Решение № 4898/12.08.2020 ГД №6706/2013 СГС

РЕШЕНИЕ № 4898/12.08.2020 ГД №6706/2013 СГС Гражданско дело № 6706/2013 г., разгледано от Окръжен съд. Предмет на спора са твърдения за медицински деликт . Съдът ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен .

Ищец: Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД и чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД. Ищците С.Х.К. и А.К.К. твърдят в исковата молба, че на 16.04.2008 г. на сина им К.А.К., на 16 г. е поставена диагноза „Болест на Крон“. На 08.05.2008 г. е направена контролна протеинограма от д-р Е.И. П., лекуващ лекар. След излизане на резултатите, д-р П.поискала по-ранен от предварително насрочения преглед, като детето постъпило в „СБАЛДБ – Проф. Иван Митев“ ЕАД, Клиника по детска гастроентерология (със завеждащ лекар доц. Х.Ж.Ж.) на 28.05.2008 г., като е придружавано от своята майка. При хоспитализацията детето е съобщило, че преди постъпването, се е появила болка в гърба. В исковата молба се сочи, че при постъпването са направени изследвания, извършена е консултация с ревматолог (д-р Т.), направено е рентгенова изследване, с оглед проверка за дискова херния и остеопороза, които след изследванията са отхвърлени. На детето са прилагани обезболяващи – „Фентанил“ и „Неодолпасе“. Последният препарат е приложен на 26 и 27.05.2008 г. Твърди се, че прилагането му едновременно с кортикостероиди (каквито са прилагани заради основната диагноза), повишава риска от чревен кръвоизлив. След продължаващи болки у детето, д-р Е. П.е указала да бъде приложен Династат 40 мг., вечерните часове на 26 май. В исковата молба се сочи, че този лекарствен продукт не е показан при „Болест на Крон“ и не следва да се прилага при деца под 18 г. Впоследствие династат е приложен още три пъти (общо четири пъти съобразно последващо уточнение в съдебно заседание). Поддържа се, че на 27.05.2008 г. д-р Е. П.е извършила ехографски преглед на бъбреци, пикочен мехур, черен дроб, жлъчен мехур и слезка. Извършена е консултация с доц. Ц., както и изследване на гръбнака с ЯМР в Александровска болница, като не са открити значими находки на прешлените и хипертрофия, обясняващи симпоматиката при детето. Междувременно болката се е усилила, появило се е хеморагично акне, балончета с водниста течност по главата и лицето. Майката на детето е обърнала внимание, че детето не може да ходи до тоалетна по голяма нужда. На 28.05.2008 г. за да се противодейства на силните болки, спрямо детето им е приложено плацебо. Синът им се е оплаквал от главоболие и пулсиране на корема. Заради продължаващото оплакване за неизхождане по голяма нужда се приложени слабителни средства – „дуфалак“ и „бизалакс“. Около 14,30 ч. на 28 май дебелото черво на К.е започнало да кърви, а впоследствие е започнало и видимо сълзене на кръв по тялото му. Към 22,30 ч., след като е установено критично ниско кръвно налягане, К.А.К. е преместен в интензивен сектор, където дежурен лекар е д-р Д.И.И.. Около 23,30 ч., след направени кръвни изследвания, е установено, че хемоглобинът е спаднал с цели 22 единици, спрямо предните изследвания, направени 8 ч. преди това. Твърди се, че дежурният лекар не е предприел действие по изследване, оценка и самостоятелно медицинско лечение, а в продължение на три часа и половина е провеждал консултации по телефона. След поредната консултация с проф. Б., е предприето транспортиране на детето в УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД, където на 29.05.2008 г. е починало, в резултат на бездействието и неадекватното лечение в детската болница. Ищците С.Х.К. и А.К.К. сочат, че смъртта на детето им е предизвикала огромна, неутешима мъка. Детето им е било надежда, радост, перспектива и смисъл на живота им. По време на лечение в „СБАЛДБ П.И.М.“, синът им е изпитал мъчителни болки, предвещаващи смъртния изход, което помрачава и последните дни на неговия живот, което допълнително им причинява емоционална болка и страдание. В исковата молба се поддържа, че всеки един от ответниците е допринесъл за смъртта на детето им, чрез грешни действия в дейността си като лекар, непредприемането на дължимите и необходими лечебни действия по диагностициране, изследване и лечение, подценяване или неотчитане на налични симптоми, оплаквания или специфики на лечение, нарушили са правата на пациента, като не са зачели правилата на лечение, като отговорността е солидарна по смисъла на чл. 53Чл. 53. ⚖️ Практика (14) Ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. ЗЗД. Предвид изложеното, ищците молят съда, да ОСЪЖДА ответниците д-р Е.И. П.(лекуващ лекар, който е допуснал прилагане на Династат и не е предприела никакви изследвания и мерки свързани с основното заболяване), д-р Х.Ж.Ж. (Завеждащ Клиниката по детска гастроентерология, че не е осигурил организацията и единодействието между лекуващия лекар и дежурния медицински персонал), д-р Д.И.Илиев (дежурен лекар в Интензивния сектор), и „Специализирана болница за активно лечение по детски болести - П.И.М.“ ЕАД (като възложител на конкретната работа на медицинските специалисти), да им заплатят солидарно сумата от по 100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на смъртта на сина им К.А.К., ведно със законна лихва, считано от 29.05.2008 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ответник: Е.И. П.оспорва изцяло исковата претенция, като сочи, че се касае за рисков пациент с хронично заболяване, хоспитализиран двукратно през 2005 г. в Клиниката по гастроентерология, със съмнение за Болестта на Крон. След този период, детето постъпва едва на 10.04.2008 г. в детската болница, като заболяването е потвърдено, с висок индекс на заболяването, като е повторно хоспитализирано на 08.05.2008г. На 26.05.2008 г. детето отново е постъпило в болница, по настояване на неговата майка по телефона, като след хоспитализацията е съобщено за болка в гърба след извършване на физическо натоварване - набиране на лост. Сочи, че приемът на обезболяващите препарати „Фентанил“ и „Неодолпасе“ е необходим и обоснован поради продължаващия и неповлияващ се от предходни медикаменти болков синдром. Оспорва твърдението, че е назначила медикамента „Династат“, като сочи, че същият е предписан от дежурния на 26.05.2008 г. лекар – д-р М. Константинова, като с нея е била извършена единствено консултация по телефона, с оглед силно изявената у детето в този период болка и неефективността на други медикаменти. Ответницата, след консултация с анестезиолог, е препоръчала приложение на „Дормикум“. Оспорва обстоятелството, че за три дни престой в болницата, на детето е поставено три пъти „Династат“, като сочи че са осъществени два приема, като вторият прием и закупуването на лекарството е извършен без нейно знание. Сочи, че са извършени множество изследвания за контрол на основното заболяване и уточняване на болката, като резултатите от тези изследвания показват че основното заболяване е под контрол, като е лекувано по протокол (имуран, кортизон и флажил, протективни препарати за стомашната лигавица, витамини). Оспорва твърденията в исковата молба за поява на задух и пулсиращ корем, както и останалите фактически твърдения във връзка с хода на заболяването в исковата молба, като поддържа, че касае за остро, неочаквано събитие, което има бърз ход и няма как да се предвиди.

Ответник: „Специализирана болница за активно лечение по детски болести проф. И. М.“ ЕАД оспорва исковата молба по основание и размер, като в отговора по чл. 131Чл. 131. ⚖️ Практика (25) (1) След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на когото указва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. (2) Писменият отговор на ответника трябва да съдържа: 1. посочване на съда и номера на делото; 2. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) името и адреса на ответника, на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива, както и телефонния номер и електронен адрес за връчване на ответника и неговия представител, ако притежават такива, и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес за връчване; 3. становище по допустимостта и основателността на иска; 4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът; 5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават; 6. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) подпис на лицето, което подава отговора. (3) В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които разполага. (4) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) В отговора на исковата молба ответникът посочва наличието на пречки по чл. 140а, ал. 3 за провеждане на процедура за медиация по спора, ако са му известни, и представя писмени доказателства за това. Приложения към отговора на исковата молба ГПК поддържа, че не са налице предпоставките обуславящи отговорността на лечебното заведение, в качеството по на възложител по реда на чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД, защото не е осъществен фактическия състав на чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД от страна на нито един от ответниците физически лица по делото. Сочи, че К.А.К. е генетично предразположен и фамилно обременен за стомашно-чревни заболявания, като е диагностициран с болестта на Крон, което е хронично заболяване, което се характеризира с хронично възпаление, което може да обхване всяка една част от храносмилателната система, като е възможно да се развие в множество различни усложнение на храносмилателната система, някои от които фатални, като все още не е разработен ефикасен метод, чрез който да е възможно окончателно излекуване. Твърди, че от момента на поредната хоспитализация - 26.05.2008 г. до леталния изход, в болницата е проведено адекватно диагностициране и лечение в съответствие с правилата на добрата медицинска практика. Поведението на медицински персонал не е било в разрез с установените правила и по никакъв начин не е поставило началото на причинен процес, довел до неблагоприятния изход. Сочи, че непосредствена причина за смъртта на К.е остра кръвозагуба, която е резултат от фудроянтно усложнение на основното му заболяване, наречено инвагинация, което не е било провокирано от действията на медицинския персонал, нито е могло да бъде предвидено и предотвратено в конкретната ситуация. Сочи, че в случая се касае за тънкочревна инвагинация, която се е развила изключително бързо и поради това без алармираща проява на характерните за нея симптоми. Поддържа, че по отношение на основното заболяване - Болест на Крон, са предприети редица диагностични изследвания, както и извън тях, са назначени изследвания във връзка с откриване на причината за болките в поясната област на гърба, като паралелно с това са прилагани болкоуспокояващи средства, каквото е изискването на добрата медицинска практика. Сочи, че видно от приложения Рапорт Гастро Клиника, препаратът „Династат“ е приложен два пъти: в 23, 15 ч. на 26.05.2008 г. една ампула и в 00,30 ч. на 28.05.2008 г., още една ампула.

Ответник: Х.Ж.Ж. (починал в хода на процеса и на негово място конституирани наследниците му по закон М.П.Ж. - съпруга и Р.Х.Ж. - дъщеря) оспорва исковата молба, като поддържа че са извършени необходимите диагностични и лечебни дейности, като ответникът няма пряко отношение към назначаването на лекарствения продукт „Династат“. Счита, че приемът на този лекарствен продукт не е грешно лекарско решение, защото притежава силен болкоуспокояващ ефект и притежава селективно действие, т.е. възможността да увреди стомаха и червата (т.е. да причини язви, перфорации) е в най-ниска степен. Сочи, че е прилагано плацебо, след обсъждане на 28.05.2008 г., и изказани мнения за възможен психогенен характер на болката, като резултат на страничен ефект на кортизона. Освен това, поддържа, че на 28.05.2008 г. родителите на К.са изразили желание да бъде изписан, тъй като се чувства много добре.

Ответник: Д.И.Илиев оспорва исковата молба по основание и размер, като поддържа на първо място липсва, че субективния елемент от фактическия състав на деликтната отговорност, като конкретно неговото поведение и това на колегите му, е своевременно и адекватно на състоянието на пациента. Сочи, че на 28 срещу 29.05.2008 г. е бил дежурен в Клиниката по пневмология с отделение за интензивно лечение към „Специализирана болница за активно лечение по детски болести П.И.М.“ ЕАД. На 28.05.2008 г., в 23.30 ч. К.е преведен в интензивния сектор в тежко увредено общо състояние и шок, като на първо място е отчетено, че дихателните пътища са свободни, сатурацията на кислорода е в норма. Втората линия на проведената терапия е противодействие на симптомите на хеморагия. Твърди, че в 01,30 ч. на 29.05.2008 г. е наблюдавана за първи път поява на балониран корем и изчезване на перисталтиката, като е продължено лечението на шока с инфузия с физиологичен разтвор и е организирано превеждане на детето в Пирогов, където е можело да се проведе хирургично лечение. Проведените са разговори по телефона за консултация и във връзка с решението за превеждането в друга болница.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235Чл. 235. ⚖️ Практика (31) (1) Решението се постановява от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. (2) Съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. (3) Съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. (4) Решението заедно с мотивите към него се изготвя в писмена форма. (5) Съдът обявява решението си с мотивите най-късно в едномесечен срок след заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Решението се обявява в регистъра на съдебните решения, който е публичен и всеки има право на свободен достъп до него. Съдържание на решението ГПК, намира следното: По делото не се спори, че К.А.К. е постъпил на 26.05.2008 г. в СБАЛДБ – П.И.М.“ ЕАД, Клиника по детска гастроентерология, и че е починал на 29.05.2008 г. в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, непосредствено след привеждането му от детската болница. Не е спорно също така е обстоятелството, че ответниците физически лица д-р Е.И. П., д-р Х.Ж.Ж. и д-р Д.И.И. работят на трудов договор при ответника „СБАЛДБ - П.И.М.“ ЕАД, като по делото са представени длъжностните характеристика на тримата ответници. Видно от препис – извлечение от Акт за смърт № 671, издадено от СО, район „Триадица“, К.А.К. е починал на 29.05.2008 г. в детска шокова зала „Пирогов“. С постановление от 28.03.2013 г. на Софийска градска прокуратура, досъдебно производство ДП 399/2010 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 6569/2008 г., образувано във връзка със смъртта на К.А.К., за престъпление по чл.123Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. НК и водено срещу неизвестен извършител, е прекратено. С определение от 01.08.2013 г. по н.ч.д. № 1901/2013 г. на СГС, НО 16 първоинстанционен състав, прекратителното постановление е отменено и делото е върнато на СГС с указания за допълнително разследване. С определение от 10.12.2018 г., постановено по н.ч.д. № 4638/2018 г. на СГС, НО, 27 с-в, е потвърдено прекратително определение на СГС, във връзка с горепосоченото досъдебно производство, поради изтекла давност по чл. 80, ал. 1, т. 2Чл. 80. ⚖️ Практика (3) (1) Наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на: 1. (изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., доп. - ДВ, бр. 39 от 2024 г.) двадесет години за деяния, наказуеми с доживотен затвор без замяна, доживотен затвор, престъпления по глава втора, раздел VIII и раздел IX от особената част на този кодекс, извършени против малолетни или непълнолетни лица, и 35 години за убийство на две или повече лица; 2. петнадесет години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода повече от десет години; 3. десет години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода повече от три години; 4. (изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) пет години за деяние, наказуемо с лишаване от свобода повече от една година, и 5. (изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) три години за всички останали случаи. (2) Давностните срокове по предходната алинея за престъпления, извършени от непълнолетни, се определят, след като се съобрази заменяването на наказанията по НК.

Доказателства: От заключението на медицинската експертиза, изготвена от д-р А.Д.П., клиничен фармаколог, се установява, че според кратката характеристика на лекарствения продукт династат (parecoxib), безопасността и ефикасността му не са установени при деца на възраст под 18 г. В литературата има описани случаи на приложение на парекоксиб при деца и подрастващи, за обезболяване. В заключение, вещото лице пояснява че династат (парекоксиб), не се препоръчва за приложение при деца, но в ограничен брой научни публикации съществуват данни за неговото използване. Лекарството е било ефективно и с добра поносимост в определени клинични ситуации, но представените данни за ефективност и безопасност не могат да бъдат отнесени конкретно към случая на К.К.. От 2012 г. Европейската агенция по лекарствата (EMEA) поддържа уеб сайт, чрез който осигурява публичен достъп до доклади за подозирани странични ефекти (нежелани лекарствени реакции). СЗО също предоставя достъп до своята база данни с подозирани странични ефекти. Подозираните странични ефекти, са наблюдавани след употреба на лекарство, но не са задължително свързани или причинени от лекарството, като само подробна научна оценка на всички налични данни относно конкретния страничен ефект може да позволи да се направят сериозни заключения за ползите и рисковете от лекарството. Към 05.11.2018 г. в двата уеб сайта няма описан подозиран страничен ефект, терминологично класифициран като „тънкочревна инвагинация“ при употреба, както на лекарствени продукти съдържащи активно вещество „парекоксиб“, така и на лекарствени продукти с активно вещество „диклофенак“. Видно от кратката характеристика на лекарствения продукт „dynastat“, резюме за „обществено ползване“ на EMEA, същият се използва при възрастни за краткотрайно лечение на болка след операция, като активното вещество е парекоксиб, което е „пролекарство“ на валдекоксиб, което е нестероидно противовъзпалително средство. Лекарствения продукт не трябва да се прилага при пациенти с язва на стомаха или гастроинтестинално кървене и възпалителни заболявания на червата.

От заключението на изслушаната и приета по делото шесторна съдебномедицинска експертиза, депозирана с вх. № 14365/04.02.2020 г. (подписана от всички вещи лица, с особено мнение на д-р Г., поддържано в съдебно заседание) се установява следното: Инвагинацията представлява телескопическо вмъкване на спастичен участък на червото в последващ сегмент. При по-големите деца, са налице патологични процеси, които обуславят инвагинирането - като полипи, увеличени лимфни възли, тумори, дивертикули (патологични израстъци на червата). Различават се основно илео - колична инвагинация (вмъкване на тънкото в дебелото черво) и илео - илеална инвагинация (вмъкване на тънко в тънко черво). Според заключението, чревна инвагинация като проява на болестта на Крон е изключително рядко срещано явление - в литературата са описани единични случай при възрастни. В детска възраст инвагинация като проява на Крон е още по - голяма рядкост. Авторите случайно са наблюдавали преходна илео-колична инвагинация по време на изследване на тънките черва с бариева каша при деца с Крон, която спонтанно е преминала. Възникването на инвагинация може да се обясни с възпалително променен сегмент от червото, което води до нарушение в ритъма на чревната перисталтика и до последващо вмъкване на чревни сегменти. Болестта на Крон е известна и с името „терминален илеит“, като в 30 % от случаите се наблюдава засягане на крайната част на тънкото черво. При К.А.К. е наблюдавана една висока илео - илеална инвагинация, която е изключително необичайна локализация. Съгласно заключението от 28.05.2008 г. сутринта детето е много по-спокойно, поело е парацетамол, след това плацебо. Силните болки започват в 23 ч., прогресират и при превеждане в „Пирогов“ на 29.05.2008 г. около 2, 30 - 3, 00 ч. детето прави екзитус. За такъв кратък период от около 3 - 4 ч. е невъзможно една илео – илеална инвагинация сама по себе си да предизвика летален изход. За него има негативна верига от патологични обстоятелства, свързани с основното заболяване, чието съчетание обуславя леталния край. Тъй като става дума за патологоанатомично установена високо тънкочревна инвагинация, едно изключително рядко явление, вещите лица допускат че описаното в данните от епикризата физическо упражнение на детето – набиране на лост е възможно да е предизвикало тракция на дуоденалната връзка с последвало локално дразнене на началния участък на тънкото черво. В тази връзка изказват предположение, че локалното дразнене на червото е предизвикало, на базата на хроничното заболяване, интерминираща тънкочревна инвагинация - внедряване и периодично разгъване на червото. За леталния изход е допринесло и обстоятелството, че в конкретния случай с К.е налице хронично увреден организъм с възпалителна компонента и силно понижена имунна защита. В т. 4в от заключението е отбелязано, че Интензивният сектор в нощта на 28/29 май в Педиатрията не е разполагал по време на нощното дежурство с необходимия набор диагностични средства (рентген, опитен ехографист, скенер), нито хирургичен екип разположен по съседство, който да предприеме адекватни диагностични и оперативни мерки. Вещите лица отбелязват обаче, че при това катастрофално развитие на симтоматиката даже и една спешна операция в рамките на 6-8 ч. не би могла да спаси детето. В заключението е посочено, че от данните в епикризата се установява, че „От 15,30 ч. на 28.05.2008 г. по данни на дежурния лекар се появяват 2 „сини петна“ в поясната област, преценени като хеморагични. … От 23 ч. детето съобщава за коремни болки, чувство на тежест в епигастриума, тенезми, при дефекация двукратно отделя капки ясна кръв. Хеморагичния обрив се засилва, отбелязва се балониране на корема и белези на интоксикация – бледост, изострени черти на лицето, хипотония, по повод на което е преведено в Интензивния сектор на болницата“. При инвагинация, ако тя е високо тънкочревна, е възможно да има дефекация на остатъчни фекални маси в крайното дебело черво. Пълно спиране на дефекацията се наблюдава при 45 % от случаите. При напредваща инвагинация след първите 6/12 ч. настъпва чревна непреходимост, а след 12/24/48 ч. в зависимост от локализацията на инвагинацията настъпва перитонит – първоначално той е серозно-хеморагичен, след което преминава в дифузен гноен. При настъпила и прогресираща инвагинация кървави изхождания се появяват след 2 до 12 ч. от началото на внезапната болка и коремните оплаквания при 40 % от децата, което важи основно за илео - количната инвагинация, която е характерна за бебета и деца до към 2 - 3 годишна възраст. Илео - илеалната инвагинация е типична за големите деца и при нея на преден план са явленията на чревна непроходимост, като кръвоизлив може да се появи в напредналата фаза при некроза на червото след 12 - 24 ч. Съгласно заключението, протоколът за изследване при инвагинация има няколко етапа, като на първо място при съмнение за илеус се прави рентгенография в право положение, и съответно се търсят признаци на чревен застой - нива на течност и на въздух, (хидро - аерични сенки). Друг признак е липсата на газ по дебелото черво, т.е. перисталтиката е спряла. Като втора стъпка в случая на съмнение за инвагинация се извършва иригография с въздух (пневмоколоскопия), но тя е показателна при илео-колична инвагинация и се прави в детско - хирургично звено. Трета стъпка е ехографията – при нея се визуализира типичен образ на вмъкнатите едно в друго чревни сегменти. Но тъй като ехографията е характерна за илео-количната и по-трудно улавя тънкочревната инвагинация, повечето автори препоръчват изследване на компютърен томограф – четвърта стъпка скенер или ЯМР. Съгласно т. 4а от заключението, специално при пациенти с анамнеза за болест на Крон и внезапна поява на коремни болки, се препоръчва спешен СТ скенер за да се изключи инвагинацията и нейните потенциални усложнения. В случая с К.едно обзорно рентгеново изследване на корема би дало диагностична насока, ако в случая при него се установят хидро-аерични сенки. Непосредствена причина за смъртта на К.А.К. е острата кръвозагуба, довела до развитието на кръвозагубен шок. При аутопсията е установен кръвоизлив в стомашно чревния тракт, резултат от развилата се инвагинация на тънкочревна примка. Това е настъпило усложнение на основното заболяване.

Мотиви: Съгласно чл. 6, ал.1 от Закона за лечебните заведения, дейността на лечебните заведения и на медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти (утвърждават с наредба на министъра на здравеопазването и минималните задължителни изисквания към структурите за осъществяване на дейностите по определени медицински специалности или изпълнение на отделни медицински дейности) за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. Дейността на медицинските специалисти следва да бъде съобразена и с правилата на добрата медицинска практика, по аргумент от чл. 7б, т. 5 във вр. с 77, ал. 2, т. 3 ЗЛЗ, вр. чл. 116дЧл. 116д. ⚖️ Практика (2) (Нов - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.04.2019 г.) Който извършва дейност в нарушение на утвърдените правила за добра медицинска практика, правила за добра медицинска практика на лекарите по дентална медицина, правила за добра фармацевтична практика или правила за добра медицинска практика по здравни грижи в съответните професионални области, се наказва с глоба в размер от 200 до 1000 лв., а при повторно извършване на същото нарушение - с глоба в размер от 1000 до 3000 лв. ЗЛЗ. В решение № 508 от 18.06.2010 г. по гр.д. № 1504/2011 г. на ВКС, III ГО, се приема, че отговорността на лекаря е свързани и с принципа на адекватните очаквания, а именно че специалистът ще предложи и осъществи лечение, което е съобразено с медицинските стандарти и добрите практики, по време на което ще бъдат съблюдавани и съобразени всички гарантирани му права. От разпита на свидетелката Н.Б.П., медицинска сестра, се установява че преди превеждането на К.в интензивното отделение, детето е изходило ясна кръв, било е пребледняло и с ниско кръвно налягане. Имайки предвид обективното състояние на К.А.К., установено със свидетелските показания, включително и на д-р А.Т. М., настоящият съдебен състав, въз основа на опитните правила и логиката намира, че лекуващият лекар, като специалист, е следвало да идентифицира причината за изпитваните болки, като съответно приложи протокол за изследване при инвагинация, като назначи рентгенография на корема в право положение, а по-късно и скенер, още повече че основното заболяване – болестта на Крон, е именно свързана с заболяване на червата. В тази насока са и обясненията дадени от вещото лице д-р М.Г., детски гастроентеролог, която в съдебно заседание обяснява, че е абсурдно инвагинацията да е настъпила от лоста, като при тридневна инвагинация пациентът няма да оживее, като инвагинацията е от 12 - 24 ч. Вещото лице, изключва като причина за това прилагането на Династат (въпреки, че преди това изрично е посочила че не прилага този продукт при пациенти с Болестта на Крон), и сочи за вероятна причина възпалителния процес. Установи се по делото, включително и от заключението на медицинската експертиза, че повече от три дни на детето не са му направени изследвания по основното заболяване, респ. не е извършено изследване на състоянието на червата, а причината за болките е търсена на друго място. Прилагани са противопоказни продукти (съгласно КХ на ЕМЕА за династат) и то нееднократно, а отделно от това и лекарства със седативен ефект (дормикум), които са препятствали поставянето на правилна диагноза. От показанията на свидетеля с-р Р.Р.А., анестезиолог, се установява че д-р Е. П.е консултирала с нея по телефона приложението на дормикум (в малки дози, титриран), като е обсъдено че рутинните средства, които се използват при болка при дете са изчерпани. Свидетелката В.А.К. (дъщеря на ищците), сочи че на 26.05.2008г. майка й е закупила Династат от близка до болницата аптека, изписан по телефона от лекуващия лекар Е. П.. Действително, в случая бездействието, изразяващо се в непоставяне своевременно на правилна диагноза е възможно да не е единствената причина за резултата, тоест вредата, като следва да се отчете и обстоятелството, че К.А.К. е страдал от тежко заболяване на червата. Това обаче, не изключва отговорността за деликт, а само определя нейния обем (решение № 9 от 2.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2017 г., III ГО). Съдът намира, че е налице нарушение на основния принцип в хуманитарната медицина "да не се вреди на пациента" , както и на установената правна уредба – в чл. 80Чл. 80. ⚖️ Практика (19) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) Качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина., 81, ал. 2 от Закона за здравето, която възлага отговорност „при всяко неизпълнение на професионални задължения на лекар за извършване на изследвания, консултации, лечение и др. медицински дейности, което се намира в противоречие с установените от медицинската наука и практика методи и технологии, с медицинските стандарти, с основните принципи на правото на медицинска помощ“. Съгласно чл. 24, ал. 1 от Кодекса за професионална етика на лекарите в България, лекуващият лекар е свободно избран от пациента или неговите близки лекар, който осигурява цялостния процес на лечение на болния, като по делото няма спор относно обстоятелството, че д-р Е. П.е лекуващ лекар на К.К.. Видно от т.7 от длъжностната й характеристика, връчена на 18.10.2007 г., лекарят е длъжен своевременно да назначи и извърши консултативни прегледи, диагностични изследвания и процедури, отговарящи на всички правила за добра медицинска практика. По делото няма данни на К.К. да е назначено рентгеново изследване в право положение (съобразно заключението на СМЕ) на корема или скенер/магнитно – ядрен резонанс, а отделно от това обстоятелството, че детето е страдало от тежко заболяване на червата и му се прилагат кортикостероиди, би следвало още повече да засили вниманието и да се извършат повтарящи се изследвания, доколкото състоянието му прави възможно развитие на имуносупресия и промяна на реактивността на организма, респ. мълниеносно развитие на ендотоксичен шок, още повече че в случая болковия синдром може да е от основното заболяване. В шесторната медицинска експертиза изрично е посочено, че специално при пациенти с анамнеза за болест на Крон, както е в случая и внезапна поява на коремни болки, се препоръчва спешен СТ скенер за да се изключи инвагинацията и нейните потенциални усложнения. В тази връзка съдът кредитира особеното мнение на вещото лице д-р М.М.Г., поддържано в съдебно заседание, съгласно което на база на установеното от съдебномедицинската аутопсия на трупа на К.е налице висока инвагинация, с давност не по - малко от 24 - 30 ч. Според вещото лице, неправилно са давани болкоуспокояващи препарати, допринесли до подтискане на клиничната картина, владяна основно от болковия синдром, което е в пряко причина за тежките промени в инвагинираните черва и настъпването на шоково състояние. Съобразно информацията на производителя на Династат, вещото лице счита, че напълно неправилно и в противоречие с медицинската етика и добра педиатрична практика, е прилагането на този продукт с изяснена Болест на Крон, на 16 годишна възраст. С оглед изложеното, настоящият състав намира предявените искове по чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД срещу лекуващия лекар - д-р Е.И. П.и по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД срещу лечебното заведение СБАЛДБ - П.И.М.“ ЕАД за основателни. Налице са предпоставките за ангажиране отговорността на ответниците, визирани в Постановление № 7 от 1959 г. на Пленума на ВС – противоправно бездействие, вина, вреда и причинна връзка между противоправното бездействие и вредата, като съобразно чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД съдът намира, че определеното обезщетение е в размер на по 40 000 лв. за всеки ищец. От показанията на свидетелите К.С.Н.и Х.Т.Т. се установява, че ищците са приели много тежко смъртта на детето си и ежедневно ходят на гроба на детето. По отношение на ответниците физически лица д-р Х.Ж.Ж. и д-р Д.И.И., доколкото от медицинската експертиза не се установява конкретно извършено бездействие от тях, което да обосновава деликтната им отговорност. С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност в отговора на ответницата Е. П.и лечебното заведение, на основание чл. 111Чл. 111. ⚖️ Практика (20) С изтичане на тригодишна давност се погасяват: а) вземанията за възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност; б) (изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор; в) вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. г) (зал. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.), б. „в“ ЗЗД, законна лихва върху присъденото обезщетение следва да бъде присъдена от 16.05.2010 г. до окончателното погасяване на главницата.

Относно разноските При този изход на спора, в полза на ищците се следват разноски, но доколкото представеният договор за правна защита и съдействие от 25.04.2013 г. е нечетлив досежно размера и начина на уговаряне на адвокатско възнаграждение, такива не се могат да се присъдят. Адвокатско възнаграждение не следва да бъде присъждано и в полза на правоприемниците ответника Х.Ж., защото независимо че е представена фактура, представените писмени доказателства на л. 1119 -1121 от делото не удостоверяват заплащането на същото. Възнаграждение за адвокат не следва да бъде присъждано и в полза на ответника Д.И., защото не са представени доказателства за заплащане на договореното такова, съгласно договора за правна защита и съдействие от 17.03.2013 г. В полза на ответниците М.П.Ж. и Р.Х.Ж., както и на ответника Д.И.И., следва да бъдат присъдени разноски за депозит за вещи лица, в размер на по 250 лв. на всеки от тях. На основание чл. 78, ал. 6Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК, в полза на СГС, следва да бъде присъдена сума в размер на 320 лв., депозит за съдебномедицинска експертиза, заплатена от бюджета на съда, както и сумата от 3200 лв., представляваща държавна такса.

Решение: Мотивиран от горното, Софийски градски съд Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „Специализирана болница за активно лечение по детски болести - П.И.М.“ ЕАД, ЕИК *******, гр. София, бул. „*******, чрез адв. Е.С. и адв. Ц.Г.,***, и Е.И. П., ЕГН **********,***, чрез адв. Д.Д.,***, да заплатят на основание чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД и чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД, солидарно на всеки един от ищците С.Х.К., ЕГН ********** и А.К.К., ЕГН **********, и двамата с адрес гр. Бургас, к. „Славейков“, бл. *******, чрез адв. К.С.Г.,***, сумата от по 40 000 лв. (четиридесет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на смъртта на 29.05.2008 г. на сина им К.А.К., ведно със законна лихва, считано от 16.05.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ исковете до пълния им предявен размер от по 100 000 лв. за всеки ищец.

ОТХВЪРЛЯ предявените искове от С.Х.К., ЕГН ********** и А.К.К., ЕГН **********, и двамата с адрес, гр. Бургас, к. „Славейков“, бл. *******, чрез адв. К.С.Г.,***, срещу М.П.Ж., ЕГН **********,*** и Р.Х.Ж., ЕГН **********,***, (конституирани на мястото на първоначалния Ответник Х.Ж.Ж.), чрез адв. Б.С.Н.,*** и Д.И.Илиев, ЕГН **********,***, чрез адв. Полина Савова, офис 333, за солидарно заплащане на сумата от по 100 000 лв. на всеки ищец, на основание чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на смъртта на сина им К.А.К., ведно със законна лихва, считано от 29.05.2008 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА от С.Х.К., ЕГН ********** и А.К.К., ЕГН **********, да заплатят на основание чл. 78, ал. 3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК, на М.П.Ж., ЕГН **********,*** и Р.Х.Ж., ЕГН ********** сумата от 250 лв., за депозит за медицинска експертиза.

ОСЪЖДА от С.Х.К., ЕГН ********** и А.К.К., ЕГН **********, да заплатят на основание чл. 78, ал. 3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК, на Д.И.И., ЕГН ********** сумата от 250 лв., за депозит за медицинска експертиза.

ОСЪЖДА „Специализирана болница за активно лечение по детски болести - П.И.М.“ ЕАД, ЕИК ******* и Е.И. П., ЕГН ********** да заплатят по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК, сумата от 320 лв., разноски за медицинска експертиза, заплатена от бюджета на съда и сумата от 3 200 лв., разноски за държавна такса, съразмерно на уважената част от исковете.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и двадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА, при участието на секретаря Александрина Пашова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6706 по описа за 2013 г. по описа на СГС