Решение № 574 по гр. д. № 49/2025 г. на ВКС

Решение № 574 по гр. д. № 49/2025 г. на ВКС Върховен касационен съд НАЧАЛО СПРАВКИ ЗА ДЕЛА ПРЕСОФИС БЮЛЕТИН КОНТАКТИ Съдебен акт Р Е Ш Е Н И Е № 574 гр.София,13.10.2025г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди двадесет и пета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА при участието на секретаря Кристина Григорова, като разгледа докладваното от съдия Петкова гр. дело № 49 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290Чл. 290. ⚖️ Практика (19) (1) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния касационен съд в открито заседание. (2) Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. (3) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Решението по ал. 2 не представлява задължителна съдебна практика. Уеднаквяване на практиката от ГПК. С определение № 2180/30.04.2025г. е допуснато касационно обжалване на решение № 551/25.10.2024г. по в.гр.д. № 777/2024г. по описа на Окръжен съд Велико Търново, с което, след частична отмяна и частично потвърждаване на първоинстанционното решение, са уважени изцяло предявените от А. Т. П. срещу ДОМ ЗА ПЪЛНОЛЕТНИ ЛИЦА С УМСТВЕНА ИЗОСТАНАЛОСТ – [населено място], [ЕИК], искове по чл. 344, т.1, т.2 и т.3 вр. с чл. 225, ал.1 КТ, по въпросите за допустимите доказателствени средства за установяване оценяването на участващите в подбора по чл. 329 КТ лица и кои са плащанията, които се включват при определяне размера на обезщетението по чл. 225, ал.1 КТ. Касаторът ДОМ ЗА ПЪЛНОЛЕТНИ ЛИЦА С УМСТВЕНА ИЗОСТАНАЛОСТ – [населено място] /ДПЛУИ/ иска отмяна на въззивното решение, като изтъква оплаквания за неговата неправилност и необоснованост. Твърди да не са обсъдени конкретни оплаквания по въззивната му жалба, което представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Като такова определя и вменяването му в доказателствена тежест на законосъобразното извършване на подбора по чл. 329 КТ, въпреки че единственото заявено оплакване с исковата молба било, че такъв не е извършван, както и приетата необходимост от изслушване на свидетелски показания /каквито не били ангажирани/ за доказване обективността на оценките на сравняваните служители по критерия „ниво на изпълнение на работата“. Заявява, че с атакуваното решение размерът на следващото се обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ е определен при отчитане на плащания извън базата по чл. 228, ал.1 КТ. За необосновано се определя приетото от въззивния съд, че времевото ограничаване на преценката по критерия „ниво на справяне с работата“ до една година преди извършване на подбора влече незаконосъобразност на последния, както и отдаденото значение за този критерии на наложено дисциплинарно наказание на другия участник в подбора, доколкото за първото не било съобразено, че ищцата заема след придобита квалификация длъжността „социален работник“ имено от една година преди подбора, а за второто – че наложеното наказание не е във връзка с изпълняваната длъжност „социален работник“. Насрещната страна по жалбата – ищцата А. Т. П., чрез адв. С. М., оспорва касационните оплаквания и възразява срещу наличието на основания за допускане на касационно обжалване. В отговор на първия въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, е налице многобройна и трайно установена съдебна практика на ВКС, включително и задължителна такава - ТР № 3/2011 от 16.01.2012 г. по т.д.№ 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, според която преценката на работодателя по чл.329, ал.1 КТ – кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре, подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл.344, т.1 КТ, при упражняването на който съдът следва да провери включени ли са в подбора всички необходими участници, приложени ли са законовите критерии и основават ли се приетите оценки по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и подготовка на работника за възложената му работа. Документирането на подбора не е задължително, но работодателят може да назначи комисия за извършването му и да ползва съставения от нея протокол за оценяване на съпоставените работници. Протоколът е частен писмен документ, който сам по себе си не доказва законността на подбора и няма обвързваща съда материална доказателствена сила. Достоверността му се преценява във всеки конкретен случай, предвид конкретните възражения на ищеца, при съвкупна оценка на доказателствата по делото, в т.ч. и при съобразяване дали информацията в него е заимствана от други обективни източници – годишни атестации на работника, данни от личното му трудово досие и др. За установяване съответствието на оценката по приетите от работодателя показатели с действителните качества на работника са допустими всички доказателствени средства, а когато истинността на отразените в протокола обстоятелства се оспорват от уволнения работник, работодателят следва да проведе пълно доказване законността на проведения подбор, включително чрез разпит на свидетели, имащи непосредствени впечатления от нивото на справяне с работата на участвалите в подбора. По втория обусловил допускане на касационното обжалване въпрос – кои плащания се включват в трудовото възнаграждение, когато то е база за изчисляване на обезщетението по чл. 225, ал.1 КТ, съществува константна съдебна практика, намерила израз в решение № 847/14.01.2011 г. по гр. д. № 1558/2009 г. на IV г. о. ВКС , решение № 257/20.10.2014г. по гр. д. № 7716/2013г. на IV г. о. ВКС, решение № 727/06.12.2010 г. по гр. д. № 432/2010 г. на III г. о. ВКС , решение № 55/12.03.2014 г. по гр. д. № 4256/2013 г. на IV г. о. ВКС , решение № 181/22.07.2015 г. по гр. дело № 4554/2014 г. на IV г. о. на ВКС , решение № 159 от 13.08.2018г. по гр. д. № 3836/2017 г., IV г. о. ВКС и др. Според разрешенията й, които се споделят изцяло от настоящия състав, обезщетението се определя въз основа на брутното трудово възнаграждение по чл. 228, ал.1 КТ, в което не се включват всички допълнителни плащания и в частност тези, които нямат постоянен характер или не могат да се определят като възнаграждения над основната заплата, дължими според прилаганата от работодателя система за заплащане на труда - според времетраенето, според изработеното или смесена система. Допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер са тези по чл.11 НСОРЗ - за по-висока професионална квалификация (работник или служител, притежаващ образователна и научна степен "доктор" или научна степен "доктор на науките") и по чл. 12 НСОРЗ - за придобит трудов стаж и професионален опит. Те са задължителни за изплащане (вж. 6, ал. 1, т. 1 НСОРЗ ) , когато са налице предпоставките за придобиване на правото да се получават от конкретния работник или служител. Тях има предвид чл. 17, ал. 1, т. 3 НСОРЗ . Обжалваното решение не е съобразено с цитираните разрешения по двата въпроса и следва да бъде касирано, доколкото въззивният съд в нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано е приел, че макар останалата на работа служителка да има по – висока квалификация, останало недоказано от работодателя, че тя работи еднакво или по – добре от ищцата, а от друга - е определил размера на обезщетението по чл. 225, ал.1 КТ въз основа на всички начисления по фиша за заплата за м. септември 2023г., вкл. такива извън основната работна заплата и допълнителното трудово възнаграждение по чл. 12 НСОРЗ. По касационните оплаквания : Считано от 01.01.2024г. реално е съкратена една бройка от общо двете за длъжността “социален работник” в Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост, [населено място]. На 26.01.2024г. назначената от работодателя комисия за извършване на подбора е оценила заемащите длъжността служители – ищцата и Л. В., по определените от работодателя със заповед № 16/12.01.2024г. показатели, от които „образование“, „професионален опит“, „работа с лица с умствена изостаналост“ и „придобити знания“ са относими към критерия „по – висока квалификация“ по чл.329, ал.1 КТ, а „ниво на изпълнение на трудовите задължения“ съответства на другия критерий по чл. 329, ал.1 КТ –„ работят по-добре“. Оценките са отразени в табличен вид и са съобразени с указанията на работодателя по заповед № 16/24г. за начина на оценяване - въз основа на документи и информация, които се намират в трудовите досиета, като преценката относно нивото на изпълнение на трудовите задължения и за придобитите знания е времево ограничена до последната календарна година преди подбора. Общият брой точки, получени от ищцата са 8 от максимални 15, а от Л. В. – 12 от максимални 15. Обосноваността на оценките по чл. 329, ал.1 КТ се преценява от съда само ако е била оспорена. Ищцата не е възразила срещу обективното съответствие на конкретно поставените оценки с проверените от комисията документи и информация, намиращи се в трудовите досиета на двете служителки, участващи в подбора, нито достоверността на тази информация, а единствено е поддържала, че по показателя „начин на справяне с работата“ е следвало да се отчете наложеното на служителката Л. В. със заповед № 263/13.06.2022г. дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. Ето защо, въззивният съд служебно и затова недопустимо е преценявал дали проверените от комисията документи за показател „ниво на справяне с работата“ - отчети за дейности, намиращи се в трудовите досиета на служителките, са достатъчен източник на информация за поставените по този показател оценки. Отделно, въз основа на отчетите комисията е оценила и двете служителки еднакво (2 от максимални 3 точки). Възражението на ищцата, че при оценяване начина на справяне с работата от служителката В. е следвало да се зачете наложеното й дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ е неоснователно, защото наказанието е за период извън този, за който е следвало да бъде оценявано нивото на справяне с работата от двете служителки /последната календарна година преди подбора т.е. 2023г./. Наложеният от работодателя времеви предел за оценяване по показатели „придобити знания“ и „ниво на изпълнение на работата“ е продиктуван от обстоятелството, че ищцата е заела длъжността „социален работник“ при ответника от 19.09.2022г. т.е. възможно е било сравнението й с другата служителка на същата длъжност едва след тази дата. С времевото ограничение в случая работодателят е гарантирал относимото към законността на подбора изискване за еднаквост на критериите при осъществяването му. Предвид гореизложеното, касационната инстанция приема, че дадените оценки за това кой работи по – добре са информирани, в резултат на което и обосновано обективни - резултат от прилагането на еднакви спрямо всички оценявани служители критерии, съответни на съдържанието на закона. Дадената от работодателя оценка следва да бъде зачетена и като обективно доказана при така ангажираните по делото доказателства - документите от личните досиета на служителките. Или оплакванията на касатора за неправилност на решаващия извод на въззивната инстанция, че подборът е извършен в нарушение на законовите изисквания на чл. 329, ал.1 КТ, са основателни. Основателно е и оплакването за нарушение на материалния закон при определяне размера на обезщетението по чл. 225, ал.1 КТ – от начисленията по фиша за работната заплата за м. септември 2023г. в базата по чл. 228, ал.1 КТ се включват единствено тези за основната заплата и „процент професионален опит“ за м. септември, чиито общ размер ( в случай че е безспорно, че именно този месец е пълния отработен месец преди уволнението), възлиза на 1749 лева. В обобщение, уволнението на ищцата е законно и искът й по чл. 344, ал.1, т.1 КТ следва да се отхвърли, което влече неоснователност и на другите два иска – по чл. 344, т.2 и т.3 КТ. При този изход на спора на ответника се следват разноските за трите инстанции, които са за държавни такси –612, 29 лева ( заплатени държавни такси за въззивно и касационно обжалване) и 5700 лева – адвокатско възнаграждение за представителство на ответника пред всяка от трите инстанции от адв. Н. Б.. Адвокатските хонорари на последния са оспорени от ищцата като прекомерни пред всяка от трите инстанции. Възраженията за прекомерност са основателни при съобразяване вида на спора – трудов; фактическата и правна му сложност – не висока; обема на защитата – пълноценен. Използвайки посочените в НМРАВ минимални възнаграждения единствено за ориентир, настоящият състав следва да редуцира дължимите от ищцата разноски за адвокатското възнаграждение, платено от ответника, на общо 4000 лева за всички инстанции. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 293, ал.2Чл. 293. ⚖️ Практика (17) (1) Върховният касационен съд оставя в сила или отменя частично или изцяло обжалваното решение. (2) Решението се отменя като неправилно, когато е нарушен материалният закон или са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила или решението е необосновано. (3) Съдът връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд само ако се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия. (4) Когато обжалваното решение е нищожно или недопустимо, прилагат се правилата на ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 551/25.10.2024г. по в.гр.д. № 777/2024г. по описа на Окръжен съд Велико Търново И ПОСТАНОВЯВА : ОТХВЪРЛЯ предявените от А. Т. П., Е. [ЕГН], срещу Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост – [населено място], [ЕИК], искове по чл. 344, т.1 КТ - за отмяна на извършеното със заповед № 66/19.02.2024 г. на директора на дома уволнение; по чл. 344, т.2 КТ - за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „социален работник“ и по чл. 344, т.3 вр. с чл. 225, ал.1 КТ – за присъждане на сумата 11 400 лева като обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение в периода 19.02.2024г.- 19.08.2024г. ОСЪЖДА А. Т. П., Е. [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [община], [улица] да плати на Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост – [населено място], [ЕИК], с адрес: [населено място], [община], [улица], на основание чл. 78, ал.3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК, сумата 4612, 29 лева – разноски по делото за трите инстанции. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: © 2019 Върховен касационен съд на Република България Стари търсачки: дела , деловодни данни , азбучник , ключови фрази При проблеми с новите търсачки - моля уведомете ни на Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. Източник: ВКС (202X)