Решение №7485/04.11.2015 ГД №10106/2012 СГС

РЕШЕНИЕ №7485/04.11.2015 ГД №10106/2012 СГС Гражданско дело № 10106/2012 г., разгледано от Окръжен съд. Предмет на спора са твърдения за пропуск при спешно състояние . Съдът ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен .

Ищец: Предявен е иск с правно основание чл. 52 във вр. с чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД-за търпени неимуществени вреди в размер на сумата от 30 000 лева.

Ищцата по делото-И.И.И. твърди, че майка и Т.М.Б. била с бъбречно-каменна болест, поради което от 2009г. до датата на смъртта и /29.11.2011г./ периодично и се провеждало лечение в „Клиника по ендоурология и ЕКЛ” на ВМА-гр.С..Твърди, че на 24.11.2011г. майка и постъпила отново в горецитираната клиника за планова операция-отстраняване на камъни от левия и бъбрек-перкутанна нефроритотрипсия.

Твърди, че първоначално операцията била предвидена за 25.11.2011г., но поради неуспешна анестезия, същата се отложила за 28.11.2011г., както и че към края на операцията, състоянието на майката на ищцата рязко се влошило - получава силен кръвоизлив, рязко спадане на кръвното налягане до критични стойности, което довежда до спиране на сърдечната и дейност.

Поддържа, че на майката на ищцата и е била включена кислородна маска, но без ефект, при което е бил извикан реанимационен екип, който я е интубирал, включил я е на командно дишане и тя е била преведена в КАРИЛ на същото болнично заведение.

Излага доводи, че видно от представената медицинска документация, екипът не е знаел точно какво се случва и на какво се дължи внезапното влошаване на здравословното състояние на майката на ищцата и са били обсъждани различни хипотези и предположения, включително и на последния за нея ден-на 28.11.2011г.

Твърди, че в КАРИЛ майката на ищцата е приета в състояние на хеморатичен шок, като екипът се опитал да стабилизира състоянието и-което видно от направените изследвания било вече много тежко, но кръвните показатели на майката на ищцата се влошили, понижил се рязко хемоглобинът и.

Поддържа ,че въпреки критичното състояние на майката на ищцата, нито от страна на дежурния медицински екип, не били предприети мерки по спешност за спасяването на състоянието и, нито планови такива, с цел установяване на причината и източника на кръвозагубата.

Твърди, че не са били направени своевременно предвидените по стандарт изследвания и прегледи:КТ, ехография или друго обективно изследване, за да се установи причината и да се предотврати фаталния резултат.

Ищцата излага доводи, че стояла в коридора и питала всяко медицинско лице за състоянието на майка си, като разбрала, че същата е в т.нар. „медикаментозна кома”, поради значителния обем на извършените и вливания на плазма и други медицински продукти.

Ищцата получавала информация от лекаря на дежурния екип-д-р М., че по времена операцията е спряла сърдечната дейност на майка и и след това тя е приведена в КАРИЛ -за стабилизиране на състоянието и.

Твърди, че доц. М. обяснил на ищцата, че състоянието на майка и като цяло е критично, зениците и са разширени, както и че не разполага с информация за времето, през което майка и била спряла сърдечната дейност и се съмнява в сериозни мозъчни увреди, дори и тя да възстанови жизнените си функции.

Поддържа, че анестизеологът-д-р Ганчева обяснила на ищцата, че по време на операцията, докато майката на ищцата се намирала под въздействието на спиналната упойка, е възникнало обилно кръвотечение от поставените и нефростоми, което е довело до спиране на сърцето и това е мотивирало д-р Ганчева да препоръча на оператора преустановяване на оперативната интервенция.

Твърди, че на 29.11.2011г. сутринта в 7.20 ч. вече била във ВМА при КАРИЛ и провела разговор с доц.М. за състоянието на майка си, като била информирана, че то е много тежко и предстои да бъде извадена от реанимация около 09.00 ч., за да и бъде направен скенер.

На ищцата било казано, че майка и има кървене около оперирания бъбрек и трябва да бъде направена коремна операция.

Твърди, че ищцата изчакала и видяла как извеждат майка и в безпомощно състояние, с обдишване.

Ищцата отишла до кабинета на доц. С., за да се информира за състоянието на майка си, но тъй като него го нямало, тя се върнала отново в КАРИЛ.

Там от чакащите пациенти ищцата твърди, че е разбрала, че майка и е върната отново в отделението и зачакала, като след това попитала доц.М. за майка си, а той и казал, че тя е починала.

Ищцата излага доводи, че след това тя изпаднала в шок, който бил неочакван за нея, както и за цялото и семейство-всички били отчаяни, потиснати и потресени от неочаквано сполетялата ги загуба.

Твърди, че нейната майка постъпила в болницата за рутинна операция, препоръчана и от лекуващия и лекар доц.С., който преди три години-през 2009г. и бил извършил такава операция на десния бъбрек-на 07.11.2009г.

Поддържа, че от тогава насам, доц С. наблюдавал и консултирал майка и и провеждал периодичните екстракорпорални литотрипсии на оперирания десен бъбрек.

Според доц.С., майката на ищцата била в състояние да понесе и последната операция и затова я планирал за тази дата, въпреки че майката на ищцата не се чувствала още добре възстановена след направената и на 21.09.2011г. последна екстракорпорална литотрипсия на десния бъбрек.

Излага доводи, че майка и решила да се подложи на препоръчаната и перкутанна нефролитотрипсия само , защото вярвала на доц.С. , че така ще е по-добре за нея.

Твърди, че майка и пред операцията била жизнена, от поведението и не личало за опастността, която я грози .

Ищцата излага доводи , че майка и била енергичен, пълноценен и работоспособен човек, който изцяло се грижел за семейството и дома си-помагала на своите близки.

Поддържа, че майка и работела и издържала семейството, а баща и бил пенсионер.След смъртта, и бащата на ищцата изцяло загубил желание за каквито и да било контакти, елементарни ежедневни дейности, затворил се в себе си.

Ищцата поддържа и описва, че са налице поредица от неправомерни действия от страна на лекуващия екип на „Клиника по ендоурология и ЕКЛ” на ВМА-гр.С., което е довело до смъртта на майката на ищцата, а именно:не било преценено правилно здравословното състояние на майката на ищцата и не бил оценен адекватно риска за извършването на процесната операция.

Твърди, че извършените от хирурга две пункции на бъбрека, значително увеличило риска за живота на майка и,

Твърди, че клиничните изследвания, направени на майка и преди операцията, са с давност повече от 7 дни преди операцията, което представлява грубо нарушение на стандартите и критериите за добра медицинска практика и наука.

Твърди, че са недопустими от медицинска гледна точка действията или по-точно липсата на такива при съмнения за наличие на вътрешно кървене, каквото е било установено в края на операцията, както и че операторът доц С. не само, че не е назначил незабавно извършване на КТ-изследване, но и допуска състоянието на майката на ищцата да се влоши до степен, при която всички опити за запазване на живота и са напразни.

Ищцата излага доводи и , че на се били предприети адекватни мерки и на другия ден сутринта-свиканият на 29.11.2011г./деня на смъртта/ консулт взел решение , че не са налага хирургична ревизия, както и излага доводи за извършени редица нарушения във връзка с изготвянето на медицинската документация.

Ищцата излага доводи за търпени силни болки и страдания от загубата на своята майка, а именно: тя и цялото семейство били в силен шок, тя дълго време била неспособна да ходи на работа и отсъствала от работа за продължителен период от време, не можела да възприеме смъртта на майка си и изпаднала в дълбока депресия, не можела да се храни, да спи, да общува с никой, получила постоянен стрес, който и се отразил на здравето, изпитвала вина, че не възпряла майка си при постъпването и във ВМА.

Моли да бъде осъден ответникът по делото-ВМА, да заплати на ищцата на основание чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 30 000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането-29.11.2012г. до окончателното им изплащане.Претендира направените по делото разноски и адвокатския хонорар.

Ответник: Ответникът по делото-„В.-М.А.”-МБАЛ-С., оспорва предявения иск изцяло , като неоснователен и недоказан-по съображения, подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор от 05.09.2012г.Моли искът да се отхвърля, като неоснователен и недоказан.

Конституираното по делото трето лице-помагач на ответника-ЗАД”А.”АД, оспорва предявеният иск и моли същият да се отхвърля, като недоказан.

Доказателства: Съдът, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства и на цялостната им преценка в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приетите по делото: Препис-извлечение от акт за смърт № 1468/30.11.2011г.-издаден от Столична Община, район „Т.” и удостоверение за наследници № 007597/05.12.2011г.-издадено от Община Р., се установява, че ищцата по делото- И.И.И., е наследник по закон-дъщеря на починалата на 29.11.2011г. Т.М.Б..

Приети са като доказателства по делото следните медицински документи: резултат от лабораторно изследване направено в „Клинична лаборатория” гр.Р., 2 бр. удостоверения от Медицински Център „Уроелит”, копие от амбулаторен лист , Лист за история на болестта № 30322/24.11.2011г.-издаден на Т.Б. от ВМА-гр.С., КТ-изследване от Катедра по Образна диагностика при ВМА, Предаутопсионна Епикриза - издадена от Клиника по ендоурология и ЕКЛ - ВМА гр.С., Аутопсионен Протокол №А-11-17 от 25.11.2011г., 3 бр. Епикризи на майката на ищцата-издадени две от ВМА и едната от Болница „Токуда”, както и подписани от майката на ищцата Декларации за информирано съгласие.

От приетия по делото Констативен Протокол за извършена проверка № КП 27 - 01/18.01.2012г.-изготвен от инспектори при Министерство на здравеопазването, при извършена от същите проверка по повод жалба с вх.№ МО-05-361-11/09.12.2011г. от настоящата ищца по делото-И.И.И. , се установява, че от изисканата и проверена медицинска документация, както и от писмените становища на медицинските специалисти, ангажирани с диагностично-лечебния процес на пациента, комисията на констатира нарушения в диагностично-лечебния алгоритъм, както и в своевремеността, достатъчността и качеството на оказаната медицинска помощ на пациента.

Видно от приетото по делото копие от застрахователна полица № 11500 13 06 0000234703/25.05.2011г., се установява, че ответникът по делото-„ВМА”МБАЛ, е застрахован при третото лице-помагач:ЗАД”А.”, с предмет:професионална отговорност на застрахования в качеството му на медицински персонал.

С Постановление на Военноокръжна прокуратура гр.С. от 09.08.2012г., е прекратено наказателното производство по ДП №12-Сл/2012г. по описа на Военноокръжна прокуратура-гр.С., образувано и водено срещу неизвестен извършител за това, че в периода 24.11.2011г. до 29.11.2011г., поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност представляваща източник на повишена опастност, е причинена смъртта на Т.М.Б.-престъпление по чл.123 ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК, на основание чл.24 ал.1 т.1 пр.1Чл. 24. ⚖️ Практика (13) (1) Не се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато: 1. (изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) деянието не е извършено или не съставлява престъпление; 2. деецът не носи наказателна отговорност поради амнистия; 3. наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност; 4. деецът е починал; 5. след извършване на престъплението деецът е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта; 6. спрямо същото лице за същото престъпление има незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на делото; 7. в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи по дела от общ характер липсва тъжба от пострадалия до прокурора; 8. деецът се освобождава от наказателна отговорност с прилагане на възпитателни мерки; 8а. (нова - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) извършеното деяние съставлява административно нарушение, за което е приключило административнонаказателно производство; 9. в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи пострадалият или ощетеното юридическо лице до започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд направи искане за прекратяване на наказателното производство; 10. по отношение на лицето е допуснат трансфер на наказателно производство в друга държава. 11. (отм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) (2) В случаите по ал. 1, т. 2, 3 и 9 наказателното производство не се прекратява, ако обвиняемият или подсъдимият направи искане то да продължи. Амнистията или давността не са пречка за възобновяване на наказателното дело, ако осъденият направи искане за това или прокурорът внесе предложение за оправдателна присъда. (3) Производството по дела от общ характер се прекратява и когато съдът одобри споразумение за решаване на делото. (4) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Наказателното производство се прекратява на основание ал. 1, т. 8а, ако в случаите по чл. 25, т. 5 в едномесечен срок от спирането не е направено предложение за възобновяване на административнонаказателното производство или предложението не е уважено. (5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Освен в случаите по ал. 1, не се образува наказателно производство за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, а образуваното се прекратява и когато: 1. липсва тъжба; 2. тъж... от НПК-деянието не е извършено.

С Определение №250/2012г. от 31.08.2012г., Софийският военен съд по ЧВД №250/2012г., е потвърдил постановлението за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 12-Сл/2012г. на ВОП-С..

Приети са като писмени доказателства по делото материалите от прокурорска преписка по досъдебно производство№ 12-Сл./2012г., в които се съдържат факти, обстоятелства и писмени доказателства по процесния случай: Протоколи от разпити на медицински специалисти на ВМА-участвали пряко при лечението на пациентката, тройна съдебно-медицинска експертиза по досъдебното производство, прокурорски актове за прекратяване на наказателното производство по ДП № 12-Сл/2012г., Правила за добра медицинска практика на лекарите /проект-БЛС 2005г./, видно от които не са налице данни за извършени нарушения и престъпления от длъжностни лица на ВМА, ангажирани с лечението на майката на ищцата.

От изслушаната по делото свидетелка М.М. се установява, че познава ищцата от 2006г., като познава лично майка и .Те били сплотено семейство.

Свидетелката знаела, че майката на ищцата имала здравословни проблеми, както и за лечението, което се провежда. За последната операция свидетелката знаела, че е рутинна, а не за нещо животоспасяващо.

Свидетелката установява, че смъртта на майката на ищцата се отразила неимоверно много върху нея-те били близки, непрекъснато били заедно, голямо семейство били.След смъртта на майка си, ищцата И. се променила коренно.Тя била изключително амбициозен и борбен човек, юрист по образование, силно привързана към майка си и след смъртта и тя се изключила от живота и , пуснала се „по течението”, изоставила плановете за реализация. Към настоящия момент ищцата не работела, имала проблеми, дълго време не спяла, пренебрегнала социалния си и личния си живот.

Свидетелката установява, че ищцата до ден днешен не може да преживее загубата на майка си и се разстройва по всеки повод, когато свидетелката говори с нея по телефона.

От изслушаната по делото свидетелка А.Ч. се установява, че познава ищцата, родена е в гр.Р., семействата им били близки.

Свидетелката познавала майка и знаела за нейното старо заболяване на бъбрека, което е довело до операция след едно от ражданията.Те живеят и работят в гр.С. от 2001г. Майката на ищцата е отсядала при свидетелката преди да и се провеждат манипулациите във ВМА и тогава свидетелката навлязла в историята на нейното заболяване, тъй като тя го споделяла с нея.

Когато ищцата се обадила на свидетелката в деня на смъртта на майка си, свидетелката Ч. я заварила в отпаднало и шоково състояние, била дезориентирана, не знаела какво става и свидетелката поела изцяло контрола върху нещата, тъй като била единственият близък човек до ищцата.Поискали аутопсия, ищцата задълбочавала депресивното си състояние до датата на погребението.

Свидетелката установява, че ищцата и към настоящия момент не може да се съвземе и когато стане въпрос за майка и плаче и го преживява много тежко. Ищцата си взела дълъг отпуск, не можела да спи, вземала успокоителни.Тя живяла при свидетелката 1.5 година и свидетелката я завела на лекар-психиатър.Ищцата имала две висши образования-от които едното е юридическо, прекъснала работа и не можела да се съвземе

От изслушаната и приета по делото СМЕ-изготвена от вещото лице д-р А.М.-специалист „Съдебна медицина” при УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов” се установява, че видно от цитираната и обсъдената от вещото лице медицинска документация, при постъпването във ВМА на Т.М.Б. е поставена диагноза: бъбречно-каменна болест, коралиформен камък в левия бъбрек усложнен и рецидивиращ , състояние след пиелотомия през 1981г., камъни в десния бъбрек в долните чашки, хроничен калкулозен пиелонефрит, десностранна нефросклероза.

Като придружаващи заболявания са описани: артериална хипертония ІІ ст., хипертонична болест на сърцето, исхемична кардиомиопатия, хронична бъбречна недостатъчност ІІ-ІІІ ст., вторична анемия, ошипяване с радикулопатия.

В документацията е отразено: двустранна коралиформена нефролитиаза, ХБН, вторична анемия и данни за хроничен възпалителен процес.В резюме, като усложнения, които могат да бъдат свързани с бъбречно-каменната болест са описани хронична бъбречна недостатъчност, вторична анемия и хроничен възпалитечен процес на бъбреците.

Вещото лице установява, че при Т.Б. са установени патологични промени, свързани с хроничен възпалителен процес.Б. е била оперирана-„перкутанна левостранна литотрипсия”, която е усложнена с масивен кръвоизлив, остра следкръвоизливна анемия и развитие на дисеминирана вътресъдова коагулопатия, многостранна недостатъчност и настъпила сърдечно-съдова недостатъчност.

Вещото лице установява, че кръвоизлива, описан като паренхимен е свързан с травмираните области от камъка, хроничната анемия, която е свързана с хроничната бъбречна недостатъчност, хроничния възпалителен процес, което го поставя в причинно-следствена връзка с основното заболяване.

Вещото лице установява, че при пациентката аутопсионно е установена хистеректомия /оперативно отстраняване на матката/, като са описани яйчници без промени.

В епикриза от Болница Токуда е описано, че оперативно освен матката, са отстранени и яйчниците.

От изслушаната и приета по делото съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице-уролог д-р А.С.-специалист-лекар-уролог в УМБАЛСМ ”Н.И.Пирогов”, се установява, че здравословното състояние на пациентката при постъпването може да бъде определено като увредено, но стабилно, като това се установява по неоспорим начин от проведените изследвания и консултации.

В ранния следоперативен период, непосредствено след края на оперативната намеса, възниква значително постоперативно кървене, което не се дължи на лезия на голям съд или разкъсване на паренхима на органа.

Независимо от това, на фона на множеството съпътстващите заболявания се отключва каскада от патологични процеси, която довежда до хеморогичен шок, преразходна коаголупатия, срив на хемодинамиката и остра сърдечно-съдова недостатъчност.

Вещото лице установява, че въпреки адекватното лечение и осъществената в пълен обем радио-пулмонална ресусцитация, тя довежда до фатален край.

От приложената документация, няма данни за хирургично кървене, продължаващо следоперативно в резултат на лезия на голям съд или разкъсване на бъбрек, както и на съседен орган.

Не са описани нито голям или увеличаващ се хематом около бъбрека, нито течни колекции ,разположени ретроперитонеално.

Вещото лице установява, че най-вероятната причина за хеморагичния шок е умереното интраоперативно кървене и значително постоперативно най-вероятно от паренхимен и лигавичен произход, с дифузен характер.

В резултат на кръвозагубата се достига до загуба на формени елементи и плазмени фактори на кръвосъсирването.

Това допълнително усложнява състоянието и на фона на субкомпенсирана хронична анемия и умерена азотемия и бъбречна недостатъчност, обуславя изпадането на пациентката в шоково състояние.

При липса на хирургично кървене няма индикации за оперативно или инстР.тално поведение, включително и емболизация след селективна ангиография.

Вещото лице установява, че нещо повече-в състояние на хемодинамичен срив, дифузно кървене и коагулопатия от преразходен тип, потвърдена лабораторно, всяка една операция би била интервенция с предизвестен фатален край.

От изслушаната по делото повторна съдебно-медицинска експертиза, изготвена от в.л. д-р А.Т. се установява, че изключително тежкото състояние на пациентката Т.Б., в която тя изпада непосредствено след хирургичната интервенция и най-вече лабораторните данни за гежка анемия, преразход на коагулопатия и ДИК-синдром, обосновават избора за консервативно поведение.

Освен това, премахването на единствения реално функциониращ бъбрек, обрича г-жа Б. на хрониодиализа, която влошава сериозно качеството на живот на пациентите и неизбежно води до чести хоспитализации.

Вещото лице дава заключение ,че в този случай, от първостепенно значение е било да се стабилизира моментното състояние и чак след това да се обсъжда по-нататъшно хирургично поведение.

Състоянието не е позволявало по-ранно провеждане на компютър-томографско изследване, а ехографията не разполага със същата диагностична стойност.

Хирургична интервенция в този момент би довела почти неизбежно до фатален край, с оглед най-вече за лабораторните данни за тежка анемия и дисеминирана интравазална коагулопатия.

Мотиви: Съдът, въз основа на така установената фактическа обстановка, намира от правна страна следното:

Установи се по делото, че ищцата И.И.И., е дъщеря на Т.М.Б., която приживе е страдала от бъбречно-каменна болест и за периода от 2009г. до 2011г. е провеждала лечение в „Клиника по ендоурология и ЕКЛ” на ВМА-гр.С..

Доказа се, че на 24.11.2011г. майката на ищцата, е постъпила за планова операция в същата клиника-отстраняване на камъни от левия и бъбрек.

Съдът приема за доказано по делото, че на 28.11.2011г. /на която дата била отложена и проведена операцията/ състоянието на майката на ищцата се влошило: същата получила кръвоизлив, рязко спадане на кръвното налягане до критични стойности, което довело до спиране на сърдечната и дейност.

Доказа се, че майката на ищцата е била поддържана в състояние на медикаментозна кома, поради значителния обем на извършените вливания от плазма и други медицински продукти.

Безспорно установено и по делото, че майката на ищцата е починала на 29.11.2011г. във В.-М.А..

По делото се твърди от страна на ищцата, че са налице поредица от неправомерни действия от страна на лекуващия екип, което е довело до нейната смърт и тези обстоятелства изцяло се оспорват от ответника и от третото лице-помагач по делото.

Съдът намира, че за да се ангажира отговорността на ответника по делото по реда на чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД, следва да е налице неправомерно действие или бездействие от страна на служител или служители на ответника, вредоносен резултат за майката на ищцата и причинно-следствена връзка между тях.

Съдът приема за доказано по делото, че от страна служителите на ответника-лекарския екип, не са преценили цялостното здравословно състояние на майката на ищцата и съответно не е адекватно оценен риска за извършването на процесната операция.

В подкрепа на този извод е и заключението на вещото лице по приетата по делото СМЕ-д-р А.Т., че в този случай, от първостепенно значение е било да се стабилизира моментното състояние и чак след това да се обсъжда по-нататъшно хирургично поведение..Хирургична интервенция в този момент би довела почти неизбежно до фатален край, с оглед най-вече на лабораторните данни за тежка анемия и дисеминирана интравазална коагулопатия.

От друга страна, по делото не се установи и доказа какви действия са били предприети от служителите на ответника, след влошаването на здравословното състояние на майката на ищцата, за установяване на вътрешното кървене и за неговото отстраняване-т.е.съдът приема, че е налице бездействие от страна на служителите на ответника при постоперативното усложнение на пациентката.

Пред вид гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД във вр. с чл.52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. от ЗЗД е основателен.

Относно доказаността на неговия размер, съдът определя същия по справедливост, като взема пред вид произхода, вида и характера на вредите, тяхната продължителност.

Съдът взема пред вид и обстоятелството, че ищцата е загубила своя най-близък роднина - нейната майка, с която са били много близки, както и че починалата е помагала и се е грижела за семейството.

При определяне размера на неимуществените вреди съдът отчита и настъпилите за ищцата негативни последици-изпадането на ищцата в силен шок, стрес, потиснатост и депресия .

Поради което, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД във вр. с чл.52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. от ЗЗД, следва да бъде уважен изцяло-за сумата от 30 000/тридесет хиляди/ лева.

Пред вид изложеното, съдът намира, че ответникът по делото-В.М.А. следва да бъде осъден да заплати на ищцата И.И.И., на основание чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД във вр. с чл.52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.от ЗЗД обезщетение за търпени неимуществени вреди в размер на сумата от 30 000 /тридесет хиляди/ лева, законната лихва върху тази сума , считано от датата на увреждането-29.11.2011г. до окончателното изплащане на дължимата сума, както и да заплати на ищцата на основание чл.78 ал.1Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК направените по делото разноски - съгласно приетия по делото Списък на разноските в размер на сумата от общо 2050/две хиляди и петдесет/ лева.

Решение: Мотивиран от горното, Софийски Градски съд Р Е Ш И:

ОСЪЖДА В.М.А. с адрес: гр.С., ул. ”**********-представлявана от бригаден генерал професор Н. К.П. ЕГН:**********, да заплати на И.И.И. ЕГН:********** с адрес: *** и със съдебен адрес:***-адв.Х.Д.-САК, на основание чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД във вр. с чл.52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. от ЗЗД обезщетение за търпени неимуществени вреди в размер на сумата от 30 000 /тридесет хиляди/ лева, законната лихва върху тази сума , считано от датата на увреждането-29.11.2011г. до окончателното изплащане на дължимата сума, както и да заплати на ищцата на основание чл.78 ал.1Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК направените по делото разноски в размер на сумата от общо 2050 /две хиляди и петдесет/ лева.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на ответника: ЗАД”А.” ЕИК:******** със седалище и адрес на управление:***-представлявано от Изпълнителния директор Р.Р.Г. ЕГН:**********.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението на страните, с въззивна жалба, пред САС.

Софийски Градски съд, Гражданско отделение, І-4 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и петнадесета година в следния състав:ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА МОЛЛОВА с участието на секретаря К.П. , като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ гр.дело № 10106 по описа за 2012г.,