Решение №558/26.01.2017 ГД №12935/2014 СГС

РЕШЕНИЕ №558/26.01.2017 ГД №12935/2014 СГС Гражданско дело № 12935/2014 г., разгледано от Окръжен съд. Предмет на спора са твърдения за медицински деликт . Съдът ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен .

Предявени са искове с правно основание чл. 49 във вр. чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД от Р.Р.Б., ЕГН ********** против МБАЛ Токуда болница София АД за заплащане на сумата от 26 000 лв., от които: 25 608,77 лв. – неимуществени вреди и 391,23 лв. имуществени вреди – за извършени разходи за изследвания и прегледи, както и направените по делото разноски.

В исковата молба ищцата твърди, че повод на силни болки в коремната област на 16 юли 2014 г., сутринта е потърсила спешна медицинска помощ в „М.Т.Б. С.” АД. При постъпването й в спешния кабинет й било предписано извършването на различни изследвания - изследване на кръв, компютърна томография на корем и малък таз и прегледи при лекари-специалисти, сред които гастроентеролог, гинеколог и коремен хирург, които тя направила. За извършените изследвания и прегледи е заплатила обща сума в размер на 313 лв., а така също и сумата от 78,23 лв. за закупуване на контрастно вещество за компютърния томограф, като общата заплатена сума на ответника възлизала на 391,23 лв. Твърди, че след проведените прегледи и разчитане на изследванията й е било обяснено, че резултатите й са добри и няма установено заболяване, но причината за болките не е изяснена. В тази връзка ищцата посочва, че е напуснала здравното заведение и се прибрала в къщи без да получи спешна медицинска помощ, адекватна на състоянието й, без да бъде приета за хоспитализация и да й бъде назначено медикаментозно или амбулаторно лечение, вкл. без да й бъдат предписани болкоуспокояващи лекарства. Впоследствие поради обстоятелството, че след около час и половина коремните й болки се усилили и станали нетърпими, нейн приятел я откарал по спешност във Военномедицинска академия /ВМА/, където незабавно й било направено повторно изследване - КАТ на коремните органи, при което обаче бил открит „тънкочревен субилеус”, на база на което лекарят, при когото е постъпила - доц. В.М. й е поставил диагноза „криптогенен или гинекологичен перитонит” и е разпоредил извършването на операция по спешност. В тази връзка ищцата посочва, че е била оперирана по спешност от лекарски екип в състав: доц. М., д-р Ч., д-р С. и д-р Ц.. След операцията й е била поставена и оперативна диагноза „перитонитис тоталис фибропорулента”. Посочената диагноза се изразява в сраствания между чревни бримки в коремната кухина, усукване на тънкото черво и непроходимост на тънкото черво, а също така е установено и наличието на гной в коремната кухина, което е довело до усложняване и гноен перитонит. Ищцата посочва, че след операцията в разговор с доц. М. й е било обяснено, че състоянието й е било критично, а извършената операция е била животоспасваща за нея, както и че при забавяне от няколко часа е щяло да се стигне до летален изход. Във връзка с изложеното ищцата твърди, че от страна на ответника - М. „Т.б.С.“ не й е била оказана необходимата медицинска помощ, тъй като е било нормало при извършените изследвания и прегледи, лекарите, които работят там да достигнат до същите изводи, до които са достигнали и лекарите във ВМА. Твърди, че здравословното й състояние при постъпване във ВМА е било същото като при постъпването й в „Т. Б.“, тъй като разликата във времето от напускането й на тази Б. до постъпването й във ВМА е била около 2 часа, поради което то не е претърпяло драстично изменение. Твърди, че не й е била поставена правилна диагноза и не й е било проведено А.Л., липсва индивидуално отношение и правилен медицински подход към нея от страна на лекарите, работещи в ответното дружество, нещо повече било подходено крайно безотговорно към здравословното й състояние, което щяло да коства живота й. Ищцата посочва, че освен физическите болки от операцията, описаният инцидент е оставил сериозни последици върху нея и в психологичен аспект – претърпяла е сериозен стрес и все още е под влиянието му, по повод на което е посетила психолог, чието заключение е била, че се намира в състояние на посттравматично стресово разстройство, което се е получило в следствие на инцидента. Във връзка с изложеното ищцата твърди, че е претърпяла неимущетвени вреди и имуществени вреди в описаните по-горе размери, поради което моли съда да осъди ответното дружество – М. „Т.Б.С.“ АД да й заплати посочените суми.

Ответникът – М. „Т.Б.С.“ АД оспорва предявения иск по основание и размер. На първо място излага, че ответникът „МБАЛ Т. С.“ ЕАД не е легитимиран да отговаря по предявения иск, тъй като всички прегледи, изследвания и плащания на ищцата са направени в „ДКЦ Т.“, поради което Б.та не би следвало да отговаря по иска. Твърди, че на 16.07.2014 г. пациентката Р.Б. е потърсила спешна медицинска помощ, по повод на което в 10.32 ч. е била прегледана от проф. С.С. - гастроентеролог, който при преценка на състоянието й назначава спешна консултация с хирург и кръвни изследвания. По този повод пациентака впоследствие е била прегледана от хирург, който е назначил високоспециализирано образно изследване – Компютърен томограф, което било извършено в 11.45 ч. В 12.15 ч. тя е била консултирана с хирург - д-р С.Т.. Направена била и консултация с гинеколог, след което в 13.03 ч. й е взета кръв. Ответникът твърди, че след този час, пациентката самоволно напуска Б.та без да получи резултатите си от кръвните изследвания, като не се връща при нито един от тримата специалисти, които са я прегледали, за да обобщят тези резултати и да поставят диагноза. В тази връзка счита, че лекарите няма как да лекуват пациент, който доброволно е напуснал Б.та. В отговора се излага, че изводите за предприемане на на оперативна намеса се взимат след извършване на изследвания и преценка на реалното състояние на пациента, което в процесния случай не е могло да се осъществи, тъй като единият елемент за тази преценка е липсвал - пациентът, поради което счита, че не следва да се ангажира отговорността на ответника. На следващо място посочва, че скенерът, който е направен на ищцата е бил с цел да се изключи обструкция на червата, а от представените от нея медицински документи от ВМА се установява, че диагнозата, която й е поставена там е постигната и след ехографско изследване, което дава реален образ за тънкочревен илеус. Във връзка с изложеното счита, че претенциите за заплащане на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди са неоснователни и моли съда да ги отхвърля.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представения по делото амбулаторен лист № 000583, както и от представеното извлечение от болничната система за извършени прегледи се установява, че на 16.07.2014 г. ищцата по делото Р.Б. е постъпила с оплаквания от силни болки ниско в корема и температура до 39 градуса, като по този повод в 10.32 ч. е била прегледана в Гастроентерологичен кабинет на ДКЦ „Т.“ от проф. С.С., който след като снема анамнеза на пациентката я насочва за спешна консултация с хирург и назначава кръвни изследвания – ПКК, СУЕ, CRP. От представената разпечатка се установява, че в 11.45 ч. на ищцата е направено образно изследване – Кмпютърен томораф /скенер/ с констрастно вещество в ДКЦ „Т.“ от д-р Г. Н.. От представените по делото амбулаторен лист от Платен преглед № 000208 и разпечатката от системата се установява, че в 12.15 ч. ищцата е била прегледана в Кабинет по коремна хирургия на ДКЦ „Т.“ от д-р С.Т. – хирург, в който е отбелязано, че консултацията се провежда по повод на смнения след извършения преглед от гастроентеролог за Блумберг в илеоцекалната област. По този повод са назначени КАТ на коремни органи и консултация с гинеколог. От ответната страна по делото е приложен и работен график на лекари – специалисти /Гастроентерология и Хирургия/ от 16.07.2014 г., видно от който лекарите, които са прегледали ищцата по делото са били на работа в „ДКЦ Т.“ при следния график – проф. С. – от 09.30 ч. до 11.30 ч., а д-р С.Т. – хирург – от 12.00 до 19.30 ч. Представено е и Удостоверение № 6800 от 13.02.2015 г. на Столична Регионална Здравна инспекция, от което се установява, че на основание чл. 40, ал. 9 от Закона за лечените заведени „Диагностично – консултативен център Т.“ АД, с адрес: гр. С., район „Л.“, бул. „********* е регистрирано като лечебно заведение „ДКЦ“ с предмет на дейност – осъществяване на специализирана извъболнична медицинска помощ, като същото е регистрирано в Регистъра на СРЗИ под № 00042, партида 4, том ІІ, стр. 46 и се представлява от д-р Г.С., като датата на първата регистрация на лечебното заведение – „ДКЦ Т.“ АД е 24.11.2006 г. Приложен е Списък на медицинските дейности по специалности – приложение І, което е неразделна част, видно от който сред посочените дейности са Хирургия и Гастроентерология. По делото са приложени и резултати от Компютърната томография на корем и малък таз, в които е отбелязано заключение - нормален КТ образ на корема и малкия таз. От извлечението от системата се установява, че в 13.03 ч. в Клинична лаборатория към ДКЦ „Т.“ АД са били направени и кръвни изследвания на ищцата, като този факт са потвърждава и от резултатите от тях. По делото няма спор между страните, че тези изследвания не са получени от ищцата на територията на лечебното заведение или от лекар, работещ в него. Не е спорно между страните и обстоятелството, че впоследствие ищцата е посетила Военно медицинска академия /ВМА/, където й е била извършен отново Компютърен томограф. От представения резултат на това изследване е отбелязано, че не се констатира наличие на свободна течност в абдомена. Матка е с уголемени размери. Тънките черва се представят с едемни стени, дилатирани и изпълнени с течно съдържимо с оформяне на единични ХАС. Заключението е, че описаната находка е както при тънкочревен субилеус. От представената по делото Епикриза, издадена от ВМА, се установява, че са били назначени и други изследвания на ищцата – рентген на коремни органи, където е установен ХАС в малкия таз, както и Ехография, при коята е установено наличието на свободно подвижна течност в голямо количество, както и аперисталтични тънкочревни бримки. Не се спори и по обстоятелството, че по повод на състояниета на ищцата е била направена спешна операция във ВМА, като от издадената епикризата се установява, че поставената й диагноза след операцията е: „Перитоитис тоталис фибринопурулента. Апендицитис катаралис рактива. Статус пост лапаротомиам медиам ет инфериоrem. Апендектомия. Лаваж. Дренаж № ІІ.“

По делото е приета съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), изготвена от вещо лице хирург – д-р Ю. Й., чието заключение съдът възприема като обективно и професионално и неоспорено от страните по делото. От същото се установява, че здровословното състояние на ищцата, описано при извършените прегледи от гастроентеролог и хирург в „Т.“, както и лабораторните и образни изследвания показват, че състоянието й към 16.07.2014г. е налагало извършването на спешна оперативна интервенция. Вещото лице уточвнява, че в случаите, когато се поставя диагноза перитонит, колкото по рано се предприеме извършването на оперативно лечение, толкова прогнозата е по-благоприятна и в този смисъл изводът е, че неизвършването на оперативно лечение, в случая е можело да застраши живота на ищцата, тъй като наличният и описан интраоперативно фибропурулентен тотален перитонит би довел до летален изход. Вещото лице посочва, че описаното обективно състояние на ищцата при прегледите извършени от гастроентеролога, както и от хирурга сочат за перитонеално дразнене и за налични индикации за спешно оперативно лечение. Инструменталните и лабораторни изследвания са задължителни и те трябва да локализират източника на патологичния процес, за да може и правилно да бъде предприета тактиката на оперативното лечение. Вещото лице посочва, че информативната стойност на образните изследвания е важна, но в случая рентгеновото изследване и ехография на коремни органи биха дали по-голяма информация и конкретност за коремния статус. В проведеното на 11.06.2015 г. съдебно заседание вещото лице е уточнило, че след прегледа при хирург, ищцата е била насочена към консултация с гинеколог, но по делото липсват данни за извършена такава, поради което вещото лице не може да каже дали е направена. Посочва, че самите образни изследвания не е прието да дават клинична диагноза, а на базата на тях, лекарят е този, който дава диагнозата, респ. диагностицира дали има остър хирургичен корем или не. Съгласно експертното заключение процеса на образуване на гной /в началото може би е било сериозна течност/ се открива най-добре с ехографа, а КАТ или ЯМР, както и рентгена не са толкова показателни. В случая, при ищцата изследване с ехогрф не е правено в „Т.“, това изследване е направено във ВМА.

По дело е разпитан свидетелят Симеон Г. С. – лекар – гастроентеролог, който е в договорни отношения с Б.„Т.“ като Началник клиника по Гастроентерология и пулмология, както и с „ДКЦ Т.“ като консултант. От разпита на същия се установява, че не си спомня за пациентката Р.Б., но се е запознал с документа, който е изготвил след консултацията и има ясна представа за какво е ставало въпрос. Свидетелят посочва, че когато е прегледал пациентаката Р.Б. е бил на работа в „ДКЦ Т.“, тъй като работи и в графика за ДКЦ. Уточнява, че „ДКЦ“ е доболнична помощ и там се провеждат амбулаторните прегледи. Свидетелят посочва, че е извършил консултацията много прецизно, компетентно и отговорно. Посочва, че описаните от него симптоми са показвали сериозността на положението, в резултат на което той е взел правилното решение, че се касае за „остър хирургически корем”, поради което е насочил пациентака към единствено възможния и отговорен за такава патология специалист - „хирург“. В тази връзка той посочва, че не само е насочил ищцата за консултация с хирург, но за да подчертае сериозността е написал -„спешна консултация” и е назначил кръвни изследвания - ПКК, утайка и CRP, които са основни показатели за възпаление. Свидетелят посочва, че втори преглед не е извършил, тъй като с първия се изчерпват възможностите на гастроентеролога, какъвто специалист е той, поради което и ангажиментите му към тази пациентка приключват. Тя е отишла по спешност, при хирурга, който в този случай е следвало да поеме изцяло болната. От свидетелски показанията на разпитания свидетел С.А.Т. – специалист „хирург“ в „Т. Б.“ се установява, че не помни пациентката Р.Б., по късно, обаче си я припомнил в детайли. Сомня си, че е имала силни болки в корема и температура. Твърди, че я е прегледал преди обяд и е установил болезненост в корема, изразена преди всичко в долния коремен етаж под пъпната хоризонтала, където е имало симптоми на дразнене. Твърди, че това за него означава начален гинекологичен произход на проблема, поради което е поискал да се направи скенер на малкия таз и консултация с гинеколог. Пациентката е отказала да й премери ректалната температура, пулсът й е бил напрегнат около 100-110, а температурата около 37,5-37,6. Когато е завършил прегледа е попитал пациентката дали са приключили изследванията, но тя е казала, че има и други назначени изследвания от колега, но още не е отишла да ги направи. Впоследствие действително се установило, че пациентката доста по-късно е взела резултатите си от тях, но повече не се е върнала при него. В тази връзка сочи, че изследванията, които е направила е трябвало да ги види той, а също и консултацията с гинеколога и след скенера е трябвало да вземе по нататъшно решение, но тази пациентка повече не се е върнала при него. Свидетелят твърди, че когато е преглеждал пациентката е изпълнявал задълженията си към „ДКБ“, а от 12 часа започва да работи по график към ДКЦ т.е. към поликлиниката. Посочва, че няма право преди 12 ч. да преглежда пациенти, но я е прегледал, тъй като е била спешна. Той е отивал в спешното отделение и тя е дошла при него, изпратена от проф. С., но мисли, че пациенткат не е минавала през спешното отделение.

По делото е приета съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), изготвена от д-р Р.Д. - специалист по образна диагностика, чието заключение съдът възприема като обективно и професионално и неоспорено от страните по делото. От заключението се установява, че илеусът представлява остро хирургично заболяване, което води до бързо настъпваща интоксикация, която от своя страна е обусловена от застоя на чревното съдържимо, а по-късно и от настъпващия перитонит. Вещото лице посочва, че и в двете образни изследвания, направени на ищцата съответно в „Т.“ и във „ВМА“ се откриват промени, които не са описани от лекарите, но и при двете липсват категорично белези за тънкочревна непроходимост. В тази връзка посочва, че компютърната томография е високоинформативен метод, който може да даде отговор на много въпроси, свързани както с паренхимните, така и с кухите коремни органи, както и за непроходимостта на червата. Съгласно експертното мнение в условията на спешност, категорично КТ-изследването е най-бързият и обективен метод, чрез който се диагностицират много състояния, които са обединени в рубриката-остър хирургичен корем като понякога за процеси в малкия таз е необходима и предварителна подготовка с контрастна материя, но в условията на спешност, такава не е необходима. Експертът сочи, че малко количество свободно подвижна течност при липсата на предварителна подготовка може и да не се установи при КТ-изследване, като това може да се компенсира с Ултразвукова диагностика, където при изпълнен пикочен мехур в малкия таз, много добре се представя свободно подвижна течност между изпълнените с течност и рефлектиращо съдържимо аперисталтични чревни бримки, но трудност при това изследване е голямото количество газове в корема при незадоволително изпълнен пикочен мехур. Вещото лице посочва, че водещи причини за тънкочревна непроходимст са: следоперативни сраствания- около 60%, злокачествени заболявания, болест на Крон и херния, като неговото експертно мнение е, че нито едно от тези състояния не се установяват на предоставения магнитен и филмов носител от извършеното изследване в „Т.“, а нито едно от тях не се открива и на КТ - изследването, проведено във ВМА-С.. Единствените промени, които се откриват и не са отразени в резултата, даден от „Т.“ са няколко малки хидро-аерични нива в долната коремна половина - т.е. под пъпа, които като вид са основно тънкочревни и една дебелочревна, най-вероятно в цекум, но в съдебно заседание е уточнил, че причините за тях могат да бъдат най-различни, като неотразяването на тези промени не е довело до грешно интерпретиране, тъй като те не са водещи. Съгласно изводът на вещото лице чревните стени не изглеждат задебелени, а също така не се долавя и наличие на свободна подвижна течност, като откритата при операцията във ВМА гной е с по-висока плътност и при минимално количество е невъзможно да се отграничи от околните структури. Експертът потвърждава описаното, че е налице уголемена матка, като в съдебно заседание уточнява, че тя може да бъде причина за перитонита, като тази промяна е описана в „Т.“, но причините за нея може да са много, като това не е непременно индиция за перитонит, а е индиция за консултация с гинеколог. От заключението се установява, че свободно подвижна течност не е установена и при КТ-изследване във ВМА. Вещото лице уточнява, че при сравняване между двете изследвания е установил, че времевата разлика между тях е около 7 часа. Според експертното мнение, при по-внимателно проучване на филмовия носител от ВМА се долавя свободно подвижна течност между чревни бримки в долната коремна половина, като прави впечатление и по-голямото количество хидро-аеричните нива, които се проследяват вече и в по-горните коремни етажи, за разлика от първото КТ-изследване, а стените са леко задебелени. Според изводът на експерта предимството на това лечебно заведение е извършената ултразвукова диагностика /ехография/, която компенсира незадоволителното представяне на свободно подвижна течност от КТ-изследване, тъй като при ехографията, при изпълнен пикочен мехур в малкия таз, много добре се представя СПТ. Съгласно експертизата на филмовия носител от ВМА-С. се установяват промени в малкия таз, които също не са отразени, освен описаната уголемена матка, всички структури около нея са неясни, а мастната тъкан изглежда имбибирана, което най-вероятно се дължи на излялата се гной в малкия таз и развитието на перитонита. В обобщение дава заключение, че според него се касае за паралитичен илеус, чиято най-честа причина е острият гноен перитонит, каквата е и оперативната находка при ищцата - остър фибропуролентен тотален перитонит, с най-вероятно гинекологичен или криптогенен произход. Вещото лице посочва, че ако разглежда само образните изследвания и се абстрахира от другите клинични и параклинични промени, би поставил диагноза - данни за паралитичен илеус и то предимно върху промените, които са регистирали във ВМА-С.. Съгласно експертното мнение за около 7 часа разлика между двете изследвания се очертава голяма прогресия в промените, което е помогнало в диагностиката на лекарите във ВМА. В тази връзка сочи, че в медицината едно бързо развиващо се влошаване на състоянието не винаги може да се диагностицира веднага, поради което се налага „активно наблюдение“, продължаващи изследвания и диференциална диагноза, като всичко се анализира, интерпретира и след това, като се получи информирано съгласие от пациента се пристъпва към действие, като такива мерки в случая не е било възможно да бъдат приложени в „Т.“ поради напускането на ищцата на болничното заведение. В проведеното на 27.10.2016 г. съдебно заседание вещото лице потвърждава извода си, че при изследването в „Т.“ няма признаци за задебеляване на чревните бримки, поради което и не е описано, както и че такова се констатира едва във ВМА. Еспертът уточнява, че когато се говори за свободно подвижна течност е направено, по-специализираното и по-доброто изследване още повече, че е направено с констрастна материя, което има по-голяма диагностична стойност, като уточнява, че ако е била направена ехография, колегите му най-вероятно са щели да видят, че има малко пространство. Вещото лице уточнява, че е възможно да е допуснал грешка в експертизата относно мястото на извършване на изследването, тъй като не е знаел, че има разлика между „ДКЦ Т.“ и „МБАЛ Т.“. Съгласно експертното заключение е изминало много време /7 часа/ от извършеното изследване в „Т.“ до изследването във ВМА, в което е възможно да настъпят промени и влошаване в състоянието, като експертът е категоричен в извода си, че при изследването в Т. не е имало задебеляване и е напълно възможно същото да се е появило в рамките на следващите няколко часа.

По делото е приета съдебно-психологична експертиза, чието заключение съдът възприема като обективно и професионално и неоспорено от страните по делото. От същата се установява, че в резултат на процесното събитие е настъпила промяна в личностното развитие на ищцата от отворена за общуване към хората личност към затваряне на личността. Съгласно експертното мнение тревожността, която се наблюдава заедно със страха и ежедненивте мисли за преживяното събитие не дават изглед за преодоляване на емоционалния дискомфорт в близко бъдеще. Високата тревожност показва състояние на загриженост, с развитие на депресивна реакция и изразен страх. Съгласно експертното мнение преживеният шок, вследствие на случилото се събитие я поставят в перманентно стресово състояние от деня на събитието и до момента. Изводът на експерта е, че за възстановяване на емоционално наранената психика ищцата се нуждае от терапевтична намеса.

По делото е разпитана и свидетелката – С.Г. – приятелка на ищцата по делото. Свидетелката заявява, че след извършената операция ищцата се е променила изцяло. Преди операцията е имала желание за много неща, но след това е започнала да общува само с нея и още едно момиче. Не желае да излиза и всяко тяхно виждане е в дома й. Свидетелката посочва, че ищцата няма болки, но няма желание за нищо и има психически проблеми, като според нея това е свързано с инцидента, който е претърпяла, тъй като е била всеки ден с нея във ВМА и твърди, че тази разлика се наблюдава след него. От ищцата знае, че след като е отишла в Т., от там са я изпратили и тя й е казала, че се прибира в къщи. По това време тя е била случайно с един лекар, който като е чул показателите й е казал, че това момиче си отива. Когато нейният бивш съпруг е дошъл във ВМА, там чувайки за показателите й са казали, че не могат да я транспортират, защото ще умре.

По делото са представени и 5 броя фискални бонове, издадени на името на ищцата, както следва: фискален бон, издаден от „ДКЦ Т.“ АД, ЕИК ******** от 16.07.2014 г. на стойност 33 лв. – за кръвни изследвания; фискален бон, издаден от „ДКЦ Т.“ АД, ЕИК ******** от 16.07.2014 г. на стойност 60 лв. – преглед от хабилитирано лице – проф. С.С. – гастроенетерологичен кабинет; фискален бон, издаден от „ДКЦ Т.“ АД, ЕИК ******** от 16.07.2014 г. на стойност 180 лв. – за компютърна томография; фискален бон, издаден от „ДКЦ Т.“ АД, ЕИК ******** от 16.07.2014 г. на стойност 40 лв. – клиничен преглед от д-р С.Т. – Кабинет по коремна хирургия и фискален бон, издаден от „Т. Аптека“ ЕООД, ЕИК ******** от 16.07.2014 г. на стойност 78,23 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Правната квалификация на предявения в настоящото производство иск е чл. 49 вр. чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД, всеки е длъжен да поправи врадите, които виновно е причинил другиму. Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи, от който са: деяние/действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинно-следствена връзка и вина, а съгласно ал. 2 на чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД във всички случаи вината се предполага до доказване на противното. Според чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението й. Искът по чл. 49 във вр. чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД визира отговорността, при която работодателят или възложителят на някакъв работа отговаря за вредите, причинени от работника или служителя или от лицето, на което е възложена работата при или по повод на тази работа, т.е. тази отговорност е безвиновна. Елемент на фактическия състав на отговорността по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД е увреждането да е причинено именно от лице, на което по някакъв начин е възложено изпълнението на някаква работа и увреждането да е настъпило при или по повод на тази работа. Разпоредбата на чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД визира обезпечителна-гаранционна отговорност за чуждо виновно и противоправно действие, следователно отговорността по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД не е отговорност за лични действия. В настоящия казус следва да се установи дали в резултат на извършените в ответната б.действия са настъпили вреди за ищцата по делото, които да са причинени от лице/а, на което отговорният по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД ответник е възложил някаква работа, дали те са в резултат на противоправно и виновно поведение, налице ли е причинно-следствена връзка между това поведение и вредите, които ищцата е претърпяла. Следователно в тежест на ищцата е да докаже, че е налице допусната небрежност от страна на лекарския екип по поставяне и уточняване на диагнозата й, респ. че не й е било оказано адекватно лечение при или по повод на изпълнението на възложената им работа, че в резултат на тези противоправни действия същите виновно са причинили вреди на ищцата по делото, както и че тази работа им била възложена от ответника М. „Т.Б.С.” АД. На следващо място ищцата следва да докаже, че е претърпяла описаните в исковата молба неимуществени вреди и имуществени вреди, както и че същите се явяват пряка и непосредствена последица от противоправното поведение на тези лица. Съгласно чл. 45, ал. 2Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД, вината се предполага до доказване на противното, поради което в тежест на ответника по делото е да обори презумпцията за наличие на вина, установена в тази норма. Съдът намира, че от ангажираните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и взаимна връзка, не се установи наличието на елементите от фактическия състав на деликтната отговорност на ответника, в качеството му на възложител на работата.

Безспорно от доказателствата по делото се установи, че на 16.07.2014 г. по повод на силни коремни болки ищцата е потърсила медицинска помощ при съответен специалист, при което и по нейни твърдения в исковата молба е посетила М. „Т.б.С.“. От представения абмубаторен лист № 000583 от 16.07.2014 г. се установи, че по повод на тези оплаквания ищцата е била прегледана в 10.32 ч. от проф. д-р С.С. – гастроентеролог. От представената разпечатка от работен график, обаче се установява, че към този час лекарят е бил на работа към „ДКЦ Т.“ АД в Кабинет по Гастроентерология, който е бил на смяна от 09.30. – 11.30. Този факт се потвърждава напълно и от посочения специалист, който е разпитан като свидетел по делото и който твърди, че когато е прегледал пациентката Р.Б. е бил в „ДКЦ Т.“ и в графика за „ДКЦ“, където също така работи, както и че „ДКЦ“ е доболнична помощ като именно там се извършват амбулаторните прегледи. По делото се установи, че след извършения преглед проф. С. насочва пациентака за кръвни изследвания, компютърна томография, както и консултация с хирург. От представеното извлечение от болничната система се установи, че всички изследвания, които са били направени на ищцата – Компютърен томограф /в 11.45 ч./ и кръвни изследвания /в 13.03 ч./ са извършени в „ДКЦ Т.“ в Кабинет по Компътюрна томография към „ДКЦ“ и в Сектор „Клинична лаборатория“ към „ДКЦ“. Този факт се потвръждава и от резултатите от самите изследвания, видно от които върху същите е отбелязано, че изследванията са направени в „ДКЦ Т.“. От амбулаторен лист № 000208 от 16.07.2014 г. се установи, че специалистът – хирург, при когото е била изпратена ищцата по делото д-р С.Т. е прегледал същата в 12.15 ч., който час съвпада й в представената по делото разпечатка от болничната система и в която е отбелязано, че в 12.15 ч. пациентаката е прегледана в Кабинет по коремна хирургия към ДКЦ. От представения работен график се установи, че към този час посоченият специалист е изпълнявал служебните си задължения към „ДКЦ Т.“ от 12.00 ч. до 19.30 ч. В свидетелски показанията си д-р С.Т. – разпитан като свидетел по делото твърди, че реално прегледът на ищцата е бил преди обяд, като към този момент той е изпълнявал задълженията си към „ДКБ“, т.е. „Диагностична-консултация към Б.та“, но е прегледал пациентаката, тъй като същата е била „спешна“, тя самата е отишла при него в спешното отделение, тъй като е била изпратена от проф. С., но иначе не е минала през самото спешно отделение. Видно и от представения фискален бон ищцата е заплатила такса за посочения преглед в размер на 40 лв. на „ДКЦ Т.“ ЕАД в 12.17 ч. Фактът, че на процесната дата 16.07.2014 г. ищцата по делото е била пациентка на „ДКЦ Т.“ ЕАД, а не на „М.Т.Б. С.“ АД се потвръждава и от останалите представени по делото фискални бонове, видно от които всички плащания за прегледи и изследвания са направени от нея към „ДКЦ Т.“ ЕАД, а не към „М.Т.Б.С.“ АД. Поради изложените съображения, съдът намира, че по делото не се установи, наличието на първия елемент от правопораждащия фактическия състав за ангажиране на деликтната отговроност на ответника по чл. 49 във вр. чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД – а именно не се установи, че ответната Б.М. „Т.Б.С.“ АД е възложител на работа на лица, които при или по повод на изпълнение на тази работа са причинили вреди на ищцата. Напротив, от доказателствата по делото се установи, че на процесната дата 16.07.2014 г. ищцата по делото е била пациентка на „ДКЦ Т.“ ЕАД, а не на М. „Т.Б.С.“ АД, като всички прегледи и изследвания са били извършени именно към ДКЦ „Т.“ АД. В тази връзка съдът намира, че ответникът М. „Т.Б.С.“ АД се явява лечебно заведение по смисъла на Закона за лечебните заведения, получил разрешение за осъществяване на дейност по осъществяване на специализирана болнична помощ по смисъла на чл. 9, ал. 1 от този закон. От събраните доказателства по делото безспорно се установи, че ищцата Р.Б. като пациент не е постъпвала и не е лекувана в Б.та, в някое от нейните звена и отделения. По делото се установи, че същата е постъпила в лечебното заведение за извънболнична /доболнична/ помощ – „ДКЦ Т.“ като всички прегледи, изследвания и плащания са извършени именно към това лечебно заведение. От представеното Удостоверение № 6800 от 13.02.2015 г. на Столична Регионална Здравна инспекция се установи, че на основание чл. 40, ал. 9 от Закона за лечените заведени „Диагностично – консултативен център Т.“ АД, с адрес: гр. С., район „Л.“, бул. „********* е регистрирано като лечебно заведение „ДКЦ“ с предмет на дейност – осъществяване на специализирана извъболнична медицинска помощ, като същото е регистрирано в Регистъра на СРЗИ под № 00042, партида 4, том ІІ, стр. 46 и се представлява от д-р Г.С., като датата на първата регистрация е била на 24.11.2006 г. Следователно съдът намира, че по делото се установи, че посоченото лечебно заведение представлява отделен правен субект – то е лечебно заведение за извънболнична помощ по см. на чл. 8, ал.1, т. 2, б. „г“ от Закона за лечебните заведения и е регистрирано по посочения в този закон начин в съответната регионална здравна инспекция /СРЗИ/, на чиято територия се намира и е вписано в съответния Регистър на СРЗИ, съобразно изискването на този закон. Посоченото лебено заведение – „ДКЦ Т.“ ЕАД е вписано и като отделно юридическо лице в Търговския регистър, което разполага с ЕИК, устав и др. индивидуализиращи белези. Следователно съдът намира, че ответната страна „М.Т.Б. С.“ АД не следва да отговаря по предявения иск по чл. 49 във вр. чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД, тъй като същата не е възложител на работа на трети лица, които при или по повод на изпълнението на тази работа са причинили вреди на ищцата по делото, посочени в исковата молба и в този смисъл не е налице първата предпоставка за уважаване на този иск. В тази връзка съдът намира, че по отношение на ответника М. „Т.Б. С.“ АД не е налице материално-правна легитимация да отговаря по този иск, поради което същият се явява неоснователен.

В процесния случай ищцата твърди, че е претърпяла неимуществени вреди и имушествени вреди в резултат от действия /респ. бездействия/ от лица, на което ответникът по делото е възложил някаква работа, като същите са настъпили при или по повод на изпъленинето на тази работа. Дали в действителност тези факти са се осъществили /е въпрос на материалноправна легитимация на страните, която се установява от събраните по делото доказателства. В настоящия случай, материалната легитимация на ответника по делото липсва, тъй като от доказателствата по делото се установи, че същият не е възложител на работата на посочените лица, поради което съдът намира, че предявеният иск по чл. 49 във вр. чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД е неоснователен на това основание.

На следващо място и за пълнота на мотивите, следва да се отбележи, че по делото не се доказаха и останалите елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 49 във вр. чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД, а именно чрез свои противоправни действия или бездействия посочените лица да са причинили вреди на ищцата, както и че те са в причинно-следствена връзка от това поведение. Съдът намира, че по делото не се установи, че е допусната небрежност от страна на лекарския екип при поставяне и уточняване на диагнозата на ищцата. Не се установи също така, че поради неполучаване на адекватна и неотложна медицинска помощ същата е била оставена в безпомощно състояние, в резултат на което лекарите на които ответникът е възложител на работа са застрашили живота й. Посредством изслушаните по делото съдебно-медицински експертизи (СМЕ) безспорно се установи, че при първия извършен преглед на ищцата в 10.32 ч. от проф. С. лекарят е констатирал обективното й състояние като такова, което налага консултация с хирург, поради което видно от амбулаторния лист за извършения преглед той е назначил спешна такава, както и лабораторни изследвания. От събраните доказателства се установи също така, че при прегледа на ищцата от хирург - д-р Тонев, същият е установил симпотми на хирургичен проблем в областта на долната част на корема, поради което е назначил Компютърна томография на корем и малък таз за локализиране на източника на възпалителния процес. От заключението на вещото лице хирург - д-р Й. се установи, че инструменталните и лабораторни изследвания са задължителни, тъй като трябва да локализират източника на патологичния процес, за да може да се предприеме правилна тактика на оперативно лечение. На следващо място от заключението на вещото лице – специалист по образна диагностика се установи, че в условията на спешност, категорично КТ-изследването е най-бързия и обективен метод, чрез който се диагностицират много състояния, които са обединени в рубриката-остър хирургичен корем. Съгласно експертното менине КТ е високоинформативен метод, който може да даде отговор на много въпроси свързани както с паренхимните, така и с кухите коремни органи, както и с чревната непроходимост. Действително, съгласно мнението и на двете вещи лица по допуснатите експертизи д-р Й. и д-р Д. се установи, че в някои случаи за постигане на по –голяма информация за коремния статус се използа ехография на коремни органи, тъй като за свободно подвижна течност този метод е по – чувствителен, когато се направи на пълен пикучен мехур, но такова изследване в случая на ищцата не е било направено. Съдът намира, че това обстоятелство само по себе си не сочи за противоправно поведение от страна на лекарите, които са назначили КАТ – изследване, тъй като съгласно мнението на д-р Д., заявено в съдебното заседание /на л. 163 от делото/, въпреки че в „Т.“ е направено само КТ, когато се говори за свободно подвижна течност е направено по-специализираното и по-доброто изследване. В съдебно заседание от 09.06.2016 г. вещото лице д-р Д. е посочил също така, че най-обективна е Компютърната томография, тъй като всеки може да разгледа това изследване – и рентенолози и хирурзи, давайки заключение, а в „Т.“ е направено точно такова изследване /л. 146 от едлото/. Следователно съдът намира, че по отношение на ищцата е било назначено високо-специализирано изследване, което пред вид състоянието на спешност, в което се е намирала е било най-бързия метод, който в медицината се ползва и със сравнително много по-голяма диагностична стойност и точност от ехограхското изследване, особено когато е направен с контрастна материя, както в конкретния случай. На следващо място от експертизата се установи, че не е налице противоправно поведение от страна на лекарския екип и при разчитане на това изследване. От заключението на експертизата, изготвена от д-р Д. се установи, че действително при разчитане на Компютърната томография в „Т.“ не се открива нито една от причините и състоянията, които водят до установената при ищцата тънкочревна непроходимост. Нито едно от тези състояния не се открити и на КАТ - изследването, проведено във ВМА-С.. Еспертът е категоричен, че при извършеното изследване в „Т.“ категорично няма данни за задебеляване на чревните стени, поради което и такова правилно не е описано от лекаря, разчел резултата от него. Посоченото обстоятелство дава основание на експерта да направи извод, че при това изследване не е имало данни за тънкочревна непроходимост, а удебеляването на стените се констатира едва при извършения КАТ във ВМА, което според него се дължи на факта на прогресиране на възпалителния процес. Съгласно експертния извод промените в червата се дължат на база на парезата, която се получава от възпалителните процеси, като в тази връзка вещото лице сочи, че усукване или завъртане на червото, което да доведе до непроходимост може да стане и в рамките на няколко часа. На следващо място съгласно изводът на вещото лице – специалист по образна диагностика при извършеното КАТ – изследване в „Т.“ не се установява и наличие на свободно подвижна течност, а наличието на такава не е установена и при Компютърната томография във ВМА-С.. По отношение на наличието на гной, която е открита при извършената операция във ВМА, вещото лице уточнява, че ако е била в минимално количество не би могла да бъде отграничена от околните структури, тъй като се характеризира с по-висока плътност. Експертът е уточнил, че единствените промени, които се откриват и не са били отразени в резултата, даден от ДКЦ „Т. Б.“ са няколко малки хидро-аерични нива в долната коремна половина, но в съдебно заседание е уточнил, че същите могат да се дължат на много причини, като неотразяването на тези промени не е довело до погрешно интерпретиране на проблема от страна на лекарите в „Т.“. /л. 163 от делото/. От заключението на експертизата, изготвена от д-р Д. се установи, че правилно лекарите в „Т.“ са констатирали и описали наличието на уголемена матка, което според него е била и една от вероятните причини за перитонита, който е получила ищцата. Вещото лице обаче е уточнил в съдебно заседание, че причините за уголемяване на матката могат да бъдат много, но това не е индикация непременно за перитонит, а индикация за консултация с гинеколог. В тази връзка съдът намира, че напълно правомерно лекарите са насочили ищцата за консултация с гинеколог, но по делото липсват данни дали такава е била направена, както и ако не е какви са били причините за това. Не на последно място следва да се отбележи и фактът, че посредством експертизата се установи, че времето между провеждането на двете образни изследвания – КАТ във „Т.“ и КАТ във „ВМА“ е било около 7 часа, а не 2 часа, по твърдения на ищцата в исковата молба. Съгласно заключението на експерта за това време е било напълно възможно да настъпят промени и влошаване в състоянието на ищцата. Нещо повече, вещото лице е категоричен в заключението си, че при изследването в „Т.“ не е имало задебеляване, както и че е напълно възможно то да се е появило в рамките на следващите няколко часа. В тази връзка от заключението на експерта се установява, че в медицината едно бързо развиващо се влошаване на състоянието не винаги може да се диагностицира веднага, поради което се налага „активно наблюдение“, продължаващи изследвания и диференциална диагноза, като всичко се анализира, интерпретира и след това, като се получи информирано съгласие от пациента се пристъпва към действие, като такива мерки очевидно не е било възможно да бъдат приложени в „Т.“, заради напускането на ищцата от болничното заведение, факт, който не се оспорва и от ищцата. Съдът намира за установено по делото, че ищцата не е изчакала резултатите от назначените й кръвни изследвания, които съгласно изводите на вещите лица също имат водещо значение при преценката дали е налице възпалителен процес или не, тъй като участват при съвкупния анализ, който се прави за определяне на правилната диагноза. По делото се установи, че тези изследвания са имали голямо значение за определяне на състоянието на ищцата, тъй като са показвали стойности, значително завишени над определените за нормални такива. В тази връзка, съдът счита, че като е напуснала здравното заведение без да дочака резултатите от назначените й изследвания и без да се върне за повторна консултация с лекарите, които да направят анализ на тези резултати, което е обичайната медицинска практика, ищцата сама е поставила в невъзможност специалистите, които са я приели и прегледали да достигнат да правилната медицинска диагноза. Това от своя страна е довело и до невъзможност за определяне на правилен медицински подход и лечение, който в конкретния случай е бил оперативен. Нещо повече, напускането на това здравно заведение и отиването в друго няколоко часа по-късно е довело да забавяне във времето, което съгласно извода на вещото лице д-р Д. е способствало за влошаване на здравословното й състояние и прогресиране на възпалителния процес.

Във връзка с излежените правни изводи съдът намира, че по делото не беше доказано противоправно поведение от страна на лица /в случая лекарите/, които са прегледали ищцата – не бе установено поставянето на погрешна диагноза, нито пък се установи неадекватност на проведеното лечение и безотговорно отношение от тяхна страна, което да е довело до настъпилите при ищцата усложнения и претърпените в резултат на това вреди като пряка причинно-следствена връзка от това поведение. Отговорността на възложителя е обективна, гаранционно - обезпечителна и безвиновна и е функционално обусловена и възниква само тогава, когато са налице предпоставките на чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД по отношение поведението на прекия причинител, а именно - виновно поведение /действие или бездействие/, вреда и причинно-следствена връзка между поведението и вредата. Доколкото в случая е невъзможно отговорността на прекия причинител, комуто е възложена работата да бъде ангажирана по реда на чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД, предвид липсата на доказателства за осъществяване на деликт от страна на лекарите, извършили процесните прегледи и изследвания, не са налице и останалите предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника, поради което предявения иск е неоснователен и на това основание.

С оглед на изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 49 във вр. чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли. Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК ищцата дължи на ответника направените разноски в размер на 1310 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено по Наредба № 1/09.07.2004 г., както и 75 лв. – платен депозит за експертиза.

Водим от горното, съдът Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.Р.Б., ЕГН **********, с адрес: *** против М. Б.ЗА А.Л. „Т. Б. С.“ АД, ЕИК ********, с адрес: гр. С., бул. „Н. Й. ********* иск с правно основание чл. 49 във вр. чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД за заплащане на сумата от 26 000 лв., от които: сумата от 25 608,77 лв. – неимуществени вреди и сумата от 391,23 лв. имуществени вреди като неоснователен. ОСЪЖДА Р.Р.Б., ЕГН ********** да заплати на М. „Т.Б. С.“ АД, ЕИК ******** на основание чл. 78, ал. 3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК сума в общ размер от 1385 лв. – разноски по делото. Решението подлежи на обжалване от страните пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН ДИМИТРОВ при секретаря С.А. като разгледа докладваното от съдия Димитров гр.д. № 12935/2014