Решение №10/08.02. 2018 ГД № 1600/2017 ВКС

РЕШЕНИЕ №10/08.02. 2018 ГД № 1600/2017 ВКС Гражданско дело № 1600/2017 г., разгледано от Върховния касационен съд.

Предмет на спора са твърдения за пропуск при спешно състояние. Съдът ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен поради недоказаност на твърденията.

Образувано е по касационна жалба вх.№ 10113/21.12.2016г., подадена от М. Л. И. и Н. А. С. чрез адв. К., и по касационна жалба вх.№ 9941 от 15.12.2016г., подадена от М. А. И. от [населено място] чрез адв. Господин Г., срещу въззивно решение № 182 от 27.10.2016г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по в.гр.д.№ 262/2016г.

С въззивното решение № 182 от 27.10.2016г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по в.гр.д.№ 262/2016г., е потвърдено решение № 512 от 23.10.2015г., постановено по гр.д. № 72/2013 г. на Смолянския окръжен съд, в обжалваните му части, с които Денка А. Л., М. А. К. И. и МБАЛ [фирма] – С. са осъдени на основание чл. 45, във вр. с чл. 49 и чл. 52, чл. 53 и чл. 86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. ЗЗД да заплатят солидарно на М. Л. И. и Н. А. С. обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на Н. Н. С., починала на 20.09.2009 г. от по 120 000 лв. на всеки един ищец, като частичен иск от по 500 000 лв., ведно със законната лихва върху тези суми от 20.09.2009 г. до окончателното им плащане, като исковете за разликата над уважения размер от по 120 000 лв. за всеки до предявените искове от по 200 000 лв., като частични от по 500 000 лв., ведно с исковете за лихва върху тази разлика от 20.09.2009 г. до окончателното им изплащане, са отхвърлени като неоснователни. С това решение е потвърдено първоинстанционното решение и в частта, с която ЗК [фирма] – С. е осъдено да заплати на МБАЛ [фирма] - С. на основание чл. 223 и чл.229 от Кодекса на застраховането, застрахователно обезщетение от 47 500 лв. съобразно застрахователен договор от 01.09.2009г.,ведно със законната лихва върху тази сума, считано от действителното плащане на болницата на присъденото на ищците И. и С. обезщетение до окончателното плащане на застрахователя, като искът е отхвърлен за разликата над тази сума до предявените 95 000 лв., както и за законната лихва върху тази разлика за същия период. С въззивното решение е потвърдено и постановеното допълнително решение № 597/16.12.2015 г. по гр.дело № 72/2013 г.по описа на Смолянския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на ЗК [фирма] - С. за допълване на решение № 512/23.10.2015 г. в смисъл, че осъждането на застрахователното дружество е под условие, че МБАЛ [фирма] - С. изпълни постановеното срещу него осъдително решение по главния иск. Потвърдено е и определение № 1223/15.12.2015 г., постановено по гр.дело № 72/2013 г., с което е изменено първоинстанционното решение № 512/23.10.2015 г., в частта за разноските, като М. А. И., Денка А. Л. и МБАЛ [фирма]-С. са осъдени да заплатят на М. Л. И. и Н. А. С. разноски по делото от 32.40 лв., в полза на Окръжен съд Смолян - ДТ от 9600 лв. и разноски за експертизи от 990 лв., а М. Л. и Н. А. С. са осъдени да заплатят на М. А. И. разноски по делото от 5 454 лв.

В касационната жалба на Ищец: М. Л. И. и Н. А. С., насочена срещу въззивното решение в частта, с която като краен резултат предявените първоначални частични искове са отхвърлени за разликата над уважените от по 120 000лв. до предявените от по 200 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 20.09.2009г. до окончателното изплащане и в частта за разноските, са изложени доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3Чл. 281. ⚖️ Практика (12) Касационната жалба се подава, когато: 1. решението е нищожно; 2. решението е недопустимо; 3. решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Спиране на изпълнението на въззивното решение ГПК. Искането е за отмяна на решението и уважаване изцяло на предявените искове със законните последици.

В касационната жалба на Ответник: М. А. И., насочена срещу решението в частта, с която като краен резултат е осъдена да заплати на ищците солидарно с останалите двама отвеника обезщетения в размери над от по 70 000 лв. до присъдените на всеки по 120 000 лв., както и по отношение на присъдената законна лихва, считано от датата на увреждането- 20.09.2009г., до 18.11.2010г. / три години преди предявяване на исковата молба/ и в частта за разноските, се релевират доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3Чл. 281. ⚖️ Практика (12) Касационната жалба се подава, когато: 1. решението е нищожно; 2. решението е недопустимо; 3. решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Спиране на изпълнението на въззивното решение ГПК. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част.

В останалата част въззивното решение е влязло в сила и не е предмет на касационна проверка.

М. А. И., чрез адв. Господин Г., в представен писмен отговор и в пледоария по същество поддържа своята жалба и изразява становище за неоснователност на касационната жалба на ищците. Претендира присъждането на адвокатско възнаграждение за процесуалния представител по реда на чл.38 ЗАдв. М. Л. И. и Н. А. С. в представен писмен отговор и в пледоария по същество чрез адв.К. поддържат своята жалба и изразяват становище за неоснователност на касационната жалба на ответницата. Претендират присъждане на разноски. Останалите страни - ответниците Денка А. Л.,, [фирма], МБАЛ [фирма]-С. и третите лица – помагачи ЗК [фирма], [фирма] и Д. [фирма] не подават отговори по двете касационни жалби и не изпращат представител в откритото съдебно заседание.

С определение № 719 от 17.10.2017г. въззивното решение е допуснато до касационен контрол в частта , с която исковете на М. Л. И. и Н. А. С. срещу Денка А. Л., М. А. К. И. и МБАЛ [фирма] – С. с правно основание чл. 45, във вр. с чл. 49 и чл. 52, чл. 53 и чл. 86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. ЗЗД за разликата над уважения размер от по 120 000 лв. за всеки до предявените размери от по 200 000 лв., като частични от по 500 000 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика от 20.09.2009г. до окончателното им изплащане, са отхвърлени като неоснователни, както и в частта, с която като краен резултат М. А. И. е осъдена да заплати на М. Л. И. и Н. А. С. солидарно с останалите двама отвеника - Денка А. Л. и МБАЛ [фирма] – С., законна лихва върху присъдените обезщетения в размери от по 120 000 лв., считано от датата на увреждането- 20.09.2009г., до 18.11.2010г.

Допускането по първата касационна жалба е обосновано с основанието по чл.280, ал.1 т.1Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания ГПК по обуславящите изхода на спора въпроси, уточнени от съда, за обективните критерии при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост по смисъла на ч. 52 ЗЗД и как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД, длъжен ли е съдът да търси „точен паричен еквивалент“ на търпените морални вреди и да намери „справедливия еквивалент“ на същите или е достатъчно да се търси „известно компенсиране“ и за задължението на съда да направи преценка на всички обективно съществуващи обстоятелства според вида и характера на увреждането, които се съобразяват при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост.

Допускането по втората касационна жалба е обосновано с основанието по чл.280, ал.1 т.1Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания ГПК по обуславящия изхода на спора въпрос, уточнен от съда – „Счита ли се прекъсната погасителната давност, когато производството по предявения иск за вземането, приет за съвместно разглеждане в наказателното производство, е било прекратено?”

Върховен касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, след преценка на изложените основания за отмяна и в правомощията по чл. 291Чл. 291. ⚖️ Практика (2) (Отм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Предложение за тълкувателно решение ГПК и чл. 293Чл. 293. ⚖️ Практика (17) (1) Върховният касационен съд оставя в сила или отменя частично или изцяло обжалваното решение. (2) Решението се отменя като неправилно, когато е нарушен материалният закон или са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила или решението е необосновано. (3) Съдът връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд само ако се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия. (4) Когато обжалваното решение е нищожно или недопустимо, прилагат се правилата на ГПК, намира следното:

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (33) (Доп. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Съобщението се връчва лично на адресата. Връчването на представител, както и на електронен адрес за връчване се смята за лично връчване. Връчване на друго лице, във вр. с чл. 49 и чл.53, във вр. с чл. 52 и чл. 51, ал.2Чл. 51. ⚖️ Практика (43) Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически. Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди. ЗЗД и чл. 86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. ЗЗД.

Въззивният съд е приел, че е сезиран с искова молба, с която ищците М. Л. И. и Н. А. С. претендират присъждане на неимуществени вреди от непозволено увреждане - смъртта на детето им, причинена от лекари по повод лечението му, като твърдят, че причината за смъртта на детето били бездействието и неадекватното поведение на лекарите – ответници Л. и И., първата общопрактикуващ лекар със специалност детски болести, а втората-ординатор в спешно отделение, към същия момент-магистър по медицина.

Съдът е счел за безспорно, че посочените ответници са осъдени за причиняване на смърт поради професионална непредпазливост при изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, с влязла в сила присъда по н.о.х.д. №16/2011 г. на ОС-Смолян. Посочил е, че приетата от наказателния съд и изложена фактическа обстановка е задължителна за гражданския съд по отношение на това извършено ли е деянието, извършено ли е то виновно и виновността на лекарите, като относно тези обстоятелства гражданският съд не би могъл да приеме нещо различно от приетото от наказателния съд и не би могъл да разглежда твърдяното от ответниците съпричиняване от страна на родителите, тъй като тези твърдения са изследвани и по отношение на същите е прието, че липсва такова. Посочил е също, че лекарите – ответници са осъдени при условията на независимо съпричиняване на смъртта на детето, като няма спор по въпроса, че болницата ответник е работодател – възложител на работата на ответника И.. Обосновал е, че е допустимо предявяването на иск от няколко ищци или срещу няколко ответници, ако предмет на спора са общи техни права или задължения или права или задължения, които почиват на едно и също основание. В тази връзка е приел, че причиняването на смърт от лекари поради непредпазливост, при немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, е общото основание, от което произтича общността в задълженията и възможността искът да бъде предявен общо срещу първите двама ответници – Л. и И., които съгласно разпоредбата на чл. 53Чл. 53. ⚖️ Практика (14) Ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. от ЗЗД отговарят солидарно. Същевременно третият ответник, конституиран в процеса, е болницата – работодател и възложител на работата на единия от солидарните длъжници – вторият ответник И..

Въззивният съд е посочил, че съгласно чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД предприятието /в случая болницата/ след като е изплатила цялата сума на пострадалите може да търси изплатената сума от своя работник, с когото е осъдена солидарно, на основание чл. 54Чл. 54. ⚖️ Практика (1) Лицето, което отговаря за вреди, причинени виновно от другиго, има иск против него за това, което е платил. 5. НЕОСНОВАТЕЛНО ОБОГАТЯВАНЕ ЗЗД, а когато наред с предприятието и работника му е осъдено и трето лице, което не е работник на предприятието, в случая Л., предприятието, след като изплати сумата, за която са осъдени солидарно, може да търси част от изплатената сума от третото лице на основание чл. 127Чл. 127. ⚖️ Практика (2) Доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно. Всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата. Ако някой от последните се окаже неплатежоспособен, загубата се разпределя съразмерно между другите съдлъжници, включително и този, който е изпълнил. В случай, че изпълнилият солидарен длъжник не е противопоставил на кредитора някое общо възражение или не е уведомил своите съдлъжници за изпълнението, той отговаря спрямо тях за причинените вреди. 2. НЕДЕЛИМИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЗЗД. Обосновал е, че в процеса по чл. 127Чл. 127. ⚖️ Практика (2) Доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно. Всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата. Ако някой от последните се окаже неплатежоспособен, загубата се разпределя съразмерно между другите съдлъжници, включително и този, който е изпълнил. В случай, че изпълнилият солидарен длъжник не е противопоставил на кредитора някое общо възражение или не е уведомил своите съдлъжници за изпълнението, той отговаря спрямо тях за причинените вреди. 2. НЕДЕЛИМИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЗЗД за ответника, който не е служител на ищцовото предприятие и е съпричинил вредите със служител на предприятието, последното не отговаря за причинените от него вреди - то отговаря солидарно с неговия служител, който виновно е причинил вреди, като основанието за отговорността е залегнало в разпоредбата на чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД. Тяхната отговорност за виновно поведение, причинило вреди, е солидарна, като всеки отговаря за цялото задължение и дължи на пострадалия цялото обезщетение. Мотивирано е, че когато предприятието изплати изцяло задължението, то всъщност изпълнява задължение на свой служител, виновно причинил вредите и ще може да търси от последния част от изплатената от него сума, каквато част от него може да търси служителят му, съпричинител на вредите , на основание чл. 127Чл. 127. ⚖️ Практика (2) Доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно. Всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата. Ако някой от последните се окаже неплатежоспособен, загубата се разпределя съразмерно между другите съдлъжници, включително и този, който е изпълнил. В случай, че изпълнилият солидарен длъжник не е противопоставил на кредитора някое общо възражение или не е уведомил своите съдлъжници за изпълнението, той отговаря спрямо тях за причинените вреди. 2. НЕДЕЛИМИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЗЗД ако той лично, като солидарен длъжник беше изплатил цялото солидарно задължение. В тази връзка съдът е счел за неоснователни възраженията за нередовност на предявените искове и липса на процесуална легитимация.

Съдът е приел за безспорно, че фактическият състав на чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД - вреда, причинена противоправно от виновни действия или бездействия на ответниците и намираща се в причинна връзка с тях, е установен от задължителното действие на присъдата, постановена от наказателния съд, а също и че към момента на деянието И. е била работник в МБАЛ „Б. Ш.“ - С. и е изпълнявала възложена работа, в резултат на която е починало детето Н.. Въззивният съд препращайки към мотивите на първоинстанционния съд е обосновал извод относно липсата на елементите на фактическия състав на съпричиняването. В тази насока е счел, че релевираните възражения за съпричиняване са неоснователни. Възприел е за правилен и определеният за размер на обезщетението за неимуществени вреди, като съобразен с критериите на справедливостта, залегнали в разпоредбата на чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД. Относно претенцията за заплащане на законна лихва върху размера на обезщетението е счел за неоснователни възраженията за погасяване на част от нея, считано три години назад от предявяване на иска, тъй като с предявяването на граждански иск относно вземането в наказателния процес давността е била прекъсната и към момента на предявяване на настоящата искова претенция не е изтекъл предвиденият тригодишен срок. Въззивният съд съобразно изхода е счел за правилни изводите на първостепенния съд относно разноските, в това число и обективираните такива в определение № 1223/15.12.2015г., постановено по реда на чл. 248Чл. 248. ⚖️ Практика (32) (1) В срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. (2) Съдът съобщава на насрещната страна за исканото допълване или изменяне с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок. (3) Определението за разноските се постановява в закрито заседание и се връчва на страните. То може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Спогодба след приключване на съдебното дирене ГПК.

Настоящият съдебен състав, в хипотезата на чл. 291, т. 1Чл. 291. ⚖️ Практика (2) (Отм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Предложение за тълкувателно решение от ГПК / редакция до ДВ бр. 86/27.10.2017г./ намира по повдигнатите правни въпроси следното: С Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС са дадени указания на съдилищата при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от деликт да вземат предвид обстоятелствата, при които е извършено увреждането. Изяснено е, че понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД не е абстрактно, то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Посочени са примерно обстоятелствата, които могат да бъдат релевантни в тази насока и е наблегнато на задължението на съда, който решава спора по същество, да ги обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. Съдилищата не трябва да се задоволяват с посочване в мотивите към решенията, че обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост, а трябва да изтъкнат обстоятелствата, които обосновават присъдения размер. В мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди.

На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането като размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания - това са фактите и обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения иск - продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно - медицинската прогноза за неговото развитие. Съобразно разпоредбата на чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този аспект справедливостта по смисъла на чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Удовлетворяването на изискването за справедливост по чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД налага при определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди да се отчита и обществено - икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. Същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди, които могат, и поначало са различни във всеки отделен случай, тъй като част от гореизброените критерии и обстоятелства, релевантни за определяне размера на дължимото обезщетение, могат да са подобни или дори еднакви (по вид или в количествено измерение) при съпоставка на отделни случаи, но изключително рядко те могат да са идентични изцяло. В същия смисъл е и застъпената в множество съдебни актове на ВКС, постановени по реда на чл.290Чл. 290. ⚖️ Практика (19) (1) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния касационен съд в открито заседание. (2) Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. (3) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Решението по ал. 2 не представлява задължителна съдебна практика. Уеднаквяване на практиката ГПК / пр.: решение № 93/23.06.2011г. по т.д. № 566/2010г. на ВКС, II т.о., решение № 111/01.07.2011г. по т.д. № 676/2010г. на ВКС, II т.о и решение № 104/25.07.2014г. по т.д. № 2998/2013г. на ВКС, I т.о., приложени от касаторите, както и Решение № 223 от 27.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1839/2016 г., III г. о., ГК, Решение № 100 от 12.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3834/2016 г., IV г. о.и др./, практика, на която се позовават касаторите, която настоящият състав приема за правилна на основание чл. 291, т. 1Чл. 291. ⚖️ Практика (2) (Отм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Предложение за тълкувателно решение ГПК и на която въззивното решение противоречи.

Настоящият съдебен състав, в хипотезата на чл. 291, т. 1Чл. 291. ⚖️ Практика (2) (Отм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Предложение за тълкувателно решение от ГПК / редакция до ДВ бр. 86/27.10.2017г./ намира за правилни разрешенията на изведения по настоящото дело правен въпрос -„Счита ли се прекъсната погасителната давност, когато производството по предявения иск за вземането, приет за съвместно разглеждане в наказателното производство, е било прекратено?” , дадени с представеното от касатора И. решение № 143 от 11.05.2012г. по гр.д.№1424/2011г. на ВКС, ІІІ г.о., каквато е и трайната практика на съда, обективирана и в други актове, постановени по реда на чл.290Чл. 290. ⚖️ Практика (19) (1) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния касационен съд в открито заседание. (2) Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. (3) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Решението по ал. 2 не представлява задължителна съдебна практика. Уеднаквяване на практиката ГПК – Решение № 135 от 15.12.2017г. по гр.д.№ 4830/2016г. на ВКС, ІІІ ГО, Решение № 408 /07.05.2009г. по гр. д. № 195 /2008г. на ВКС, I ГО, Решение № 143 /11.05.2012г. по гр. д. № 1424 /2011г. на ВКС, III ГО, Решение № 10 /24.07.2013г. по гр. д. № 334 /2012г. на ВКС, I ГО и др. Съгласно чл. 116Чл. 116. ⚖️ Практика (8) Давността се прекъсва: а) с признаване на вземането от длъжника; б) с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство; ако искът или възражението или искането за почване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната; в) с предприемане на действия за принудително изпълнение., б.”б” ЗЗД давността се прекъсва с предявяването на иск или възражение или със започване на помирително производство. Прекъсването на давността в тези случаи е условно - изрично в закона е посочено, че ако искът или възражението или искането за започване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната. Същото разрешение се налага и в случаите, когато делото бъде прекратено, тъй като вследствие прекратяването се заличават с обратна сила извършените по него процесуални действия и отпадат правните последици от предявяването на иска. Без значение е дали делото е прекратено служебно от съда /нередовна искова молба, недопустимост на предявения иск/ или по волята на ищеца /отказ или оттегляне на иска/. Така формираната задължителна за съдилищата практика, се споделя от настоящия състав, а въззивното решение й противоречи.

Изложените съображения мотивират настоящия състав да приеме за неправилни изводите на въззивния съд, че обезщетения в размери от по 120000лв. за всеки от родителите на починалото дете са достатъчни да репарират претърпените вреди. Обжалваното въззивно решение, в отхвърлителната му част - за разликата от 120 000 до 200 000 лв. е неправилно.

При определяне размера на дължимото на ищците обезщетение за репариране на причинените морални вреди, произтичащи от смъртта на детето им - Н. Н. С., починала на 20.09.2009 г., въззивният съд не е съобразил в достатъчна степен задължителните указания по приложението на чл.52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД, съдържащи се в т.ІІ на ППВС № 4/ 68 год., според които понятието „справедливост” по вложения от законодателя смисъл не е абстрактно, а всякога обусловено от конкретните и обективно съществуващи обстоятелства - начин на извършване, характер на увреждането, произтеклите от последното конкретни физически и психологически последици за увредения, продължителност във времето и др., които решаващият съд е длъжен да прецени в тяхната съвкупност. В случая именно тази преценка на състава на Пловдивския апелативен съд е незаконосъобразна, тъй като не е отчетена в пълнота, с оглед доказателствения материал по делото, тежестта на психологическата травма на ищците, причинена от загубата на детето и невъзможността за пълното им възстановяване. Предвид необратимия характер на получените увреди, при отчитане на характера на извършеното от лекарите деяние, изразяващо се в бездействие и неадекватното поведение, проявена професионална непредпазливост при изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, внезапността на загубата на детето на ищците, възрастта на починалата - 4 години, възрастта на родителите /към датата на смъртта – майката е на възраст 27г. , а бащата – на 25г./ и обстоятелството, че те са лишени завинаги от своето дете и създадената и поддържана топла връзка между тях приживе, болезнения начин, по който последните преживяват смъртта на това дете, ведно с обстоятелството, че с оглед биологичната природа на родителите болката от загубата на собствено дете е най-тежката , непреодолима , несъвместима с последващо пълноценно съществуване за родителя загуба и в този смисъл безвъзвратния й характер, поради което за ищците е напълно променен смисъла на живота, а травмата от преживяното ще ги съпътства завинаги, при отчитане и на обстоятелството, че това е било единствено дете на ищците, а последвалите многократни опити за забременяване на майката, в това число и четири инвитро процедури - са неуспешни, което увеличава многократно мъката от загубата и обуславя по-голям размер на обезщетение, при отчитане и на обстоятелството, че дори и осъществено последващо раждане на дете в семейството не е от естество да намали търпимите болки и страдания, макар обективно, в емоционално отношение този факт да съставлява, но паралелно , източник на щастие и надежда за родителите, както и обществено - икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, при съобразяване и на обстоятелството, че размерът на обезщетението се определя към датата на деликта, ВКС в настоящия си състав намира, че сумите от по 300 000 лв. за всеки от родителите са от естество да репарират действително причинените неимуществени вреди, така, както са установени в производството. Предвид факта, че исковете са предявени като частични в размери от по 200000лв., то същите следва да бъдат уважени в пълен размер.

Следва да се има предвид, че присъждането на обезщетение само по себе си съдържа и морално удовлетворение – признаване, че действията на делинквентите са противоправни, и ангажиране отговорността им, респективно тази на възложителя на работата им, за причинените вреди, като размерът на паричната сума е за репариране на действително претърпените вреди и не бива да служи за обогатяване. От значение е и създаденият от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, тъй като „справедливостта” до голяма степен отразява обществената оценка на засегнатите нематериални вреди, а в сферата на нематериалните ценности равенството в обществото намира най-чист израз. Поради тези съображения уважаването на исковете за неимуществени вреди в по-голям или по-малък размер би довело до несъответствие на обезщетението с действителния размер на моралните вреди, несъобразяване с обществения критерий за справедливост, както и с практиката на съдилищата в подобни случаи.

Въззивното решение в частта, с която е прието, че не е установено съпричиняване на вредоносния резултат от страна на родителите, не е допуснато до касация. В тази връзка доводите на касатора И., изразени чрез процесуалния й представител, са неоснователни. За пълнота на изложението следва да се посочи, че според настоящия състав с оглед събраните по делото доказателства не е установено по делото поведение на родителите, което като пряка и непосредствена последица да е обусловило леталния изход. Така определените обезщетения се дължат ведно със законната лихва. Спорен е въпросът относно началния момент, от който се дължи последната.

Съгласно приетото в ППВС № 2/1981г. и ТР № 5/2005г. ОСГК и ТК на ВКС, вземането от непозволено увреждане е изискуемо от деня на извършването му, когато деецът е известен още тогава, а когато е неизвестен – от деня на неговото откриване. Разпоредбата на чл. 114, ал. 3Чл. 114. ⚖️ Практика (21) Давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. За вземания от непозволено увреждане давността почва да тече от откриването на дееца. (Нова ал. 4 - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) При искове за неустойка за забава давностният срок започва да тече от последния ден, за който се начислява неустойката. ЗЗД определя за начало на погасителната давност откриването на дееца. От този момент вземането става изискуемо и от този момент длъжникът изпада в забава - чл. 84, ал. 3Чл. 84. ⚖️ Практика (39) Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Но ако този ден е изтекъл след смъртта на длъжника, неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата. Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. При задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. ЗЗД. В процесния случай вземането е изискуемо от датата на смъртта на детето или от 20.09.2009 г. С предявяването на граждански иск относно вземането в наказателния процес давността е била прекъсната, но с прекратяването на производството по този иск с обратна сила са заличени последиците от предявяването му. Погасителната давност за главното вземане е петгодишна / до 20.09.2014г./ и към датата на предявяване на иска – 18.11.2013г., не е изтекла. Погасителната давност за акцесорното вземане обаче е тригодишна. Поради това ищците имат право на лихва за забава, тъй като давността тече от всеки ден на забавата, но не за целия период, а за последните три години преди предявяването на иска – т.е. от 18.11.2010г. до окончателното изплащане.

Изложеното обосновава извод, че решението на въззивния съд следва да се отмени в частта, с която исковете на ищците са отхвърлени над размери от по 120000лв. до размери от по 200000 лв. за всеки от тях, ведно със законната лихва от 18.11.2010г. до окончателното изплащане. В частта, с която е отхвърлена претенцията за лихва за времето от 20.09.2009г. до 18.11.2010г. същото се явява правилно като резултат. Вместо отменената част следва да се постанови осъждане на ответниците солидарно да заплатят на ищците допълнително по 80000лв., ведно със законната лихва от 18.11.2010г. до окончателното изплащане. Решението следва да се отмени и в частта, с която М. А. И. е осъдена да заплати на ищците солидарно с останалите двама отвеника, законна лихва върху присъдените обезщетения от по 120000лв., за времето от 20.09.2009г., до 18.11.2010г. В останалата част, с която е осъдена солидарно с останалите ответници да заплати на ищците обезщетения в размери над от по 70 000 лв. до присъдените на всеки по 120 000 лв. решението е правилно като резултат и следва да се остави в сила.

Съобразно изложеното следва да се пререши и въпросът за възлагането на разноските. Съгласно чл. 78Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК, разноските и пред трите съдебни инстанции се присъждат съобразно крайния изход на делото, и конкретно - съгласно ал. 1 и ал. 3 - съобразно изхода на материалноправния спор по предявените по делото искове - съразмерно с уважената част от тях - в полза на ищците, респ. - съразмерно с отхвърлената част - в полза на ответника. В случая предвид пълното уважаване на предявените частични искове разноски за ответниците не се следват, но последните следва да заплатят на ищците сторените такива пред трите съдебни инстанции както и в полза на съда съответна част от дължимата държавна такса. Поради това въззивното решение следва да се отмени и в частта, с която е потвърдено постановеното по реда на чл.248Чл. 248. ⚖️ Практика (32) (1) В срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. (2) Съдът съобщава на насрещната страна за исканото допълване или изменяне с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок. (3) Определението за разноските се постановява в закрито заседание и се връчва на страните. То може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Спогодба след приключване на съдебното дирене ГПК от първоинстанционния съд определение № 1223/15.12.2015г., постановено по гр.дело № 72/2013 г., в частта, с която е изменено първоинстанционното решение № 512/23.10.2015 г., в частта за разноските, като М. Л. и Н. А. С. са осъдени да заплатят на М. А. И. разноски по делото от 5 454 лв. Въззивното решение в частта, с която е потвърдено определението по чл.248Чл. 248. ⚖️ Практика (32) (1) В срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. (2) Съдът съобщава на насрещната страна за исканото допълване или изменяне с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок. (3) Определението за разноските се постановява в закрито заседание и се връчва на страните. То може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Спогодба след приключване на съдебното дирене ГПК в останалата му част като правилно по резултат следва да остане в сила.

Надлежно установените в процеса пред трите инстанции разноски, сторени от ищците, са в общ размер 16321,60лв. / 9900лв. адвокатски хонорар, заплатен за процесуално представителство пред първата инстанция /лист 842 от първоинстанционното дело/ и 54лв. за превод на документи, от които 32,40 са присъдени с определението по чл.248Чл. 248. ⚖️ Практика (32) (1) В срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. (2) Съдът съобщава на насрещната страна за исканото допълване или изменяне с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок. (3) Определението за разноските се постановява в закрито заседание и се връчва на страните. То може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Спогодба след приключване на съдебното дирене ГПК ; 6400лв. - заплатен адвокатски хонорар за касационната инстанция/. Пред въззивната инстанция ищците са представлявани от адвокат К., при условията на чл.38 ал.1 т.3 ЗАдв. В полза на адвокат К. съдът определя възнаграждение в размер 6400лв. Предвид крайния изход на спора ответниците М. А. И., Денка А. Л. и МБАЛ [фирма]-С. следва да заплатят на М. Л. И. и Н. А. С. така установените разноски в размер 16321,60лв., а в полза на адвокат К. възнаграждение в размер 6400лв. Същите следва да заплатят по сметка на ВКС и допълнителна държавна такса в размер 9600лв.

Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІI г. о. Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 182 от 27.10.2016г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по в.гр.д.№ 262/2016г., В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение № 258/09.06.2016г., постановено по гр. д. № 76/2016г. на Пазарджишкия окръжен съд В ЧАСТТА, с която исковете на М. Л. И. и Н. А. С. срещу Денка А. Л., М. А. К. И. и МБАЛ [фирма] – С. с правно основание чл. 45, във вр. с чл. 49 и чл. 52, чл. 53 и чл. 86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. ЗЗД за разликата над уважения размер от по 120 000 лв. за всеки до предявените размери от по 200 000 лв., като частични от по 500 000 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика от 20.09.2009г. до окончателното им изплащане, са отхвърлени като неоснователни, В ЧАСТТА , с която като краен резултат М. А. И. е осъдена да заплати на М. Л. И. и Н. А. С. солидарно с останалите двама отвеника - Денка А. Л. и МБАЛ [фирма] – С., законна лихва върху присъдените обезщетения в размери от по 120 000 лв., считано от датата на увреждането- 20.09.2009г., до 18.11.2010г., КАКТО И В ЧАСТТА , с която е потвърдено постановеното по реда на чл.248Чл. 248. ⚖️ Практика (32) (1) В срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. (2) Съдът съобщава на насрещната страна за исканото допълване или изменяне с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок. (3) Определението за разноските се постановява в закрито заседание и се връчва на страните. То може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Спогодба след приключване на съдебното дирене ГПК от ОС-Смолян определение № 1223/15.12.2015г., постановено по гр.дело № 72/2013 г., В ЧАСТТА, с която изменяйки първоинстанционното решение № 512/23.10.2015 г., в частта за разноските, М. Л. и Н. А. С. са осъдени да заплатят на М. А. И. разноски по делото от 5 454 лв. , и вместо това ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА Денка А. Л., М. А. К. И. и МБАЛ [фирма] – С. на основание чл. 45, във вр. с чл. 49 и чл. 52, чл. 53 и чл. 86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. ЗЗД да заплатят солидарно на М. Л. И. и Н. А. С. обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на Н. Н. С., починала на 20.09.2009 г., от по 80 000 лв. на всеки един ищец / разликата над първоначално присъдените от по 120 000лв. до претендираните от по 200 000лв. като частични искове от по 500 000 лв./, ведно със законната лихва върху тези суми от 18.11.2010г. до окончателното им плащане, както и 16321,60лв. деловодни разноски.

ОТХВЪРЛЯ предявената от М. Л. И. и Н. А. С. против М. А. К. И. претенция по чл.86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. ЗЗД за осъждане на последната да им заплати солидарно с останалите ответници Денка А. Л. и МБАЛ [фирма] – С., законна лихва върху присъдените обезщетения в размери от по 120 000 лв., считано от датата на увреждането - 20.09.2009г., до 18.11.2010г., като неоснователна поради погасяване по давност.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 182 от 27.10.2016г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по в.гр.д.№ 262/2016г., В ЧАСТТА,имаща характер на определение, с която е потвърдено определение № 1223/15.12.2015 г., постановено по реда на чл.248Чл. 248. ⚖️ Практика (32) (1) В срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. (2) Съдът съобщава на насрещната страна за исканото допълване или изменяне с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок. (3) Определението за разноските се постановява в закрито заседание и се връчва на страните. То може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Спогодба след приключване на съдебното дирене ГПК по гр.дело № 72/2013 г. на Смолянски окръжен съд в частта, с която е изменено първоинстанционното решение № 512/23.10.2015г. като М. А. И., Денка А. Л. и МБАЛ [фирма]-С. са осъдени да заплатят на М. Л. И. и Н. А. С. разноски по делото от 32.40 лв., а в полза на Окръжен съд Смолян - ДТ от 9600 лв. и разноски за експертизи от 990 лв. Въззивно решение № 182 от 27.10.2016г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по в.гр.д.№ 262/2016г. В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ е влязло в сила.

ОСЪЖДА Денка А. Л., М. А. К. И. и МБАЛ [фирма] – С. да заплатят в полза на адвокат П. К. от САК – адвокатско възнаграждение в размер 6400лв., както и да заплатят по сметка на ВКС допълнителна държавна такса в размер 9600лв.

Решението е окончателно.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при участието на секретаря РАЙНА СТОИМЕНОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА гр. дело № 1600/2017година Производство по чл. 290Чл. 290. ⚖️ Практика (19) (1) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния касационен съд в открито заседание. (2) Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. (3) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Решението по ал. 2 не представлява задължителна съдебна практика. Уеднаквяване на практиката ГПК.