Граждански дела

  • Резултат от делото: Уважен иск
  • Номер на дело: 477
  • Дата на решението: 2014-03-07
  • Година нa делото: 2013
  • Медицинска грешка: Диагностична грешка, Терапевтична грешка, Техническа грешка
  • Нарушен стандарт: Друго
  • Приложим закон: Други
  • Ключови доказателства: СМЕ, Вина
⚖️ РЕЗЮМЕ НА ДЕЛОТО
  • Страни: Р.П.К. (пациент/ищец) срещу И.И.Е. (стоматолог/ответник)
  • Предмет на спора: Иск за вреди от неправилно проведено стоматологично лечение (изработване и поставяне на зъбни мостове), довело до имуществени вреди (1480 лв. за платени услуги) и неимуществени вреди (3000 лв. за болки и страдания, невъзможност за хранене и говорни затруднения).
  • Ключови моменти:
    • Пациентът твърди за многократно преработване на мостове, проблеми с дъвченето (разминаване на горна и долна челюст) и говора (фъфлене) след лечението.
    • Свидетелски показания: Свидетел потвърждава, че е присъствал на консултация с професор стоматолог, който е констатирал "забележки" по изработеното от ответника, направил е силиконов отпечатък, за да покаже разминаванията, и е предложил поправка. Свидетелят потвърждава и затрудненията на ищцата с храненето и говора.
    • Съдът отбелязва, че само въз основа на свидетелски показания не може да се направи обоснован и категоричен извод за причината за проблемите на ищеца. В текста не е спомената Съдебно-медицинска експертиза.
  • Решение: Окръжният съд ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен, потвърждавайки решението на първоинстанционния съд, тъй като не е доказана причинно-следствена връзка между действията на ответника и претендираните вреди.

РЕШЕНИЕ №477/07.03.2014 ГД №2099/2013 ОС Пловдив Гражданско дело № 2099/2013 г., разгледано от Окръжен съд.

Предмет на спора са твърдения за неправилно лечение (терапевтична грешка) . Съдът ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен .

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258Чл. 258. ⚖️ Практика (4) (1) Решенията на районните съдилища подлежат на обжалване пред окръжните съдилища, а решенията на окръжните съдилища като първа инстанция - пред апелативните съдилища. (2) Жалба може да се подаде срещу цялото решение или срещу отделни негови части. Срок за въззивно обжалване и сл. от ГПК. С Решение №2221 от 27.05.2013г., постановено по гр.дело №10825/2012г. по описа на ПРС-XII гр.състав, са отхвърлени предявените от Р.П.К. с ЕГН:**********,***, против И.И.Е. с ЕГН:**********,***, искове за заплащане на сумата от 1480лв., съставляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди вследствие неправилно проведено стоматологично лечение, равняващи се на платеното от ищцата възнаграждение за извършените от ответника стоматологични услуги, сумата от 3000лв., съставляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие от неправилно проведено стоматологично лечение, ведно със законната лихва върху сумите, начиная от 15.03.2012г. до окончателното им изплащане.

Недоволна от така постановеното решение е останала жалбоподателят Р.П.К., която го обжалва с конкретни доводи за неправилност, свързани с процесуални нарушения при допускането на доказателства и неправилна преценка на установената посредством събраните доказателства фактическа обстановка и правни изводи, и претендира за цялостната му отмяна с присъждане на претендираните обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, както и на направените пред двете инстанции разноски.

Въззиваемата страна И.И.Е. не е подал отговор на въззивната жалба, но в съдебно заседание оспорва същата по конкретни съображения, изложени в хода на устните състезания.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1Чл. 259. ⚖️ Практика (481) (1) Жалбата се подава чрез съда, който е постановил решението, в двуседмичен срок от връчването му на страната. (2) Срокът за въззивно обжалване се прекъсва с подаването на молба за правна помощ и не тече, докато молбата се разглежда. (3) От влизането в сила на решението за отхвърляне на молбата по ал. 2 започва да тече нов срок, а в случай на уважаването и новият срок започва да тече от връчването на първоинстанционното решение на назначения служебен адвокат. (4) Подаването на следваща молба за правна помощ не спира и не прекъсва срока за въззивно обжалване. Съдържание на въззивната жалба от ГПК; изхожда от легитимирано лице – ищеца; касае изцяло неблагоприятното за нея отхвърлително първоинстанционно решение, и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Ищец:

В исковата молба и уточняващата я молба от 10.08.2012г. ищецът Р.К. твърди към 15.03.2012г. да се е свързала с ответника И.Е. по повод проблеми със зъбите, които изложила в стоматологичния му кабинет, изразяващи се в болка в двата зъба от лявата горна челюст, като след прегледа той констатирал, че двата зъба следва да се извадят, както и да се свали моста до тях, който бил отлепен и едва се държал, а също да се свали протезата в дясната горна челюст, тъй като не била добре и следвало да се подмени, със запазване на собствените й два предни зъба, на което тя се съгласила. Свалени били мостовете от ляво и от дясно на горната челюст и била взета мярка първоначално за моста от дясно, тъй като трябвало да заздравее челюстта вляво поради извадените два зъба. След изработването на моста и при поставянето му се установило, че той не бил изработен правилно и качествено, и тогава ответникът установил проблем и в долната челюст и й предложил да се оправи цялата уста и захапката като се свалят и долните два моста от ляво и от дясно със запазване на предните пет зъба на долната челюст, на което тя се съгласила. Свален бил моста в дясно на долната челюст и бил изграден временен мост на горната челюст на няколко зъба, след което се свалил моста от ляво на долната челюст, а междувременно били изработени и поставени двата моста на горната челюст и отново била взета мярка за долните два моста, но при изработването им се оказало, че моста от дясно е неточен и на два пъти се преработвал, наложило се да бъде изпиляван, тъй като имала силни болки, и доктора го оставил на временен цимент за евентуално преработване трети път. Преди него бил поставен моста от ляво на долната челюст и при поставянето на моста от дясно долу установила, че не може да дъвче, тъй като горната и долната челюст не се събират и не съвпадат и ако направела усилие да ги събере от ляво се разминавали от дясната страна. Докторът й казал, че с времето зъбите ще улегнат и проблемите ще отшумят. По повод оплакването й по негово предложение била направена консултация при професор в присъствието на зъботехника и неин познат, на която професорът констатирал, че има допуснати грешки след като взел силиконов отпечатък, както и, че може да опита да поправи нещата, но не бил сигурен дали и след поправката на долната челюст може да се постигне добър резултат, като в противен случай щяло да се наложи да се свали всичко направено до този момент, но срещу заплащане. Тъй като отношенията й с ответника се влошили поради няколкократните поправки и неудобството и поради това, че вследствие проточилото се близо три месеца лечение организма й заслабнал, тъй като не можела да се храни, а и до момента не може да се храни с твърда храна и да сдъвква храната, защото горната й челюст била издадена напред, а долната навътре и се разминавали при дъвченето, не се събирали и съвпадали и се разминавали от дясната страна, а и имала болки в дясната страна, загубила доверие и желание той да продължи започнатата от него работа. За извършените от ответника стоматологични услуги тя му заплатила на няколко пъти общо сумата от 1480лв. При тези обстоятелства ищецът претендира за осъждане на ответника да й заплати претърпените вследствие некачествено извършените възложени му от нея стоматологични услуги имуществени вреди в размер на 1480лв., както и неимуществени вреди в размер на 3000лв. за претърпените болки и страдания, изразяващи се в невъзможност да се храни, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 15.03.2012г. до окончателното им изплащане.

Изложените обстоятелства и петитум дават основание предявените искове да бъдат квалифицирани по чл.55,ал.1,предл.трето във връзка с чл.265,ал.2Чл. 265. ⚖️ Практика (1) Ако при извършване на работата изпълнителят се е отклонил от поръчката или ако изпълнената работа има недостатъци, поръчващият може да иска: поправяне на работата в даден от него подходящ срок без заплащане; заплащане на разходите, необходими за поправката, или съответно намаление на възнаграждението. Ако отклонението от поръчката или недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение, поръчващият може да развали договора. Тия права се погасяват в шест месеца, а при строителни работи - в пет години. от ЗЗД и по чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД.

Това е така, предвид твърденията на ищеца възложените от нея на ответника стоматологични услуги, свързани с изработване и поставяне на мостове, да не са извършени качествено и недостатъците да са толкова съществени, че да затрудняват храненето й, вследствие на което тя се отказала да ползва услугите му за продължаване на лечението, поради което да претендира за връщане на платеното по договора, както и, че вследствие неправилното лечение е претърпяла неимуществени вреди – болки и страдания, чието репариране е претендирала.

Районният съд е квалифицирал иска относно сумата от 1480лв. като такъв по чл.79,ал.1Чл. 79. ⚖️ Практика (68) Ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. Когато се иска обезщетение вместо изпълнение, длъжникът може да предложи първоначално дължимото заедно с обезщетение за забавата, ако кредиторът има още интерес от изпълнението. от ЗЗД за обезщетение за вреди от неточното изпълнение на договорното задължение, но по същество се е произнесъл именно по предявения иск.

Безспорно е за страните възникването на договорно правоотношение помежду им, по силата на което ищецът е възложила на ответника като стоматолог извършването на стоматологично лечение, изразяващо се в подмяна и поставяне на мостове от лявата и дясната страна на горната и долната челюсти, за което му е заплатила сума от 1480лв.

Спорен за страните и във въззивното производство е въпроса относно качественото изпълнение на така възложената работа.

Доказателства:

В тази връзка от страна на ищеца са ангажирани пред районния съд гласни доказателства посредством разпит на св.М. Д., според чийто свидетелски показания, той присъствал на инициирана от ответника среща с професор стоматолог, който след преглед на К. казал, че има забележки по изработеното от ответника и като доказателство направил силиконов отпечатък на зъбите й, за да покаже нагледно къде има разминавания или не добър захват на зъбите, като след коментар предложил той да довърши нещата, но, поради финансови проблеми, тя казала, че не може да си позволи това лечение, а през първите два месеца след края на лечението говора й бил трудно разбираем, фъфлела и не можела да се храни.

Настоящата инстанция кредитира показанията на свидетеля като изхождащи от лице с преки и непосредствени впечатления относно проведената консултация с професора стоматолог и състоянието на К. след извършеното от ответника лечение. Въз основа единствено на същите, обаче, не би могло да се направи обоснован и категоричен извод причината за проблемите на ищеца след лечението да са вследствие именно на него, тъй като се касае за въпрос, за изясняването на който са необходими специални знания.

В тази връзка в първоинстанционното производство е прието заключение от 19.02.2013г. на Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), изготвено от вещото лице д-р Л.Г. въз основа на осъществен преглед на ищеца.

Според същото, са й били поставени постоянно фиксирани мостове, което възпрепятства преценката относно зъболекарското изпълнение и състоянието на твърдите зъбни тъкани, тъй като зъбите-мостоносители са вече покрити с коронки-мостокрепители, а по отношение на зъботехническата изработка са налице дребни неточности, които не влияят върху физиологичните процеси при ищеца, като след проведени тестове за оклузо-артикулационните съотношения в устната й кухина не са намерени фрапиращи грешки и недостатъци и артикулационните контакти попадат на нормалните от гнатологична гледна точка места, при което сдъвкването на храната би следвало да се извършва безпрепятствено, а затрудненото хранене не би могло да се дължи на оклузалния релеф на мостовете, който е по-малко изразен. Според експерта, състоянието на четирите моста не налага преработването им, което се налага, когато е компроментирана функционалната им годност, а в случая те са функционално годни за извършване на нормална дъвкателна функция, зъбите-мостоносители са стабилни, липсва патологична подвижност, при което К. може да дъвче нормално, а разминаването на горната и долната челюст при дъвчене е част от така наречения цикъл на отхапване и стриване на храната, при което няма нещо смущаващо по отношение дъвченето на каквито и да било храни от нея.

Във въззивното производство е прието заключение от 04.12.2013г. на същото вещо лице по поставена допълнителна задача, свързана с проучване и на данните от рентгеновите снимки на ищеца, разчитането на които вещото лице е заявило да е от компетентността на специалисти по образна диагностика. Същото е потвърдило констатациите си, че в дясната дъвкателна половина на устната кухина на жалбоподателя съществуват абсолютно нормални взаимоотношения между горната и долната челюсти в това число и контактите по дъвкателните повърхности на двете мостови протези се намират на точно определените им от гнатологичната схема места. Посочило е, че дъвкателната способност при даден индивид не би могло да се прецени с точност, особено когато почти цялата устна кухина е протезирана, като анатомичните особености при запазено съзъбие от естествени зъби в изключително редки казуси могат да се тълкуват като предпоставки за лоша дъвкателна артикулация. Експертът е констатирал, че устната хигиена на К. е крайно занемарена, което в нейния случай води и ще води до проблеми, отнасящи се до прогнозата на направените мостови протези и тяхното нормално използване.

При изслушване на заключението в съдебно заседание на 10.12.2013г. вещото лице е заявило, че съществувалият при първия преглед долен левостранен мост понастоящем го няма, като вероятните причини за липсата му са свързани с липса на устна хигиена, по-малка площ на вътрекореновите штифчета, чиято дължина се определя по преценка на съответния специалист съобразно дължината на кореновите канали, установена с рентгенови снимки, или възпалителни процеси в лявата част на лицевата половина, без да се ангажира с конкретна за случая причина.

Във връзка с необходимостта от специални знания на специалист по образна диагностика е прието във въззивното производство заключение от 20.01.2014г. на Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), изготвено от вещото лице д-р Г.Г. въз основа на извършен преглед на К. и находящите се у нея рентгенови снимки.

Въз основа на представената фотография преди извършеното от ответника лечение вещото лице е констатирало, че горните фронтални зъби са с лек наклон орално и припокриват долните фронтални зъби около една трета, което е в границите на нормата. Установило е, че каналите са обработени и запълнени задоволително и не са причина за болка с изключение на седми зъб долу, в чийто корени се вижда слаба еднородна сянка с неправилна кръгла форма с големина на грахово зърно и нерезки граници, което отговаря на диагноза „хроничен прогресивен грануломатозен периодонтит”, и може да реагира с болка при хранене, а е възможно и болка да няма, според обясненията в съдебно заседание от 30.01.2014г., като зъбите са били излекувани преди поставянето на мостовете. Вещото лице е констатирало, че на направените панорамни графии преди и след поставянето на протезите ясно се виждат хронични възпалителни процеси в областта на двете темпоромандибуларни стави, като възпалението в дясната е по-тежко, а в лявата по-малко, което е без значение за болката, която е една и съща. Диагнозата и на двете стави е хроничен артрит, който предизвиква болки при дъвчене и при движение на челюстите, и преминава през различни стадии, най-тежкият от които анкилоза – пълна неподвижност на ставата, при което човек не може да си отваря устата, което при К. не е налице. Според вещото лице хроничният артрит вероятно е причина за болките й. Възпалителните процеси е могло да бъдат видени още преди поставяне на мостовете, но те не са противопоказания за поставянето им, а предпоставка за провеждане на друг вид лечение, според обясненията на вещото лице. Освен това, при снемането на анамнезата К. съобщила и за болки в дъвкателните мускули, с оглед на които, според вещото лице, вероятно се касае за „миофациален дисфункционален болкови синдром”, представляващ рядко заболяване, за което се предполага, че е на база микро възпалителни процеси около нервните окончания, дразнещи нервните съдове и причиняващи болка в мускулите, която заблуждава, че е болка в зъбите, като техниките за установяване на това заболяване се използват повече за научни изследвания – метрични изследвания на мускулите. Според вещото лице, комбинацията между хроничните възпалителни процеси и посочения синдром обясняват с голяма вероятност причините за дълготрайно манифестираните болки, като заключението е, че самите протезни конструкции не предизвикват болка, но ответникът е трябвало да вземе под внимание и общата картина и съобразявайки се с този усложнен фон да предложи и друг вид възстановително лечение.

В съдебно заседание вещото лице е обяснило, че другият тип лечение е чрез сменяеми протезни конструкции, даващи възможност на мускулите да почиват през нощта, но неподвижното протезиране е рутинна практика и предпочитано от пациентите, което има значение по отношение на пародонта, ако коронките не са направени прецизно, като в конкретния случай коронките са изработени по-тесни и влизат трудно, а по-широките ще влезнат по-лесно, но ще има разстояние, където ще се натрупва плака и ще се предизвика възпаление, като при неправилно определяне на захапката е възможно болката да се усили, но ако не съществува болковия синдром и в този случай няма да има болка.

Мотиви:

Видно от така приетите пред двете инстанции и обсъдени заключения на експерти е, че преди поставянето на мостовете в устната кухина на ищеца К. ответникът е излекувал зъбите, като каналите са обработени и запълнени задоволително и не са причина за болката, а самите неподвижни протезни конструкции са поставени по начин, осигуряващ нормално взаимоотношение между горната и долната челюсти, и самите те не предизвикват болка, а най-вероятната причина за такава при хранене са наличните при ищеца заболявания – хроничен артрит и вероятен болкови синдром, при каквито поставянето на неподвижни протезни конструкции не е противопоказно. Не се установява, както настоява жалбоподателя в писмената си защита, мостът отляво на долната челюст да е паднал, поради лошото му и некачествено изработване, поставяне и закрепване. Вещото лице д-р Г. сочи вероятни причини за липсата му, сред които възпалителни процеси в лявата част на лицевата половина, а вещото лице д-р Г. потвърждава наличието на такива, които нямат отношение и не са свързани с проведеното от ответника лечение. При тези обстоятелства не би могло да се приеме извършеното от ответника да страда от така съществени недостатъци, водещи до непригодност на работата му, съобразно уговореното с ищеца лечение и обичайното предназначение на мостовете да заместят липсващите естествени зъби и по този начин да осигуряват нормалното хранене, което да е основание за разваляне на договора и връщане на платеното по него. Не се установява и осъщественото от ответника стоматологично лечение да е в отклонение от обичайните медицински практики, а в унисон с тях. Дори и да се приеме, че с оглед усложненото, поради наличния хроничен артрит и вероятния болкови синдром, състояние на ищеца, ответникът е следвало да предложи и при нейно съгласие да предприеме друг тип лечение, то не се установи, че търпените от нея болки при хранене и неудобство са вследствие неправилно лечение и в пряка причинно-следствена връзка с действията на ответника, а причините за тях се обясняват с посочените заболявания. В този смисъл не е налице основание за ангажиране отговорността на ответника за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди - болки и страдания. Обсъденото обосновава извода за неоснователност на предявените искове и потвърждаване на обжалваното първоинстанционно решение, с което те са отхвърлени, като правилно.

Решение:

Предвид изложените мотиви, съдът Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №2221 от 27.05.2013г., постановено по гр.дело №10825/2012г. по описа на ПРС-XII гр.състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл.280,ал.2Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания от ГПК.

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - VII граждански състав На тридесети януари през две хиляди и четиринадесета година В публично заседание в следния състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ ГЕШЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ПЕТРОВА ПАНАЙОТ ВЕЛЧЕВ Като разгледа докладваното от съдия М.Петрова в.гр.дело №2099 по описа за 2013г.,