Решение № 20004304/07.01.2021 ГД № 11304/2018 СРС

РЕШЕНИЕ № 20004304/07.01.2021 ГД № 11304/2018 СРС Гражданско дело № 11304/2018 г., разгледано от Районен съд. Предмет на спора са твърдения за неправилно лечение ( Лекарска грешка ) . Съдът УВАЖАВА иска и присъжда Обезщетение .

Ищец: Производството е образувано по предявени от МБАЛ [Свети Николай Чудотворец ЕООД гр. Лом срещу НЗОК иск с правно основание чл.79 ал.1Чл. 79. ⚖️ Практика (68) Ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. Когато се иска обезщетение вместо изпълнение, длъжникът може да предложи първоначално дължимото заедно с обезщетение за забавата, ако кредиторът има още интерес от изпълнението. предл.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 9446,00 лв. и представляваща разходи за изпълнена, но незаплатена болнична дейност по клинични пътеки в периода 01.04.2017г. – 31.05.2017г. /4144,00 лв. – за м. април 2017г. и 5302,00 лв. – ца м. май 2017г./ по договор № 120219/23.05.2017г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане и мораторна лихва за забава в размер на 1595,73 лв. за периода 01.06.2017г. – 25.02.2019г.

Ищецът твърди, че в качеството си на лечебно заведение по смисъла на чл.9Чл. 9. ⚖️ Практика (10) (2) (Нова - ДВ, бр. 65 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Националната здравноосигурителна каса може да сключи договори с лечебните заведения за извънболнична помощ по ал. 1, т. 3 за специалностите, заети от специалисти по ал. 1, ако са изпълнени условията на чл. 62 от Закона за здравното осигуряване. Преценката за недостатъчност се прави от директора на регионалната здравна инспекция. (3) (Нова - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) Преценката за недостатъчност по ал. 1, т. 1 и ал. 2 се извършва в зависимост от потребностите от медицинска помощ съгласно Националната здравна карта. (4) (Нова - ДВ, бр. 72 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 18 от 2018 г., в сила от 27.02.2018 г.) В случаите по ал. 1, т. 1 и ал. 2 директорът на регионалната здравна инспекция определя и минимален брой часове, но не по-малко от 5 часа седмично, в които лекарите и лекарите по дентална медицина следва да работят в лечебните заведения по ал. 1, т. 1 и 3. (5) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2020 г., в сила от 16.06.2020 г.) За целите на сключването на договор в случаите по ал. 1, т. 1 и ал. 2 директорът на районната здравноосигурителна каса изисква служебно от директора на съответната регионална здравна инспекция извършването на преценка за недостатъчност. Директорът на регионалната здравна инспекция извършва преценка и изпраща по служебен път удостоверение относно наличието или липсата на недостатъчност от съответните специалисти в 14-дневен срок от постъпването на искането. от ЗЛЗ е сключил договор с ответника за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, по силата на който ответникът се задължава да заплаща извършената и отчетена медицинка помощ в срок до 30- то число на месеца, следващ отчетния и не е изпълнил това си задължение за заплащане на пълния размер на цената на отчетената съобразно правилата на договорите медицинка дейност за м. април и май 2017г.; ищецът твърди, че отказът на ответника за надвишени лимити за съответната медицинска дейност се основава на нищожни разпоредби както в договора, така и в допълнителните споразумения към него и съответните приложения, поради противоречие със закона – чл.35Чл. 35. ⚖️ Практика (106) (1) (Предишен текст на чл. 35 - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) Задължително осигурените имат право: 1. (изм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) да получават медицинска помощ в обхвата на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК; 2. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) да избират лекар от лечебно заведение за първична медицинска помощ, сключило договор с РЗОК; 3. на спешна помощ там, където попаднат; 4. да получават информация от РЗОК за договорите, сключени от нея с изпълнителите на медицинска помощ; 5. да участват в управлението на НЗОК чрез свои представители; 6. да подават жалби пред директора на съответната РЗОК при нарушения на закона и на договорите; 7. (нова - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) да получат документ, необходим за упражняване на здравноосигурителните им права в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност; 8. (нова - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 03.01.2014 г.) на трансгранично здравно обслужване по реда на глава втора, раздел ХІІ. (2) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) Задължително осигурените лица имат право да подават жалби пред директора на съответната РЗОК, когато не са удовлетворени от медицинските дейности, свързани с оказаната медицинска помощ. Жалбата се подава по реда на глава втора, раздел X, като в нея се описват причините и се посочва най-малко едно от следните основания: 1. отчетена, но неизвършена медицинска дейност; 2. качество на медицинската помощ, което не съответства на критериите за качество, определени в националните рамкови договори; 3. отказан достъп до медицинска документация; 4. получени от изпълнител на медицинска или дентална помощ суми без правно основание. от ЗЗО, чл.4Чл. 4. ⚖️ Практика (65) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 14. (1) Механизмът, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, и методиката за прилагането му по чл. 45, ал. 31 от Закона за здравното осигуряване за 2026 г. се приемат до един месец от деня на обнародването на този закон в "Държавен вестник" и влизат в сила от 1 януари 2026 г. (2) Механизмът и методиката за прилагането му по ал. 1 съдържат и следните критерии за определяне на конкретните суми, подлежащи на възстановяване от всеки притежател на разрешение за употреба или от негов упълномощен представител на лекарствени продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване: 1. ръст на разходите на НЗОК за лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване на съответния притежател на разрешение за употреба или негов упълномощен представител за 2026 г. спрямо предходната година, изчислен след приспадане на всички договорени по реда на Закона за здравното осигуряване отстъпки, и 2. дял на разходите на НЗОК за лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване на съответния притежател на разрешение за употреба или негов упълномощен представител от общите разходи на НЗОК за лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване, изчислен след приспадане на всички договорени по реда на Закона за здравното осигуряване отстъпки. (3) Договорите по чл. 45, ал. 22 и 33 от Закона за здравното осигуряване за 2026 г. се сключват, а сключените до обнародването на този закон в "Държавен вестник" договори се допълват относно прилагането на механизма и методиката по ал. 1 спрямо лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване до един месец от деня на обнародването на механизма и методиката по ал. 1 в "Държавен вестник". (4) Лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване, за които не са сключени договори или допълнителни споразумения в срока по ал. 3, не се заплащат от НЗОК. За тези лекарствени продукти за периода на заплащането им от НЗОК през 2026 г. се дължат на НЗОК отстъпките, договорени при провеждане на задължителното централизирано договаряне на отстъпки за 2026 г., и се прилагат действащите през периода до обнародването на този закон в "Държавен вестник" механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, и методиката за прилагането му. (5) Притежателите на ... и чл.5Чл. 5. ⚖️ Практика (40) Задължителното здравно осигуряване се осъществява на принципите на: 1. (доп. - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) задължително участие при набирането на вноските; 2. (изм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) участие на държавата, осигурените и работодателите в управлението на НЗОК; 3. солидарност на осигурените при ползването на набраните средства; 4. отговорност на осигурените за собственото им здраве; 5. равнопоставеност при ползването на медицинска помощ; 6. (нова - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) равнопоставеност на изпълнителите на медицинска помощ при сключване на договори с РЗОК; 7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) самоуправление на НЗОК; 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) договаряне на взаимоотношенията между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ; 9. (нова - ДВ, бр. 107 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК; 10. (нова - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) свободен избор от осигурените на изпълнители на медицинска помощ; 11. (предишна т. 8, доп. - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) публичност в дейността на НЗОК и публичен контрол върху извършваните от нея разходи. Раздел II. Национална здравноосигурителна каса от ЗЗО, чл.47Чл. 47. ⚖️ Практика (9) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) Закупуването на оказаната на осигуреното лице медицинска помощ се извършва от РЗОК, като средствата се превеждат на предоставилия я изпълнител. от ЗЗО и чл.28Чл. 28. ⚖️ Практика (10) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2010 г., в сила от 10.08.2010 г.) Първостепенен разпоредител със средствата на НЗОК е управителят на НЗОК, а директорите на РЗОК са второстепенни разпоредители с тях. от Конституцията, а именно- надвишен месечен лимит; При условията на евентуалност претендира неизплатената част от претендираните медицински разходи на основание – неоснователно обогатяване за ответника. Претендира присъждане и на направените по делото разноски.

Ответник: Ответникът в отговора на исковата молба оспорва наличието на основание за заплащане на претдираните суми, напротив - налице са основания за отхвърляне на заплащане на основание разпоредбите в договора и ЗЗО, а именно – на предварително определените лимити; твърди се, че няма решение на Надзорния съвет на НЗОК за заплащане на дейност, надвишаваща предварително определените лимити, поради което и претендираните суми не се дължат.

Мотиви Съдът, като взе предвид направените доводи и обсъди събраните по делото Доказателства по отделно и тяхната съвкупност по реда на чл.235Чл. 235. ⚖️ Практика (31) (1) Решението се постановява от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. (2) Съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. (3) Съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. (4) Решението заедно с мотивите към него се изготвя в писмена форма. (5) Съдът обявява решението си с мотивите най-късно в едномесечен срок след заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Решението се обявява в регистъра на съдебните решения, който е публичен и всеки има право на свободен достъп до него. Съдържание на решението от ГПК, приема за установено следното : По основателността на исковете с правно основание чл. 79 ал.1Чл. 79. ⚖️ Практика (68) Ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. Когато се иска обезщетение вместо изпълнение, длъжникът може да предложи първоначално дължимото заедно с обезщетение за забавата, ако кредиторът има още интерес от изпълнението. от ЗЗД вр. чл. 266 ал.1Чл. 266. ⚖️ Практика (5) Поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа. Ако възнаграждението е уговорено по единични цени, размерът му се установява при приемането на работата. Ако през време на изпълнението на договора надлежно определената цена на материала или на работната ръка бъде изменена, възнаграждението се съответно изменя, макар и да е било уговорено изцяло. (Ал. 3 отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) от ЗЗД.

По делото е представен договор № 120219/23.05.2017г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки между НЗОК и МБАЛ [фирма] – [населено място]. С договор № 250189/24.02.2015г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки (Договора), сключен между страните, ищецът се е задължил да оказва на здравноосигурените лица по § 2, ал. 1 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2015 г. и на лицата по § 7, ал. 1 от ЗБНЗОК за 2017 г., болнична медицинска помощ по клинични пътеки от приложение № 9 към член единствен на Наредба № 2/2016г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. По силата на същия договор ищецът се е задължил да предоставя БМП клинични пътеки, описани в чл. 1 т.І от Договора. Лечебното заведение е поело задължение да осигурява болнична медицинска помощ на здравноосигурените лица и да не изисква заплащане или доплащане за последната, както и да спазва правата на пациента, установени в Закона за здравното осигуряване и Закона за здравето (чл. 5, т. 1, т. 10. т. 14 от Договора).

Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 3 възложителят се е задължил да заплаща определените с Н. 2017г. между НЗОК и Б. обеми и цени на извършената и отчетена болнична медицинска помощ. Съгласно чл. 19, ал. 1 възложителят заплаща на изпълнителя: 1. / договорената в чл. 1, ал. 1 от договора, извършена и отчетена от изпълнителя болнична медицинска помощ по клинична пътека; 2. / вложените при изпълнение на определени клинични пътеки медицински изделия до съответните стойности, определени в Списък с медицински изделия, които НЗОК заплаща в условията на болнична медицинска помощ. В чл. 20 са посочени цените на клиничните пътеки. Съгласно чл. 33 възложителят заплаща по реда определен в Правилата за условията и реда за прилагане на чл.4 ал.1 ал.2 и ал.3 от ЗБНОЗК за 2017г., приети от НС на НОЗК, като съгласно чл. 45 плащанията на изпълнителя се извършват чрез Р. до 30-то число на месеца, следващ отчетния. В чл. 31 ал.12 т.7 вр. ал.10 вр. чл.37 ал.6 от Договора са предвидени основанията за отхвърляне на заплащане - надвишаваща стойността по чл. . Съгласно чл. 43 ал. 2 т.1 стойността на финансово-отчетните документи не следва да надвишава размера на определените днойности на изпълнителя по реда на чл. 4 от ЗБНЗОК за 2017 г., посочени в приложение № 2. Съгласно чл. 39 отхвърлената от заплащане медицинска дейност, медицински изделия, лекарствени продукти, посочена в месечното известие се заплаща от възложителя, след писмено заявление до възложителя, който има право давземе решение за закупуване на надлимитно извършените дейности, като освен корекция на лимита за съответния месец, може да се внесе корекция в лимита по приложение № 2 с решение на НЗОК. При систематичното тълкуване на чл.43 ал.1 и ал.3 е видно, че отчетените по съответния ред, форма и срокове, предвидени в договора, надмиличитни разходи се заплащатот НЗОК съобразно разпорередбите на Договора /цитирани по- горе/ и Н. 2017г.

По делото са представени и съответните, цитирани в исковата молба допълнителни споразумения към Договора, писма, справки и фактури. От заключението по Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) , което е неоспорено от страните и съдът цени като обективно и компетентно, се установява, че всички медицински дейности предмет на спора са реално извършени от ищеца и то съобразно изискванията на валидните към този момент клинични пътеки и са изцяло в обхвата/предмета на Договора. Следователно безспорно се установи реално извършена медицинска дейност за м. април и май 2017г. от ищеца съобразно Договора, която обаче е над уговорените в същия месечни лимити.

Разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от НАЦИОНАЛЕН РАМКОВ ДОГОВОР ЗА МЕДИЦИНСКИТЕ ДЕЙНОСТИ между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2017 г. регламентира правото на изпълнителите на медицинска помощ да получат в срок и в пълен размер заплащане за извършените дейности при условията и по реда на сключения между страните договор. Правният ред приравнява съгласуваната воля на закон в отношенията между страните – чл. 20а ал. 1Чл. 20а. ⚖️ Практика (9) (Нов - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили. Договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. ЗЗД. От тази гледна точка съгласуваната воля може да бъде игнорирана само при установено противоречие на утвърден от правния ред по-висш интерес.

Нормата на чл. 52, ал. 2 от Конституцията на Р. България повелява, че здравеопазването на гражданите се финансира при условия и по ред, определени със закон. Съгласно чл. 6, ал. 1Чл. 6. ⚖️ Практика (30) (1) Създава се Национална здравноосигурителна каса като юридическо лице със седалище София и с предмет на дейност - осъществяване на задължителното здравно осигуряване. (2) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., изм. - ДВ, бр. 111 от 2004 г., в сила от 21.12.2004 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2010 г., в сила от 10.08.2010 г.) Националната здравноосигурителна каса се състои от централно управление, районни здравноосигурителни каси и поделения на районните здравноосигурителни каси. Седалищата на районните здравноосигурителни каси се определят съгласно списък, приет от Министерския съвет, а седалищата на техните поделения се определят със заповед на управителя на Националната здравноосигурителна каса. (3) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) Органи на управление на НЗОК са: 1. надзорният съвет; 2. (изм. - ДВ, бр. 62 от 2010 г., в сила от 10.08.2010 г., доп. - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) управителят и двамата подуправители. (4) (Нова - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) Служителите в централното управление, районните здравноосигурителни каси и поделенията на районните здравноосигурителни каси заемат длъжности по служебно или по трудово правоотношение. За служителите по трудово правоотношение се прилага чл. 107а от Кодекса на труда. (5) (Нова - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) За структурните звена на НЗОК по ал. 2 се прилага Законът за администрацията, доколкото друго не е предвидено в този закон. (6) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) Националната здравноосигурителна каса не може да извършва доброволно здравно осигуряване. ЗЗО Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) е държавно учреждение със специфичен предмет на дейност – осъществяване на задължителното здравно осигуряване. По силата на чл. 1, ал. 2Чл. 1. ⚖️ Практика (60) (2) В случаите по ал. 1 управителят на НЗОК ежемесечно, след отчитането на извършените през предходния месец плащания, утвърждава компенсирани промени между трансферите по бюджета на НЗОК. 5. (1) Отстъпките за лекарствените продукти, договорени на основание чл. 45, ал. 10 и 21 от Закона за здравното осигуряване, които се възстановяват пряко на НЗОК от притежателите на разрешения за употреба/техните упълномощени представители, се отчитат в намаление на извършените от НЗОК разходи от средствата по чл. 1, ал. 2, ред 1.1.3.5.4.1. (2) Отстъпките за лекарствените продукти, договорени на основание чл. 45, ал. 11 от Закона за здравното осигуряване, които се възстановяват пряко на НЗОК от притежателите на разрешения за употреба/техните упълномощени представители, се отчитат в намаление на извършените от НЗОК разходи от средствата по чл. 1, ал. 2, ред 1.1.3.5.4. (3) Възстановяваните пряко на НЗОК от притежателите на разрешения за употреба/техни упълномощени представители суми при прилагане на механизма, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК по чл. 45, ал. 31 от Закона за здравното осигуряване, се отчитат в намаление на извършените от НЗОК разходи от средствата по чл. 1, ал. 2, ред 1.1.3.5.4.1. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 11. Сключването на договори и/или на допълнителни споразумения по реда на чл. 59, ал. 1а и 3 от Закона за здравното осигуряване е в рамките на утвърдените стойности по ЗЗО целево формираните средства се разходват за закупуване на здравни дейности, услуги и заплащане на стоки, предвидени в закона, националните рамкови договори и застрахователните договори. По делото не се спори, че отчетените в случая дейности се включват в обхвата на задължителното здравно осигуряване. Съгласно чл. 2, ал. 1Чл. 2. ⚖️ Практика (52) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) Задължителното здравно осигуряване е дейност по управление и разходване на средствата от задължителни здравноосигурителни вноски за закупуване на здравни дейности, което се осъществява от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и от нейните териториални поделения - районни здравноосигурителни каси (РЗОК). Задължителното здравно осигуряване предоставя пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. (2) Набирането на средства от задължителните здравноосигурителни вноски, които се определят със закон, се осъществява от Националната агенция за приходите. (3) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Националната здравноосигурителна каса закупува от изпълнителите на медицинска помощ здравни дейности по ал. 1, определени по вид, обем, цена и съответстващи на критерии за качество и достъпност, в съответствие с този закон. изречение второ ЗЗО задължителното здравно осигуряване предоставя пакет от здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК. В тази насока и чл. 22, ал. 1Чл. 22. ⚖️ Практика (24) (1) (Предишен текст на чл. 22 - ДВ, бр. 102 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Бюджетът на НЗОК е основен финансов план за набиране и разходване на паричните средства на задължителното здравно осигуряване и е отделен от държавния бюджет. (2) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Годишната стойност на разходите за видовете медицинска помощ, изплащана от НЗОК, са неразделна част от бюджета на НЗОК за съответната година. (3) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., отм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) ЗЗО определя бюджета на НЗОК като основен финансов план за набиране и разходване на паричните средства за задължителното здравно осигуряване. Законът гарантира на здравноосигуреното лице право на избор досежно изпълнителя на медицинска помощ – чл. 4, ал. 1Чл. 4. ⚖️ Практика (65) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 14. (1) Механизмът, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, и методиката за прилагането му по чл. 45, ал. 31 от Закона за здравното осигуряване за 2026 г. се приемат до един месец от деня на обнародването на този закон в "Държавен вестник" и влизат в сила от 1 януари 2026 г. (2) Механизмът и методиката за прилагането му по ал. 1 съдържат и следните критерии за определяне на конкретните суми, подлежащи на възстановяване от всеки притежател на разрешение за употреба или от негов упълномощен представител на лекарствени продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване: 1. ръст на разходите на НЗОК за лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване на съответния притежател на разрешение за употреба или негов упълномощен представител за 2026 г. спрямо предходната година, изчислен след приспадане на всички договорени по реда на Закона за здравното осигуряване отстъпки, и 2. дял на разходите на НЗОК за лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване на съответния притежател на разрешение за употреба или негов упълномощен представител от общите разходи на НЗОК за лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване, изчислен след приспадане на всички договорени по реда на Закона за здравното осигуряване отстъпки. (3) Договорите по чл. 45, ал. 22 и 33 от Закона за здравното осигуряване за 2026 г. се сключват, а сключените до обнародването на този закон в "Държавен вестник" договори се допълват относно прилагането на механизма и методиката по ал. 1 спрямо лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване до един месец от деня на обнародването на механизма и методиката по ал. 1 в "Държавен вестник". (4) Лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване, за които не са сключени договори или допълнителни споразумения в срока по ал. 3, не се заплащат от НЗОК. За тези лекарствени продукти за периода на заплащането им от НЗОК през 2026 г. се дължат на НЗОК отстъпките, договорени при провеждане на задължителното централизирано договаряне на отстъпки за 2026 г., и се прилагат действащите през периода до обнародването на този закон в "Държавен вестник" механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, и методиката за прилагането му. (5) Притежателите на ... ЗЗО. Нормата на чл. 4, ал. 1Чл. 4. ⚖️ Практика (65) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 14. (1) Механизмът, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, и методиката за прилагането му по чл. 45, ал. 31 от Закона за здравното осигуряване за 2026 г. се приемат до един месец от деня на обнародването на този закон в "Държавен вестник" и влизат в сила от 1 януари 2026 г. (2) Механизмът и методиката за прилагането му по ал. 1 съдържат и следните критерии за определяне на конкретните суми, подлежащи на възстановяване от всеки притежател на разрешение за употреба или от негов упълномощен представител на лекарствени продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване: 1. ръст на разходите на НЗОК за лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване на съответния притежател на разрешение за употреба или негов упълномощен представител за 2026 г. спрямо предходната година, изчислен след приспадане на всички договорени по реда на Закона за здравното осигуряване отстъпки, и 2. дял на разходите на НЗОК за лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване на съответния притежател на разрешение за употреба или негов упълномощен представител от общите разходи на НЗОК за лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване, изчислен след приспадане на всички договорени по реда на Закона за здравното осигуряване отстъпки. (3) Договорите по чл. 45, ал. 22 и 33 от Закона за здравното осигуряване за 2026 г. се сключват, а сключените до обнародването на този закон в "Държавен вестник" договори се допълват относно прилагането на механизма и методиката по ал. 1 спрямо лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване до един месец от деня на обнародването на механизма и методиката по ал. 1 в "Държавен вестник". (4) Лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване, за които не са сключени договори или допълнителни споразумения в срока по ал. 3, не се заплащат от НЗОК. За тези лекарствени продукти за периода на заплащането им от НЗОК през 2026 г. се дължат на НЗОК отстъпките, договорени при провеждане на задължителното централизирано договаряне на отстъпки за 2026 г., и се прилагат действащите през периода до обнародването на този закон в "Държавен вестник" механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, и методиката за прилагането му. (5) Притежателите на ... от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2017 г. предвижда в рамките на предвидените със закона стойности НЗОК да разпредели финансовия ресурс като определи за всяка районна здравноосигурителна каса годишна обща стойност на разходите, разпределени по месеци. На тази основа районните здравноосигурителни каси да определят стойността на дейностите по договорите с отделните изпълнители на медицинска помощ. Изпълнението на дейностите се контролира помесечно и се коригира на тримесечие в рамките на утвърдените разходи по бюджета на НЗОК. Изпълнението на закона е възложено на органите на управление на НЗОК, а Надзорния съвет е овластен и да приеме и огласи правила за осъществяване на контрол и корекции на първоначално разпределените стойности.

Съгласно мотивите на Решение № 2 от 22.02.2007 г. по к.д.№ 12 от 2006 г. на Конституционния съд, принципите на здравно осигуряване следва да се тълкуват във връзка с разпоредбата на чл. 6 от Конституцията на РБ, установяваща принципи на равенство. Принципът на равенство при ползване на медицинска помощ е установен в чл. 5, т. 5Чл. 5. ⚖️ Практика (40) Задължителното здравно осигуряване се осъществява на принципите на: 1. (доп. - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) задължително участие при набирането на вноските; 2. (изм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) участие на държавата, осигурените и работодателите в управлението на НЗОК; 3. солидарност на осигурените при ползването на набраните средства; 4. отговорност на осигурените за собственото им здраве; 5. равнопоставеност при ползването на медицинска помощ; 6. (нова - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) равнопоставеност на изпълнителите на медицинска помощ при сключване на договори с РЗОК; 7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) самоуправление на НЗОК; 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) договаряне на взаимоотношенията между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ; 9. (нова - ДВ, бр. 107 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК; 10. (нова - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) свободен избор от осигурените на изпълнители на медицинска помощ; 11. (предишна т. 8, доп. - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) публичност в дейността на НЗОК и публичен контрол върху извършваните от нея разходи. Раздел II. Национална здравноосигурителна каса ЗЗО. Ето защо, в случай на възникнала необходимост, всяко задължително здравноосигурено лице е в правото си да се ползва от определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности. В контекста на дължимото равенство всеки нуждаещ се от медицинска помощ следва да има равна възможност за достъп до пакета от здравни дейности и при равни условия – гарантирано плащане с публични средства или по нормативно предписан друг ред, осигуряващ достъпност на здравната услуга, основан на избора на пациента /в този см. и Решение № 8 от 2.04.1998 г. по к.д.№ 3/98 г. на КС/.

В тази връзка е неправилно тълкуването направено от процесуалнията представител на ответника, че въз основа на горните норми е определен лимит, в рамките на който да бъдат осъществени правата на достъп до здравни усуги и съответно предоставени от изпълнителите. Нито ЗЗО, нито НРД за 2017 г. предвиждат възможност изпълнителят на болнична медицинска помощ да поиска и да получи заплащане за извършената „надлимитна дейност“ от друго лице извън НЗОК. Предвид факта, че от една страна, НЗОК е единственият платец на оказаната болнична медицинска помощ и бюджетът на НЗОК се формира от здравноосигурителните вноски на здравноосигурените лица, а от друга на здравноосигурените лица е гарантиран пакет от здравни дейности, то извършената в изпълнение на процесния договор „надлимитна дейност“ също следва да се заплати от НЗОК. От друга страна Договорът не съдържа клауза, която да задължава ищеца като изпълнител на болнична медицинска помощ след изчерпване на лимита да поеме обективно необходимите разходи за лечение на здравноосигурени лица. В договора не е предвидена и възможност, след изчерпване на предварително определените стойности, лечебното заведение да прекрати извършването на възложените му дейности, съответно да отказва прием на пациенти. Напротив, ищецът като изпълнител на медицинска помощ е длъжен да оказва такава на здравноосигурените лица своевременно и съобразно техните нужди, а не когато има достатъчен бюджет за изпълнение на задълженията си.

По делото е безспорно, че за процесния период през 2017 г. ищецът е извършил описаните във отчетите за процесния период болнични услуги на здравноосигурени лица. Ищецът е извършил дейности, изискващи финансиране в размер по-голям от установения в приложение № 2 към договора, но тези дейности също подлежат на заплащане по силата на договора и отчитайки законните права на здравноосигурените лица, които са потърсили лечение през процесния период при ответника, който оказвайки медицинската болнична помощ е изпълнил своите задължения по договора.

Следователно в случай, че извършването на медицинска болнична помощ от ищеца надхвърли уговорените стойности, по отношение на ответника не възниква договорно задължение за заплащането й въз основа на месечните отчети и в сроковете предвидени в договора. За тази осъществена над лимита по договора медицинска дейност и посочена в месечното известие, отчет и заявление /в т. ч. медицински изделия и лекарствени средства/ е предвидено също, че се заплаща, но по друг ред – с решение на НЗОК /чл. 39 от договора/. При систематичното тълкуване на разпоредбите на договора и съответно изясняване действителния смисъл на уговорките вкл. и предвид горенаправеното тълкуване на нормативната разпоредба, договорът между страните не ограничава заплащането на извършената медицинска дейност над определените в него лимити, а свързва това с друг ред за заплащането й като ограничение в това отношение е единствено това да е в съответствие с разпоредбите и в рамките на параметрите по ЗБНОК за 2017 г. /което в случая е налице/. От друга страна обаче невзимането на нарочно решение от НЗОК, не би могло да се приеме като абсолютна пречка за реализиране правото на ищеца да получи плащане на извършената от него надлимитна медицинска дейност по Договора, тъй като това допускане освен нарушаване на всички посочени принципи на здравното осигуряване, би било и допускане груба злоупотреба с права и извличане на благоприятни последици от неправомерно поведение /с тежестта и че държавен орган не изпълнява задълженията си/. Предвид изложеното, съдът приема, че е искът е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен в пълен размер.

Относно иска с правно основание чл.86 ал.1Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. от ЗЗД. Според разпоредбата на чл.84Чл. 84. ⚖️ Практика (39) Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Но ако този ден е изтекъл след смъртта на длъжника, неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата. Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. При задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. от ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, но когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. В настоящият случай, при тълкуване на разпоредбите на договора, съдът приема, че не е изрично предвиден срок за изпълнение на задължението на ответника за взимане на решение от НЗОК и изплащане на надлимитните дейности, поради което е приложима и разпоредбата на чл.84 ал.2Чл. 84. ⚖️ Практика (39) Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Но ако този ден е изтекъл след смъртта на длъжника, неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата. Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. При задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. от ЗЗД, а поканата от ищеца до ответника е изпратена съответно получена със съответните месечни отчети, в които е отчитана и дейността включена в рамките на лимитите т.е. по края на съответния месец, от който момент и ответникът е поканен да заплати надлимитните разходи. Следователно за главницата от 4144,00 лв. – надлимитни дейности за м. април 2017г. ответникът е изпаднал в забава считано от 01.05.2017г., но претенцията е предявена за периода от 01.06.2017г. – 25.02.2019г. и за който период следва да се уважи, като размера на Обезщетението за забавено изпълнение е 730,94 лв. За главницата от 5302,00 лв. – надлимитни дейности за м. май 2017г. ответникът е изпаднал в забава считано от 01.07.2017г., но претенцията е предявена за периода от 01.07.20117г. – 25.02.2019г. и за който период следва да се уважи, като размера на Обезщетението за забавено изпълнение е 891,03 лв.

Относно разноските по делото Предвид изхода на делото и разпоредбата на чл.78 ал.1Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК ишецът има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски съгласно списък по чл.80Чл. 80. ⚖️ Практика (38) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Присъждане на разноски от ГПК, а именно 1861,66 лв., от които платена държавна такса – 411,66 лв., внесен депозит за възнаграждение на Вещи лица – 450,00 лв. и 1000,00 лв. – платено адвокатско възнаграждение.

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Н. З. К. Булстат[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], район „Л.“, [улица], да заплати на МБАЛ [фирма] – [населено място], ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], както следва: - на основание чл. 79Чл. 79. ⚖️ Практика (68) Ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. Когато се иска обезщетение вместо изпълнение, длъжникът може да предложи първоначално дължимото заедно с обезщетение за забавата, ако кредиторът има още интерес от изпълнението. ЗЗД във вр. чл. 59, ал. 1Чл. 59. ⚖️ Практика (307) (1) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. - ДВ, бр. 4 от 2013 г., в сила от 15.01.2013 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 48 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Договорите по чл. 20, ал. 1, т. 4 за оказване на медицинска помощ по този закон се сключват между директора на РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ в съответствие с НРД с анексите към тях, с решението по чл. 54, ал. 9 и с този закон. (1а) (Нова - ДВ, бр. 72 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 67 от 2020 г.) Договори по ал. 1 не могат да се сключват с нови лечебни заведения за болнична помощ или за нови медицински дейности, осъществявани от лечебни заведения за болнична помощ, ако в процедурата по чл. 37а или 37б от Закона за лечебните заведения лечебното заведение е предоставило информация, че няма да ползва средства на НЗОК като източник на финансиране на дейността си или НЗОК е дала становище за невъзможност за финансиране на съответните дейности. Забраната не се прилага при нововъзникнали обстоятелства и установена недостатъчност от съответната болнична медицинска помощ на територията на областта към момента на подаване на заявление за сключване на договор по чл. 59а, ал. 1, установена въз основа на оценка на потребностите съгласно Националната здравна карта. Преценката за недостатъчност от съответната болнична медицинска помощ се извършва от Изпълнителна агенция "Медицински надзор". (2) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Договорите по ал. 1 не могат да бъдат сключени при условия, по-неизгодни от приетите с НРД. (3) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г., доп. - ДВ, бр. 4 от 2013 г., в сила от 15.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Договорите по ал. 1 се сключват в писмена форма за срока на действие на анекса към Националния рамков договор по чл. 54, ал. 6 и са в сила до приемането на нов НРД, съответно на анекс към него или при промяна на действащия НРД, съответно на анекса към него. В случаите по чл. 54, ал. 9, както и при промени в действащото законодателство, към договорите по ал. 1 се сключват допълнителни споразумения. Когато не са подадени заявления и/или не са сключени допълнителни споразумения в сроковете по ч... от ЗЗО сумата от 9446,00 лв. /девет хиляди четиристотин четиридесет и шест лева/, представляваща неизплатена главница по договор № 120219/23.05.2017г. за извършена болнична медицинска помощ на здравно осигурени лица в периода 01.04.2017г. – 31.05.2017г. по клинични пътеки, ведно със законната лихва от върху главницата от 9446,00 лв. считано от 25.02.2019г. до окончателното изплащане на сумата; - на основание чл.86 ал.1Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. от ЗЗД за сумата от 1595,73 лв. /хиляда петстотин деветдесет и пет лева и седемдесет и три лева/, представляваща Обезщетение за забавено изпълнение на главницата от 9446,00 лв. за периода 01.06.2017г. – 25.02.2019г. - на основание чл. 78, ал. 1Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК разноските по делото в размер на 1861,66 лв. /хиляда осемстотин шестдесет и един лева и шестдесет и шест стотинки/.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. Препис от решението да се връчи на страните.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 57-ми състав, в публично съдебно заседание на шести октомври две хиляди и двадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивета Антонова при участието на секретар–протоколиста Весела Маринова, като разгледа докладваното от съдията А. гр. д. № 11304 по описа на СРС за 2018г.