⚖️ РЕЗЮМЕ НА ДЕЛОТО
- Страни: Н. Ю. П. и М. М. А. срещу УМБАЛ Медика Русе ООД
- Предмет на спора: Иск за обезщетение за неимуществени вреди поради смърт на пациент вследствие на лекарска грешка - погрешна диагноза и забавено лечение на бъбречен карцином.
- Ключови моменти: Съдебномедицинските експертизи (СМЕ) категорично установяват пропуск в диагностичния процес. Въпреки наличието на образни изследвания и симптоматика, не са назначени допълнителни тестове, което е довело до забавено диагностициране на карцинома. Вещите лица заключават, че смъртта се дължи на тази закъсняла диагноза, която е отнела реалния шанс на пациента за своевременно лечение и запазване на живота му.
- Решение: ВКС НЕ ДОПУСКА касационно обжалване, с което окончателно ОСЪЖДА болницата. Основание: доказан медицински деликт по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. във връзка с чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД, изразяващ се в противоправно бездействие (груба небрежност при диагностицирането), нарушило правото на пациента на своевременна и качествена медицинска помощ.
Производството е реда на
чл.288Чл. 288. ⚖️ Практика (14) Върховният касационен съд се произнася по допускане на касационното обжалване с определение в закрито заседание в състав от трима съдии. Призоваване на страните в касационното производство от ГПК.
С решение № 327 от 03.07.2025 г., постановено по в.гр.д. № 388/2025 г. по описа на Окръжен съд- Русе, е потвърдено решение № 223 от 10.02.2025 г. по гр.д. № 5779/2021 г. по описа на Районен съд- Русе, с което са уважени предявените частични искове от Н. Ю. П., действаща лично и в качеството на законен представител на М. М. А., за сумата от по 6000 лв. за всяка от тях, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от смъртта на М. Н., настъпила поради неправилно лечение, изразяващо се в погрешна диагноза и множество оперативни интервенции в периода 17.03.2020 г. – 15.09.2020 г., обосноваващи лекарска грешка, вследствие на противоправното поведение на служители на УМБАЛ „Медика Русе“ ООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.10.2020 г. до окончателното й изплащане.
Против така постановеното въззивно решение е депозирана касационна жалба от УМБАЛ „Медика Русе“ ООД, представлявано от адвокат Х., с оплакване за недопустимост, постановяване на решението в противоречие с материалния закон и съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът поддържа, че решението е постановено по нередовна искова молба, като периодът, за които се претендира, че е протекло лечението на М. Н. при жалбоподателят, не отговаря на установения по документи. Възразява, че след 04.08.2020 г. няма правна връзка между Н. и дружеството. Поддържа, че в петитума на исковата молба претенцията на ищците за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е неясно формулирана. Счита, че изложеното обосновава извод за нередовност на исковата молба, която е следвало въззивният съд да отстрани. По същество поддържа, че решението е постановено без да се съобразят всички събрани доказателства по делото и при тяхното съобразяване съдът би достигнал други изводи. Поддържа, че съдът не се е произнесъл по направеното от ответника в отговора на исковата молба и поддържано във въззивната жалба възражение за съпричиняване. Поддържа оплакване, че липсва обосновка защо определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди е справедлив. Поддържа, че съдът безкритично е възприел изготвените по делото експертизи. Счита, че решението не е мотивирано. Поддържа, че решението е постановено при нарушение на
чл.22Чл. 22. ⚖️ Практика (7) (1) Не може да участва като съдия по делото лице: 1. което е страна по делото или заедно с някоя от страните по делото е субект на спорното или свързано с него правоотношение; 2. което е съпруг или роднина по права линия без ограничение, по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство до трета степен на някоя от страните или на неин представител; 3. което живее във фактическо съпружеско съжителство със страна по делото или с неин представител; 4. което е било представител, съответно пълномощник, на страна по делото; 5. което е взело участие при решаване на делото в друга инстанция или е било свидетел или вещо лице по делото; 6. относно което съществуват други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в неговото безпристрастие. (2) Съдията е длъжен сам да се отстрани в случаите по ал. 1, т. 1 - 5, а когато не приеме отвода по ал. 1, т. 6, да обяви обстоятелствата. Процедура по отвода от ГПК.
В изложението на основанията за касационно обжалване жалбоподателят формулира въпроси с твърдението, че съдът в решението си се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, както и такива, от значение за развитие на правото, а именно:
1. Длъжен ли е въззивният съд да следи служебно за нередовности на исковата молба и при наличие на такива - да даде указания, съобразно
чл. 129, ал. 2Чл. 129. ⚖️ Практика (23) (4) Взискателят може да поиска от съдебния изпълнител да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки и да изисква преписи от документи. (5) (Нова - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г.) При образуване на изпълнително дело съдебният изпълнител незабавно отбелязва това в съответната електронна партида чрез Единния портал за електронно правосъдие. Докато отбелязването не бъде заличено или не бъде отразено, че отбелязаното изпълнително дело е приключило или е прекратено, последващо изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен лист не може да се образува. Местна компетентност от ГПК за поправянето им, като упъти страните, за да обезпечи постановяването на допустим съдебен акт? По този въпрос се твърди, че обжалваното решение противоречи на решение № 139 от 13.09.2015 г. по гр. дело № 597 от 2014 г., IV г.о. на ВКС; решение № 49 от 07.04.2014 г. по гр. дело 1211/2015 г., II г.о. на ВКС; решение № 103 от 23.05.2017 г. по т.д. № 458 / 2016 г. II т.о. на ВКС.
2. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе и да обсъди в мотивите на решението си всички събрани по делото доказателства, както и всички доводи, оплаквания и възражения, направени във въззивната жалба и отговора на исковата молба? – поддържа противоречие с ППВС №4/68 г., решение № 134 /18.11.2020 г. по дело № 1422 / 2019 г. II т.о. на ВКС; решение №39/07.05.2020 г. по дело №1184/2019 г. на ВКС; решение № 128 от 01.08.2017 г. по т. д. № 231/2016 г. на ВКС; решение № 93 от 23.06.2011 г. по т. д. № 566/2010 г. на ВКС; решение № 99 от 08.10.2013 г. по търг. д. № 44/2012 г. на ВКС; решение № 158 от 28.12.2011 г. по т. д. № 157/2011 г. на ВКС.
3. Длъжен ли е въззивния съд да назначи повторна или допълнителна експертиза, или да постави допълнителни въпроси, за установяване на правнорелевантните факти по делото, по отношение на които заключението е непълно или необосновано и следва ли да обсъди заключението в съвкупност с всички приети по делото доказателства?- по този въпрос касаторът поддържа, че съдът е кредитирал вътрешно противоречива съдебно-медицинска експертиза безкритично, което е в противоречие с т.3 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 91/ 27.08.20215 г. по гр. дело № 321 /2015 г. на ІІ г. о. на ВКС , решение № 25/ 02.07.2020г. по гр. дело №2576 / 2019 г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 267/ 04.03.2014 г. по гр. д. № 30/2013 г. на ВКС, І г. о. и решение № 91/ 27.08.2015 г. по гр. д. № 321/2015 г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 267/ 04.03.2014г. по гр. д № 30/2013 г. на ВКС, І г. о. на ВКС.
4. Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото, да обсъди доказателствата в тяхната взаимовръзка и да направи своите фактически и правни изводи по съществото на спора, като изготви собствени мотиви? Предвид факта, че медицинската дейност е строго регламентирана дейност, длъжен ли е въззивният съд да обсъди и анализира обстоятелството, че приложеният медицински стандарт е изцяло спазен и ако да – какво следва от това?- поддържа противоречие с решение № 173 от 15.07.2013 г. по гр. д. № 1131/2012 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 218 от 03.11.2016 г. по гр. д. № 2217/2016 г. на ВКС, ІІІ г. о. и др.
5. Длъжен ли е въззивният съд да приложи последиците от липсата на пълно и главно доказване на изгоден за страната факт, на който тя се е позовала и за който е имала указания, че следва да установи? По този въпрос счита, че следва да се съобрази решението дадено в решение № 80 от 03.05.2018 г. по гр. д. № 2560/2017 г. на ВКС, IV г.о.
6. Допустимо ли е като член на въззивния състав да участва съдия, който е бил председател на състава, пред който са извършени всички процесуални действия по изясняване на фактите и събирането на доказателства за тях при първоинстанционното разглеждане на делото?- този въпрос е поставен при условията на
чл.280, ал.1, т.3Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания от ГПК.
В писмен отговор на касационната жалба ответниците Н. Ю. П. и М. М. А., представлявани от адвокат Т. оспорват жалба. Възразяват, че касаторът не е формулирал правен въпрос, който да е от значение за точното прилагане на закона, за развитие на правото или да е решен в противоречие с практиката на ВКС. По същество възразяват, че решението на Окръжен съд- Русе е правилно и обосновано.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по
чл. 283Чл. 283. ⚖️ Практика (6) Жалбата се подава чрез съда, който е постановил въззивното решение, в едномесечен срок от връчването му на страната. Срокът за касационно обжалване се прекъсва съгласно чл. 259, ал. 2, 3 и 4. Съдържание на касационната жалба от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ответник по иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, с правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по смисъла на
чл.280, ал.3Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания от ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по
чл. 280Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, ОС- Русе изцяло е възприел установената от районния съд фактическа обстановка. Приел е, че е безспорно, че ищцата Н. Ю. П. е живяла на съпружески начала с починалия на 05.10.2020 г. М. А. Н., като по време на съвместното им съжителство, на 11.09.2017 г., е родена дъщеря им М. М. А.. Приел е, че не е спорно, че в периода от март до септември 2020 г. М. Н. многократно е хоспитализиран в УМБАЛ „Медика Русе“ ООД с оплаквания от силни болки в лявата лумбална област, парене и кръв в урината. Първоначално му е поставена диагноза за камък в бъбрека и уретера, при което са извършени последователни оперативни интервенции – уретерна катетаризация и трансуретрално отстраняване на обструкции и съсиреци. На 15.09.2020 г. Н. е приет в УМБАЛ „Канев“ АД – гр. Русе, където за първи път му е поставена диагноза „бъбречен карцином с туморна маса 123/90 мм и метастази в белия дроб“. На 28.09.2020 г. постъпва за операция в МБАЛ „Сърце и мозък“ – гр. Плевен, където е отстранен туморът. Въпреки оперативното лечение, М. Н. почива на 05.10.2020 г. Съдът е посочил, че в изготвената предаутопсионна епикриза и аутопсия № 62/2020 г. било посочено, че М. Н. е бил с бъбречноклетъчен карцином на ляв бъбрек с метастази във вена реналис и туморни емболи във вена кава, множество метастази в лимфни възли и бял дроб. Карциномът в бъбрека е бил 4 степен с размери 11 на 14 см.
Съдът е обсъдил изготвените по делото съдебно-медицински експертизи- основна и допълнителна, изготвена въз основа на събраните като доказателства амбулаторни листове, образни изследвания и други медицински документи, както и разпита на свидетелите Г., К., Г. и е приел, че в заключението си вещите лица са установили, че причината за смъртта на М. А. Н. е бъбречно-клетъчният карцином с метастази в лимфни възли и белия дроб, включително туморни емболи в долна куха вена, бъбречната вена и белия дроб. Заболяването е било усложнено от хронична исхемична болест на сърцето, хипертония, диабет и затлъстяване. Според вещите лица непосредствена причина за смъртта е остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност с белодробен оток. Вещите лица са изясняли, че смъртта не е в пряка причинна връзка с извършените медицински дейности в УМБАЛ „Медика Русе“ ООД — урологични диагностично-терапевтични манипулации и оперативни интервенции. Причините за леталния изход се дължат на закъсняла диагноза и лечение на бъбречния карцином.
За установяване на претърпените неимуществени вреди от ищците по делото са разпитани свидетелите С. К. В. (майка на ищцата), Н. Г. К., С. Н. М. и Й. Р. В., които са установили съществувалата силна емоционална връзка и привързаност между починалия Н. и неговата съпруга и дете- ищци по делото.
При така установените факти съдът е приел, че се доказва по делото фактическия състав на
чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД и ответникът дължи обезщетение за неимуществените вреди, които ищците са претърпели вследствие на осъществен медицински деликт. Разяснил е какво в практиката се приема като „лекарска грешка“ или медицински деликт, както и че за установяването на такъв следва да се установи налице ли е противоправно и виновно поведение от страна на медицинските лица, съществува ли причинно-следствена връзка между това поведение и настъпил вредоносен резултат, дали последният е пряка и непосредствена последица от извършените медицински интервенции и приложеното лечение, както и какъв е размерът на причинените имуществени и неимуществени вреди. Според въззивния съдебен състав по делото категорично се доказва от заключенията на изготвените комплексна съдебномедицинска и допълнителна съдебномедицинска експертиза, че е налице проявена небрежност от страна на лекарския екип на УМБАЛ „Медика Русе“ ООД. Този извод се мотивира от установеното, че въпреки проведеното лечение, конкрементът в левия бъбрек не е бил отстранен, че проведените оперативни интервенции в лечебното заведение не съответстват на утвърдените медицински подходи за лечение на карцином на бъбрека, че не са били предприети действия за поставяне на точна диагноза, въпреки съществуващата симптоматика, която е описана в образно изследване от 27.06.2020 г., налагаща допълнително уточняване на диагнозата. Според съда липсата на допълнителни изследвания е довела до пропуск в диагностичния процес, възпрепятстващ своевременното установяване или изключване на наличие на карцином в бъбрека. Посоченото обосновава извод за наличие на немарливо поведение от страна на медицинския персонал, което е довело до забавено диагностициране и лечение. Съдът е приел, че описаните неправомерни действия са нарушили правото на пациента по
чл. 81, ал. 2, т. 1Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. и
чл. 86, ал. 1, т. 3Чл. 86. ⚖️ Практика (62) (1) Като пациент всеки има право на: 1. зачитане на гражданските, политическите, икономическите, социалните, културните и религиозните му права; 2. грижи от общността, в която живее; 3. достъпна и качествена здравна помощ; 4. повече от едно медицинско становище относно диагнозата, лечението и прогнозата на заболяването; 5. защита на данните, отнасящи се до неговото здравословно състояние; 6. възнаграждение за работата, която извършва, еднакво с това, което получава, ако не е болен; 7. запознаване на достъпен език с неговите права и задължения; 8. ясна и достъпна информация за здравословното му състояние и методите за евентуалното му лечение; 9. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) здравна профилактика и рехабилитация; 10. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) сигурност и безопасност на диагностичните и лечебните процедури, провеждани по време на лечението му; 11. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до модерни методи на лечение; 12. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) предотвратяване на болката и страданието по време на лечението му, доколкото е възможно; 13. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до медицинската документация, свързана със здравословното му състояние. (2) При хоспитализация пациентът има право: 1. да бъде посещаван от личния си лекар и от специалиста, издал направлението за хоспитализация; 2. (нова - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) на осигуряване от лечебното заведение за болнична помощ на необходимите за лечението му медицински изделия, когато те не се заплащат от Националната здравноосигурителна каса или от държавния бюджет; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да приема или да отказва посетители; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да ползва услугите на психотерапевт, юрист и свещенослужител; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) на образование и достъп до занимания, отговарящи на неговите социални, религиозни и културни потребности; 6. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г., предишна т. 5 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да получи информация за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените продукти в извънболничната и болничната помощ. (3) (Нова - ДВ, бр. 60 от... от Закона за здравето да получи своевременна, достъпна и качествена медицинска помощ. Според заключенията на вещите лица, при правилно и навременно диагностициране и лечение заболяването би могло да бъде овладяно. В конкретния случай, поради груба небрежност, неправилно диагностициране и неподходящо лечение от страна на ответното лечебно заведение, на М. Н. е бил отнет реалният шанс за своевременно и адекватно лечение, както и за запазване на живота му. Съдът е приел, че причината за смъртта на М. Н. е изяснена по категоричен начин в хода на делото – бъбречноклетъчен карцином на левия бъбрек с метастази във вена реналис и туморни емболи във вена кава, както и множество метастази в лимфни възли и белия дроб. Съгласно заключението на комплексната съдебномедицинска експертиза е налице причинно-следствена връзка между забавеното диагностициране и лечение на бъбречния карцином и настъпилата смърт на пациента. Съдът не е споделил тезата на въззивника, че не е налице нарушение на правилата за добра медицинска практика и задължителните медицински стандарти, обуславящи противоправност на деянието, както и че е било проведено правилно лечение, съответстващо на насоките за диагностика и лечение на бъбречноклетъчен карцином, тъй като в медицинската документация не се среща такава диагноза. Приел е за установено, че ако заболяването на М. Н. било своевременно открито и била поставена правилна диагноза, на пациента е могло да бъде назначено адекватно лечение, съобразено с етапа на развитие на болестта. Съдът е посочил, че медицинската помощ следва да бъде съобразена с утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии, основани на медицински стандарти и съответните Правила за добра медицинска практика, че трябва да отговаря на основните принципи на правото на медицинска помощ, регламентирани в
чл. 81, ал. 2Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. от ЗЗ — своевременност, достатъчност и качество. Посочил е, че всяко поведение, различно от това, което се изисква от лекаря, е противоправно и води до ангажиране на отговорност за причинени вреди, какъвто е и настоящият случай.
На следващо място съдът е приел, че ищците са доказали претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на М. Н.. Кредитирал е свидетелските показания и съдържащите се в тях данни за емоционално и физическо състояние на ищците породено от смъртта на М. Н.. Съдът е тълкувал разпоредбата на
чл.52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. от ЗЗД и е отчел като относими обстоятелства доказано претърпените болки и страдания, степента на емоционалните преживявания, възрастта на пострадалите, тяхното здравословно състояние, както и интензитета и продължителността на страданията, причинени от загубата на близък човек. При съобразяване на изложеното съдът е определил обезщетение на ищците за претърпените неимуществени вреди в размер на по 6 000лв.
Поради съвпадение на изводите на двете съдебни инстанции въззивният съд е потвърдил изцяло обжалваното първоинстанционно решение.
Върховният касационен съд при преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване счита, че такива липсват.
Съгласно разрешенията, дадени в ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по
чл. 284, ал. 1, т. 3Чл. 284. ⚖️ Практика (27) (2) Насрещната страна по жалбата може да подаде насрещна касационна жалба в срока за отговор. Насрещната касационна жалба трябва да отговаря на изискванията за касационна жалба. (3) Ако насрещна касационна жалба бъде подадена в срок, въззивният съд проверява редовността и и изпраща препис от нея заедно с приложенията и на другата страна, която може да подаде отговор в двуседмичен срок от получаването им. (4) Насрещната касационна жалба не се разглежда, ако не бъде разгледана касационната жалба. Допускане на касационното обжалване от ГПК. Въпросът трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационната жалба по реда на
чл. 288Чл. 288. ⚖️ Практика (14) Върховният касационен съд се произнася по допускане на касационното обжалване с определение в закрито заседание в състав от трима съдии. Призоваване на страните в касационното производство от ГПК. Касационно обжалване на решението се допуска и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност – арг. от
чл. 280, ал. 2Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания ГПК.
При извършената служебна проверка не се установи наличието на основания за допускане на касационно обжалване съгласно
чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания от ГПК, тъй като не е налице вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустимо. Решението е постановено от компетентен съд, заседаващ в надлежен състав, същото е изготвено в писмен вид, подписано е, изразява волята на съда ясно и непротиворечиво. Не са налице и процесуални пречки за разглеждането на предявения иск.
Първият поставен въпрос от касатора съдържа оплакване именно за пороци при постановяване на съдебното решение, водещи до неговата недопустимост. Редовността на исковата молба е една от процесуалните предпоставки за допустимост на производството и надлежно сезиране на съда за произнасяне по съществото на спора. За наличието на тази предпоставка съдът следи служебно, като във всяко едно положение на делото съдът, ако констатира нередовност на исковата молба, дължи указание до ищеца за отстраняване в срок на установената нередовност. Изискванията за редовност на исковата молба са посочени в
чл.127Чл. 127. ⚖️ Практика (10) (1) Исковата молба трябва да бъде написана на български език и да съдържа: 1. посочване на съда; 2. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) името и адреса на ищеца и ответника, на техните законни представители или пълномощници, ако имат такива, електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес, както и телефонен номер на ищеца и неговите представители или пълномощници, единния граждански номер на ищеца и номера на факса и телекса, ако има такива; 3. цената на иска, когато той е оценяем; 4. изложение на обстоятелствата, на които се основава искът; 5. в какво се състои искането; 6. подпис на лицето, което подава молбата. (2) В исковата молба ищецът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи заедно с нея всички писмени доказателства. (3) Ако подателят на молбата не знае или не може да я подпише, тя се подписва от лицето, на което той е възложил това, като се посочва причината, поради която сам не е подписал. (4) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) По осъдителен иск за парично вземане ищецът посочва банкова сметка или друг начин за плащане. (5) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) В исковата молба ищецът посочва наличието на пречки по чл. 140а, ал. 3 за провеждане на процедура за медиация по спора, ако са му известни, и представя писмени доказателства за тях. Приложения към исковата молба и 128 от ГПК и тези изисквания са съобразени при изготвянето на исковата молба, по която е образувано настоящото производство. Съгласно
чл.127Чл. 127. ⚖️ Практика (10) (1) Исковата молба трябва да бъде написана на български език и да съдържа: 1. посочване на съда; 2. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) името и адреса на ищеца и ответника, на техните законни представители или пълномощници, ако имат такива, електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес, както и телефонен номер на ищеца и неговите представители или пълномощници, единния граждански номер на ищеца и номера на факса и телекса, ако има такива; 3. цената на иска, когато той е оценяем; 4. изложение на обстоятелствата, на които се основава искът; 5. в какво се състои искането; 6. подпис на лицето, което подава молбата. (2) В исковата молба ищецът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи заедно с нея всички писмени доказателства. (3) Ако подателят на молбата не знае или не може да я подпише, тя се подписва от лицето, на което той е възложил това, като се посочва причината, поради която сам не е подписал. (4) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) По осъдителен иск за парично вземане ищецът посочва банкова сметка или друг начин за плащане. (5) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) В исковата молба ищецът посочва наличието на пречки по чл. 140а, ал. 3 за провеждане на процедура за медиация по спора, ако са му известни, и представя писмени доказателства за тях. Приложения към исковата молба от ГПК исковата молба следва да съдържа обстоятелствата, на които се основава искът. В нея ищецът следва да индивидуализира спорното право чрез неговото основание, като посочи фактите, от които то произтича. Фактическите твърдения за спорното право легитимират страните като надлежни. Съответни на твърденията за факти на ищеца следва да са формулираните искания към съда.
Исковата молба, по която е образувано настоящото дело отговаря на изискванията на закона. Ясни са твърденията на ищците за претърпени от тях неимуществени вреди от смъртта на М. Н., настъпила поради твърдяно от ищците бездействие на лекари, работещи при ответника- закъсняло диагностициране и лечение на карцином на бъбрека и съответно на тези твърдения за факти ищците са формулирали своето искане към съда за осъждане на ответника да им заплати обезщетение за вреди. Не е въпрос на редовност на исковата молба дали твърдяните от ищците факти са верни или не, в това число дали целият период, посочен в исковата молба е такъв, през който М. Н. е бил лекуван от лекари, работещи при ответника. Верността на тези твърдения е въпрос на основателност на исковата претенция. Искането в петитума следва да се тълкува заедно с изложените правопораждащи факти, което води до извод за предявен осъдителен иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на М. Н.. В този смисъл е и изготвеният доклад от първоинстанционния съд, с който съдът е разяснил на страните спорното право, фактите, на които страните се позозават, искането към съда и квалификацията на спора. С оглед изложеното съдебният състав приема, че предявената искова молба е редовна и годна да сезира съда за произвасяне по съществото на спора. Правото на защита на страните е гарантирано от изготвения доклад от районния съд, имащ съдъранието, изискуемо по
чл.146Чл. 146. ⚖️ Практика (23) (1) Докладът по делото съдържа: 1. обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения; 2. правната квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника; 3. кои права и кои обстоятелства се признават; 4. кои обстоятелства не се нуждаят от доказване; 5. как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти. (2) Съдът указва на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. (3) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Съдът предоставя възможност на страните да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия. Ако в изпълнение на предоставената им възможност страните не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по от ГПК. Безпротиворечива е възприето в практиката на ВКС, че въззивната инстанция е инстанция по същество, дължи проверка за редовността на исковата молба преди произнасянето си в рамките на сезирането. Обжалваното решение не противоречи на тази практика, тъй като исковата молба, по която е образувано делото е редовна. Оплакването за недопустимост на решението, поддържано в касационната жалба, е неоснователно, а поставеният въпрос във връзка с редовността на исковата молба не може да обоснове допускане на решението до касационна проверка, поради липса на противоречие с цитираната и с известната на съдебния състав практика на ВКС.
Вторият и четвъртият въпроси са процесуалноправни и обуславящи въззивното решение, доколкото касаят мотивирането на решението, но не са решени в противоречие с практиката на ВКС. Отговор на тези въпроси е даден с Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по т. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, т. 19 и
Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013 г. по
тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 2 , в които е разяснено, че дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата, като без да представлява нейно повторение, я продължава и има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор. В посочения смисъл е и формираната при действието на
чл. 290Чл. 290. ⚖️ Практика (19) (1) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния касационен съд в открито заседание. (2) Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. (3) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Решението по ал. 2 не представлява задължителна съдебна практика. Уеднаквяване на практиката ГПК практика на ВКС , например
решение № 388/17.10.2011 г. по гр. д. № 1975/2010 г. на ІV г. о., решение № 50026/26.06.2023 г. по т. д. № 2705/2021 г. на ІІ т. о. и много други, в които трайно се застъпва разбирането, че въззивният съд е втора инстанция по съществото на спора, че съобразявайки ограниченията на
чл.269Чл. 269. ⚖️ Практика (69) Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Решение при нищожно и недопустимо първоинстанционно решение от ГПК дължи да обсъди събраните в хода на делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, да посочи относимите факти, които приема за установени, да мотивира собствени правни изводи като се произнесе и по поддържаните във въззивната жалба и в отговора доводи и възражения на страните и да даде свое собствено разрешение на спора, основано на доказателствата и на закона. Съобразно с нормата на
чл.236, ал.2Чл. 236. ⚖️ Практика (8) (1) Решението трябва да съдържа: 1. датата и мястото на постановяването му; 2. посочване на съда, имената на съдиите, на секретаря и на прокурора, когато той е взел участие в делото; 3. номера на делото, по което се постановява решението; 4. имената, съответно наименованието и адреса на страните; 5. какво постановява съдът по съществото на спора; 6. в тежест на кого се възлагат разноските; 7. (нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг посочен от ищеца начин за плащане; 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) подлежи ли решението на обжалване, пред кой съд и в какъв срок. (2) Към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. (3) Решението се подписва от всички съдии, взели участие в постановяването му. Когато някой от съдиите не може да го подпише, председателят или старшият съдия отбелязва върху решението причините за това. Решение при признание на иска от ГПК въззивният съд дължи излагането на мотиви към решението си, които следва да съдържат обсъждане на всички събрани по делото доказателства, както и изводи за правните последици на установените в хода на производството факти и обстоятелства. Постановеното решение не е в противоречие с посочената практика на ВКС. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства, обсъдил е изслушаните експертизи и показания на свидетели, посочил е кои факти приема за установени въз основа на събраните доказателства и какви са приложимите към спора правни норми, както е съобразил и практиката, създадена по тълкуването на приложимите разпоредби. Съдът е приел, че от изслушаните СМЕ се установява безпротиворечиво, че М. Н. пет пъти е търсил помощ при ответника, където е бил диагностициран и лекуван от бъбречно- каменна болест. Това лечение е отговаряло на медицинските стандарти и практики, въпреки че не се установява премахване на конкремента в левия бъбрек. Приел е за установено от изслушаните СМЕ, че въпреки че от м. юни 2020 г. има очевидни данни за образувани туморни формации в левия бъбрек, а от м.07.2020 г. има данни за разпространени метастази в белия дроб М. Н. не е бил правилно диагностициран от лекарите при ответника. Установено е, че за първи път диагноза карцином на бъбрека му е поставена в друго болнично заведение, където е бил приет на 15.09.2020 г., на 28.09.2020 г. в МБАЛ”Сърце и мозък” туморът е отстранен, на 05.10.2020 г. Н. е починал. Съдът е приел още за безпротиворечиво установено, че причините за леталния изход се дължат на закъснялата диагноза на бъбречния карцином. Този извод съдът е възприел въз основа на изслушаните СМЕ- главна и допълнителна, които са дали своите заключения въз основа на представената по делото медицинска документация, в това число и аутопсионен протокол. Съдът е приел, че се доказва пропуск в диагностичния процес, възпрепятстващ своевременното установяване на наличие на карцином в бъбрека на Н. и съответно- лечението му, с което е отнет шанс на болния за своевременно и адекватно лечение и запазване на живота му. Съдът е обосновал извод, че по делото е доказано, че лечението на Н. не отговаря на принципите на правото на медицинска помощ, нарушени са изискванията на
чл. 81, ал.2, т.1Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. и
чл. 86, ал.1, т.3Чл. 86. ⚖️ Практика (62) (1) Като пациент всеки има право на: 1. зачитане на гражданските, политическите, икономическите, социалните, културните и религиозните му права; 2. грижи от общността, в която живее; 3. достъпна и качествена здравна помощ; 4. повече от едно медицинско становище относно диагнозата, лечението и прогнозата на заболяването; 5. защита на данните, отнасящи се до неговото здравословно състояние; 6. възнаграждение за работата, която извършва, еднакво с това, което получава, ако не е болен; 7. запознаване на достъпен език с неговите права и задължения; 8. ясна и достъпна информация за здравословното му състояние и методите за евентуалното му лечение; 9. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) здравна профилактика и рехабилитация; 10. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) сигурност и безопасност на диагностичните и лечебните процедури, провеждани по време на лечението му; 11. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до модерни методи на лечение; 12. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) предотвратяване на болката и страданието по време на лечението му, доколкото е възможно; 13. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до медицинската документация, свързана със здравословното му състояние. (2) При хоспитализация пациентът има право: 1. да бъде посещаван от личния си лекар и от специалиста, издал направлението за хоспитализация; 2. (нова - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) на осигуряване от лечебното заведение за болнична помощ на необходимите за лечението му медицински изделия, когато те не се заплащат от Националната здравноосигурителна каса или от държавния бюджет; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да приема или да отказва посетители; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да ползва услугите на психотерапевт, юрист и свещенослужител; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) на образование и достъп до занимания, отговарящи на неговите социални, религиозни и културни потребности; 6. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г., предишна т. 5 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да получи информация за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените продукти в извънболничната и болничната помощ. (3) (Нова - ДВ, бр. 60 от... от ЗЗ, установен е медицински деликт в причнна връзка със смъртта на Н. и е присъдил обезщетение за претърпените неимуществени вреди от ищците, при съобразяване на свидетелските показания, събрани за установяване на тези вреди и на разпоредбата на
чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. от ЗЗД. Мотивите на съда са ясни, конкретни, логични и обосновани от събраните по делото доказателства.
Изложеното обосновава извод, че съдът е обсъдил събраните доказателства, посочил е кои факти от кои доказателства се установяват и кои са приложимите правни норми.
Не противоречи на практиката на ВКС обстоятелството, че въззивният съд не се е произнесъл по възражението за съпричиняване, направено от ответника в отговора на исковата молба. Същото е разгледано от първоинстанционния съд, оставено е без уважение и във въззивната жалба липсват оплаквания против тази част на първоинстанционното решение. Във въззивната жалба се съдържат оплаквания за това, че съдът не е съобразил установеното според жалбоподателя, че деяния на друг извършител са в причинна връзка със смъртта на М. Н., но липсват оплаквания свързани със съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия. Доколкото въззивната инстанция е ограничена в своята дейност в границите, установени с разпоредбата на
чл.269Чл. 269. ⚖️ Практика (69) Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Решение при нищожно и недопустимо първоинстанционно решение от ГПК, не е в противоречие с цитираната от касатора практика липсата на произнасяне на окръжния съд по възражението за съпричиняване.
Произнасянето на въззивния съд по отношение на размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди е съобразено от една страна, както с изискването за мотивиране на въззивно решение, от друга – и с възприетата практика по определяне на размера на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на близък. Съдебният състав е посочил какви вреди счита, че са доказани по делото от свидетелските показания, както и въз основа на какви критерии определя обезщетението за вреди. Не противоречи на практиката на ВКС, а е съобразено с нея тълкуването и приложението на разпоредбата на
чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. от ЗЗД, възприети от въззивния състав. В пълен синхрон с ППВС № 4/23.12.1968 г., приложимо и понастоящем, както и с решение № 476 от 27.01.2016 г. по гр. д. № 3281/2015 г. на ВКС, ІV гр. о., решение № 83 от 21.10.2020 г. по т. д. № 1664/2019 г. на ВКС, І т. о.,
решение № 106 от 13.10.2020 г. по т. д. № 1931/2019 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 56 от 17.08.2020 г. по т. д. № 1548/2019 г. на ВКС, ІІ т.о.и др. при определяне размера на обезщетението съдът е обсъдил и оценил установените по делото обстоятелства, касаещи претърпените от ищците неимуществени вреди- начина на настъпване на смъртта, възрастта на увредения, продължителността на търпените морални страдания, отношенията между починалия и близките му и др.
Четвъртият поставен правен въпрос има подвъпрос относно значението на медицински стандарт по „Урология”, отговорът на който не е обуславящ изводите на съда и се съдържа в отговора на общия въпрос за мотивиране на въззивното решение. Приложението на медицинския стандарт по „Урология” само по себе си няма връзка с възприетите по делото изводи за наличие на забавено диагностициране и лечение на М. Н. от онкологично заболяване. Имуществената отговорност на ответника се ангажира поради това, че при наличие на обективни находки не е извършил достатъчно дейности- диагностични, за да постави на Н. вярната диагноза възможно в най- ранен момент и така да даде шанс за негово лечение и съответно- за продължаване на живота му. По делото вещите лица, изготвили основната СМЕ, дават заключение, че лечението на бъбречнокаменната болест на ищеца е било адекватно, но не това лечение е във връзка с настъпилата смърт на Н.. Тези изводи се съдържат в изложените мотиви на съда защо приема, че е налице медицински деликт при лечението на М. Н.. При обсъждането на този въпрос решаващият въззивен състав е изложил мотиви, при които липсва поддържаното противоречие с практиката на ВКС.
Третият поставен въпрос не е обуславящ и не е разрешен от въззивния съд в противоречие с цитираната от въззивника практика. В практиката на ВКС /решение № 224 от 07.01.2019 г., постановено по гр. д. № 612/2018 г. на ВКС, III г. о.; решение № 241 от 23.10.2013 г. по гр. д. № 3194/2013 г. на ВКС, I г. о. /, която напълно се споделя от настоящия състав на ВКС, се приема, че съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице дори да не е оспорено от страните, а то се преценява съобразно всички доказателства по делото, неговата пълнота, яснота и обоснованост /
чл. 202Чл. 202. ⚖️ Практика (3) Съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. Разногласие между вещи лица ГПК/. Оценката на заключението на вещото лице във всички случаи трябва да се мотивира от съда. Задълженията на съда служебно да назначи екпертиза за разяснени в т. 3 на ТР № 1/2013 г. по т.
д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което въззивният съд при наличие на оплакване за неправилна или необоснована фактическа констатация или при нарушаване на процесуални правила във връзка със събирането на това доказателствено средство следва, ако за установяването на този факт са необходими специални знания, служебно да назначи съответна експертиза и да определи нейната задача.
По делото съдебният състав е обсъдил заключението на приетите основна и допълнителна СМЕ, приел е, че същите непротиворечиво установяват правнорелевантните факти, че са изготвени компетентно и при съобразяване на събраните медицински документи. Изводите на съда са обосновани, неопровергани и липсва основание по така поставения въпрос да се допусне въззивното решение до касационно обжалване.
Петият поставен въпрос е общ и теоретичен и не може да послужи за основание за селектиране на касационната жалба. В мотивите към въпроса жалбоподателят е развил съображения за недоказаност на фактическия състав на
чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. вр.
чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД, в частност за недоказаност на причинната връзка между действията и бездействията на лекарите при ответника и настъпилата смърт на М. Н.. Конкретизиран така, поставеният въпрос не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, цитирана от касатора, доколкото фактите от състава на
чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД са изследвани от въззивния съд, а изводът за наличие на причинна връзка не между урологичното лечение, а между липсата на активност за установяване на точната диагноза и лечение при наличие на обективни данни за туморни образования и настъпилата смърт, е обоснован категорично от изслушаните основна и допълнителна СМЕ.
Шестият поставен въпрос не е обуславящ и няма характер на правен въпрос, според разясненията на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Въпросът не е обсъждан от въззивната инстанция и отговорът му не би имал значение за решението по делото.
Отделно от изложеното, следва да се посочи, че не се обосновават предпоставките на
чл.280, ал.1, т.3Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания от ГПК за допускане по този въпрос на решението до касация. Разпоредбата на
чл.22Чл. 22. ⚖️ Практика (7) (1) Не може да участва като съдия по делото лице: 1. което е страна по делото или заедно с някоя от страните по делото е субект на спорното или свързано с него правоотношение; 2. което е съпруг или роднина по права линия без ограничение, по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство до трета степен на някоя от страните или на неин представител; 3. което живее във фактическо съпружеско съжителство със страна по делото или с неин представител; 4. което е било представител, съответно пълномощник, на страна по делото; 5. което е взело участие при решаване на делото в друга инстанция или е било свидетел или вещо лице по делото; 6. относно което съществуват други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в неговото безпристрастие. (2) Съдията е длъжен сам да се отстрани в случаите по ал. 1, т. 1 - 5, а когато не приеме отвода по ал. 1, т. 6, да обяви обстоятелствата. Процедура по отвода от ГПК е ясна и практиката по тази норма е безпротиворечива. Липсва необходимост от разясняване на съдържанието на разпоредбата или от промяна на съществуващата практика. Основание за отвод е само участието на съдията при решаването на делото по същество пред друга инстанция, но не и участието му при събиране на доказателства.
С оглед изложеното поставените въпроси не покриват общите и специалните предпоставки за правни въпроси , въз основа на които може да се допусне обжалваното решение до касация.
Липсва и основанието за допускане на касационно обжалване по
чл. 280, ал. 2Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания, предл. трето ГПК . Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. В случая това основание се мотивира от касаторите основно с доводи, че съдът е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон. Тези оплаквания представляват касационни основания по
чл. 281, т. 3Чл. 281. ⚖️ Практика (12) Касационната жалба се подава, когато: 1. решението е нищожно; 2. решението е недопустимо; 3. решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Спиране на изпълнението на въззивното решение ГПК и подлежат на преценка само в случай, че касационното обжалване бъде допуснато и то след преценка на фактите по делото. Не е налице нито една от хипотезите, които предполагат очевидна неправилност на въззивното решение – значимо нарушение на основни съдопроизводствени правила или необоснованост поради грубо нарушение правилата на формалната логика.
На основание горното следва да бъде отказано допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
С оглед изхода на делото и на основание
чл. 81Чл. 81. ⚖️ Практика (9) Във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Разпореждане относно внесени суми за разноски и гаранции ГПК във връзка с
чл. 78Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК и
чл. 38, ал. 2Чл. 38. ⚖️ Практика (68) (1) (Предишен текст на чл. 38, изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Съобщението се връчва на адреса, който е посочен по делото. (2) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването може да се извърши на избран от страната електронен адрес за връчване чрез: 1. единния портал за електронно правосъдие; 2. квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща съгласно чл. 3, параграф 37 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 910/2014"; 3. (нова - ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 19.09.2023 г.) системата за сигурно електронно връчване по чл. 26, ал. 2 от Закона за електронното управление. (3) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Когато не е избрана възможност за връчване по ал. 2, но страната е посочила адрес на електронна поща, връчването се извършва на посочения адрес. (4) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Съгласието за връчване по ал. 2 и 3 може да се оттегли по всяко време, като оттеглянето не засяга редовността на вече извършените действия. (5) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Когато не може да се извърши връчване по ал. 1 - 3, съобщението се връчва на настоящия адрес на страната, а при липса на такъв - на постоянния. (6) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната може да посочи електронен адрес за връчване на вещо лице, свидетел и трето лице, задължено да представи намиращ се у него документ. (7) (Нова - ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 19.09.2023 г.) Когато страната е орган на изпълнителната власт, не може да се извърши връчване чрез системата по ал. 2, т. 3. Задължение за посочване на електронен адрес от Закона за адвокатурата касаторът дължи и следва да бъде осъдена да заплати на процесуалния представител на ответниците по жалбата адвокат Т. адвокатско възнаграждение за осъществената от него безплатна правна помощ по делото пред ВКС. Размерът на това възнаграждение съдът определя по справедливост, като съобразява фактическа и правна сложност на спора, специфика на производството, обем и сложност на извършените процесуални действия и като ориентир ползва определените минимални размери на адвокатските възнаграждение съгласно чл.7 от НВАР. В случая процесуалният представител на ответниците е депозирал писмен отговор на касационната жалба, в които е развил съображения за неоснователност на касационната жалба. При тези съображения настоящият състав счита, че справедливото възнаграждение за осъществената правна помощ от пълномощника на ответниците по касация е в размер от по 332.34 евро, с левова равностойност от по 650 лв. Този размер на адвокатското възнаграждение е справедлив, като е съобразена спецификата на защитата пред касационната инстанция, изискваща по- продължителен адвокатски опит и познаване на съдебната практика, както и действителната правна и фактическа сложност на делото и предоставената защита от пълномощника, който е изготвил писмен отговор на касационната жалба, без процесуално представителство в открито съдебно заседание и защита срещу касационната жалба по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на I г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 327 от 03.07.2025 г. по в.гр.д. № 388/2025 г. на Окръжен съд- Русе по касационната жалба на УМБАЛ”Медика Русе” ООД.
ОСЪЖДА УМБАЛ”Медика Русе” ООД с ЕИК 117044162 да заплати на адвокат Н. Т. от АК-Русе адвокатско възнаграждение в размер на 664.68евро/шестстотин шестдесет и четири евро и шестдесет и осем евроцента/ с левова равностойност от 1300.00/хиляда и триста/ лева , за оказана безплатна правна помощ, на основание чл. 81 вр. чл. 38 от ЗА.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ЕЛИЗАБЕТ ПЕТРОВА
