Решение № 1684/05.08.2014 ГД № 213/2014 АпС София

РЕШЕНИЕ № 1684/05.08.2014 ГД № 213/2014 АпС София Гражданско дело № 213/2014 г., разгледано от Апелативен съд. Предмет на спора са твърдения за пропуск при спешно състояние. Съдът УВАЖАВА иска и присъжда обезщетение.

Производството е по реда на чл. 258Чл. 258. ⚖️ Практика (4) (1) Решенията на районните съдилища подлежат на обжалване пред окръжните съдилища, а решенията на окръжните съдилища като първа инстанция - пред апелативните съдилища. (2) Жалба може да се подаде срещу цялото решение или срещу отделни негови части. Срок за въззивно обжалване и следващите от ГПК и е образувано по повод на въззивна жалба с вх. № 2 682/21.12.2 013 година, подадена от Ищец: Илия Масларски срещу решение № 493/22.11.2013 година постановено по гр. д. № 464/2013 година по описа на Окръжен съд София, гражданско отделение, втори първоинстанционен състав, с което е ОТХВЪРЛЯн предявения от него срещу МБАЛ Самоков ЕООД иск с правно основание чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД за сумата от 60 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него, вследствие на неправилно лечение, неимуществени вреди. С жалбата е поискано решение да бъде отменено и да се постанови ново, с което предявения иск да бъде уважен.

Ответник: по въззивната жалба МБАЛ [фирма] [населено място] е подал отговор на същата, който е изразил становище, че същата е неоснователна и като такава трябва да бъде оставена без уважение, а обжалваното с нея решение потвърдено. Жалбоподателят е бил уведомен за обжалваното решение на 09.12.2 013 година, като подадената от него въззивна жалба е с вх. № 2 682/21.12.2 013 година, поради което е подадена в предвидения от чл. 259, ал. 1Чл. 259. ⚖️ Практика (481) (1) Жалбата се подава чрез съда, който е постановил решението, в двуседмичен срок от връчването му на страната. (2) Срокът за въззивно обжалване се прекъсва с подаването на молба за правна помощ и не тече, докато молбата се разглежда. (3) От влизането в сила на решението за отхвърляне на молбата по ал. 2 започва да тече нов срок, а в случай на уважаването и новият срок започва да тече от връчването на първоинстанционното решение на назначения служебен адвокат. (4) Подаването на следваща молба за правна помощ не спира и не прекъсва срока за въззивно обжалване. Съдържание на въззивната жалба от ГПК преклузивен срок за обжалване и отговаря на формалните изисквания на чл. 260Чл. 260. ⚖️ Практика (382) Жалбата съдържа: 1. името и адреса на страната, която я подава; 2. означение на обжалваното решение; 3. указание в какво се състои порочността на решението; 4. в какво се състои искането; 5. новооткритите и новонастъпилите факти, които жалбоподателят иска да се вземат предвид при решаването на делото от въззивната инстанция, и точно посочване на причините, които са му попречили да посочи новооткритите факти; 6. новите доказателства, които жалбоподателят иска да се съберат при разглеждане на делото във въззивната инстанция, и излагане на причините, които са му попречили да ги посочи или представи; 7. подпис на жалбоподателя. Приложения към жалбата и чл. 261Чл. 261. ⚖️ Практика (4) (2) В срока за отговор насрещната страна може да подаде насрещна въззивна жалба. Насрещната въззивна жалба трябва да отговаря на изискванията за въззивна жалба. (3) Съдът проверява редовността на насрещната въззивна жалба съгласно от ГПК. Въззивната жалба е подадена от надлежна страна, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Софийският апелативен съд, преценявайки събраните по делото доказателства, по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3Чл. 235. ⚖️ Практика (31) (1) Решението се постановява от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. (2) Съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. (3) Съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. (4) Решението заедно с мотивите към него се изготвя в писмена форма. (5) Съдът обявява решението си с мотивите най-късно в едномесечен срок след заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Решението се обявява в регистъра на съдебните решения, който е публичен и всеки има право на свободен достъп до него. Съдържание на решението от ГПК и при спазване на чл. 269Чл. 269. ⚖️ Практика (69) Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Решение при нищожно и недопустимо първоинстанционно решение, изр. 2 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното:

От заключението на изслушаната по делото единична съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) с вещо лице д-р В. С. В. се установява, че И. И. М. страда от „хроничен остеомиелит“ на лявата тазобедрена става. По своето естество това заболяване представлява гнойно възпаление на стави и кости, дължащо се в повечето случаи на „стафилококус ауреус”, което много трудно се овладява с лечение и острата фаза обикновено преминава в хронична с дълъг латентен период, като периодично екзацебира (възстановява се гнойна фистула). Това определение е повторено и в заключението на изслушаната по делото тричленна съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) с вещи лица д-р Д. К. К., д-р Л. Г. А. и д-р П. И. П. От заключението на изслушаната по делото единична съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) се установява, че към 03.12.2 012 година походката на И. И. М. е силно затруднена като се придвижва с две помощни средства „канадки“. Движенията в лявата тазобедрена става са почти невъзможни и силно болезнени, а тези в лявото коляно са силно ограничени като флексията е до 15º. Налице е оперативен белег с дължина 20.00 сантиметра и латерално разположен на неего още един с дължина 8.00 сантиметра. В горната част на първия от тях се вижда фистула с гнойна секреция, а самия ляв крак е скъсен със 6.00 сантиметра. Същевременно от допълнението към заключението на изслушаната по делото тричленна съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), намиращо се на лист 342-ри от делото, се установява, че това скъсяване е за сметка на изконсумираните глави и шийка на лявата тазобедрена става. Същата е в анкилоза, без активни движения, с 10º пасивна флексия и екстензия. Възможната минимална флексия на лявото коляно е в рамките 0-20º. При изследването, извършено 29.11.2 012 година в Клиниката по „Образна диагностика“ при УМБАЛСМ Пирогов [населено място], се установява дълъг около 6.10 сантиметра фистулен вход, с ширина около 0.50 метра, проследяващ се към тазобедрената става. Освен това от средната трета на тази фистула се наблюдават нагънати неправилни ходове разположени латерално към мекотъканните структури. В дълбочина, около ставата, също са налице множество неправилни разклонения с ход към медиално.

И. И. М. твърди, че това му състояние се дължи на виновно поведение на длъжности лица на МБАЛ [фирма] [населено място]. Видно от оперативен протокол № 123/25.07.2 007 година на Отделение по „Ортопедия и травматология“ при МБАЛ [фирма] [населено място] И. М. е претърпял оперативна интервенция в посоченото лечебно заведение. На 22.07.2 007 година М. е претърпял битов инцидент, при който е получил фрактура на лявата тазобедрена става, без съществена дислокация. Фрактурата е била нестабилна и в проксималната част на бедрената кост, като е бил необходим продължителен период на имобилизация. След поставянето на директната екстензия фрагментите на фрактурата са били в добра позиция, но за поддържането им са се нуждаели от фиксиране с остеосинтезен материал. Затова на 25.07.2 007 година е била извършена оперативна интервенция. При нея след въвеждането на И. И. М. в обща анестезия чрез латерален достъп е достигнато до фрактурата на бедрената кост и е коригирано положението на фрагментите под рентгенов контрол. Била е имплантирана 135º DHS плака с необходимият за това инструментариум и същата е била фиксирана с 4 броя АО винта. Раната е била зашита послойно след поставянето на редов дренаж и е била направена стерилна превръзка. На 01.08.2 007 година И. И. М. е изписан от лечебното заведение като в епикризата е отбелязано, че се намира в добро общо и подобрено локално състояние. Оплаквал се е от слаби болки в областта на раната и е бил субфебрилен.

На 03.08.2 007 година И. И. М. отново е постъпил в МБАЛ [фирма] [населено място] като се е оплаквал от силни болки в оперирания крак и висока температура. Установени са клинични данни за мекотъканен инфилтрат. Съгласно заключението на изслушаната по делото тричленна съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) е чрез пункция, извършена чрез общоприетата процедура за дезинфекция на кожата в областта на зарасналия оперативен разрез е взета проба за изследване. П. метод за вземане на пробата е отговарял на изискванията за получаване на достоверен резултат от микробиологичното изследване. Били са аспирирани 30 милилитра кръвениста течност без видими белези на гной. Видно от оперативен протокол № 131/04.08.2 007 година на Отделение по „Ортопедия и травматология“ при МБАЛ [фирма] [населено място], намиращ се на лист 144-ти от делото, на 04.08.2 007 година е била извършена оперативна интервенция, при която през кожен дъговиден разрез е достигнато до областта на формацията и е извършено екстерпация на организиран хематом, получен преди около два дни, дебримен и лаваж. В резултат на микробиологичното изследване на 10.08.2 007 година е изолиран „алфа стрептокок“, който е бил чувствителен към дванадесет от изследваните тринадесет антибактериални средства. Видно от обясненията на вещото лице д-р Любена Г. А., дадени в съдебното заседание, проведено на 24.10.2 013 година първоначално е взет материал за микробиологично изследване, а няколко дни пое взета хемокултура. През времето на втория си престой в МБАЛ [фирма] [населено място] е бил третиран с антибиотична комбинация от медоцеф, гентамицин, пеницилин, флажил и нистатин. Съгласно заключението на изслушаната по делото тричленна съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) прилаганата терапия е била ефективна към изолирания причинител. Това се установява и от получения по-късно негативен резултат от изследването на хемокултура от 14.08.2 007 година, което означавало, че инфекцията е овладяна и не се е генерализирала. Същевременно на 14.08.2 007 година е направена консултация с доц. П.-консултант от Клиниката по гнойно-септична хирургия, който е дал указания за ежедневни превръзки с йодасепт и марлен дренаж на раната.

На 30.08.2 007 година И. И. М. е напуснал МБАЛ [фирма] [населено място] по собствено желание и е бил приет в Клиниката по хирургия при Медицинския институт на МВР [населено място]. На 01.09.2 007 година е била извършена оперативна интервенция изразяваща се некректомия на девитализираните тъкани. Бил е установен дълбок фистулен вход, който е наложил извършването на контраинцизия и дренаж. Раната е била с атонични ръбове и вяли гранулации, като е изтичал гноевиден секрет. В обясненията на вещото лице д-р Л. Г. А., дадени в съдебното заседание, проведено на 24.10.2 013 година се установява, че през целия период на пребиваване в Клиниката по хирургия при Медицинския институт на МВР [населено място] И. М. е бил трайно афебрилен, като е имало само два температурни върха. При М. е била налице инфекция на меките тъкани, а по отношение на нея е записано, че е направена промивка само с кислородна вода, че гранулациите на тъканта са свежи и, че е изтекла бистра жълтеникава течност. Това давало основание да се приеме, че е не е имало друга инфекция освен мекотъканната такава. Същевременно в Клиниката по хирургия при Медицинския институт на МВР [населено място] не е извършвано микробиологично изследване, а е приложено това на МБАЛ [фирма] [населено място]. Самата раната е оставена на вторично заздравяване и според свидетелски показанията на разпитаната по делото свидетелка И. Г. М. се е затворила след около девет месеца.

Диагнозата, с която И. И. М. е бил изписан при второто си пребиваване в МБАЛ [фирма] [населено място] и от Клиниката по хирургия при Медицинския институт на МВР [населено място] е „флегмона фем. син“. Видно от заключението на изслушаната по делото тричленна съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) това е мекотъканен отток около гнойно възпаление, в случая на бедрото и коляното. Тази диагноза обаче не ангажира костта, а единствената диагноза, която ангажира костта във възпалителния процес е остеомиелит. Последната диагноза е поставена за първи път в УМПБАЛ [фирма] [населено място], където И. И. М. е бил приет на 06.01.2 009 година, т. е. шестнадесет месеца след изписването си от Клиниката по хирургия при Медицинския институт на МВР [населено място], което е станало на 14.09.2 007 година. Видно от записания в епикризата ортопедичен статус левия долен крайник на М. е бил скъсен с 4.00 сантиметра, движенията в лявата тазобедрена става са били затруднени и болезнени, а също така е имало две фистули в областта на трохантерния масив. Била е премахната поставената в МБАЛ [фирма] [населено място] плака и е било предприето антибиотично лечение и жалбоподателят е бил изписан на 14.01.2 009 година. Бил е взет материал за антибиограма и е изолиран „Стафилококус ауреус“. Впоследствие за периода 14.04.2 010 година до 22.04.2 010 година И. И. М. е бил на лечение в МБАЛ [фирма] [населено място] и за периодите от 23.08.2 010 година до 01.09.2 010 година и от 01.09.2 011 година до 07.09.2 011 година в УМБАЛСМ [фирма] [населено място].

Във връзка с установеното по-горе както заключенията на изслушаните по делото единична и тричленна съдебно-медицински експертизи (СМЕ) не се различават в становището, че извършената на 25.07.2 007 година в МБАЛ [фирма] [населено място] самата оперативна интервенция е извършена съобразно установените правила и медицински стандарти, като не са допуснати нарушения или отклонения от тях. Двете експертизи не се различават помежду си по отношение на посочените в тях факти. Налице е разминаване между двете по отношение на изводите, които са направени въз основа на тези факти. Тези изводи са свързани с това дали сегашното здравословно състояние на М. е следствие на проведеното в МБАЛ [фирма] [населено място] първоначално лечение или не. Това е въпрос, който е относим към доказването на причинно-следствена връзка между двата факта и подлежи на установяване от съда, въз основа на посочените от вещите лица факти за лечението и престоя на жалбоподателя в лечебното заведение и медицинските връзки между тези факти. При преценката дали съществува причинно-следствена връзка обаче съдът не е обвързан от извода на вещите лица за това, а трябва да извърши собствена преценка на доказателствата.

Установено е от заключенията и на двете изслушани по делото съдебно-медицински експертизи (СМЕ), че при извършената в МБАЛ [фирма] [населено място] оперативна интервенция е допуснато инфектирането на меките тъкани около раната с „алфа стрептокок“, който е предизвикал мекотъканна инфекция, заради която И. И. М. е трябвало да постъпи отново на болнично лечение. При това е безспорно установено, че тази инфекция е настъпила при първоначалния престой на М. в МБАЛ [фирма] [населено място]. Това е видно не само от заключенията на изслушаните по делото единична и тричленна съдебно-медицински експертизи (СМЕ), а и от краткия период между изписването на М. от лечебното заведение на 01.08.2 007 година и повторното му приемане на 03.08.2 007 година. Този период от време е недостатъчен за да се развие инфекцията, освен ако същата не е започнала в един по-ранен момент, а именно по времето на първоначалния престой на жалбоподателя в МБАЛ [фирма] [населено място].

От събраните по делото доказателства се установява, че предприетите от МБАЛ [фирма] [населено място] действия по установяването на инфекцията, нейния причинител и предприетото лечение са адекватни и съответно на изолирания причинител. Последният е бил „алфа стрептокок“, който е бил чувствителен към дванадесет от изследваните тринадесет антибактериални средства. Затова и инфекцията се е повлияла от предприетото в МБАЛ [фирма] [населено място] лечение, а и от това продължило в Клиниката по хирургия при Медицинския институт на МВР [населено място]. Според свидетелски показанията на разпитаната по делото свидетелка И. Г. М. оперативната рана на жалбоподателя от предприетото лечение на мекотъканната инфекция се е затворила около девет месеца след изписването на същия от Клиниката по хирургия при Медицинския институт на МВР [населено място], което е станало на 14.09.2 007 година. Същевременно състоянието на М. се е влошило около шестнадесет месеца след тази дата, което е наложило постъпването му в УМПБАЛ [фирма] [населено място]. Именно в това лечебно заведение е поставена и диагнозата „хроничен остеомиелит“ на лявата тазобедрена става, като за причинител на заболяването е установен „Стафилококус ауреус“.

При това изследване обаче не е установен причинителя на мекотъканната инфекция „алфа стрептокок“ и обратното „Стафилококус ауреус“ не е установен при лечението на мекотъканната инфекция. Двата причинителя се установяват с едни и същи методи на изследване, като дори „стафилококите“ са по-лесни за откриване от „стрептококите“. Затова обстоятелството, че при изследването в УМПБАЛ [фирма] [населено място] не е установен „алфа стрептокок“ сочи на обстоятелството, че предизвиканата от него мекотъканна инфекция е била овладяна и последствията от нея са били преодолени.

Същевременно е налице последващо външно инфектиране на раната със „Стафилококус ауреус“, което се е насложило допълнително и е довело до поставената в УМПБАЛ [фирма] [населено място] диагноза „хроничен остеомиелит“ на лявата тазобедрена става. Няма обаче доказателство, че това се дължи на действия на служители на МБАЛ [фирма] [населено място]. Ако заразяването със „Стафилококус ауреус“ е било допуснато при лечението на М. в МБАЛ [фирма] [населено място], то това причинител би трябвало да бъде изолиран заедно с установения „алфа стрептокок“, тъй като както се посочи по-горе двата се установяват, чрез един и същи способ. Видно от заключението на изслушаната по делото тричленна съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) е възможно тази инфекция да настъпи при осъществяване на манипулациите по превръзките на раната. Видно от показанията на разпитаната по делото свидетелка до определен момент тези превръзки са се извършвали от наети от семейството медицински сестри, а впоследствие от самата нея.

Затова по делото липсват категорични доказателства, които да установят действия на служители на МБАЛ [фирма] [населено място], които да са в причинно-следствена връзка с инфекцията на И. И. М. със „Стафилококус ауреус“ и последствията от нея. Доказването на такива действия и причинно-следствена връзка по силата на чл. 154, ал. 1Чл. 154. ⚖️ Практика (6) За задълженията на потребителите - неизправни длъжници, и на асоциацията по чл. 151, ал. 1 към топлопреносното предприятие може да се издаде заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер. За задълженията на потребителите с въведена система за дялово разпределение - неизправни длъжници, трябва да е изготвена изравнителна сметка за съответната година, за която е задължението." 3. В чл. 184 думите "събират вземанията си за природен газ от неизправни длъжници по реда на чл. 237, буква "к" от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечения от сметките" се заменят с "поискат издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс за вземанията си за доставка на природен газ независимо от техния размер". 23. В Закона за задълженията и договорите (обн., ДВ, бр. 275 от 1950 г.; попр., Изв., бр. 2 от 1950 г.; изм., бр. 69 от 1951 г., бр. 92 от 1952 г.; ДВ, бр. 85 от 1963 г., бр. 27 от 1973 г., бр. 16 от 1977 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 30 от 1990 г., бр. 12 и 56 от 1993 г., бр. 83 и 104 от 1996 г., бр. 83 и 103 от 1999 г., бр. 34 от 2000 г., бр. 19 от 2003 г., бр. 42 и 43 от 2005 г., бр. 36 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 37 думите "с нотариално заверен подпис" се заменят със "с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, извършени едновременно". 2. Член 160 се изменя така: " от ГПК е в тежест на И. И. М. и при липсата на доказателства в тази насока, той трябва да понесе неблагоприятните последици от това.

Що се отнася до последиците от мекотъканната инфекция трябва да се приеме, че те са преодолени и последващите здравословни проблеми на М. се дължат на последваща инфекция, за която обаче МБАЛ [фирма] [населено място] не може да бъде държано отговорно. Отговорност на МБАЛ [фирма] [населено място] не би могла да възникне и поради обстоятелството, че не е отстранило остеосинтезния материал, тъй като видно от заключенията на изслушаните по делото единична и тричленна съдебно-медицински експертизи (СМЕ), при мекотъканна инфекция такова отстраняване не се налага, а се предприемат действия по овладяване на инфекцията и спасяване на материала. Едва при поставената в УМПБАЛ [фирма] [населено място] диагноза остеосинтезния материал подлежи на премахване, тъй като подпомага по-нататъшното развитие на инфекцията.

Предвид на всичко изложено по-горе не са налице основания за ангажиране на отговорността на МБАЛ [фирма] [населено място] за претендираното от И. И. М. обезщетение за неимуществени вреди. С оглед на горното обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такова трябва да бъде потвърдено. Предвид изхода на делото И. И. М. ще трябва да заплати на МБАЛ [фирма] [населено място] сумата от 1 500.00 лева разноски по делото.

По изложените съображения апелативният съд, Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 493/22.11.2 013 година постановено по гр. д. № 464/2 013 година по описа на Окръжен съд София, гражданско отделение, втори първоинстанционен състав.

ОСЪЖДА И. И. М. от [населено място], [улица], с ЕГН [ЕГН] да заплати на МБАЛ [фирма] [населено място], [улица] сумата от 1 500.00 лева разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, пред Върховния касационен съд на Република България, в едномесечен срок от връчването му на страните.

Софийският апелативен съд, гражданска колегия, 7-ми състав в публичното заседание на 07.04.2 014 (седми април две хиляди и четиринадесета) година в състав:
Председател: Даниела Дончева
Членове: Д. Д. Г. Н.
при участието на секретаря НИНА ВЬОНГ, като разгледа докладваното от съдията Д. Д. гр. дело № 213, по описа за 2 014 година