Решение № 162/26.04.2016 ГД № 173/2016 ОС Русе

РЕШЕНИЕ № 162/26.04.2016 ГД № 173/2016 ОС Русе Гражданско дело № 173/2016 г., разгледано от Окръжен съд.

Предмет на спора са твърдения за техническа грешка при операция . Съдът УВАЖАВА иска и присъжда обезщетение .

Ищец: М. М. М. и Е. Н. М.,***, са обжалвали решение № 1621 от 09.12.2015 г. постановено по гр. д. № 5428/14 г. на Русенския районен съд, в частта, с която са отхвърлени исковете им за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, в размера над 2500лв. за разликата до 25000лв. за всеки от тях. Излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната част и молят въззивният съд да го отмени и да уважи исковете изцяло. Претендират разноските по делото.

Решението е обжалвано и от Ответник: "МБАЛ -Русе" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. ***, представлявано от *** И. С., в частта, с която исковете на ищците са уважени. Развиват се оплаквания за неправилност на решението в тази част и се иска същото да бъде отменено и предявените претенции да бъдат отхвърлени, като неоснователни, при законните последици.

О кръжният съд, след като прецени оплакванията по жалбата и провери събраните по делото доказателства, приема за установено следното: Жалбите са подадени от процесуално легитимирани страни, в законоустановения срок и са процесуално допустими. По същество съдът приема следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на Ищец: М. М. М. и Е. Н. М.,*** против Ответник: "МБАЛ -Русе" АД / МБАЛ-Русе - АД/, с която са предявени искове ответникът да бъде осъден да заплати на всеки от ищците сума от по 5000лв. представляваща обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди - болки и страдания, преживени вследствие лекарска небрежност и бездействие на длъжностни лица в болницата при изпълнението на техните задължения, причинили смъртта на М. Т. М., техен баща и съпруг, починал на 14.09.2009 г. В хода на делото е допуснато изменение на размера на исковете, допуснато с определение по чл. 214Чл. 214. ⚖️ Практика (9) (1) В първото заседание за разглеждане на делото ищецът може да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно. Той може също, без да измени основанието, да измени своето искане. До приключване на съдебното дирене в първата инстанция той може да измени само размера на предявения иск, както и да премине от установителен иск към осъдителен и обратно. (2) Не се смята за увеличение на иска прибавянето на изтекли лихви или на събрани добиви от вещта след неговото предявяване. Глава шестнадесета. ОТКЛОНЕНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СТРАНИТЕ Раздел I. Другарство в делото Допустимост от ГПК в съдебно заседание на 29.11.2015 г. и същите са увеличени на 25000лв. за всеки от ищците.

От писмените доказателства по делото е установено, че М. М. е постъпил за лечение в МБАЛ-Русе-АД, в 17.30ч на 12.09.2009 г. /събота/, с направление за хоспитализация от същата дата, издадено от Спешно отделение, с предварителна диагноза "Ломбарна пневмония вдясно". Приет е в Трето Вътрешно отделение на МБАЛ Русе АД в 17, 30 ч., със следните анамнестични данни, съобщени от болния: оплаквания с давност от пет дни - дразнеща кашлица с трудно отхрачване, задълбочаващ се недостиг на въздух, бодежи в гърдите, от предния ден /11.09.2009 г. /- имал температура 38 градуса; проведено антибиотично лечение без ефект. При снемане на анамнезата М. е съобщил още, че през м.март 2009 г. е боледувал от левостранна пневмония и е била установена и панцитопения, с изказано съмнение за Мегаобластна анемия и провежда лечение с Vit B 12. При консултация в Специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания-София е изразено мнение, че се касае за Миелодиспластичен синдром/МДС. Пациентът е съобщил и за алергичен обрив с давност от 1 г., за който вземал кортекостероиден медикамент. По делото е представен препис от епикриза от УМБАЛСМ «Н. И. П.»-ЕАД-София, от който е видно, че през м.март 2009 г. М. Т. М. е бил на лечение в това болнично заведение и е изписан на 24.03.2009 г. с окончателна диагноза: Апластична анемия / заболяване, при което костният мозък не произвежда достатъчно кръвни клетки/ и придружаващо заболяване - пневмония в ляво. При приема в терапевтичното отделение в МБАЛ -Русе-АД са направени изследвания /вж. История на заболяването на л.л.15-18 от гр. д. № 5428/14 г. по описа на РР,/, които потвърдили предварителната диагноза - данни за Лобарна пневмония и тежка панцитопения. Назначено е комплексно лечение с широкоспектърен антибиотик, медикаменти за понижаване на температурата, противоалергични, както и вливания на водно-солеви разтвори, кислородотерапия, според данните в История на заболяването.

На 13.09.2009 г. сутринта /неделя/ дежурния лекар д-р Г. Д. Х. е изпратила «Искане за кръв, кръвни съставки и плазмени продукти" до Центъра по трансфузионна хематология към МБАЛ Русе - АД /ЦТХ/, за 1 сак еритроцитен концентрат, при хемоглобин на пациента 60 г/л. Същата е разпитана като свидетел, и установява, че в кръвната картина на този пациент имало панцитопения т.е. «всички кръвни родове били подтиснати, недостатъчно представени спрямо нормите, референтни за възрастта на болния»/72 г. /. Назначила е кръвопреливане за следващия ден /13.09./, а не още при постъпването, тъй като се касае за пациент с хронично заболяване, има температура и алергични реакции, които са противопоказание за включване на еритроцитен концентрат. Преценила, че трябва първо да се почне антибиотик. Искането й до Центъра/отделение/ по трансфузионна хематология е върнато с ръкописен надпис в горната част "Дарители в понеделник"./вж.препис от искането за кръв, кръвни съставки и плазмени продукти от 13.09.20109 г. на л.40 от гр. д. № 5428/14 г. по описа на РРС/. Свидетелката установява, че на следващата нощ отново била на смяна и тогава не е извършено кръвопреливане на М. поради отказ от Отделението по трансфузионна хематология /ОТХ/. Не коментира причината за отказа, но счита, че колегите явно са преценили, че «случаят не бил спешен.... касае се за хронично болен». Спомня си, че отказът бил писмен - с резолюция "да се доведат кръводарители в понеделник". Свидетелката заявява, че според нейната преценка пациентът е имал нужда от кръвопреливане, тъй като при изследванията се установил анемичен синдром - нисък хемоглобин, еритроцити, хематокрит, който бил влошен спрямо предходни представени изследвания. Този болен е бил рисков и с това, че имал влошена бъбречна функция /повишен креатин/, което ограничавало терапевтичните възможности за всякакъв вид лечение. Свидетелката уточнява, че медицинския екип е поискал кръв, защото преценили, че искат да прелеят кръвен продукт, а от Центъра / по трансфузионна хематология/ им отговарят съобразно техните възможности и наличности. Пояснява, че в конкретния случай преливането на еритроцитен концентрат не е лечение на основното заболяване, а е във връзка със съпътствуващия анемичен синдром и то би подобрило общото състояние. Като алтернативен метод на кръвопреливането е назначила и е осъществено подаване на кослород. От свидетелски показания на св. Х., както и на свидетелите И. и Я. се установява, че в почивните дни не може да се взема кръв от дарители, защото не могат да обработят същата в Русе, а следва да се изпратят за изследване в Центъра в Плевен, като това по правило се извършва само в дните понеделник, сряда и петък. Съответно- на обяд в Русе идва транспорт с кръв от Плевен. Не се допуска кръвопреливане директно от донор на пациент.

На 14.09.20109 г. /понеделник/ е изпратено второ « Искане за кръв, кръвни съставки и плазмени продукти», до Центъра по трансфузионна хематология към МБАЛ Русе. Не е отбелязан часът на получаване на искането, но в същото е посочено, че служителите на болницата са получили 2 сака еритроцитна маса А1В+ /кръвната група на въпросния пациент/ с дата и час на експедиране от Центъра в 14 ч. По делото е представен е препис от трансфузиозен лист за преливане на кръв и кръвни съставки, от който е видно, че хемотрансфузията е започнала на 14.09.2009 г. в 16, 45ч. - след извършени допълнителни проби /за съвместимост/ и е завършила в 18, 40 ч. В 20, 45 ч. на 14.09.2009 г. М. е починал.

В първоинстанционното производство като свидетел е разпитана и Светлана И., която е работила като медицински лаборант през процесния период в Центъра /Отделението/ по трансфузиозна хематология към МБАЛ Русе- АД. Свидетелката си спомня, че във връзка с постъпилото искане за кръв за М. лично установила, че има налични пет сака, от които два са били дарени от близки на друг пациент, който лежи в онкология. Имало и два сака за пациентка, за която близките са дарили два сака. И на двамата пациенти предстояли операции. Останала само една банка кръв, която е заделена за микропедиатрията - неприкосновен запас. И. преценила, че няма свободна еритроцитна маса за пациента, за който е постъпило искането. Уточнява, че в събота и неделя работела сама - в тези дни няма лекар и нямало с кого да се консултира дали да даде кръвта, заделена за други пациенти. Свидетелката обяснява, че "няма как да вземат кръвта /напр.от дарители/ в събота и неделя, защото кръвта се обработва в Центъра в Плевен. В понеделник, сряда и петък, след 11ч идва транспорт от Плевен и взема кръвта за обработка. Ако кръвта е взета в понеделник, в сряда след 12.00ч се връщат готовите сакове за преливане, като първо лекар и мед.сестра извършват проверка дали има сакове, които са бракувани /имат хепатит B C и пр./. От Плевен връщат това, което е изпратено и само ако от МБАЛ -Русе-АД поискат, може да се даде допълнително, но в случай, че в Плевен имат неприкосновен запас от дадената кръвна група. Съхранението на кръвта е един месец, след което се бракува, но на практика никога не са бракували, защото кръвта все е "в недоимък".

По делото като свидетел е разпитана и д-р Р. Г. Я., *** на Отделение по трансфузионна хематология към МБАЛ Русе-АД. И тази свидетелка установява, че при спешен случай може да се изпрати кръв от Плевен, за което се прави рапорт до директора на болницата, който отпуска транспорт до Плевен, за да вземе материалите. В Русенската болница няма апаратура за изследване и преработка на кръвта. Ако е спешен случай, не се отказва кръв, но зависи как е степенувано - има и неотложно и планово. Неприкосновения запас е за бедствени ситуации и аварии. Потвърждава, че според създадената организация на работа, в събота и неделя в отделението по трансфузионна хематологияима една дежурна лаборантка и лекар на повикване. Ето защо лаборант преценява дали да удовлетвори и кое искане за кръв. Ако е затруднен, тогава се обръща към лекар.

От представената медицинска документация се установява, че на 14.09.2009 г. след обед на М. Т. М. е направено кръвопреливане, при което са преляти два сака еритроцитна маса (концентрат) А1В+, с общо количество 293 мл. В 20, 45 ч. на 14.09.2009 г. М. е починал. В Аутопсионен протокол № 300/15.09.2009 г. е посочена следната патологоанатомична диагноза: "Основно заболяване-Крупозна Пневмония, ангажираща всички дялове на десния бял дроб с плевропневмония. Усложнения-оток на белитедробове. Паренхиматозна дистрофия на вътрешните органи. Съпътстващи заболявания-Панцитопения. Хипоплазия и изразена мастна дегенерация на костния мозък. Хипертонична болест. Генрализирана атеросклероза. Дребоогнираща миокардиосклероза. Атеросклеротични промени в съдовете. Холелитиаза /жлъчно-каменна болест/.

От заключението по приетата в първоинстанционното производство комплексна Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) се установява, че през м.март 2009 г. М. е преболедувал от левостранна пневмония. През м.април 2009 г. е консултиран в СБАЛХЗ-Специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания - София, където е потвърдена диагноза Миелодиспластичен синдром. На 12.09.2009 г. в 17.30ч М. е постъпил в МБАЛ-Русе-АД с тежък Миелодиспластичен синдром, като последен стадий, с панцитопения, пълен срив на имунната система и с бронхопневмония с бактерии, които имат изключително тежки последствия за белия дроб. Необходимостта от кръвопреливане при него е била абсолютно спешна индикация, независимо, че е приет с пневмония. Според експертите, "ако било извършено кръвопреливането навреме, пак най-вероятно щяло да се стигне до летален изход, предвид болестите му. В съдебно заседание вещо лице д-р Д. Д. заявил, че при хемоглобин 60 гр/л това е "спешна индикация за кръвопреливане, тъй като следващият етап е преданемична кома, кома и смърт". Уточнява, че навременното кръвопреливане няма да покачи хемоглобина до нормата, но може временно да подобри състоянието на пациента. На такива болни се правят кръвопреливания два пъти в седмицата с месеци наред и до 2-3-4 година загиват. Когато показателите на тези пациенти са ниски, клиниката е длъжна да ги извика и да направят кръвопреливане. При проучване на медицинската документация, в.л.д-р Д. е стигнал до извода че колегите му са работили "добронамерено и добросъвестно". В този смисъл е и становището на в.л.д-р Д.. Според вещото лице д-р Д., независимо, че пациентът е приет с пневмония, лечението трябва да се разшири и като лекари са длъжни да направят кръвопреливане. Изразява недоумение защо при наличие на кръв в болницата е изпратено искане до Кръводарителския център, предполага, че са използвали кръвта за други болни, но М. също е бил спешен случай. В експертизата е отразено, че на 14.09.2009 г. сутринта, с телефонно обаждане до Центъра по кръводаряване се потвърждава наличието на исканата кръв и болницата изпраща линейка до центъра за получаване на кръвта. В съдебно заседание на 18.09.2015 г. процесуален представител на ответника е заявил, че кръвта, която е била налична, е използвана за случаи от спешен порядък, а от болницата са сметнали, че преливането е планово, поради тази причина не са използували наличната кръв.

От свидетелски показания на свидетелите Х. Д. и И.. М., близки приятели на ищеца, се установява, че и двамата ищци изключително тежко преживяват загубата на техния баща и съпруг. Свидетелите изнасят данни, че М. били задружно семейство и отношенията между тях се основавали на взаимно уважение, грижа и подкрепа. След смъртта на най-близкия им човек и двамата ищци били подтиснати, притеснени, в много тежко емоционално състояние, особено ищцата, която много остаряла. Ищците все още усещат празнина и не са преодолели мъката. Свидетелят М. си спомня, че заедно с ищеца М. М. и негов братовчед отишли в болницата, за да бъдат кръводарители, но не ги приели. Нещо повече, отношението на медицинското отношение към тях било грубо. На следващия ден /в неделя/ също отишли с намерение да дават кръв, звъняли на някакъв звънец, но дори не им отворили. Ищците не били на себе си от отчаяние и безсилие.

Мотиви: При така установената фактическа обстановка въззивният съд приема, че предявените исковете са основателни. Съгласно чл. 49, ал. 1Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа От събраните по делото доказателства и констатациите на вещите лица безспорно се установява, че служители в МБАЛ-Русе-АД са проявили бездействие и не са извършили всички необходими действия за оказване на медицинска помощ в пълен обем на свой пациент. 3адължението на лекаря или на друго медицинско лице да не уврежда здравето на болния не е специфичното, характерното негово задължение. Лекарят е длъжен не да не причинява вреди, а да подобри здравословното състояние на пациента. Както беше посочено по-горе, според преценката на д-р Х. и на вещите лица, изготвили експертизата, за конкретния пациент е било наложително да се направи кръвопреливане. Ответникът е създал такава организация на работа в отделението за трансфузионна хематология, че в събота и неделя това на практика е в зависимост от преценката на дежурния лаборант. Както беше посочено по-горе, според в.л.д-р Д. навременното кръвопреливане няма да покачи хемоглобина до нормата, но може временно да подобри състоянието на пациента и независимо, че пациентът е приет с пневмония, лечението трябва да се разшири и като лекари са длъжни да направят кръвопреливане. По делото е установено, че е имало кръв в болницата, както и възможност спешно да се изиска от Плевен, но в на 13.09.2009 г. медицински служители в ОТХ са преценили, че този пациент не е спешен, а хроничен. Според вещите лица нивото на хемоглобин в конкретния случай - 60г/л е абсолютна индикация за спешност от кръвопреливане. Според процесуалния представител на ответника, от болницата са сметнали, че преливането е планово.

В първоинстанционното производство ответникът е възразил, че исковете са погасени по давност, тъй като исковата молба е депозирана в съда на 15.09.2014 г. С предявените искове се претендира обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания причинени от смъртта на наследодателя на ищците, настъпила на 14.09.2009 г. От данните по делото е видно, че исковата молба е изпратена по пощата на 13.09.2014 г. / пощенското клеймо на плика/. Съгласно правилото на чл. 62, ал. 2Чл. 62. ⚖️ Практика (202) (1) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Последният ден на срока продължава до края на двадесет и четвъртия час. Ако трябва да се извърши действие или да се представи нещо в съда, срокът изтича в момента на приключване на работното време. (2) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата или в електронна форма. Той не се смята за пропуснат и когато молбата е подадена в срок в друг съд или в прокуратурата. (3) Когато съдът определи по-дълъг от установения в закон срок, извършеното действие след законния, но преди изтичане на определения от съда срок, не се смята за просрочено. (4) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Електронното изявление, с което се извършва процесуално действие, се смята за получено от съда, до който е адресирано, с постъпването му в системата на единния портал за електронно правосъдие. Продължаване на срока, изр.1 от ГПК срокът не се смята пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата. Когато едно процесуално действие е извършено в писмена форма /предявяване на иск - с искова молба/ и това писмено изявление е подадено своевременно в пощата или куриерска служба, но процесуалният документ постъпи в съда известно време след последния ден на срока, срокът по силата на закона е възстановен. Съдът е длъжен да зачете датата, на която процесуалният документ е постъпил в пощата, и ако той е подаден своевременно, срокът не се счита пропуснат. В този смисъл е постоянната съдебна практика- вж.напр. Опр. по ч. гр. д. № 118/2009 г. на ВКС; опр. по ч. т. д. № 115/2009 г. на ВКС; опр. по ч. гр. д № 74/2009 г. на ВКС; определение по ч. т. д. № 546/2008 г. и опр. по ч. т. д. № 316/2009 г. на ВКС, Р № 182 от 17.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 76/2009 г., II т. о., ТК, в което се приема, че изпратената по пощата искова молба прекъсва давността от датата на изпращането, според отбелязването в пощенското клеймо. По тези съображения въззивният съд намира, че исковата молба е депозирана преди изтичане на давностния срок, с което процесуално действие той се прекъсва и не тече, докато трае съдебният процес и възражението на ответника се явява неоснователно.

От свидетелски показания на свидетелите Д. и М. се установява, че ищците тежко изживяват загубата на своя баща и съпруг, тъй като с него са загубили човека, с който имат най-силна емоционална връзка, загубили са неговата духовна подкрепа, обич и всеотдайност. Последиците от загубата на близък човек, са най-тежките от възможните в живота, тъй като всеки отделен човек, с неговата уникалност и незаменимост, не може да бъде забравен, а загубата му - преодоляна. Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем болките и страданията, възникнали от произшествието. Болките и мъката на ищците от смъртта на техния баща и съпруг не се ограничават само до изживените в момента на смъртта болки и страдания, а продължават и след това, в какъвто смисъл са и показанията на свидетелите. Възможно е дори в течение на времето чувството за загуба, липса и тъга, да се увеличат. Критерият за определяне на неимуществените вреди при непозволено увреждане не се заключава само в продължителността по време на болките и страданията, но и в тяхната интензивност. По изложените съображения съдът приема, че исковете за заплащане на обезщетение за причинените на ищците неимуществени вреди са основателни и доказани в претендираните размери от 25000лв.

Необосновани и незаконосъобразни са изводите на първоинстанционния съд за основателност на възражението на отговорника МБАЛ-Русе-АД за изтекла погасителна давност на увеличението на претенциите на ищците от по 5000 лв. за всеки от тях на по 25 000 лв. за всеки, допуснато с определение от 09.11.2015 г. Исковете не са предявени като частични. В хода на делото ищците са поискали изменение на първоначално предявените искове по размер, на основание чл. 214Чл. 214. ⚖️ Практика (9) (1) В първото заседание за разглеждане на делото ищецът може да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно. Той може също, без да измени основанието, да измени своето искане. До приключване на съдебното дирене в първата инстанция той може да измени само размера на предявения иск, както и да премине от установителен иск към осъдителен и обратно. (2) Не се смята за увеличение на иска прибавянето на изтекли лихви или на събрани добиви от вещта след неговото предявяване. Глава шестнадесета. ОТКЛОНЕНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СТРАНИТЕ Раздел I. Другарство в делото Допустимост ГПК. Ищците са индивидуализирали претенциите си още при предявяване на исковете, в исковата молба, и не са заявили, че същите са частични, поради което предприетото увеличение на размера не представлява предявяване на нов иск, а форма на прецизиране на размера на иска. Ето защо в този случай спирането на давността по чл. 115, ал. 1Чл. 115. ⚖️ Практика (7) Давност не тече: а) между деца и родители, докато последните упражняват родителски права; б) между намиращи се под настойничество или попечителство и техните настойници или попечители, докато трае настойничеството или попечителството; в) между съпрузи; г) за вземанията на лица, чието имущество по закон или по разпореждане на съда е под управление, срещу управителя, докато трае управлението; д) за вземанията за обезщетение на юридически лица срещу техните управители, докато последните са на служба; е) за вземанията на ненавършили пълнолетие и на поставени под запрещение лица за времето, през което нямат назначен законен представител или попечител, и 6 месеца след назначаването на такъв или след прекратяването на недееспособността; ж) докато трае съдебният процес относно вземането. Ако давностният срок изтича по време, когато кредиторът или длъжникът са военно мобилизирани, искът може да бъде предявен до изтичане на 6 месеца от демобилизирането им., б. "ж" от ЗЗД и прекъсването й по чл. 116Чл. 116. ⚖️ Практика (8) Давността се прекъсва: а) с признаване на вземането от длъжника; б) с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство; ако искът или възражението или искането за почване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната; в) с предприемане на действия за принудително изпълнение., б. "б. " от ЗЗД настъпват от датата на завеждане на иска, както за първоначално посочения в исковата молба размер, така и за увеличения размер.

Основателно е възражението за съпричиняване. От данните по представената медицинска документация и констативно-съобразителната част на Съдебно-медицинската експертиза (СМЕ) е установено, че увредените са допринесли за причинените вреди, като не са предприели своевременни действия за постъпване на болния в медицинско заведение. Безспорно е установено е, че пет дни преди хоспитализацията М. е бил с оплаквания от дразнеща кашлица с трудно отделяне на храчки, задълбочаващ се недостиг на въздух, бодежи в гърдите, с повишена температура. Развила се е сериозна пневмония, за която от рентгеновата снимка е установено, че е с определена давност /св. Х. - поне от една седмица/. На основание чл. 51, ал. 2Чл. 51. ⚖️ Практика (43) Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически. Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди. от ЗЗД обезщетението следва да бъде намалено с 30% и исковете да бъдат уважени до размер на 17500лв.

Предвид изложеното решението следва да бъде отменено в частта, с която предявените искове са отхвърлени в размера над 2500лв. всеки, за разликата до 17500лв. и вместо него се постанови друго, с което на всеки от ищците да се присъди обезщетение от още 15000лв. В останалата част решението като правилно, следва да бъде потвърдено. Съгласно чл. 78Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК решението следва да бъде отменено и в частта, с която ищците са осъдени да заплатят на отговорника разноски по компенсация. Предвид уважената част от исковете, ответникът следва да заплати на ищците 3514лв. разноски по делото за първоинстанционното производство, а ответникът има право на разноски в размер на 747лв. с оглед отхвърлената част от исковете. Следователно в полза на ищците следва да се присъдят разноски в общ размер на 2767лв. за производството пред първата инстанция. С оглед частичното уважаване на жалбата на ищците, в полза на ищцата Е. М. следва да се присъдят 300лв. разноски за държавна такса. На основание чл. 38, ал. 2, т. 2 от ЗА в полза на процесуалния представител на ишцата - адв. К. Х., следва да се присъди възнаграждение от 980лв., при съобразяване на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В полза на ищеца М. М. следва да се присъдят разноски в размер на 1153, 33лв. Мотивиран така и на основание чл. 271, ал. 1, пр.3Чл. 271. ⚖️ Практика (7) (1) Когато първоинстанционното решение е валидно и допустимо, въззивният съд решава спора по същество, като потвърждава или отменя изцяло или отчасти първоинстанционното решение. Ако решението не е обжалвано от другата страна, положението на жалбоподателя не може да бъде влошено с новото решение. (2) При отмяна на решението по главния иск се възстановява висящността и по евентуално съединените с него искове, по които първоинстанционният съд не се е произнесъл. (3) (Доп. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Съдът отменя решението и по отношение на необжалвалите необходими другари на жалбоподателя. Решение при правилно първоинстанционно решение от ГПК окръжният съд