касационната ответница , като при евентуално установени пропуски в административното обвинение въззивният съд има правомощие , а и задължение по арг. от ТР № 8/16.09.2021 г. по ТД 1/2020г. на ОСС , І и ІІ колегия на ВАС да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние , когато се налага да приложи закон за същото , еднакво или по-леко наказуемо нарушение , без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението . Касационният ответник , чрез процесуален представител адв. П. моли за отхвърляне на жалбата и претендира разноски по делото . Участващият по делото прокурор от Софийска градска прокуратура дава заключение за основателност касационната жалба . Съдът , като взе предвид релевираните с жалбата касационни основания и тези, за които следи служебно на основание чл. 218, ал. 2Чл. 218. ⚖️ Практика (27) (1) Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. (2 ) За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Доказателства от АПК , намира за установено следното : Касационната жалба е подадени в установения с чл. 211, ал. 1Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста АПК 14-дневен срок от надлежна страна срещу подлежащ на касационна проверка валиден и допустим съдебен акт, при което същата е процесуално допустима . Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна . За да постанови обжалваното решение Софийски районен съд е приел , че на основание Заповед № РД - 13 - 924/12.10.2023 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ била извършена извънредна проверка на място на Университетска многопрофилна болница за активно лечение „София мед“ ООД , със седалище и адрес на управление : [населено място ], район „И.“, [улица ]. Проверката е била по повод разпореждане за възлагане на проверка от СГП , с изх.№ 1811/23/12.09.2023 г. и на инспекцията № 11 -00-415/14.09.2023 г. С Писмо с изх. № 42 - 00 - 2285/13.10.2023 г. на ИАМН била изискана необходимата за проверка медицинска и друга съотносима от лечебното заведение документация . От лечебното заведение на комисията са предоставени отработени графици - форма 76 на персонала от отделението по анестезиология и интензивно лечение за месец август 2023г. При преглед на отработените графици и предоставе ните рапортни тетрадки на отделението , комисията по проверката установила , че: За дежурството на медицинските сестри от отделението по анестезиология и интензивно лечение на датите 18.08.2023 г. и 19.08.2023 г. били предоставени две рапортни тетрадки на проверяващия екип - „Рапортна книга медицински сестри ОАИЛ“ , започнала на 05.08.2023 г. и „Рапортна книга медицински сестри - интензивен сектор - тромболиза“ , започната на 30.05.2023 г. и завършена на 24.09.2023 г. Подробно описвайки фактическата обстановка и считаните за приложими правни норми АНО е приел , че М. С. Н. - Д. е била назначена , съгласно трудов договор № 237/21.04.2021 г. на длъжността „старша медицинска сестра“ - до обявяване на конкурс и приложено допълнително споразумение № 648/01.05.2022 г. Тя притежавала диплома за виеше образование с образователно — квалификационна степен „Бакалавър“ , серия МУС № 027294, издадена от Медицински университет - С., Факултет по обществено здраве . На комисията по проверка била предоставена длъжността характеристика , подписана от служителя на 02.07.2012 г. Раздел II Описание на длъжността , т. 2 Права , задължения и отговорности , в частта задължения било написано : ,,Изготвя и контролира месечния график на медицинските сестри и санитарите в отделението и го предоставя на главната сестра и „създава условия за най - добро провеждане на общите грижи за болния . По т. 1 М. С. Н. - Д. е санкционирана за това, че не е изпълнила правилата за вътрешния ред на заведението и на съответната структура , посочени в чл. 39 от ПУДВР на УМБАЛ „София мед“ ООД , с което е била нарушила разпоредбата на чл. 34, т. 1 от Наредба № 49 от 18.10.2010 г. за основните изисквания , на които трябва да отговаря устройството , дейността и вътрешния ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико - социални грижи , в който е било регламентирано : „Работещите в лечебните заведения за болнична помощ и в домовете за медико - социални грижи се задължават : 1. Да спазват правилата за вътрешния ред на заведението и на съответната структура“ , във връзка с чл.46, ал.3 от Закона за лечебните заведения . Административно – наказващият орган е приел , че нарушението е било извършено на 18.08.2023 г., датата , на което не е било осигурено непрекъснатото 24 - часово изпълнение на лечебната дейност с дежурна медицинска сестра в отделението по анестезиология и интензивно лечение и не е било създадено условие за най - добро провеждане на общите грижи на болния . По т. 2 М. С. Н. - Д. е санкционирана за това, че не е изпълнила правилата за вътрешния ред на заведението и на съответната структура , посочени в чл. 39 от ПУДВР на УМБАЛ „София мед“ ООД , с което е била нарушила разпоредбата на чл.34, т. 1 от Наредба № 49 от 18.10.2010 г. за основните изисквания , на които трябва да отговаря устройството , дейността и вътрешния ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико - социални грижи , в който е било регламентирано : „Работещите в лечебните заведения за болнична помощ и в домовете за медико - социални грижи се задължават : 1. Да спазват правилата за вътрешния ред на заведението и на съответната структура“ , във връзка с чл.46, ал. 3 от Закона за лечебните заведения . Административнонаказващият орган е приел , че нарушението е било извършено на 19.08.2023 г., датата , на което не е било осигурено непрекъснатото 24 - часово изпълнение на лечебната дейност с дежурна медицинска сестра в отделението по анестезиология и интензивно лечение и не е било създадено условие за най - добро провеждане на общите грижи на болния . Нарушението е било установено на 20.10.2023 г., последнат а дата на извършване на проверката . Въз основа на констатираното при проверката бил съставен АУАН № А - 14 /12.01.2024 г. от държавен инспектор в отдел КСУЛЗ , дирекция КМДПП в Изпълнителна Агенция „медицински надзор“ д-р А. А. и в присъствието на свидетелит е Е. М. - Б. и д - р И. Н.. Актът бил връчен на упълномощен представител на жалбоподателката и свидетел по настоящото дело С. Д.. Срещу акта било депозирано възражение , което не било уважено и впоследствие било издадено и обжалваното наказателно постановле ние. За да отмени оспореното наказателно постановление СРС в 111-ти с-в е приел , че в хода на административнонаказателното производство е било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила , обуславящи неяснотата на административното обвинение . М. Н. - Д. е била подведена по административна отговорност за това, че на 18.08. и 19.08.2023 г. е нарушила разпоредбите на чл.34, ал.1 от Наредба № 49 от 18.10.2010 г. за основните изисквания , на които трябва да отговаря устройството , дейността и вътрешния ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико - социални грижи , в който е било регламентирано : „Работещите в лечебните заведения за болнична помощ и в домовете за медико - социални грижи се задължават : Да спазват правилата за вътрешния ред на заведението и на съответната структура“ , във връзка с чл.46, ал. 3 от Закона за лечебните заведения . Като препратка към нарушената разпоредба е посочен текста на чл.39 и чл.41, ал. 3 от ПУДВР . В първия текст никъде не фигурира пряко задължение за старшата медицинска сестра , а единствено е посочено , че дейността на медицинските и немедицинските специалисти в болницата , заети е лечебно - диагностичния процес се организира с график с фиксирано начало и край , който покрива 24 часа от денонощието , включител но в празничните и почивните дни. Във втория текст е упоменато , че проекто - графиците за работа при условията на сумирано отчитане на работното време се изготвят от лекарите - началници на отделения и старшите медицински сестри във всяко отделение . От съдържанието на обстоятелствената част на АУАН и НП е видно , че жалбоподателката М. Н. - Д. е била санкционирана и за двете административни нарушения за неизпълнение на правилата на вътрешния ред на заведението на съответната структура , посочени в чл.39 от ПУДВР , но не е и по чл.41, ал. 3, последният от които изисква проекто - графикът да бъде изготвян от двама души - лекарите - началници на отделенията и старшите медицински сестри . Бланкетната разпоредба , към която административно наказващият орган е препрати л в наказателното постановление , съдържа общи постулати на изискуемо поведение от страна на административно отговорното лице , които нямат връзка с предмета на изпълнителното деяние и вмененото на жалбоподателката бездействие . Още повече , че за графиците в рапотрната книга отговаря и началник на отделение , който очевидно не е бил подведен под отговорност . В този смисъл съдът приел , че нарушението е неясно откъм обективна страна и неговото описание накърнява правото на защита на лицето . Като допълнителен аргумент в тази насока съдът се е позовал на свидетелските показания на разпитания в качеството на свидетел актосъставител д-р А. А.. Макар и констатирал двете изпълнителни деяния въз основа на предоставени от болничното заведение писмени доказателства , същият заявил пред съда , че няма спомен в какво се изразява неправомерното поведение на жалбоподателката , а същевременно признава , че е налице извършено нарушение , за което самостоятелно е била наказана УМБАЛ „СОФИЯМЕД“ ООД . От така констатираното не става ясно в какво се изразява противоправното поведение на подведеното под административна отговорност лице , т.е. с кое нейно действие или бездействие не е спазила правилата на вътрешния ред на болничното заведение и на съответната структура . Препращащата в наказателното постановление норма на чл. 39 от ПУДВР на УМБАЛ „СОФИЯМЕД“ ООД регламентира дейността на медицинските и немедицински специалисти в болницата , заети с лечебно — диагностичен процес , да се организира е график с фиксирано начало и край , който обаче , съобразно чл. 41, ал. 3 от ПУДВР , следва да се изготви от лекарите -началници на отделения и старшите сестри . В случая не става ясно поведението на жалбоподателката М. Н. - Д. дали е било свързано е изготвянето и контролирането на месечния график на медицински те сестри и санитарите в отделението и да го представи на съответната главна сестра , или в пропуски при отразяването на въпросните лица в този график , както и дали графикът е бил предоставен на главната сестра . При горните съображения СРС приел , че освен издадено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила , наказателното постановление се явява и необосновано , тъй като не е било подкрепено от убедителни гласни доказателствени средства , подкрепящи установените констатации от страна на проверяв ащия , при което е отменил наказателно постановление № НП - 14/10.04.2024 г. на изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ . Така изложената фактическа обстановка СРС установил от събраните по делото доказателства и доказателствени средства , а именно : АУАН , рапортни книги , длъжностни характеристики и гласни доказателства на разпитаните по делото свидетели . Така поста постановеното съдебно решение е валидно , допустимо и правилно . Съдът споделя изцяло изводите на СРС 111 с-в, като на осн. чл. 221, ал. 2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението от АПК намира , че не следва да ги преповтаря . Повдигнатите административни обвинения спрямо касационният ответник М. Н. – Д. са, че не спазват правилата за вътрешния ред на заведението и на съответната структура – чл. 34, т. 1 от Наредба № 49/18.10.2010 г. за основните изисквания , на които трябва да отговарят устройството , дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико -социални грижи /наредба № 49/ във вр. с чл. 46, ал. 3Чл. 46. ⚖️ Практика (5) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.04.2019 г.) На разрешение подлежи осъществяването на дейността на лечебните заведения за болнична помощ, центровете за психично здраве, центровете за кожно-венерически заболявания, комплексните онкологични центрове, домовете за медико-социални грижи диализните центрове и тъканните банки. (2) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.04.2019 г.) Разрешение за осъществяване на лечебна дейност на лечебни заведения по ал. 1 се издава от министъра на здравеопазването, по предложение на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Медицински надзор". (3) (Доп. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г., изм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) Основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи, както и условията и реда за откриване на структури и предоставяне на дейности по чл. 20, ал. 2 и 3, се определят с наредба на министъра на здравеопазването. (4) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.04.2019 г., доп. - ДВ, бр. 54 от 2020 г., в сила от 16.06.2020 г.) Разрешение за осъществяване на лечебна дейност на лечебни заведения за болнична помощ и комплексни онкологични центрове се дава след решение на Министерския съвет по реда на от ЗЛЗ. От пространно описателната част в НП - 14/10.04.2024 г. (12 страници ) абсолютно не става ясно какво е било дължимото поведение на М. Д.. Цитираните текстове на чл. 39 и чл. 43 от Правилника за устройството , дейността и вътрешния ред са общи и декларативни , които сами по себе си не могат да бъдат нарушени . Обобщено твърденията на административното обвинение са неизпълнение (бездействие ) на нормативно задължение . Това задължение обаче трябва да бъде точно определено , а не общо и хипотетично . Така чл. 39 от ПУДВР казва дейността на медицинските и немедицинските специалисти в болницата , заети с лечебно -дисгностичния процес се организира с график с фиксирано начало и край , който покрива 24 часа от денонощието , вкл. празнични и почивни дни. От тази диспозитивна норма , приложена към длъжностната характеристика на М. Д. /Раздел II Описание на длъжността , т. 2 Права , задължения и отговорности , в частта задължения било написано : ,,Изготвя и контролира месечния график на медицинските сестри и санитарите в отделението и го предоставя на главната сестра и „създава условия за най - добро провеждане на общите грижи за болния“ , могат да се изведат като неизпълнения както следва : неизготвяне на графика , неупражняване на контрол по отношение изпълнението на графика или саботаж по отношение на последната хипотеза (създаване на условия ). Така обаче нито в АУАН , нито в процесното НП не е изяснено в какво се състои конкретното неизпълнение . Още по-голяма неяснота внася и следващият цитиран текст на чл. 41, ал. 3 от ПУДВР – проекто –графиците за работа при условията на сумарно отчитане на работното време се изготвят от лекари – началници и старшите медицински сестри . Последното означава , че изготвянето на график , респ . неизготвянето му не може да се вмени самостоятелно във вина на касационната ответница . Следователно от всички възможни неизпълнения в горецитираните хипотези остава единствено неупражняване на контрол . Последното обаче нито изрично е посочено като неизпълнение , нито пък от описателната (фактическата ) част може да бъде изведено . От фактичес ка страна е установеното е крайно неясно , ситирани са имена на медицински персонал , както и че болногледачи са прилагали лекарствени продукти на пациенти (отново изключително общо и необосновано ). Нещо повече , не е установено безспорно , че М. Д. е била на работа в конкретните дни и часове , от което пък да се направи извод за неупражняване на контрол . Дори и да се приеме , че е установено болногледачи да са прилагали лекарствени продукти на пациенти , то последното определено не представлява нарушение по чл. 34, т. 1 от Наредба № 49 от страна на М. Д., а на съответните лица (болногледачите ), доколкото административно наказателната отговорност е лична . По тези съображения и след извършена служебна проверка на решението на районния съд, съгласно изискванията на чл.218, ал. 2Чл. 218. ⚖️ Практика (27) (1) Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. (2 ) За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Доказателства АПК , при която не се констатираха основания за отмяната му поради невалидност , недопустимост или несъответствие с материалния закон , извън визираните в касационната жалба , решението на СРС следва да бъде оставено в сила . С оглед изхода на правния спор , на касационния ответник се дължат разноски , представляващи договорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева (л. 28 от делото ). Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението от АПК , Административен съд София -град, IV-ти касационен състав Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА

Решение № 4525 от 15.10.2024 г. по нахд . № 7137/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 111 -ти състав ; ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Медицински одит“ да заплати на М. С. Н. – Д. разноски по делото пред касационната инстанция в размер на 400.00 лева. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест . ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :