Решение №./11.06.2012 ГД №527/2011 РС София

РЕШЕНИЕ №./11.06.2012 ГД №527/2011 РС София Гражданско дело № 527/2011 г., разгледано от Районен съд.

Предмет на спора са твърдения за пропуск при спешно състояние . Съдът ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен .

Образувано по искова молба вх.№ 433/07.01.2011г. на Ищец: Л. Х. Т., ЕГН XXXX и С. Т. Т., ЕГН XXXX, двамата с адрес: гр.С., кв.”Гевгелийски” бл.22, вх.1, ет.1, ап.4 срещу „Специализирана болница за активно лечение на онкологични заболявания”ЕООД, ЕИК 000693654, с адрес: гр.С., ж.к.”М. 1”, бул.”А. С.” № 1 , с която са поискали от съда на основание на чл.49 и чл.86 от ЗЗЗД да осъди Ответник: да им сумата от по 12 450лв. за всеки ищеца, ведно със законната лихва от 08.06.2010г., до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на наследодателя им Т. Г. Т., починал поради отказ за лечение на Ответник:. Претендирали са разноски.

Навели са твърдения че са наследници по закон – съответно съпруга и син на Т. Т., починал на 27.10.2010г., същият бил приет за лечение на 15.04.2010г. в Университетска болница, а на 17.05.2010г. във Военно медицинска академия , където бил опериран с оперативна диагноза 4карцином на десния бял дроб и изписан на 26.05.2010г. с насока за регистрация в МДЗ-гр.С. и химиотерапия, на 08.06.2010г. подал документ при Ответник: за диспансеризирането му и за провеждане на адекватно за заболяването му лечение, насочили го към допълнителни изследвания, вкл. и ядреномагнитен резонанс с контрастна материя, на 17.06.2010г. Онкологична комисия на Ответник: с решение № 1253 препоръчала консултация с лъчетерапевт, КАТ на корем и химиотерапевтична схема с цисплантин , винорелбин.

В този момент наследодателят на Ищец: са намирал в тежко здравословно състояние, не му били предписани и назначени животоспасяващи медикаменти, нито такива свързани с онкологичното му заболяване, д-р Г. отказала да проведе химиотеряпия, защото излизала в отпуск, не му била насрочена нито извършена препоръчаната консултация с лъчетерапевт, нито била насрочена дата за повторно явяване на онкологична комисия. Навели са твърдения, че поради отказ за лечине се обърнали към Онкологична болница в кв.Дървеница, където след консултация им било обяснено че са закъснели, отказали да го приемат в „Пирогов”, „Н. рилски”, „ВМА”, настанили го в „Медибулс Хоспис” ЕООД, където провеждали медикаментозно лечение и вливания до края на живота му.

Посочили са, че загубата на роднината им, бил тежка и непрежалима, той бил в зряла и работоспособна възраст , грижел се за семейството си, и до същото нямало да достигне, ако Ответник: своевременно беше извършил необходимото лечение.

Ответник: в предоставения му срок е оспорил исковете. Навел е твърдения, че действително на 08.06.2010г. наследодателят на Ищец: бил регистриран при него в състояние на метастазирал рак на белия дроб в ІV-ти стадий след извършена операция на белия дроб и на мозъка от метастази, смъртта била настъпила като резултат от естествения ход на заболяването. Посочил е че предприетите действия по повод на лечение на наследодател на Ищец: били съобразени със състоянието му и с принципите и правилата на медицината.

Още за 11.06.2010г. наследодателят на Ищец: бил насочен към преглед при кардиолог при Ответник:, но наследодателят на Ищец: не се явил на преглед, независимо от това на явилите се негови близки били дадени необходими направления за предхождащи терапевтични процес консултации и изследвания , на 14.06.2010г. същите били направени, на 17.06.2010г. Онкологичната комисия е разгледала случая, като наследодател на Ищец: е насочен към консултация с лъчетерапевт за преценка възможности за лъчелечение на мозъчната метастаза, освен това било взето решене да се проведе и химиотерапия, ако няма противопоказания, отделно му били предписани противотуморни медикаменти – цисплатин и винорелбин.

Посочил е, че на 22.06.2010г. бил насочен за консултация с доц. К. във връзка с вече направен скенер поради съмнения за рецидивирал тумор на мозъка, като доц.К. е преценила нужда от ядрено-магнитен резонанс, с апарат за същото Ответник: не разполагал, и в следствие на направен такъв били открити нови мозъчни метастази при наследодателя на Ищец:. Навел е твърдения, че освен на 14.06.2010г. наследодател на Ищец: не се бил явил при Ответник:, на 08.07.2010г. близките му се явили и посочили че състоянието на наследодателя им е тежко и не може да се яви на курса за лечение, след което нит едни от тях не се е явил при Ответник:. Посочил е че първата комисия от 17.06.2010г. е взела решение, като до втора такава комисия не се стигнало поради неизпълнение на вече взето решене за лечение на І-вата по реда си комисия. Нямало отказ за лечение. Претендирало е разноски.

Съдът, като обсъди доводите на Ищец: и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото са представени неоспорени от страните препис от акт за смърт № 489/28.10.2010г., удостоверение за наследници № 3610/11.11.2010г., издадени от СО, район И., съгласно които Т. Г. Т., ЕГН XXXX е починал на 27.10.2010г. с причина за смъртта „рак на белия дроб”, оставил е наследници по закон Л. Х. Т.-съпруга и С. Т. Т. – син.

Представени са неоспорени от страните епикирзи от 26.06.2008г., 18.04.2010г., 11.05.2010г., 26.05.2010г. изследвания, ЕР на ТЕЛСК № 1255/22.06.2010г., съгласно които на 10.06.2008г. на Т. Т. е поставена диагноза : ИБС, осми-долен и на ДК със СТ елевация, първична PCI + стент на тромботична оклузия на ДКА прокс.едноклонова болест; реперфузионно камерно мъждене, дефибрилации, дислипидемия, на 18.04.2010г. му е поставена диагноза „симптоматична епилепсия и епилиптичен синдром с комплексни порциални конвулсивни припадъци, прежимян миокарден инфар8кт, изразен перифокален едем. СА на блия дроб, на 11.05.2010г. след извършена на 30.04.2010г. операция –„невронавигирана краниотомия в ляво париетално , операция е извършена и на 19.05.2010г. с оперативна диагноза „карцином на белия дроб”, като е насочен към регистрация в МДЗ-гр.С. и химиотрепаия,на 13.06.2010г. е направено изследване във ВМА, на 22.06.2010г. ТЕЛК е признал 100% трайна нетрудоспособност.

Представена е лична амбулаторна карта на Т. Т., изследване от 14.06.2010г., , изследвания ,направления, съгласно които на 08.06.2010г. е съставена карта на Т. Т. от Ответник:, на 11.06.2010г. е насрочено с лично явяване преглед при д.р К. за консултация МИ-2008г., отделно и за ехограф на коремни органи и др., кръвни изследвания, както и за други иследвания – БХ и ПКК, на 14.06.2010г. е направено изследване на кръвта, направено е изследване на 14.06.2010г. –„ултрасонографско., в карта е записано че на 14.06.2010г. д-р К. е направил консултация, записано е на 08.07.2010г. е посочено, че от ЯМР е намерена още една мозъчна метастаза.

Представено е Решение № 1253/17.06.2010г. на Онкологична комисия на Ответник:, направление от 22.06.2010г., съгласно които случая на Т. Т. е докладван от д-р Г. на комисията на 17.06.2010г., , комисията е приела, че следва да се извърши консултация с лъчетерапевт с оглед преценка за възможности за лечение с лъчетерапия на ложето на мозъчната метастаза, отделно следва да се извърши КТ –корем и ХТ схема-цисплатин, винорелбин при липса на контраиндикации, на 22.06.2010г. е дадено направление за консултация при до.К. в болница Токуда.

Представено е изследване от 05.07.2010г. и МРТ на главен мозък на Т. Т., сочещо наличие на рецидивен интра- и субкортиален Ту в ляво париетално достигащ до 15мм. В диаметър и съпътстван от проминентен едем.

Представени са неоспорени от страните фишове за повиквания към център за спешна медицинска помощ, съгласно които такава е потърсена за Т. Т. на 13.07.2010г., на 12.08.2010г., , на 23.07.2010г., на 01.06.2010г., на 16.08.2010г., на 01.05.2010т., на 09.07.2010г., съгласно които на тези дати е констатирана анамнеза: гърч, потреперване на десни крайници, припадък, гърч, пареза в дясно, подути крака,.

Представена е епикриза от „Медибъл Хоспис”ЕООД от 06.09.2010г., съгласно която Т. Т. е приет на 22.08.2010г. с увредено общо състояние, неадекватен, през време на престоя е бил със спорадична гърчова симптоматика на дясна ръка, персистираща брадипсихичност. Посочено е че той подлежи на химиотерапия след консултация с химиотерапевт.

Представено е удостоверение от НЗОК съгласно което за периода от 08.06.2010г. до 27.10.2010г. Т. Т. не е бил хоспитализиран по клинични пътеки от Ответник: и за този период няма отчетени и заплатени направления за него от Ответник:.

Представено е Решение от 28.10.2011г. на СРС, по НАХД 3765/2011г., 7-ми състав, , без отбелязвания да е влязло в сила, с което е отменено НП 27-143/10.02.2011г. на ИА”Медицински одит”-МЗ, с което на Ответник: е наложена имуществена санкция от 1000лв. за това че оказаната помощ на Т. Т. не била осъществена при спазване на достъп до медицинска помощ в съответствие с принципите „своевременност, достатъчност и качество на медицинска помощ”, а именно не била насрочена и извършена консултация с лъчетерапевт, препоръчана с решението от 17.06.2010г., нито повторна дата за явяване на комисия.

Разпитана по делото св.Г. е заявила, че 20 години , считано назад от април 2011г. е работила при Ответник: като лекар-ординатор в отделение за химиотерапия, по 20-30 пациента на ден преминават през кабинета й, не помни Т. Г. Т. Работата и се състояла в следното: при новорегистриран пациенти той следва да се яви при нея и след запознаване с документи свидетелят преценявал необходимостта от насочване към изследвания и назначавал такива, след което представяла пациента на Комисия и в зависимост от решенето на комисията предприема последващи действия за лечението на пациента , с който следва да има повторна среща. При предявяване на амбулаторния картон на Т. Т. - лист 19-21 и л.23 от делото, е посочила че първата част от л.19 е попълнена от регистратура, а втората част на л.19 от делото е попълнен от свидетеля, изписано е че същият има миокарден инфаркт през 2008г. и исхемична болест на сърцето, свидетелят била изписала и такса на л.20 от делото е изписан от свидетеля на 11.06.2010г. и е алгоритъм на действия по лечението – първо лично явяване при свидетеля, което означавало че на тази дата пациента не есе е явил, след това консултация с кардиолог-д-р К., втората част от л.20 било искането до д-р К. за консултация, на лист 21 текста бил изписан от д-р К., а на гърба му е ЕКГ. Посочила е че текста на лист 23 е изписан от свидетеля на 08.07.2010г. и в него се сочи, че при ядрено-магнитния резонанс е намерена още една лезия-мозъчна метастаза, на тази дата пациента отново не се я явил, по данни на близки общото му състояние било увредено. Посочила е че за да се яви пациента на химиотерапия не е нужно направление за същото, достатъчно било да се представи медицинския картон. В случая, обаче, имало промяна в състояние на пациента и необходимост от установяване на нови метастази и след установяване на същите е следвало да има но Онкологична комисия. Направлението до доц К. била съставено от свидетеля и то било за консултация. При излизането й в отпуска, ако никой не се е явил, документите на пациента се оставяли на регистратура, за да може при идването на пациента той да ги получи и да ги предостави на лекаря, към който го насочат от регистратура.

С приетото по делото заключение по Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), Вещо лице е посочило, че Т. Т. е страдал от неизлечимо онкологично заболяване „аденокарцином на десния бял дроб, манифестирал се с мозъчна метастаза – ІV-ти стадий”. Посочило е че в този стадий се провежда само поддържащо лечение, вкл. и поддържаща химиотерапия с цел редуциране симптоми на болестта. Химиотерапията, обаче, има много странични ефекти и тя може да се повежда, само ако болният е в добро общо състояние и няма противопоказания на кръвни показатели и състояние на други органи. Вещо лице е посочило че в случая Т. Т. през 2008г. е бил претърпял инфарс8т, а през периода 30.04.2010г.-19.05.2010г. и две операции- мозъчна и белодробна, като химиотерапия е била възможно най-рано 30 дни след операциите. Посочила е назначените от д-р Г. през юни 2010г. изследвания са били абсолютно необходими защото нямало яснота за състояние на коремни органи и същото било нужно на Онкологичната комисия. Посочило е че в случая състоянието на пациента се е влошило – задълбочила се неврологичната симптоматика и това изисквало допълнително уточняване на състоянието и на централната нервна система и именно с оглед на това били назначени прегледи при доц.К., а извършения ядрено-магнитен резонанс било най-адекватния метод за изследване в случая.

Вещо лице е посочило, че при откритите метастази – рецидив на заболяването на мозъка, поставяло под съмнение провеждането на каквото и да е било лечение по-нататък. Стандартния подход при такава ситуация била повторна консултация с хирург с оглед повторна оперативна интервенция, а при неопрерабилност – консултация с лъчетерапевт и облъчване на мозъка. Вещо лице е посочило, обаче, че в случая е установено влошено състояние на пациента наложило намеси на Б. помощ, а именно епилептични припадъци, конвулсии, доказващи прогресия на заболяване в мозъка, сърдечна недостатъчност, а същото било абсолютно противопоказание за провеждане на каквото и да е било специфично противотуморно заболяване-химиотерапия или лъчетерапия. Продължаването на лечението в хоспис било единственото приемливо за случая. Посочено е че проведеното лечение в случая съответства на състоянието на пациента. Влошеното състояние било влошено още преди насрочената за 17.06.2010г. Онкологична комисия, прогресията и мозъчните метастази са вероятно още от преди това. Решение по същество на лечението не е взето, поради неуточнено състояние на мозъка към 17.06.2010г.

Разпитана по делото св.П. е заявила, че познава Т. от дете, били от едни квартал, познава и ищците от преди 10-тина години, Т. се разболял и свидетелят разбрала за това през пролетта на 2010г., казала й го ищцата Л., почти всеки ден се виждали с нея. Посочила е че Ищец: С. бил много привързан към баща си Т., цялото семейство били задружни, не знаела да има скандали. През октомври 2010г. свидетелят била в дома им, когато от болницата се обадили и казали на ищцата Л. че Т. е починал, ищцата изпаднала в депресия, не може да спи, приемала дори „диазепам” за да може да спи. С. бил опората на ищцата Л., не показвал какво чувства, но свидетелят усетила че той страда.

Разпитан по делото св. П. е заявила, че познава Ищец: и наследодателя им Т. – преди около 4 години имали бизнес на пазара на Лъвов мост в гр.С. на съседни маси, Т. починал около 6 месеца преди разпита на свидетеля, той бил много привързан към семейството си, особено към сина си. Ищец: плачела постоянно от както Т. се разболял през март 2010г., казвала че не иска да плаче пред сина си, притеснявала се как ще се оправят без Т., вкл. и за образованието на сина й, защото Т. много помагал. Двамата Ищец: още не били преодолели загубата на Т., Ищец: С. нерядко го споменавал докато играел с децата на свидетеля и казвал, че ако баща му бил жив сега щели заедно да играят футбол с него. Ищец: казала на свидетеля, че Ищец: С. Т. бил много привързан към баща си, тя страдала за съпруга си, плачела и се чудела как ще се оправят без него.

Разпитан по делото св.М. е заявил, че познава Ищец: и Т. Т. от преди около 5 години, станали си много добри приятели, през 2009-2010г. през ден –два се виждал с тях, но основно с Ищец: Л. Т. Те били сплотено семейство, разбирали се и се уважавали, били привързани един към друг и именно затова те допаднали на свидетеля. След смъртта на Т. Ищец: Л. Т. като ходела на гости на свидетеля винаги плачела , било й много тежко. Двамата Ищец: все още много скърбели за Т., разчитали на него да им помага вкл. и за образование на С., С. му бил казвал, че ако баща не бил починал, щял да следва, както и че му е мъчно за него.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предизвиканите искове са с правно основание чл.49 вр. с чл.45 вр. с 52 вр. с чл.51 и с чл.86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. от ЗЗД. При този иск в тежест на Ищец: е да установи отговорност на Ответник: спрямо Ищец: по смисъла на чл.49 и чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД, а именно противоправно поведение на трето лице, на което Ответник: е възложил работа, в следствие на което, са настъпили вреди за Ищец:, стойност на вреди, за които предпоставки Ищец: следва да проведе главно и пълно доказване. При хипотезата на чл.45 и чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД доказването на причинно-следствена връзка от дена страна и на противопрваното поведение от друга страна са в тежест на Ищец:, наред с необходимостта от доказване и на претърпени вреди. За да се установи причинно-следствена връзка по делото следва да се докаже че поведението на Ответник: е решаващо и вътрешно необходимо за настъпване на резултата. Вредата следва да е закономерен, а не случаен негов резултат.

Отговорността по чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД е безвиновна отговорност. Това е специално уредена от законодателя гаранционно-обезпечителна отговорност за чужди действия, която се носи от възложителя на работата за вреди, настъпили при или по повод на извършване на определена възложена работа. Отговорност за вреди от поведение на лекари по повод на лечение, е основание за ангажиране отговорността на болницата по реда на чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД. Отговорността се носи от болницата независимо от това дали е известен конкретния лекар провел съответното поведение, от което се претендират вредите. Достатъчно е да се установи че вредите са в следствие на лечение, проведено в лечебното заведение, посочено като Ответник: по делото.

Доколкото по делото се установи, че Ищец: са съпруга и син на Т. то съдът приема, че те са от кръга лица, които имат право на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от загубата на близък (В този смисъл Постановление №2/30.11.1984г. по гр.д.№2/1984г. на Пленума на ВКС).

В конкретния случай съдът приема, че от събраните по делото и неоспорени страните доказателства, по делото е установено, че наследодателят на Ищец: е починал от рак на белия дроб, като през 2008г. е претърпял инфаркт, а на 30.04.2010г. и на 19.05.2010г. е бил опериран - мозъчна и белодробна операция, втората карцином на белия дроб, на 08.06.2010г. по предписание, е регистриран при Ответник:, с документи се е започнала д-р Г., която е насрочила пациента да се яви на личен преглед на 11.06.2010г. при нея, както и при кардиолог, назначила е и изследвания на органи на коремна кухина, на 14.06.2010г. Т. се е явил при кардиолог, направил е изследвания на кръвта, като на 17.06.2010г. Онкологична комисия го е насочила към нови изследвания, на 22.06.2010г. е дадено направление от д-р Г. за доц. К., последната е назначила ядрено-магнитен резонанс, показал рецидив на заболяването – нови метастази. Установява се, че още 01.06.2010г., а и в последствие – на 09.07.2010г., 13.07.2010г., 23.07.2010г., , 16.08.2010г. при Ищец: състояние се е влошило, като е имал гърчове, конвулсии и припадъци, я резонанса от 05.07.2010г. е показал рецидив и метастази в мозъка.

Съдът приема, че от приетото по делото неоспорено от страните заключение по Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), което съдът кредитира изцяло като вярно, задълбочено и неопровергано от другите доказателства по делото, е установено че назначените от д-р Г. на 11.06.2010г., на 14.06.2010г., а и посочените от комисията на 17.06.2010г. необходимост от допълнителни изследвания и консултации, са били необходими с оглед правилно решение за провеждане на адекватно лечение. Вещо лице е било категорично в извода си, че в случая е имало съмнение за рецидив на заболяването, което е налага допълнителна консултация, отделно е било необходимо да се изследват коремни органи, както и неврологичното състояние на пациента, за което вече е имало данни, че е влошено с оглед на фишовете от спешна медицинска помощ а и заявено от близки на пациента влошено общо състояние на пациента. Неоснователни са доводите на Ищец:, че в случая предприети действия са били несвоевременни и неадекватни. По делото е установено, че назначени изследвания са за близка до регистрацията на пациента дата – само на третия ден след регистрация на пациента, а Онкологична комисия е разгледала случая на 9-тия ден след регистрацията, като предприети действия от служители на Ответник: са били адекватни и оправдани с оглед на състоянието на пациента.

Съдът приема за установено, че в случая общото състояние на пациента не е позволявало нито химиотерапия, нито лъчетерапия. Вещо лице е било категорично в извода си, че в случая сърдечната недостатъчност на пациента не е позволявала каквото и да е било противотуморно лечение, като единствената алтернатива за лечение е била настаняване в хоспис. Неоснователни са доводите на Ищец:, че невъзможността за провеждане на противотуморно заболяване на пациента се дължало на забава и неадекватност на действия, проведено от Ответник:. Сърдечната недостатъчност, посочена от Вещо лице като абсолютна пречка за лъчетерапия и химиотерапия е била проявена при наследодателя на Ищец: още преди той да бъде регистриран при Ответник:. Състоянието му е било влошено също преди тази дата. Този извод на Вещо лице съдът изцяло кредитира, като подкрепен от представените по делото епикризи сочещи сърдечната недостатъчност още преди април 2010г., както и фишовете от Спешна помощ, установяващи припадъци и конвулсии, което е признак за наличие на прогресия на заболяването в мозъка, установено по категоричен начин в последствие и от изследването с ядрено-магнитен резонанс.

При така установеното по делото съдът приема, че по делото не са доказани противоправни действия на служители на Ответник:, а отделно не е установено и че действията им са били закономерната причина за настъпване на смъртта на наследодателя на Ищец:. Вещо лице е било категорично в извода си, че в случая заболяването е било нелечимо, като единствено поддържащо лечение е било възможно, но в случая състоянието на пациента не е позволявало нито лъчетерапия нито химиотерапия. Доколкото по делото се установи, че Ответник: до 10 дни от регистрация на пациента е насрочил изследвания с оглед установяване на състояние на пациента, вкл. и е разгледал случая на Онкологична комисия, извършил е необходими изследвания, а и е дал направление за консултация с външен специалист, самото състояние е установено за по-малко от месец след регистрация на пациента при Ответник: и същото не е позволявало химиотерапия или лъчелечение, то съдът приема, че отговорността на Ответник: не следва да бъде ангажирана за обезщетението на вредите, за които са предявени претенции.

По отговорността за разноски: С оглед изхода на делото съдът приема, че следва да постави в тежест на Ищец: отговорността за разноски при съобразяване на обстоятелството, че същите са освободени от такси по реда на чл.83, ал.2Чл. 83. ⚖️ Практика (11) Част втора. ОБЩ ИСКОВ ПРОЦЕС Дял първи. ПРОИЗВОДСТВО ПРЕД ПЪРВАТА ИНСТАНЦИЯ Глава дванадесета. ПОДСЪДНОСТ Раздел I. Родова подсъдност Основна подсъдност от ГПК , поради което и съдът приема, че всеки Ищец: следва да заплати само половината от направените от Ответник: разноски а именно сумата от по 100лв. разноски за Вещо лице и от по 500лв. разноски за адвокат.

Мотивиран от гореизложеното, съдът Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете предявени с искова молба вх.№ 433/07.01.2011г. на Л. Х. Т., ЕГН XXXX и С. Т. Т., ЕГН XXXX, двамата с адрес: гр.С., кв.”Гевгелийски” бл.22, вх.1, ет.1, ап.4 срещу „Специализирана болница за активно лечение на онкологични заболявания”ЕООД, ЕИК 000693654, с адрес: гр.С., ж.к.”М. 1”, бул.”А. С.” № 1 , с която са поискали от съда на основание на чл.49 вр. с чл.45, чл.51 и чл.52 и чл.86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. от ЗЗД да осъди Ответник: да им сумата от по 12 450лв. за всеки ищеца, ведно със законната лихва от 08.06.2010г., до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на наследодателя им Т. Г. Т., починал поради отказ за адекватно лечение от Ответник:.

ОСЪЖДА Л. Х. Т., ЕГН XXXX с адрес: гр.С., кв.”Гевгелийски” бл.22, вх.1, ет.1, ап.4 да заплати на „Специализирана болница за активно лечение на онкологични заболявания”ЕООД, ЕИК 000693654, с адрес: гр.С., ж.к.”М. 1”, бул.”А. С.” № 1 на основание на чл.78, ал.3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК сумата от 600лв. (шестстотин и петдесет лева) разноски по делото.

ОСЪЖДА С. Т. Т., ЕГН XXXX, с адрес: гр.С., кв.”Гевгелийски” бл.22, вх.1, ет.1, ап.4 да заплати на „Специализирана болница за активно лечение на онкологични заболявания”ЕООД, ЕИК 000693654, с адрес: гр.С., ж.к.”М. 1”, бул.”А. С.” № 1 на основание на чл.78, ал.3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК сумата от 600лв. (шестстотин и петдесет лева) разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред С. градски съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. РАЙОНЕН СЪД, І-во Г.О., 48-ми състав, в открито заседание на тридесет и първи май, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА, при участието на секретар П.Г., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 527/2011г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.124Чл. 124. ⚖️ Практика (1482) (1) Всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. (2) Може да се предяви иск за осъждане на ответника да изпълни повтарящи се задължения, дори тяхната изискуемост да настъпва след постановяване на решението. (3) Иск за пораждане, изменение или прекратяване на граждански правоотношения може да се предяви само в предвидените в закон случаи. (4) Може да се предяви иск за установяване истинността или неистинността на един документ. Иск за установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно значение се допуска само в случаите, предвидени в закон. (5) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Иск за установяване на престъпно обстоятелство от значение за едно гражданско правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение се допуска в случаите, когато наказателно преследване не може да бъде възбудено или е прекратено на някое от основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2 - 5 или е спряно на някое от основанията по чл. 25, ал. 1, т. 2 или чл. 26 от Наказателно-процесуалния кодекс, и в случаите, когато извършителят на деянието е останал неоткрит. Предявяване на иска и сл. от ГПК (в сила от 01.03.2008г.)