Решение №/03.09.2014 ГД № 4440/2011 СГС

РЕШЕНИЕ №/03.09.2014 ГД № 4440/2011 СГС Гражданско дело № 4440/2011 г., разгледано от Окръжен съд. Предмет на спора са твърдения за техническа грешка при операция. Съдът ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.

Производството е образувано по иск с правно основание чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД във вр. с чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД, предявени от Ищец: Р.Й.Е. срещу Ответник: АГППМП „Х.“ ООД, *** Ответник: З.К. /СЗОК/, Ответник: Ц. ЗА С. М.П. –гр.С. /ЦСМП/, Ответник: д-р М.С.Г., Ответник: д-р Д.А.Д., Ответник: д-р С.И.С., при условията на солидарност, за обезщетяване на неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., претърпени от ищцата от смъртта на сина й Ц.Н.Ц., настъпила на 11.04.2006г. в резултат на остра сърдечно-съдова слабост, белодробна тромбоемболия и тромбоза на дълбоки венозни съдове на дясна подбедрица.

Ищцата твърди в исковата си молба, че на 06.04.2006г. около 17,30ч. синът й Ц.Ц. потърсил М.П. от личния си лекар д-р С.Ц., съдружник в „Х. -18“ ООД. Д-р Ц. отсъствала, не било посочено на видно място неин заместник, пациентът, въпреки че потърсил управителя на дружеството, не успял да се свърже с него и да установи кой лекар замества д-р Ц.. След дълго чакане и след видимо усложняване на състоянието на пациента, същият бил прегледан от д-р М.Г., който му предписал лечение, като в кабинета му била направена обезболяваща инжекция на пациента. Пациентът се оплаквал от болки в десния крак.

На 07.04. и 08.04. пациентът отново посетил д-р Г., който продължил лечението вкл. и чрез поставяне на обезболяващи инжекции, но състоянието на пациента не се подобрило. Д-р Г. отказал да издаде медицинско направление на пациента за лечение от специалист, не му поставил конкретна диагноза, а му издал болничен талон. На 09.04. поради влошаване здравословното състояние пациентът отново посетил д-р Г., който отново не му поставил диагноза, не го насочил към преглед по спешност без мед. направление или към платен прием при специалист. На 10.04.2006г. пациентът отново посетил д-р Г., който променил лечението му, като ме изписал антибиотик и съдоразширяващи медикаменти, но отново не насочил пациента към преглед от специалист, нито му съобщил конкретна диагноза.

На 11.04.2006г. към 7,00ч. пациентът припадал в дома си. Повикана била Бърза М.П., която се отзовала със закъснение. Към 7,35 ч. пациентът, който вече бил в съзнание, бил прегледан от д-р Д., лекар в БМП. Същата указала на пациента, че трябва да бъде прегледан от съдов хирург, но отказала да приеме пациента и да транспортира същия за хоспитализиране или преглед, т.к. състоянието му не изисквало намеса на С. М.П.. Ищцата, като майка на пациента, предприела мерки за снабдяване с мед. направление за преглед на сина й от съдов хирург, посетила отново д-р Г., който със забавяне й дал нужното направление.

Към 11,00ч. ищцата отново потърсила БМП за приемане на сина й със вече полученото направление. Към 11,15 адресът бил посетен от екип на БМП, състоящ се от д-р С.. Д-р С. прегледала пациента, но също отказала да го приеме за хоспитализация. В присъствието на д-р С. пациентът отново припаднал, това накарало д-р С. да повика реанимационен екип на БМП, т.к тя не разполагала с необходимата апаратура за оказване на първи М.П. и рехабилитация на припадналото лице. След около 10 мин. пристигнал реанимационен екип, били предприети действия по спешно лечение на пациента и същия бил транспортиран до ВМА, където бил приет за лечение. Към 12,590 във ВМА, пациентът починал.

Ищцата твърди, че всеки от ответниците, или служители на ответниците ЮЛ, са извършили действия, които са довели до настъпване на леталния изход за сина й:

-твърди, че АГППМП „Х. -18“ ООД не е изпълнило задължението си да уведоми СЗОК за отсъствието на личния лекар и да изложи на видно и достъпно за всички място съобщение с информация кой замества д-р Ц.. Впоследствие се оказало, че заместващ д-р Ц. е д-р В.Д., която е била на работа по времето, когато пациента е бил прегледан от д-р Г., който не е бил заместващ д-р Ц.; твърди, че работата в груповата практика не е била организирана от управителя по начин, така че да не бъдат допуснати нарушения, които са довели да леталния изход за пациента.

-твърди, че СЗОК не е осъществила текущ контрол относно изпълнение от страна на останалите ответници на задълженията им по Националния рамков договор между НЗОК и БЛС и ССБ за 2006г. /НРД/, вкл. по водене на мед. документация и издаване на медицински направления;

- твърди, че д-р Г. не е наблюдавал състоянието на пациента преди, по време и след първия преглед, не е преценил правилно сериозността на състоянието му, не е предприел мерки за изясняване клиничната картина, не е назначил спешни изследвания- не е поставил диагноза, не е обяснил на пациента неблагоприятните последствия от заболяването му, не е снел анамнеза, не е дал на пациента направление за преглед от специалист;

- твърди,че д-р Д. е проявила професионална небрежност и незаинтересованост към състоянието на пациента и въпреки подробно дадената й информация за протичащото заболяване и проведеното до този момент лечение, не е предприела никакви мерки по лечение на пациента , не е назначила лечение;

- твърди, че д-р С. е проявила противоправно бездействие по време на прегледа на пациента, не му е оказала С. М.П. , несвоевременно е потърсила реаниматорски екип на СМП. Твърди, че небрежните действия и бездействия на ответниците-лекари и на служители на ответниците- ЮЛ са станали причина за настъпване смъртта на сина й. С тези си действия и бездействия ответниците са довели до търпените от ищцата болки и страдания, съставляващи неимуществени вреди. Моли съда да постанови решение, с което да ОСЪЖДА солидарно ответниците да й заплати исковите суми, ведно със следващата се законова лихва върху главницата от датата на увреждането. Ангажира доказателства, претендира разноски, представя подробни писмени бележки.

Ответник: АГППМП „Х.“ ООД не представя писмен отговор в законоустановения срок и не взема становище по иска.

Ответник: СЗОК представя писмен отговор в законоустановения срок, оспорва иска, твърди, че негови служители не са прояви противоправни действия или бездействия, имащи отношение към вредоносния резултат. Твърди, че СЗОК не е работодател или възложител на работата по см. на чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД на нито един от останалите ответници. Твърди, че до датата на настъпване на деликта не е била получавана информация, / сигнал, жалба и пр./ в СЗОК, която да даде основание за извършване на проверки на ответниците. Ангажира доказателства, претендира разноски.

Ответник: д-р Г. представя писмен отговор в законоустановения срок. Оспорва предявения иск, твърди, че не е извършил противоправни действия или бездействия, относими към вредоносния резултат. Предявява възражение за изтекла погасителна давност. Ангажира доказателства, претендира разноски.

Ответник: ЦСМП представя писмен отговор в законоустановения срок, оспорва иска по основание и размер. Не оспорва обстоятелствата, че д-р С. и д-р Д. са негови служители, но твърди че те не са осъществили противоправни действия или бездействия, които да са в пряка причинно-следствена връзка с процесния деликт. Ангажира доказателства, претендира разноски.

Ответник: д-р Д. представя писмен отговор в законоустановяния срок, оспорва иска, предявява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пациента, който не е съобщил при прегледа за минали заболявания. Ангажира доказателства, претендира разноски.

Ответник: д-р С. представя писмен отговор в законоустановения срок. Оспорва предявения иск, твърди, че не е нерушила служебните си задължения и не е проявила непрофесионализъм при прегледа на пациента, т.к. при нейната намеса заболяването му вече е била във непредотвратима фаза. Предявява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, което не е проявило загрижЕ.т за здравето си и не е съобщило при прегледа за минали заболявания. Ангажира доказателства, претендира разноски.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД след като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, предвид разпоредбата на чл. 235 ал.2Чл. 235. ⚖️ Практика (31) (1) Решението се постановява от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. (2) Съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. (3) Съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. (4) Решението заедно с мотивите към него се изготвя в писмена форма. (5) Съдът обявява решението си с мотивите най-късно в едномесечен срок след заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Решението се обявява в регистъра на съдебните решения, който е публичен и всеки има право на свободен достъп до него. Съдържание на решението от ГПК и становищата на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното.

Мотиви:

По делото не се спори между страните, а и от представените и приети писмени доказателства, неоспорени от страните се установява че за периода 06.04.2004г. до 11.04.2006г. на сина на ищцата Ц.Ц. е било проведено лечение от ответниците, ФЛ, в посочената от ищцата последователност. Не се спори между страните, а това се установява и от представените писмени доказателства, че на 11.04.2006г. пациентът е починал. Видно от представеното удостоверение за наследници №486/08.06.2006г., изд. от СО, ищцата е майка и законен наследници на починалото лице, т.е. тя е от кръга на лицата разполагащи с активна правна легитимация да води настоящия иск.

По делото е допусната и приета съдебно-медицинска експертиза (СМЕ). Съгл. заключението на единичната СМЕ, изготвена от д-р А.М. смъртта на Ц.Ц. е настъпила поради остра сърдечно-съдова слабост в резултат на белодробна тромбоемболия и тромбоза на дълбоки венозни съдове на дясна подбедрица. Експертът дава категорично заключение, че причина за смъртта на пациента е усложнение на тромбозата на дълбоките венозни съдове на подбедрицата: от този тромб се е откъснала голяма част, която се е придвижила по кръвен път и е запушила белодробната артерия, от тромба са се откъснали части, които по кръвен път са се придвижили до белите дробове и са довели до образуването на два белодробни инфаркта. Експертизата дава подробно заключение, неоспорено от страните по делото, което съдът изцяло кредитира като компетентно и безпристрастно дадено.

По делото е допусната и приета СГЕ, чието заключение съдът изцяло кредитира като компетентно и безпристрастно дадено. СГЕ е допусната във връзка с оспорване на представени от ищцовата страна рецептурни бланки съставляващи лист 9 и 10 от делото.

По делото са допуснати гласни доказателства: допуснат е и разпитан един свидетел на ищцовата страна относно обстоятелствата, свързани с търпените от ищцата болки и страдания- свид. А.Д.Л., без родство; допуснати са и разпитани и свидетели на ищцовата и на ответната страна относно обстоятелства, свързани с начина на проведените прегледи и лечение на Ц. Ц. - свид. А.Д.Л., на ищцовата страна и свид. Д.Б.Д., шофьор в ЦСМП, А.С.Б., мед. сестра при д-р Г., Е.Х.А., мед. сестра при д-р Г., към датата на деликта. Съдът кредитира показанията на всички свидетели, като отчита служебното положение на част от свидетелите. Те не си противоречат, подкрепят се и от представените писмени доказателства. Различията в свидетелските показания се свеждат единствено до субективната оценка на събитията, предхождащи деликта.

По делото са представени многобройни писмени доказателства. Съдът кредитира всички писмени доказателства, вкл. рецептурните бланки, съставляващи лист 9 и лист 10 от делото. Съдът приема, че тези рецепти са издадени от д-р Г. на пострадалото лице, независимо от фактите, установени от експертизата, че същите не са изцяло написани от д-р Г., не са подипасани от него и не носят неговия печат.

От правна страна: по предявения иск с правно осн. чл.49 във вр. с чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД: Съгл. разп. на чл. 45 ал.1Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Съгл. разп. на чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. И двете разпоредби, уреждат института на непозволеното увреждане, изхождайки от общия облигационен принцип “не вреди другиму”. Деликтната отговорност (отговорността от непозволено увреждане) възниква, когато не се изпълни дадена правна норма, изискваща определено поведение, или когато се осъществи конкретно забранено поведение (напрм. при абсолютните права). Отговорността по чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД е отговорност за чужди виновни действия, която отговорност произтича от вината на натовареното с извършването на работата лице и не се обуславя от вината на възложителя на работата. В този смисъл отговорността на възложителя е гаранционно-обезпечителна и безвиновна – той отговаря за действието или бездействието на своите работници или служители, на които е възложил работа. Или за да бъде осъществен ФС на разп. ка чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД е необходимо да бъде осъществен ФС на разп. на чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД като вредите следва да са причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на възложената работа. Непозволеното увреждане, предмет на нормата на чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД, е сложен фактически състав, който изисква кумулативното наличие на следните юридически факти: деяние, извършено виновно, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между настъпилата вреда и деянието. По наведените от ищцата основания на предявения иск: Искът е предявен при условията на солидарност срещу всички ответници. Солидарността по принцип възниква единствено и само от договор или по закон. В случая, въпреки че не могат да бъдат рязко отграничени конкретни резултати от посочените от ицщата противоправни действия и бездействия на всеки отделен ответник /или негови служители/, то не следва да се приема , че деянието съставляващо процесния деликт е причинено от действията на всички ответници общо, при условията на чл.53Чл. 53. ⚖️ Практика (14) Ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. от ЗЗД, което да обуславя солидарната им отговорност. Съдът приема, че не може да се обоснове солидарност в отговорността на ответниците, но доколкото не може да бъде направено и разграничение между отделните действия и поетапния или времеви резултат от всяко действие, оказал влияние върху събитията и довел до процесния деликт, то следва да се приеме, че съществува т.н. несъщинска солидарност между действията на отделните ответници и те отговарят общо за твърдените вреди. Поради това твърдяната противоправност, наличие на пряко причинно-следствена връзка и др. елементи от ФС на непозволеното увреждане следва да бъдат разгледани поотделно в контекста на деянията на всеки ответник, така както са наведени от ищцата в исковата молба. Още повече, че съдът е изцяло обвързан от твърдените от ищцата факти и обстоятелства, на които тя основава исковата си претенция , като не може да тълкува разширително нито твърдяната противоправност, нито евентуалното осъществяване на други нетвърдени от ищцата действия или бездействия на ответниците, имащи пряко отношение към вредоносния резултат.

По наведените основания спрямо първия Ответник: : Ищцата твърди, че АГППМП „Х. -18“ ООД не е изпълнило задължението си да уведоми СЗОК за отсъствието на личния лекар и да изложи на видно и достъпно за всички място съобщение с информация кой замества д-р Ц., твърди, че работата в груповата практика не е била организирана от управителя по начин, така че да не бъдат допуснати нарушения, които са довели да леталния изход за пациента. Съдът намира тези наведени основания като обуславящи противоправно поведение от страна на представляващи и управляващи дружеството лица за основателни. АГППМП съставлява съгл. чл.8 ал.1 т.1Чл. 8. ⚖️ Практика (4) (1) Лечебни заведения за извънболнична помощ са: 1. амбулатории за първична медицинска помощ, които могат да бъдат: а) индивидуална практика за първична медицинска помощ; б) групова практика за първична медицинска помощ; 2. амбулатории за специализирана медицинска помощ, които могат да бъдат: а) индивидуална практика за специализирана медицинска помощ; б) групова практика за специализирана медицинска помощ; в) (изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) медицински център и медико-дентален център; г) диагностично-консултативен център; 3. самостоятелни медико-диагностични и медико-технически лаборатории; 4. (нова - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) дентални центрове; 5. (нова - ДВ, бр. 54 от 2020 г., в сила от 16.06.2020 г.) амбулатории за здравни грижи, които могат да бъдат: а) индивидуална практика за здравни грижи; б) групова практика за здравни грижи. (2) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г., доп. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) Към лечебните заведения по ал. 1, т. 2, букви "в" и "г" и т. 4 могат да се откриват до 10 легла за наблюдение и лечение до 48 часа. Диагностично-консултативните центрове могат да откриват допълнително до още 5 легла за наблюдение и лечение до 48 часа за целите на провеждани от тях клинични изпитвания на лекарствени продукти по реда на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. (3) (Нова - ДВ, бр. 62 от 2002 г.) При възникнала необходимост от по-дълъг престой в случаите по ал. 2 лечебното заведение е длъжно да организира хоспитализацията на пациента. б.Б от ЗЛЗ лечебно заведение за извънболнична помощ. Същото е регистрирано като търговско дружество - ООД. Съгл. чл.91 и 92 от НРД за 2006г. НЗОК страна по договор с НЗОК може да бъде лечебно или здравно заведение, което отговаря на общите условия по глава седма и на специалните условия в този раздел, т.е. страна по договора с НЗОК е дружеството. Търговското дружество, съставляващо ЮЛ, носи отговорност за действията си, осъществявани чрез своите управители или представляващи го в отношенията с трети лица, когато от ЮЛ се изисква конкретно дължимо поведение, произтичащо от правилата на обичайния морал или е нормативно уредено. Видно от представения по делото договор, сключен между НЗОК и дружеството, в качеството му на лечебно заведение, същото уведомява СЗОК за отсъстващи лекари и техните заместници, длъжно е да осигури достъпна за трети лица информация, относно тези обстоятелства, води нужната документация, вкл. и по издаване на мед. талони и бланки и направления. Съдът изцяло кредитира представените от СЗОК писмени доказателства, отнасящи се до извършена проверка на дружеството и констатирани нарушения при изпълнение на задълженията му по договора. Констатираните нарушения всъщност съставляват неизпълнение от дружеството задължения вменени му както с конкретно сключения договор от 08.02.2006г., така и нарушение на задълженията му по НРД за 2006. Задълженията, вменени на дружеството с двата договора , макар и произтичащи от договори имат характера на деликтно противоправно поведение, доколкото се нарушават общи правила и норми на поведение, изисквани от обеществото, нарушават се мед. стандарти и основни човешки права, свързани с правото на гарантиране на достъпна М.П. и безплатно ползване на медицинско обслужване/ чл52 ал.1 от КРБ/ . Дружеството няма качеството на работодател или на възложител на работата, спрямо съдружниците- общопрактикуващи лекари, регистрирали своите практики по чл.8 ал.1 т.1Чл. 8. ⚖️ Практика (4) (1) Лечебни заведения за извънболнична помощ са: 1. амбулатории за първична медицинска помощ, които могат да бъдат: а) индивидуална практика за първична медицинска помощ; б) групова практика за първична медицинска помощ; 2. амбулатории за специализирана медицинска помощ, които могат да бъдат: а) индивидуална практика за специализирана медицинска помощ; б) групова практика за специализирана медицинска помощ; в) (изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) медицински център и медико-дентален център; г) диагностично-консултативен център; 3. самостоятелни медико-диагностични и медико-технически лаборатории; 4. (нова - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) дентални центрове; 5. (нова - ДВ, бр. 54 от 2020 г., в сила от 16.06.2020 г.) амбулатории за здравни грижи, които могат да бъдат: а) индивидуална практика за здравни грижи; б) групова практика за здравни грижи. (2) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г., доп. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) Към лечебните заведения по ал. 1, т. 2, букви "в" и "г" и т. 4 могат да се откриват до 10 легла за наблюдение и лечение до 48 часа. Диагностично-консултативните центрове могат да откриват допълнително до още 5 легла за наблюдение и лечение до 48 часа за целите на провеждани от тях клинични изпитвания на лекарствени продукти по реда на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. (3) (Нова - ДВ, бр. 62 от 2002 г.) При възникнала необходимост от по-дълъг престой в случаите по ал. 2 лечебното заведение е длъжно да организира хоспитализацията на пациента. от ЗЛЗ като извънболнични лечебни заведения, но самото то в своята правосубектност е допуснало противоправно бездействие в пряка причинно-следствена връзка с вредоносния резултат. Предявеният иск е основателен и доказан.

По наведените основания срещу втория Ответник: : Ищцата твърди, че СЗОК не е осъществила текущ контрол относно изпълнение от страна на останалите ответници на задълженията им по Националния рамков договор между НЗОК и БЛС и ССБ за 2006г. /НРД/, вкл. по водене на мед. документация и издаване на медицински направления. Съдът намира това наведено основание за основателно и доказано. Неоснователно е твърдението на СЗОК, че поради липсата на сигнал, жалба или др. информация, подадена предварително от ищцата или др. лице за СЗОК не е съществувало задължение за осъществяване на контрол по спазване на НРД за 2006г. и по осъществяване на дейността на лечебните заведения. Напротив съгл. чл.2 ал.1 т.4, 5 и 6 от НРД за 2006г. НЗОК и СЗОК като нейно поделение, имащо статут на самостоятелно ЮЛ, е била длъжна да упражнява контрол върху оказаната медицинска и стоматологична помощ съгласно ЗЗО и НРД, да упражнява контрол за спазване правата и задълженията на ЗЗОЛ; да изисква от ИМП и ИСП установената документация в сроковете, определени в НРД. СЗОК не е изпълнила тези свои задължения по НРД, с което е осъществила противоправно бездействие. Действително, това бездействие е осъществено в нарушение не на нормативен акт, а на един договор, но доколкото предмет на този договор са правата на всички задължително здравно осигурени лица в страната и доколкото НЗСО единствена в страната осъществява задължително здравно осигуряване, то приетите с договора клаузи стават задължителни за цялото общество, включващо групата на задължително здравно осигурените лица, изпълнителите на М.П. и техните сдружения и осигурителната каса. Нарушаването на тези клаузи, когато се отнася до засягане правата на задължително здравно осигурените лица, следва да се приравни на нарушаване на основни граждански права, гарантирани от Конституцията на Република България, предвид обстоятелството на липса на избор за здравно осигурените лица. Тълкувайки клаузите на НРД за 2006г. следва да се приеме, че в задължение на СЗОК е било не само по пътя на контрола /който очевидно не е своевременно осъществен/, но и по пътя на организацията да създаде такива условия на работа за лечебните заведения, вкл. индивидуалните лекарски практики, при които те да имат възможност без ограничения във време или средства да изпълняват своите задължения спрямо здравно осигурените лица. Невъзможността на пациента да получи навреме медицинско направление за безплатно лечение от специалист следва да се разглежда като обективна невъзможност, за лекуващия го лекар, в чийто регистър не е пациентът, но като пречка за лечението на пациента, неотстранена административно и навреме от СЗОК, предвид разп. на чл. 119 ал.1 от НРД и довела пряко до фаталния резултат, предвид заключението на СМЕ. Искът спрямо този ответник е основателен и доказан.

По наведените основания срещу Ответник: д-р М.Г.: - ищцата твърди, че д-р Г. не е наблюдавал състоянието на пациента преди, по време и след първия преглед, не е преценил правилно сериозността на състоянието му, не е предприел мерки за изясняване клиничната картина, не е назначил спешни изследвания- не е поставил диагноза, не е обяснил на пациента неблагоприятните последствия от заболяването му, не е снел анамнеза, не е дал на пациента направление за преглед от специалист. Съдът намира тези основания за недоказани и неоснователни. Д-р Г. е изпълнил един свой нравствен и професионален дълг, оказвайки помощ на пациента, припаднал пред кабинета му. Противното поведение на ответника - дистанцирането му от пациента и неоказване на помощ, поради факта, че не е включен в неговия регистър , би било противоправно, както предвид приетите обичайни правила за етично поведение в обществото, така и предвид дадената професионална лекарска клетва. Ответникът е приел без за него да са съществували каквито и да е нормативни задължения, да осъществи лечението на пациента. Съдът предвид заключението на СМЕ приема, че д-р Г. не е допуснал пропуски в осъщественото лечение, че е поставил правилна диагноза на пациента и правилно е насочил същия към специалист, вкл. и чрез издаване на мед. талон № 119. Обстоятелството,че е издаден навреме такъв талон се доказва и от свидетелските показания, и от писмените доказателства. Съдът кредитирайки показанията на всички свидетели приема за доказано, че д-р Г. е съобщил на пациента диагнозата и е насочил същия към преглед от специалист. Съгл. разп. на чл.119 ал.1 и чл.120 ал.1 от НРД за 2006г. обективно невъзможно е било за този ответник за изпише на пациента бланка МЗ №3 – талон за безплатен преглед от специалист, нито да насочи същия към хоспитализация, т.к. пациента не е бил включен в неговия регистър. Доколкото в дейността си по издаване на бл.МЗ №3 и талон за хоспитализация, лекарят е разпоредител с бюджетни средства, то той изцяло е обвързан със задължителните клаузи на НРД. Искът спрямо този ответник е неоснователен и недоказан, доколкото не е изпълнен ФС на разп. на чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД- не се доказа противоправно поведение, осъществено от ответника. Предвид изложеното не следва да се разглежда направеното от този ответник възражение за погасителна давност. Това възражение не ползва останалите ответници, т.к. между тях не съществува същинска солидарност.

По наведеното основание срещу Ответник: д-р Д.: ищцата твърди, че д-р Д. е проявила професионална небрежност и незаинтересованост към състоянието на пациента и въпреки подробно дадената й информация за протичащото заболяване и проведеното до този момент лечение, не е предприела никакви мерки по лечение на пациента , не е назначила лечение. Предвид заключението на СМЕ съдът намира, че д-р Д. не е проявила професионална небрежност в дейността си. Не се доказа в процеса, че при осъществяване на дейността си д-р Д. е нарушила медицински стандарти или ПУДЦСМП. Напротив, съдът намира, че д-р Д. е изпълнила задълженията съгл.12 от ПУДЦСМП. Обстоятелството, че д-р Д. не е предприела действия по хоспитализация на пациента, съдът намира че съставлява противоправно бездействие, което обаче не може да се вмени във вина на д-р Д., доколкото същата е била обвързана от задължително изискване на съответните мед. документи, с които пациента не е разполагал. Това обстоятелства следва да се отнесе към отговорността на СЗОК и ЦСМП, доколкото той е отговорен за създаването на правилата, по които работят неговите екипи. Искът спрямо този ответник е неоснователен и недоказан.

По наведените основания спрямо Ответник: д-р С. : Ищцата твърди, че д-р С. е проявила противоправно бездействие по време на прегледа на пациента, не му е оказала С. М.П. , несвоевременно е потърсила реанимационен екип на ЦСМП. Предвид заключението на СМЕ и свидетелските показания и на свид. Л. и свид. Д. съдът намира, че д-р С. не е нарушила задължителни законови разпоредби, мед. стандарти, ПУДЦСМП и др. нормативни изискнвания при осъществяване на дейността си по лечение на пациента. Напротив, предприела е адекватни действия по С. хоспитализация на същия. Обстоятелството, че се е наложило да потърси реанимационен екип, а тя самата не е разполагала с нужната техника и апаратура да реанимира пациента не може да се вмени във вина на този ответник. Това обстоятелство е относимо към отговорността на ЦСМП. Искът спрямо този ответник е неоснователен и недоказан.

По наведените основания спрямо Ответник: ЦСМП: не са изложени конкретни основания спрямо отговорността на този ответник, същите се поддържат от ищцата доколкото д-р Д. и д-р С. са служители на ЦСМП. Съдът намира, че част от основанията наведени спрямо отговорността на д-р Д. и д-р С. са относими единствено и само досежно отговорността на ЦСМП, доколкото двете негови служителки не са осъществили противоправни действия при изпълнение на задълженията си, но са били ограничени в изпълнението на тези задължения от организацията и правилата, създадени от ЦСМП. Обстоятелството, че д-р Д. не е имала възможност, въпреки поставената диагноза да хоспитализира пациента веднага след извършения преглед , не е имала възможността да извърши подробни изследвания на пациента, поради неразполагане с нужната апаратура, е обстоятелство, отговорността, за което носи ЦСМП. Обстоятелството, че д-р С. не е разполагала с апаратура за реанимация също е в отговорността на ЦСМП. В този смисъл съдът изцяло кредитира заключението на СМЕ, че лечението на пациента от екипите на ЦСМП има характера на т.н в медицината нещастен случай - настъпил неблагоприятен изход от лечението, поради случайно стекли се обстоятелства и фактори, които лекарят не е в състояние да предвиди и при най-добросъвестно изпълнение на професионалните си задължения. Съдът приема за доказано,че причина за смъртта на сина на ищцата е била сърдечно-съдова недостатъчност, поради белодробни инфаркти, чието настъпване е започнало минимум 24 часа преди прегледа от екип на ЦСМП, и е било необратимо и нелечимо. Доколкото, обаче категоричността на тази диагноза е възможно да бъде поставена единствено след настъпилия летален изход, то екипите на ЦСПМ са дължали поведение, включващо осъществяване на всички възможни и познати в медицината действия за съхранение на човешкия живот. Съдът приема за ноторен и ненуждаещ се от доказване факта, че в ответното лечебно заведение работят висококвалифицирани специалисти, за които заболяването е познато, същите имат познание относно предотвратяването му. При наличието на тези знания и опит у служителите на ответното лечебно заведение, съдът намира, че неосигуряването на възможност от СЗОК и ЦСМП за навременно хоспитализиране на пациента, за преодоляване на всички административни пречки за извършване на нужните изследвания и провеждане на необходимото лечение съставлява противоправно поведение, неприемливо за обществото. Съдът приема за доказан факта, че служителите на ЦСМП са положили всички необходими усилия за и са извършили всички възможни действия за запазване живота на пациента, изисквани от мед. стандарт „С. медицина“ , ПУДЦСМП, и др. нормативни документи. Когато, обаче се отнася до възможност да се предотврати загубата на човешки живот не може да се приеме, че извършването на всички нормативно императивно изисквани действия изпълва в цялост обема на приетите от обществото и в частност от правилата на добрата медицинска практика за достатъчни морални и етични правила на поведение. В случая обема на изискваните от закона правомерни действия (съдът приема за доказано, че тези действия са били извършени изцяло и в необходимия кратък срок), които е следвало да бъдат извършени от служители на ответника не се покрива изцяло от обема на необходите действия, които е следвало да бъдат извършени съобразно критериите на приетите от обществото обичайни, морални и етични правила за съхраняване на човешкия живот като незамени ценност, както във времеви така и в световен мащаб. Т.е. не е достатъчно да се постъпи в една рискова ситуация ,така като изисква закона и с това да се изчерпи обема на действия, а следва да се предприемат всички действия, за да не настъпи тази ситуация, дори тези действия да не са нормативно изискуеми и да не са вменени като задължения на служителите на ответника с нормативен акт или с други нормативни правила. След като изхода от тази рискова ситуация винаги би бил неприемлив за обществените очаквания, и след като лечебното заведение разполага със специалисти , на които този факт е известен и които могат да предвидят настъпването на подобна на процесната рискова ситуация и знаят начина за предотвратяването й, то лечебното заведение е било длъжно да изпълни всички условия, та да не настъпи тази ситуация, независимо от личността, от физиологичните или материалните възможности на пострадалия. Или неизпълнението в пълен обем на правилата на добрата медицинска практика, неосъществяването на действия, очаквани и приети от обществената етика и морал като едиствено правилни и задължителни обуславят противоправността на действията и бездействията на ЦСМП, довел до такава организация на работа, че леталния изход за пациента не е бил предотвратен.

Предвид изложеното съдът намира, че е изпълнен ФС на разп. на чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД във вр. с чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД спрямо ответниците „Х.“ ООД, СЗОК и ЦСМП. Същите, чрез действия на свои служители са осъществили противоправни действия и бездействия, които са били в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия деликт, от който ищцата търпи вреди. Предявеният иск следва да бъде уважен при условията на несъщинска солидарност, предвид изложеното по-горе. Предвид разп. на чл.52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. от ЗЗД, съдът приема, че предявения иск по чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. във вр. с чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД е основателен и доказан до пълния му размер от 100 000 лв. Съгл. принципа за справедливо обезщетяване, уреден от нормата на чл.52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. от ЗЗД тежестта на непозволеното увреждане обуславя и решението за присъждане на обезщетение, като размерът на обезщетението следва изцяло да отговаря на принципа на справедливостта. Обезщетението по правило се присъжда заради възможността да бъдат поправени нанесените вреди. Обезщетението на неимуществените вреди представлява известно компенсиране на загубеното, което не може да бъде възстановено, т.к. се отнася до претърпени болки и страдания, свързани със загубата на най-близък родственик. Основни критерии при определяне на размера на обезщетението са болките и страданията, претърпени от ищцата, интензивността и продължителността на тези болки и страдания, които практически не биха могли да бъдат преодолени изцяло. Предвид показанията на свид. Л. съдът приема за доказано , че между починалия и ищцата са съществували отношения, на силна привързаност и дълбока емоционална връзка. Събраните по делото гласни доказателства удостоверяват също дълбоките и интензивни морални страдания и силен емоционален шок, в който е изпаднала ищцата, вследствие смъртта на сина й, за продължителен период от време се е намирала в състояние на емоционално разстройство, неотзвучало и към настоящия момент. Съобразно критериите за определяне размера на дължимото обезщетение, посочени в ППВС № 4/23.12.1968 г., съдът съобрази и младата възраст на починалия, на която е настъпила смъртта му. Горните обстоятелства, преценени в тяхната съвкупност и с оглед цитираната тълкувателна практика и установения в чл.52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. от ЗЗД принцип за справедливост, обуславят определянето на дължимото за репариране на вредите обезщетение в максималния претендиран размер, от 100 000 лв.

По възражението за съпричиняване на вредоносния резултат, направено от ответниците: съдът намира това възражение за неоснователно и недоказано. Съдът намира,че пациентът е съобщил добросъвестно всички свои оплаквания, вече проведеното лечение, извършените лекарски прегледи, както на д-р Г., така и на екипите от С. помощ. Пациентът не е подозирал съществуването на тежко заболяване, това се доказва както от свидетелските показания на свид. Л., така и от представеното удостоверение, изд. от щаба на под.28612-С., Предявения иск следва да бъде уважен в пълен размер. С оглед изхода на делото и на осн. чл.78 ал.1Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК ответниците спрямо, които искът е уважен следва да заплатят на ищцата сторените съдебни разноски - 275 лв. хонорар за съд. експертизи, на осн. чл. 38 от ЗА – на адв. Л. и адв. С. общо сумата от 3530 лв., адвокатски хонорар и по сметка на СГС на осн. чл.78 ал. 6Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК – сумата от 4000 лв., държавна такса. На осн. чл. 78 ал.3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК ищцата следва да заплати на ответниците, спрямо които искът е отхвърлен сторените от тях разноски както следва: на ответника Г. - 2450 лв., на ответницата Д. – 3000 лв., и на ответницата С. -1300 лв.

Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД:

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА АГППМП „Х.“ ООД със седалище е адрес на управление гр. С., ул.“Г. И.“ № 8, С. З.К. с адрес гр.С., кв.С., ул.“Е.“ № **** и Ц. ЗА С. М.П. с адрес гр.С., бул.“В.Л.“ № *** да заплатят общо на Р.Й. Е. с ЕГН ********** *** на основание чл. 49 във вр. с чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД , сумата от 100 000 лв. ( сто хиляди лева) представляваща обезщетение за неимуществени вреди, съставляващи болки и страдания, претърпени от смъртта на сина й Ц.Н.Ц., настъпила на 11.04.2006г. в резултат на остра сърдечно-съдова слабост, белодробна тромбоемболия и тромбоза на дълбоки венозни съдове на дясна подбедрица, ведно със следващата се законова лихва върху сумата от 11.04.2006г. до пълното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.Й.Е. с ЕГН ********** *** срещу М.С.Г. *** иск с правно основание чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 (сто хиляди лева), ведно с претендираната законова лихва от датата на деликта, претърпени от ищцата, съставляващи болки и страдания причинени от смъртта на сина й Ц.Н.Ц., настъпила на 11.04.2006г, като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.Й.Е. с ЕГН ********** *** срещу Д.А.Д. *** иск с правно основание чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 (сто хиляди лева), ведно с претендираната законова лихва от датата на деликта, претърпени от ищцата, съставляващи болки и страдания причинени от смъртта на сина й Ц.Н.Ц., настъпила на 11.04.2006г, като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.Й.Е. с ЕГН ********** *** срещу С.И.С.- Н. с ЕГН ********** и с адрес: гр. С., ул.“Н.В.Г.“, № 19, ет.2, ап.6 иск с правно основание чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 (сто хиляди лева), ведно с претендираната законова лихва от датата на деликта, претърпени от ищцата, съставляващи болки и страдания причинени от смъртта на сина й Ц.Н.Ц., настъпила на 11.04.2006г, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА АГППМП „Х.“ ООД със седалище е адрес на управление гр. С., ул.“Г. И.“ № 8, С. З.К. с адрес гр.С., кв.С., ул.“Е.“ № **** и Ц. ЗА С. М.П. с адрес гр.С., бул.“В.Л.“ № *** да заплатят общо на Р.Й.Е. с ЕГН ********** *** сумата от 275 лв. на осн. чл.78 ал.1Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК , сторени деловодни разноски.

ОСЪЖДА АГППМП „Х.“ ООД със седалище е адрес на управление гр. С., ул.“Г. И.“ № 8, С. З.К. с адрес гр.С., кв.С., ул.“Е.“ № **** и Ц. ЗА С. М.П. с адрес гр.С., бул.“В.Л.“ № *** да заплатят общо на адв. Л. и адв.С. сумата от 3530 лв. на осн. чл.38 от ЗА, адвокатски хонорар.

ОСЪЖДА АГППМП „Х.“ ООД със седалище е адрес на управление гр. С., ул.“Г. И.“ № 8, С. З.К. с адрес гр.С., кв.С., ул.“Е.“ № **** и Ц. ЗА С. М.П. с адрес гр.С., бул.“В.Л.“ № *** да заплатят общо по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сумата от 4000 лв. на осн. чл.78 ал.6Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК, държавна такса.

ОСЪЖДА Р.Й.Е. с ЕГН ********** *** да заплати на М.С.Г. *** сумата от 2450 лв. на осн. чл.78 ал.3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК , сторени деловодни разноски.

ОСЪЖДА Р.Й.Е. с ЕГН ********** *** да заплати на Д.А.Д. *** сумата от 3000 лв. на осн. чл.78 ал.3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК , сторени деловодни разноски.

ОСЪЖДА Р.Й.Е. с ЕГН ********** *** да заплати на С.И.С.- Н. с ЕГН ********** и с адрес: гр. С., ул.“Н.В.Г.“, № **, ет.*, ап.* сумата от 1300 лв. на осн. чл.78 ал.3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК , сторени деловодни разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщението му на страните.

СЪДИЯ : В ИМЕТО НА НАРОДА Софийски градски съд, гражданска колегия, І отд., 5 с-в, в публично заседание на единадесети юни ................…………..……….… през две хиляди и четиринадесета година……...в състав: Съдия: Нина Стойчева При секретаря …П С.......................…………..и в присъствието на Прокурора ………...................………...…като разгледа докладваното от съдия Стойчева…………...….…………...гр. дело № 4440..........по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното: