Решение № 254/26.06.2017 ГД № 139/2016 ОС София

РЕШЕНИЕ № 254/26.06.2017 ГД № 139/2016 ОС София Гражданско дело № 139/2016 г., разгледано от Окръжен съд.

Предмет на спора са твърдения за неправилно лечение (терапевтична грешка) .

Съдът ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен .

Ищец:

Производството е образувано по предявени искове от И.Д.Д., с ЕГН ********** и адрес: ***, чрез процесуалния й представител адв. С.Г., против „М. Б. З. А. Л. – „С. С.” ЕООД, с ЕИК ……… и седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя К.К.К.-Н., К.К.К.-Н. и Л.Д.П., за солидарното осъждане на ответниците да заплатят на ищцата сумата от 45 000 лева, представляваща обезщетение за причинени и търпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от деня на увреждането, както и сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за причинени й имуществени вреди за заплатени операции, медицински консумативи, транспортни и други разходи. Претендира присъждането и на направените деловодни разноски, в това число и адвокатско възнаграждение.

Ищцата твърди, че на 15.03.2013 г. постъпила в клиника за пластична хирургия – ответник, с цел извършване на пластично-хирургична интервенция чрез лазерна липолиза в областта на колената за подобряване на естетическия им вид. Направила среща и консултация с управителя на клиниката д-р К.К., която препоръчала да бъде извършена интервенция освен в областта на колената и в областта на тазобедрената и бедрената области, с цел постигане на максимален ефект.

На посочената дата била извършена и операцията в състояние на пълна упойка, от екип в състав – д-р Л.П., д-р К.К. и д-р М.К., съгласно изготвения оперативен протокол № 19 от същата дата.

Ищцата твърди, че в последствие установила, че д-р К. нямала хирургична специалност, с правоспособност да участва в извършване на хирургични интервенции, нито да ръководи клиника по козметична хирургия, тъй като била със специалност дерматолог и естетичен лекар, което обстоятелство било в противоречие с изискванията на съответните наредби.

Твърди, че непосредствено след излизането й от състояние на упойка попитала какво количество мазнина е било отстранено и се изненадала от отговора на хирурга – д-р П., който й отговорил, че то е 1 200 мл., а съгласно медицинската документация то било 1 600 мл. и 200 мл. лимфна течност.

След интервенцията изпитвала силни болки, получила силен оток и кръвоизлив. Докторът й обяснил, че операцията е минала успешно, а болките ще отшумят след около месец. Твърди, че платила на ръка, препоръчаното от клиниката стягащо бельо и масажен гел.

В следващите дни продължавала да изпитва силни болки, получила силен оток на коленните стави, затруднени били и движенията й. Един месец след операцията и сваляне на превръзките болките продължавали да бъдат силни, водещи до безсъние, движенията й били ограничени, установила, че повърхността на бедрата била изключително неравна, вдлъбната, с лош естетически вид. Всичко това довело до необходимостта да търси лекарска помощ в други клиники, занимаващи се с липосукция – в Германия и във Виена.

Заявява, че през м. април 2014 г. посетила клиника в Д. „С – Т. К.”, където след извършен преглед било изготвено лекарско заключение, според което след извършената липосукция се установили вдлъбвания, вълни, белези, фибрози, наранявания на мускулите, болки при движение, парестезии, които били в резултат на хирургичната намеса в клиниката-ответник. Заключението било, че уврежданията са трайни и пълна корекция била невъзможна. На 02.04.2014 г. била извършена друга операция в Д. – „С – Т. К.”, с цел подобряване на състоянието на ищцата.

Ищцата твърди още, че се консултирала със специалист-гинеколог в УСБАЛЕ „А. И.П.” – д-р Б. М., която дала заключение, че вследствие на извършената оперативна интервенция и извличането на голямо количество мастна тъкан, за ищцата са настъпили увреждания в половата функция на организма, причинявайки дисбаланс и редуциране на нивата на активни естрогени в организма.

Ищцата заявява, че три години след извършената операция тя е с влошено здравословно състояние, с неестетичен външен вид, страда от болки в областта на ханша и краката, нервно напрежение, намалена двигателна активност, нарушение на половата функция, което допълнително доприсло до криза в семейството и влошаване на интимните отношения със съпруга й. Твърди, че поради неправилно извършената операцията й били причинени трайно увреждане на здравето, болки и страдания.

Операцията била несъобразена с нуждите и исканията на пациентката за извършване на лазерна такава, а по класическа аспираторна липосукция, която довела и до увреждане на естетическия й вид. От всичко изложено за ищцата бил налице правният интерес от предявяване на искове срещу посочените ответници, за осъждането им при условията на солидарност да й заплатят сумата в общ размер от 60 000 лева, от които 45 000 лева – обезщетение за причинени й неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането, и 15 000 лева – обезщетение за понесени имуществени вреди, включващи заплатена сума от 5000 лева на д-р К.К.-Н. за операцията и медицински консумативи; сумата от 500 евро-преведени по банков път на 24.03.2014 т. на „С-Т. К.“, авансово за подготовка на операцията, и 4650 евро-платени в брой в касата на клиниката в дена на извършване на операцията; сумата от 313,35 евро транспортни разходи /самолетни билети и резервации/ и 164 евро-разноски по престой в хотел преди постъпването в „С-Т. К.“, Д. Претендира присъждането и на сторените разноски за производството, включително адвокатски хонорар.

Ответник:

Препис от исковата молба с приложенията към нея е изпратен на ответниците, които в срока по чл. 131Чл. 131. ⚖️ Практика (25) (1) След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на когото указва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. (2) Писменият отговор на ответника трябва да съдържа: 1. посочване на съда и номера на делото; 2. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) името и адреса на ответника, на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива, както и телефонния номер и електронен адрес за връчване на ответника и неговия представител, ако притежават такива, и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес за връчване; 3. становище по допустимостта и основателността на иска; 4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът; 5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават; 6. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) подпис на лицето, което подава отговора. (3) В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които разполага. (4) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) В отговора на исковата молба ответникът посочва наличието на пречки по чл. 140а, ал. 3 за провеждане на процедура за медиация по спора, ако са му известни, и представя писмени доказателства за това. Приложения към отговора на исковата молба ГПК, чрез упълномощения от тях адв. В.С., са депозирали писмен отговор, в който заявяват, че възразяват срещу предявените искове и оспорват същите по основание и размер.

Заявяват, че исковата молба е нередовна, предвид липсата на точно и ясно изложение на обстоятелствата, основаващи исковете, а и липса на посочване и диференциация на твърдените неимуществени вреди, водещо до неясен петитум.

По отношение ответника К.К.К. правят възражение за недопустимост на предявените искове, с оглед обстоятелството, че се ангажирала нейната деликтна отговорност от една страна в качеството й на едноличен собственик на клиниката-ответник при условията на чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД, а от друга – като физическо лице по чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД.

По отношение основателността на предявените искове, заявяват, че оспорват същите. Оспорват твърдението на ищцата, че ответникът д-р К. нямала необходимата специалност и правоспособност да ръководи клиника по пластично-възстановителна и естетична хирургия, както и че нямала правоспособност да участва в извършване на хирургични интервенции. Твърдят, че същата не е участвала пряко в извършване на хирургичната интервенция, а е осъществявала контрол върху високо технологична апаратура, с която била извършена интервенцията от д-р П.. За тази работа ответницата имала необходимата квалификация и правоспособност, поради което и била вписана в оперативния протокол.

Ответниците заявяват, че интервенцията била извършена по желание и настояване на ищцата, с ясното съзнание за рисковете от възможни усложнения, за които била запозната и с които се била съгласила, видно от подписа й върху информираното съгласие.

Оспорват твърденията, че вследствие извършената козметично-хирургична интервенция се стигнало до трайно увреждане на ищцата от естетичен характер и е допринесла за настъпили такива в половата функция. Оспорват твърдението на ищцата за платени от нея 5 000 лева на ответницата К.К., за което липсват доказателства.

По отношение твърдените от ищцата болки и страдания, заявяват, че те били обичайни и неизбежни временни последици от всяка хирургична намеса от подобен характер, като нямали продължителността посочена от ищцата. Още повече, че ищцата не била направила своевременни оплаквания пред ответниците, не била изразила недоволство от качеството на извършената козметично-естетична операция, не била спазила указанията за явяване на контролни прегледи. Всичко това правело искането на ищцата за репариране на неимуществени вреди и имуществени вреди неоснователно.

Доказателства:

В съдебно заседание ищцата и ответниците поддържат позициите си, изразени в исковата молба и в отговора на исковата молба. Съдът, като взе предвид доводите на страните и представените по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

От оперативен протокол № 19/15.03.2013 г. на МБАЛ „С. С.“ ЕООД се установява, че е извършена оперативна интервенция под обща анестезия на И.Д.Д. от оперативен екип - оператор д-р П.П. и д-р М. К., асистент д-р К.К..

На същата дата 15.03.2015 г. пациентката И.Д.Д. е подписала информирано съгласие за предстоящото извършване на анестезиологични и хирургични процедури в МБАЛ „С. С.“ ЕООД. В информираното съгласие са изброени като възможни следните усложнения на операцията, с които пациента е запознат и приема, а именно: инфекция, хематоми, сероми, видими белези, нарушено кръвоснабдяване, епидермолиза, тъканна некроза, дехисценция /отпускане на шевовете/ на раните, лимфорея и образуване на фистули, деформации и сраствания, намалена чувствителност, затруднени движения, асиметрия, рецидиви.

От приета епикриза на СХБАЛМКУ „С. С.“ ЕООД се установява, че И.Д.Д. е постъпила на 15.03.2013 г. в 8,50 ч. и изписана на 16.03.2013 г. в 10,10 часа, с поставена диагноза „Липоматозис регионес пелвиотрохантерика утриускве ет латус медиалес регионес генус утриескве“.

От представени сертификати се установява, че д-р М. К., д-р К.К. и д-р Л.П. са завършили курс на обучение по липолиза с диодните лазерни апарати на MedDrt/Дания/ -SmartSculpt.

От приета епикриза на К. Г. се установява, че ищцата е посетила клиниката, поставена й е диагноза-неравност на контура на бедрата отвън, отпуснато седалище и отпусната предна стена на бедрата, както и липоматоза отпред на бедрата.

Приета по делото е съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), изготвена от вещо лице д-р В.П., специалист по платично-възстановителна и естетична хирургия. Според експертизата на ищцата е извършена липоаспирация в двете пелвио-трохантерни /външна част на бедрата/ и вътрешна част на колена зони. При извършената оперативна процедура според наличната документация е използван класически метод-вакуумна липоаспирация, заедно с друг подобен високотехнологичен метод-лазерна липоаспирация. Според заключението не съществуват противопоказания да се използват едновременно при един пациент лазерна в съчетание с класическа липосукция в рамките на една и съща оперативна интервенция. По време на прегледа на ищцата вещото лице установява състояние след липоаспирация в двете пелвио-трохантерни зони, наличие на неравности в зоната на интервенцията. Състояние след липоаспирация в зоната на вътрешната част на колена с двукратно извършена допълнително оперативна процедура-липофилинг, наличие на депресионни зони с промени в контура на областта. Медицинския стандарт по КЕХ не визира резултата от интервенцията, а определя правила и норми за извършването на съответните процедури. Настъпилите промени могат да се определят като „незадоволителен следоперативен резултат“. Липсват данни за нарушена цялост и нарушена функция. Относно ограничение в движенията и парестезии след липосукция, не се наблюдават трайно. Те са преходно явление, което отшумява след 3-6 седмици. Дадено е заключение, че е възможно да се извършат процедури, подобряващи естетичния вид на ищцата. Подходяща процедура е липофилинг.

В съдебно заседание, проведено на 13.10.2016 г., д-р В.П. уточни, че е допустимо премахване на 1600 мл. мастна тъкан и 200 мл. лимфа, няма отклонения от медицинския стандарт и добрата медицинска практика. Допустимо е по –големи обеми да се извършват, когато има адекватна реанимация, което в случая е направено. Посочва, че няма допусната медицинска грешка с оглед обема и количеството на извършената интервенция.

Приета по делото е и тройна съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), изготвена от в.л. д-р А.Л. /специалист Пластично-възстановителна и естетична хихургия/, д-р В.П. /специалист Пластично-възстановителна и естетична хихургия/ и д-р Ц.В. /специалист Пластично-възстановителна и естетична хихургия/. При извършения преглед на ищцата от вещите лица не са установени клинични данни за нараняване на мускулите и увреда на фасцията, като и патологични увреди и загуба на функционалност в областта. При прегледа са установени неравности в зоната на интервенцията и промени в контура от формираните сраствания. В областта на външната част на бедрата, промените са трайни и окончателни, като могат да бъдат променени с коригиращи процедури. Дадено е заключение, че е допустимо да се отстрани 1600 мл. чиста мазнина и 200 мл. лимфа при пациент с текло от 50 кг., както е в случая. Няма данни за „свръх операция“, поради факта, че при липоаспирацията е приложен мокрият способ, при който се инфилтрира определено количество течност, което се аспирира обратно по време на процедурата. При този способ описаното количество не може да се определи като „чиста мазнина“ и „лимфа“. Обемите са допустими и няма противоречие с добрата медицинска практика. Не се установяват данни за прекомерен риск от проведената интервенция. След липоаспирация в пелвио-трохантерните зони, сраствания на кожата с подлежащите структури е очакван резултат, които в някой случай могат да доведат до незадоволителен естетичен резултат. Този резултат касае само областта на интервенцията, без да се наблюдават функционални изменения.

Съдът кредитира изцяло заключението на единичната и тройната съдебно-медицински експертизи, като обективно дадени и съобразени с доказателствения материал по делото.

По делото са разпитани две групи свидетелски показания на ищцата и на ответниците. От разпита на свидетелите на ищцата се установява следното: От показанията на С.Ф. се установява, че познава добре ищцата. Разбрала от нея, че й е извършена оперативна интервенция. Няколко месеца по-късно ищцата се срещнала със свидетелката, на която разказала, че се чувства много зле от операцията, показала й белезите по тялото си. Споделила, че след операцията изпитва болки в сухожилията и мускулите, не можела да се съблече на плаж, поради външния си вид. Настъпилите усложнения повлияли на психиката и на сексуалните й отношения. От разпита на свидетеля Ц. Х. се установява, че познава ищцата от 5-6 години, бил е неин личен шофьор. В деня преди операцията ищцата му дала 2500 евро, които да обърне в български лева за предстоящата такава. В деня на операцията е закарал ищцата към 8-8,30 часа в село Доганово и прибрал към четири пет часа. След операцията краката на ищцата били омотани в бинтове, споделила, че изпитва силни болки. От разпита на свидетелката В. Д. /майка на ищцата/ се установява, че ищцата споделила с майка си, че иска да си оперира вените, но извършила операция с друга цел. Вечерта след операцията ищцата се чувствала зле, изпитвала силни болки, два дни лежала. След като махнала бинтовете бедрата й били на вълнички. След това ходила до Германия, за да извърши друга коригираща интервенция в същата област.

От разпита на свидетелите на ответниците се установява следното: От показанията на М. К. се установява, че работи МБАЛ „С. С.“ ЕООД към момента, участвал в извършването на операцията на ищцата И.Д., като асистент. При пациентката била направена двойна липосукция. Използван бил конвенционалния метод и лазерна липосукция. Операцията била направена по всички правила, без странични проблеми. Доктор К. също участвала в оперативния екип, в лазерната липосукция, тъй като имала изкаран специален курс за работа с лазер. Нейната задача била да включи апарата и за извърши лазерната липодистрофия, или така нареченото стягане на лазерната клетка. Упойката била обща венозна и пациентът трябва да е под наблюдение 24 часа в болницата, след което да се извършват контролни прегледи през 3-4 дни, една седмица и петнадесет дни, по преценка на пластичния хирург. Сочи, че пациентката е била в болницата за 24 часа и е първата такава, която не заплатила операцията. От показанията на свидетелката Д. С. се установява, че си спомня за пациентката И.Д.. Плащанията в болницата по това време се извършвали в брой, срещу което се издавала фактура и касов бон. Болницата не разполагала тогава с тост терминал, а Д. искала да плати по този начин. Посочва, че дължимата сума за операцията така и не била платена от ищцата.

Мотиви:

Като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, съдът от правна страна намира следното:

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание по чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД и чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД, вр. с чл. 86, ал. 1Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. ЗЗД, които са допустими.

На първо място, във връзка с възражението на ответниците за неприложимост на солидарната отговорност. Изобилна е съдебната практика, в това число и задължителната такава, за допустимост на солидарната отговорност в хипотезите на чл.45 и чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД, в случаите, в които увреденият насочва иска си, както срещу прекия причинител на вредата, така и срещу възложителя на работата. В случай, че се установи наличието на предпоставките за всяка от двете отговорности, двамата ответници биха могли да бъдат осъдени солидарно да репарират причинените вреди. В този смисъл са Постановление №7 от 29.XII.1958г. на Пленума на ВС, според което пострадалият има възможност да предяви иска за обезщетението солидарно срещу непосредствения извършител и лицето, което му е възложило работата, или по избор срещу един от тях. В този смисъл и Решение №581 от 30.09.2010г. на ВКС по гр. д. №1019/2009г., III г. о., ГК, по чл.290Чл. 290. ⚖️ Практика (19) (1) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния касационен съд в открито заседание. (2) Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. (3) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Решението по ал. 2 не представлява задължителна съдебна практика. Уеднаквяване на практиката от ГПК, според което възложителят на работата по смисъла на чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД и прекият причинител отговарят солидарно спрямо пострадалия за причинените вреди.

Ищцата цели да ангажира отговорност на тримата ответници, при условията на солидарност, в хипотезите на чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД и чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД, търсейки обезщетение за причинените й неимуществени вреди и имуществени вреди, в следствие на извършена на 15.03.2013 г. пластично хирургична оперативна интервенция в „С. С.“ ЕООД, находяща се в с. Д., общ. Е. П.

Доколкото и двете отговорности предполагат наличието на противоправно деяние и на настъпила в следствие на деянието вреда, то тези елементи следва да бъдат доказани. Отговорността на ответника „С. С.“ ЕООД по иска с правно основание по чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД е гаранционно-обезпечителна. Болницата носи отговорност заради виновните действия или бездействия на своите работници и служители, на които е възложила работа по оказване на медицинска помощ на ищцата, включително чрез извършване и на хирургическа операция. Отговорността по чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД е отговорност за вина, затова пострадалият няма притезание, ако причинената му вреда почива на случайно събитие или на непреодолима сила. Ищцата носи доказателствена тежест да установи, че работещият в болницата персонал, и по конкретно доктор К.К.-Н. и Л.П., е осъществил по отношение на нея непозволено увреждане, чийто кумулативните елементи са противоправни деяния (действия и бездействия), вреда, причинно-следствена връзка между установените противоправни деяния и вредата, и вина.

Не се спори по делото, че на ищцата И.Д.Д. е извършена операция на 15.03.2013 г. в „С. С.“ ЕООД, находяща се в с. Д., общ. Е. П. от екип в състав - оператор д-р П.П. и д-р М. К., асистент д-р К.К..

От събраният по делото доказателствен материал безспорно се установи, че се наблюдава наличие на неравности в зоната на интервенцията, извършена на ищцата, и промени в контура от формираните сраствания. В областта на външната част на бедрата, промените са трайни и окончателни, като могат да бъдат променени с коригиращи процедури. Според експертизите тези промени могат да се определят като „незадоволителен естетически резултат“. Категорично не са установени клинични данни за нараняване на мускулите и увреда на фасцията, като и патологични увреди и загуба на функционалност в областта.

По делото обаче не се събраха достоверни доказателства, че настъпилите след извършената оперативна интервенция неравности в зоната на третиране, довели до последващи оперативни интервенции, са настъпили от конкретно установени противоправни и виновни действия или бездействия на служители на болницата-ответник и на физическите лица ответници, които пряко и непосредствено са причинили уврежданията, за които се търси обезщетение за неимуществени вреди и имущестевни вреди в процеса.

Съгласно разпоредбите на чл.79 от 3акона за здравето медицинската помощ в Република България се осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии. Текста на чл.80Чл. 80. ⚖️ Практика (19) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) Качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. от ЗЗ предвижда, че качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина . Установените основни принципи на правото на медицинска помощ в чл. 81, ал.2Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. от ЗЗ са своевременност, достатъчност и качество на медицинска помощ.

Посочените разпоредби налагат извода, че противоправно е всяко поведение на лекар, което се намира в противоречие с утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии, с медицинските стандарти, утвърдени по реда на чл.6, ал.1Чл. 6. ⚖️ Практика (34) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г., изм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2020 г., в сила от 02.10.2020 г.) Дейността на лечебните заведения и на медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. Медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването. (2) (Изм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) Лечебните заведения прилагат технологии и системи за събиране и обмен на информация, както и здравноинформационни стандарти, утвърдени с наредба на министъра на здравеопазването. (3) Лечебните заведения предоставят информация за извършваната от тях медицинска дейност, както и медико-статистическа информация съгласно наредба на министъра на здравеопазването, съгласувана с Националния статистически институт. (4) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Лечебните заведения, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или от държавния бюджет, предоставят информация за извършените от тях разходи при осъществяване на дейността си по ред, определен с наредбата по ал. 3. (4а) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) С наредбата по ал. 3 се определят и медико-статистически и финансови показатели за лечебните заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или от държавния бюджет, и които Министерството на здравеопазването публикува на официалната си страница в интернет за всяко тримесечие. Националната здравноосигурителна каса предоставя на Министерството на здравеопазването информацията по съответните показатели от нейната компетентност. (5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., доп. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) За изпълнението на дейностите по ал. 2, 3 и 4 лечебните заведения за болнична помощ създават информационни звена. Структурата и съставът на информационните звена се определят с наредбата по ал. 2. (6) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., доп. - ДВ, бр. 54 от 2020 г., в сила от 16.06.2020 г.) Държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове прилагат и стандарти за финансова дейност, утвърдени с наредба на министъра на... от ЗЛЗ и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т.4Чл. 5. ⚖️ Практика (3) (1) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., предишен текст на чл. 5 - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Българският лекарски съюз и Българският зъболекарски съюз: 1. представляват своите членове и защитават професионалните им права и интереси; 2. представляват своите членове като страна при сключване на Националния рамков договор по задължителното здравно осигуряване; 3. (изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) изготвят Кодекс за професионална етика на лекарите, съответно на лекарите по дентална медицина, и упражняват контрол по спазването му; 4. (изм. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) изготвят и приемат Правила за добра медицинска практика, съответно Правила за добра медицинска практика на лекарите по дентална медицина и ги предлагат за утвърждаване от министъра на здравеопазването, след становище на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Медицински надзор"; 4а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) изпращат приетите правила за добра медицинска практика по т. 4 за становище на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Медицински надзор"; 5. налагат санкциите, предвидени в този закон; 6. (доп. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) съставят и водят национален електронен регистър и районни регистри на членовете си; 7. (изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) организират, координират, провеждат, регистрират и контролират продължаващото медицинско обучение на лекарите и на лекарите по дентална медицина при условия и по ред, определени в договори с висшите училища и Военно медицинска академия; 8. участват със свои представители във Висшия медицински съвет към Министерството на здравеопазването; 9. дават становища по проекти на нормативни актове в областта на здравеопазването; 10. осъществяват сътрудничество с други организации и институции в страната и в чужбина; 11. подпомагат своите членове и техните семейства в случай на нужда съгласно уставите на организациите; 12. извършват други дейности, предвидени в уставите на организациите; 13. (нова - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) предоставят на Министерството на здравеопазването информацията по чл. 185, ал. 3 и 4 от Закона за здравето. (2) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Правилата за добра медицинска практика по ал. 1, т. 4 вкл... от ЗСОЛЛДМ в областта „Пластично-възстановителна и естетична хирургия”, с основните принципи на правото на медицинска помощ – своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ.

В т. 2 от Медицински Стандарт „Козметична /Естетична/ Хирургия, приет с Наредба № 6 от 04.04.2008 г. /Дв бр. 41 от 2008 г. /отм./ е посочено, че целта на естетичната хирургия е придаване на по-естетични пропорции, форми и външен вид на кожата, лицето, тялото, както и подмладяване с минимални възможни външни белези от медицинските намеси. В т. 3 на стандарта е посочено, че обект на КЕХ са клинично здрави пациенти.

В случая е необходимо да бъде установено кое точно действие или бездействие на извършителя на увреждането е поставило началото на причинно-следствения процес, който да е довел до настъпването на определени вреди за пострадалия. Необходимо е да се посочи и да се докаже от ищцата кои конкретни действия на лицата от лекуващия екип са извършени в разрез с компетентната професионална практика, респ. какви бездействия на тези лица се намират в причинна връзка с последвалите резултати, а именно неравности в областта на интервенцията.

Това с особена сила важи за извършването на такива строго регламентирани дейности, каквато е здравеопазването и извършването на оперативни интервенции на пациенти в болничните заведения. Това е така, защото сама по себе си оперативната интервенция, която е предназначена да подобри здравословното състояние, в случая естетичния вид на пациента, представлява едно допустимо от закона при определени условия увреждане на пациента, което в случая разбира се става и с негово съгласие. Затова не е достатъчно да се установи само, че операцията е извършена от лекари, работещи в ответното лечебно заведение и че вредите са настъпили след нейното извършване, а трябва да се установи, че тази операция е била неправилно извършена, съответно след нейното извършване лекуващият екип не е сторил нужното съобразно предписания алгоритъм за нормалното възстановяване на пациента.

В т. см. е и съдебната практика – Решение № 22 от 25.02.1982 г. по гр.д.№132 / 81 г. на ОСГК в което се сочи , че предположението на чл. 45, ал.2Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД се отнася само за вината на делинквента, но не и до причинната връзка между действието или бездействието му /неговото поведение/, довели до вредоносния резултат, както и че тежестта на доказването на обстоятелствата, свързани с причинната връзка остава на този, който претендира вредите.

Доколкото се касае за твърде специфична дейност, за чието упражняване се изисква строго определена висока квалификация, то за изследване и правилно решаване на въпроса доколко професионално е била извършена конкретната оперативна намеса и последвалото следоперативно лечение, съдът не разполага със специални знания, поради което изцяло ползва заключенията на допуснатите и приети експертизи.

Съдът кредитира заключението както на единичната, така и на тройната експертиза, които имат решаващо значение за изследване на въпроса за причинната връзка между конкретно виновно и противоправно поведение на лицата, на които е била възложена работата по извършване на оперативната интервенция по отношение на ищцата.

Единичната експертиза дава заключение, че не съществуват противопоказания да се използват едновременно при един пациент лазерна в съчетание с класическа липосукция в рамките на една и съща оперативна интервенция. В съдебно заседание, проведено на 13.10.2016 г., д-р В.П. уточни, че е допустимо премахване на 1600 мл. мастна тъкан и 200 мл. лимфа, няма отклонения от медицинския стандарт и добрата медицинска практика. Допустимо е по –големи обеми да се извършват, когато има адекватна реанимация, което в случая е направено. Посочва, че няма допусната медицинска грешка с оглед обема и количеството на извършената интервенция.

Тройната експертиза също потвърждава, че е допустимо да се отстрани 1600 мл. чиста мазнина и 200 мл. лимфа при пациент с текло от 50 кг., както е в случая. Няма данни за „свръх операция“, поради факта, че при липоаспирацията е приложен мокрият способ, при който се инфилтрира определено количество течност, което се аспирира обратно по време на процедурата. При този способ описаното количество не може да се определи като „чиста мазнина“ и „лимфа“. Обемите са допустими и няма противоречие с добрата медицинска практика. Не се установяват данни за прекомерен риск от проведената интервенция. След липоаспирация в пелвио-трохантерните зони, сраствания на кожата с подлежащите структури е очакван резултат, които в някой случай могат да доведат до незадоволителен естетичен резултат. От това съдът прави извод, че не са допуснати от лекуващия екип в ответното болнично заведение нарушения на правилата за извършване на конкретната оперативна намеса, нито на правилата за последващото лечение, в т.ч. и под формата на непрофесионално извършване на оперативната намеса.

Действително се е получил незадоволителен естетичен резултат, който касае само областта на интервенцията, без да се наблюдават функционални изменения. След като не е установено от доказателствата по делото, че лекуващият екип е нарушил алгоритъма за извършване на оперативната намеса и следоперативното възстановяване на пациента, то остава да се заключи, че въпросните усложнения са от кръга на нормативно допустимия риск /включват се в рамките на възможния риск от такива усложнения/ при подобна оперативна намеса, каквито са посочени в Декларация за информирано съгласие /л. 10-11 от делото/, която ищцата е подписала.

В случая от подписната от И.Д. декларация за информирано съгласие на пациента става ясно, че на ищцата са били обяснени възможните рискове и усложнения на операцията и това, че не би могла да изисква пълни гаранции относно резултата. Посочено е, че ищцата приема като възможни усложнения на операцията следните такива: инфекция, хематоми, сероми, видими белези, нарушено кръвоснабдяване, епидермолиза, тъканна некроза, дехисценция /отпускане на шевовете/ на раните, лимфорея и образуване на фистули, деформации и сраствания, намалена чувствителност, затруднени движения, асиметрия, рецидиви.

От представеното разрешение за осъществяване на лечебна дейност № СБ-362/02.08.2012 г., издадено от Министерство на здравеопазването се установява, че е разрешено на болницата ответник да осъществява дейности по пластично възстановителна и естетична хирургия, за което има създадено и такова отделение, с второ ниво на компетентност /л. 117-118 от делото/.

Съгласно раздел 5, т. 7.2 от Медицински Стандарт „Козметична /Естетична/ Хирургия, приет с Наредба № 6 от 04.04.2008 г. /Дв бр. 41 от 2008 г. /отм./ оперативната намеса се осъществява от хирургичен екип, който включва хирург-оператор, който е специалист по КЕХ, ръководител на екипа, и операционна медицинска сестра. При нужда екипът ползва асистент със специалност по КЕХ, или обучаващи се, или консултант. При операции със среден и голям обем и сложност е задължително участие на анестезиолог-реаниматор. Видно от приложения оперативен протокол от 15.03.2013 г. тези изисквания са били спазени. Като оператор е посочен д-р Л.П., който видно от представеното свидетелство за призната специалност е специалист по пластична хирургия. Като оператор е посочен и доктор М. К., който като свидетел заяви, че има две специалности, обща хирургия и пластично възстановителна и реконструктивна хирургия. Като асистент в оперативния протокол е посочена доктор К., която е участвала като консултант, тъй като няма данни по делото да притежава специалност по КЕХ, но пък е завършили курс на обучение по липолиза с диодни лазерни апарати. Свидетелят д-р М. К. заяви, че ролята на д-р К. в екипа е била да включи апарата за лазерна липосукция, тъй като има завършен курс за работа с такъв лазер. При извършване на оперативната интервенция е участвал и анестезиологичен екип в състав д-р Д. и м.с. В., тъй като операцията е била с голям обем и сложност.

Като взема предвид изложените съображения съдът намира, че по делото не е установено наличието на данни за допусната лекарска грешка, съответно за ненадлежно упражняване на професионалните задължения от лекарския екип- физически лица, оперирал ищцата на 15.03.2013 г. в „МБАЛ – С. С.” ЕООД. Поради това не е налице противоправно поведение, извършено от лекарския екип по време на оперативната интервенция, извършена на ищцата. Следователно липсва един от елементите на фактическия състав на чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД за ангажиране отговорността на ответниците за претърпените от ищцата неимуществени вреди – наличие на противоправно поведение, извършено от лекарите- физически лица, работещи в ответната болница. Не се установи и наличието на причинна връзка между поведението на лекарите- физически лица респ. предприети от тях действия или непредприети такива и настъпилите вреди на ищцата.

Поради това предявените от И.Д.Д. срещу ответниците М. Б. З. А. Л. – „С. С.” ЕООД, К.К.К.-Н. и Л.Д.П., искове с правно основание чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД и чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 45 000 лева следва да се отхвърлят като недоказани, а от там и като неоснователни. Поради неоснователност на исковете за неимуществени вреди, неоснователни се явяват и исковете за имуществени такива, както и акцесорният иск за лихва.

При този изход на делото съдът следва да разпредели разноските между страните и да се произнесе по тях. Ищцата и ответниците претендират разноски по делото. Поради това, че исковете са изцяло отхвърлени ищцата ще дължи на ответниците разноски в общ размер на 6000 /шест хиляди лева/ за адвокатско възнаграждение. Липсват представени доказателства за претендираните от ответниците по 100,00 лева за всяко съдебно заседание, поради което съдът не присъжда такива разноски.

Воден от горното, Софийският окръжен съд Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените искове от И.Д.Д., с ЕГН ********** и адрес: ***, против „М. Б. З. А. Л. – „С. С.” ЕООД, с ЕИК ………, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя К.К.К.-Н., К.К.К.-Н. с ЕГН: ********** и Л.Д.П. с ЕГН: **********, със съдебен адрес ***, с правно основание чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД, чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД и чл. 86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. ЗЗД, за солидарното осъждане на ответниците да заплатят на ищцата сумата от 45 000 лева, представляваща обезщетение за причинени и търпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от деня на увреждането, както и сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за причинени й имуществени вреди, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА И.Д.Д., с ЕГН ********** и адрес: *** да заплати на „М. Б. З. А. Л. – „С. С.” ЕООД, с ЕИК ………, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя К.К.К.-Н., К.К.К.-Н. с ЕГН: ********** и Л.Д.П. с ЕГН: **********, със съдебен адрес ***, разноски направени пред настоящата инстанция в размер на 6000 лв. /шест хиляди лева/.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. Председател: Росица Дончева при участието на секретаря Даниела Ангелова