Граждански дела

  • Резултат от делото: Уважен иск
  • Номер на дело: 6533
  • Дата на решението: 2017-09-26
  • Година нa делото: 2015
  • Медицинска грешка: Диагностична грешка, Терапевтична грешка, Техническа грешка
  • Нарушен стандарт: Нарушен медицински стандарт
  • Приложим закон: ЗЗ, НРД
  • Ключови доказателства: СМЕ, Вина
⚖️ РЕЗЮМЕ НА ДЕЛОТО
  • Страни: Ищецът (пациент) срещу У. „Н.“ ЕАД (лечебно заведение)
  • Предмет на спора: Иск за неимуществени вреди от лекарска грешка, изразяваща се в технически пропуски при многократни операции на гръбначен стълб, довели до трайно увреждане.
  • Ключови моменти:
    • **Вид на грешката:** Техническа грешка при операция. Констатирани са неправилно позициониране на стабилизиращи винтове (твърде дълги, навлизащи в таза, компресиращи нервни коренчета), счупване на педикул и изместване на кейдж, наложили множество последващи корективни операции.
    • **Правни аспекти:** Търси се отговорност на лечебното заведение (У. „Н.“ ЕАД) като възложител за вреди, причинени от медицински лица, допуснали грешките. Искът е за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, довели до влошаване на здравословното състояние, болки и 91% загубена работоспособност.
    • **Доказателства:**
      • **Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ):** Удостоверява извършването на една от реоперациите, която не е била отразена в първоначалната епикриза.
      • **Медицинска документация:** ЯМР изследвания от други болници (УМАБЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД) констатират неправилно позициониране на стабилизиращите винтове и кейдж. Има пропуски в медицинската документация, тъй като една от реоперациите не е отразена в първа епикриза.
      • **Свидетели:** В предоставения текст няма информация за показания на свидетели.
  • Решение: Съдът УВАЖАВА ЧАСТИЧНО претенцията.

Решение №6533/26.09.2017 ГД №13093/2015 СГС Гражданско дело № 13093/2015 г., разгледано от Окръжен съд. Предмет на спора са твърдения за техническа грешка при операция . Съдът УВАЖАВА ЧАСТИЧНО претенцията .

Ищец:т твърди, че на 11.10.2010год. е постъпил в III-та Клиника по ортопедична травматология на У. „Н.“ ЕАД по повод болки в областта на кръста и десния крак. Извършени са изследвания и прегледи, от които е установена необходимост от извършване на оперативно лечение. Твърди да е опериран на 13.10.2010год., когато са му поставени стабилизация на гръбначен прешлен ниво и кейдж на ниво Л5-Ес 1. Поддържа, че няколко дни по-късно е получил силни болки в областта на интервенцията, които е установено да са следствие на счупване на левия педикул – обстоятелство, наложило повторна операция за отстраняването му, извършена на неуточнена в ИМ дата в периода 13.10.2010год. - 03.11.2010год. Сочи след изписването му от болницата на 03.11.2010год. здравословното му състояние да се е влошило – твърди се болките в областта на кръста и десния крак да са се разпрострели върху левия крак и целия гръбнак. На 08.12.2010год. е извършен ЯМР в УМАБЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД, от който е констатирано неправилно позициониране на стабилизиращите винтове при сочените операции – проектиране на долният десен винт в предно-долната част на дясната сакроилиачна става и леко изместване на поставения кейдж. Установено е, че другите винтове са по-дълги от необходимото – минавали през цялото тяло на прешлените, в които са поставени, и стърчали от другата страна. Предвид резултатите от изследването, в периода 10.01.2011год. – 20.01.2011год. в У. „Н.“ ЕАД на ищеца е извършена трета поред оперативна интервенция, при която е направена репозиция на Ес 1 и на десния винт на Л-5 и са поставени два нови винта транспедикулярно на Л-4. Твърди се стабилизацията да е поставена по начин, принуждаващ пациента да седи приведен напред. Поради липса на подобрение и за изправяне на гръбнака му, на 25.03.2011год. ищецът отново е хоспитализиран в III-та Клиника по ортопедична травматология на У. „Н.“ ЕАД, където на 28.03.2011год. е подложен на четвърта оперативна интервенция за репозиция на поставената стабилизация. На 12.05.2011год. е извършен ЯМР, при който е установено, че кейджът, поставен на 13.10.2010год., е промиран в десния рецезус с белези за компримиране на коренчетата на доралния сак, което наложило на 02.06.2011год. отново да бъде хоспитализиран в ответното дружество. Твърди да е изписан без да му е оказана необходимата медицинска помощ. Поддържа, че с оглед допуснатите грешки при лечението му в ответното дружество е потърсил медицинска помощ в други болници – в МБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД са му направени още три операции, а в УМБАЛ „С.“ ЕАД – още две. Поддържа вследствие на неуспешните оперативни интервенции в У. „Н.“ ЕАД и с оглед числеността им да е претърпял неимуществени вреди, описани в ИМ, в това число здравословното му състояние се е влошило, което е дало отражение и на психиката му. Сочи, че в резултат от погрешно проведено лечение на 30.01.2015год. е освидетелстван от ТЕЛК с 91 % загубена работоспособност с чужда помощ. Поддържа да са констатирани увреждания, развити вследствие на многобройните операции в ответното дружество, при които всяка следваща е трябвало да отстранява грешките на предишната, а накрая му е отказано последващо лечение. Съобразно изложеното сочи да е възникнало право на обезщетение за претърпените неимуществени вреди от ответното дружество, в качеството на възложител на медицинските лица, допуснали сочените в ИМ грешки. Съобразно изложеното моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.

Ответник: В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл. 131Чл. 131. ⚖️ Практика (25) (1) След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на когото указва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. (2) Писменият отговор на ответника трябва да съдържа: 1. посочване на съда и номера на делото; 2. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) името и адреса на ответника, на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива, както и телефонния номер и електронен адрес за връчване на ответника и неговия представител, ако притежават такива, и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес за връчване; 3. становище по допустимостта и основателността на иска; 4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът; 5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават; 6. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) подпис на лицето, което подава отговора. (3) В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които разполага. (4) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) В отговора на исковата молба ответникът посочва наличието на пречки по чл. 140а, ал. 3 за провеждане на процедура за медиация по спора, ако са му известни, и представя писмени доказателства за това. Приложения към отговора на исковата молба от ГПК е постъпил отговор от ответната страна, с който е заявено становище за неоснователност на исковата претенция. Не оспорва извършването на сочените в ИМ оперативни интервенции в У. „Н.“ ЕАД. Поддържа при провеждане на същите да са спазени всички норми на добрата медицинска практика. Излага доводи състоянието на ищеца да е било увредено и преди извършването им. Оспорва да е налице противоправно деяние на медицински лица с възложител У. „Н.“ ЕАД в причинно-следствена връзка твърдените вреди. Ако са били налице грешки и неправилно лечение, операциите на ищеца в други болници биха подобрили състоянието му, което не се е случило. При условията на евентуалност релевира възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Съобразно изложеното е заявено становище за отхвърляне на исковата претенция. Претендира разноски.

При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На осн. чл. 146Чл. 146. ⚖️ Практика (23) (1) Докладът по делото съдържа: 1. обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения; 2. правната квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника; 3. кои права и кои обстоятелства се признават; 4. кои обстоятелства не се нуждаят от доказване; 5. как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти. (2) Съдът указва на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. (3) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Съдът предоставя възможност на страните да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия. Ако в изпълнение на предоставената им възможност страните не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по от ГПК с протоколно определение постановено в открито съдебно заседание, проведено на 03.10.2016год. /л. 110/, е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че по време на изложените в исковата молба периоди /11.10.2010год. – 03.11.2010год., 10.01.2011год. – 20.01.2011год., 25.03.2011год. – 06.04.2011год. и 02.06.2011год. – 06.06.2011год./ ищецът е хоспитализиран в У. „Н.“ ЕАД и е подложен на сочените четири оперативни интервенции.

Представена е епикриза ИЗ № 33703/11.10.2010год. /л. 9/, от която е видно, че в периода 11.10.2010год. – 03.11.2010год. ищецът е хоспитализиран в ответното дружество, като му е поставена диагноза „спондилолистезис L5-S1”. Приет е в добро общо състояние, с наличие на спонтанна и палпаторна болка в областта на гръбначния стълб. На 13.10.2010год. е опериран под обща анестезия от д-р Т.. От приложените история на заболяването /л. 18/ на пациента и анестезиологични листове /л. 21/ е видно и извършването на реоперация на 22.10.2010год., за която няма данни в сочената епикриза, но извършването й се потвърждава от удостовереното в Епикриза ИЗ № 823/20.01.2011год /л. 24/, издадена от ответното дружество, и СМЕ /л. 366/.

Представени са резултати от изследване МР на гръбначен стълб-поясен отдел-нативен /л. 23/, проведено на 08,12,2010год. в Отделение по Образна диагностика на Университетска болница МБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД – София, при което е дадено заключение за неправилно позиционирани стабилизиращи винтове при проведените оперативни интервенции. Посочено е, че на Л5 десният стабилизиращ винт преминава транспедикуларно, навлиза в тялото на прешлена и излиза от него преднолатерално вдясно по посока таза. Левият стабилизиращ винт на Л5 преминава по долната повърхност на педикула, като деструира кортикаликса му, стенозира левия неврофорамен с данни за притискане на лявото нервно коренче. Констатирано е, че върха на десния стабилизиращ винт в маса латерале се проектира в предно-долната част на дясна сакроилиачна става. Намерени са постоперативни фиброзни промени. Видно от Епикриза ИЗ № 823/20.01.2011год. /л. 24/ в периода 10.01.2011год. – 20.01.2011год. ищецът повторно е хоспитализиран в ответното дружество с окончателна диагноза „стенозис каналис вертебралис регио лумбалис – Л4 Л5 Ес1“. Приет е с обща мускулна слабост в долни крайници, болево ограничен движения и изразен болков синдром и парастезии и хипестезия по Ес1 в ляво и Л5 в дясно, в принудителна поза. Извършен е предоперативен МРТ на гр. стълб-лумбален отдел на пациента, при който са установени данни за неправилно позиционирани стабилизиращи винтове и постоперативни промени. Констатирана е налагаща хирургично лечения малпозиция на 3 от винтовете на металната стабилизация. Опериран е под обща интубационна анестезия на 13.01.2011год. При направен контролен КТ на гр. стълб – добра позиция на винтовете. Представена е Епикриза ИЗ № 9007/25.03.2011год./л. 36/, от която се установява, че в периода 25.03.2011год. – 06.04.2011год. ищецът е хоспитализиран в У. „Н.“ ЕАД, с диагноза „спондилилистезис Л-5-S1“. Постъпил е в увредено общо състояние, с наличие на спонтанна и палпаторна болка в областта на пояса и оплаквания в областта на долните крайници, доминиращи от около два месеца, т.е след извършване на последната оперативна интервенция. Видно от историята на заболяването /l.38/ е констатиран и оток в областта на пояса на гърба на пациента. Опериран е на 28.03.2011год. от д-р Т.. Извършена е реостеосинтеза под обща анестезия. Представен е Протокол от магнитно-резонансна томография на гръбначен стълб, извършена на 12.05.2011год. в Първа МБАЛ София ЕАД /л. 43/, при която са констатирани данни за проминиране /изпъкване, стърчене/ на кейджа на ниво L5-S1 в десния рецезус с белези за компримиране на коренчетата и дуралния сак. Видно от епикриза ИЗ № 17014 /л. 44/ ищецът е хоспитализран в У. „Н.“ ЕАД в периода 02.06.2011год. – 06.06.2011год. Отразено е увредено общо състояние на пациента по време на болнични престой с двукратни колапси и медикаментозна алергия. Обсъждано е провеждане на миелография /рентгенография на гръбначния мозък след лумбална или шийна пункция и въвеждане в субарахноидното пространство на контрастно вещество/, но е посочено към момента на хоспитализация ищецът да не е бил показан за провеждане на изследването. В диференциално диагностичен план е дискутиран failed back syrgery syndrome (обсъдени са възможностите за хирургично лечение на болката с близките).

От представената медицинска документация /епикризи – л. 44 и сл. и истории на заболяването – л. 131 и сл. и л.291 и сл./ се установява, че в периода след последното изписване на ищеца от ответното дружество на 06.06.2011год. до датата на ИМ – 15.10.2015год., Ю.К. е претърпял шест оперативни интервенции – четири в МБАЛ „Св. Иван Рилски’ ЕАД- София и две в УМАБЛ ‘С..”

Между страните не е спорно извършилите процесните операции лица да полагат труд при ответника У. „Н.“ ЕАД към датата на извършване на същите.

Представени са експертни решение на ТЕЛК от 21.09.2010год. и 26,11,2010год. /л. 76и сл./, от които се установява, че в периода 14.09.2010год. – 26.11.2010год. ищецът е бил временно нетрудоспособен с водеща диагноза увреждане на междупрешленните дискове. Видно от Експертно решение № 0467/25.02.2011год. /л. 78 и л. 161/ му е определена 76% трайно намалена работоспособност, за период от три години като е взето предвид състоянието му след четирикратните оперативни интервенции. Представено е експертно решение № 0270/30.01.2015год. /л. 60/, с което на ищеца е определена общо 91% загубена работоспособност с чужда помощ.

От изслушаното по делото заключение на съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) /л.366 и сл./, оспорено ищеца и прието от съда, се установява, че ищецът е опериран четирикратно в УМБАЛСМ „Пирогов” ЕАД, като първоначално е поставена стабилизация Л5-Ес1 заради спондилолистеза в тази област и след това трикратни корекции на системата за стабилизация. При такива интервенции болезненост при операцията няма, поради общата анестезия, а болките, свързани с травмирането на тъканите при достъпа ,са обичайни следоперативно и се контролират медикаментозно. По повод операцията на 13.102010 год. е посочено е, че винтова стабилизация и кейдж е класическа съвременна стабилизация при тази диагноза. Костен присадък вместо кейдж е по-стара и по-малко надеждна техника и рядко се практикува. Костните гранули могат да се поставят във и около кейджа за ускоряване на костното зарастване, но това не е задължително. Мнението на вещите лица е, че от приложената документация няма данни за допуснати грешки при провеждане на първата оперативна интервенция на 13.10.2010год.. Посочено е, че долният десен винт на поставената стабилизация се намира в непосредствена близост до предно-долната част на дясната сакроилиачна става на ищеца без да навлиза в нея, като вещите лица не считат, че точно той е бил причина за операцията на 13.01.2011 г. В епикризата като причина е посочена неоптималната позиция на три от винтовете. Във връзка с дължината на винтовете е изложено, че същата се преценява по време на операцията под рентгенов контрол, който не позволява абсолютно точна преценка. Допустимата дължина варира в широки граници, като минималната е 50% от предно-задния размер на прешлена. Разликите в дължините на винтовете не водят до значими разлики в резултатите, но винаги стремежът е да са максимално дълги за по-добра стабилност. Трудно може да се оцени като грешка по-голямата дължина. Самите винтове имат специален дизайн с тъпи върхове именно, за да не увредят прилежащи структури в случай на излизане извън тялото на прешлена. Репозиция на 13.01.2011год. е извършена преди всичко поради оплакванията от болки, тъй като с така поставена стабилизация би могло да няма никаква симптоматика. Неоптималната позиция на системата плюс оплакванията са дали основание за корекцията. Стабилизацията след корекцията е поставена правилно. Посочено е, че удължаване на системата при наложили се ревизии /в т.ч. тази на 13.01.2011год./ е обичайна практика за да се гарантира нейната по-добра стабилност. Отново продължаващите оплаквания от болки на ищеца са били причина за корекцията на 25,03,2011год., с цел придаване на по-физиологична извивка на пръчките и с надеждата, че това ще подобри баланса на тялото и ще намали болките. Във връзка с операцията на 13.10.2010год. е посочено, че проминиране на кейджа се получава при недобро костно срастване и няма как да бъде прогнозирано, но в конкретния случай то е минимално. На следващо място е посочено, че съществуват различни модели кейджове, някои от които се поставят самостоятелно, други по два. Изборът на имплант е решение на хирурга за всеки отделен случай и няма основание да смятаме, че тук изборът е неподходящ. При хоспитализацията на ищеца в клиниката по неврохирургия към УМБАЛСМ „Пирогов” ЕАД на 02.06.2011 г. не е имало необходимост от нова интервенция, тъй като изместването на стабилизацията е било минимално и не отговаря на симптоматиката. Няма данни в някакъв момент това да е било наложително. Всички последващи операции, извършени в МБАЛ „Св. Иван Рилски” ЕАД и МБАЛ „С.” ЕООД, са били продиктувани от надеждата, че някаква корекция би подобрила оплакванията, но това така и не се получава. Не би могло да се твърди, че предшестващите интервенции са станали причина за следващите, тъй като нито една от тях не е постигнала по-добър резултат. Болките са обичайните следоперативни, за които се дават съответните медикаменти. Посочено е, че целта още на първата операция е било стабилизиране на състоянието на ищеца, като в огромния процент от случаите последващи интервенции не се налагат. Неоптимална позиция на поставените винтове се среща приблизително в 8-14% от случаите. Към настоящия момент ищецът продължава да се оплаква от болки и „нестабилност”, за които според вещите лица не се открива причина от образните изследвания. Липсва отпадна неврологична симптоматика. Разместване на таза от оперативните интервенции не би могло да се очаква и няма медицински данни за такова. Получената некроза на тазобедрената става не може да се свърже с многобройните оперативни интервенции на гръбначните прешлени. Според вещите лица към момента няма неврологична симптоматика, която да потвърждава увреда на нервните коренчета на гръбначния стълб, която да е причинена от претърпените операции. Белезите по тялото са обичайните за използваните хирургични достъпи. Относно общото състояние на ищеца преди операциите е посочено, че издаденото му Експертно решение № 1916/21.09.2010 г. постановява временна нетрудоспособност с диагнози „предна спондилолистеза Л5-С1”, „спондилолиза на предните участъци на дъгите JI5 двустранно” и „дискова херния на ниво JI4-5 с компресия на дуралния сак”. Спондилолизата е вродено заболяване, което впоследствие води до спондилолистеза поради нестабилност и изместване на прешлените. В повече от половината случаи остава асимптомно състояние. Когато е симптоматично причинява най-вече болки и изтръпване . Дисковата херния е придобито дегенеративно заболяване и също може да бъде случайна находка, или пък да предизвиква разнообразна симптоматика. Целта на операцията на 13.10.2010год. е била стабилизация на нестабилния сегмент от гръбначния стълб. Винтовете са част от стабилизиращата система и стремежът за максимално здраво фиксиране понякога води до тяхното излизане извън тялото на прешлена, но най-често то си остава само образна находка без да причинява симптоматика. Всеки нерв в човешкото тяло има точно определена зона и мускули за които отговаря и по тях можем да определим кой точно е увреденият нерв при дадено заболяване. В конкретния случай никога не е имало документирана подобна симптоматика. Разяснено е, че „failed back surgery syndrome” е термин, който означава разминаване между тежките оплаквания от страна на пациент, при който образните изследвания не откриват патологична находка, обясняваща състоянието. Типичното развитие за тези пациенти е влошаване на оплакванията след всяка следваща интервенция, независимо от подобрения образ от изследванията. Изложено е становище, че това е правилната диагноза при Ю.К., която е обсъждана и при втория престой в неврохирургичната клиника при УМБАЛСМ „Пирогов” ЕАД. В съдебно заседание, проведено на 26.06.2017 год. вещо лице Р.П., уточнява, че втората операция, проведена в ответното дружество, е в причинно-следствена връзка с първата. Поддържа, че третата операция не е била необходима по медицински стандарт. В конкретния случай сочи, че няма конкретно увреден нерв или нервно коренче вследствие на операциите, заради които ищецът да е инвалидизиран. В.л. В. уточнява, че по принцип продължителното обездвижване води до нестабилност и ограничение на движенията на ставите.

По делото е изслушано заключение на съдебно-психологическа експертиза /л. 366 и сл./, неоспорено от страните и прието от съда, от което се установява, че продължителното преживяване на силни болки заедно с принудителната обездвиженост и преживяваната като непоправимо загубена способност за независим живот са пряко свързани с наблюдаваната при изследването картина при Ю.К.. Независимо дали лечението е било правилно или погрешно, продължителността и силата на страданието предполага оказване и на психологическа или психотерапевтична помощ с цел мобилизиране наличните у пациента собствени ресурси за справяне със ситуацията. Доколкото няма данни такава да е била ползвана, травмиращият ефект на случилото се е още по-силен. Ищецът се преживява като непълноценен и обречен на постоянни болки, като усещането за безпомощност и безперспективност е част от наблюдаваната тревожно-депресивна картина. Паралелно с това са налице завишени очаквания към способностите на околните, вкл. към родителите му, за съпричастност и оказване на помощ в ежедневието. За него загубата на семейството е една от загубите, които е принуден да търпи поради преживяваните като погрешни действия на лекарите и като такава тя се явява елемент от наблюдаваната обща тревожно-депресивна картина. Наблюдава се повишена тревожност, свързана със здравословното му състояние и известна депресивна симптоматика паралелно с фиксиране върху преживяваните от освидетелствания като особено тежки болки и страдания. От първата операция са изминали повече от шест години, в които ищецът е функционирал психически преживявайки постоянно измъчващи го болки, за които не е получил категорично обяснение и перспектива за овладяването им, поради което може да се очаква, че наблюдаваната тревожно-депресивна картина се е затвърдила като модел на съществуване, който трудно би могъл да бъде променен. На база събраните свидетелски показания и получените при изследването резултати, може да се обсъжда, че претърпените хирургически операции са основен момент при възникване и развитие на същата при ищеца. Прогнозата за възстановяване на предболестното психично състояние на лицето не е особено благоприятна.

От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Г.М.К. – баща на ищеца /л.111/, ценени по реда на чл. 172Чл. 172. ⚖️ Практика (11) Показанията на роднините, на настойника или на попечителя на посочилата го страна, на осиновителите, на осиновените, на тези, които се намират с насрещната страна или с роднините и в граждански или наказателен спор, на пълномощниците, посочени от техните доверители, както и на всички други, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. Разпит на свидетеля по инициатива на съда от ГПК, се установява, че неочаквано през 2009год. ищецът получил болки в кръста, започнал да носи колан, за да може да работи. В този период бил семеен, с дете. Преди това нямал здравословни проблеми, не е претърпявал инциденти. През 2010год. в У. „Н.“ ЕАД му предложили операция на гръбнака със стабилизация, като му казали, че след нея се очаква подобрение, което без нея не би настъпило. Свид. сочи, че преди първата операция ищецът се придвижвал нормално, понякога болката го отпускала и свалял колана. Няколко дни след извършването на първата операция получил силни болки, оказало се, че има счупена малка кост и на 7-мия ден му направили операция, за която няма епикриза. След изписването болките му се засилили. Сочи още, че след операциите ищецът станал полуинвалид – от 2010 год. няма период, в който да се е предвижвал сам, има постоянни болки и прищраквания в гърба и таза, към момента не може без придружител, за него се грижат родителите му. Освен това не е добре емоционално, седи само вкъщи, говори за болести, загубил е приятелите си, а съпругата му го е напуснала, след като видяла, че не е същия.

От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля В.Б.М. /л.110/, се установява, че през 2009год. ищецът, с когото били колеги и приятели от 2002 год., започнал да изпитва болки в кръста, слагал си колани и ползвал болничен в период от шест месеца, движел се нормално. В края на 2010 год. разбрал за извършена спрямо него операция в Пирогов. Посещавал го по време на първия му болничен престой – сочи в този период да е имал нужда от чужда помощ. Посещавал го и след изписването –майка му и баща му помагали, трудно вървял – с патерици. След втория болничен престой отново не можел да ходи без чужда помощ, бил на болкоуспокояващи инжекции, споделял, че изпитва силни, нетърпими болки. Освен това прехвърлянето по болници се отразило зле на психиката му. Сочи, че ищецът постоянно се опитвал да се движи самостоятелно, да се подобри, като ходел на рехабилитация, но въпреки това до момента не е имало период, в който да е изглеждал напълно възстановен. До момента родителите му се грижели за него.

При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са искови претенции с правна квалификация чл. 49 вр. чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД, вр. чл. 51Чл. 51. ⚖️ Практика (43) Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически. Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди. и 52 ЗЗД за обезщетение на неимуществени вреди в размер на 300000,00лв. претърпени по повод оперативно лечение, проведено на 13.10.2010год., 22.10.2010год., 13.01.2011 год. и 28.03.2011год. в ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата от датата на ИМ до окончателното плащане на вземането, както и иск с пр.кв. чл. 86, ал. 1Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. от ЗЗД за сума в размер на 91624,66лв., представляваща обезщетение за забава за периода 13,10,2012год. – 15.10.2015год. Съгласно установената съдебна практика (ППВС 7/1958 г.; ППВС 7/1959 г.; ППВС 9/1966 г.;/ отговорността по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД е обективна, гаранционна и възниква за възложителят на определена работа (вкл. юридическо лице), ако изпълнителите на работата - физически лица, са извършили виновно поведение (чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД). В конкретния случай отговорността на „Н.И.Пирогов“ ЕАД се ангажира, в качеството на работодател на медицински специалисти, извършили оперативни интервенции на ищеца и допуснали противоправни деяния. Релевантните факти обосноваващи основателност на иска са противоправно деяние /действие или бездействие/, настъпили вреди, причинно-следствена връзка между деянието и вредите, характера на същите, възлагане на определена работа при или по повод на която е настъпил вредоносния резултат. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2Чл. 45. ⚖️ Практика (33) (Доп. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Съобщението се връчва лично на адресата. Връчването на представител, както и на електронен адрес за връчване се смята за лично връчване. Връчване на друго лице от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното. Това са правопораждащи факти и доказването им следва да се извърши от ищеца при условията на пълно и главно доказване. В тежест на ответната страна е да установи възраженията в отговора, включително спазване на необходимите медицински стандарти и добра медицинска практика. За да е налице противоправно деяние осъществено от ответника е необходимо да бъде установено нормативно задължение за същия, неизпълнението на което да ангажира гаранционно- обезпечителната отговорност на ответника. Не е спорно извършването на описаните в исковата молба оперативни интервенции, първата от които осъществена на 13.10.2010год. в клиника по Ортопедична травматология към МБАЛСМ Пирогов. С оглед нормата на чл.80Чл. 80. ⚖️ Практика (19) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) Качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. от Закона за здравето /ДВ, бр.62/10.08.2010год./ качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. Принципите на които се основава предоставянето на медицинска помощ залегнали в чл. 81, ал.2Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет., вр.ал.1 от Закона за здравето и обуславящи правото на достъпна медицинска помощ сочат на 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. Съгласно чл. 6, ал. (1) от Закона за лечебните заведения /изм. ДВ, бр. 59 от 2010г./ лечебните заведения осъществяват дейността си при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. Медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването. В конкретната хипотеза приложими са Наредба № 21 от 28 юни 2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Ортопедия и травматология"/ред.ДВ.бр.65/20.08.2010 год./ и Наредба №37 от 20.08.2010год за утвърждаване на медицински стандарт „неврохирургия“/ред. ДВ, бр.92/23.11.2010год., понастоящем отменена/. При анализ на установената по делото фактическа обстановка настоящия състав намира да е налице осъществено противоправно деяние от страна на ответното дружество, поради нарушение на принципа за качество на предоставяне на медицинската помощ, в нарушение на чл.81, ал.2, т.1Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. от Закона за здравето , както и нарушение на принципа установен в чл.86, ал.1, т.3, т.8 и т.13Чл. 86. ⚖️ Практика (62) (1) Като пациент всеки има право на: 1. зачитане на гражданските, политическите, икономическите, социалните, културните и религиозните му права; 2. грижи от общността, в която живее; 3. достъпна и качествена здравна помощ; 4. повече от едно медицинско становище относно диагнозата, лечението и прогнозата на заболяването; 5. защита на данните, отнасящи се до неговото здравословно състояние; 6. възнаграждение за работата, която извършва, еднакво с това, което получава, ако не е болен; 7. запознаване на достъпен език с неговите права и задължения; 8. ясна и достъпна информация за здравословното му състояние и методите за евентуалното му лечение; 9. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) здравна профилактика и рехабилитация; 10. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) сигурност и безопасност на диагностичните и лечебните процедури, провеждани по време на лечението му; 11. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до модерни методи на лечение; 12. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) предотвратяване на болката и страданието по време на лечението му, доколкото е възможно; 13. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до медицинската документация, свързана със здравословното му състояние. (2) При хоспитализация пациентът има право: 1. да бъде посещаван от личния си лекар и от специалиста, издал направлението за хоспитализация; 2. (нова - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) на осигуряване от лечебното заведение за болнична помощ на необходимите за лечението му медицински изделия, когато те не се заплащат от Националната здравноосигурителна каса или от държавния бюджет; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да приема или да отказва посетители; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да ползва услугите на психотерапевт, юрист и свещенослужител; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) на образование и достъп до занимания, отговарящи на неговите социални, религиозни и културни потребности; 6. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г., предишна т. 5 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да получи информация за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените продукти в извънболничната и болничната помощ. (3) (Нова - ДВ, бр. 60 от... от ЗЗ , предоставящ право на пациента да получи ясна и достъпна информация за здравословното му състояние и методите за евентуалното му лечение, както и да му бъде осигурен достъп до медицинската документация, свързана със здравословното му състояние. Видно от изслушаното заключение на съдебно-медицинската експертиза се установява след проведената първа оперативна интервенция да е налице неоптимално поставяне на стабилизиращите винтове на пациента. От становището на вещите лица, заявено в съдебно заседание проведено на 26,06,2017год. се сочи да липсва конкретен механизъм за оптимално поставяне на стабилизацията, поради което логично и няма как да е налице нарушение на медицински стандарт. В случаите, когато констатираното неоптимално поставяне е съпроводено със симптоматични болки при пациента се предприема корекция за оптимизиране на системата. Неоптималната позиция на стабилизиращите винтове при пациента, е потвърдена и от образното изследване проведено на 08,12,2010год. в МБАЛ Св.Иван Рилски. Неоптималната позиция на винтовете е продиктувала решението за провеждане на втора операция, тъй като след провеждането на първата пациентът получава силни болки в левия крак до степен на обездвижване, които не са били налични предоперативно. Становището на вещите лица за липсата на оптималност при поставянето на стабилизацията, доколкото е продиктувало провеждане на втора операция, настоящия състав намира да е в нарушение на принципа за качество на предоставяната медицинска помощ. В този смисъл е налице противоречие между изразеното в съдебно заседание становище на вещите лица, тъй като от една страна за позицията на поставените винтове няма оптимален стандарт, но от друга страна, когато при поставянето е налице субективен болков синдром се извършва реоперация. Изводът за нарушение на принципа на качествена медицинска помощ не се опровергава и от заключението на СМЕ за липса на увреждане на нервните коренчета, поради което липсва отпадна неврологична симптоматика, тъй като неврологично увреждане има отношение към евентуално възстановяване на пациента и инвалидизация, но не променя фактът на допуснато нарушение при провеждане на оперативната интервенция, във връзка с която са търпени болки и страдания. Липсата на ясно установен механизъм за оптимално поставяне на стабилизацията може да обоснове извод и за нарушение на принципа на право на информация на пациента относно рисковете от провеждане на оперативната интервенция и евентуалните усложнения. Липсват данни ищецът да е запознат с подобна информация, въпреки която да е дал съгласие за извършване на операцията. От становището на вещото лице заявено в съдебно заседание от 26,06,2017год. настоящия състав обосновава извод и за нарушение при поставяне на винтовете, доколкото стабилизиращия винт трябва да навлиза в тялото на прешлена не по-малко от 50% от неговия предно -заден размер, т.е. позиция на навлизане от 50%,80% и 100% се приема да не е в отклонение от стандарта, но същата касае навлизане максимално в тялото на прешлена, но не ситуация, в която поставения винт да излиза от прешлена, каквато е настоящата конкретика, потвърдена от образното изследване от 08,12,2010год. Този факт сам по себе си е нарушение на медицинския стандарт. Заключението на СМЕ, че по –дългите винтове не могат да причинят симптоматика, тъй като няма какво да се притисне не се кредитира от съда, тъй като самото вещо лице сочи неоптималната позиция на стабилизацията да е причина за извършаване на втората оперативна интервенция. При провеждане на първата операция на 13.10.2010год- е налице и нарушение на чл. 24., ал.(1) от Наредба №49 от 18 октомври 2010г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешния ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи. Съгласно посочения текст в деня на изписването на пациент от лечебно заведение за болнична помощ или от дом за медико-социални грижи се издава епикриза в три екземпляра - за пациента, за изписващото лечебно заведение и за лечебното заведение за първична извънболнична помощ, където лицето е регистрирано, като епикризата следва да има определено съдържание предвидено в чл.201 от НРД за 2010, респективно чл.172 от НРД 2011год. Видно от съдържанието на епикризата липсва отразяване на извършената „реоперация“ през месец октомври, която не се спори да е осъществена, с което е налице нарушение на чл.201 НРД 2011, т.11,12 и т.13, последното от своя страна води до нарушение на принципа на чл.86, ал.1, т.8 и т.13Чл. 86. ⚖️ Практика (62) (1) Като пациент всеки има право на: 1. зачитане на гражданските, политическите, икономическите, социалните, културните и религиозните му права; 2. грижи от общността, в която живее; 3. достъпна и качествена здравна помощ; 4. повече от едно медицинско становище относно диагнозата, лечението и прогнозата на заболяването; 5. защита на данните, отнасящи се до неговото здравословно състояние; 6. възнаграждение за работата, която извършва, еднакво с това, което получава, ако не е болен; 7. запознаване на достъпен език с неговите права и задължения; 8. ясна и достъпна информация за здравословното му състояние и методите за евентуалното му лечение; 9. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) здравна профилактика и рехабилитация; 10. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) сигурност и безопасност на диагностичните и лечебните процедури, провеждани по време на лечението му; 11. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до модерни методи на лечение; 12. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) предотвратяване на болката и страданието по време на лечението му, доколкото е възможно; 13. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до медицинската документация, свързана със здравословното му състояние. (2) При хоспитализация пациентът има право: 1. да бъде посещаван от личния си лекар и от специалиста, издал направлението за хоспитализация; 2. (нова - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) на осигуряване от лечебното заведение за болнична помощ на необходимите за лечението му медицински изделия, когато те не се заплащат от Националната здравноосигурителна каса или от държавния бюджет; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да приема или да отказва посетители; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да ползва услугите на психотерапевт, юрист и свещенослужител; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) на образование и достъп до занимания, отговарящи на неговите социални, религиозни и културни потребности; 6. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г., предишна т. 5 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да получи информация за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените продукти в извънболничната и болничната помощ. (3) (Нова - ДВ, бр. 60 от... от ЗЗ , съгласно който всеки пациент има право на ясна и достъпна информация за здравословното му състояние и методите за евентуалното му лечение и достъп до медицинската документация, свързана със здравословното му състояние. Неотразяване на проведена „реоперация“, вида на интервенцията, резултата от същата води до нарушение на правото на информация на пациента, развито последователно и в т.1.6.4. от Наредба №21/2004год. утвърждаваща медицински стандарт по ортопедия и травматология и съгласно който текст –„Лекарите в отделението са длъжни да разясняват по подходящ начин на пациента и на неговите законни представители характера на заболяването, обема на необходимите диагностични изследвания и лечебни методи с произтичащите от тях рискове, както и вероятния изход от заболяването“ Становището на СМЕ, че третата операция не е била необходима по медицински стандарт е факт, който сам по себе си сочи на противоправност. Всяко накърняване целостта на човешкото тяло води до болки и страдания, които всеки пациент би поел да понесе с надеждата за отстраняване или облекчаване на определено заболяване. Извършването на ненужна операция съставлява деликт, доколкото води до увреждане на общото състояние на пациента, с оглед необходимостта от болничен престой, възстановителен период, обездвижване, наличие на белези от операцията и обичайни болки и страдания от интервенцията. Няма данни и пациентът да е запознат с подобно становище на медицинския екип, въпреки което да е заявил становище за провеждане на операцията-нарушение на правото на информация. С оглед фактът, че при ищецът е коментиран синдром „failed back surgery syndrome“ при хоспитализирането му на 02.06.2011год., когато е преценено, че не е показан за извършването на миелография и който според заключението на СМЕ е налице, обосновава нарушение на правата на пациента залегнали в европейската харта за правата на пациентите относно предоставяне на информация и правото на свободен избор при вземане на решения относно здравословното състояние на пациента и възможностите за диагностика и лечение. В този смисъл е следвало ищецът да бъде насочен за консултация с психолог за преценка и изследване болковия синдром и евентуално назначаване на терапия, което няма данни да е сторено, с което противоправно бездействие, съдът намира да е налице и нарушение на чл.85Чл. 85. ⚖️ Практика (1) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) На пациента се оказва здравна помощ независимо от неговата възраст, пол, произход, език, национална, расова или политическа принадлежност, образование, убеждения, културно равнище, сексуална ориентация, лично, обществено или материално положение, увреждане и вид и причина на заболяването. от Закона за здравето. Съобразно изложеното е налице противоправно поведение осъществено от служители на ответното дружество при извършване на оперативните интервенции на ищеца в периода - 13.10.2010год., 28.03.2011год. Не е оборена презумпцията на чл. 45, ал.2Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД. Липсата на установяване на конкретното лице при извършване на нарушението не е релавантно при определяне на фактическия състав по чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД. От установените противоправни деяния за ищеца са настъпили неимуществени вреди. От събраните гласни доказателства се установява претърпени болки и страдания, в резултат на проведените оперативни интервенции, които дори и в рамките на обичайните следоперативни такива, доколкото са продиктувани от операция, която не е необходима, както и от такава за корекция на неправилно извършена медицинска услуга подлежат на обезщетяване. Налице е причинно-следствена връзка между деянието и настъпилите вреди. От изслушаното по делото заключение на съдебно -психологическа експертиза се установи при ищеца да е налице обсъжданото персистиращо, соматорно болково разстройство, което се свързва с емоционален конфликт или психосоциални проблеми, като при ищеца липсват данни за преживяване на подобни стресови фактори с давност преди хоспитализирането му. Ето защо извършването на оперативните интервенции, свързано с продължителното преживяване на силни болки заедно с принудителна обездвиженост, преживяване на загубена работоспособност за независим живот, пряко се свързва с психичното състояние на ищеца с изразена тревожно -депресивна симптоматика. За неустановени по делото съдът намира сочените вреди от загуба на семейството на ищеца, тъй като не се установява какви са били отношенията между съпрузите от преди извършването на операциите. При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290Чл. 290. ⚖️ Практика (19) (1) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния касационен съд в открито заседание. (2) Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. (3) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Решението по ал. 2 не представлява задължителна съдебна практика. Уеднаквяване на практиката и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието "неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава". С оглед изложеното съгласно чл.51, вр. чл.52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. от ЗЗД на увреденото лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени болки и страдания вследствие на извършеното деяние. Доколкото паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че претърпените от увредения неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер на 60000,00лв. При определяне на същите съдът съобрази претърпените болки и страдания, възрастта на ищеца -32години, активна трудоспособна възраст, в която ищецът е бил принудително обездвижен, установените в хода на производството неимуществени вреди довели до промяна в поведението на пациента, ограничил социалните си контакти, станал нервен, чувствал се ненужен и в тежест на близките си. Същевременно съдът съобрази обстоятелството, че първата оперативна интервенция е предприета като необходима за състоянието му, фактът, че липсват медицински данни ищецът да е инвалидизиран/липсва отпадна неврологична симптоматика/, като не следва да бъдат ценени като относими търпените неимуществени вреди-болки и страдания съпътстващи извършените впоследствие операции в други лечебни заведения, за които липсва доказана връзка да са извършени като необходими и за корекция на оперативните интервенции проведени при ответното дружество. При определяне на размера на обезщетението, съдът съобрази относимата към датата на събитието икономическата конюнктура за страната към датата на настъпване на събитието. Съобразно изложеното исковата претенция е основателна за сумата от 60000лв. и следва да бъде отхвърлена за разликата до 300000лв. като неоснователна. Като законна последица от уважаване на иска върху присъдената главница се дължи законна лихва за забава от датата на исковата молба до изплащане на вземането. Предвид основателността на исковата претенция основателна е и претенцията за лихва съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3Чл. 84. ⚖️ Практика (39) Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Но ако този ден е изтекъл след смъртта на длъжника, неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата. Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. При задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. от ЗЗД, поради което върху обезщетението следва да се присъди и законната лихва. Същата е дължима от датата на деликта -13.10.2010год., тъй като отговорността е функционално обусловена от отговорността на делинквента, който отговаря на осн.чл.84, ал.3 от датата на деликта. Ето защо претенцията за забава от датата- 13.10.2012год. до 15.10.2015год. е основателна. Размерът на обезщетението определен от съда на осн.чл.162Чл. 162. ⚖️ Практика (1) Когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или взема заключението на вещо лице. Раздел II. Свидетелски показания Задължение за свидетелстване от ГПК е 18358,34лв., в който размер исковата претенция следва да бъде уважена и отхвърлена за разликата като неоснователна. По разноските: Ищецът е освободен от плащане на държавни такси на основание чл. 83, ал. 2Чл. 83. ⚖️ Практика (11) Част втора. ОБЩ ИСКОВ ПРОЦЕС Дял първи. ПРОИЗВОДСТВО ПРЕД ПЪРВАТА ИНСТАНЦИЯ Глава дванадесета. ПОДСЪДНОСТ Раздел I. Родова подсъдност Основна подсъдност от ГПК. Съгласно чл. 78, ал. 6Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК, в случай на осъждане (дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички такси и разноски по делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно уважения размер на иска следва да се присъдят в размер на общо 3226,33лв., от които -3134,33лв.-д.т. и сума в размер на 92,00лв.- от общо 460,00лв.- депозит за в.л. На осн.чл. 78, ал. 1Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК не се дължат разноски на ищеца, тъй като не са извършени. На осн. чл. 78, ал.3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК на ответника У. „Н.“ ЕАД се дължат разноски съобразно отхвърлената част от иска, които съдът намира за доказани в размер на 4392,40лв. от общо 5560,00лв., от които 5350,00лв.-платен адвокатски хонорар и 210,00лв.-в.л. /С оглед минималните размери на адв.възнаграждение съгласно чл.7, ал.2 от НМРАВ, фактическата и правна сложност на делото и брой проведени съдебни заседания, съдът намира за неоснователно релевираното от ищеца възражение по реда на чл. 78, ал. 5Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК./ Неоснователно е искането за присъждане на осн. чл. 38, ал. 1Чл. 38. ⚖️ Практика (68) (1) (Предишен текст на чл. 38, изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Съобщението се връчва на адреса, който е посочен по делото. (2) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването може да се извърши на избран от страната електронен адрес за връчване чрез: 1. единния портал за електронно правосъдие; 2. квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща съгласно чл. 3, параграф 37 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 910/2014"; 3. (нова - ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 19.09.2023 г.) системата за сигурно електронно връчване по чл. 26, ал. 2 от Закона за електронното управление. (3) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Когато не е избрана възможност за връчване по ал. 2, но страната е посочила адрес на електронна поща, връчването се извършва на посочения адрес. (4) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Съгласието за връчване по ал. 2 и 3 може да се оттегли по всяко време, като оттеглянето не засяга редовността на вече извършените действия. (5) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Когато не може да се извърши връчване по ал. 1 - 3, съобщението се връчва на настоящия адрес на страната, а при липса на такъв - на постоянния. (6) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната може да посочи електронен адрес за връчване на вещо лице, свидетел и трето лице, задължено да представи намиращ се у него документ. (7) (Нова - ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 19.09.2023 г.) Когато страната е орган на изпълнителната власт, не може да се извърши връчване чрез системата по ал. 2, т. 3. Задължение за посочване на електронен адрес вр. ал. 2 от ЗАдв. на адв.хонорар на адв. Р. Славчев С.. По делото е приложено единствено пълномощно за процесуално представителство /л.62/, но не и договор за правна защита и съдействие, от който да е видно как е договорено адв.възнаграждение по чл. 38 ЗАдв. или др.

Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд Р Е Ш И:

ОСЪЖДА „У. М. Б. за активно лечение и спешна медицина Н. И. Пирогов“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** 21, да заплати на Ю.Г.К., с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, на осн. чл. 49 вр. чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД сума в размер на 60000,00лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, причинени вследствие на противоправни деяния на служители на ответното дружество по повод оперативни интервенции и хоспитализации, проведени в периода от 13.10.2010год. до 06.06.2011год., ведно със законна лихва върху присъдената главница от датата на ИМ-15.10.2015год. до окончателното изплащане на вземането, както и на осн.чл.86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. ЗЗД обезщетение за забава в размер на 18358,34лв., за периода от 13.10.2012год. до 15.10.2015год. като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за горницата над 60000,00лв. до пълния предявен размер от 300000,00лв., както и за обезщетение за забава за сумата над 18358,34лв. до предявения размер от 91624,66лв., като неоснователни.

ОСЪЖДА „У.М.Б.за активно лечение и спешна медицина Н.И.Пирогов“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** 21, да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд на осн. чл. 78, ал.6Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК сумата от 3226,33лв. - разноски по делото.

ОСЪЖДА Ю.Г.К., с ЕГН **********, със съдебен адрес *** да заплати на У.М.Б.за активно лечение и спешна медицина Н.И.Пирогов“ ЕАД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление *** 21, на осн. чл. 78, ал. 3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК сума в размер на 4392,40лв. -разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. При участието на секретаря Красимира Георгиева, като разгледа докладваното от съдия М. Апостолова гр. дело № 13093 по описа за 2015 год., Производството е по реда на Дял Първи, Глава Дванадесет от ГПК.