- Страни: Г.Г.М., М.К.М. и И.К.Л. (наследници на починалия К. М. Г.) срещу д-р И.Т.М., д-р С.С.Б. и "МБАЛ гр. Бяла Слатина" ЕООД. ЦСМП гр. Бяла Слатина е привлечен като трето лице помагач на "МБАЛ гр. Бяла Слатина".
- Предмет на спора: Иск за обезщетение за неимуществени вреди, претърпени във връзка със смъртта на К. М. Г., вследствие на лекарска грешка (неправилна диагноза и лечение) при спешно състояние.
- Ключови моменти:
- На 11.08.2004 г. К. М. Г. пада от каруца и е в безсъзнание. Д-р И.Т.М. (ЦСМП) поставя диагноза "алкохолна интоксикация" и го изпраща вкъщи, без да диагностицира черепно-мозъчна травма.
- На 14.08.2004 г., след влошено състояние, пациентът е заведен в МБАЛ, където д-р С.С.Б. (невролог) дава преценка за отсъствие на неврологичен проблем, и пациентът е приет във вътрешно отделение.
- На 15.08.2004 г. К. М. Г. почива. Съдебно-медицинската експертиза заключава, че смъртта е настъпила вследствие на черепно-мозъчна травма (счупване на черепния покрив, кръвоизлив, контузия и оток на мозъка).
- С влязло в сила решение по наказателно дело (АНД № 272/2007), д-р И.Т.М. и д-р С.С.Б. са признати за виновни в причиняване на смърт по непредпазливост (чл. 123, ал. 1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК) поради немърливо изпълнение на дейност и нарушаване на стандарти за лечение, и са освободени от наказателна отговорност с наложено административно наказание "глоба".
- Ищците обосновават иска си срещу болницата с това, че деликтът е настъпил при извършване на работа, възложена от нея на признатите за виновни лица (чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД).
- Решение: Съдът ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение като неоснователен.
РЕШЕНИЕ № 420/16.10.2009 ГД № 951/2008 ОС Враца Гражданско дело № 951/2008 г., разгледано от Окръжен съд. Предмет на спора са твърдения за пропуск при спешно състояние . Съдът ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен . РЕШЕНИЕ № 420 от 16.10.2009г., Врачанският окръжен съд, ГО, гр. дело № 951/2008г. За да се произнесе взе предвид следното:
Ищец: Г.Г.М., М.К.М., и И.К., чрез пълномощника си адвокат Д.Н. - САК, са предявили против И.Т.М., С.С.Б. и “Многопрофилна болница за активно лечение Бяла Слатина” ЕООД, искове за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди в размер на 30 000 лева за ищцата Г.М. и по 25 500 лв. за ищците М.М. и И.Л., претърпени от тях във връзка със смъртта на К. М. Г.. Претендира се и присъждане на законната лихва върху обезщетенията, считано от деня на увреждането – 15.08.2004 год. до окончателното им изплащане.
Ищците по делото Г.Г.М., М.К.М. и И.К.Л. са законни наследници (съответно съпруга и дъщери) на К. М. Г., видно от приложеното към исковата молба удостоверение за наследници № 3957/27.08.2004 год., изд. от Община Бяла Слатина. Смъртта на К. М. Г. е настъпила на 15.08.2004 год. в следствие на черепно – мозъчна травма/в резултат на падане от високо/ със счупване на черепния покрив, кръвоизлив и контузия на мозъка, оток на мозъка с вклиняване и подтискане на жизнено важните центрове на сърдечната и дихателната дейност.
С влязъл в сила съдебен акт, постановен по АНД № 272/2007 год. по описа на Окръжен съд – Враца, д-р И.Т.М. е признат за виновен в това, че на 11.08.2004 г. в гр. Бяла Слатина, в качеството си на лекар – ординатор при ЦСМП Филиал Бяла Слатина, поради немърливо изпълнение на правно – регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, в независимо съпричинителство с д-р С.С.Б. по непредпазливост са причинили смъртта на К. М. Г.. Това представлява виновно поведение.
Ищците обосновават правния си интерес от насочването на иска против ответното дружество “МБАЛ гр. Бяла Слатина” ЕООД гр. Бяла Слатина с това, че деликта е настъпил при извършване на работа, възложена от същото на признатите за виновни лица. Твърди се, че вследствие смъртта на К. М. Г. ищците са претърпели неимуществени вреди, които са описани подробно в исковата молба за всеки един от ищците, и най-общо се изразяват в преживени психически болки и страдания. Искът е с правно основание чл. 45, във вр. с чл.49 и чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. от ЗЗД.
Ответник: В срока по чл.131, ал.1Чл. 131. ⚖️ Практика (25) (1) След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на когото указва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. (2) Писменият отговор на ответника трябва да съдържа: 1. посочване на съда и номера на делото; 2. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) името и адреса на ответника, на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива, както и телефонния номер и електронен адрес за връчване на ответника и неговия представител, ако притежават такива, и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес за връчване; 3. становище по допустимостта и основателността на иска; 4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът; 5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават; 6. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) подпис на лицето, което подава отговора. (3) В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които разполага. (4) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) В отговора на исковата молба ответникът посочва наличието на пречки по чл. 140а, ал. 3 за провеждане на процедура за медиация по спора, ако са му известни, и представя писмени доказателства за това. Приложения към отговора на исковата молба от ГПК ответниците И.М. и С. Б. са подали писмен отговор, в който оспорват обстоятелствата, на които се основават исковите претенции, и твърдят, че служителите на дружеството са извършили всички законно регламентирани действия. Твърди се, че основната причина за настъпилата смърт на К. М. Г. е в действията на същия, изразяващи в това, че последния е употребил значителни количества алкохол и се е самонаранил, като е паднал от каруцата. В отговора си ответниците М. и Б. възразяват срещу твърденията на ищцата, че след загубата на съпруга си К. М. е била инвалидизирана с 90 % нетрудоспособност, като съгласно експертно решение на ТЕЛК от 06.10.2002 г. е установена тази инвалидност.
В срока за отговор по чл. 131, ал. 1Чл. 131. ⚖️ Практика (25) (1) След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на когото указва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. (2) Писменият отговор на ответника трябва да съдържа: 1. посочване на съда и номера на делото; 2. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) името и адреса на ответника, на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива, както и телефонния номер и електронен адрес за връчване на ответника и неговия представител, ако притежават такива, и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес за връчване; 3. становище по допустимостта и основателността на иска; 4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът; 5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават; 6. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) подпис на лицето, което подава отговора. (3) В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които разполага. (4) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) В отговора на исковата молба ответникът посочва наличието на пречки по чл. 140а, ал. 3 за провеждане на процедура за медиация по спора, ако са му известни, и представя писмени доказателства за това. Приложения към отговора на исковата молба от ГПК ответника “МБАЛ гр. Бяла Слатина” ЕООД гр. Бяла Слатина, е заявил също становище, с което оспорва обективно предявените искове и че първия ответник д-р И.М. към момента на извършване на деянието – 11.08.2004 г. е работил към ЦСМП филиал гр. Бяла Слатина, а не към “МБАЛ гр. Бяла Слатина” ЕООД гр. Бяла Слатина. Вторият ответник – д-р С.Б. макар и работещ в ответното дружество по време на извършване на деянието – 14.08.2004 г. не е имал придобита специалност “неврология” и е направил консулт с пациента в ЦСМП гр. Бяла Слатина. В отговора си “МБАЛ гр. Бяла Слатина” ЕООД гр. Бяла Слатина прави искане за конституиране в процеса на ЦСМП гр. Бяла Слатина като трето лице помагач. С определение от 13.02.2009 г. Окръжен съд – Враца на основание чл. 220Чл. 220. ⚖️ Практика (2) По допускане на третото лице съдът се произнася с определение. Определението, с което не се допуска третото лице, подлежи на обжалване с частна жалба. Права на трето лице от ГПК е допуснал привличането на трето лице - помагач на страната на ответника “МБАЛ гр. Бяла Слатина” ЕООД гр. Бяла Слатина в лицето на Център за спешна медицинска помощ /ЦСМП/.
Доказателства: По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Приложени са АНД № 272/2007 год. по описа на Окръжен съд - Враца. Допусната и изслушана е комплексна специализирана Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) в състав с пет вещи лица, изготвена на база материалите по АНД № 272/2007 год. по описа на Окръжен съд – Враца, изготвената патоанатомична експертиза и наличната медицинска документация в “МБАЛ гр. Бяла Слатина” ЕООД гр. Бяла Слатина, чиито заключения са приети от съда.
Мотиви: След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и съображенията на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 11.08.2004 г. по пътя от с. Бърдарски геран, област Враца към гр. Бяла Слатина, пострадалия К. М. Г. се е движил с каруца и в следствие неравност на пътя е паднал от каруцата, като е останал неподвижно да лежи, без да реагира на повикване. На място на инцидента е пристигнал екип на Бърза помощ – гр. Бяла Слатина с дежурен лекар ответника д-р М. и пострадалия е откаран до болницата в гр. Бяла Слатина. Ответникът М. е поставил диагноза “алкохолна интоксикация”, тъй като придружителите на пострадалия са заявили, че заедно, преди инцидента са употребили алкохол. Пострадалият М. е бил в безсъзнание и въпреки това, дежурният лекар – д-р М. го е изпратил вкъщи. На 14.08.2004 г. след влошено здравословно състояние М. е заведен от неговите близки в “МБАЛ гр. Бяла Слатина” ЕООД гр. Бяла Слатина, направен е консулт с другия ответник д-р Б., като невролог, който от своя страна дава преценка за отсъствието на неврологичен проблем и пациента е приет във вътрешно отделение на болницата. На 15.08.2004 г. М. е починал във “Вътрешно отделение” на “МБАЛ гр. Бяла Слатина” ЕООД гр. Бяла Слатина, без да дойде в съзнание, като от направената съдебно – медицинската експертиза е заключено, че смъртта е настъпила в следствие на черепно – мозъчна травма, в резултат на падане от високо, със счупване на черепния покрив, кръвоизлив и контузия на мозъка, оток на мозъка с вклиняване и подтискане на жизнено важните центрове на сърдечната и дихателната дейност.
С влязло в сила решение № 1960/27.11.2007 год. по АНД № 272/2007 год. по опис на Окръжен съд – Враца д-р И.Т.М. е признат за виновен в това, на 11.08.2004 г. в гр. Бяла Слатина, в качеството си на лекар – ординатор при ЦСМП – филиал Бяла Слатина, поради немърливо изпълнение на правно – регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – като е нарушил стандартите за лечение заложени в раздел I, т. 3, б. “а” и “б” от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред в “МБАЛ гр. Бяла Слатина” ЕООД гр. Бяла Слатина, в независимо съпричинителство с д-р С.С.Б. по непредпазливост е причинил смъртта на К. М. Г. *** Слатина, починал на 15.08.2004 г., съставляващо престъпление по чл. 123, ал. 1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1Чл. 78а. ⚖️ Практика (68) (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност от съда и му се налага наказание от хиляда до пет хиляди лева, когато са налице едновременно следните условия: а) (изм. - ДВ, бр. 86 от 2005 г., в сила от 29.04.2006 г.) за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание, когато е умишлено, или лишаване от свобода до пет години или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо; б) деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел; в) причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени. (2) (Отм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) (3) (Отм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) (4) Съдът, който налага глобата по ал. 1, може да наложи и административно наказание лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност за срок до три години, ако лишаване от такова право е предвидено за съответното престъпление. (5) Когато за извършеното престъпление е предвидено само глоба или глоба и друго по-леко наказание, административното наказание не може да надвишава размера на тази глоба. (6) (Нова - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Когато са налице основанията по ал. 1 и деянието е извършено от непълнолетно лице, съдът го освобождава от наказателна отговорност, като му налага административно наказание обществено порицание или възпитателна мярка. Съдът може да наложи и административно наказание лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност за срок до три години, ако лишаване от такова право е предвидено за съответното престъпление. (7) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2005 г., в сила от 29.04.2006 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., доп. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 26 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2016 г., доп. - ДВ, бр. 54 от 2017 г., доп. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) Алинеи 1 - 6 не се прилагат, ако причиненото увреждане е тежка телесна повреда или смърт, или деецът е бил в пияно състояние, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и при множество престъпления както и когато престъплението е извършено спрямо орган на власт при или по повод изпълнение на службата му, освен в случаите, когато то е обида или клевета. Раздел V. ... от НК, във вр. с чл. 378, ал. 4, т. 1Чл. 378. ⚖️ Практика (2) (1) Съдът разглежда делото еднолично в открито съдебно заседание, за което се призовават прокурорът и обвиняемият. Неявяването на страните, които са редовно призовани, не е пречка за разглеждане на делото. (2) При разглеждане на делото могат да се преценяват събраните в наказателното производство доказателства и да се събират нови доказателства. (3) Съдът разглежда делото в рамките на фактическите положения, посочени в постановлението. Когато установи нови фактически положения, съдът прекратява съдебното производство и връща делото на прокурора. (4) Съдът постановява решение, с което: 1. освобождава обвиняемия от наказателна отговорност и му налага административно наказание; 2. оправдава обвиняемия; 3. прекратява наказателното производство в предвидените от закона случаи. (5) Решението на съда подлежи на обжалване и протест по реда на глава двадесет и първа. Прилагане разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания от НПК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание “глоба” в полза на Държавата, в размер на 700 лв. Това е лекарска грешка и виновно поведение. Със същото решение, Окръжен съд – Враца е признал за виновен и д-р С.С.Б., в това, че на 14.08.2004 г. в гр. Бяла Слатина, в качеството си на лекар – ординатор в Неврологично отделение при “МБАЛ гр. Бяла Слатина” ЕООД гр. Бяла Слатина, поради немърливо изпълнение на правно – регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, като консултант – невролог е проявил професионална небрежност и в нарушение на стандартите за лечение заложени в раздел I, т. 2 и 3 от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на “МБАЛ гр. Бяла Слатина” ЕООД гр. Бяла Слатина, в независимо съпричинителство с д-р И.М. по непредпазливост е причинил смъртта на К. М. Г., починал на 15.08.2004 г., съставляващо престъпление по чл. 123, ал. 1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1Чл. 78а. ⚖️ Практика (68) (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност от съда и му се налага наказание от хиляда до пет хиляди лева, когато са налице едновременно следните условия: а) (изм. - ДВ, бр. 86 от 2005 г., в сила от 29.04.2006 г.) за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание, когато е умишлено, или лишаване от свобода до пет години или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо; б) деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел; в) причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени. (2) (Отм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) (3) (Отм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) (4) Съдът, който налага глобата по ал. 1, може да наложи и административно наказание лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност за срок до три години, ако лишаване от такова право е предвидено за съответното престъпление. (5) Когато за извършеното престъпление е предвидено само глоба или глоба и друго по-леко наказание, административното наказание не може да надвишава размера на тази глоба. (6) (Нова - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Когато са налице основанията по ал. 1 и деянието е извършено от непълнолетно лице, съдът го освобождава от наказателна отговорност, като му налага административно наказание обществено порицание или възпитателна мярка. Съдът може да наложи и административно наказание лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност за срок до три години, ако лишаване от такова право е предвидено за съответното престъпление. (7) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2005 г., в сила от 29.04.2006 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., доп. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 26 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2016 г., доп. - ДВ, бр. 54 от 2017 г., доп. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) Алинеи 1 - 6 не се прилагат, ако причиненото увреждане е тежка телесна повреда или смърт, или деецът е бил в пияно състояние, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и при множество престъпления както и когато престъплението е извършено спрямо орган на власт при или по повод изпълнение на службата му, освен в случаите, когато то е обида или клевета. Раздел V. ... от НК, във връзка с чл. 378, ал. 4, т.1Чл. 378. ⚖️ Практика (2) (1) Съдът разглежда делото еднолично в открито съдебно заседание, за което се призовават прокурорът и обвиняемият. Неявяването на страните, които са редовно призовани, не е пречка за разглеждане на делото. (2) При разглеждане на делото могат да се преценяват събраните в наказателното производство доказателства и да се събират нови доказателства. (3) Съдът разглежда делото в рамките на фактическите положения, посочени в постановлението. Когато установи нови фактически положения, съдът прекратява съдебното производство и връща делото на прокурора. (4) Съдът постановява решение, с което: 1. освобождава обвиняемия от наказателна отговорност и му налага административно наказание; 2. оправдава обвиняемия; 3. прекратява наказателното производство в предвидените от закона случаи. (5) Решението на съда подлежи на обжалване и протест по реда на глава двадесет и първа. Прилагане разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания от НПК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание “глоба” в полза на Държавата, в размер на 700 лв. Това също е лекарска грешка и виновно поведение.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства е установено, че настъпилата смърт на пострадалия М. е пряк и непосредствен резултат от проявената професионална небрежност на първите двама ответници – М. и Б. и нарушените от тях правила на лечение. Налице е причинно-следствена връзка.
Ответниците по делото са направили възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия М. вследствие, тъй като той системно е употребявал алкохол и е имал алкохолна зависимост от алкохол. В тази връзка ответниците И.М. и С.Б. са поискали и съдът е допуснал комплексна петорна специализирана Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ). От заключението на експертите се установява, че от анамнестичните данни от аутопсионния протокол е отразена липсата на чернодробно увреждане на починалия М., в следствие на алкохолна зависимост. Според вещите лица, полученият белодробен оток може да е вследствие на състоянието на кома, в което е бил изпаднал. От показанията на свидетелите по делото – Е. Ч., Д. Д. и Д. Д. не е установено, починалия К.М. да е злоупотребявал с алкохол или да е бил в алкохолна зависимост. До инцидента пострадалия се е грижел за семейството си, за къщата, за градината, отглеждал е животни и е помагал на жена си, която е била болна, с установена хипертония. Починалият К. М. винаги е бил с нормално кръвно налягане и не е страдал от артериална хипертония или някакви проблеми със сърцето.
Като носители на доказателствената тежест по отношение на претърпените от ищците болки и страдания в следствие смъртта на съпруга и съответно баща им, последните са ангажирали гласни доказателства, които настоящия състав на съда приема и кредитира. От показанията на свидетелите Е. Ч., Д. Д. и Д. Д. се установява, че взаимоотношенията в семейството на К.М. са били много добри и всички са се разбирали чудесно. К. М. е бил пенсионер, занимавал се е с отглеждане на гълъби и селскостопански животни, като по този начин е помагал на семействата на двете си омъжени дъщери – М. и И.. Дъщерите му са били много привързани към баща си и според свидетелите Е. Ч. и Д. Д. той им е бил опора за всичко и е полагал много грижи за тях. Същите свидетели, както и свидетелят Д. Д. установяват, че след смъртта на баща си дъщерите М. и И. са били съкрушени, плачели са много, изпаднали са в депресия и са се затворили в себе си, като съпругата Г. най – тежко е понесла смъртта на съпруга си К.. Според показанията на св. Д. Д. съпругата Г. е страдала от различни заболявания, като непосредствено след смъртта на съпруга си е заминала да живее при дъщеря си и зет си в гр. С., тъй като много тежко е понесла загубата. От свидетелските показания се установява, че след смъртта на К. М. семейството е изпитало и финансови затруднения. Свидетелят Д. Д. установява, че и към настоящия момент семейството не е преодоляло загубата на своя близък, продължават да страдат, рядко се събират с други хора и не са празнували празниците си така, както е било преди смъртта на М. Претърпените неимуществени вреди са безспорни.
С така установената по делото фактическа обстановка безспорно е, че е осъществен общия състав на непозволеното увреждане визиран в разпоредбата на чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД. Налице са и предпоставките за търсене на отговорност на ответниците М. и Б. – деяние, вреда, противоправност на деянието и вина на причинителите на вредата. Установена е и причинната връзка между противоправното и виновно поведение на ответниците и увреждането на ищците. С представеното съдебно решение № 1960/27.11.2007 год. по АНД № 272/2007 год. по описа на Врачанския окръжен съд и съобразно разпоредбите на чл.300Чл. 300. ⚖️ Практика (1) Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Разпростиране на действието по иск на прокурора от ГПК и на чл.413Чл. 413. ⚖️ Практика (1) (1) Влезлите в сила присъди, решения, определения и разпореждания са задължителни за всички учреждения, юридически лица, длъжностни лица и граждани. (2) Влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: 1. извършено ли е деянието; 2. виновен ли е деецът; 3. наказуемо ли е деянието. (3) Разпоредбите на ал. 2 се прилагат и за актовете на районния съд по глави двадесет и осма и двадесет и девета. Решение на съда във връзка с привеждане в изпълнение на присъдите и определенията от НПК – влязлата в сила присъда /в случая решение/ на наказателния съд е задължителна за гражданския съд относно факта на извършено противоправно и виновно деяние. Налице са и предпоставките на чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД за ангажиране на гаранционно – обезпечителната отговорност на третия ответник “МБАЛ гр. Бяла Слатина” ЕООД гр. Бяла Слатина, а именно причинителите на вредата и възложителят на работата отговарят солидарно спрямо пострадалия за причинените вреди. При това положение съдът приема, че е осъществен фактическия състав на непозволено увреждане, визиран в разпоредбата на чл. 45, във вр. с чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД. Съгласно тази разпоредба, този, който е възложил на другиго някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него, при или по повод изпълнението на тази работа. Неоснователно е възражението на ответника “МБАЛ гр. Бяла Слатина” ЕООД, че дружеството не следва да носи отговорност, тъй като д-р Б. въпреки, че е бил в трудовоправни отношения с “МБАЛ гр. Бяла Слатина” ЕООД, то той не е имал право да дава консултации по неврология, тъй като не е бил придобил специалност по “неврология”, а по отношение на ответника д-р М., ответното дружество заявява становище, че последния е бил в трудовоправни отношения с ЦСМП – Бяла Слатина. В тази връзка по делото на страната на ответника – “МБАЛ гр. Бяла Слатина” ЕООД гр. Бяла Слатина е привлечено като трето – лице помагач ЦСМП – Бяла Слатина, тъй като д-р М./М./ е работил като лекар – ординатор към центъра за спешна помощ, филиал Бяла Слатина. Оттук следва, че отговорността по чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД е такава за чуждо противоправно и виновно деяние и не е необходимо възложилият работата да има вина. Тази отговорност е безвиновна и се реализира като произтичаща от правна норма, чийто фактически състав изисква установяване на определени предпоставки - юридически факти, а настъпването им винаги води до ангажиране отговорността на обвързания с нея правен субект.
Безспорен е и факта, че ищците са претърпели неимуществени вреди от смъртта на техния родственик, изразяващи се в психически болки и страдания. Справедливото обезщетяване на същите, съобразно разпоредбата на чл.52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. от ЗЗД, изисква да се определи възможно най-точен паричен еквивалент на болките и страданията на пострадалите, който в най-пълна степен да компенсира вредите. Обезщетението трябва е съразмерно с вредите и да отговаря както на конкретните данни по делото, така и на обществените представи за справедливост. По делото е установено, че ищците М.К.М. и И.К.Л. към момента на смъртта на баща си са били вече семейни, не са живели с родителите си. Разпитаните свидетели установиха създадената близост и разбирателството между тях и баща им, както и голямата мъка, която са изпитали и продължават да изпитват след смъртта му. Съдът отчита, че те са загубили много близък човек, който е бил за тях опора. Ето защо съдът намира, че исковете на ищците М.М. и И.Л. са основателни и доказани в размер от 15 000 лева за всяка от тях. По отношение на ищцата – съпруга Г.Г.М., съдът приема, че исковете са основателни до размер от 30 000 лева. Съдът отчита близостта между ищцата Г.М. и починалия й съпруг и установеното от свидетелите мъчително изживяване на нелепата му смърт. Доколкото обаче на обезщетяване подлежат доказаните вреди, то при определяне на по-висок размер на обезщетенията в сравнение с този на другите две ищци, съдът взема предвид, че свидетелите говорят основно за претърпените от съпругата Г. болки и страдания и влошаване на нестабилното и здравословно състояние. При изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че исковете следва да бъдат уважени до посочените по-горе размери - 30 000 лева за ищцата Г.Г.М. и по 15 000 лева за ищците М.К.М. и И.К.Л., като в останалата част исковите претенции на дъщерите следва да бъдат отхвърлени. Върху така определените обезщетения следва да бъде присъдена и законна лихва. Ищците претендират присъждането на такава, считано от датата на настъпване на вредата – 15.08.2004 год. Съгласно установената съдебна практика на съдилищата в Република България при непозволено увреждане, законната лихва започва да тече от деня на увреждането до окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК на ищците Г.Г.М., М.К.М. и И.К.Л. следва да бъде присъдена сумата в размер на 370.37 лева, представляваща направените от тях пред настоящата съдебна инстанция разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете. При определяне размера на разноските, съдът констатира, че договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 1000,00 лева, от които обаче са изплатени само 500,00 лева, поради което присъжда разноски именно върху изплатения размер, съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК. На основание чл.78, ал.3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК на ответниците И.Т.М., С.С.Б. и “МБАЛ гр. Бяла Слатина” ЕООД гр. Бяла Слатина следва да бъдат присъдени сумите, представляващи направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение и за възнаграждение за експертите по изготвяне на назначената петорна комплексна съдебно – медицинска експертиза съобразно отхвърлената част от исковете. На ответниците И.Т.М. и С.С.Б. следва да се присъди сумата в размер на 275 лв., представляваща направените от тях пред настоящата съдебна инстанция разноски за адвокатско възнаграждение и възнаграждение за експертите изготвили петорната комплексна съдебно – медицинска експертиза. На “МБАЛ гр. Бяла Слатина” ЕООД гр. Бяла Слатина следва да се присъди сумата в размер на 150 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат. На основание чл.78, ал.1Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК ответниците И.Т.М., С.С.Б. и “МБАЛ гр. Бяла Слатина” ЕООД гр. Бяла Слатина при условията на солидарност следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса по сметка на Врачанския окръжен съд върху уважената част от исковете в размер на 2 400 лева.
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА И.Т.М. с ЕГН **********,***, С.С.Б. с ЕГН **********,*** и “Многопрофилна болница за активно лечение Бяла Слатина” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Бяла Слатина, ул. “***” № **, при условията на солидарност ДА ЗАПЛАТЯТ на Г.Г.М. с ЕГН ********** *** обезщетение в размер на 30 000 лева, за претърпени от нея неимуществени вреди във връзка със смъртта на съпруга й К.М. Г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.08.2004 год. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА И.Т.М. с ЕГН **********,***, С.С.Б. с ЕГН **********,*** и “Многопрофилна болница за активно лечение Бяла Слатина” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Бяла Слатина, ул. “***” № **, при условията на солидарност ДА ЗАПЛАТЯТ на М.К.М. с ЕГН **********,*** обезщетение в размер на 15 000 лева, за претърпени от нея неимуществени вреди във връзка със смъртта на баща й К. М. Г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.08.2004 год. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА И.Т.М. с ЕГН **********,***, С.С.Б. с ЕГН **********,*** и “Многопрофилна болница за активно лечение Бяла Слатина” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Бяла Слатина, ул. “****” № **, при условията на солидарност ДА ЗАПЛАТЯТ на И.К.Л. с ЕГН **********,*** обезщетение в размер на 15 000 лева, за претърпени от нея неимуществени вреди във връзка със смъртта на баща й К. М. Г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.08.2004 год. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ исковите претенции на ищците М.К.М. и И.К.Л. в останалата им част като неоснователни.
ОСЪЖДА И.Т.М. с ЕГН **********,***, С.С.Б. с ЕГН **********,*** и “Многопрофилна болница за активно лечение Бяла Слатина” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Бяла Слатина, ул. “***” № **, при условията на солидарност ДА ЗАПЛАТЯТ на Г.Г.М. с ЕГН ********** ***, М.К.М. с ЕГН **********,*** и И.К.Л. с ЕГН **********,*** сумата в размер на 370.37 лв. представляваща направените от тях пред настоящата съдебна инстанция разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Г.Г.М. с ЕГН ********** ***, М.К.М. с ЕГН **********,*** и И.К.Л. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТЯТ на И.Т.М. с ЕГН **********,*** и С.С.Б. с ЕГН **********,*** при условията на солидарност сумата от 275 лева, представляваща направените разноски съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА Г.Г.М. с ЕГН ********** ***, М.К.М. с ЕГН **********,*** и И.К.Л. с ЕГН **********,*** при условията на солидарност ДА ЗАПЛАТЯТ на “Многопрофилна болница за активно лечение Бяла Слатина” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Бяла Слатина, ул. “***” № ** сумата в размер на 150 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат.
ОСЪЖДА И.Т.М. с ЕГН **********,***, С.С.B. с ЕГН **********,*** и “Многопрофилна болница за активно лечение Бяла Слатина” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Бяла Слатина, ул. “***” № **, при условията на солидарност ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка на Окръжен съд – Враца държавна такса върху уважената част от исковете в размер на 2400 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр. София в двуседмичен срок от връчването му на страните. Свързани документи: Решение № 293 по гр.д. 19/10 АпС - София
