Решение №293/1.04.2010 ГД № 19/2010 АпС София

РЕШЕНИЕ №293/1.04.2010 ГД № 19/2010 АпС София Гражданско дело № 19/2010 г., разгледано от Апелативен съд. Предмет на спора са твърдения за пропуск при спешно състояние . Съдът УВАЖАВА ЧАСТИЧНО претенцията . Решение № 293 от 01.04.2010г, гр.д. № 19/2010г., ГО, VІІІ С-В на Апелативен съд-София.

Производството е по реда на чл. 258Чл. 258. ⚖️ Практика (4) (1) Решенията на районните съдилища подлежат на обжалване пред окръжните съдилища, а решенията на окръжните съдилища като първа инстанция - пред апелативните съдилища. (2) Жалба може да се подаде срещу цялото решение или срещу отделни негови части. Срок за въззивно обжалване и следващите от ГПК.

С решение от 16.10.2009 г., постановено по гр. д. № 951/2008 г., състав на ВрОС е осъдил Ответник: И. Т. М., Ответник: С. С. Б. и Ответник: "МБАЛ Б.яла Слатина" ЕООД при условията на солидарност да заплатят на Ищец: Г. Г. М. - 30 000 лв., на Ищец: М. К. М. и на Ищец: И. К. Л. - по 15 000 лв., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 15.08.2004 г. до окончателното им изплащане, на основание чл. 45 и чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на общия им наследодател К. М. Г., както и разноски в размер на 370.37 лв., а в полза на ВрОС д. т. в размер на 2 400 лв., като са отхвърлени исковете на последните две ответници до пълно предявените им размери. Със същото решение ищците са осъдени да заплатят на И. Т. М. и С. С. Б. сумата от 275 лв., а на МБАЛ - 150 лв. разноски.

Решението е обжалвано от ответниците в осъдителните части, с подробно изложени оплаквания в обстоятелствената част на жалбите. Ищците оспорват жалбите. Ответник: С. С. Б. е депозирал на- срещна въззивна жалба срещу въззивната жалба на "МБАЛ Б. С." ЕООД. Третото лице помагач - ЦСМП, гр. В. поддържа подадените жалби.

САС, след като обсъди становищата на страните във връзка с атакувания съдебен акт и с оглед правомощията си по чл. 269Чл. 269. ⚖️ Практика (69) Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Решение при нищожно и недопустимо първоинстанционно решение от ГПК, намира следното: Жалбите са допустими. Подадени са в срока по чл. 259, ал. 1Чл. 259. ⚖️ Практика (481) (1) Жалбата се подава чрез съда, който е постановил решението, в двуседмичен срок от връчването му на страната. (2) Срокът за въззивно обжалване се прекъсва с подаването на молба за правна помощ и не тече, докато молбата се разглежда. (3) От влизането в сила на решението за отхвърляне на молбата по ал. 2 започва да тече нов срок, а в случай на уважаването и новият срок започва да тече от връчването на първоинстанционното решение на назначения служебен адвокат. (4) Подаването на следваща молба за правна помощ не спира и не прекъсва срока за въззивно обжалване. Съдържание на въззивната жалба от ГПК и са срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. Преценявайки основателността на жалбите съобразно изложените в тях оплаквания, съдът намира следното:

Предявените при условията на кумулативно обективно и субективно съединяване искове са с правно основание чл. 45 и чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД - ищците в качеството на наследници на починал общ наследодател претендират обезщетение за причинените им неимуществени вреди при условията на солидарност срещу преките причинители на смъртта и съответното здравно заведение в качеството на възложител. Твърденията са, че причина за смъртта са неправилно поставената от лекарите М. и Б. диагноза "Алкохолна интоксикация" вместо действителната - тежка черепна травма, причинена от падане от високо, както и последвалата неадекватна медицинска помощ. Сочи се, че през процесния период и двамата лекари са били служител на третия ответник, което ангажира гаранционно-обезпечителната му отговорност.

В депозирания по реда на чл. 131Чл. 131. ⚖️ Практика (25) (1) След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на когото указва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. (2) Писменият отговор на ответника трябва да съдържа: 1. посочване на съда и номера на делото; 2. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) името и адреса на ответника, на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива, както и телефонния номер и електронен адрес за връчване на ответника и неговия представител, ако притежават такива, и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес за връчване; 3. становище по допустимостта и основателността на иска; 4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът; 5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават; 6. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) подпис на лицето, което подава отговора. (3) В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които разполага. (4) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) В отговора на исковата молба ответникът посочва наличието на пречки по чл. 140а, ал. 3 за провеждане на процедура за медиация по спора, ако са му известни, и представя писмени доказателства за това. Приложения към отговора на исковата молба от ГПК отговор, Ответник: М. и Б. са оспорили размера на исковете. Сочат наличието на съвина на пострадалия, който е бил употребил алкохол и сам се е поставил в такова положение, довело до самонараняването. Твърдят, че към момента на инцидента д-р М. е работел в "Спешна помощ", а не към МБАЛ ЕООД Б. С.

В отговора по чл. 131Чл. 131. ⚖️ Практика (25) (1) След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на когото указва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. (2) Писменият отговор на ответника трябва да съдържа: 1. посочване на съда и номера на делото; 2. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) името и адреса на ответника, на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива, както и телефонния номер и електронен адрес за връчване на ответника и неговия представител, ако притежават такива, и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес за връчване; 3. становище по допустимостта и основателността на иска; 4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът; 5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават; 6. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) подпис на лицето, което подава отговора. (3) В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които разполага. (4) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) В отговора на исковата молба ответникът посочва наличието на пречки по чл. 140а, ал. 3 за провеждане на процедура за медиация по спора, ако са му известни, и представя писмени доказателства за това. Приложения към отговора на исковата молба от ГПК третият Ответник: МБАЛ ЕООД, Б. С. оспорва изцяло предявените искове, и по основание и по размер. Излага доводи, че не са налице основания за ангажиране отговорността на здравното заведение, тъй като първият ответник д-р М. към процесния период е работил към друго здравно заведение. Макар вторият ответник д-р Б. да е работил при тях по трудов договор, то неговите действия по време на извършване на деянието не са "при или по повод възложената му работа", което да ангажира отговорността на работодателя.

За да уважи изцяло предявения от съпругата и частично предявените от дъщерите претенции, първоинстанционният съд след преценка на доказателствата, е приел, че претърпените от ищците вреди са произлезли от смъртта на общия им наследодател, причинена от виновното и противоправно поведение на двамата лекари - ответниците М. и Б. Без излагане на мотиви за неоснователни са приети възраженията на третия ответник МБАЛ ЕООД Б. С. за освобождаването му от отговорност.

В рамките на правомощията си по чл. 269Чл. 269. ⚖️ Практика (69) Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Решение при нищожно и недопустимо първоинстанционно решение от ГПК, въззивният съд намира следното: Обжалваното решение е правилно в уважените части, като въззивният състав споделя изложените мотиви досежно ангажиране отговорността на първите двама ответника - лекарите М. и Б. Категорично по делото са установени елементите от фактическия състав на чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД, като първоинстанционният съд в съответствие с разпоредбата на чл. 300Чл. 300. ⚖️ Практика (1) Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Разпростиране на действието по иск на прокурора от ГПК се е съобразил със задължителната сила на влязлото в сила решение № 1960/27.11.2007 г. по а. н. д. № 272/2007 г. по описа на ВрОС досежно извършеното от всеки един от лекарите виновно и противоправно деяние.

По поддържаното и във въззивната жалба възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, изразяващо се в обстоятелството, че е страдал от множество заболявания, за които не е предприемал никакво лечение и че е злоупотребявал с алкохол, намира следното:

В първоинстанционното производство е прието, неоспорено от страните, заключение на специализираната петорна Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), което настоящият състав кредитира като компетентно и безпристрастно. След уточняване съпътстващите заболявания на пострадалия и анализиране данните по случая, експертите са стигнали до извода, че пряка причинно-следствена връзка между соматичните заболявания на Г. и настъпилия летален изход няма. Последният е починал от усложнението на мозъчния оток, мозъчното вклиняване, предизвикани от мозъчните контузии, субдуралния хематом, довели до блокиране на сърдечно-съдовия и дихателния център, намиращи се в ствола на мозъка. Соматичните заболявания са водели приживе до общото отслабване на организма, намалявали са капацитета му за справяне с алкохолната интоксикация. При тези данни възражението за съпричиняване е неоснователно. От медицинска гледна точка причина за смъртта е полученото в следствие на травмата неврологично увреждане, което не е диагностицирано и съответно не е лекувано. В този смисъл сочените от ответниците обстоятелства, а именно - съпътстващи заболявания и алкохолна зависимост, която експертите не са установили, не са допринесли за леталния изход.

По въззивната жалба на МБАЛ ЕООД Б. С.: За да се ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на здравното заведение по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД в тежест на ищеца е установяването, че същото е възложител на работата по повод на която е настъпило увреждането. Обстоятелството, че към процесния период Ответник: д-р М. не е бил в трудови правоотношения и въобще в някакви организационно-правни отношения с третия ответник, изключва ангажиране на неговата отговорност. По делото има категорични данни, че към август, 2004 г. д-р М. е бил в трудовоправни отношения с ЦСМП, гр. В., което е самостоятелно юридическо лице.

Без да оспорва, че вторият Ответник: д-р Б. е работил при тях по трудов договор, представителят на МБАЛ ЕООД Б. С. счита, че неговите действия по време на извършване на деянието не са "при или по повод възложената му работа", което да ангажира отговорността на работодателя. Позовават се на твърдението, че неправомерните действия на д-р Б. са по повод дадена от него консултация в ЦСМП, гр. В., което е друго лечебно заведение. От данните по делото е видно, че на 14.08.2004 г. пострадалият е бил закаран в болницата в гр. Б. С., а не в ЦСМП - В., филиал Б. С., където е направена консултацията с д-р Б. В този момент последният обаче е бил "на разположение" и при липса на дежурен лекар е бил длъжен да направи съответната консултация. Освен това, пострадалият е бил настанен във Вътрешно отделение на МБАЛ ЕООД Б. С., където през 30-то часа престой също не са направени съответните изследвания, видно от заключението на петорната СМЕ. Вещите лица сочат, че не е отчетено времето от употребата на алкохола и че никой не си е задал въпроса защо болният се намира в такова тежко състояние. Съобразно експертното заключение това са отговорности на лекуващия лекар, респ. на началника на отделението, които наблюдават болния и са отговорни за неговия живот и моментно състояние, което след съответни изследвания е можело да бъде установено и съответно лекувано. Т.е. условията за ангажиране отговорността и на болничното заведение, в което е бил настанен пострадалия са налице, както с оглед виновното и противоправно действие на работещия при тях д-р Б., така и предвид установеното бездействие, включително и от страна на началника на отделението по повод неназначаване на съответни изследвания и провеждане на адекватно лечение. По тези съображения въззивната жалба на третия Ответник: е неоснователна, а решението в частта, с която е ангажирана отговорността и на болничното заведение като краен резултат е правилно.

Досежно размера на търпяните от ищците болки и страдания, настоящият състав напълно споделя и препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Така определените размери на обезщетенията от 30 000 лв. за съпругата и по 15 000 лв. - за двете дъщери не са обжалвани от Ищците:. С оглед установените по делото отношения в семейството, търпените болки и страдания от загубата, както и обичайно присъжданите от съда размери на обезщетения в аналогични случаи, които към процесния период - 2004 г. са по-високи от присъдените, настоящият състав намира, че няма основание за намаляването им.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК Ответниците: следва да бъдат осъдени солидарно да заплатят на Ищците: разноски за въззивното производство в размер на 1000 лв. - възнаграждение за един адвокат.

Водим от горното, САС Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение от 16.10.2009 г., постановено по гр. д. № 951/2008 г. от състав на ВрОС. ОСЪЖДА И. Т. М., С. С. Б. и "МБАЛ Б. С." ЕООД при условията на солидарност да заплатят на Г. Г. М., М. К. М. и И. К. Л. разноски за въззивното производство р размер на 1 000 лв.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчване преписи на страните. Свързани документи: Решение № 420 по гр.д. 951/08 ОС - Враца