Решение №286/28.10.2011 ГД №208/2011 ОС Кърджали

РЕШЕНИЕ №286/28.10.2011 ГД №208/2011 ОС Кърджали

Настоящото производство е образувано по повод депозирана от З. А. Ч. и Р.Ю.Ч, като родители и законни представители на малолетния М. З. Ч., против М. „Д. А. Д" , Г. К. и Д. Ч. Т. М., н. „у. о.” при първия ответник, искова молба.

С нея са предявени в обективно съединение иск с правно основание чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД по отношение на условно наречения втори ответник - Д. Ч. Т. М. за виновна отговорност за причинени неимуществени вреди, и иск с правно основание чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД, за безвиновна отговорност на възложилия работа условно наречен първи ответник - М. „ Д. А. Д. , Г. К.. В обективно съединение е предявена и искова претенция с правно основание чл.86, ал.1Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. от ЗЗД.

Ищец: В исковата молба ищците твърдят, че на 15.04.2010 г. малолетният техен син М. Ч. бил приет в хирургичното о. на М. „Д. А. Д., Г. К. с диагноза „фимоза” и с направление за оперативно лечение. Приема в болничното заведение бил предхождан от извършен в началото на м.април 2011 г., преглед на детето от Д. М., който насрочил операция за 15.04.2010 г. В определения ден детето постъпило в о.то в 08:30 часа. Извършени били необходимите изследвания на М. Ч., като резултатите показали, че пикочните му органи са без патологични промени. Били извършени консултации с педиатър и анестезиолог, които не установили противопоказания за оперативно лечение. В 09:30 часа на 15.04.2010 г. М. Ч. бил въведен в операционната зала, в която бил екипът за операция, ръководен от Д. Ч. М.. Преди да пристъпи към операцията по изрязване на кожата, Д. М. решил да провери годността на оперативния апарат – електрокоагулатор, чрез използването на който при интервенцията се спирало кървенето. При извършване на проверката Д. М. държал в едната си ръка инструмента, защипал кожичката на члена, а в другата държал наконечника на електрокоагулатора. Когато натиснал педалите на апарата за извършване на проверката, се чул необичаен шум, подобен на изпукване и тогава операционния екип забелязал побеляване на кожата и потъмняване на главичката на члена. Д. М. махнал защипващия инструмент и разбрал, че с електрокоагулатора е докоснал защипващия инструмент, вследствие на което се получило изгаряне на половия член на детето от електрическия ток. Оперативната интервенция била преустановена. Детето още същия ден било транспортирано до УМБАЛСМ „Н. И. П.” Е. – Г. С., където било прието в Секцията по изгаряния и пластична хирургия към Клиниката по детски изгаряния. Там бил поставен катетър на детето и извършени три операции за времето от 20.04.2010 г. до 25.05.2010 г., като въпреки проведеното лечение, се стигнало до отпадане на вече некротизираните тъкани на половия член. М. Ч. бил изписан на 06.06.2010 г. от Клиниката по детски изгаряния. В периода от 07.06.2010 г. до 11.06.2010 г. и от 13.07.2010 г. до 21.07.2010 г. М. Ч. бил на лечение в Детска урологична клиника към същото здравно заведение. Постъпването се наложило поради затруднения с уринирането до пълно задържане на урината, което довело до извършване на нова операция за възстановяване на уретрата, вследствие на което детето прекарало повече от четири месеца с катетър. С влязла в сила на 27.04.2011 г. Присъда № 47/07.04.11 г. , постановена по НОХД 268/2011 г. по описа на Районен съд, Г. К., Д. Ч. Т. М. бил признат за виновен в това, че на 15.04.2010 г. в М. „Д. А. Д. , Г. К., като лекар - н.на у. о. причинил тежка телесна повреда, изразяваща се в детеродна неспособност, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, като нарушил правилата на добрата медицинска практика, съгласно Медицинските стандарти по хирургия, утвърдени със Заповед на МЗ № РД-0-199 от 18.03.2002 г. и указани в т.4.3.5-„а" и „б" и т. 4.3.6., Раздел „Операции"-при хирургична намеса „Циркумцисия" по Приложение № 9,т.3,1 от МСХ и показал липса на практическо владеене на оперативните техники, увредил пациент, не му осигурил безопасност, а именно: преди операцията не направил проба на апаратурата в здравата тъкан и не е положил усилия за прецизно боравене с апарата за електрокоагулация, като докоснал накрайника на работещия електрокоагулатор до металния защипващ хирургически инструмент, в резултат на което се получило електрическо изгаряне и необратима некроза на кожата и целия полов член, поради което бил осъден на наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 месеца, което на основание чл. 66Чл. 66. ⚖️ Практика (118) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години. (3) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи, освен ако е задължен да се лекува. от НК, е било отложено за срок от три години.

В исковата молба се твърди също, че на детето М. Ч. е причинена пълна липса на полов член в резултат на електрическото изгаряне при планова операция по повод налична „фимоза”, както и че експертите по наказателното дело сочели, че увреждането на половия член на М. Ч. било оформено дифинитивно и нямало никаква възможност за излекуване, тоест възстановяване на половия член. Твърди се, че към настоящия момент състоянието на детето М. Ч. било непроменено, същият бил вече на 4 години, изцяло на грижите на родителите си и в дома си, като не можел да посещава детско заведение, тъй като в по-голяма част от времето бил с катетър, поради незадържане на урината, а в останалото време бил принуден да уринира клекнал, поради липса на полов член. Твърди се, че увреждането нанесло на детето М. Ч. дълбока психологическа травма, детето било в стрес, животът му бил непълноценен и обременен с всекидневни трудности от най-различно естество. Това мотивирало ищците да предявят исковата претенция.

Същите молят съда за причинените на малолетното им дете М. неимуществени вреди в резултат на виновното поведение на втория ответник, като служител при първия ответник, ответниците да бъдат осъдени солидарно да им заплатят обезщетение в размер на 900 000 лв., ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на увреждането – 15.04.2010 г., от която сума: 1. за претърпените болки и страдания, получени вследствие на изгарянето на половия член и мъдниците, както и от претърпените 4 хирургически интервенции през периода от 15.04.2010 г. до 21.07.2010 г., сумата в размер на 50 хил. лева; 2. за невъзможността да уринира до пълно задържане на урина и носене на катетър в период от 4 месеца, сумата в размер на 20 хил. лева; 3. за пълна липса на полов член сумата в размер на 200 хил. лева; 4. за причинена детеродна неспособност сумата в размер на 200 хил. лева; 5. за невъзможността да осъществява завинаги полов акт сумата в размер на 200 хил. лева; 6. за невъзможността детето да има семейство и да създаде в бъдеще поколение сумата в размер на 100 хил. лева; 7. за преживения стрес сумата в размер на 30 хил. лева; 8. за дълбока психологическа травма и липсата на самочувствие, причинени от невъзможността да контактува с други деца в детски заведения, тъй като уринира клекнал, и от липсата на полов член и възможност да има полов контакт за в бъдеще, сумата в размер на 50 хил. лева; 9. за естетическия дискомфорт от обезобразените части на тялото и наличие на дупка в тялото, вместо полов орган, сумата в размер на 50 хил. лева. Ищците претендират и разноски.

Ответник: В производството в дадения надлежен срок е постъпил отговор от ответника по иска, М. „Д. А. Д. , Г. К., в който същият заявява, че оспорва иска по размер. Счита предявената искова претенция за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 900 хил. лева, за прекомерно завишена. Счита, че в този си размер искът не е съобразен с характера и степента на увреждане на детето, с постоянната съдебна практика, както и с принципа за справедливо определено обезщетение по смисъла на чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. от ЗЗД.

Постъпил е отговор и от условно наречения втори ответник Д. Ч. Т. М., в който се излагат доводи, че искът се явява неоснователен само по размер. Изложените съображения са за прекомерна завишеност на претендираното обезщетение, несъобразена с характера и степента на увреждането на детето, с постоянната съдебна практика и с принципа на справедливостта, залегнал в разпоредбата на чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. от ЗЗД.

В открито съдено заседание, проведено по реда и при условията на чл.143Чл. 143. ⚖️ Практика (14) (1) В откритото заседание след разрешаване на предварителните въпроси съдът пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора. (2) Ищецът може да поясни и допълни исковата молба, както и да посочи и представи доказателства във връзка с направените оспорвания от ответника, а ответникът - да посочи и представи нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с отговора на исковата молба. (3) Страните са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства. (4) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2020 г.) При провеждане на заседание чрез видеоконференция съдът следи: 1. за спазването на техническите изисквания за извършване на процесуални действия в електронна форма и начините на извършването им, предвидени в глава осемнадесета "а" от Закона за съдебната власт; 2. използваната комуникационна връзка да позволява едновременното предаване и приемане на образ и звук; 3. процесуалните действия да се възприемат от всички участници в заседанието, намиращи се на различни места; 4. за извършването на запис от видеоконференцията. Допълнителен срок и сл. от ГПК, ищците, чрез процесуалния си представител, поддържат исковата си претенция по изложените съображения.

В откритото съдено заседание, ответникът М. „Д. А. Д. , Г. К., чрез процесуалния си представител, оспорва предявената искова претенция по размер. Излага доводи, че производство касае едно увреждане, една тежка по смисъла на чл.128Чл. 128. ⚖️ Практика (4) (1) Който причини другиму тежка телесна повреда се наказва с лишаване от свобода от три до десет години. (2) Телесната повреда е тежка, ако е причинено: продължително разстройство на съзнанието; постоянна слепота с едното или с двете очи; постоянна глухота; загуба на речта; детеродна неспособност; обезобразяване, което причинява завинаги разстройство на речта или на сетивен орган; загуба на единия бъбрек, слезката или на крило на белия дроб; загуба или осакатяване на крак или ръка; постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. от НК, телесна повреда, като в този аспект счита, че следва да бъде прието, че изложените в точките от 1-9 претенции по своя характер съставляват само конкретизация на отделните проявления на самата тежка телесна повреда, и същите се обхващат от общата претенция за присъждане на обезщетение за причинените неимуществени вреди. Претендира разноски по компенсация.

В открито съдено заседание ответникът Д. Ч. Т. М., чрез процесуалния си представител, оспорва предявената искова претенция по размер. Също излага доводи, че производството касае едно увреждане, една тежка по смисъла на чл.128Чл. 128. ⚖️ Практика (4) (1) Който причини другиму тежка телесна повреда се наказва с лишаване от свобода от три до десет години. (2) Телесната повреда е тежка, ако е причинено: продължително разстройство на съзнанието; постоянна слепота с едното или с двете очи; постоянна глухота; загуба на речта; детеродна неспособност; обезобразяване, което причинява завинаги разстройство на речта или на сетивен орган; загуба на единия бъбрек, слезката или на крило на белия дроб; загуба или осакатяване на крак или ръка; постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. от НК, телесна повреда, като в този аспект счита, че следва да бъде прието, че изложените в точките от 1-9 претенции по своя характер съставляват само конкретизация на отделните проявления на самата тежка телесна повреда, и същите се обхващат от общата претенция за присъждане на обезщетение за причинените неимуществени вреди. Претендира разноски по компенсация.

В откритото съдено заседание привлеченото в производството трето лице – помагач на първия ответник, „Д. З.” , Г. С., чрез приложено писмено становище прави възражение за прекомерност на предявената претенция по отношение на нейния размер. Излага доводи за поглъщане изцяло или частично на правните претенции, в частност третото лице счита, предявените претенции за вреди, посочени съответно като т. 4, т. 5 и т. 6 в обстоятелствената част на исковата молба, за изцяло неоснователни, като предявени за в бъдеще време, а не за реално настъпили вече вреди; счита, че описаната претенция под № 3 поглъща в себе си посочените под № 1, а тази под № 8 поглъща формулираната под № 7.

Мотиви: Окръжният съд в рамките на своите правомощия, действащ в производството като първоинстанционен, след приключване на съдебното дирене и изслушване на устните състезания, пристъпи към постановяване на своя съдебен акт, в който приема за установено следното :

Доказателства: Съгласно изготвения по реда на чл.146, ал.1,т.3 и т.4Чл. 146. ⚖️ Практика (23) (1) Докладът по делото съдържа: 1. обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения; 2. правната квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника; 3. кои права и кои обстоятелства се признават; 4. кои обстоятелства не се нуждаят от доказване; 5. как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти. (2) Съдът указва на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. (3) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Съдът предоставя възможност на страните да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия. Ако в изпълнение на предоставената им възможност страните не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по от ГПК, и не оспорен от страните доклад, съдът приема за безспорни изложените в производството фактически обстоятелства, а именно, че на 15.04.2010 г. малолетният – на 2 г. и 10 м., син на ищците Р.Ю.Ч и З. А. Ч., М. Ч. бил приет в хирургичното о. на М. „Д. А. Д. , Г. К., с направление за оперативно лечение и с диагноза „фимоза”, представляваща силно стеснение и задебеляване на кожата, покриваща главичката на пениса, непозволяващо заголване на главичката на половия член. Детето постъпило в о.то в 08:30 часа, а в 09.30 часа след извършване на необходимите изследвания, които показали, че пикочните му органи са без патологични промени, и след извършени консултации с педиатър и анестезиолог, които не установили противопоказания за оперативно лечение, детето било въведено в операционната зала, в която бил екипът за операция, ръководен от Д. Ч. М.. Преди да пристъпи към операцията по изрязване на кожата, Д. М. решил да провери годността на оперативния апарат – електрокоагулатор, чрез използването на който при интервенцията се спирало кървенето. При извършване на проверката Д. М. държал в едната си ръка инструмента, защипал кожичката на члена, а в другата държал наконечника на електрокоагулатора. Когато натиснал педалите на апарата за извършване на проверката, се чул необичаен шум, подобен на изпукване и тогава операционния екип забелязал побеляване на кожата и потъмняване на главичката на члена. Д. М. махнал защипващия инструмент и разбрал, че с електрокоагулатора е докоснал защипващия инструмент, вследствие на което се получило изгаряне на половия член на детето от електрическия ток. Детето било изписано още същият ден с постоперативен статус „Изгаряне на членчето и околността„. Същия ден детето било транспортирано до УМБАЛСМ „Н. И. П.” Е. , Г. С., където било прието в Секция по изгаряния и пластична хирургия към Клиника по детски изгаряния. В клиниката в периода на лечение от 15.04.2010 до 06.06.2010 г. , били извършени три оперативни интервенции - на 20.04.2010 г., на 03.05.2010 г. и на 25.05.2010 г., като въпреки проведеното лечение, се стигнало до отпадане на вече некротизираните тъкани на половия член. На детето бил поставен катетър. В периода от 07.06.2010 г. до 11.06.2010 г. и от 13.07.2010 г. до 21.07.2010 г. М. Ч. бил отново на лечение в Детска урологична клиника към същото здравно заведение. Към момента на приемането детето е без пенис след инцидента. Постъпването се наложило по спешност поради затруднения с уринирането до пълно задържане на урината, което довело до извършване на 14.07.2010 г. на нова операция за възстановяване на уретрата, вследствие на което детето прекарва повече от четири месеца с катетър. Видно от експертно решение № 2990/206 от 07.12.2010 г. на ТЕЛК Общи заболявания, Г. П., на М. З. Ч. при водеща диагноза „Термични и химични изгаряния на други вътрешни органи” е определена 50 % инвалидност с начална дата 15.04.2010 г.

От приложеното НОХД № 268/2011 г. по описа на Кърджалийския районен съд, се установява, че с Присъда № 47/07.04.11 г. , ответникът в настоящото производство Ч. Т. М. е бил признат за виновен в това, че на 15.04.2010 г. в М. „Д. А. Д. , Г. К., като лекар - н.на У. о. причинил на М. З. Ч., тежка телесна повреда, изразяваща се в детеродна неспособност, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, като нарушил правилата на добрата медицинска практика, съгласно Медицински стандарти по хирургия, утвърдени със Заповед на МЗ № РД-0-199 от 18.03.2002 г. и указани в т.4.3.5-„а" и „б" и т. 4.3.6., Раздел „Операции"-при хирургична намеса „Циркумцизия - обрязване" по Приложение № 9,т.3,1 от МСХ е показал липса на практическо владеене на оперативните техники, увредил пациент, не му е осигурил безопасност, а именно: преди операцията не направил проба на апаратурата в здравата тъкан и не е положил усилия за прецизно боравене с апарата за електрокоагулация, като докоснал върха на накрайника на работещия електрокоагулатор до металния защипващ хирургически инструмент, в резултат на което се получило електрическо изгаряне и необратима некроза на кожата и целия полов член на детето, поради което и на основание чл. 134, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 128, ал. 2, във вр. с чл. 54, във вр. с и чл. 58а, ал. 1Чл. 58а. ⚖️ Практика (30) (Нов - ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) (1) При постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така определеното наказание с една трета. (2) В случаите по чл. 57, ал. 1, когато съдът определи като най-подходящо по вид наказанието доживотен затвор без замяна, не го налага, а наказанието доживотен затвор заменя с лишаване от свобода от двадесет до тридесет години. (3) Съдът определя размера на наказанието лишаване от свобода в пределите на най-ниския минимален размер и най-високия максимален размер на наказанието лишаване от свобода, определено при условията на ал. 2 и наказанието лишаване от свобода, предвидено в Особената част на този кодекс. (4) В случаите, когато едновременно са налице условията по ал. 1 - 3 и условията на чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е по-благоприятен за дееца. (5) Правилата по ал. 1 - 4 не се прилагат за предвидените в Особената част на този кодекс наказания по чл. 37, ал. 1, т. 2 - 11. от НК, е осъден на наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 месеца, изтърпяването на което наказание на основание чл. 66Чл. 66. ⚖️ Практика (118) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години. (3) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи, освен ако е задължен да се лекува. от НК, е било отложено за срок от три години.

От изслушаното в съдебно заседание заключение, изготвено по назначената Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), се установява, че при детето М. е налице пълна липса на полов член в резултат на електрическо изгаряне при планова операция по повод на налична фимоза; че на мястото на половия орган се е оформила неравна и хлътнала кухина, от която към момента на извършения преглед на 31.07.2010 г., над лонното съчление излизал край на катетър, който служил за уриниране на детето; че в долната част на корема на детето имало стари оперативни белези; че увреждането на половия член на детето било оформено дефинитивно и без възможност за излекуване, т.е. възстановяване на половия орган. Вещите лица изтъкват, че увреждането, причинено при оперативната интервенция води до детеродна неспособност. Изтъкват, че в причинно-следствена връзка с настъпилото увреждане в резултат на неправилното оперативно лечение детето е изпитало сравнително продължителни и силни болки и страдания – от самото изгаряне, последващите некректомии, оперативни интервенции и възстановителни опертивни намеси. Изтъкват също,че детето изпитва и ще изпитва дискомфорт при обслужването и хигиената на пикочо-отделителната система.

Не е спорно в производството, че по силата на трудов договор условно наречения втори ответник М. е работил при първия ответник М. ”А..Д. , Г.. От приетото в производството като надлежно писмено доказателство- заверено копие от допълнително споразумение към трудов договор с изх.№ */****** г., се установява, че за уговорения срок от 01.01.2009 г. до 31.03.2011 г.,т.е. към момента на причиненото увреждане, д. Ч. Т. М. е изпълнявал длъжността н.„у. о.” при М. „А..Д. , Г.. По делото съдът като надлежно писмено доказателство е приел, представената от третото лице-помагач „Д. З.” , Г.С., заверено копие от Полица № * за застраховка „Професионална отговорност”. От нейния прочит се установява, че е сключена за периода 15.12.2009 г. -14.12.2010 г., т.е. обхваща процесния период; че застрахован по нея е М. „А. Д. , Г., и че със застрахователния договор е застрахована професионалната дейност „Медицинско обслужване” на работещите при застрахования, т.е застрахована е по силата на обсъдения в предходния абзац трудов договор, и професионалната дейност на Д. М.. Установява се, че застраховката е сключена при уговорен лимит на отговорност: за едно пострадало лице - 5 000 лв., за едно събитие -10 000 лв. и при общ лимит на отговорността за срока на застраховката- 200 000 лв. От прочита на общите условия, неразделна част от застрахователната полица, се установява, че застрахователят по нея се задължава да обезщети увредените от застрахования трети лица до размера на уговорената застрахователна сума за вредите, причинени от нарушаване на неговите професионални задължения при осъществяване на застрахована дейност, вследствие на небрежност, грешка или пропуск, извършени /допуснати през срока на застраховката от застрахования или негов служител. Застрахователното обезщетение включва и законови лихви за забава, както и разноските по дела, водени срещу застрахования, когато застрахователят е привлечен в процеса. И доколкото не се прави довод от страна на третото лице - застраховател, че вече е лимитирал някаква дължима се по отношение на застрахования-първи ответник застрахователна отговорност, може да се приеме, че отговорността на застрахователя следва да бъде в рамките на общият лимит на договорената отговорност, намален със задължителното минимално безусловно самоучастие на застрахования от 5% .

В този ход на констатации, съдът изгради своето становище: Квалификацията на предявените в производството, права, намира израз в разпоредбите на чл.45 и чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД. В обективно съединение е предявена и искова претенция с правно основание чл.86, ал.1Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. от ЗЗД. Или казано с други думи по отношение на условно наречения втори ответник - Д. Ч. Т. М., търсената отговорност е за виновно негово поведение, довело до причиняване на непозволено увреждане на едно лице, като в причинно-следствена връзка от това увреждане са настъпили за лицето вреди. А отговорността на първия ответник М. „А.Д. , Г., е безвиновната отговорност на възложилия работа, при или по повод изпълнението на която, лицето на което е възложена работата виновно е причинило на едно трето лице непозволено увреждане. Т.е. отговорността на първи ответник е обезпечително-гаранционна отговорност, невиновна по своя характер, отговорност за чуждо противоправно и виновно действие, от което в причинно-следствена връзка са възникнали за едно трето лице, вреди. И така за да е налице отговорността на първия ответник следва да са налице предписаните от закона предпоставки, а именно: вреди, причинени на пострадалия от лице, на което отговарящият е възложил определена работа; вредите са причинени виновно именно при или по повод изпълнението на тази работа и настъпилите вреди са пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане. За да е налице отговорността на втория ответник следва да са налице предписаните от закона предпоставки, а именно: вреди, причинени виновно от лицето, на което е възложена определена работа, вредите са пряка и непосредствена последица от непозволено увреждане, причинено при и по повод изпълнението на работата. Отговорността на причинителя и лицето, възложило извършването на работата е солидарна по смисъла на чл.53Чл. 53. ⚖️ Практика (14) Ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. от ЗЗД. Право на пострадалия е да предяви иск за обезщетяване на причинените му вреди било срещу двамата солидарно, или по избор срещу един от тях. В настоящото производство ищците, в качеството им на родители и законни представители на пострадалия им малолетен син са предявили претенцията солидарно и към двамата – и към причинителя на непозволеното увреждане и към лицето, възложило извършването на работата при и по повод на която виновно е причинено непозволеното увреждане на детето им. В аспекта на изложеното е безспорно в производството, че наказателният съд, чиято присъда е задължителна по отношение на настоящия граждански съд, досежно това, дали деянието е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца, е признал втория ответник Ч. Т. М. за виновен в това, че на 15.04.2010 г. в М. „Д. А. Д. , Г. К., като лекар - н.на у. о. причинил на М. З. Ч., тежка телесна повреда, изразяваща се в детеродна неспособност, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, като нарушавайки правилата на добрата медицинска практика се е получило електрическо изгаряне и необратима некроза на кожата и целия полов член на детето. Изложеното определено обуславя отговорността на втория ответник – Д. М., а изхождайки от трудовата му функция, служебно положение и длъжност, които в производството не са спорни, и обстоятелството, че виновното деяние е осъществено по повод на същите, в производството се обуславя и безвиновната отговорност на първия ответник – възложител М. „А.Д., Г. К.. Всъщност в производството не са спорни фактът, начинът, виновността и най-вече причинно –следствената връзка между деянието и причиненото на малолетното дете на ищцците непозволено увреждане. Така причиненото непозволеното увреждане, индивидуализирано от вещите лица като пълна липса на полов член в резултат на електрическо изгаряне на половия член и мъдниците при планова операция по повод на налична фимоза, е довело до „детеродна неспособност”, която пък по смисъла на чл.128Чл. 128. ⚖️ Практика (4) (1) Който причини другиму тежка телесна повреда се наказва с лишаване от свобода от три до десет години. (2) Телесната повреда е тежка, ако е причинено: продължително разстройство на съзнанието; постоянна слепота с едното или с двете очи; постоянна глухота; загуба на речта; детеродна неспособност; обезобразяване, което причинява завинаги разстройство на речта или на сетивен орган; загуба на единия бъбрек, слезката или на крило на белия дроб; загуба или осакатяване на крак или ръка; постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. от НК, представлява телесна повреда от характера на тежките. В производството изрично следва да се посочи, че съдът е сезиран от ищците с предявена по отношение на ответниците, макар и търсима солидарно, една искова претенция, с която целят да бъде присъдено обезщетение за причинените на малолетното им дете в резултат на непозволеното му увреждане, съставляващо тежка телесна повреда, неимуществени вреди в размер на 900 000 лв., които неимуществени вреди те конкретизират като: претърпени от детето болки и страдания, получени вследствие на изгарянето на половия член и мъдниците, както и от претърпените 4 хирургически интервенции през периода от 15.04.2010 г. до 21.07.2010 г., /оценени от тях на 50 000 лв./ ; невъзможност детето да уринира до пълно задържане на урина и носене на катетър в период от 4 месеца, /оценена на 20 000 лв./; пълна липса на полов член /оценена на 200 000 лв./; причинена детеродна неспособност /оценена на 200 000 лв./; невъзможност да осъществява завинаги полов акт /оценена на 200 000 лв./; невъзможност детето да има семейство и да създаде в бъдеще поколение, /оценена на 100 000 лв./; преживян стрес /оценен на 30 000 лв./; дълбока психологическа травма и липсата на самочувствие от невъзможността да контактува с други деца в детски заведения, тъй като уринира клекнал, от липсата на полов член и възможност да има полов контакт за в бъдеще /оценени на 50 000 лв./; естетически дискомфорт от обезобразените части на тялото и наличие на дупка в тялото, вместо полов орган /оценени на 50 000 лв./.

За да установи конкретното проявление на твърдените вредите, настъпили вследствие на причиненото непозволено увреждане на детето М., съставляващо тежка телесна повреда, съдът кредитира свидетелски показания на св. А.С. и М. Х., и установи, че иначе жизненото, игриво дете М. след настъпилото увреждане се е затворило в себе си, не общува с други деца, не ходи на градина, живее в страх, плаче и се крие от чужди хора, живее изолирано в семейството си и общува предимно само с родителите си. Представата си за продължителността и интензитета на причинените на детето болки и страдания съдът пък изгради въз основа на анализа на заключението, изготвено от вещите лица, което заключение установи, че след причиненото изгаряне на детето са се наложили последващи некректомии, наложило се е извършването на четири оперативни интервенции, неколкократно поставяне на катетър и необходимост от продължителното му носене, наложили са се и спешни приеми и лечения в различни клиники на МБАЛСМ „Н.И.П.”, Г.С.. Вещите лица установяват и че както самото увреждане, така и наложилото се след това продължително лечение са довели до причиняването на детето на продължителни и силни болки и страдания. Установяват и съществуващ дискомфорт при обслужването и хигиената на пикочо-отделителната система на детето, дискомфорт от отсъствието на половия орган на детето, както и от наличието на оформена неравна и хлътнала кухина на мястото на отпадналия орган. Съгласно чл.51Чл. 51. ⚖️ Практика (43) Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически. Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди. от ЗЗД, обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Съдебната практика приема, че причинената вреда, трябва да е настъпила обективно. Не е достатъчно нейното евентуално бъдещо проявление. Т.е. дължимото обезщетение се следва към момента на увреждането за настъпилата вреда, а не за в бъдеще време. В този аспект от така претендираните в предходен абзац, вреди, съдът счита, че подлежат на обезщетяване като настъпили и доказани в производството, следните неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от изгарянето на половия член и мъдниците, от претърпените 4 хирургически интервенции през периода от 15.04.2010 г. до 21.07.2010 г.; от невъзможността детето да уринира до пълно задържане на урина и носене на катетър за период от 4 месеца ; от пълна липса на полов член; преживян стрес, дълбока психологическа травма и липса на самочувствие от невъзможността да контактува с други деца в детски заведения, тъй като няма полов орган и уринира клекнал; естетически дискомфорт от обезобразените части на тялото и наличие на дупка в тялото, вместо полов орган /индивидуализирани в исковата молба под № 1,2,3,7,8,9/ . По отношение на останалите вреди /под № 4,5 и 6/, доколкото тяхното настъпване е претендирано в бъдеще време, то те не могат и не следва да бъдат обезщетявани в това производство. Исковата претенция в тази й част следва да бъде отхвърлена. Стойностният израз на дължимото се обезщетение пък следва по смисъла на чл.52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. от ЗЗД, да бъде определен по справедливост. В този смисъл наложилата се съдебна практика приема, че справедливостта като морално-етична категория, а не абстрактно понятие, всякога е предопределена от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото възприятие за справедливост, и то така, че определеното обезщетение да съставлява действително средство за обезвреда. В този ред на мисли обаче, настоящата инстанция счита, че спецификата на всеки отделен казус следва да бъде отправната точка при прилагане на критерия за справедливост. Или казано с други думи решаващата съдебна инстанция следва да се следи строго за спецификата на настоящия казус, а спецификата на настоящия казус се предопределя от обстоятелството, че иде реч за малко дете, което от почти тригодишна възраст / 2г. и 10 м./ търпи продължителните и силни болки и страдания от изгаряне, от оперативни намеси и възстановителни процедури, преживява стрес и изживява страх, живее с неудобството, че не е като другите деца. Това налага съдът и след извършената комплексна преценка на изброените по-горе обективни критерии, и след съобразяване със съдебната практика по множество, но не идентични дела, да определи един размер от 170 000 лв. Счита, че тази стойност отговаря на общия критерий за справедливост по смисъла на чл.52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. от ЗЗД. А доколкото поисканото присъждане на законна лихва, считано от датата на увреждането по смисъла на чл.84Чл. 84. ⚖️ Практика (39) Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Но ако този ден е изтекъл след смъртта на длъжника, неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата. Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. При задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана., предл.3 от ЗЗД, по своя характер е акцесорно искане, то уважаването / макар и частично/ на основната претенция, предопределя и неговата основателност в производството. При този изход на делото, на основание чл.78, ал.6, във вр. с чл.83, ал.1,т.4Чл. 83. ⚖️ Практика (11) Част втора. ОБЩ ИСКОВ ПРОЦЕС Дял първи. ПРОИЗВОДСТВО ПРЕД ПЪРВАТА ИНСТАНЦИЯ Глава дванадесета. ПОДСЪДНОСТ Раздел I. Родова подсъдност Основна подсъдност от ГПК, следва да бъдат осъдени ответниците съразмерно уважените суми да заплатят дължимата се държавна такса по сметка на Кърджалийския окръжен съд в размер на 6 800 лв., както и направените в производството разноски в размер на 510 лв. Съобразно уважената част от исковата претенция и по компенсация следва ответниците да бъдат осъдени да заплатят разноски на ищцовата страна в размер на 950 лв., дължими за адвокатско възнаграждение.

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА М. „Д. А. Д. , със седалище и адрес на управление Г. К., бул..„Б.” №*, ЕИК *, и Ч. Т. М. от Г. К., У. „. К. № , вх.”*”, ., *., ЕГН *, солидарно да заплатят на З. А. Ч., ЕГН *, и Р.Ю.Ч, ЕГН *, в качеството им на родители и законни представители на малолетния М. З. Ч. , ЕГН *, всички от с. П., общ. Д., обл. К., със съдебен адрес Г. П., б. ” Ш.с.” № *, * ап.*, адв. Т.К., сумата в размер на 170 000 лв., представляваща обезщетение за причинените на малолетното дете М. З. Ч. в резултат на извършено на 15.04.2010 г., електрическо изгаряне и необратима невроза на кожата и целия полов член, водещо до „детеродна неспособност”, неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от изгарянето на половия член и мъдниците, от претърпените 4 хирургически интервенции през периода от 15.04.2010 г. до 21.07.2010 г.; от невъзможността детето да уринира до пълно задържане на урина и носене на катетър за период от 4 месеца ; от пълна липса на полов член; преживян стрес, дълбока психологическа травма и липса на самочувствие от невъзможността да контактува с други деца в детски заведения, тъй като няма полов орган и уринира клекнал; естетически дискомфорт от обезобразените части на тялото и наличие на дупка в тялото, вместо полов орган, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 15.04.2010 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция в останалата й част и до пълния й предявен размер от 900 000 лв.

ОСЪЖДА М. „Д. А. Д. , със седалище и адрес на управление Г. К., бУ. „Б." № *, ЕИК *, и Ч. Т. М. от Г. К., У. „. К. №*, вх.”*”, *, ЕГН *, солидарно да заплатят на З. А. Ч., ЕГН *, и Р.Ю.Ч, ЕГН *, в качеството им на родители и законни представители на малолетния М. З. Ч. с ЕГН *, всички от с. П., общ. Д., обл. К., със съдебен адрес Г. П., б.”Ш.с.” № *, .*, ап.*, адв. Т.К., сумата от 950 лв., съставляваща разноски в производството.

ОСЪЖДА М. „Д. А. Д. , със седалище и адрес на управление Г. К., б. „Б.” № *, ЕИК *, и Ч. Т. М. от Г. К., У. „. К. №*, вх.”*”, .*, *., ЕГН *, да заплатят по сметка на Кърджалийския окръжен съд, дължимата се в производството държавна такса в размер на 6 800 лв., както и направените в производството разноски в размер на 510.00 лв.

Решението е постановено при участието на третото лице - помагач „Д. З.” , Г. С.. Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред Апелативен съд, Г. П., считано от връчването му на страните.