Решение №1686/10.03.2015 ГД №17852/2014 СГС

Предмет на спора са твърдения за пропуск при спешно състояние . Съдът УВАЖАВА ЧАСТИЧНО претенцията . Производството е по реда на чл.258Чл. 258. ⚖️ Практика (4) (1) Решенията на районните съдилища подлежат на обжалване пред окръжните съдилища, а решенията на окръжните съдилища като първа инстанция - пред апелативните съдилища. (2) Жалба може да се подаде срещу цялото решение или срещу отделни негови части. Срок за въззивно обжалване и следв. ГПК. С решение от 30.06.2014 г., постановено от СРС, Първо ГО, 39-ти състав по гр.д.№ 38293 по описа за 2013 г. са отхвърлени предявените от Д.С.З. срещу М. „Т.б.С.” АД, обективно съединени искове по чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД и чл.86, ал.1Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди- шок и стрес, произтичащи от немарливото и безотговорно поведение на дежурната педиатърка д-р Н. П. в ответното дружество, което било допринесло за влошеното състояние на сина му, при отказа детето –Д. Д. З. да бъде хоспитализирано на 12.11.2012 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането- 12.11.2012 г. до окончателното изплащане.

Подадена е въззивна жалба от Д.С.З., ищец пред СРС, в която се сочи, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон; същото било постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Сочи, че е доказал всички фактически предпоставки на чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД. От изслушаните свидетелски показания се било установило, че ищеца е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неоснователния отказ на д-р П.-П. да хоспитализира болното му дете на 1 година и 6 месеца. Налице бил риск за живота и здравето на невръстното дете, защото възможността детето да бъде навреме хоспитализирано в друга болница и невъзможността да се укажат своевременни медицински грижи, би довело до причиняването на трайни увреждания в организма на детето.

Ищецът бил изпаднал в стресово състояние при мисълта, че може да загуби детето си, което довело до рязко повишаване на кръвното му налягане, придружено с кръвотечение от носа и силно главоболие. Нищо от тези факти не било оспорено от ответника. Тези неимуществени вреди били претърпени от ищеца вследствие на виновните действия и бездействия на лица, на които ответникът бил възложил изпълнението на служебни задължения- д-р П.-П. и персонала на регистратурата, който има задължение да регистрира детето при постъпването в болницата. СРС не обсъдил показанията на свидетелката З., от които се установило, че майката с невръстното й дете е била отправена от здравния служител само защото не разполага със сумата от 300 лв.

СРС не взел предвид, че д-р П.-П. с поведението си е нарушила нормата, от която следва да се ръководи всеки лекар, а именно“лекарят действа в интерес на живота, физическото и психическо здраве на пациента“;Установено било, че дежурният лекар по никакъв начин не се бил погрижил за здравето на невръстното дете. От издаденото на детето направление за хоспитализация било ясно, че детето не е в добро здравословно състояние. Това, че болницата била частна не означавало, че здравето на детето следва да се остави на заден план след уреждане на финансовите взаимоотношения между страните. По делото било установено и неоспорено от ответника, че дежурния педиатър е нарушил НРД, чл.30, ал.1 и ал.2, както и Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ. В случая медицинската помощ, която била поискана за детето се включвала в обхвата на здравните дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК. Сочи, че съгласно нормативните изисквания детето следвало да бъде хоспитализирано незабавно с оглед здравословното му състояние, това, обаче, в случая не било сторено.

Отговорността по чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД била обективна и възниквала винаги, когато при или по повод изпълнението на работата са причинени вреди. В случая ответникът отговарял за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В случая те били претърпени от бездействието на лицето, на което е възложена работата. Позовава се на ППВС № 9 от 28.12.1966 г. Вината също била доказана и се изразявала в неполагане на дължима грижа. Установило се, че д-р П.-П. е отказала да прегледа и хоспитализира детето без придружителите му да заплатят на болницата сумата от 300 лв. /150 лв. + 120 лв. и отделно по 15 лв. на вечер за придружител/.Сумата била повторена. Дежурната педиатърка казала на сестрата на ищеца, че тази сума е първоначална като същата се наричала в някои болници „избор на екип“, а при ответника „ доплащане“. Лекарката заявила, че ако не разполагат с тази сума в момента, могат да заведат детето в Окръжна болница, Втора, Трета или Пета градска. Това се потвърдило и от разпита на свидетелите, отразено в протокола от 29.04.2014 г.

Тъй като придружителите на детето не разполагала с тази сума в момента, лекарката върнала направлението на детето и ги отпратила в друга болница. Установено било и, че по-късно вечерта на 12.11.2012 г. детето е било хоспитализирано в друга болница. СРС не бил взел предвид представените с исковата молба доказателства, изходящи от НЗОК, епикризата на детето, както и кореспонденцията с ответната болница. Не се спорило по делото, че на детето е било издадено медицинско направление, а болницата работи с НЗОК; лечението следвало да бъде напълно безплатно. Последното било потвърдено и от писмото на НЗОК.В този смисъл било и становището на ИА „Медицински одит“. В случая ставало въпрос за хоспитализация по спешност. Придружителите не искали от ответната болница никакви допълнителни услуги, поради което не било вярно, че поисканите пари са за тези допълнителни услуги. Позовава се на показанията на свидетелката Д.а и кореспонденцията с болницата. Де факто оформянето на сумата като дарение прикривала заплащането за лечение по направление по клинична пътека 103, което било недопустимо от закона. Детето имало право да бъде прието във всяко детско отделение по избор на родителите му.

Неоспорен от ответника останал факта, че минути след отказа детето да бъде хоспитализирано здравословното състояние се влошило. Родителите били принудени късно вечерта да търсят друга болница, в която детето да бъде хоспитализирано. СРС не бил взел предвид отразеното в кореспонденцията с болницата след случая. Освен това тезата на ответника във връзка с това дали са били необходими допълнителни изследвания била противоречива. Неправилно СРС приемал, че не е налице причинно-следствена връзка между настъпването на вредите и поведението на ответника. Сочи, че мотивите на СРС били противоречиви, защото веднъж се приемало, че е налице нарушение на нормативните и етични изисквания, регулиращи практикуването на лекарската професия, т.е. налице е виновно поведение, но ищецът бил баща на сина си, поради което сам бил виновен за претърпените от него вреди. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което претенциите да бъдат уважени. Претендират се разноски.

Постъпил е отговор от МАЛ „Токуда болница София“ АД, ответник пред СРС, в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на първоинстанционното решение. Счита, че категорично не била установена причинно-следствената връзка. Сочи, че твърденията на ищеца уронвали престижа на болницата. Не било налице бездействие на специалиста, на който ответника бил възложил работата. Административният персонал и дежурният педиатър по никакъв начин не били оказали въздействия детето да бъде лекувано в друга болница. Поведението на служителите не било противоправно. СРС правилно бил възприел фактическата обстановка по делото; не били допуснати сочените от ответника нарушения. Претендира разноски.

По допустимостта на въззивната жалба: За решението въззивникът е бил уведомен на 16.07.2014 г. Въззивната жалба е подадена на 28.07.2014 г., т.е. същата е в срока по чл.259, ал.1Чл. 259. ⚖️ Практика (481) (1) Жалбата се подава чрез съда, който е постановил решението, в двуседмичен срок от връчването му на страната. (2) Срокът за въззивно обжалване се прекъсва с подаването на молба за правна помощ и не тече, докато молбата се разглежда. (3) От влизането в сила на решението за отхвърляне на молбата по ал. 2 започва да тече нов срок, а в случай на уважаването и новият срок започва да тече от връчването на първоинстанционното решение на назначения служебен адвокат. (4) Подаването на следваща молба за правна помощ не спира и не прекъсва срока за въззивно обжалване. Съдържание на въззивната жалба ГПК. Налице е правен интерес за обжалване. Следователно въззивната жалба е допустима. По основателността на въззивната жалба: Съгласно чл. 269Чл. 269. ⚖️ Практика (69) Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Решение при нищожно и недопустимо първоинстанционно решение ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата. След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е постановено във валиден и допустим процес.

По доводите във въззивната жалба: Видно от ИМ от ищеца се претендират неимуществени вреди, произтичащи от немарливото и безотговорно поведение на дежурната педиатърка в ответното дружество, което било допринесло за влошеното състояние на сина му, при отказа детето да бъде хоспитализирано на 12.11.2012 г. Твърди се нарушение на чл.30, ал.1, ал.2 и ал.5 НРД; независимо, че лечението по клиничната пътека било безплатно от ответната болница им било поискано заплащане на сумата в общ размер от 300 лв., от които за 120 лв. следвало да бъде сключен договор за дарение, а за 150 лв. щял да им бъде издаден РКО. Нарушен бил и чл.3 от Кодекса за професионална етика. Хоспитализиране на детето било отказано и ищецът следвало да обикаля болниците в 21.00 часа, за да търси такава, в която същото да бъде прието. Сочи се, че след подаден сигнал от извършената проверка на ИА „Медицински одит“ било установено, че посещението в ответната болница не било отразено в регистрите, макар детето заедно с придружителите му да било минало през регистратурата, от където било насочено към дежурен педиатър. Установено било от приемащата болница, че диагнозата на детето е съвсем друга „пневмония“ и е по-сериозна, поради което се наложило продължителен болничен престой за периода 12.11.2013 г. до 23.11.2013 г.Имало опасност изходът да бъде фатален.

По иска с правно основание чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД: Съгласно разпоредбата на чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД, този който е възложил на друго лице работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод на изпълнението на тази работа. Следователно отговорността по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД е отговорност за чужди виновни действия, която отговорност произтича от вината на натовареното с извършването й лице, а не се обуславя от вината на възложителя на работата. В този смисъл съдът приема, че отговорността на възложителя е гаранционно-обезпечителна и обективна - той отговаря за действието или бездействието на своите работници или служители, на които е възложил работа. Предвид на това съдът приема, че за фактическия състав на чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД е необходимо вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на възложената работа. За да се ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника, е необходимо да са налице всички елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане, от което произтича претенцията за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди, които са действие или бездействие, извършено противоправно и виновно от лице при и по повод на възложена му работа, което е причинило вредите. Тези елементи следва да са кумулативно дадени. По силата на чл. 45, ал. 2Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД само вината на причинителя на вредата се предполага до доказване на противното. Преценката за наличие на противоправно поведение и за причинната връзка изискват съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, включваща и опитните правила и логиката, виж в този смисъл постановеното по реда на чл.290Чл. 290. ⚖️ Практика (19) (1) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния касационен съд в открито заседание. (2) Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. (3) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Решението по ал. 2 не представлява задължителна съдебна практика. Уеднаквяване на практиката ГПК решение № 508 от 18.06.2010 г. по гр.д.№ 1411 по описа за 2009 г. на ВКС на РБ, ГК, Трето отд.

Обстоятелството, че детето на ищеца е било здравноосигурено е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване/виж протокола от с.з. на 29.04.2014 г., л.55/. Не се спори по делото, а и от документите по същото, се установява, че след проведен преглед на детето на ищеца –Д., на 12.11.2012 г. от д-р З. Д., е преценено незабавна хоспитализация с първоначална диагноза бронхолит, за което е било издадено медицинско направление от д-р Д.. Издаването на направление е обявено от съда за безспорно и ненуждаещо се от доказване. Подобно направление дава възможност за постъпване в избрано от пациента /в случая от родителите на детето/лечебно заведение за болнична помощ, което има сключен договор с НЗОК. С направлението, което е било издадено не е било необходим друг преглед при приемането на детето в ответната болница. Тезата на ответника, че придружителите на детето са поискали предоставяне на допълнителни услуги остана недоказана. Показанията на свидетелката не са преки; същата говори за проведен разговор по телефона с лице представило се като г-жа З. и очевидно касае последващ отказа да бъде хоспитализирано детето, момент. Не се спори по делото, че ответната болница има договор с НЗОК, както и лечението по клинична пътека 102 и клинична пътека 103 следва да бъде безплатно. Последното се потвърждава и от отговора по извършената проверка от СЗОК. Видно от последния изискванията на клиничните пътеки не предвиждат плащания от страна на пациентите наречени от ответника „дарения“ /л.19/. Че с оглед здравословното състояние на детето, същото е следвало да бъде хоспитализирано веднага, се установява и от доклада на МЗ „Медицински одит“ /л.23/. Посещението на ищеца заедно с детето му на 12.11.2012 г. около 20 ч в ответното болнично заведение се признава и с отговора по исковата молба /л.40/, както и се потвърждава от свидетелски показания на свидетелката Ц. З. /л.56/. Не се оспорва и, че същите незабавно са били насочени към педиатричния кабинет за извършване на хоспитализация, съобразно носеното от тях Направление, бланка № 7 от МЗ. Не се оспорва, че там пациентът /детето/ заедно с неговите придружители са били посрещнати от дежурния педиатър д-р Н. П.-П./пак там/. Че д-р П. извършва прием на пациенти по възложение на ответната болница е обстоятелство също обявено от съда за безспорно и ненуждаещо се от доказване/л.57/. Противно на твърдяното от ответника /в отговора по ИМ/ от доказателствата по делото– писмени и гласни се установява, че на детето е било отказано хоспитализирано в ответната болница. Противно на твърдяното от ответника /в отговора по ИМ/ родителите не са избрали доброволно хоспитализиране в МБАЛ „А.“, а са били принудени да го сторят с оглед отказа на ответната болница да го приеме за лечение, виж показанията на свидетелката З., л.56. Че детето се е нуждаело спешно от такова се установява и от медицинската документация на л.32 по делото пред СРС. Медицинската експертиза по своя правен характер представлява официален писмен документ по арг. от чл.179Чл. 179. ⚖️ Практика (5) (1) Официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. (2) Официално заверени преписи или извлечения от официални документи имат същата доказателствена сила, както и оригиналите. Частен документ ГПК, поради което има обвързваща формална доказателствена сила за съда. От разпита на свидетелката – Ц. З. се установява, че от придружителите на детето като условия за приемане на последното за лечение в ответната болница е била поискана от ответното лечебно заведени сума в пари /около 300 лв./ като „доплащане“. „Д-р П. се обърна към майката- имате ли пари, отговорихме, че нямаме пари“ и тогава д-р П. е върнала направлението, виж л.56. Пак от същите показания се установява, че от служителите на ответника не е била положена необходимата и дължима медицинска грижа спрямо детето на ищеца. Състоянието на детето се е влошило и същото е било поставено на системи в приемащото лечебно заведение като лечението е продължило 11 дни. Съгласно чл.86, ал.1Чл. 86. ⚖️ Практика (62) (1) Като пациент всеки има право на: 1. зачитане на гражданските, политическите, икономическите, социалните, културните и религиозните му права; 2. грижи от общността, в която живее; 3. достъпна и качествена здравна помощ; 4. повече от едно медицинско становище относно диагнозата, лечението и прогнозата на заболяването; 5. защита на данните, отнасящи се до неговото здравословно състояние; 6. възнаграждение за работата, която извършва, еднакво с това, което получава, ако не е болен; 7. запознаване на достъпен език с неговите права и задължения; 8. ясна и достъпна информация за здравословното му състояние и методите за евентуалното му лечение; 9. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) здравна профилактика и рехабилитация; 10. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) сигурност и безопасност на диагностичните и лечебните процедури, провеждани по време на лечението му; 11. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до модерни методи на лечение; 12. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) предотвратяване на болката и страданието по време на лечението му, доколкото е възможно; 13. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до медицинската документация, свързана със здравословното му състояние. (2) При хоспитализация пациентът има право: 1. да бъде посещаван от личния си лекар и от специалиста, издал направлението за хоспитализация; 2. (нова - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) на осигуряване от лечебното заведение за болнична помощ на необходимите за лечението му медицински изделия, когато те не се заплащат от Националната здравноосигурителна каса или от държавния бюджет; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да приема или да отказва посетители; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да ползва услугите на психотерапевт, юрист и свещенослужител; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) на образование и достъп до занимания, отговарящи на неговите социални, религиозни и културни потребности; 6. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г., предишна т. 5 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да получи информация за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените продукти в извънболничната и болничната помощ. (3) (Нова - ДВ, бр. 60 от... от Закона за здравето /ЗЗ/ всеки пациент има право на достъпна и качествена здравна помощ- т.3; достъп до модерни методи за лечение – т.11. Добрата медицинска практика изисква всеки пациент да получи адекватно на състоянието му лечение. Съгласно чл.30, ал.1 НРД изпълнителите на медицинска помощ се задължават да осигуряват на здравноосигурените лица договорената медицинска помощ и да изпълняват правилата за добра медицинска практика, както и да предоставят медицинска помощ във вид, обем, съответна на договорената /чл.30, ал.2/.Съгласно ал.5 на този чл.30 НРД изпълнителите на медицинска помощ не изискват плащане или доплащане от осигуреното лице за видове медицинска дейност, която е заплатена от НЗОК, какъвто е безспорно настоящия случай. Установява се от разпита на свидетелката З., че ищеца като е разбрал, че от ответника се отказва хоспитализиране на детето му, е изпаднал в шок – започнал да тъпче на едно място; започнал да си задава въпроса дали това е краят на детето му, да се притеснява, че то ще умре. През цялото време докато търсят лечебно заведение, в което да бъде прието детето, ищецът е имал главоболие и му е текло кръв от носа.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира предявения иск срещу ответника, с правно основание чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД, за основателен. Налице е противоправно деяние, вина, вреда и причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Вината се предполага до доказване на противното, а противоправното деяние и вредата са установени от ищеца. Последният е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в стрес и шок за здравето и живота на невръстното му дете – Д. на 1, 6 месеца, от отказа на ответника да хоспитализира детето му; претърпените вреди са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с неизпълнението на задълженията от страна на педиатъра, служител при ответника – д-р П.. Полагането на дължимата здравна грижа е предпоставено от последната със заплащане на сума в пари, която не се установи да е била дължима с оглед, издаденото в полза на детето медицинско направление по клинична пътека 103 за незабавна хоспитализация. Следва да се отбележи и, че ответника се е опитал да прикрие виновното си поведение като не е документирал /по-скоро заличил данните по приема, тъй като от показанията на свидетелката З. се установява, че същите са били „вкарани в компютъра на регистратурата“/, посещението в педиатричния кабинет, последното се установява от проверката на „Медицински одит“, л.24. Де факто СРС е констатирал нарушение на чл.30, ал.5 от НРД и чл.3 от Кодекса за професионална етика, но е отхвърли иска, защото е приел, че ищеца не би претърпял вредите, ако не беше баща на детето си. Ето защо въззивната инстанция приема, че изводите на районния съд са неправилни; решението е постановено в разрез със събраните по делото доказателства и в противоречие на материалния закон. С оглед нормата на чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. от ЗЗД, като съобрази вида, характера, интензитета на търпените от ищеца неимуществени вреди, настоящият съдебен състав намира, че следва бъде определено обезщетение в размер на 500 лв.Въззивната инстанция приема, че това е един справедлив размер като се има предвид краткия период, през който ищецът е бил емоционално притеснен за здравето и живота на детето си, както и благоприятния изход на случая- детето е било излекувано. Ето защо обжалваното решение следва да бъде частично отменено, а предявения иск да бъде уважен като основателен и доказан за сумата в размер на 500 лв. , по арг. и от чл.52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД. В останалата част, в която претенцията по чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД е отхвърлена за разликата над 500 лв. до пълния предявен размер, решението като правилно ще следва да бъде потвърдено. С оглед изхода по главния иск, искът по чл.86, ал.1Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. ЗЗД също следва да бъде уважен като обезщетението бъде присъдено ведно със законната лихва от датата на увреждането- 12.11.2012 г. до окончателното изплащане. По разноските: Пред първата съдебна инстанция: В полза на ищеца се следват разноски в размер на 97,50 лв. за уважената част от претенцията. В полза на ответника за отхвърлената част се следва юриск.възнаграждение в размер на 335 лв.,определено по реда на чл.7, ал.2,т.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адв.възнаграждения. Пред въззивната инстанция: В полза на въззивника се следват разноски за уважената част или такива в размер на 10,87 лв. Въззиваемият също претендира разноски и такива му се следват в размер на 335 лв.-юриск. възнаграждение, определено по реда на чл.7, ал.2,т.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адв.възнаграждения.

ОТМЕНЯ решение от 30.06.2014 г., постановено от СРС, Първо ГО, 39-ти състав по гр.д.№ 38293 по описа за 2013 г., в частта, в която са отхвърлени предявените от Д.С.З. срещу М. „Т.б.С.” АД, обективно съединени искове по чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД и чл.86, ал.1Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди- шок и стрес, произтичащи от немарливото и безотговорно поведение на дежурната педиатърка д-р Н. П. в ответното дружество, което било допринесло за влошеното състояние на сина му, при отказа детето да бъде хоспитализирано на 12.11.2012 г., за сумата от 500 лв., дължима ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането- 12.11.2012 г. до окончателното изплащане и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА М. „Т.б.С.” АД, *******, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.”Н.В.” № ** да заплати на Д.С.З., ЕГН **********,***, съдебен адрес: гр.С., бул.”Е.Г.” № **, ет.*, ап.*-адв.Н. Х.Д.а, сумата в размер на 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди- шок и стрес, произтичащи от немарливото и безотговорно поведение на дежурната педиатърка д-р Н. П. в ответното дружество, което допринесло за влошеното състояние на сина му, при отказа детето –Д. Д. З. да бъде хоспитализирано на 12.11.2012 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането- 12.11.2012 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА М. „Т.б.С.” АД, *******, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.”Н.В.” № ** да заплати на Д.С.З., ЕГН **********,***, съдебен адрес: гр.С., бул.”Е.Г.” № **, ет.*, ап.*-адв.Н. Х.Д.а, сумата в размер на 97,50 лв., представляваща разноски пред първата съдебна инстанция.

ОСЪЖДА М. „Т.б.С.” АД, *******, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.”Н.В.” № ** да заплати на Д.С.З., ЕГН **********,***, съдебен адрес: гр.С., бул.”Е.Г.” № **, ет.3, ап.*-адв.Н. Х.Д.а, сумата в размер на 10,87 лв., представляваща разноски пред въззивната инстанция.

ПОТВЪРЖДАВА решение от 30.06.2014 г., постановено от СРС, Първо ГО, 39-ти състав по гр.д.№ 38293 по описа за 2013 г., в частта, в която са отхвърлени предявените от Д.С.З. срещу М. „Т.б.С.” АД, обективно съединени искове по чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД и чл.86, ал.1Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от немарливото и безотговорно поведение на дежурната педиатърка д-р Н. П. в ответното дружество, което било допринесло за влошеното състояние на сина му, при отказа детето да бъде хоспитализирано на 12.11.2012 г., за сумата над 500 лв. до пълния предявен размер от 2 000 лв., дължима ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането- 12.11.2012 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА Д.С.З., ЕГН **********,***, съдебен адрес: гр.С., бул.”Е.Г.” № **, ет.*, ап.*-адв.Н. Х.Д.а да заплати на М. „Т.б.С.” АД, *******, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.”Н.В.” № ** сумата в размер на 335 лв., представляваща разноски за процесуално представителство пред първата съдебна инстанция.

ОСЪЖДА Д.С.З., ЕГН **********,***, съдебен адрес: гр.С., бул.”Е.Г.” № **, ет.*, ап.*-адв.Н. Х.Д.а да заплати на М. „Т.б.С.” АД, *******, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.”Н.В.” № ** сумата в размер на 335 лв., представляваща разноски за процесуално представителство пред въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, арг. от чл.280, ал.2Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания ГПК. СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Административно отделение, ІІІ-Б състав в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и петнадесета година, в следния състав: Председател: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА Членове: АНЕЛИЯ МАРКОВА ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ сложи за разглеждане докладваното от съдия МАРКОВА в.гр.д.№ 17852 по описа за 2014 г.