Решение №7173/12.09.2016 ГД №5144/2015 СГС

РЕШЕНИЕ №7173/12.09.2016 ГД №5144/2015 СГС Гражданско дело № 5144/2015 г., разгледано от Окръжен съд.

Предмет на спора са твърдения за неправилно лечение (терапевтична грешка) . Съдът УВАЖАВА иска и присъжда обезщетение поради недоказаност на твърденията. Производството е по реда на чл.258Чл. 258. ⚖️ Практика (4) (1) Решенията на районните съдилища подлежат на обжалване пред окръжните съдилища, а решенията на окръжните съдилища като първа инстанция - пред апелативните съдилища. (2) Жалба може да се подаде срещу цялото решение или срещу отделни негови части. Срок за въззивно обжалване и сл. ГПК.

С Решение от 21.01.2015 г., постановено по гр.д.№ 13743/ 2013 г. на Софийски районен съд, І ГО, 27 състав, е отхвърлен предявеният от А.Ж.В. /ЕГН **********/ срещу Х.Р.Х. и К.П.Д. иск с правно основание чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД за солидарното им осъждане да му заплатят обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лекарства, инжекции и процедури в размер на 428.60 лева за периода 07.09.2009 г.- 18.06.2010 г. и 33.51 лева за периода 21.06.2010 г.- 22.07.2010 г., и разликата между трудовото възнаграждение, което е получавал, и обезщетението за временна трудоспособност за периода 30.09.2009 г.- 27.10.2009 г.- в размер на 101.10 лева, и за периода 25.01.2010 г.- 26.02.2010 г.- в размер на 127.60 лева.

На основание чл.78, ал.3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК ищецът А.В. е осъден да заплати на ответниците Х.Х. и К.Д. по 650 лева- разноски за производството.

Ищец: Постъпила е въззивна жалба от А.Ж.В. /ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за присъждане на горните суми, ведно с разноските по делото.

Ответник: Въззиваемите страни Х.Р.Х. и К.П.Д. /ответници по делото/ оспорват жалбата и молят постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено, като претендират разноски за въззивното производство.

Предявени са искове с правно основание чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД. Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2Чл. 235. ⚖️ Практика (31) (1) Решението се постановява от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. (2) Съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. (3) Съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. (4) Решението заедно с мотивите към него се изготвя в писмена форма. (5) Съдът обявява решението си с мотивите най-късно в едномесечен срок след заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Решението се обявява в регистъра на съдебните решения, който е публичен и всеки има право на свободен достъп до него. Съдържание на решението ГПК, намира от фактическа и правна страна следното: Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1Чл. 259. ⚖️ Практика (481) (1) Жалбата се подава чрез съда, който е постановил решението, в двуседмичен срок от връчването му на страната. (2) Срокът за въззивно обжалване се прекъсва с подаването на молба за правна помощ и не тече, докато молбата се разглежда. (3) От влизането в сила на решението за отхвърляне на молбата по ал. 2 започва да тече нов срок, а в случай на уважаването и новият срок започва да тече от връчването на първоинстанционното решение на назначения служебен адвокат. (4) Подаването на следваща молба за правна помощ не спира и не прекъсва срока за въззивно обжалване. Съдържание на въззивната жалба ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Съгласно чл.269Чл. 269. ⚖️ Практика (69) Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Решение при нищожно и недопустимо първоинстанционно решение ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за отхвърляне на предявените от А.В. искове по чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД за присъждане на обезщетения за обезвреда като неоснователни и недоказани- чл.272Чл. 272. ⚖️ Практика (6) Когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, той мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. Приложимост на правилата за първоинстанционното производство ГПК. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации.

За да е налице непозволено увреждане по смисъла на чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД, е необходимо установяването на следните елементи от приложимия фактически състав, дадени кумулативно: виновно поведение и противоправно поведение /действие или бездействие/ на ответниците по делото, причинени на ищеца вреди и причинно-следствена връзка между посоченото поведение на ответниците- извършители и настъпилите за ищеца вреди.

Съвкупната преценка на събраните в процеса доказателства не може да обоснове извод на въззивния съд за наличие на визираните по- горе предпоставки за ангажиране деликтната отговорност на ответниците Х.Х. и К.Д. за причинени на ищеца А.В. вследствие лекарска грешка имуществени вреди в претендирания по делото размер.

Според фактическите твърдения на ищеца ответниците Х.Х.- ортопед, и К.Д.- ревматолог, му поставили последователно неправилна диагноза, касаеща увреда на лявата му колянна става, и му назначили неадекватно лечение, вследствие на което през периода м.06.2009 г.- м.07.2010 г. понесъл редица болки и страдания от физическо естество, което довело и до плащането на разходи за лечение /за лекарства, инжекции и процедури/ и до получаването на по- ниски доходи /обезщетение за временна неработоспособност в по- нисък от трудовото му възнаграждение размер/, за които претендира солидарното присъждане на обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 690.81 лв. /462.11 лв.- по първата претенция, и 228.70 лв.- по втората/.

Не е спорно между страните, че на 30.09.2009 г., след извършен преглед и рентгенологично изследване на ищеца А.Ж.В. /пациент/ била поставена диагноза: „гонартроза” от д-р Х.Х. /ортопед/- ответник по делото, въз основа на която първият започнал лечение. На 18.06.2010 г. ищецът бил насочен за консултация е ревматолог /амбулаторен лист № 1591/ 18.06.2010 г.- л.81 от делото на СРС/, каквато била проведена на 21.06.2010 г. с д-р К.Д. /ревматолог/- също ответник по делото, който поставил същата диагноза: „гонартроза“, назначил изследвания на ищеца, предписал му медикамента „А.“, и провел локално лечение. На 22.07.2010 г. Ж. е насочен от д-р Д. за провеждането и на ядрено- магнитен резонанс /ЯМР/.

Доказателства: За установяване на спорните по делото обстоятелства- относно правилността на поставената на ищеца В. диагноза на заболяването на лявата му колянна става и адекватността на проведеното от ответниците лечение, са изслушани по делото две съдебно-медицински експертизи, заключенията на вещите лица по които са приети в о.с.з. на 25.03.2014 г. и 8.10.2014 г.

Според заключението на вещото лице М. М. /ортопед- травматолог/, дадено след проследяване на анамнезата, обективното състояние и хронично прогресиращия ход на заболяването, данните от рентгеновата диагностика, изследването на кръвните показатели, синовиалната течност и данните от ЯМР, ответникът д-р Х. /ортопед/ е поставил точна диагноза, която била потвърдена и от хронично прогресиращото развитие на костно- хрущялните лезии, прогресиращата скованост на ставата, ограничаването на движенията и болковия синдром. Посочените симптоми на болестта са мотивирали д-р Х. да заключи, че се касае до развитие на болестта, налагащо консултация с ревматолог. Д-р К.Д. /ревматолог/ потвърдил диагнозата чрез използване на високо-специализирано изследване- ЯМР. Целта на предписаното на В. лечение била да се облекчат болките и дискомфортът, да се повиши подвижността на ставата, да се овладее съпътстващото възпаление и да се предотврати прогресирането на заболяването. При проведеното лечение и двамата лекари са се придържали към принципите на комплексната терапия. Въпреки правилността на приложеното лечение, надеждите на Ж. не са се оправдали.

Правилността на поставената на ищеца диагноза: „гонартроза“, е потвърдена и в заключението на вещото лице К. А. /ортопед- травматолог/, според когото тази диагноза е потвърдена от направените рентгенови изследвания, като проведеното от д-р Х. и д-р Д. лечение е адекватно и отговаря на приетата медицинска практика за лекуването на това заболяване. Посочено е също от експерта, че по делото няма приложени медицински документи, доказващи увреда на лява колянна става вследствие на провежданото от двамата лекари лечение. Според дадените от вещото лице А. при изслушване на заключението му обяснения /о.с.з. 8.10.2014 г./ гонартрозата е дегенеративно заболяване на коленната става, свързано с износване на хрущяла; процесът е необратим; идеята на медикаментозно лечение била задържане развитието на болестта; настъпилата през 2011 г. инфекция не можела да се прояви като резултат от ухапване от куче, което се случило през 2009 г.

Мотиви: При тези данни и доказателства, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал се налага приемането на извод за недоказаност на твърденията за осъществено от двамата ответници деликтно поведение при изпълнение на лекарските им задължения, в следствие на което да са причинени вреди на ищеца В.- като техен пациент.

Напротив- установените въз основа на представените медицински документи /множество амбулаторни листове, съставени през периода 30.09.2009 г.- 22.07.2010 г./ и заключенията на съдебно-медицинските експертизи факти и обстоятелства обосновават извод, че поведението на двамата ответници е било в съответствие с общоприетите стандарти за добра лекарска практика /утвърдени по силата на чл.5, т.4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина от Министъра на здравеопазването/, като е извършено пълноценно диагностициране, лечение и оказване на медицинска помощ- всеки от ответниците е извършил множество прегледи на ищеца /представени са 12 амб. листа за извършени от д-р Х. прегледи и 5 амб. листа за извършени от д-р Д. прегледи/, предписал му е лечение, насочил го е към допълнителни изследвания и е следил повлияването на болестта от изписаните медикаменти.

В резултат на така извършените дейности е било постигнато и временно стабилизиране състоянието на пациента. Обстоятелството, че проведеното лечение не е дало очаквания от В. резултат, както и необратимостта на процеса на износване на хрущяла не могат да се вменят във вина на лекарите, които са положили усилия да преустановят развитието на заболяването му- „гонартроза“. Същевременно няма данни по делото дали пациентът е спазвал дадените от двамата лекари, назначили комплексно лечение, предписания, включващи: покой на ставата, нестероидни противовъзпалителни средства, физиопроцедури и приложение на кортикостероиди локално. Според кореспондиращите си експертни заключения на вещите лица д-р М. и д-р А., възприети от настоящия съд като компетентно и обективно дадени, поставената поотделно от двамата ответници диагноза на заболяването на ищеца е правилна и приложеното от двамата лекари лечение е било възможно най- благоприятно с оглед състоянието на ищеца, като получените резултати са били съответни на физиологичните особености и в частност- на костната система на ищеца.

Следва да се има предвид в тази връзка и обстоятелството, че към периода на осъществяване на твърдяното деликтно поведение ищецът В. е бил на 67- годишна възраст, когато по правило настъпват изменения /дегенеративни/ в костно- ставната система на възрастния организъм /ноторно според съда обстоятелство/, като релевантно в случая е и обстоятелството, че трудовият стаж на ищеца в продължение на 34 години е реализиран в РСПАБ, където същият е работил като инспектор- противопожарна охрана и професионалната му дейност се е изразявала в участието в гасене на големи пожари /според приложената от ищеца регистрационна карта за призната професионална болест от 28.09.2011 г./, което е повлияло на здравословното му състояние, вкл. на състоянието на костно- ставния му апарат.

Предвид горното, независимо от наличните по делото данни за претърпени от ищеца В. във връзка с увредата на лявата му колянна става болки и страдания от физическо естество /за които не е проведено дължимото пълно главно доказване/, тъй като не се установява поведението на двамата ответници при осъществяване на лекарската им практика в процесния случай да е било противоправно- не в съответствие с действащите медицински стандарти и с правилата на добрата медицинска практика, не е налице един от кумулативно изискуемите елементи на приложимия фактически състав по чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД, поради което и предявените от ищеца В. искове за присъждането на обезщетения за непозволено увреждане като недоказани и неоснователни следва да бъдат отхвърлени.

При изложените съображения и поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции обжалваното първоинстанционно решение като правилно следва да бъде потвърдено. С оглед изхода от настоящото съдебно производство на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК въззивникът А.В. дължи да заплати на въззиваемата страна К.Д. сумата 300 лв.- разноски за въззивното производство /за платено адвокатско възнаграждение/, намалени до минималния дължим съгласно Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения размер, при уважаване на направеното от въззивника възражение за прекомерност по чл.78, ал.5Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК. Искане за разноски е заявено и от въззиваемия Х., но доказателства такива да са сторени от него за въззивното производство по делото не са представени, поради което и не следва да му бъдат присъдени с настоящото въззивно решение.

Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение от 21.01.2015 г., постановено по гр.д.№ 13743/ 2013 г. на Софийски районен съд, І ГО, 27 състав. ОСЪЖДА А.Ж.В. /ЕГН **********/***, да заплати на К.П.Д. /ЕГН **********/***, сумата 300 лв. /триста лева/- разноски за въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК. Решението не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.2Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания ГПК.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева, ЧЛЕНОВЕ: Мариана Георгиева, мл. съдия Валерия Диева, при участието на секретаря Т.Д., като разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 5144 по описа за 2015 година