Решение №110/26.01.2012 ГД № 2792/2011 АпС София

РЕШЕНИЕ №110/26.01.2012 ГД № 2792/2011 АпС София Гражданско дело № 2792/2011 г., разгледано от Апелативен съд. Предмет на спора са твърдения за пропуск при спешно състояние . Съдът ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен . Решение № 110 от 26.01.2012г, Апелативен съд - София, ГО, 8 с-в, гр.д. № 2792/2011г.

Производството е по реда на чл. 258Чл. 258. ⚖️ Практика (4) (1) Решенията на районните съдилища подлежат на обжалване пред окръжните съдилища, а решенията на окръжните съдилища като първа инстанция - пред апелативните съдилища. (2) Жалба може да се подаде срещу цялото решение или срещу отделни негови части. Срок за въззивно обжалване и следващите от ГПК.

С решение от 13.04.2011год., постановено по гр.д.№ 3585/09 г., І-12 с-в на Софийски градски съд, е осъдил МБАЛ [фирма] и УБ ”Лозенец” да платят на С. Г. Д. 25 001 лева обезщетение за неимуществени вреди и 23 848.86 лева обезщетение за имуществени вреди на основание чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД , ведно със законната лихва върху сумите, начиная от 16.04.2009г. и 8 788 разноски.

Със същото решение са отхвърлени исковете по чл.49 и чл.86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. от ЗЗД срещу УМБАЛСМ [фирма], УМБАЛ [фирма], Министерство на здравеопазването и Нацио- нална здравноосигурителна каса изцяло, а по иска по чл.86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. от ЗЗД срещу МБАЛ [фирма] и УБ ”Л.” – за периода до завеждане на делото.

Ищцата е осъдена да плати на УМБАЛ [фирма] разноски от 2 500 лв. и на Министерство на здравеопазването 500 лв. юрис- консултско възнаграждение.

Решението е обжалвано от УБ ”Л.” в осъдителната част, с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. Подробни съображения са изложени в обстоятелствената част на въззивната жалба.

Въззиваемата Д. оспорва въззивната жалба. Подробни съо- бражения излага в отговор на жалбата.

Софийски апелативен съд, след като обсъди становищата на стра ните във връзка с атакувания съдебен акт и с оглед правомощията си по чл. 269Чл. 269. ⚖️ Практика (69) Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Решение при нищожно и недопустимо първоинстанционно решение от ГПК, намира следното:

Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал.1Чл. 259. ⚖️ Практика (481) (1) Жалбата се подава чрез съда, който е постановил решението, в двуседмичен срок от връчването му на страната. (2) Срокът за въззивно обжалване се прекъсва с подаването на молба за правна помощ и не тече, докато молбата се разглежда. (3) От влизането в сила на решението за отхвърляне на молбата по ал. 2 започва да тече нов срок, а в случай на уважаването и новият срок започва да тече от връчването на първоинстанционното решение на назначения служебен адвокат. (4) Подаването на следваща молба за правна помощ не спира и не прекъсва срока за въззивно обжалване. Съдържание на въззивната жалба от ГПК и е срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.

Преценявайки основателността на жалбата съобразно изложени- те в нея оплаквания, съдът намира следното:

С оглед предмета на въззивната жалба предмет на настоящото производство е само основателността на уважените искове спрямо въззив- ника УБ ”Л.”. Спрямо останалите ответници решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Разглежданите искове са с правно основание чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД – пре- тендират се обезщетения за причинени неимуществени и имуществени вреди от възложителя на работа по повод неправилно поставена диагноза, което е препятствало евентуалното лечение на ищцата в чужбина.

За да уважи исковете по отношение на въззивника УБ ”Л.” при условията на солидарност с още едно от здравните заведения-ответника МБАЛ [фирма], съставът на СГС е констатирал, че екип на болницата е извършил изследвания с ядрено магнитен резонанс, станови- щата по които са препятствали разрешаването от съответните държавни ин- ституции за извършване на операция в чужбина.

В първоинстанционното производство ответникът УБ ”Л.” не е депозирал отговор по реда на чл.131Чл. 131. ⚖️ Практика (25) (1) След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на когото указва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. (2) Писменият отговор на ответника трябва да съдържа: 1. посочване на съда и номера на делото; 2. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) името и адреса на ответника, на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива, както и телефонния номер и електронен адрес за връчване на ответника и неговия представител, ако притежават такива, и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес за връчване; 3. становище по допустимостта и основателността на иска; 4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът; 5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават; 6. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) подпис на лицето, което подава отговора. (3) В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които разполага. (4) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) В отговора на исковата молба ответникът посочва наличието на пречки по чл. 140а, ал. 3 за провеждане на процедура за медиация по спора, ако са му известни, и представя писмени доказателства за това. Приложения към отговора на исковата молба от ГПК.

Във въззивната жалба оспорва правилността на решението в осъ- дителната спрямо него част. Счита, че не е налице виновно проведение на ра- ботещи при него лекари. Не оспорва, че двете изследвания – магнитни резо- нанси са извършени в болницата от работещи в нея лекари, които обаче не са давали препоръки за последващо лечение, както и мнения, които да препят- стват лечението й в чужбина.

От събраните по делото в първоинстанционното производство доказателства се установява следното:

Не се спори, че във връзка с дълго продължилото лечение на ищ- цата, на 22.02.2006г. и на 27.02.2007г. в базата на ответното болнично заведе- ние, работещите в същото д-р Р. К. и съответно д-р Г. Х. са извършили магнитно резонансни изследвания, с описание на находката.

Заключенията са за наличие на данни за фиброзни промени в ле- вия латерален рецесус.

По повод твърденията на ищцата в исковата молба, че станови- щата на лекарите от УБ ”Л.” са препятствали лечението й в чужбина, въззивният състав анализира релевантните за спора доказателства, а именно:

С Решение № РД-15-4/18.01.2008г. /лист 133/ НЗОК е отказала издаването на предварително разрешение за лечение в друга държава – членка на ЕС, запла- щано от НЗОК. В мотивационната част е отразено, че от приложената меди- цинска документация се установявало, че здравноосигуреното лице С. Г. Д. е с поставена диагноза четирикратен рецидив на херния на междупрешленния диск отляво. След изискани експертни писменни станови- ща на доц. д-р В. Х. и от проф. д-р К. Р. – нацио- нални консултанти към МЗ, е прието, че лечението може да се извърши в Република България, което е основание за отказа. Няма данни решението на НЗОК да е обжалвано по реда на АПК.

Като доказателство е прието изпра- тено до МЗ становище на комисия с председател проф.К.Р. и членове: проф. В. Б. и проф. Ст.Г., заключението на която е, че при болната се касае за синдром на неуспешна хирургия на дискогенен синдром, което се наблюдава и след технически правилно протекли операции. Заявено е, че профилната комисия по неврохирургия няма права да препоръчва въз- становяване на средства за проведено в чужбина лечение, тъй като инструк- циите на МЗ определят първо случаят да бъде разгледан от комисия за лечение в чужбина и тогава да бъде предложено или отказано лечение.

С пис- мо изх.№ 126-04-62/31.03.08г. Директорът на НЗОК д-р Т. /лист 271/ е уведомила ищцата, че по подадената й молба не се предвижда възстано- вяване на разходи по реда на чл.34 от Регламент /Е./ № 574/72, с оглед на това, че получената в чужбина помощ е планова,за която би следвало да се спази реда по чл.22, пар.1,б.”в” от Регламент № 1408/71 – разрешение от ком- петентната институция /НЗОК/ за планова медицинска помощ в друга дър- жава – членка на ЕС.

От заключението на съдебно-медицинска експертиза, изготвено от в.л. д-р Г., което настоящият състав кредитира като компетентно и безпристрастно, изработено въз основа на цялостната медицинска докумен- тация и неоспорено от страните, се установява, че ищцата четирикратно неуспешно е оперирана в България по повод на дискова херния по класическа методика. На собствени разноски се е подложила на микроневрохирурги- ческо лечение в Р Германия за същото заболяване, което е допринесло до подобряване на здравословното й общо състояние, както и до премахване на част от следоперативните усложнения, недиагностицирани в Р България.

При приемане на експертното заключение в с.з. д-р Г. е разяснил, че фиброза означава срастване, което допринася за проводимостта на нерва и води до поява на болки. Констатираното наличие на костна отломка при опе- рацията в Германия е свидетелство за наличие или на грешка при оператив- ната интервенция или за естествено развил се остеогенно дегенеративен синдром, като не може да се ангажира за конкретната причина в нейния случай. Зависи кога е възникнал този отломък, но при всички случаи би мо- гъл да бъде открит при хирургически операции.

При тези данни въззивният съд намира следното от правна стра- на:

В тежест на ищцовата страна по така предявения иск е устано- вяване елементите от фактическият състав на чл.49 във вр. чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД, а именно: Причинени вреди от лице при или по повод изпълнението на рабо- тата му, възложена от отговорния по чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД, т.е. трябва да бъдат установени: деяние /действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина.

Отговорността е гаранционно-обезпечи- телна, т.е. не произтича от вината на възложилия работата, поради което въпросът за презумптивната виновност, съответно за опровергаването й, са ирелевантни за изхода на спора.

Лицето, което е възложило работата, може да се освободи от отговорност, ако докаже, че прекият причинител на вре- дата не е действал виновно или тя не е настъпила от дейност, осъществява- на при или по повод на възложената работа. В този смисъл ППВС 7/19 58г. и дадените в него разяснения.

Предмет на настоящото производство е основателността на пре- тенцията за претърпените от ищцата вреди от извършените изследвания – Магнитни резонанси от лекари в УБ ”Л., а именно- д-р Р. К. и д-р Г. Х..

Анализът на надлежно събрания по делото доказателствен мате- риал обуславя извод за недоказаност и съответно неоснователност на пре –тенцията за ангажиране имуществената отговорност на посоченото болнич- но заведение.

Първо, в тежест на ищцата е да установи неправомерно поведение, изразяващо се било в неточност в изследванията или в неправилност на дадените от лекарите становища при разчитането им. По делото няма данни, че към момента на извършване на магнитните резо- нанси обективното състояние на пациентката е било различно от възприе- тото на база на изследването от д-р Р. К. и съответно от д-р Г. Х..

Второ, никъде в коментираните по-горе доказателства, не се установява, че резултатите от въпросните изследвания са основание за отказ за лечение в чужбина, съответно за възстановяване на средствата за проведеното й в Германия лечение. От мотивите на Решението е видно, че основанието за отказа на НЗОК е посочената от националните експерти, между които не са лица, работещи в УБ ”Л., възможност за лечение на заболяването в България. Позовават се на диагноза четирикратен реци- див на херния на междупрешленния диск отляво, а не на възприетата към момента на извършване на магнитните резонанси фиброза. Освен това, следващото основание за отказа е и неспазена процедура за лечение в чужбина.

В обобщение, по делото няма категорични доказателства за пред- приети от работещи в ответното здравно заведение лекари неправомерни действия или бездействия, които да са допринесли за причинените на ищцата имуществени и неимуществени вреди по повод проведеното в България лечение. Поради несъвпадане в изводите на двете инстанции, об- жалваното решение в разглежданата част следва да се отмени, като се по- станови ново, с което исковете спрямо УБ ”Л. бъдат отхвърлени.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемия разноски за настоящото производство в размер на 1 152.76лв., представляващи платена в полза на САС д.т. Искането на ищцата за присъждане на разноски за въз- зивното производство е неоснователно и следва да се остави без уважение с оглед изхода на спора.

Водим от горното Софийски апелативен съд Реши:

ОТМЕНЯ решение от 13.04.2011год., постановено по гр.д.№ 3585/ 09 г., І-12 с-в на Софийски градски съд, в частта, с която е осъдил УБ ”Л.” да плати на С. Г. Д. при условията на солидарност сумите от 25 001 лева, обезщетение за неимуществени вреди, и 23 848.86 лева, обезщетение за имуществени вреди, на основание чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумите, начиная от 16.04.2009г. до окончателното им изплащане, вместо което постанови:

ОТХВЪРЛЯ предявените от С. Г. Д. срещу УБ ”Л.”, [населено място], [улица] искове по чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 001 лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 23 848.86 лева, ведно със законната лихва върху сумите, начиная от 16.04.2009г. до окончателното им изплащане, като неоснователни.

ОСЪЖДА С. Г. Д., ЕГН: [ЕГН], [населено място], [улица], ет.3, ап.6, съд. адрес: адв. Д. Д., [населено място], [улица], вх.Б, ет.4, ап.16, да заплати на УБ ”Л.” разноски за въззивното производство в размер на 1 152. 76 лв.

В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчване преписи на страните, при условията на чл. 280Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания от ГПК.

Свързани документи: Решение № 2056 по гр.д. 3585/09 СГС