Решение № 6220 по АНД № 976/2026 г. на АС Пловдив

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1Чл. 63. ⚖️ Практика (8) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) (1) Районният съд разглежда делото в състав от един съдия и се произнася с решение. (2) С решението си съдът може да: 1. отмени акта по чл. 58д; 2. отмени наказателното постановление и да предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание; 3. отмени акта по чл. 58д и да прекрати административнонаказателното производство; 4. измени акта по чл. 58д; 5. потвърди акта по, изр. второ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на изполнителен директор на Изпълнителна агенция “Медицински надзор” – София, чрез пълномощника си гл. юрисконсулт М. Й., против решение № 32/12.01.2026 година, постановено по АНД № 6512 от 2025 година по описа на Районен съд – Пловдив, XXIV наказателен състав, в частта, в която е отменено наказателно постановление № 42 от 29.09.2025 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ [населено място], с което на д-р Д. Р. Г. на основание чл. 116к, ал.1 от Закона за лечебните заведения, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300.00лева, за извършено нарушение на Раздел I, т.6.7. от Наредба № 51/26.11.2010г. за утвърждаване на Медицински стандарт „Детска дентална медицина“ във връзка с чл.6, ал.1Чл. 6. ⚖️ Практика (34) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г., изм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2020 г., в сила от 02.10.2020 г.) Дейността на лечебните заведения и на медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. Медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването. (2) (Изм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) Лечебните заведения прилагат технологии и системи за събиране и обмен на информация, както и здравноинформационни стандарти, утвърдени с наредба на министъра на здравеопазването. (3) Лечебните заведения предоставят информация за извършваната от тях медицинска дейност, както и медико-статистическа информация съгласно наредба на министъра на здравеопазването, съгласувана с Националния статистически институт. (4) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Лечебните заведения, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или от държавния бюджет, предоставят информация за извършените от тях разходи при осъществяване на дейността си по ред, определен с наредбата по ал. 3. (4а) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) С наредбата по ал. 3 се определят и медико-статистически и финансови показатели за лечебните заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или от държавния бюджет, и които Министерството на здравеопазването публикува на официалната си страница в интернет за всяко тримесечие. Националната здравноосигурителна каса предоставя на Министерството на здравеопазването информацията по съответните показатели от нейната компетентност. (5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., доп. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) За изпълнението на дейностите по ал. 2, 3 и 4 лечебните заведения за болнична помощ създават информационни звена. Структурата и съставът на информационните звена се определят с наредбата по ал. 2. (6) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., доп. - ДВ, бр. 54 от 2020 г., в сила от 16.06.2020 г.) Държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове прилагат и стандарти за финансова дейност, утвърдени с наредба на министъра на... от ЗЛЗ.

В жалбата се сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че нарушението било пълно, точно и недвусмислено описано в АУАН и НП, както и че е в съответствие с представените доказателства и законовите норми, които са били нарушени. Излагат се установените факти по време на административнонаказателното производство относно твърдяното нарушение, поради което се счита, че не са налице сочените от съда процесуални нарушения. Моли да се отмени процесното решение и да се потвърди издаденото наказателно постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – д-р Д. Р. Г., чрез процесуалния си представител адв.Р. намира жалбата за неоснователна и моли да се остави в сила решението в обжалваната част. Не претендира присъждане на направените по делото разноски.

Окръжна прокуратура – Пловдив не изпраща представител.

Административен съд Пловдив, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал.1Чл. 218. ⚖️ Практика (27) (1) Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. (2 ) За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Доказателства от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл.218 ал.2Чл. 218. ⚖️ Практика (27) (1) Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. (2 ) За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Доказателства от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, а по същество за неоснователна.

За да отмени издаденото наказателно постановление в посочената част, състав на Районен съд – Пловдив е приел, че административнонаказателната отговорност е ангажирана при неправилно приложение на материалния закон, поради което същата се явява незаконосъобразна.

В решението си съдът е отхвърлил възражението на жалбоподателката, че вместо Наредба № 51 от 26 ноември 2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Детска дентална медицина“ следва да се приложи Наредба № 50 от 26 ноември 2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Хирургия“, като е приел, че в случая правилно е приложена Наредба № 51 от 26.11.2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Детска дентална медицина“, тъй като случаят включва лечение на дете, което попада изцяло в сферата на детската стоматология и изисква спазване на специфичните изисквания за безопасност и квалификация, необходими да осигурят безопасността и медицинската защита на детския пациент, включително чрез изискването за междудисциплинарна консултация.

Съдът е посочил, че определящ за приложимостта на медицинския стандарт е възрастта на пациента и характерът на оказаната дентална помощ, а не конкретната придобита стоматологична специалност на лекуващия лекар. Съдът е приел, че независимо от това, при липса на доказателства, установяващи качеството „дете със специални нужди“, не е осъществен фактическият състав на нарушението по т. 6.7 от Наредбата, поради което административнонаказателната отговорност не може да бъде ангажирана. Посочил е, че административнонаказващият орган е приложил нормата при липса на доказан факт, като е приел, че пациентът е „дете със специални нужди“, без това да е установено по делото. Така е нарушен принципът на стриктно прилагане на административнонаказателните разпоредби и е ангажирана отговорност при неизяснени съставомерни предпоставки. Посочил е, че в наказателното постановление липсват каквито и да е фактически констатации, медицински данни или правни изводи, от които да се установява, че конкретното дете притежава характеристики, обуславящи квалификацията му като „дете със специални нужди“ по смисъла на приложимото право. Не са ангажирани доказателства за наличие на физически, психически, интелектуални или други трайни състояния, които да обективират подобен статус. Извеждането на такова качество единствено от обема на денталната патология, негативното поведение на детето или от необходимостта от прилагане на обща анестезия представлява неправомерно разширително тълкуване на санкционна норма, което е в противоречие с основните принципи на административнонаказателното право. Съдът е посочил за недопустимо чрез тълкуване да се разширява приложното поле на административнонаказателна разпоредба, както и да се дописват елементи от фактическия състав, които законодателят не е предвидил изрично.

Решението е правилно.

Въз основа на събраните в хода на административно-наказателното и съдебното производство доказателства, се установява, че фактическата обстановка по делото е правилно и в пълнота изяснена от районния съд. Решаващият състав е извършил пълен и цялостен анализ на събраните доказателства, като е направил обоснован извод, досежно посочените нарушения, несъответствието на оспореното НП със императивните изисквания за съдържание с оглед правото на защита на санкционираното лице.

Настоящата касационна инстанция споделя изцяло изводите на въззивния съд относно липсата на доказателства за това, че по делото няма данни детето да притежава характеристики, обуславящи квалификацията му като „дете със специални нужди“. Развитите съображения в касационната жалба за това какво представлява дете със специални нужди не намират законодателна опора, а твърденията, че щом пациентът имал множество разрушения по зъбите и има негативно отношение към стоматологичното лечение, то следвало да се преценя като дете със специални нужди. Не е от посочената категория дете, което отказва поради страх стоматологична интервенция, а наличието на кариеси разрушенията по зъбите не представляват специални нужди, тъй като всеки пациент, нуждаещ се от стоматологична помощ в по-голяма или по-малка степен, включително и деца, биха попаднали в тази категория. Правилно районният съд е посочил, че разширителното тълкуване на това понятие е в противоречие с основните принципи на административнонаказателното право. Ето защо, като е отменил процесното наказателно постановление в тази част, районният съд е постановил правилно решение.

Предвид изхода на делото, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на касатора е неоснователно и като такова следва да се остави без уважение. От страна на ответника не се претендират разноски, поради което такива не се присъждат.

Мотивиран от изложеното, и на основание чл.222, ал. 1Чл. 222. ⚖️ Практика (40) (1 ) Когато отмени решението, Върховният административен съд решава делото по същество. (2) Върховният административен съд връща делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, когато: 1. установи съществено нарушение на съдопроизводствените правила; 2. трябва да се установят факти, за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно. Окончателност на касационното решение, пр. първо от АПК, Административен съд - Пловдив, ХХІ състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 32/12.01.2026 година, постановено по АНД № 6512 от 2025 година по описа на Районен съд – Пловдив, XXIV наказателен състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.