Решение №1621/09.12.2015 ГД №5428/2014 РС Русе

РЕШЕНИЕ №1621/09.12.2015 ГД №5428/2014 РС Русе Гражданско дело № 5428/2014 г., разгледано от Районен съд.

Предмет на спора са твърдения за техническа грешка при операция . Съдът ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен .

Ищец: Производството е образувано по искова молба от М.М.М. и Е.Н.М.,***, с която са предявили против ответника „Многопрофилна болница за активно лечение-Русе” АД два субективно съединени иска с правно основание чл. 45 вр. с чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД – да бъде осъден да заплати по 5000 лв. на всеки един от ищците неимуществени вреди, представляващи болки и страдания преживени в резултат от лекарска небрежност на длъжностни лица при ответното дружество по повод изпълнението на техните задължения, довели до смъртта на М. Т. М. – техен баща и съпруг, поч. на 14.09.2009 г., ведно със законната лихва върху дължимите суми от деня на завеждането на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендират и направените разноски. В съдебно заседание ищците, чрез адв. К.Х. и М.М. лично, поддържат исковете и молят да се уважат изцяло, като в с.з. на 09.11.2015 г. е допуснато изменение на претенциите им по размер и същите са предявени за сумите по 25000 лв. на всеки един от двамата ищци, претендират и направените по делото разноски. Представят писмена защита с подробни съображения за основателност и доказаност на претенциите.

Ответник: В законоустановения 1-месечен срок по чл. 131 ал. 1Чл. 131. ⚖️ Практика (25) (1) След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на когото указва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. (2) Писменият отговор на ответника трябва да съдържа: 1. посочване на съда и номера на делото; 2. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) името и адреса на ответника, на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива, както и телефонния номер и електронен адрес за връчване на ответника и неговия представител, ако притежават такива, и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес за връчване; 3. становище по допустимостта и основателността на иска; 4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът; 5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават; 6. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) подпис на лицето, което подава отговора. (3) В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които разполага. (4) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) В отговора на исковата молба ответникът посочва наличието на пречки по чл. 140а, ал. 3 за провеждане на процедура за медиация по спора, ако са му известни, и представя писмени доказателства за това. Приложения към отговора на исковата молба от ГПК е подаден писмен отговор от ответника, в който се прави възражение за погасяване на исковете по давност, оспорват се по основание и размер, както и се твърди, че от негова страна не е налице акт на непозволено увреждане. Евентуално твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат, поради неполагане на дължимата грижа за здравословното състояние на техния баща и съпруг, в размер до 50%. Претендират се направените по делото разноски. В съдебно заседание ответникът се представлява се от юрк. Ана Д. и адв. П.И., които оспорват предявените искове за неимуществени вреди и молят да се отхвърлят изцяло, като неоснователни и недоказани. Досежно допуснатото изменение на претенциите по размер се прави възражение за погасяване по давност, като се сочи, че за сумите над 5000 лв. до 25000 лв. давността не е спряла да тече. Представят писмена защита с подробни съображения за неоснователност и недоказаност на исковете.

Доказателства: От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното: На 12.09.2009 г. (събота) М. Т. М., на 72 г., е постъпил за лечение в МБАЛ Русе с Направление за хоспитализация и диагноза „Лобарна пневмония вдясно”, по повод следните оплаквания: от пет дни дразнеща кашлица с трудно отхрачване, задълбочаващ се недостиг на въздух, бодежи в гърдите, от 11.09.2009 г. с температура 38 градуса, проведено антибиотично лечение без ефект. Състоянието му силно се влошило. Потърсил помощ в Спешно отделение, от където е насочен за хоспитализация. Приет е за лечение в Трето терапевтично отделение на МБАЛ Русе АД в 17,30 ч., със следните анамнестични данни, съобщени от пациента: през м. Март 2009 г. е боледувал от Левостранна пневмония, при лечението на която е установена и Панцитопения, с изказано съмнение за Мегаобластна анемия. Проведена е трепанобиопсия, с консултация в Специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания-София, където е прието, че се касае за Миелодиспластичен синдром/МДС. До м.09.2009 г. е провеждал лечение с Вит. В12 по схема. Пациентът е съобщил за наличие на алергичен обрив от 1 г., за който приемал „флостерон” (кортекостероид) два пъти месечно. Работил е дълги години в производство с вредности – пластмаса, което е отразено като рисков фактор. Направени са му изследвания, които потвърдили приемната диагноза с данни за „Ломбарна пневмония и тежка панцитопения”. Назначено е комплексно лечение с широкоспектърен антибиотик Ceftriaxon/Rosephine/, назначени са медикаменти за понижаване на температурата - Perfalgan, Paracetal, противоалергични - Urbazon, вливания на водно-солеви разтвори, хемотрасфузия и кислородотерапия. Изследвана е кръвната група на пациента и на 13.09.2009 г. сутринта (неделя) дежурния лекар д-р Х. е изпратила първото „Искане за кръв, кръвни съставки и плазмени продукти” до Центъра по трансфузионна хематология към МБАЛ Русе, за 1 сак еритроцитен концентрат. А1В+, при хемоглобин на болния 60 г/л. Искането е парафирано и върнато с ръкописен надпис в горната му част „Дарители в понеделник” /л.40/. При тези обстоятелства, в неделя лекарите започват да лекуват пневмонията и очакват кръв от Центъра за кръводаряване. Второто „Искане за кръв, кръвни съставки и плазмени продукти” е изпратено от същата лекарка и е получено в Центъра на 14.09.2009 г., но на него не е отбелязан часът на получаване (л.41). Изпратеният болничен екип е получил 2 сака Еритроцитна маса А1В+ с дата и час на експедиране от Центъра в 14 ч. на 14.09.2015 г. Хемотрансфузията е започнала на 14.09.2009 г. в 16,45 ч., след извършени допълнителни проби и е завършила в 18,40 ч., видно от „трансфузиозен лист за преливане на кръв и кръвни съставки” (л.42). Преляти са два сака Еритроцитна маса (концентрат) А1В+, с общо количество 293 мл. В 20,45 ч. на 14.09.2009 г. М.М. е починал. За установяване причината за смъртта е извършена аутопсия на тялото. В Аутопсионен протокол № 300/15.09.2009 г. е установена следната патологоанатомична диагноза: „Основно заболяване-Крупозна Пневмония, ангажираща всички дялове на десния бял дроб с реактивен фибринозен плеврит (плевропневмония). Усложнения-Оток на белите дробове. Паренхиматозна дистрофия на вътрешните органи. Съпътстващи заболявания-Панцитопения (по клинични и параклинични данни). Хипоплазия и изразена мастна дегенерация на костния мозък. Хипертонична болест-хипертрофия на лявата сърдечна камера, артериолосклеротична нефроангиосклероза. Генрализирана атериосклероза-умерена степен в аортата и коронарните артерии. Дребоогнираща миокардиосклероза. Атеросклеротични промени в съдовете. Холелитиаза.”

От свидетелски показанията на разпитаните по делото св. Х.Д. и И.М. се установява, че ищците много тежко приели смъртта на техния баща и съпруг, с когото били много близки и имали задружно семейство. Болката не е отшумяла и до момента, научили се да живеят с нея. Когато имало нужда от кръв св. М. се отзовал, но го върнали от болницата, защото било почивен ден, имали грубо отношение. Ищецът бил отчаян, искал да направи нещо, да помогне. Майка му – ищцата, не била на себе си, плачела, била притеснена, подтисната, в тежко състояние. След смъртта на баща си ищеца се затворил в себе си, променил се, изживял го болезнено и често изпадал в спомени. От показанията на св. д-р Г. Х. се установява, че при постъпване на пациента е назначила изследване на кръвна група и пуснала искане за извършване на кръвопреливане на следващия ден, който е 13.09.2009 г., като преценила, че пациента е с хронично заболяване от преди половин година, има температура и алергични реакции, които са противопоказание за включване на еритроцитен концентрат и трябвало първо да му се почне антибиотик. На следващата нощ, когато била нощна смяна не му било извършено кръвопреливане поради отказ от Отделението по трансфузионна хематология, тъй като случая не бил спешен, тъй като се касаело за хронично болен. Отказа бил писмен. Написали „да се доведат кръводарители в понеделник”. Свид. Х. заявява, че не може да коментира причината за отказа. Сочи, че не се е налагало пациента да бъде приведен в интензивно отделение, тъй като бил хемодинамично стабилен. Свидетелката преценила, че пациента има нужда от кръвопреливане поради факта, че при изследванията се установил при него анемичен синдром – нисък хемаглобин, еритроцити, хематокрит, който бил влошен спрямо предходни представени изследвания, с цел да се подобри храненето на организма с кислород, не е за лечение на основното заболяване. Той бил рисков с хронично заболяване и с това, че имал влошена бъбречна функция, което ограничавало терапевтичните възможности за всякакъв вид лечение. Назначила като алтернатива подаване на кислород с маска, което дало резултат. В почивните дни не можело да се взема кръв от дарители, защото не могат да ги обработят в Русе и следвало да се изпратят за изследване в центъра в Плевен, като само в понеделник, сряда и петък на обяд идва транспорт с кръв от Плевен. Кръвната група на пациента била рядка. Не можело директно от донор на пациент да се прелива. Свидетелката назначила кръвопреливането да стане в неделя, но „явно от колегите било преценено, че в случая е хронично болен и няма възможност да бъде обслужен като спешен пациент”. От показанията на св. С. И. се установи, че работила като медицински лаборант през процесния период в Отделението по трансфузиозна хематология към МБАЛ Русе. След постъпване на искането за кръв за М. лично установила, че има налични пет сака, от които два са били дарени от близки на друг пациент, който е лежал в онкология и трябвало да бъде опериран и на още една пациентка, за която близките са дарили два сака от втора хирургия също за операция и е останала само една единствена банка, която е била заделена за микропедиатрията – неприкосновен запас, който трябвало да има в наличност при спешни случаи. Нямала свободна еритроцитна маса за този пациент, според нея. Работела сама в събота и неделя и нямало с кого да направи консултацията, защото нямало лекар и не можела да даде заделената кръв. Не си спомня дали са идвали близки на М. да дарят кръв. Не можели да вземат кръв от дарители в почивните дни, ако дарят кръв в понеделник сутринта в сряда след 12 ч. ще бъдат готови саковете за преливане, които идват от Плевен. В един сак са различни количества от 230 до 330 гр., понякога и повече. От Плевен връщат това, което е изпратено, но ако от МБАЛ Русе поискат може да им се даде в случай, че в Плевен имат неприкосновен запас от дадената кръвна група. От показанията на св. Я. се установява, че същата е началник на Отделение по трансфузиозна хематология към МБАЛ Русе, където работи повече от 20 г. Заявява, че при спешен случай може да се изпрати кръв от Плевен, това са го правили с рапорт до директора на нашата болница в Русе и той отпуска транспорт да отиде до Плевен да вземе материалите. Иначе си е регламентиран в определение дни. В Русенската болница няма такава апаратура за изследване и преработка на кръвта. Районните кръвни центрове в България са във Варна, Пловдив, Стара Загора, Плевен и София. Счита, че 60 гр. на литър не е критична стойност, не може да е причина за смъртта, имали са и по-ниски. Ако е много спешен случай не се отказва кръв, но зависело как е степенувано, има и неотложно и планово. Организацията на работа в събота и неделя била дежурствата да са само от една лаборантка и лекар на повикване, при което лаборанта преценява дали да удовлетвори и кое искане за кръв. Ако е затруднен тогава се обръщал към лекар. Неприкосновения запас бил за бедствени ситуации и аварии. Спешен бил случай, когато е с обилно кървене, когато е неотложен не се пише нищо, а когато е планов се пише дата, за която се планира операцията или др.

От изслушаната и приета по делото комплексна съдебно-медицинска експертиза се установява, че починалият г-н М. е постъпил в събота вечерта в 17,30 ч. на 12.09.2009 г., с тежък Миелодиспластичен синдром, като последен стадий, с панцитопения, пълен срив на имунната система и с бронхопневмония с бактерии, които имат изключително тежки последствия за белия дроб, прави ацесии с жестоко протичане. Необходимостта от кръвопреливане при него е била абсолютно спешна индикация, независимо, че е приет с пневмония. Ако било извършено кръвопреливането навреме, пак най-вероятно щяло да се стигне до летален изход, предвид болестите му. Според вещото лице Д. „той с постъпването си в болницата е бил обречен”. При хемоглобин 60 гр/л. вещото лице сочи, че това е спешна индикация за кръвопреливане, тъй като следващият етап е преданемична кома, кома и смърт. Навременното кръвопреливане няма да покачи хемоглобина до нормата, но може временно да подобри състоянието на пациента. Според вещото лице пациента не е имал шанс да живее в последен стадий на Миелодиспластичен синдром с пълен срив на всички показатели в кръвта, нямал е имунитет, не са намерили бели клетки, които да се борят срещу инфекцията. Тази анемия не подлежала на лечение или е изключително трудно. На такива болни в клиниката в София правели кръвопреливания амбулаторно два пъти в седмицата с месеци наред и до 2-3-4 години загиват. В различен период от време се проявява и левкемия и болния умира. Пациенти в такова състояние минават контролни прегледи и в специален диспансер се диспансеризират. Когато показателите им са ниски, клиниката е длъжна да ги извика и да направят кръвопреливане. Може да настъпи рязко влошаване, ако не се контролира адекватно заболяването. Вещото лице Д. сочи, видно от документите по делото, които е проучил, че колегите му са работили добронамерено и добросъвестно. Недоумява, защо при наличие на кръв в болницата е изпратено искане до Кръводарителския център, предполага, че са използвали кръвта за други болни, но г-н М. е бил също спешен случай. Горните факти съдът установи след преценка на всички събрани по делото доказателства, съобразно доказателствената сила, която им придава ГПК. Съдът кредитира заключението на приетата комплексна съдебно-медицинска експертиза, като изготвена компетентно и обективно отговаряща на поставените въпроси, неоспорена от страните по делото.

Мотиви: След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи: По възражението на ответното дружество за изтекла погасителна давност по първоначално предявените искове за по 5000 лв. за всеки от ищците. За вземания от непозволено увреждане, съгласно чл. 110 вр. чл. 114 ал. 3Чл. 114. ⚖️ Практика (21) Давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. За вземания от непозволено увреждане давността почва да тече от откриването на дееца. (Нова ал. 4 - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) При искове за неустойка за забава давностният срок започва да тече от последния ден, за който се начислява неустойката. от ЗЗД, иск може да се предяви в петгодишен срок от деня на откриване на дееца. В случая давностният срок е започнал да тече от 12.09.2009 г. и исковата молба е изпратена по пощата с клеймо от 13.09.2014 г. Разпоредбата на чл. 62 ал. 2Чл. 62. ⚖️ Практика (202) (1) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Последният ден на срока продължава до края на двадесет и четвъртия час. Ако трябва да се извърши действие или да се представи нещо в съда, срокът изтича в момента на приключване на работното време. (2) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата или в електронна форма. Той не се смята за пропуснат и когато молбата е подадена в срок в друг съд или в прокуратурата. (3) Когато съдът определи по-дълъг от установения в закон срок, извършеното действие след законния, но преди изтичане на определения от съда срок, не се смята за просрочено. (4) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Електронното изявление, с което се извършва процесуално действие, се смята за получено от съда, до който е адресирано, с постъпването му в системата на единния портал за електронно правосъдие. Продължаване на срока от ГПК се отнася за предявяването на иска като процесуално действие или изпратената по пощата искова молба прекъсва давността от датата на изпращането, според отбелязването в пощенското клеймо. Разпоредбата на чл. 125Чл. 125. ⚖️ Практика (8) Искът е предявен с постъпването на исковата молба в съда. Прекратяване при висящ процес от ГПК има за предмет процесуални правоотношения, които се различават по съдържание от тези уредени в разпоредбата на чл. 62 ал. 2Чл. 62. ⚖️ Практика (202) (1) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Последният ден на срока продължава до края на двадесет и четвъртия час. Ако трябва да се извърши действие или да се представи нещо в съда, срокът изтича в момента на приключване на работното време. (2) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата или в електронна форма. Той не се смята за пропуснат и когато молбата е подадена в срок в друг съд или в прокуратурата. (3) Когато съдът определи по-дълъг от установения в закон срок, извършеното действие след законния, но преди изтичане на определения от съда срок, не се смята за просрочено. (4) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Електронното изявление, с което се извършва процесуално действие, се смята за получено от съда, до който е адресирано, с постъпването му в системата на единния портал за електронно правосъдие. Продължаване на срока от ГПК и по никакъв начин не се конкурира или обвързва последната. /в този смисъл Р.№ 185 от 17.11.2010 г. на ВКС по т.д. № 76/2010 г. ІІ ТО, ТК; Определение № 783 от 13.11.2015 г. на ВНАС по в.ч.гр.д. № 598/2015 г./. Съгласно посоченото от ответника ГПК-приложен коментар, изд. 2012 г. ИК”Труд и право” /стр. 186-187/ граматическото тълкуване на чл. 125Чл. 125. ⚖️ Практика (8) Искът е предявен с постъпването на исковата молба в съда. Прекратяване при висящ процес от ГПК е, че последиците от предявяването на иска и най-вече прекъсването на давността, настъпват от момента на регистрирането на исковата молба в съда, независимо, че тя е била подадена по пощата или по електронен път. Настоящият съдебен състав приема, че законодателят не е имал предвид да изключи действието на чл. 62 по отношение на сроковете, които законът свързва с исковата молба, а просто е искал да каже, че делото се образува с постъпване на исковата молба в съда. По изложените съображения съдът намира това възражение за неоснователно и първоначалната искова молба е предявена в срок на 13.09.2014 г.

По възражението на ответното дружество за изтекла погасителна давност на увеличението на претенциите на ищците от по 5000 лв. за всеки от тях на по 25 000 лв. за всеки от тях, допуснато в с.з. с определение на съда от 09.11.2015 г. Съдът намира това възражение за процесуално допустимо, направено своевременно и по същество за основателно. Когато предявява частичен иск ищецът въвежда като предмет на делото само част от спорното право. Няма законен довод, който да подкрепи разширяването на въздействието на предявяването на частичен иск и върху останалата част от правото, която не е въведена като предмет на делото. Съгласно мотивите на ТР 1/2001 ОСГК, в предмета на частичния иск не се включва тази част от твърдяното вземане, която надвишава размера, за който се отнася петитумът на иска. Нормата на чл. 116Чл. 116. ⚖️ Практика (8) Давността се прекъсва: а) с признаване на вземането от длъжника; б) с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство; ако искът или възражението или искането за почване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната; в) с предприемане на действия за принудително изпълнение. б. „б” от ЗЗД следва да се тълкува стеснително, защото въвежда изключения от правилото за непрекъснато течене на давността и има изчерпателно изброяване. Поради това, предявяването на частичен иск и неговото уважаване не спира и не прекъсва давността за останалата част от вземането, която не е предявена като предмет на делото с исковата молба./в този смисъл и Решение № 610/09.12.2008 г. по т.д. № 391/2008 г. на ВКС ТК Іт.о./ Независимо кога заявяват ищците, че правят увеличението си, до момента, в който не е допуснато от съда, давностният срок за тази част от претенцията не е прекъсната и продължава да тече. Поради това, исковете на ищците в увеличения им размер за сумите над 5000 лв. за всеки един от двамата, предявени с исковата молба, са погасени по давност и следва да се отхвърлят като неоснователни.

По отношение първоначално предявените искове по чл.45 вр. чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД. Съгласно чл. 49 ал. 1Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Съгласно чл.45, ал.1Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.За установяване на фактическия състав на деликта следва да се установи наличието на противоправно поведение, увреждане и причинната връзка между поведението на деликвента и настъпилите вреди. Съгласно чл. 51Чл. 51. ⚖️ Практика (43) Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически. Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди. от ЗЗД подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Размерът на следващото се за причинените неимуществени вреди обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на него, се определят на принципа на справедливостта. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. от ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, настъпилият вредоносен резултат, възрастта на увредения, общественото му положение. Съдът като взе предвид приетото по делото заключение на вещите лица, съгласно което „кръвопреливането на М. Т. М. е било абсолютно необходимо и животоспасяващо”, като се сочи, че „налице е била спешна нужда от кръвопреливане при хемоглобин 60, тъй като следващия етап е преданемична кома, кома и смърт”, както и свидетелски показанията на св. Г. Х., която заявява, че „при постъпване на пациента съм пуснала искане за кръвопреливане на следващия ден 13.09.2009 г.”, и „на нашето искане за кръвопреливане имаше отказ, писмен”, както и свидетелски показанията на св. Св. И. „имахме една банка неприкосновен запас, просто за него нямаше кръв, нямаше с кого да се консултирам, аз не мога да дам чуждата кръв на друг пациент”, намира, че събраните по делото писмени и гласни доказателства установяват, че служителите на ответното дружество са проявили противоправно бездействие, като не са оказали медицинска помощ в необходимия обем на пациент в спешно състояние. Съгласно правилата на добрата медицинска практика и видно от заключението на вещите лица хемотрансфузията е била абсолютно наложителна и спешна при стойностите на пациента 66 г/л. Преценката на приемащия лекар и назначеното лечение е правилно и адекватно. Последващия отказ и противоправно бездействие по извършване на тази манипулация драстично намалява шансовете за удължаване на живота на пациента и подобряване на неговото състояние. По делото се установи, че организацията на работа в Отделението по трансфузионна хематология при ответното дружество е изключително порочна в почивните дни - отправените искания от лекар се преценяват от лаборант, което е довело до степен на противоправност, медицинският лаборант да взема решение дали е спешно или не едно искане. Установи се по делото, че наследодателят на ищците е починал в болничното заведение след влошаване на показанията, при които е приет. В резултат на неговата загуба ищците продължават да изпитват отчаяние и мъка, за което се събраха гласни доказателства на св. М. и св. Д.. Проявеното грубо отношение от част от медицинския персонал в ответното дружество също е рефлектирало негативно и допълнително натоварило психически и емоционално ищците, които са търсили медицинска помощ за своя баща и съпруг. Безспорно на ищците са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, които са пряка и непосредствена последица от увреждането резултат от бездействието на служители на ответника, поради което искът с правно основание чл. 51 вр. чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. от ЗЗД е доказан по своето основание.

По отношение на претендирания размер и направеното от ответника възражение съдът, намира, че са налице предпоставките на чл. 51 ал. 2Чл. 51. ⚖️ Практика (43) Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически. Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди. от ЗЗД и обезщетението следва да бъде намалено, с оглед данните по делото, че увреденият и неговите син и съпруга с поведението си са допринесли за настъпването на вредите, като им е било известно заболяването му последен стадий на Миелодиспластичен синдром от м. март 2009 г., пациентът не е бил диспансеризиран, няма данни да е ходил на контролни прегледи за проследяване на болестта, нито да са му правени кръвопреливания, което е било необходимо за лечението му и в неговия случай животоподдържащо, като съпричиняването се определя в размер на 50%. На осн. чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. от ЗЗД съдът намира, че обезщетението за причинените неимуществени вреди следва да бъде определено в размер на по 2500 лв., за всеки един от ищците, изразяващи се в претърпени болки и страдания и в този размер исковете следва да се уважат, а в останалата част до претендираните общо 5000 лв. следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан. Сумите следва да се присъдят ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане. На осн. чл.78, ал.1Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска, които съдът приема за доказани в размер на 3740 лв., от които 2000 лв. държавна такса, 420 лв. депозит за вещо лице, 20 лв. депозит за свидетел и 1300 лв. адвокатски хонорар заплатен от ищеца М., като определя и на осн. чл. 38 ал. 2 от ЗА адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищцата М. в размер на 1280 лв. или общо разноските са 5020 лв., от които следва ответника да бъде осъден да заплати 502 лв. На осн. чл. 78 ал. 3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК ищците следва бъдат осъдени да заплатят направените по делото разноски на ответника съразмерно с отхвърлената част от иска, които съдът приема за доказани в размер на 4020 лв., от които 460 лв. депозит за вещо лице и 3560 лв. юрисконсултско възнаграждение, като съдът, с оглед направеното възражение за прекомерност намира, че следва да бъде намалено юрисконсултското възнаграждение от 3560 лв. на 2030 лв., съобразно наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения или общо разноските са 2490 лв., от които следва да бъдат осъдени да заплатят 2241 лв. По компенсация ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника сумата 1739 лв. или по 869,50 лв. всеки един от тях.

Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ –РУСЕ”АД, ЕИК 117505556, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Независимост”2, представлявано от д-р И. Х. С. – Изпълнителен Директор ДА ЗАПЛАТИ на осн. чл. 45 вр. чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД на М.М.М., ЕГН **********, с адрес: *** сумата 2500 лв. /две хиляди и петстотин лева/ неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания; преживени в резултат от лекарска небрежност на длъжностни лица при ответното дружество по повод изпълнението на техните задължения, довели до смъртта на М. Т. М. – негов баща, поч. на 14.09.2009 г., ведно със законната лихва върху дължимата главница от деня на завеждането на исковата молба до окончателното й изплащане, като отхвърля претенцията в останалата част до предявените 25 000 лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ –РУСЕ”АД, ЕИК 117505556, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Независимост”2, представлявано от д-р И. Х. С. – Изпълнителен Директор ДА ЗАПЛАТИ на осн. чл. 45 вр. чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД на Е.Н.М., ЕГН **********, с адрес: *** сумата 2500 лв. /две хиляди и петстотин лева/ неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания; преживени в резултат от лекарска небрежност на длъжностни лица при ответното дружество по повод изпълнението на техните задължения, довели до смъртта на М. Т. М. – неин съпруг, поч. на 14.09.2009 г., ведно със законната лихва върху дължимата главница от деня на завеждането на исковата молба до окончателното й изплащане, като отхвърля претенцията в останалата част до предявените 25 000 лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА М.М.М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ –РУСЕ”АД, ЕИК 117505556 сумата 869,50 лв. лв./осемстотин шестдесет и девет лева и 50ст./, направени по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, по компенсация.
ОСЪЖДА Е.Н.М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ –РУСЕ”АД, ЕИК 117505556 сумата 869,50 лв. лв./осемстотин шестдесет и девет лева и 50ст./, направени по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, по компенсация. Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на страните. РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, седми граждански състав, в публично съдебно заседание на девети ноември, две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ДИМИТРОВА при секретаря Е.Д., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 5428 по описа за 2015