Решение № 21/06.01.2015 ГД № 3277/2014 АпС София

Решение № 21/06.01.2015 ГД № 3277/2014 АпС София Гражданско дело № 3277/2014 г., разгледано от Апелативен съд. Предмет на спора са твърдения за пропуск при спешно състояние. Съдът УВАЖАВА ЧАСТИЧНО претенцията. Решение № 21 от 06.01.2015г., Софийски апелативен съд, ГК, VII с-в., гр.д.№ 3277/2014г.

Производството е по реда на чл.258 – чл.273Чл. 273. ⚖️ Практика (40) Доколкото няма особени правила за производството пред въззивната инстанция, се прилагат съответно правилата за производството пред първата инстанция. Глава двадесет и първа. ОБЖАЛВАНЕ НА ОПРЕДЕЛЕНИЯТА Обжалване с частна жалба ГПК.

С решение от 14.05.2014 г. по гр.д.№ 9024/2011 г. по описа на СГС, ГК, І-3 състав УМБАЛ "Св. Иван Рилски" е осъдено да заплати на Румен Йорданов на основание чл. 49, вр. чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД обезщетение в размер на 50 000 лв., за претърпени от него неимуществени вреди във връзка с извършена на 05.07.2006 г. операция в ответната болница. Искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 2810.89 лв. е отхвърлен като недоказан и неоснователен. Ответник: УМБАЛ "Св. Иван Рилски" е осъден да заплати на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК, сума в размер на 1895 лв., представляваща направени от него разноски за адвокатско възнаграждение по компенсация, както и да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 2000 лв., на основание чл. 78, ал. 6Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК. Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на отговорника – д-р Я. Е..

В срока по чл. 259Чл. 259. ⚖️ Практика (481) (1) Жалбата се подава чрез съда, който е постановил решението, в двуседмичен срок от връчването му на страната. (2) Срокът за въззивно обжалване се прекъсва с подаването на молба за правна помощ и не тече, докато молбата се разглежда. (3) От влизането в сила на решението за отхвърляне на молбата по ал. 2 започва да тече нов срок, а в случай на уважаването и новият срок започва да тече от връчването на първоинстанционното решение на назначения служебен адвокат. (4) Подаването на следваща молба за правна помощ не спира и не прекъсва срока за въззивно обжалване. Съдържание на въззивната жалба от ГПК решението, в неговата осъдителна част, е обжалвано от ответника УМБАЛ [фирма]. В жалбата се поддържа, че при постановяване на решението съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила при оценката на събраните в производството доказателства и приложението на материалния закон. Въззивникът намира, че приетото от съда обстоятелство, че вследствие на извършената операция в лечебното заведение – ответник по делото, на ищеца са причинени нови допълнителни вреди, е голословно, тенденциозно и необосновано. Ответник: УМБАЛ [фирма] сочи, че порочността на решението е свързана с едностранното обсъждане на представените доказателства, като в мотивите не са изложени коректно исканията и възраженията на ответната страна. Според него съдът, без никаква сериозна аргументация, неправилно е отхвърлил възражението на отговорника, че пациентът е бил напълно наясно с рисковете на операцията, подписвайки т.нар. „информирано съгласие“. Твърди се, че от събрания по делото обемен доказателствен материал е установено по безспорен начин, че няма неправилно лечение от хирургичния екип, че не са допуснати грешки в лечението и че извършената операция е най-доброто, което е могло да се направи от хирургично гледище. Няма правила и процедури, които да предвиждат задължителна последователност в лечебно-диагностичния процес, за да е налице нарушение, квалифицирано от съда като неадекватно лечение. Счита, че съдът е постановил решението си при грубо нарушение на процесуалните норми за обективност и безпристрастност, при липса на доказаност на осъществени всички елементи на сложния фактически състав на деликтната отговорност, поради което въззивникът моли решението да бъде отменено в осъдителната част, както и в частта за разноските, а исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Въззиваемият Р. Й., е депозирал отговор на въззивната жалба, като поддържа, че същата е неоснователна. Моли решението да бъде потвърдено, като се му присъдят разноски за въззивната инстанция.

Д-р Я. Е. – трето лице помагач на отговорника – не взема становище по жалбата.

Пред САС нови доказателства не са допуснати. Въззивната жалба е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл. 259Чл. 259. ⚖️ Практика (481) (1) Жалбата се подава чрез съда, който е постановил решението, в двуседмичен срок от връчването му на страната. (2) Срокът за въззивно обжалване се прекъсва с подаването на молба за правна помощ и не тече, докато молбата се разглежда. (3) От влизането в сила на решението за отхвърляне на молбата по ал. 2 започва да тече нов срок, а в случай на уважаването и новият срок започва да тече от връчването на първоинстанционното решение на назначения служебен адвокат. (4) Подаването на следваща молба за правна помощ не спира и не прекъсва срока за въззивно обжалване. Съдържание на въззивната жалба от ГПК, против валидно и допустимо съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 7 състав, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Съдът е сезиран с разглеждането на иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД. В исковата си молба ищецът Р. Й. твърди, че през месец август 2004 г., вследствие на пропадане в улична шахта получил гръдна травма със счупване на 8-мо, 9-то и 10-то ребро вдясно. За лечение постъпил в болница в С., откъдето бил изписан след 3 дни, тъй като нямало усложнения. Единствено останала болка в областта на гърдите, която по думите на ищеца ,не му е пречела да се обслужва и да работи. Въпреки това потърсил помощ от доктор Я. Е. от МБАЛ [фирма], [населено място]. Твърди, че след направена консултация през лятото на 2006 г. и ядрено-магнитен резонанс, д-р Е. му предложил операция на гръбнака, тъй като именно оттам идвало усещането за болка. Самата операция била извършена на 05.07.2006 г. в МБАЛ [фирма], [населено място]. В исковата молба ищецът навежда твърдения, че непосредствено след операцията получил подуване и силни болки в дясната гръдна област, коремната област, в дясната поясна област и левия крак. Поради силните болки постъпил в ответната болница, където бил лекуван с морфин. Поддържа, че бил изписан в състояние, много по-лошо от това при постъпването. Сочи, че поради непоносимите болки потърсил помощ в други болници, като за периода януари 2007 – декември 2010 му били направени още 4 операции за облекчаване на състоянието му, но интервенциите не дали резултат. В тази връзка твърди, че извършената от д-р Е. операция на гръбначния стълб довела и до инвалидизирането му с 93% неработоспособност, направено с експертно решение на ТЕЛК. Ищецът заявява, че пряка и непосредствена последица от проведеното в МБАЛ "Св. Иван Рилски" лечение са цялостното увреждане на здравето; четирите операции, с които лекарите се опитали да коригират вредата, нанесена му от операцията, която д-р Я. Е. извършил на 05.07.2006 г.; непрекъснатите болки и страдания; загубата на трудоспособност и социални контакти. Сочи, че е тревожен, често депресиран, а поради болките изпитва затруднения да движи крайниците си, да се храни, не може да стои правилно, нито да спи спокойно. Допълнителна увреда ищецът получил от появилата се следоперативна херния, за която също твърди, че е посредствена последница от първата операция.

В срока по чл. 131Чл. 131. ⚖️ Практика (25) (1) След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на когото указва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. (2) Писменият отговор на ответника трябва да съдържа: 1. посочване на съда и номера на делото; 2. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) името и адреса на ответника, на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива, както и телефонния номер и електронен адрес за връчване на ответника и неговия представител, ако притежават такива, и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес за връчване; 3. становище по допустимостта и основателността на иска; 4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът; 5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават; 6. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) подпис на лицето, което подава отговора. (3) В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които разполага. (4) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) В отговора на исковата молба ответникът посочва наличието на пречки по чл. 140а, ал. 3 за провеждане на процедура за медиация по спора, ако са му известни, и представя писмени доказателства за това. Приложения към отговора на исковата молба от ГПК ответникът УМБАЛ „Св. И. Р.” е депозирал писмен отговор, с който е оспорил иска като неоснователен и прекомерен по размер. Възразил е, че още към месец август 2004 г. ищецът е бил с увредено здраве и със сериозни болкови синдроми в дясната гръдна половина, а извършената оперативна намеса е напълно уместна и адекватна при това заболяване.

Софийският апелативен съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. 235Чл. 235. ⚖️ Практика (31) (1) Решението се постановява от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. (2) Съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. (3) Съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. (4) Решението заедно с мотивите към него се изготвя в писмена форма. (5) Съдът обявява решението си с мотивите най-късно в едномесечен срок след заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Решението се обявява в регистъра на съдебните решения, който е публичен и всеки има право на свободен достъп до него. Съдържание на решението от ГПК, приема, че фактическата обстановка е възприета адекватно възпроизведена в първоинстанционното решение и тя е следната:

Видно от Епикриза, издадена от Хирургично отделение на [фирма], на 05.08.2004 г. ищецът Р. Й. постъпва в болницата в резултат на падане в шахта и счупване на IX и X ребра вдясно. След проведеното лечение на силния болков синдром, е изписан с подобрение.

Между страните липсва спор, а се установява и от приложената Епикриза, ИЗ № 1019 от УМБАЛ [фирма], че на 04.07.2006 г. ищецът за първи път е приет в болницата за лечение в Неврохирургичната клиника с цел повлияване на болковата симптоматика, получена от падането и счупването на ребра на 05.08.2004 г. Оплакванията му били свързани с появата на опасваща интеркостална болка в дясно, която се засилва при легнало положение. Видно от Епикризата, пациентът постъпил за диагностично уточняване и евентуално оперативно лечение. Записано е, че при обсъждане на обща клинична конференция е взето решение, че клиничното състояние на пациента и данните от КТ и М. са индикация за оперативно лечение с цел повлияване на болковата симптоматика. На 06.07.2006 г. е осъществена оперативна интервенция, извършена от лекарски екип в състав: проф. Р., д-р Е., д-р Т. и д-р Я.. На пациента е направена Хемиламинектомия Тh9 еt Тh10, Ганглиотомия Тh8 – Тh10 декстра и Ризотомия дорзалис Тh10 декстра, като е отбелязано, че на втори постоперативен ден се е появила мускулна атония в областта на Тh 8-10 в дясно и болка в областта на лявата тазобедрена става и лява подбедрица. Детайлно пациентът е изследван по повод болковата симптоматика в областта на левия крак. Видно от епикризата, болният е изписан с леко подобрение по отношение на интеркосталната болка и с перзистиращи болки в левия крак без отпадна неврологична симптоматика. При изписването си пациентът все още бил с болки в областта на лявата тазобедрена става и лявата подбедрица. Насочен е за рехабилитация, с препоръки да приема болкоуспокояващи при нужда.

Видно от медицинската документация, представена от отговорника, на 05.07.2006 г. Р. Й. е подписал Информирано съгласие на пациента за реда за провеждане на диагностиката и лечението на неговото заболяване, като пациентът е уведомен, че в клиниката се провежда обучение на студенти, специализиращи лекари и специалисти по здравни грижи, което налага участието му в учебния процес. На същата дата, ищецът е подписал и Информирано съгласие за неврохирургична операция. Във формуляра планираната операция е отбелязана като „сравнително рядка“ и „сложна“, като е отбелязано, че „резултатите от операцията не могат да бъдат абсолютно гарантирани“, а вероятността за успех е определена на 80 %.

От приложената по делото Епикриза, ИЗ № 6696, издадена от УМБАЛ [фирма], се установява, че на 10.10.2006 г. ищецът повторно постъпил на лечение в Клиниката по неврохирургия на ответната болница, с оплаквания за силни болки параспинално вдасно, опасващи по хода на Тh 8-10 и по хода на левия крак, неповлияващи се от аналгетици. Проведено е лечение с Дексаметозан и блокади с лидокаин параспинално в областта на ангажираните дерматоми. При изписването не се отчита промяна в болковата симптоматика.

Видно от приложените по делото Епикризи, издадени от УМБАЛ „Св. А.”, [населено място], Клиника по неврохирургия, [фирма], и от Клиника по неврохирургия при ВМА, за периода м. януари – м. март 2008 г. на ищеца са извършени три операции- съответно на 26.03.2008 г. Р. Й. е постъпил повторно в Клиника по неврохирургия при ВМА за лечение; през месец юли 2006 г. е хоспитализиран в МБАЛ „Св. И. Р.“; през месец януари 2007 г. постъпва в „Т. Болница“, [населено място] и през месец януари 2008 г. е опериран в НО на болница [фирма]. Следоперативно не настъпва съществено подобрение по отношение на основните оплаквания. Във ВМА постъпва за продължаване на лечението и извършване на перидурална анестезия с презумпция на поставяне на постоянна инфузионна система за опиятни аналгетици. На 27.03.2008 г. на ищеца, на ниво Тх 12 - Л1, е поставен перидурален катетър, през който са аплицирани 6 мг. морфин в продължение на два дни. Поради липса на ефект е направена и инфузия с 15 мг. маркаин. Не е отчетено повлияване на болевия радикулерен синдром, поради което е решено, че няма основания за имплантиране на постоянна инфузионна система за перидурална аналгезия. Преценено е, че възможностите на хирургично лечение са изчерпани, поради което пациентът е насочен към продължаване на балнеосанаториалното и физикално лечение.

Видно от данни от изследване №5995, извършено от С. [фирма], [населено място], на 29.01.2010 г. на Р. Й. е направена магнитно-резонансна томография на лумбален гръбнак, като е отбелязано, че на ниво Тх8 –Тх10 не са регистрирани МР данни за лезии, отговорни за болковия синдром. Наблюдавани са лекостепенни, адекватни за възрастта спондилозни и остеохондрозни изменения. Скенираният сегмент на гръбначния мозък се представя в норма. Описано е, че е мускулите на дясната коремна стена са дистрофични, с патологично променена форма и сигнална характеристика, което причинява подуването в тази област.

От Епикриза, ИЗ № 29450, издадена от първа Хирургична Клиника, [фирма], се установява, че на 07.12.2010 г. ищецът е отново хоспитализиран с диагноза „Увреждане на торакални и лумбо-сакрални коренчета“. Проведено е оперативно лечение по повод на появила се следоперативна херния, включващо извършването на планова пластика на коремната стена. При изписването е отбелязано, че е хирургично излекуван по повод на лумбалната херния, но е без промяна по отношение на хроничната болка.

За периода месец ноември 2007 г. – месец май 2011 ищецът неколкократно постъпва на лечение и физиотерапия в неврологична клиника при С. „Св. Н.”, [населено място], ОФТР „МБАЛ С.”, І-ва Клиника по Нервни болести, УМБАЛ „Света М.”, [населено място], по повод постоянни болки в дясната гръдна половина, болки в кръста и подуване на дясната коремна област (поради атония на коремната мускулатура). Няма данни да се наблюдава съществено подобрение в състоянието му след проведените медикаментозни лечения и рехабилитации. През месец октомври 2008 г. към основната диагноза – Двустранен лумбосакрален полирадикулерен синдром е добавена и диагноза - Тревожно-хиподепресивен синдром.

По делото е представен и Протокол от консултация, проведена на 01.10.2009 г. при д-р Ж. М., в Клиника А. – Остео-ставна и вертебрална хирургия - Артроскопия, П., Франция, където Р. Й. е хоспитализиран. От протокола се установява, че пациентът запазва интеркосталната невралгия на оперираните места, неповлияващи се от лечение, асоциирани с парализа на абдоминалната стена на същото ниво, може би поради прерязване на интеркосталните нерви, както и че неговото здравословното състояние обуславя специализирано лечение в областта на болкотерапията с поставяне на стимулатор, тъй като няма хирургическо лечение, което може да му се предложи.

От Епикриза, ИЗ № 7306/793, издадена от [фирма], Хирургично отделение, се установява, че ищецът е приет за лечение на 13.07.2011 г. по повод на адхезионен илеус. Проведено е медикаментозно лечение, с което е възстановена проходимостта на чревния тракт, а болковият синдром е отзвучал.

С протокол на медицинска комисия № 2734/16.12.2002 г., издаден от [фирма] във връзка с пенсионирането на ищеца, Р. Й. е инвалидизиран, като му е поставена диагноза „ХБ – ІІ степен, тежка степен, мозъчно – сърдечна форма. Хипертонични кризи – преходно нарушение на мозъчното кръвообращение. Невритис нерви акустации билатералис. Спондилартрозис лумбалис. Гонартрозис билатералис“.

Видно от Експертно решение № 1347 на ТЕЛК от 31.03.2004 г. на ищеца е определен 71 % трайно намалена работоспособност /ТНР/ за срок от две години с водеща диагноза: „Есенциална хипертония“. При преглед, извършен на 15.02.2007 г. от експертна лекарска комисия, процентът трайно намалена работоспособност /ТНР/ на ищеца остава непроменен, като му е даден срок от две години с водеща диагноза: „Анкилозиращ спондилит“ и общо заболяване: „Спондилоартроза тораколумбалис. Състояние след операция про Тх на гръбначния стълб. Хипертонична болест на сърцето. ЛПХБ. Радикулопатия. Невритис нерви акустици билатералис“.

С Експертно решение на ТЕЛК от 06.11.2008 г., издадено от [фирма], на ищеца е определена 93 % трайно намалена работоспособност /ТНР/ без чужда помощ за срок от две години с водеща диагноза: „Анкилозиращ спондилит“ и Общо заболяване „Постравматична интеркостална невралгия Тх8 - Тх11 вдясно. Състояние след ганглиотомия Тх8-9-10, задна ризотомия Тх 10 и резекция на 7,8,9,10,11 интеркостални нерви вдясно. Спондилоартрозис деформанс. ХБ II ст. ум. ст. Сърдечно-мозъчна форма. Ляв преден хемиблок. Невритис нерви акустици билатералис“.

Тези, както и останалите приложени по делото медицински документи за извършени оперативни интервенции и проведено лечение и рехабилитации са взети предвид при изготвянето на съдебно-медицинската експертиза по делото.

Заключението на приетата тройна съдебно-медицинска експертиза е изготвено от вещите лица д-р Х. М., специалист-неврохирург, доц. д-р И. Р., Началник клиника по нервни болести за лечение на болка към МБАЛНП „Св. Н.” - С. и доц. д-р Н.М., Началник реанимация ВМА. Според експертите, при описаното в исковата молба и в медицинската документация здравословно състояние на ищеца предприетото оперативно лечение е един от възможните начини за ефективно премахване на болковия синдром. Решението за това лечение е взето след обсъждане на обща клинична конференция и писмено съгласие на пациента за вида на операцията, възможните рискове и усложнения, както и вероятността за успешно повлияване на болковия синдром. Не може да се говори за закономерни последици от друг вид лечение, което не е извършено – възможно е както продължаване и утежняване на болковия синдром, така и спонтанното му отшумяване. Целта на извършената операцията е била повлияване на болковите оплаквания. В подписаното от пациента информирано съгласие за неврохирургична операция на дата 05.07.2006 г. предвижданата операция е означена като „сравнително рядка”, очакваните резултати са изчезване на болката, вероятността за успех е 80%. Относно това - какви регламенти от медицинската практика определят правилността на такава операция с оглед данните от медицинската документация преди извършването й, вещите лица посочват, че към оперативно лечение на болков синдром и конкретно на следтравмена междуребрена невралгия се пристъпва след изчерпване на възможностите на медикаментозните и инструментални методи на лечение. В представената по делото медицинска документация липсват подробни данни за вида и продължителността на медикаментозното лечение и всякакви данни за приложени инструментални методи на лечение предоперативно. Оперативната интервенция е предприета на основание анамнестичните данни за появила се след травма през 2004 г., опасваща интеркостална болка вдясно, усилваща се при легнало положение; клиничните данни за силна интеркостална болка по Тх 8, 9 и 10 дерматоми вдясно и данните от образните изследвания / КТ и М./ за наличие на калуси /костни сраствания/ на 8-мо, 9-то и 10-то ребро вдясно. В експертизата се посочва, че операцията на ищеца е проведена във водеща неврохирургична клиника след клинично обсъждане на показанията за извършването й, нейния вид и обем, като е осъществена от неврохирургичен екип с участие на републиканския неврохирург по това време проф. Р.. Всичко това поставя извън съмнение компетентността на взетите решения и правилността на хирургичните действия. Общото здравословно състояние на ищеца към момента е задоволително. Той е в ясно съзнание, контактен, адекватен, критичен, ориентиран. Прави впечатление на страдащ, психолабилен човек, наблюдават се чести болезнени гримаси. Основно се оплаква от силни, на моменти труднопоносими болки в областта на дясното подребрие, където се вижда и опипва обла изпъкналост на коремната стена на широка площ поради мускулна атония. Кожната чувствителност в тази зона е намалена, но с повишен усет за болка. Движенията в гръбначния стълб са свободни, неболезнени. Дискретно напрежение на паравертебралната мускулатура на оперативното ниво. Всички оперативни области и белези са спокойни. Това актуално състояние на Р. Й. не може да се дължи само и единствено на счупените три ребра през 2004 г. Вещите лица посочват, че в резултат на проведената през 2006 г. операция в МБАЛ „Св. И. Р.” болковият синдром не е овладян. Такъв неблагоприятен резултат при тези операции се наблюдава в 20 до 30 процента от случаите. Като следоперативно усложнение се явява мускулна атония в областта на дясното подребрие /Тх 8-10/, която става предпоставка за развитие впоследствие на допълнителни усложнения и оперативно лечение - пластика на коремната стена. Описана мускулна атония не би се развила, ако операцията не беше извършена и тя не се дължи на други причини. Тя не може да има друг произход освен вследствие на оперативната интервенция и на „прерязаните” неврални елементи. Съгласно заключението развилият се тревожно-хиподепресивен синдром не се дължи на извършената операция. Наличната към момента и в последните години болка е с характер на невропатна, а не на фантомна /за „фантомна болка” се говори тогава, когато пациентът усеща болка в липсваща част от тялото напр. ампутиран крайник/. Тази болка (невропатна) се предизвиква от увреда на нервна структура (коренче, периферен нерв), а не от раздразнение на болкови рецептори. Развитието на болка с такава характеристика може да е в резултат както на първата операция, така и на прерязването на междуребрените нерви при някоя от последващите. В експертизата се посочва, че описаната при ищеца болка с невропатен характер, дългогодишната й продължителност и неповлияване от приложените досега консервативни и оперативни методи на лечение има неблагоприятна прогноза. Единствените методи за повлияване на болката с такъв характер и продължителност могат да бъдат дълбока мозъчна стимулация или невромодулация на гръбначномозъчно ниво. В съдебно заседание вещите лица уточняват, че преди първата операция увреда на гръбначния стълб не е документирана. Целта на извършената операция е да се премахне болковият синдром, като по медицинска документация тази цел е постигната. Според вещите лица към такава операция се пристъпва, когато болковият синдром е третиран с консервативно лечение, т.е. неоперативни методи за лечение. В настоящия случай няма подробни данни за други извършени методи преди предприемане на операцията. Първата болка, за която е опериран ищецът е за интеркостална невралгия, поради фрактура на ребрата, която в последствие добива характер на невропатна, след проведени множество оперативни интервенции, като не може да се каже със сигурност дали болката се е появила непосредствено след първата интервенция. Острата болка действа върху конкретни рецептори. Има специални рецептори, които провеждат тази болка през гръбначния мозък до кората на мозъка, за да се усети като болка. След като е въздействано оперативно върху нервни структури, рязани са или частично са рязани коренчета, след това вече се добавя болка от нарушени коренчеви структури и може да стане невропатна. При определен процент от пациентите, при перфектно извършена хирургична интервенция се получава т.нар. синдром на неуспешна неврохирургична интервенция в областта на гърба, като за съжаление тази болка е почти непреодолима и не може да бъде предвидена. На следващо място вещите лица посочват, че по принцип до всяко хирургично действие се прибягва след изчерпване на консервативните методи. След оспорване на заключението от страна на отговорника и третото лице – помагач по делото д-р Е., съдът е допуснал повторна експертиза по въпроса дали измененията в здравословното състояние на ищеца са определени именно от извършената операция и биха ли съществували ако тя не беше проведена, както и дали се дължат на причини, отразени в данни отпреди провеждането й. В тази връзка, по делото е изслушана и приета комплексна съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещите лица д-р П. И., специалист по нервни болести и неврохирургия, д-р С. С. – невролог в УМБАЛ „А.”, Клиника по неврология и доц. д-р С. М. – анестезиолог – реаниматор в МБАЛСМ „Пирогов”. В отговор на поставената задача вещите лица посочват, че при проведената операция е работено върху сетивни структури - ганглии и задни коренчета. Според налични литературни данни екстензивната им оперативна денервация в тази област може да доведе до подуване на коремната стена, вследствие отслабен мускулен тонус (при екзактно проведена оперативна процедура), за което усложнение пациентите трябва да бъдат предупредени, т.е. засягането само на сетивни структури също може да предизвика наличната при ищеца последица, тъй като се прекъсва рефлексната дъга. Тази последица не може да бъде определена като преходна, тъй като съществува до момента на операцията за пластика на коремната стена, дори с последващ рецидив отчетен при престоя на ищеца през месец юли 2011 г. в МБАЛ - [населено място]. В заключението на приетата комплексна съдебно-медицинска експертиза се посочва, че мускулната атония на дясната коремна стена трябва да се отдаде на причинно-следствена връзка с проведената операция - ганглиотомия на нива Тh8-9-10 и дорзална ризотомия на ниво Тh10 /разрушаване на спиналните ганглии и прекъсване на нервните коренчета/ при хирургичната интервенция в Клиника по неврохирургия, Болница „Св.И. Р.” / 04-26.07.2006 г./. В съдебно заседание вещите лица уточняват, че по делото липсват данни за проведено лечение в периода 2004 – 2006 г., но в наличната медицинска документация не се съдържат данни, от които да е видно, че е имало парализа на коремната стена преди провеждането на първата операция през 2006 г. Още в Историята на заболяването, по време на престой от 10-25.10.2006 г. в Болница „Св. И. Р.”, КНХ, в едно от описанията е отбелязано, че на втория следоперативен ден се установява атонията на коремната стена, т.е. първият момент, в който това е установено и отразено в състоянието на ищеца е отбелязан след операцията от 2006 г.

По делото са допуснати и изслушани свидетелски показания и на двете страни. Свидетелят проф. К. Р. посочва, че познава ищеца преди от около три години, защото е бил пациент на клиниката, в която работи. Твърди, че го е преглеждал в амбулаторията преди операцията, като самият той лично е участвал в нея. Свидетелят посочва, че ищецът е имал оплакване за болка в гръдната област поради счупени ребра, като тази болка е била лекувана с медикаменти, но не се е повлияла достатъчно добре, поради което е потърсил помощ от неврохирург. Твърди, че детайлите от такава операция могат да бъдат възпроизведени от всеки хирург - трябвало е да се извърши хирургична интервенция, за да може да се повлияе болката, станала резистентна на медикаменти. При операцията структурите, отговорни за провеждането на болката са атакувани с високочестотна термокоагулация /ганглиолиза/, като самата операция е извършена под микроскоп. Свидетелят не помни да са настъпили някакви усложнения при операцията. Посочва, че самата операция не е толкова стандартна, прилага се сравнително по-рядко, точно при такива случаи, когато болката продължава повече от един месец, т.е. когато тя вече е хронична и не се повлиява от медикаменти. Свидетелят излага също така, че щом една болка е вече хронична, тогава тя много по-трудно се повлиява, независимо от методите, които се прилагат спрямо нея. Твърди, че случаят още предоперативно е труден за повлияване, тъй като няма 100 % повлияване на хронична болка, тя може да намалее като интензивност, като именно това е целта – да се намалят интервалите, при които има болка или нейната продължителност да бъде по-малка. Свидетелят не си спомня дали преди операцията е консултирал ищеца, но му е известно, че и след операцията същият е имал оплаквания от болка. Свидетелят е участвал и в други медицински операции от подобен тип, въпреки че те не са ежедневие. Твърди, че ищецът е дошъл в клиниката с болки преди операцията, като при изписването е имал по-малко болки, както и че на ищеца му е било известно, че тази операция може да подобри състоянието му, но никой не му е обещал, че болката ще бъде ликвидирана изцяло. Не помни кога точно е извършена конкретната операция, но уврежданията са били по повод на счупени ребра, без увреждания по гръбначния стълб. Оперативната намеса е била на гръбначния стълб, тъй като е трябвало да се открие източника по ганглиите, като за да се открие, ганглиите трябва да се отворят. Свидетелят посочва, че е прегледал ищеца преди операцията, както и че му е била представена медицинската му документация до този момент. Твърди, че никога не се прави хирургична интервенция ако не са изчерпани другите възможности. Обезболяващи се прилагат продължително време и ако няма ефект се предприема хирургична манипулация. Другите възможности са мидикаменти, физиотерапия, като за да се приложи операцията, критерият е бил, че са изчерпани другите възможности. Твърди, че в случая другите възможности са били изчерпани. Свидетелят посочва, че решението за операция се взима при обсъждане на Клинична конференция – един професор, двама доценти, 10-тина неврохирурга и анестезиолози. Твърди, че идеята за операцията може да е на някой от неврохирзите, но решението се взима след обсъждане.

Свидетелят д-р Л. Т., неврохируг в ответната болница, посочва, че е преглеждал ищеца след приемането му в болницата, както и че е бил негов лекуващ лекар. Споделя, че е бил запознат с медицинския картон на пациента, като същият е имал болки, по повод на които е взето решение да се направи минимални инвазивна операция за лечение на болката. Била направена митирана химинилактомия от дясно, с прерязване на дурата, както и ганглиотомия на задните коренчета на 8, 9 и 10 интеркостален нерв. Свидетелят посочва, че той лично е участвал в екипа, извършил операцията. В ранния следоперативен период не помни да е имало усложнения. Спомня си ищеца, тъй като характерно за него било, че е имало драматична демонстрация на болка в присъствието на лекарски персонал, което за другите болни не е характерно. Твърди, че го е виждал как ходи по улицата без да прави гримаси. При приемането му ищецът бил с болка в дясна гръдна половина, приет с диагноза интеркостална невралгия вследствие на фрактура на ребрата. Направена му била операция за премахване дъгите на прешлените, за да се стигне до задните коренчета на гръбначния мозък, които пренасят болката. Целта на операцията е била да се осъществи ганглиотомия. Свидетелят посочва, че на всички пациенти се дават бланки за информирано съгласие, като задължително на всички болни се обяснява и се попълва дали болният е съгласен с операцията. В бланката се пише видът на операцията и процентът на риск. Свидетелят посочва, че след като ищецът бил опериран, той лично е минавал на визитация, като твърди, че същият е демонстрирал болка и поради тази причина в началото му е бил изписан морфин, при нужда. После са разбрали, че същият демонстрира болка. Твърди, че е бил свидетел на поведението на ищеца както в болницата, така и навън на улицата.

По делото е разпитана и свидетелката Е. Й. – сестра на ищеца. Същата споделя, че след падане през 2004 г. и счупване на ребрата, брат й започнал да изпитва болка. По този повод той решил да се консултира с лекари в С.. Твърди, че при консултацията, направена при д-р Е., същият му казал, че ще му бъде извършена малка операция, след която болката ще отмине. Свидетелката посочва, че брат й не е имал други оплаквания към този момент. Преди операцията му бил направвн Я., но не знае какво е било заключението от него. Преди да бъде опериран в С., ищецът се консултирал лекари в С., които му казвали, че не се прави операция на ребра, както и че те ще заздравеят от само себе си. Твърди, че в болницата в С., преди приемането му, никой не е разговарял с брат й дали операцията ще бъде успешна. Казали са му само, че ще бъде малка операция. Посочва, че седмица след операцията е идвала да види брат си в С., като той бил много зле, започнал да се подува в дясно и в крака. Заради болката в крака много се оплаквал, но лекарите го уверявали, че ще му мине за няколко дни. Когато се е прибрал вкъщи, болките станали непоносими, като продължават и до настоящия момент. Свидетелката посочва, че в последствие брат й е ходил и в друга болница – Т., както и че при свиждане лекарят, който го е оперирал там й казал, че причиненото при първата операция не може да се оправи, че е допусната голяма грешка. Свидетелката твърди, че преди да си счупи ребрата брат й е бил здрав човек – работохолик, справял се е с всичко, но след операцията не могъл да прави нищо и постоянно имал болки. Сега, когато идвали да го видят приятели, той през цялото време се държал и все го боляло. Посочва, че до 2004 г. брат й не е страдал от нищо, имал е документи за пенсия, имал високо кръвно и дископатия, както и че се е съгласил на операция, защото са го боляли ребрата от падането.

От разпита на свидетелката Л. К.-П. се установява, че преди да се пенсионира е работела като медицинска сестра - 14 години в Неврохирургия и 20 години в Инфекциозна болница. Твърди, че когато ищецът е паднал и е счупил ребра, същият й се е оплакал, че го боли и когато е решил да се оперира, поискал съвет от нея. Твърди, че след операцията е била при ищеца в деня на операцията, както и на другия ден. Същият се оплаквал, че страшно много го боли и има слабост в крака. Твърди, че е ходила често при него, като ищецът непрекъснато се превивал от болка. Впоследствие свидетелката разбрала, че са започнали да му дават морфин. Посочва, че откакто е опериран през 2006 г. ищецът има много силни болки, поради което непрекъснато идвал в С.. По време на престоите си оставал да преспи в тях, поради което свидетелката имала преки наблюдения как непрекъснато се присвивал от болките. Твърди, че когато за пръв път го приели в болницата, не му били обяснили каква ще бъде операцията, като най-вероятно ищецът е подписал документ дали желае да бъде опериран, но от какво ще го оперират и какъв риск има не е знаел. Твърди, че ищецът е бил опериран от проф. Р. и д-р Е., както и че преди операцията последният не му разяснил каква ще бъде тя.

При така установените факти съдът намира следното от правна страна:

Ако лекар или друг медицински специалист допусне лекарска грешка, в резултат на което бъде причинена смърт или телесна повреда на пациент, лечебното заведение, с което лекарят или медицинският специалист се намира в трудово отношение, би могло за отговаря по силата на чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД-отговорност за чужди действия. Работникът или служителят, в качеството си на изпълнители на възложената работа, при или по повод на която са причинили вреди на трети лица, отговарят по силата на чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД. Наред с тях, на основание чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД, отговорност носи и възложителят на работа, който може да бъде техният работодател. При лекарска грешка отговорността се носи от лечебното заведение, което представлява обособена структура, в която лекари самостоятелно или с помощта на други медицински и немедицински специалисти осъществяват всички или някои от дейностите по диагностика, лечение, рехабилитация на болни, описани подробно и изчерпателно в чл.2 от Закона за лечебните заведения. Лечебното заведение е обявено от закона за юридическо лице и осъществява дейността си със своя персонал. Това са физически лица с медицинска правоспособност, които непосредствено обслужват пациентите. Лечебното заведение има правното положение на работодател или възложител на работа на посочените по –горе лица и ако последните причинят противоправно и виновно поведение вреди на пациенти при или по повод упражняване на своята дейност, е прието, че те носят гражданска отговорност за техните действия или бездействия. В българската съдебна практика преобладава схващането за деликтната отговорност на лечебното заведение спрямо лекуваните от него пациенти. Правното основание за нея е чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД. В случая САС намира, че ответникът, бидейки лечебно заведение, по принцип е легитимирано да отговаря в качеството си на възложител на работа на медицинския персонал, по време или по повод на чието извършване медицинският персонал е допуснал лекарска грешка-отклонение от дължимото поведение, в резултат на което здравословното състояние на пациента вместо да се подобри, се увреди. Идеята за тази отговорност е, че лечебното заведение е назначило, инструктирало и инспектирало медицинския специалист. Лечебното заведение отговаря, защото е назначило точно този медицински специалист, който няма необходимите знания и умения, за да диагностицира и лекува. Доколкото в исковата молба се релевират оплаквания за неправомерни действия на д-р Е., следва да се отбележи, че е основателно възражението на въззивника, направено с отговора на исковата молба, че към момента на операцията на въззиваемия - 06.07.2007 г. - този лекар не е бил в трудови правоотношения с ответното болнично заведение, поради което и въззивникът не може да носи отговорност, на основание чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД, за негови противоправни действия. Установява се от Заповед № Р-848 от 18.11.2003 г., че от тази дата в продължение на 3 години, Я. Е. е бил докторант в болницата, с права по чл.70, ал.1, т.1-13 и задължения по чл.71 от ЗВО. Според приетия трудов договор 3/15.01.2007 г., едва от тази дата д- р Е. е бил назначен по трудов договор в МБАЛ [фирма] и следователно от тази дата работодателят би могъл да отговаря при условията на чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД за негови противоправни действия, извършени в качеството му на лекар ординатор в същата болница. По изложените съображения, САС намира, че въззивникът не е материално правно легитимиран да отговаря за виновни и противоправни действия, извършени от д-р Е., във връзка с действията му в тази болницата преди дата 15.01.2007 г., за който период именно се отнасят релевираните в исковата молба оплаквания. На това основание, искът с правно основание чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД, предявен срещу МБАЛ [фирма] за обезщетяване на вреди причинени от незаконосъобразни действия на д-р Я. Е., е неоснователен.

На следващо място, прието е в т.7 от ППВС № 7 / 1959 г., че организациите отговарят по чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди. Съобразно това, следва да се приеме, че отговорността на лечебното заведение е всеобхватна и възниква и тогава, когато не е установено или не е възможно да се установи кой конкретно лекар или друг член от медицинския персонал е извършил непозволеното увреждане. Отговорността на лечебното заведение е за виновно чуждо поведение. При този състав се изследва вината на лекаря за смъртта или телесната повреда на пациента. Отговорността на лечебното заведение не възниква, ако причината за вредата е случайно събитие или непреодолима сила или ако ищецът не може да докаже непозволеното увреждане и по –точно неговите обективни елементи - деянието (действие или бездействие), вредата, причинно-следствената връзка между деянието и вредата и противоправността. Това означава, че макар безспорно да са установени настъпили негативни и необратими промени в тялото на ищеца, ако по делото не са събрани достоверни доказателства, че това се дължи на конкретни противоправни и виновни действия и ли бездействия на служители и работници на ответната болница, искът следва да се отхвърли.

В случая евентуалната отговорност на УМБАЛ [фирма] за причинени на Р. Й. вреди ще може да се ангажира, ако се установят претърпени от него вреди. Освен това ще трябва да се установи неправомерно поведение на лекарите участващи в лечението на Р. Й., което да е в причинна връзка с претърпените вреди. Такова поведение ще е налице, ако бъде установено, че при провеждането на лечението, лекарите са нарушили нормативно установени правила за провеждане на лечението или са допуснали нарушение на практически установените правила за диагностициране на заболяванията и провеждане на лечението. Също така отговорност ще е налице и в случаите, когато при диагностициране на заболяването и провеждането на лечението е проявена небрежност, която от своя страна е довела до очевидни пропуски и вследствие на това е поставена неправилна диагноза или е проведено неадекватно лечение. На последно място евентуална отговорност ще възникне в случаите, когато при диагностицирането и впоследствие при провеждането на лечението на заболяването е допусната самонадеяност от страна на лекаря, поради което и са предприети действия извън неговата компетентност и квалификация. Такава отговорност ще възникне и ако от оплакванията на болния и извършените изследвания може да се направи еднозначен извод за вида и характера на заболяването, а оттам и за адекватното лечение на последното, но то не бъде правилно диагностицирано или въпреки това се проведе неадекватно лечение. За да се установи лекарска грешка, трябва да се отговори категорично на въпроса в какво се състои същата и какво е трябвало да се направи, за да се избегне настъпването на вредите, както и какви са конкретните нарушения на правилата за лечение. Само при категорично доказани обстоятелства за такова поведение, лекарят би могъл да носи отговорност за непозволено увреждане. При определяне на заболяването, на първо място, се изхожда от данните при снемане на анамнезата на пациента, а след това се вземат предвид и резултатите от извършените изследвания. От заключението на изслушаната по делото първоначална тройна съдебно-медицинска експертиза се установява, че оперативната интервенция на Р. Й. в ответното болнично заведение е предприета на основание анамнестичните данни за появила се, след травма през 2004 г., опасваща интеркостална болка вдясно, усилваща се при легнало положение. В експертизата се посочва, че операцията на ищеца е проведена във водеща неврохирургична клиника след клинично обсъждане на показанията за извършването й, нейния вид и обем, като е осъществена от неврохирургичен екип с участие на републиканския неврохирург по това време проф. Р., което, според експертите, поставя извън съмнение компетентността на взетите решения и правилността на хирургичните действия. От свидетелските показания на проф. Р. се установява, че именно той е лекарят, извършил преглед в амбулаторията преди операцията. Свидетелят посочва, че болката в гръдната област е била лекувана с медикаменти, но тъй като не се повлияла достатъчно добре, ищецът потърсил помощ от неврохирург. Горното е в съответствие и с изискването, посочено в тройната СМЕ, че към оперативно лечение на болков синдром и конкретно на следтравмена междуребрена невралгия се пристъпва след изчерпване на възможностите на медикаментозните и инструментални методи на лечение. Според заключението, при описаното в исковата молба и в медицинската документация здравословно състояние на Р. Й., предприетото оперативно лечение е един от възможните начини за ефективно премахване на болковия синдром. Решението за това лечение е взето след обсъждане на обща клинична конференция, като целта на извършената операцията е била повлияване на болковите оплаквания. От данните в медицинската документация може да се направи извод, че целта на проведената операция е била постигната. Въпреки това обаче в резултат на лечението болковият синдром не е овладян. Такъв неблагоприятен резултат при тези операции може да се дължи както на лекарска грешка, така и на т.нар. „синдром на неуспешна неврохирургична интервенция в областта на гърба“, който се наблюдава в 20 до 30 процента от случаите, дори при перфектно извършена хирургична интервенция. От друга страна, вещите лица посочват, че при т.нар. синдром на неуспешната неврохирургична интервенция болката, която остава, е почти непреодолима и не може да бъде предвидена преди самата операция. В подкрепа на това обстоятелство са и свидетелските показания на свидетеля проф. Р., който не помни да са настъпили някакви усложнения при операцията, но посочва, че самата операция не е стандартна и се прилага сравнително рядко, в случаи, при които болката вече е станала хронична и не се повлиява от медикаменти. Воден от лекарската си практика, свидетелят сочи, че хроничната болка много по-трудно се повлиява, независимо от методите, които се прилагат спрямо нея. Свидетелят Т. също твърди, че той лично е участвал в екипа, извършил операцията, като в ранния следоперативен период не помни да е имало усложнения. Неговите показания сочат и за информирано съгласие от страна на пациента, на който била обяснена същността на операцията и процента на съществуващия риск. Действително, от подписаното от ищеца информирано съгласие, се установява, че същият е бил уведомен за вида на операцията, че целта й е облекчаване на болковите оплаквания, като вероятността за успех е 80 %. Когато ищецът основава своите искания на твърдения, че е претърпял вреди в резултат на виновно, противоправно действие или бездействие, той следва да установи, че лице, чиято отговорност отговорникът обезпечава по силата на чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД, е осъществил противоправно действие или бездействие, настъпилите вреди и причинната връзка между поведението на отговорника и вредите. Вината се предполага до доказване на противното и това доказване е в тежест на отговорника, а ищецът следва да установи всички останали елементи от фактическия състав на чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД. Ищецът с всички доказателствени средства, следва да установи увреждащото деяние, вредите и причинно-следствената връзка между тях така, че от анализа на доказателствата съдът да може да изведе еднозначен извод за наличието им. Чрез пълно и главно доказване ищецът следва да установи истинността на твърденията си за релевантните факти. САС, кредитирайки заключенията на съдебно-медицинските експертизи и свидетелски показания на разпитаните свидетели д-р Р. и д-р Т. и с оглед последиците от разпределението на доказателствената тежест в процеса, приема, че при диагностицирането и извършване на оперативната интервенция в ответното здравно заведение, лекарският екип не е допуснал нарушение на установените правила и медицински стандарти, което да доведе до ангажиране отговорността на лечебното заведение за виновно и противоправно действие на медицинския персонал, назначен на работа при него. Доказването на такива действия и причинната връзка с настъпилото увреждане, съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1Чл. 154. ⚖️ Практика (6) За задълженията на потребителите - неизправни длъжници, и на асоциацията по чл. 151, ал. 1 към топлопреносното предприятие може да се издаде заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер. За задълженията на потребителите с въведена система за дялово разпределение - неизправни длъжници, трябва да е изготвена изравнителна сметка за съответната година, за която е задължението." 3. В чл. 184 думите "събират вземанията си за природен газ от неизправни длъжници по реда на чл. 237, буква "к" от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечения от сметките" се заменят с "поискат издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс за вземанията си за доставка на природен газ независимо от техния размер". 23. В Закона за задълженията и договорите (обн., ДВ, бр. 275 от 1950 г.; попр., Изв., бр. 2 от 1950 г.; изм., бр. 69 от 1951 г., бр. 92 от 1952 г.; ДВ, бр. 85 от 1963 г., бр. 27 от 1973 г., бр. 16 от 1977 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 30 от 1990 г., бр. 12 и 56 от 1993 г., бр. 83 и 104 от 1996 г., бр. 83 и 103 от 1999 г., бр. 34 от 2000 г., бр. 19 от 2003 г., бр. 42 и 43 от 2005 г., бр. 36 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 37 думите "с нотариално заверен подпис" се заменят със "с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, извършени едновременно". 2. Член 160 се изменя така: " от ГПК, е в тежест на ищеца и при липсата на доказателства в тази насока, той трябва да понесе неблагоприятните последици от това. От събраните по делото доказателства не се установява някой от лекарите, извършили операцията, да е проявил небрежност или самонадеяност при извършените оперативни действия. По делото не се събраха категорични доказателства, че настъпилите промени в тялото на ищеца се дължат на конкретни противоправни и виновни действия или бездействия на служители и работници на ответната болница. Следователно, не е налице първият елемент от сложния фактически състав за ангажиране отговорността на въззивника, на основание чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД. Не е доказана по делото и причинно-следствената връзка между поведението на лекарите, извършили операцията на 06.07.2006 г. и твърдяната от ищеца вреда, а именно наличието на болков синдром. Според заключението на тройната СМЕ, първата болка, за която е опериран ищецът е за интеркостална невралгия, поради фрактура на ребрата, която впоследствие, след проведени множество оперативни интервенции, добива характер на невропатна, като не може да се каже със сигурност дали болката се е появила непосредствено след първата интервенция или се дължи на прерязването на междуребрените нерви при някоя от последващите операции. В подкрепа на този извод на експертите са и данните в представения от ищеца протокол от консултация, проведена на 01.10.2009 г. при д-р Ж. М., в Клиника А. – Остео-ставна и вертебрална хирургия - Артроскопия, П., Франция, от който се установява, че по време на прегледа пациентът запазва интеркосталната невралгия на оперираните места, неповлияващи се от лечение, асоциирани с парализа на абдоминалната стена на същото ниво, може би поради прерязване на интеркосталните нерви, както и че няма хирургическо лечение, което може да му се предложи. Като следоперативно усложнение се явява единствено мускулната атония в областта на дясното подребрие /Тх 8-10/, която става предпоставка за развитие впоследствие на допълнителни усложнения и оперативно лечение - пластика на коремната стена, но тази неимуществена вреда не е заявена от ищеца в исковата молба и съответно не се търси нейното обезщетяване. Не се установява, тежест за което носи ищецът, че описаните в исковата молба болки и страдания са в причинно-следствена връзка именно с мускулната атония. За пълнота на изложението следва да се посочи, че още преди операцията на 06.07.2006 г. ищецът е бил инвалидизиран с ЕР № 1347 на ТЕЛК от 31.03.2004 г. с 71 % трайно намалена работоспособност. При преглед, извършен на 15.02.2007 г. от експертна лекарска комисия, процентът трайно намалена работостпособност на ищеца остава непроменен. Едва по- късно с ЕР на ТЕЛК от 06.11.2008 г. процентът нетрудоспособност е увеличен, но това е станало, след като на ищеца са направени още оперативни интервенции. При това положение, САС не може да достигне до единствения възможен извод, че увеличената трайна нетрудоспособност на ищеца е в пряка причинно-следствена връзка с операцията от 06.07.2006 г. Предвид посоченото, не може да бъде ангажирана отговорността на УМБАЛ [фирма], [населено място] за проведеното консултиране, извършеното оперативно лечение и настъпилите последици от него. Що се отнася до притесненията и отрицателните емоции, които Р. Й. твърди, че е изпитвал по време на последвалото лечение и които се установяват от показанията на разпитаните свидетели Й. и К., то те също не могат да послужат като основание за ангажиране отговорността на УМБАЛ [фирма] за непозволено увреждане, тъй като съгласно първоначалното заключение на тройната СМЕ, развилият се тревожно-хиподепресивен синдром не се дължи на извършената операция. Изложеното означава, че не е налице противоправно поведение от страна на наетия при отговорника медицински персонал, което да се намира в причинно-следствена връзка с резултата, от който за ищеца са произлезли описаните в исковата молба вреди, с оглед което съдът приема, че не са осъществени всички елементи от фактическия състав на деликта, за да бъде ангажирана отговорността на УМБАЛ [фирма], [населено място].

Изводите на САС са, че искът с правно основание чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД за обезщетяване на неимуществени вреди е неоснователен. Доколкото правните изводи на въззивната инстанция не съвпадат с крайния резултат от изводите на СГС, САС намира обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно и като такова то следва да бъде отменено, а предявеният иск с правно основание чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

По отношение отговорността за разноските: При този изход на спора ищецът няма право на разноски, като следва да бъде осъден да заплати в полза на отговорника сума в размер на 2 650 лв., представляваща разноски за юрисконултско възнаграждение за процесуално представителство пред първа инсцания в размер на 1650 лв. и 1000 лв. адвокатско възнаграждение за втора инстанция.

Воден от изложеното, Софийският апелативен съд Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение от 14.05.2014 г. по гр.д.№ 9024/2011 г. по описа на СГС, ГК, І-3.

ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД, предявен от Р. Н. Й. ЕГН : [ЕГН] с адрес:гр. С.,[улица] № 65 срещу УМБАЛ [фирма] с адрес : [населено място], [улица] за заплащане на обезщетение в размер на 50 000 лв., за претърпени от него неимуществени вреди във връзка с извършена на 06.07.2006 г. операция.

ОСЪЖДА Р. Н. Й. на основание чл. 78, ал. 3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК да заплати на УМБАЛ [фирма] сумата 2 650 лева, представляващи разноски за процесуално представителство пред първа и втора инстанция.

Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на отговорника д-р Я. П. Е. ,с адрес [населено място],[ж.к.], [жилищен адрес]вх.”Г”,ап.2.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните. Свързани документи: Решение от"14.05.2014 по гр.д. 9024/11 СГС Определение № 837 по гр.д. 2525/15 ВКС