Присъда № 114/06.11.2013 НОХД № 1445/2011 ОС Пловдив

  Присъда № 114/06.11.2013 НОХД № 1445/2011 ОС Пловдив Присъда № 114/06.11.2013 НОХД № 1445/2011 ОС Пловдив Наказателно дело от общ характер № 114/2011 г. пред Окръжен съд. Подсъдимият (лекар) е обвинен за причиняване на смърт по непредпазливост (чл. 123Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. НК) . Съдът признава подсъдимия за виновен и НАЛАГА условна присъда (отложено изпълнение) .

ПРИЗНАВА подсъдимия Б.Г.К. - роден на ***г. в гр. ***, жител ***, българин, български гражданин, неженен, с висше образование, лекар - акушер-гинеколог, неосъждан, с ЕГН **********, за ВИНОВЕН, в това, че през времето от 18.09.2009г. до 19.09.2009г. включително, в гр. Пловдив, в качеството си на лекуващ лекар акушер-гинеколог, при независимо извършителство с Х.Р.К., е причинил смъртта на Е.М.В. ЕГН **********, настъпила на 26.09.2009г., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - лекарска професия, като е нарушил: Наредба № 25 от 04.11.1999г. за оказване на спешна медицинска помощ (обн. ДВ бр. 98 от 12.11.1999г., изм. ДВ бр. 69 от 07.08.2001г.) на Министъра на здравеопазването, както следва: чл. 4: „Обект на спешна медицинска помощ са: т. 1 „всички болни и пострадали, намиращи се в състояние, пряко застрашаващо живота им", чл.5: „Качеството на оказаната в лечебните заведения спешна медицинска помощ отговаря на правилата за добра медицинска практика" - след като е взел за биопсично изследване педикулиран възел и така е причинил пробив на маточната стена и разкъсване на тънкото черво, не е провел активно и непрекъснато наблюдение на болната, която е следвало да бъде преведена в отделение за интензивно наблюдение; не е преценил спешността на случая; след като е установил ехографски течност в коремната кухина след фиброхистероскопията не е разширил изследванията - не е назначил лабораторни изследвания на кръвта, не е извършил рентгеново изследване на корема и диагностична и лечебна оперативна интервенция, което е довело до забавянето на спешната диагностична и лечебна коремна операция (лапаратомия) и на единствено правилното лечение - коремната оперативна намеса за възстановяване целостта на матката и тънкото черво, поради което и на основание чл. 123 ал. 1 предл. 2-ро вр. с чл.2 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.54Чл. 54. ⚖️ Практика (34) (1) Съдът определя наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс и като взема предвид: степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. (2) Смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание. от НК го ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, като на основание чл.304Чл. 304. ⚖️ Практика (55) Съдът признава подсъдимия за невинен, когато не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление. Съдържание на присъдата от НПК го ОПРАВДАВА по първоначално повдигнатото му обвинение за това да извършил престъплението по чл.123 ал.1 предл. 2-ро вр. с чл.2 ал.2Чл. 2. ⚖️ Практика (12) (1) За всяко престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му. (2) Ако до влизане на присъдата в сила последват различни закони, прилага се законът, който е най-благоприятен за дееца. от НК като е нарушил чл. 27 ал. 1Чл. 27. ⚖️ Практика (4) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Когато едно лице извърши престъпление, след като е осъдено с влязла в сила присъда на лишаване от свобода, но преди да е изтърпяло това наказание, съдът присъединява към неизтърпяната част изцяло или отчасти наказанието по втората присъда, ако то е лишаване от свобода. Определеното общо наказание не може да бъде по-малко от наказанието по втората присъда. (2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Наказанието по втората присъда се присъединява изцяло, ако е лишаване от свобода повече от пет години или ако е наложено за престъпление, извършено повторно или представляващо опасен рецидив. (3) Когато лицето е извършило престъпление след изтърпяване наказанието по предишната присъда, наложеното наказание за това престъпление се изтърпява изцяло. от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на МБАЛ „*****" ЕООД П.: „непрекъсваемостта на лечебната дейност се осъществява с дежурство от екип по утвърден месечен график за дежурни по смени", и за това да извършил престъплението по чл.123 ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. предл. 2-ро ал.2 от НК като е взел за биопсично изследване педикулиран възел неправилно.

ПРИЗНАВА подсъдимия Х.Р.К. - роден на ***г***, жител ***, българин, български гражданин, женен, с висше образование, лекар - акушер-гинеколог, неосъждан, с ЕГН **********, за ВИНОВЕН, в това, че през времето от 18.09.2009г. до 19.09.2009г., включително, в гр. Пловдив, в качеството си на дежурен лекар - акушер-гинеколог, при независимо извършителство с Б.Г.К., е причинил смъртта на Е.М.В. ЕГН **********, настъпила на 26.09.2009г., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - лекарска професия, като е нарушил: Наредба № 25 от 04.11.1999г. за оказване на спешна медицинска помощ (обн. ДВ бр. 98 от 12.11.1999г., изм. ДВ бр. 69 от 07.08.2001г.) на Министъра на здравеопазването, както следва: чл. 4: „Обект на спешна медицинска помощ са: т. 1 „всички болни и пострадали, намиращи се в състояние, пряко застрашаващо живота им", чл.5: „Качеството на оказаната в лечебните заведения спешна медицинска помощ отговаря на правилата за добра медицинска практика" - като не е провел активно и непрекъснато наблюдение на болната, която е следвало да бъде приведена в отделение за интензивно наблюдение; не е преценил спешността на случая; не е изискал за изясняване на коремната драма образни изследвания; не е извикал своевременно консултанти при регистрираното от него състояние на корема, което е довело до забавянето на спешната диагностична и лечебна коремна операция (лапаратомия) и на единствено правилното лечение - коремната оперативна намеса за възстановяване целостта на матката и тънкото черво, поради което и на основание чл. 123 ал. 1 предл. 2-ро вр. с чл.2 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.54Чл. 54. ⚖️ Практика (34) (1) Съдът определя наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс и като взема предвид: степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. (2) Смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание. от НК го ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, като на основание чл.304Чл. 304. ⚖️ Практика (55) Съдът признава подсъдимия за невинен, когато не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление. Съдържание на присъдата от НПК го ОПРАВДАВА по първоначално повдигнатото му обвинение за това да извършил престъплението по чл.123 ал.1 предл. 2-ро вр. с чл.2 ал.2Чл. 2. ⚖️ Практика (12) (1) За всяко престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му. (2) Ако до влизане на присъдата в сила последват различни закони, прилага се законът, който е най-благоприятен за дееца. от НК като е нарушил чл. 27 ал. 1Чл. 27. ⚖️ Практика (4) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Когато едно лице извърши престъпление, след като е осъдено с влязла в сила присъда на лишаване от свобода, но преди да е изтърпяло това наказание, съдът присъединява към неизтърпяната част изцяло или отчасти наказанието по втората присъда, ако то е лишаване от свобода. Определеното общо наказание не може да бъде по-малко от наказанието по втората присъда. (2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Наказанието по втората присъда се присъединява изцяло, ако е лишаване от свобода повече от пет години или ако е наложено за престъпление, извършено повторно или представляващо опасен рецидив. (3) Когато лицето е извършило престъпление след изтърпяване наказанието по предишната присъда, наложеното наказание за това престъпление се изтърпява изцяло. от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на МБАЛ „****" ЕООД П.: „непрекъсваемостта на лечебната дейност се осъществява с дежурство от екип по утвърден месечен график за дежурни по смени.

ОТЛАГА на основание чл.66 ал.1Чл. 66. ⚖️ Практика (118) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години. (3) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи, освен ако е задължен да се лекува. от НК изпълнението на наложеното на подсъдимия Б.Г.К. (със снета самоличност) наказание ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

ОТЛАГА на основание чл.66 ал.1Чл. 66. ⚖️ Практика (118) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години. (3) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи, освен ако е задължен да се лекува. от НК изпълнението на наложеното на подсъдимия Х.Р.К. (със снета самоличност) наказание ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

ОСЪЖДА подсъдимия Б.Г.К. (с посочена самоличност), подсъдимия Х.Р.К. (с посочена самоличност) на основание чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД и „***" ЕООД Пловдив на основание чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД да заплатят солидарно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението по чл. 123 ал. 1Чл. 123. ⚖️ Практика (2) Изпълнението от страна на един солидарен длъжник освобождава всички съдлъжници. Получаването на нещо вместо изпълнение от страна на един солидарен длъжник, прихващането с един солидарен длъжник, както и изпадането на кредитора в забава по отношение на един солидарен длъжник също имат действие срещу всички солидарни длъжници. Солидарният длъжник не може да прихваща задължението си с вземания на своите съдлъжници към кредитора. предл. 2-ро вр. чл.2 ал.2Чл. 2. ⚖️ Практика (12) (1) За всяко престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му. (2) Ако до влизане на присъдата в сила последват различни закони, прилага се законът, който е най-благоприятен за дееца. от НК, на наследниците на Е.М.В. ЕГН ********** - А.Д.В. в размер на 20000лв., а на Н.А.В. и П.А.В. по 10000лв. на всеки от двамата, или общо 40000(четиридесет хиляди)лв., ведно със законните лихви, считано от 26.09.2009г. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният от наследниците на Е.М.В. ЕГН ********** - А.Д.В., Н.А.В. и П.А.В. граждански иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението по чл. 123 ал. 1 предл. 2-ро вр. с чл.2 ал.2Чл. 2. ⚖️ Практика (12) (1) За всяко престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му. (2) Ако до влизане на присъдата в сила последват различни закони, прилага се законът, който е най-благоприятен за дееца. от НК за разликата до пълния предявен от тях размер от по 150000лв. за всеки от наследниците или до общо предявения размер от 450000лв.

ОСЪЖДА подсъдимите Б.Г.К. (с посочена по-горе самоличност) и Х.Р.К. (с посочена по-горе самоличност) да заплатят по сметка на ВСС разноските по делото в размер на 6605лв. или по 3302.50лв. всеки от тях.

ОСЪЖДА подсъдимия Б.Г.К. (с посочена по-горе самоличност), подсъдимия Х.Р.К. (с посочена по-горе самоличност) и „***" ЕООД Пловдив да заплатят солидарно по сметка на ВСС държавна такса върху уважената част на гражданските искове в размер на 1600лв.

ОСЪЖДА подсъдимия Б.Г.К. (с посочена по-горе самоличност), подсъдимия Х.Р.К. (с посочена по-горе самоличност) и „***" ЕООД Пловдив да заплатят на наследниците на Е.М.В. ЕГН ********** А.Д.В., Н.А.В. и П.А.В.: разноските по делото за адвокатска защита в размер на 3000лв.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД

М О Т И В И НОХД № 1445/ . по описа на Пловдивски Окръжен съд

Пловдивската окръжна прокуратура е повдигнала обвинения спрямо подсъдимите Б.Г.К. и Х.Р.К., за престъпление по чл. 123 ал. 1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. предл. 2-ро ал.2 от НК, както следва: - спрямо подсъдимия Б.Г.К. за това, че през времето от 18.09.2009г. до 19.09.2009г. включително, в гр. Пловдив, в качеството си на лекуващ лекар акушер-гинеколог, при независимо извършителство с Х.Р.К., е причинил смъртта на Е.М.В. ЕГН **********, настъпила на ****г., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - лекарска професия, като е нарушил: чл. 27 ал. 1 от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на МБАЛ **** Пловдив: „непрекъсваемостта на лечебната дейност се осъществява с дежурство от екип по утвърден месечен график за дежурни по смени"; Наредба № 25 от 04.11.1999г. за оказване на спешна медицинска помощ (обн. ДВ бр. 98 от 12.11.1999г., изм. ДВ бр. 69 от 07.08.2001г.) на Министърана здравеопазването, както следва: чл. 4: „Обект на спешна медицинска помощ са: т. 1 „всички болни и пострадали, намиращи се в състояние, пряко застрашаващо живота им", чл.5: „Качеството на оказаната в лечебните заведения спешна медицинска помощ отговаря на правилата за добра медицинска практика" - след като е взел за биопсично изследване педикулиран възел неправилно и така е причинил пробив на маточната стена и разкъсване на тънкото черво, не е провел и непрекъснато наблюдение на болната, която е следвало да бъде да преведена в отделение за интензивно наблюдение; не е преценил спешността на случая; след като е установил ехографски течност в коремната кухина след фиброхистероскопията не е разширил изследванията - не е назначил лабораторни изследвания на кръвта, не е извършил рентгеново изследване на корема и диагностична и лечебна оперативна интервенция, което е довело до забавянето на спешната диагностична и лечебна коремна операция (лапаратомия) и на единствено правилното лечение - коремната оперативна намеса за възстановяване целостта на матката и тънкото черво, - и спрямо подсъдимия Х.Р.К. за това, че през времето от 18.09.2009г. до 19.09.2009г., включително, в гр. Пловдив, в качеството си на дежурен лекар - акушер-гинеколог, при независимоизвършителство с Б.Г.К., е причинил смъртта на Е.М.В. ЕГН ********** - настъпила на ****г., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - лекарска професия, като е нарушил: чл. 27 ал. 1 от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на МБАЛ **** Пловдив - „непрекъсваемостта на лечебната дейност се осъществява с дежурство от екип по утвърден месечен график за дежурни по смени"; Наредба № 25 от 04.11.1999г. за оказване на спешна медицинска помощ (обн. ДВ бр. 98 от 12.11.1999г., изм. ДВ бр. 69 от 07.08.2001г.)на Министъра на здравеопазването, както следва: чл. 4: „Обект на спешна медицинска помощ са: т. 1 „всички болни и пострадали, намиращи се в състояние, пряко застрашаващо живота им", чл.5:„Качеството на оказаната в лечебните заведения спешна медицинска помощ отговаря на правилата за добра медицинска практика" - като не е провел активно и непрекъснато наблюдение на болната, която е следвало да бъде приведена в отделение за интензивно наблюдение; не е преценил спешността на случая; не е изискал за изясняване на коремната драма образни изследвания; не е извикал своевременно консултанти при регистрираното от него състояние на корема, което е довело до забавянето на спешната диагностична и лечебна коремна операция (лапаратомия) и на единствено правилното лечение - коремната оперативна намеса за възстановяване целостта на матката и тънкото черво.

Представителят на прокуратурата поддържа изцяло така повдигнатите обвинения. Счита че са доказани обективните и субективните елементи на престъплението по чл.123 ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК по отношение и на двамата подсъдими. Иска съдът да признае двамата подсъдими за виновни и да им се наложи наказание лишаване от свобода. Счита, че не може да се разграничи кой от двамата подсъдими има по-голям принос за настъпване на вредоносния резултат, тъй като и двамата са имали достатъчно време и възможности да предприемат необходимите спешни мерки за спасяване живота на пострадалата, поради което и пледира при осъдителна присъда, на двамата да се наложи еднакво по размер наказание в рамките от една година и шест месеца до две години лишаване от свобода и предвид чистото им съдебно минало към датите на деянията. Не възразява изпълнението на наказанието да се отложи с подходящ изпитателен срок по чл.66Чл. 66. ⚖️ Практика (118) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години. (3) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи, освен ако е задължен да се лекува. от НК. Счита, че за постигане целите на наказанието не е необходимо то да се изтърпява ефективно. Пледира да не се прилага разпоредбата на чл.160Чл. 160. ⚖️ Практика (8) (1) (Предишен текст на чл. 160 - ДВ, бр. 54 от 1978 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) За престъпленията по чл. 116, ал. 1, точка 2, 123, 126, чл. 131, ал. 1, точка 2, 134, чл. 142, ал. 2 и 3, съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6 или 7. (2) (Нова - ДВ, бр. 54 от 1978 г., заличена - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Особена разпоредба от НК – съчи, че двамата подсъдими упражняват високо квалифициран труд, сравнително млади лекари са и едно такова наказание би ги върнало назад в развитието им, от което обществото няма да има ползва. Относно предявеният граждански иск от наследниците на пострадалата представителят на държавното обвинение счита, че е доказан по основание и моли да се уважи. Претендира присъждане на разноските по делото в тежест на подсъдимите.

По делото са конституирани като частни обвинители и граждански ищци наследниците на Е.М.В. ЕГН ********** - А.Д.В. - съпруг и децата й Н.А.В. и П.А.В., които чрез повереника си адв. Й.Ч. поддържат тезата на държавното обвинение и претендират уважаване на гражданските искове. Считат, че събраните гласни и писмени доказателства в съдебното дирене дават основание да се приеме, че са налице безспорни и категорични доказателства, обосноваващи обвинението срещу двамата подсъдими. За разлика от държавното обвинение обаче по отношение вида и размера на наказанието считат, че липсват смекчаващи вината обстоятелства, а напротив - има многобройни отегчаващи вината обстоятелства и в този смисъл искането им е наказанието за всеки от двамата подсъдими да бъде до средния размер наказанието лишаване от свобода (при нормативно определени граници – от една до шест години лишаване от свобода) и да бъде изтърпяно ефективно, както и да бъде приложена разпоредбата на чл.160 вр. с чл.37 ал.1 т.7Чл. 37. ⚖️ Практика (53) (1) Наказанията са: 1. (нова - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) доживотен затвор; 1а. (предишна т. 1 - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) лишаване от свобода; 2. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) пробация; 2а. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., отм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) 3. конфискация на налично имущество; 4. глоба; 5. (отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) 6. лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност; 7. лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност; 8. (отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) 9. лишаване от право на получени ордени, почетни звания и отличия; 10. лишаване от военно звание; 11. обществено порицание. (2) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) За най-тежките престъпления, които заплашват основите на републиката, както и за други особено опасни умишлени престъпления като временна и изключителна мярка се предвижда доживотен затвор без замяна. Раздел II. Видове наказания от НК - лишаване от право да упражняват лекарска професия. По предявения граждански иск - счита, че той е доказан и по основание и по размер и пледира нанесените неимуществени вреди да бъдат възмездени така, както са предявени по отношение на всеки един от пострадалите. По отношение търсената солидарна отговорност спрямо гражданския ответник, се позовава на Постановление № 7 на Пленума на Върховния съд от 1958г.

По делото е конституиран като граждански ответник МБАЛ **** Пловдив, пререгистриран в хода на производството като СБАЛАГ**** Пловдив, които чрез повереника си адв. Е.Н. оспорва основателността и доказаността на гражданските искове и претендира отхвърлянето им. Пледира, че възложителят на работата отговаря вторично, дотолкова и доколкото е осъществено противоправно нарушение на съответните норми с действия от страна на конкретните подсъдими лица, а не за това, че изобщо е възложил някаква работа на някого, Счита, че обвинителният акт е непрецизен, че в него има само преразказване на възложените на досъдебната фаза експертизи, без да бъде свързано конкретното действие на всеки един от подсъдимите с конкретно нарушената норма. Посочените като нарушени специални норми били диспозитивни и с тях не можело да се запълни съдържанието на бланкетния чл.123 ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК не посочените като нарушени текстове, предписвали определено дължимо поведение на двамата подсъдими. Твърди, че фактологията, посочена в обвинителния акт, не се подкрепя от изводите на експертите, дали оценка на манипулациите, от гледна точка на добрата медицинска практика и правилата за нейното осъществяване. Анализирайки заключениятана изслушаните в хода на съдебното дирене СМЕ-и, повереника на гражданския ответник, пледира към съда да приеме, че настъпването на перитонита у пострадалата и след това развитието на остър респираторен дистрес синдром е резултат на обстоятелства, които не могат бъдат вменени във вина на който и да било от двамата подсъдими и съответно не може да отговаря за тези действия и Болницата, тъй като подсъдимите са осъществили своите задължения в рамките на предписаната добра медицинска практика, без да нарушават цитираните в обвинителния акт норми, които да попълнят бланкетния състав на престъпление по чл.123Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК. Твърди, че пропускът да бъдат предприети някакви изследвания сам по себе си не води до ангажиране на наказателната отговорност на лекаря, а пропускът да бъде осъществено такова изследване трябва да бъде в пряка причино-следствена връзка с настъпилия резултат. Моли съда да приеме, че леталният изход е резултат на едно нещастно стечение на обстоятелствата, при което никой от подсъдимите не е нарушил тези норми, които са посочени за нарушени и да имат причинно-следствена връзка. Оттук и отговорността на гражданският ответник, като вторична, моли да не бъда ангажирана, тъй като произтича от изпълнението на задълженията, които имат подсъдимите, а те според повереника на гражданския ответник не са нарушени. С оглед на това, гражданският ответник пледира за оправдателна присъда, във връзка с която съответно да бъде отхвърлен гражданския иск по отношение на болницата. Пледира присъждане на направените от гражданския ответник разноски.

Подсъдимият Б.Г.К. не признава вината си. Твърди, че цялостното поведение на К. по никакъв начин не може да доведе до извода за недобросъвестност от негова страна и нарушаване на каквито и да е норми, свързани с неговите задължения, тъй като нормата на чл.123Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК е бланкетна и съответно препращаща към подзаконови в случая нормативни актове. Твърди, че няма пряка причинно-следствена връзка между неговите действия и настъпилата по-късно смърт. Затова моли да бъде оправдан, гражданският иск съответно да бъде отхвърлен изцяло като недоказан.

Подсъдимият Х.Р.К. не признава вината си. Лично и чрез защитниците си твърди, че Липсват доказателства този подсъдим да не е изпълнил задълженията си по време на инкриминирания период, липсват доказателства за немарливост, а обвинението - такова, каквото е записано в обвинителния акт, не е доказано и моли за постановяване на оправдателна присъда. Твърди, че именно подсъдимият К. е бил първият човек, който констатира наистина влошеното състояние на пострадалата Е.В. и го съобщава на тези, които трябва да продължат след неговото дежурство. По отношение на гражданския иск моли да бъде отхвърлен не като недоказан, а като неоснователен.

СЪДЪТ, като анализира доказателствата по делото и изразеното от страните в пренията по същество, намира и приема за установено следното:

Подсъдимите са: Б.Г.К. - роден на ***г. в гр. ****, българин, български гражданин, неженен, с висше образование, работи като лекар - акушер-гинеколог, неосъждан, ЕГН **********. Подсъдимият Б.К. е постъпил на работа като акушер-гинеколог в МБАЛ **** гр. Пловдив на 09.11.2006г., където работи и понастоящем (допълнително споразумение към трудов договор № 84/06г., приложено на л. 25 от том III от досъдебното производство и длъжностна характеристика — л. 26 и 27 от том II от досъдебното производство).

и Х.Р.К. - роден на ***г***, българин, български гражданин, женен, с висше образование, работи като лекар - акушер-гинеколог, неосъждан, ЕГН ********** Подсъдимият Х.К. е постъпил на работа като акушер-гинеколог в МБАЛ **** - Пловдив на 01.08.2007г., където работи и понастоящем (трудов договор № 102/07г. и допълнително споразумение към него, приложени на л. 56-57 от том IV от ДП и длъжностна характеристика - л. 62-64 от том IV от ДП).

Относно фактическата обстановка: На 15.09.2009г. пострадалата Е.М.В., която тогава била на **г. посетила частния лекарски кабинет на свидетелката В.К. (л. 16, том I от ДП прочетени в с.з. на 08.01.2013г. л.672 от т.3 на съдебното дело - по реда на чл.281 ал.5Чл. 281. ⚖️ Практика (4) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) (1) Показанията на свидетел, дадени по същото дело пред съдия в досъдебното производство или пред друг състав на съда, се прочитат, когато: 1. между тях и показанията, дадени на съдебното следствие, има съществено противоречие; 2. свидетелят отказва да даде показания или твърди, че не си спомня нещо; 3. свидетелят, редовно призован, не може да се яви пред съда за продължително или неопределено време и не се налага или не може да бъде разпитан по делегация; 4. свидетелят не може да бъде намерен, за да бъде призован, или е починал; 5. свидетелят не се явява и страните са съгласни с това; 6. (доп. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) свидетелят е малолетен или със специфични нужди от защита и при разпита му са присъствали обвиняемият и неговият защитник. (2) По реда на ал. 1 могат да бъдат прочетени обясненията, дадени по същото дело от обвиняем, който се разпитва на основание чл. 118, ал. 1, т. 1. (3) При условията по ал. 1, т. 1 - 6 показанията на свидетел, дадени пред орган на досъдебното производство, се прочитат, когато при разпита са участвали обвиняемият и неговият защитник, ако такъв е упълномощен или назначен. Когато подсъдимите са повече, за прочитане на показанията е необходимо съгласие на тези от тях, които не са били призовани за разпита или са посочили уважителни причини за неявяването си, и прочетените показания се отнасят до повдигнатото им обвинение. (4) Когато не могат да бъдат прочетени по реда на ал. 3, показанията на свидетел, дадени пред орган на досъдебното производство, се прочитат, ако са налице условията по ал. 1, т. 1 или 2. (5) При условията по ал. 1, т. 1 - 6 показанията на свидетел, дадени пред орган на досъдебното производство, могат да се прочетат със съгласието на подсъдимия и неговия защитник, гражданския ищец, частния обвинител и техните повереници. (6) При условията по ал. 1, т. 1 - 6 показанията на свидетел, дадени пред орган на досъдебното производство, могат да се прочетат по искане на подсъдимия или на неговия защитник, когато не е уважено искането им по чл. 223, ал. 4. (7) В случаите по ал. 3 и 5 преди получаване на съгласие от подсъдимия за прочитане на показанията съдът му разяснява, че прочетените показания могат да се ползват при постановяване на присъдата. За това съдебно следствено действие по искане на подсъдимия съдът му назначава защитник, ако няма такъв. (8) Осъдителната присъда не може да се основава само на показания, проче... вр. ал.1 т.4 пр. последно от НПК), където й бил извършен гинекологичен преглед по повод наличие на влагалищно кървене. Свидетелката К. обяснила на пострадалата, че трябва да й бъде извършено хистероскопско изследване, като най-бързо такова изследване можело да се извърши в МБАЛ **** гр.Пловдив. Свидетелката К. се обадила по телефона на подсъдимия К., който се съгласил да извърши изследването и записал на Е.В. час за преглед в предиобеда на 18.09.2009г. (петък).

В 10.00 ч. на 18.09. 2009 г. пострадалата, заедно със своя съпруг свидетеля А.В., отишла в сградата на МБАЛ „****" в ****; била настанена в гинекологочното отделение на болницата; направени й били предоперативни изследвания; подписала документи за информирано съгласие. Съпругът й останал с нея в болницата като придружител.

Около 12.00 часа подсъдимият К. извършил на пациентката Е.В. манипулацията фиброхистероскопия в операционна зала, с участието а анестизиолог свидетеля Г.Д., който тогава бил и управител на МБАЛ „****" (показания на свидетеля на л.661 и сл. от том 3 на СП) и на операционна акушерка-свид. М.Г. (л. 657-658 от том 3 на СП). Подсъдимият К. направил фиброхистероскопията под обща венозна упойка. Процедурата продължила около 30 минути, след което Е.В. била изведена от операционна зала и отведена в болнична стая, където непрекъснато до нея бил съпругът й А.В.. При огледа на матката подсъдимият установил две полипни образувания по предната маточна стена и извършил абразио (откъсване) на парче от единия полип, за да вземе материал за хистологично изследване. Това направил с помощта на ендоскопична щипка и малък абортцанг - отразено в история на заболяването с №21497/30674 (т.3 л.6 от ДП). При това действие, обаче, подсъдимият К. направил пробив на предната стена на матката и перфорирал тънкото черво на пострадалата.

Половин час след манипулацията, около 13.00 часа и вече излязла от упойката, Е.В. получила много силни коремни болки, което наложило свидетелят В. да повика свидетеля Д. и подсъдимия К..Последните двама взели решение Е.В. да не се изписва, а да остане в болницата под наблюдение (тъй като обичайно при подобна манипулация пациентите се изписват до 2-3 часа след нея). Вследствие на пробива на матката и на тънкото черво, започнал излив на чревно съдържимо в коремната кухина на пострадалата В., което довело до перитонит. Той обаче бил констатиран едва на 19.09. 2009г. в около 07.30ч. Непосредствено след манипулацията Е.В. изпитвала коремни болки по-изразени от обичайното за естеството на извършената планова манипулация. Наличието на болките било отдадено от лекуващия лекар - подсъдимият д-р К. - на изтичане на промивна течност от хистероскопа. Работната смяна на подсъдимия К. свършвала в 14.00ч., но той останал в болницата до около 19.30ч. В следобедните часове на 18.09.2009г. от него били извършени две вагинални ултразвукови изследвания на пострадалата В., които нямат диагностичната стойност на рентгеново изследване. Не й било извършено рентгеново изследване, което би установило перфоративен перитонит от наличието на газ под диафрагмата. Рентгенът на болницата в инкриминирания период не работел, а лекуващият лекар – подсъдимият К. не предприел насочване на такива изследвания в друго лечебно заведение. Ехографските прегледи регистрирали непосредствено след хистероскопската манипулация наличие на течност в коремната кухина - признак на коремно усложнение. Установеното намаляване на течността в следващите часове убедило подсъдимия д-р К. в правилността на преценката му, че коремните болки на пациентката В. се дължат на излив на промивна течност от хистероскопа. При наличните оплаквания на пациентката след хистероскопията, подсъдимият К. (вместо да назначи необходимото рентгеново изследване на корема, което би установило пробива на тънкото черво и настъпилия перитонит, да назначи след това лабораторни изследвания на кръвта, от които да провери дали има разпространение на инфекция от този пробив (сепсис), вместо да проведе интензивно и внимателно наблюдение на развитието на състоянието й, и да вземе мерки за провеждане на оптимална диагностика и лечение) - за притъпяване на болките на Е.В. д-р К. се консултирал само с анестезиолога д-р Д. и последният й назначил силни болкоуспокояващи медикаменти (таламонал, аналгин и роцефин), които били поставени на пострадалата (показания на свидетеля Д. на л.661-гръб от съдебното производство) - неправилно при съмнение за усложнение остър хирургичен корем. Подсъдимият К. подценил оплакванията на пациентката и значението на клиничните данни и не изпълнил тези си задължения като лекуващ лекар. Така развиващото се усложнение от пробивите на матката и тънкото черво, довели до перитонит, останало недиагностицирано, а лечението при пробив на тънкото черво е спешно оперативно лечение. В следствие горните бездействия на подсъдимия К. пострадалата Е.В. изпаднала в опасно, животозастрашаващо състояние, което било подценено от лекуващия лекар - подсъдимия К.. С развитието си перитонитът водел до тежки увреждания на жизнено важни вътрешни органи, на първо място белия дроб, бъбреци, черен дроб.

Грижите за болната Е.В. от 20.00ч. на 18.09.2009г. до 08.00ч. на 19.09.2009г. съгласно работния график (том II, л. 60 от ДП) били поети от дежурен лекар в МБАЛ „****" - подсъдимият д-р Х.К.. Около 20:30-21:00 ч. той извършил преглед на пациентката Е.В. и установил умерена болезненост по целия корем и вяла перисталтика. Преценил, че трябва да приложи лекарство, стимулиращо чревната перисталтика, както и общо обезболяващо средство. Поставил тези медикаменти, обадил се по телефона на свидетеля Д. и го уведомил за състоянието на Е. В. Свидетелят Д. му предложил да се обади на подсъдимия К., което К. направил. В проведен по телефона разговор подсъдимият К. казал на подсъдимия К., че състоянието на пациентката се обяснява с ретроградно постъпване на използвания при хистероскопията разтвор от матката през тръбите към корема. Така, последният преглед на пострадалата за 18. 09. 2009 г. отразен в историята на заболяването (т.3 л.16 от ДП) бил около 20-20.30ч. и за него е вписано: „пациентката се оплаква от болки в корема. Същият е балониран с умерена разпънатост. Аускулататорно вяла перисталтика. Включен Рингер-една банка". Въпреки симптомите на пациентката, които са симптоми на перитонит, макар и вяли, подсъдимият К. след извършения от него преглед не преценил, че се касае за развитието на перитонит, а се доверил на преценката на д-р К., че състоянието на пациентката се обяснява с ретроградно постъпване на използвания при хистероскопията разтвор от матката през тръбите към корема. При внимателна преценка на констатираното от самия него състояние на корема - вяла до липсващаперисталтика и балониран корем – признаци на перитонит, чието лечение е спешно оперативно, ведно с преценка на възрастовите специфики на проявата на тези признаци, той незабавно е следвало да назначи образни изследвания за изясняване на коремната ситуация, да извика консултанти, да свика спешен оперативен екип или да организира превеждането на болната в медицинско звено, където има екипи за спешни случаи. Подсъдимият К. от постъпването си на дежурство до около 06:30 ч. на 19.09.2009 г. не предприел тези единствени животоспасяващи медицински действия по отношение на пострадалата В.. През цялата нощ към него не постъпили повиквания от пациентката Е.В. и подсъдимият К. не я посетил и не я наблюдавал. Така поради неправилното диагностично и терапевтично поведение на този подсъдим било загубено ценно време - повече от 10 часа, през което време при правилни действия от негова страна животът на пострадалата В. е можело да бъде спасен чрез извършването на спешна коремна операция. Свидетелят В., който е бил неотлъчно до съпругата си, съобщава, че състоянието й през нощта постепенно се влошавало, като рано сутринта тя повърнала обилно количество черно-зеленикава течна материя. Коремът й бил вече силно подут и имало ясно изразена мускулна защита (мускулен дефанс).

Подсъдимият К. се появил да прегледа пострадалата едва около 06.30 часа на 19.09.2009г., когато бил повикан от съпруга й. След този преглед подсъдимият К. разбрал спешността на случая и около 07.00 часа позвънил на свидетеля Д. и на подсъдимия К. и ги уведомил за състоянието на пациентката. Свидетелят Д. пристигнал в болницата, прегледал Е.В. и установил перитонит. Пациентката била прегледана и от свидетеля Н.Н. - гинеколог (л. 646 от т.3 на СП и прочетените по реда на чл.281 ал.1 т.1Чл. 281. ⚖️ Практика (4) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) (1) Показанията на свидетел, дадени по същото дело пред съдия в досъдебното производство или пред друг състав на съда, се прочитат, когато: 1. между тях и показанията, дадени на съдебното следствие, има съществено противоречие; 2. свидетелят отказва да даде показания или твърди, че не си спомня нещо; 3. свидетелят, редовно призован, не може да се яви пред съда за продължително или неопределено време и не се налага или не може да бъде разпитан по делегация; 4. свидетелят не може да бъде намерен, за да бъде призован, или е починал; 5. свидетелят не се явява и страните са съгласни с това; 6. (доп. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) свидетелят е малолетен или със специфични нужди от защита и при разпита му са присъствали обвиняемият и неговият защитник. (2) По реда на ал. 1 могат да бъдат прочетени обясненията, дадени по същото дело от обвиняем, който се разпитва на основание чл. 118, ал. 1, т. 1. (3) При условията по ал. 1, т. 1 - 6 показанията на свидетел, дадени пред орган на досъдебното производство, се прочитат, когато при разпита са участвали обвиняемият и неговият защитник, ако такъв е упълномощен или назначен. Когато подсъдимите са повече, за прочитане на показанията е необходимо съгласие на тези от тях, които не са били призовани за разпита или са посочили уважителни причини за неявяването си, и прочетените показания се отнасят до повдигнатото им обвинение. (4) Когато не могат да бъдат прочетени по реда на ал. 3, показанията на свидетел, дадени пред орган на досъдебното производство, се прочитат, ако са налице условията по ал. 1, т. 1 или 2. (5) При условията по ал. 1, т. 1 - 6 показанията на свидетел, дадени пред орган на досъдебното производство, могат да се прочетат със съгласието на подсъдимия и неговия защитник, гражданския ищец, частния обвинител и техните повереници. (6) При условията по ал. 1, т. 1 - 6 показанията на свидетел, дадени пред орган на досъдебното производство, могат да се прочетат по искане на подсъдимия или на неговия защитник, когато не е уважено искането им по чл. 223, ал. 4. (7) В случаите по ал. 3 и 5 преди получаване на съгласие от подсъдимия за прочитане на показанията съдът му разяснява, че прочетените показания могат да се ползват при постановяване на присъдата. За това съдебно следствено действие по искане на подсъдимия съдът му назначава защитник, ако няма такъв. (8) Осъдителната присъда не може да се основава само на показания, проче... от НПК показания на този свидетел дадени пред друг състав на съда на л.123 от СД) и от Д.Б. - хирург (т.3 л. 650 и сл. от съдебното дело и прочетените по реда на чл.281 ал.1 т.2 пр.2Чл. 281. ⚖️ Практика (4) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) (1) Показанията на свидетел, дадени по същото дело пред съдия в досъдебното производство или пред друг състав на съда, се прочитат, когато: 1. между тях и показанията, дадени на съдебното следствие, има съществено противоречие; 2. свидетелят отказва да даде показания или твърди, че не си спомня нещо; 3. свидетелят, редовно призован, не може да се яви пред съда за продължително или неопределено време и не се налага или не може да бъде разпитан по делегация; 4. свидетелят не може да бъде намерен, за да бъде призован, или е починал; 5. свидетелят не се явява и страните са съгласни с това; 6. (доп. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) свидетелят е малолетен или със специфични нужди от защита и при разпита му са присъствали обвиняемият и неговият защитник. (2) По реда на ал. 1 могат да бъдат прочетени обясненията, дадени по същото дело от обвиняем, който се разпитва на основание чл. 118, ал. 1, т. 1. (3) При условията по ал. 1, т. 1 - 6 показанията на свидетел, дадени пред орган на досъдебното производство, се прочитат, когато при разпита са участвали обвиняемият и неговият защитник, ако такъв е упълномощен или назначен. Когато подсъдимите са повече, за прочитане на показанията е необходимо съгласие на тези от тях, които не са били призовани за разпита или са посочили уважителни причини за неявяването си, и прочетените показания се отнасят до повдигнатото им обвинение. (4) Когато не могат да бъдат прочетени по реда на ал. 3, показанията на свидетел, дадени пред орган на досъдебното производство, се прочитат, ако са налице условията по ал. 1, т. 1 или 2. (5) При условията по ал. 1, т. 1 - 6 показанията на свидетел, дадени пред орган на досъдебното производство, могат да се прочетат със съгласието на подсъдимия и неговия защитник, гражданския ищец, частния обвинител и техните повереници. (6) При условията по ал. 1, т. 1 - 6 показанията на свидетел, дадени пред орган на досъдебното производство, могат да се прочетат по искане на подсъдимия или на неговия защитник, когато не е уважено искането им по чл. 223, ал. 4. (7) В случаите по ал. 3 и 5 преди получаване на съгласие от подсъдимия за прочитане на показанията съдът му разяснява, че прочетените показания могат да се ползват при постановяване на присъдата. За това съдебно следствено действие по искане на подсъдимия съдът му назначава защитник, ако няма такъв. (8) Осъдителната присъда не може да се основава само на показания, проче... от НПК показания на този свидетел дадени пред друг състав на съда), които изразили мнение, че се налага спешно оперативно лечение. Сформиран бил операционен екип от двама гинеколози - свидетелят Н.Н. и подсъдимият К. - гинеколози, хирург – свидетеля Д.Б. и анестезиолог - Г.Д.. При проведената за времето от около 12.30 до 16.00 часа на 19.09.2009г. операция се установило, че е налице пробив с размер около на предната дясна част на матката и на тънкото черво на Е.В.. От пробива на тънкото черво и последвалия го излив бил настъпил общ дифузен перитонит, засегнал всички части на коремната кухина. При операцията била отстранена матката, зашит пробива в тънкото черво и промита коремната кухина на Е.В.. След приключването на оперативната намеса пострадалата В. останала за лечение в болницата, като на третия ден изпаднала в остра белодробна недостатъчност и поставена на командно дишане. На ****г. в 18ч.40м. починала от полиорганна недостатъчност. Така възприе за установена фактическата обстановка настоящият съдебен състав, въз основа на: обясненията на подсъдимия Б.К. (дадени пред орган на досъдебното производство - прочетени по реда на чл.279 ал. 2Чл. 279. ⚖️ Практика (2) (1) Обясненията на обвиняем или подсъдим, дадени по същото дело на досъдебното производство пред съдия или пред друг състав на съда, се прочитат, когато: 1. лицето е починало и на делото е даден ход по отношение на другите подсъдими; 2. делото се разглежда в отсъствие на подсъдимия; 3. между обясненията, дадени в досъдебното производство и на съдебното следствие, има съществено противоречие; 4. подсъдимият отказва да даде обяснения или твърди, че не си спомня нещо. (2) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Обясненията на обвиняем, дадени в присъствието на защитник по същото дело пред орган на досъдебното производство, се прочитат при условията по ал. 1, т. 3 и 4, а когато подсъдимият е един - и при условията по ал. 1, т. 2. (3) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Когато обяснения, дадени в присъствието на защитник по същото дело пред орган на досъдебното производство, се отнасят до повдигнатото обвинение на друг подсъдим, прочитането им при условията по ал. 1, т. 1 и 2 е допустимо само със съгласието на този подсъдим. Преди получаване на съгласието съдът разяснява на подсъдимия, че прочетените обяснения могат да се ползват при постановяване на присъдата. За това съдебно следствено действие по искане на подсъдимия съдът му назначава защитник, ако няма такъв. (4) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Осъдителната присъда не може да се основава единствено на обяснения, прочетени по реда на ал. 2 и 3. (5) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Ползване на звукозапис и видеозапис не се допуска, преди да се прочетат обясненията на подсъдимия. Разпит на свидетели вр. ал.1 т.4 от НПК и дадените пред друг състав на съда – прочетени по реда на чл.279 ал.1 т.4Чл. 279. ⚖️ Практика (2) (1) Обясненията на обвиняем или подсъдим, дадени по същото дело на досъдебното производство пред съдия или пред друг състав на съда, се прочитат, когато: 1. лицето е починало и на делото е даден ход по отношение на другите подсъдими; 2. делото се разглежда в отсъствие на подсъдимия; 3. между обясненията, дадени в досъдебното производство и на съдебното следствие, има съществено противоречие; 4. подсъдимият отказва да даде обяснения или твърди, че не си спомня нещо. (2) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Обясненията на обвиняем, дадени в присъствието на защитник по същото дело пред орган на досъдебното производство, се прочитат при условията по ал. 1, т. 3 и 4, а когато подсъдимият е един - и при условията по ал. 1, т. 2. (3) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Когато обяснения, дадени в присъствието на защитник по същото дело пред орган на досъдебното производство, се отнасят до повдигнатото обвинение на друг подсъдим, прочитането им при условията по ал. 1, т. 1 и 2 е допустимо само със съгласието на този подсъдим. Преди получаване на съгласието съдът разяснява на подсъдимия, че прочетените обяснения могат да се ползват при постановяване на присъдата. За това съдебно следствено действие по искане на подсъдимия съдът му назначава защитник, ако няма такъв. (4) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Осъдителната присъда не може да се основава единствено на обяснения, прочетени по реда на ал. 2 и 3. (5) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Ползване на звукозапис и видеозапис не се допуска, преди да се прочетат обясненията на подсъдимия. Разпит на свидетели от НПК, показанията на свидетелите А.В. (в това число прочетените части от дадените такива пред друг съдебен състав на основание чл.281 ал.1 т.1Чл. 281. ⚖️ Практика (4) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) (1) Показанията на свидетел, дадени по същото дело пред съдия в досъдебното производство или пред друг състав на съда, се прочитат, когато: 1. между тях и показанията, дадени на съдебното следствие, има съществено противоречие; 2. свидетелят отказва да даде показания или твърди, че не си спомня нещо; 3. свидетелят, редовно призован, не може да се яви пред съда за продължително или неопределено време и не се налага или не може да бъде разпитан по делегация; 4. свидетелят не може да бъде намерен, за да бъде призован, или е починал; 5. свидетелят не се явява и страните са съгласни с това; 6. (доп. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) свидетелят е малолетен или със специфични нужди от защита и при разпита му са присъствали обвиняемият и неговият защитник. (2) По реда на ал. 1 могат да бъдат прочетени обясненията, дадени по същото дело от обвиняем, който се разпитва на основание чл. 118, ал. 1, т. 1. (3) При условията по ал. 1, т. 1 - 6 показанията на свидетел, дадени пред орган на досъдебното производство, се прочитат, когато при разпита са участвали обвиняемият и неговият защитник, ако такъв е упълномощен или назначен. Когато подсъдимите са повече, за прочитане на показанията е необходимо съгласие на тези от тях, които не са били призовани за разпита или са посочили уважителни причини за неявяването си, и прочетените показания се отнасят до повдигнатото им обвинение. (4) Когато не могат да бъдат прочетени по реда на ал. 3, показанията на свидетел, дадени пред орган на досъдебното производство, се прочитат, ако са налице условията по ал. 1, т. 1 или 2. (5) При условията по ал. 1, т. 1 - 6 показанията на свидетел, дадени пред орган на досъдебното производство, могат да се прочетат със съгласието на подсъдимия и неговия защитник, гражданския ищец, частния обвинител и техните повереници. (6) При условията по ал. 1, т. 1 - 6 показанията на свидетел, дадени пред орган на досъдебното производство, могат да се прочетат по искане на подсъдимия или на неговия защитник, когато не е уважено искането им по чл. 223, ал. 4. (7) В случаите по ал. 3 и 5 преди получаване на съгласие от подсъдимия за прочитане на показанията съдът му разяснява, че прочетените показания могат да се ползват при постановяване на присъдата. За това съдебно следствено действие по искане на подсъдимия съдът му назначава защитник, ако няма такъв. (8) Осъдителната присъда не може да се основава само на показания, проче... от НПК), П.В., Н.В. (на двамата – пред настоящия съдебен състав) – тримата са наследници на починалата Е.В. – съпруг и деца, на свидетеля К.Н. – семеен лекар, свидетелите Н.Н., Д.Б. – лекари, участвали в последната оперативна интервенция на пострадалата, свидетеля Е.Н. – анестезиолог при гражданския ответник, свидетелката М.Г. – акушерка, участвала при хистероскопията на 18.09.2009г. и при коремната операция на пострадалата на 19.09.2009г.; свидетелката Д.С. – акушер-гинеколог, която била предвидена по график да е дежурна в нощта срещу 19.09.2009г., но била заменена с подсъдимия д-р К., поради продължителното й отсъствие по болест; свидетелката М.Н. – акушерка; свидетелят Г.Д. – анестезиолог при гражданския ответник, участвал в лечението на Е.В. от първоначалната манипулация; свидетелят В.Д. - патоанатом; свидетелят Б.Л. – патолог – двамата изследвали отстранената матка; свидетелят Т.Т. – кардиолог, консултирал състоянието на сърдечно-съдовата система на Е.В. след операцията на 19.09.2009г.; свидетелката З.Н. – стажант в болницата, която е била на работа по време на нощното дежурство на 18-19.09.2009г.; свидетелките А. А. и Е. З. – близки на пострадалата и семейството й; тройната съдебно-медицинска експертиза на труп (том I, л. 56-66 от ДП, изслушана от настоящия състав в о.з. на 09.01.2013г.); петорната комплексна СМЕ (том I, л. 70-82 от ДП изслушана от настоящия състав в о.з. на 09.01.2013г.); допълнителна комплексна петорна СМЕ (том I, л. 90-96 от ДП, изслушана от настоящия състав в о.з. на 09.01.2013г.); повторната комплексна СМЕ (том I, л. 107-123 от ДП, изслушана от настоящия състав в о.з. на 09.01.2013г.); и допълнителна комплексна СМЕ (т. IV л. 20-32 от ДП, изслушана от настоящия състав в о.з. на 09.01.2013г.); медицинската документация, приложена в том II и III от досъдебното производство; Правилник за устройството, дейността и вътрешния МБАЛ **** Пловдив, утвърден на 01.07.2009г. от свид. Д. в качеството му на управител на болницата (л. 37-51 от т. II на ДП); трудов договор № 102/07г. и допълнително споразумение към него, ри на л. 56-57 от том IV на ДП и длъжностна характеристика - л. 62-64 от том допълнително споразумение към трудов договор № 84/06г., приложено на л. "И III и длъжностна характеристика - л. 26 и 27 от том III), акт за смърт и удостоверение за наследници (л. 130 и сл. от т.1 на ДП); справки за съдимост и характеристични справки.

В длъжностните характеристики на двамата подсъдими (с посочено по-горе местонахождение по делото), подписани от тях, е посочено, че лекарят „акушер-гинеколог" при МБАЛ **** ЕООД Пловдив „трябва да познава нормативите на здравното министерство, да познава и прилага съвременните методи на изследвания по специалността си, да спазва стриктно инструкцията за работа, съгласно Правилника за вътрешния ред и да спазва всички правила на добрата медицинска практика при обслужване на болни.” Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на МБАЛ **** Пловдив, утвърден на 01.07.2009г. от управителя на болницата (л. 37-51 от том II от ДП), в неговия чл. 27 ал. 1(чието нарушение се двърди от държавното обвинение) гласи : „непрекъсваемостта на лечебната дейност се осъществява с дежурство от екип по утвърден месечен график за дежурни по смени". Наредба № 25 от 04.11.1999г. за оказване на спешна медицинска помощ (обн. ДВ бр. 98 от 12.11.1999г., изм. ДВ бр. 69 от 07.08.2001 г.) на Министъра на здравеопазването е приложена на л. 74-82 от том IV от ДП. Обект на спешна медицинска помощ съгласно чл. 4 т. 1 от Наредбата са „всички болни и пострадали, намиращи се в състояние, пряко застрашаващо живота им". Съгласно чл. 5 от Наредбата „Качеството на оказаната в лечебните заведения спешна медицинска помощ отговаря на правилата за добра медицинска практика", По силата на чл.З от същата наредба: спешна медицинска помощ се оказва от всички лечебни заведения. Лекарската професия, упражнявана от двамата подсъдими е правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, тъй като и най-малкото проявено невнимание и нехайство при упражняването й може да стане причина за отнемане живота или увреждане здравето на хората. Подсъдимите са били запознати с професионалните си задължения и дължимо поведение при оказване помощ на болните.

Според заключението на тройната съдебно-медицинска експертиза (том І, л.56-66 от ДП, изслушана пред настоящия съдебен състав (т.3 от СП л.703-705) с вещи лица д-р И.Д. - съдебен лекар, д-р Р.Т.- акушер-гинеколог и д-р С.С. - съдебен лекар, смъртта на Е.В. се дължи на остра дихателна и сърдечно-съдова слабост и на развил се остър респираторен дисстрес синдром ARDS. В хода на настоящото съдебно следствие поддържат заключението си, като заявяват, че нямат междинни доказателства за пациентката, поради което не могат да определят категорично коя е причината за настъпването на острияреспираторен дисстрес синдром. Заключението е прието без възражения от страните.

В хода на разследването са назначени комплексна съдебно-медицинска за (том I, л 70-82 от ДП); допълнителна комплексна съдебно-медицинска експертиза (том I, л. 90-96 от ДП), така озаглавената повторна комплексна съдебно-медицинска експертиза (том . 107-123 от ДП) и втора допълнителна комплексна медицинска експертиза (том IV л. 20-32 от ДП) - всичките изготвени от вещите д-р Л.Д. - акушер-гинеколог, д-р С.С. - анестезиолог - реаниматор, д-р А.Г. - патологоанатом, д-р М.Ж. - хирург и доц.д-р М.Г. - съдебен лекар. Според тези експерти: е налице пряка причинно-следствена връзка между смъртта на пострадалата Е.В. с пробива на матката, разкъсването на тънко черво, излив на чревно съдържимо в коремната кухина, както и със забавеното оперативно лечение; извършилият фиброхистероскопията лекар е действал по стандартната процедура за тази манипулация, като при извършването й е взел за биопсично изследване педикуларен възел по неправилен начин, с което е причинил разкъсване на маточната стена. Неправилно не е провел оперативна диагностика за възникналите оплаквания на пациентката, която единствено е щяла да предотврати смъртта й; неправилно, непосредствено след хистероскопията, когато пациентката се е оплакала от болки в корема, са й били дадени болкоуспокояващи - те са замъглили клиничната картина; неправилно пациентката не е била наблюдавана непрекъснато при проявените тревожни симптоми - лекуващият лекар К. бил длъжен да разшири изследванията, интензивното и непрекъснато наблюдение на пациентката – след като е имал достатъчно клинични данни и е следвало да проследи пациентката, да извика консултанти и сформира екип за провеждане на диагностична и лечебна лапаратомия. Според тези вещи лица забавянето на оперативното лечение се дължи на подценяване оплакванията на пациентката, неизползването на лапаротомията като важен диагностичен и лечебен метод, какъвто е следвало да се проведе след фиброхистеректомията и инванзивното получаване на биопсичен материал; през нощта на 18/19.09.2009г. в продължение на повече от 12 часа болната не е била наблюдавана и не е било оценено своевременно развиващото се тежко усложнение от пробивите на матката и тънкото черво, довели до дифузен перитонит; дежурният лекар К. трябвало своевременно да извика консултанти прирегистрираното от него състояние на корема - вяла до липсваща перисталтика и балониран корем. Налице било неправилно диагностично и терапевтично поведение от страна на този лекар, който не е наблюдавал болната през нощта и не е изяснил коремната драма чрез образни изследвания. Следвало било да бъде организиран спешен оперативен екип или болната да бъде преведена в звено, където има екипи за спешност, като по този начин било възможно да бъде избегнат фаталния край на Е.В.. Единственото лечение при тези усложнения било оперативното лечение, а то било забавено. Напредването във времето на перитонита (в конкретния според тези експерти не по-малко от 24 часа) е напълно достатъчно да доведе до разпространение на инфекцията по кръвен път (сепсис) и токсичните вещества, отделящи се от микроорганизмите, причинили перитонита и сепсиса да доведат до необратими промени в жизнено важните вътрешни органи, като първият орган-мишена при подобни състояния бил белият дроб; въпреки развиващата се коремна драма, пациентката не е била нито наблюдавана, не е било взето своевременно решение за оперативно лечение и оперативната интервенция е била проведена с голямо забавяне. Според експертите е налице немарливо поведение в диагностичен план, което е довело до смъртта пациентката; екипното обслужване на пострадалата В. било немарливо от страна на лекуващите я лекар-гинеколог и дежурния лекар на 18 и 19.09.2009г. Те не били провели активно наблюдение на болната, не били преценили спешността на случая, не назначили крайно необходимите ехографско и рентгеново изследване на корема и лабораторни изследвания на кръвта и не били извикали необходимите консултанти. Това е довело до забавяне на животоспасяващата оперативна намеса и според тези петима експерти е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка със смъртта на Е.В.. Експертите в хода на настоящото съдебно следствие поддържат заключенията си.

В хода на настоящото съдебно следствие беше назначена СМЕ на патохистологични материали (л.948 и сл. от т.4 на СП), която изследва проходимостта на маточните тръби. Назначаването й бе наложено от спора между страните относно наличието на основание за преценката на д-р К., че състоянието на пациентката се обяснява с ретроградно постъпване на използвания при хистероскопията разтвор от матката през тръбите към корема и контратезата на гражданските ищци и частни обвинители, че поради възрастта на Е.В. маточните тръби са били атрофирали и непроходими. Според заключението на тази експертиза не се установява основание за нарушена проходимост.

В хода на настоящото съдебно следствие беше назначена повторна петорна комплексна СМЕ (л.950 – 980 от т.4 на СП) по въпросите на първоначалната комплексна петорна СМЕ (изготвила четири заключения, коментирани по-горе). Заключението на тази експертиза изпитваните от Е.В., непосредствено след хистероскопията, коремни болки били по-изразени от обичайното за естеството на извършената манипулация. От наличието на болките и съпътстващите оплаквания на Е.В. следвало да се направи извод за най-близкото за диагностичното мислене усложнение – пробив на матката, какъвто не било отразено в историята на заболяването да е мислен в диференциално-диагностичен план. Нямало данни за неправилно извършване на хистероскопията (отговор на въпрос 1 на стр.973 от т.4 на СП), а пробива на матката, ведно с обсъждане на възрастта на пациентката не било необичайно. От гледна точка на медицинската предпазливост било необходимо да се извърши ехографско и рентгеново изследване на корема и това би определило по-нататъшното поведение и евентуално – пристъпване към операция (л.974 от т.4 на СП и т.1 от обобщението на л.979 от СП). Направените две вагинални ултразвукови изследвания нямали диагностичната стойност на рентгеновото изследване. Последното би установило перфоративния перитонит поради наличието на свободен газ под диафрагмата. Не било извършено рентгеново изследване(л.979 от т.4 на СП в т.1-посл.абзац от обобщението). Вялата и редуцираната клинична картина следвало да бъде обяснена с намалената реактивност на организма – характерно за възрастта на пациентката Е.В. (л.978 от т.4 на СП), тази вяла картина е станала още по-завоалирана от силните обезболяващи, дадени на Е.В. (л.979 от т.4 на СП т.1 от обобщението). Ехографските прегледи регистрирали непосредствено след хистероскопската манипулация наличие на течност в коремната кухина – а това било признак на коремно усложнение още непосредствено след хистероскопската манипулация (л.974 от т.4 на СП отговор на въпрос 3). При наличните оплаквания на пациентката след хистероскопията, рентгеново изследване на корема, би установило перфоративния перитонит поради наличието на свободен газ под диафрагмата, и би определило по-нататъшното поведение и евентуално – пристъпване към операция (л.974 от т.4 на СП отговор на въпрос 4). Пробивът на тънкото черво не бил обичаен при хистероктомии (л.975 от т.4 на СП отговор на въпрос 4), но е останал недиагностициран, а лечението му е спешно оперативно лечение (л.978 от т.4 на СП отговор на въпрос 7). Операцията е била извършена едва след като на 19.09.2009г. около 07.00ч. симптомите на перитонит са били ясно изразени (л.974 от т.4 на СП отговор на въпрос 3) – което било твърде късно (л.979 от т.4 на СП в т.4 от обобщението). Причината за смъртта експертите определят с полиорганна недостатъчност, която по морфологичните промени съответства ва шок - шоков бял дроб (остър респираторен дисстрес синдром при възрастни, остра бъбречна недостатъчност и пр., за които допринасят раневите огнища – разкъсана маточна стена, разкъсана стена на тънко черво, продължителната оперативна интервенция интоксикация от продукти от коремната кухина. Експертите посочват възможните пътища по които се е стигнало до този резултат, с първооснова пробива на матката и на тънкото черво, които разглеждат на база отразените в историята на заболяването медицински дейности и резултата от тях, при липсващи данни (поради неизвършена диагностика) за болестните процесите между извършената хистероктомия на 18.09.2009г. до извършената операция на 19.09.2009г. и изследваните хистологични находки пост мортем. Всички СМЕ изслушани по делото, с изключение на СМЕ на патохистологични материали (л.948 и сл. от т.4 на СП) са установили една и съща причина за смъртта на пострадалата Е.В. – остър респираторен дисстрес синдром. Тази, изготвена от вещите лица Д., Т. и С. е работила в най-ранния етап на разследването и по наличните данни към момента на изготвянето не са се наели да определят причините и момента на отключване на болестните процеси довери до причината за смъртта. В о.з. пред настоящия състав поддържат тезата си, че причините и момента на отключване на болестните процеси не могат да се установят. Експертизите изготвени от вещите лица Д., С., Г., Ж. и Г. (четири заключения т.1 на ДП, прочетени и приети в съдебното следствие т.3 л.705 и сл. от СП) от една страна и от вещите лица Л., М., П., Б. и Р. (т.4 л.950 и сл. от СП) са работили по идентични задачи – тази, изготвена от вещите лица Л., М., П., Б. и Р. - наложена поради допуснати процесуални нарушения при назначаването на така озаглавената повторна комплексна съдебно-медицинска експертиза (том . 107-123 от ДП) и втора допълнителна комплексна медицинска експертиза (том IV л. 20-32 от ДП), без да са по същество повторни, както и поради възникнало съмнение за правилността им поради проявена в с.з. пристрастност и вътрешни несъответствия. Заключенията и на двете групи експерти обаче са категорични, че хистероскопията е извършена по правилата на установената медицинска практика, че признаците за коремно усложнение са регистрирани непосредствено след хистероскопията, но са пренебрегнати, и притъпени от дадените болкоуспокояващи, което е забавило извършването на единственото лечение – оперативното, което е можело да избегне смъртния изход, както и че процесите в организма на пострадалата, протекли след пробива на матката и на тънкото черво при хистероскопията, до извършването на операцията на 19.09.2009г. ведно с възрастовите особености на реактивност са довели до леталния изход. Поради мотивите, наложили назначаване на повторната петорна СМЕ от вещите лица Л., М., П., Б. и Р. (т.4 л.950 и сл. от СП) съдът основава преценката си по същество именно на последната – като намира това заключение за изчерпателно, обосновано, подчертано безпристрастно - не само като писмено изложение, но и като отношение към поставените им въпроси и уточнения при разпита им в съдебното заседание на 21.10.2013г. Вещите лица са с квалификация и специални познания необходими за изясняване въпросите по делото свързани със специфични и специални професионални познания, каквито съдът не притежава. Свидетелските показания дадени в хода на съдебното следствие пред настоящия съдебен състав, съдът намира за достоверни и взаимно допълващи се, от тях и от обясненията на подсъдимия Б.К. (дадени пред орган на досъдебното производство - прочетени по реда на чл.279 ал. 2Чл. 279. ⚖️ Практика (2) (1) Обясненията на обвиняем или подсъдим, дадени по същото дело на досъдебното производство пред съдия или пред друг състав на съда, се прочитат, когато: 1. лицето е починало и на делото е даден ход по отношение на другите подсъдими; 2. делото се разглежда в отсъствие на подсъдимия; 3. между обясненията, дадени в досъдебното производство и на съдебното следствие, има съществено противоречие; 4. подсъдимият отказва да даде обяснения или твърди, че не си спомня нещо. (2) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Обясненията на обвиняем, дадени в присъствието на защитник по същото дело пред орган на досъдебното производство, се прочитат при условията по ал. 1, т. 3 и 4, а когато подсъдимият е един - и при условията по ал. 1, т. 2. (3) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Когато обяснения, дадени в присъствието на защитник по същото дело пред орган на досъдебното производство, се отнасят до повдигнатото обвинение на друг подсъдим, прочитането им при условията по ал. 1, т. 1 и 2 е допустимо само със съгласието на този подсъдим. Преди получаване на съгласието съдът разяснява на подсъдимия, че прочетените обяснения могат да се ползват при постановяване на присъдата. За това съдебно следствено действие по искане на подсъдимия съдът му назначава защитник, ако няма такъв. (4) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Осъдителната присъда не може да се основава единствено на обяснения, прочетени по реда на ал. 2 и 3. (5) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Ползване на звукозапис и видеозапис не се допуска, преди да се прочетат обясненията на подсъдимия. Разпит на свидетели вр. ал.1 т.4 от НПК и дадените пред друг състав на съда – прочетени по реда на чл.279 ал.1 т.4Чл. 279. ⚖️ Практика (2) (1) Обясненията на обвиняем или подсъдим, дадени по същото дело на досъдебното производство пред съдия или пред друг състав на съда, се прочитат, когато: 1. лицето е починало и на делото е даден ход по отношение на другите подсъдими; 2. делото се разглежда в отсъствие на подсъдимия; 3. между обясненията, дадени в досъдебното производство и на съдебното следствие, има съществено противоречие; 4. подсъдимият отказва да даде обяснения или твърди, че не си спомня нещо. (2) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Обясненията на обвиняем, дадени в присъствието на защитник по същото дело пред орган на досъдебното производство, се прочитат при условията по ал. 1, т. 3 и 4, а когато подсъдимият е един - и при условията по ал. 1, т. 2. (3) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Когато обяснения, дадени в присъствието на защитник по същото дело пред орган на досъдебното производство, се отнасят до повдигнатото обвинение на друг подсъдим, прочитането им при условията по ал. 1, т. 1 и 2 е допустимо само със съгласието на този подсъдим. Преди получаване на съгласието съдът разяснява на подсъдимия, че прочетените обяснения могат да се ползват при постановяване на присъдата. За това съдебно следствено действие по искане на подсъдимия съдът му назначава защитник, ако няма такъв. (4) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Осъдителната присъда не може да се основава единствено на обяснения, прочетени по реда на ал. 2 и 3. (5) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Ползване на звукозапис и видеозапис не се допуска, преди да се прочетат обясненията на подсъдимия. Разпит на свидетели от НПК, които съдът намира че представляват не само за защитна позиция, но и годен доказателствен материал, който не противоречи на останалите доказателства, събрани по делото съдът си изгради представата за действителната фактическа обстановка, като действия извършени от двамата подсъдими и от персонала на лечебното заведение в инкриминирания период. Съдът не възприема за достоверни единствено показанията на свидетелите А.В. (в това число прочетените части от дадените такива пред друг съдебен състав на основание чл.281 ал.1 т.1Чл. 281. ⚖️ Практика (4) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) (1) Показанията на свидетел, дадени по същото дело пред съдия в досъдебното производство или пред друг състав на съда, се прочитат, когато: 1. между тях и показанията, дадени на съдебното следствие, има съществено противоречие; 2. свидетелят отказва да даде показания или твърди, че не си спомня нещо; 3. свидетелят, редовно призован, не може да се яви пред съда за продължително или неопределено време и не се налага или не може да бъде разпитан по делегация; 4. свидетелят не може да бъде намерен, за да бъде призован, или е починал; 5. свидетелят не се явява и страните са съгласни с това; 6. (доп. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) свидетелят е малолетен или със специфични нужди от защита и при разпита му са присъствали обвиняемият и неговият защитник. (2) По реда на ал. 1 могат да бъдат прочетени обясненията, дадени по същото дело от обвиняем, който се разпитва на основание чл. 118, ал. 1, т. 1. (3) При условията по ал. 1, т. 1 - 6 показанията на свидетел, дадени пред орган на досъдебното производство, се прочитат, когато при разпита са участвали обвиняемият и неговият защитник, ако такъв е упълномощен или назначен. Когато подсъдимите са повече, за прочитане на показанията е необходимо съгласие на тези от тях, които не са били призовани за разпита или са посочили уважителни причини за неявяването си, и прочетените показания се отнасят до повдигнатото им обвинение. (4) Когато не могат да бъдат прочетени по реда на ал. 3, показанията на свидетел, дадени пред орган на досъдебното производство, се прочитат, ако са налице условията по ал. 1, т. 1 или 2. (5) При условията по ал. 1, т. 1 - 6 показанията на свидетел, дадени пред орган на досъдебното производство, могат да се прочетат със съгласието на подсъдимия и неговия защитник, гражданския ищец, частния обвинител и техните повереници. (6) При условията по ал. 1, т. 1 - 6 показанията на свидетел, дадени пред орган на досъдебното производство, могат да се прочетат по искане на подсъдимия или на неговия защитник, когато не е уважено искането им по чл. 223, ал. 4. (7) В случаите по ал. 3 и 5 преди получаване на съгласие от подсъдимия за прочитане на показанията съдът му разяснява, че прочетените показания могат да се ползват при постановяване на присъдата. За това съдебно следствено действие по искане на подсъдимия съдът му назначава защитник, ако няма такъв. (8) Осъдителната присъда не може да се основава само на показания, проче... от НПК), в частта, в която твърди, че след хистероктомията д-р К. е направил само една вагинална ехография – обстоятелство, което се опровергава от данните отразени в историята на заболяването, че са направени две, и от отразените там съпоставки на параметри от изследването на втората ехография, установила намаляване на количеството течност в коремната кухина; както и по отношение довеждането до знанието на дежурния персонал на влошено състояние на Е.В. около 05ч. сутринта на 19.09.2009г. – опровергани от показанията на свидетелките З.Н. и М.Д., според които дежурният екип не е бил информиран от свидетеля А.В. за влошаването на състоянието на Е.В. до 06.30-07ч. на 19.09.2009г. От показанията на свидетелите А.В. (в това число прочетените части от дадените такива пред друг съдебен състав на основание чл.281 ал.1 т.1Чл. 281. ⚖️ Практика (4) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) (1) Показанията на свидетел, дадени по същото дело пред съдия в досъдебното производство или пред друг състав на съда, се прочитат, когато: 1. между тях и показанията, дадени на съдебното следствие, има съществено противоречие; 2. свидетелят отказва да даде показания или твърди, че не си спомня нещо; 3. свидетелят, редовно призован, не може да се яви пред съда за продължително или неопределено време и не се налага или не може да бъде разпитан по делегация; 4. свидетелят не може да бъде намерен, за да бъде призован, или е починал; 5. свидетелят не се явява и страните са съгласни с това; 6. (доп. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) свидетелят е малолетен или със специфични нужди от защита и при разпита му са присъствали обвиняемият и неговият защитник. (2) По реда на ал. 1 могат да бъдат прочетени обясненията, дадени по същото дело от обвиняем, който се разпитва на основание чл. 118, ал. 1, т. 1. (3) При условията по ал. 1, т. 1 - 6 показанията на свидетел, дадени пред орган на досъдебното производство, се прочитат, когато при разпита са участвали обвиняемият и неговият защитник, ако такъв е упълномощен или назначен. Когато подсъдимите са повече, за прочитане на показанията е необходимо съгласие на тези от тях, които не са били призовани за разпита или са посочили уважителни причини за неявяването си, и прочетените показания се отнасят до повдигнатото им обвинение. (4) Когато не могат да бъдат прочетени по реда на ал. 3, показанията на свидетел, дадени пред орган на досъдебното производство, се прочитат, ако са налице условията по ал. 1, т. 1 или 2. (5) При условията по ал. 1, т. 1 - 6 показанията на свидетел, дадени пред орган на досъдебното производство, могат да се прочетат със съгласието на подсъдимия и неговия защитник, гражданския ищец, частния обвинител и техните повереници. (6) При условията по ал. 1, т. 1 - 6 показанията на свидетел, дадени пред орган на досъдебното производство, могат да се прочетат по искане на подсъдимия или на неговия защитник, когато не е уважено искането им по чл. 223, ал. 4. (7) В случаите по ал. 3 и 5 преди получаване на съгласие от подсъдимия за прочитане на показанията съдът му разяснява, че прочетените показания могат да се ползват при постановяване на присъдата. За това съдебно следствено действие по искане на подсъдимия съдът му назначава защитник, ако няма такъв. (8) Осъдителната присъда не може да се основава само на показания, проче... от НПК), П.В., Н.В. (на двамата – пред настоящия съдебен състав) – тримата са наследници на починалата Е.В. – съпруг и деца се установява (с изключение на коментираните въпроси по отношение показанията на А.В.) първият като очевидец, а вторите – опосредено – състоянието на пострадалата Е.В. непосредствено след манипулацията Хистероктомия на 18.09.2009г., на свидетеля К.Н. – семеен лекар, от показанията на която се установява, че Е.В. е имала нормално здравословно състояние за възрастта си, без сериозни здравословни проблеми, в това число и сърдечни; свидетелите Н.Н., Д.Б. – лекари, участвали в последната оперативна интервенция на пострадалата, от чиито показания се установява действията на медицинския персонал на болницата след 07ч. на 19.09.2009г.; от показанията на свидетеля Е.Н. – анестезиолог при гражданския ответник, неучаствал в оперативните интервенции над пострадалата свидетелката М.Г. – акушерка, участвала при хистероскопията на 18.09.2009г. и при коремната операция на пострадалата на 19.09.2009г. от показанията на която се потвърждава отразения в историята на заболяването ползван инстументариум от подсъдимия К. при хистероктомията; свидетелката Д.С. – акушер-гинеколог, която била предвидена по график да е дежурна в нощта срещу 19.09.2009г., но била заменена с подсъдимия д-р К., поради продължителното й отсъствие по болест; свидетелката М.Н. – акушерка няма впечатления от пострадалата Е.В. за инкриминирания период, а едва от 3-4 ден след усложненията; свидетелят Г.Д. – анестезиолог при гражданския ответник, участвал като такъв при извършването на хистероскопския преглед на Е.В. и по-нататъшното й наблюдение през деня, както и на следващите до смъртта й, свидетелства за консултирането с него от двамата подсъдими в това число и при поемане на дужерството от д-р К.; свидетелят В.Д. - патоанатом; свидетелят Б.Л. – патолог – двамата изследвали отстранената матка; техните впечатления за проходимост на маточните тръби на пострадалата се потвърждават от СМЕ на д-р Е.М. (л.948 от т.4 на СП), свидетелят Т.Т. – кардиолог, консултирал състоянието на сърдечно-съдовата система на Е.В. след операцията на 19.09.2009г.; свидетелката З.Н. – стажант в болницата, която е била на работа по време на нощното дежурство на 18-19.09.2009г.и свидетелства за това, че малко след началото на дежурството е имало оплакване от Е.В., което се потвърждава и от отразеното в историята на заболяването от д-р К., и от отразеното от нея в рапортната тетрадка за същото дежурство, както и че до края на дежурството й не е имало повикване от тази пациентка или от съпруга й; свидетелките А. А. и Е.З. – близки на пострадалата и семейството, според показанията на които отношенията в семейството към пострадалата са били много близки. Писмените доказателства – документи за квалификация, правилник за вътрешния ред към инкриминирания период, длъжностни характеристики и трудови договори на подсъдимите, доказват, че двамата подсъдими са били квалифицирани и запознати с професионалните си задължения и дължимо поведение при изпълненията им – обстоятелства, които не се оспорват по делото.

Въз основа на така обсъдените доказателства и доказателствени средства, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна, че подсъдимите са извършили при независимо извършителство престъпление по чл. 123 ал. 1 предл. 2-ро вр. с чл.2 ал.2Чл. 2. ⚖️ Практика (12) (1) За всяко престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му. (2) Ако до влизане на присъдата в сила последват различни закони, прилага се законът, който е най-благоприятен за дееца. вр. ал.1 от НК както следва : - подсъдимият Б.К. - като през времето от 18.09.2009г. до 19.09.2009г. включително, в гр. Пловдив, в качеството си на лекуващ лекар акушер-гинеколог, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - лекарска професия, е нарушил: Наредба № 25 от 04.11.1999г. за оказване на спешна медицинска помощ (обн. ДВ бр. 98 от 12.11.1999г., изм. ДВ бр. 69 от 07.08.2001г.) на Министъра на здравеопазването, както следва: чл. 4: „Обект на спешна медицинска помощ са: т. 1 „всички болни и пострадали, намиращи се в състояние, пряко застрашаващо живота им", чл.5: „Качеството на оказаната в лечебните заведения спешна медицинска помощ отговаря на правилата за добра медицинска практика" - след като е взел за биопсично изследване педикулиран възел и така е причинил пробив на маточната стена и разкъсване на тънкото черво, не е провел активно и непрекъснато наблюдение на болната, която е следвало да бъде преведена в отделение за интензивно наблюдение; не е преценил спешността на случая; след като е установил ехографски течност в коремната кухина след фиброхистероскопията не е разширил изследванията - не е назначил лабораторни изследвания на кръвта, не е извършил рентгеново изследване на корема и диагностична и лечебна оперативна интервенция, което е довело до забавянето на спешната диагностична и лечебна коремна операция (лапаратомия) и на единствено правилното лечение - коремната оперативна намеса за възстановяване целостта на матката и тънкото черво - е причинил смъртта на Е.М.В. ЕГН **********, настъпила на ****г.. - а подсъдимият Х.К., като през времето от 18.09.2009г. до 19.09.2009г., включително, в гр. Пловдив, в качеството си на дежурен лекар - акушер-гинеколог, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - лекарска професия, като е нарушил: Наредба № 25 от 04.11.1999г. за оказване на спешна медицинска помощ (обн. ДВ бр. 98 от 12.11.1999г., изм. ДВ бр. 69 от 07.08.2001г.) на Министъра на здравеопазването, както следва: чл. 4: „Обект на спешна медицинска помощ са: т. 1 „всички болни и пострадали, намиращи се в състояние, пряко застрашаващо живота им", чл.5: „Качеството на оказаната в лечебните заведения спешна медицинска помощ отговаря на правилата за добра медицинска практика" - като не е провел активно и непрекъснато наблюдение на болната, която е следвало да бъде приведена в отделение за интензивно наблюдение; не е преценил спешността на случая; не е изискал за изясняване на коремната драма образни изследвания; не е извикал своевременно консултанти при регистрираното от него състояние на корема, което е довело до забавянето на спешната диагностична и лечебна коремна операция (лапаратомия) и на единствено правилното лечение - коремната оперативна намеса за възстановяване целостта на матката и тънкото черво - е причинил смъртта на Е.М.В. ЕГН **********, настъпила на ****г.

От субективна страна престъпленията са извършени при форма на вината престъпна небрежност - при наблюдението на болната (за което, видно от данните по делото, именно, тя е била оставена в болницата, а не е изписана), небрежността им по отношение преценката за спешността на случая; небрежността им при диагностиката на проявените след хистероскопията признаци на коремна драма – видими и за двамата, и при извършването на образни изследвания и консултации (последните извършени от двамата подсъдими само с анестезиолога д-р Д. и доколкото д-р К. поемайки нощното дежурство на 18/19.09.2009г. е поел случая с пострадалата Е.В., от д-р К.) – като не са предвиждали настъпването на смъртта на пострадалата Е.В., но са били длъжни и са могли всеки поотделно и независимо един от друг да предвидят по видимите и отразени от самите тях в историята на заболяването признаци на перитонит, да извършат изискуемите от добрата медицинска практика спешни медицински дейности, като го диагностицират и проведат, липсата или закъснялото лечение на който предвидимо води до настъпване на летален изход от заболяването.

Настоящият съдебен състав обаче счита, че не може да се вмени в отговорност на подсъдимия Б.К., нарушение на чл. 27 ал. 1 от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на МБАЛ **** Пловдив, който гласи: „непрекъсваемостта на лечебната дейност се осъществява с дежурство от екип по утвърден месечен график за дежурни по смени". Видно от данните по делото липсват такива д-р К. да е нарушил по някакъв начин непрекъсваемостта на лечебната дейност или да е извършил нарушение на утвърдения месечен график. Видно от кредитираната СМЕ на вещите лица Л., М., П., Б. и Р., д-р К. е взел за биопсично изследване педикулиран възел правилно. Поради това на основание чл.304Чл. 304. ⚖️ Практика (55) Съдът признава подсъдимия за невинен, когато не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление. Съдържание на присъдата от НПК, съдът счете че подсъдимият К. следва да бъде ОПРАВДАВА по първоначално повдигнатото му обвинение за това да извършил престъплението по чл.123 ал.1предл. 2-ро вр. с чл.2 ал.2Чл. 2. ⚖️ Практика (12) (1) За всяко престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му. (2) Ако до влизане на присъдата в сила последват различни закони, прилага се законът, който е най-благоприятен за дееца. от НК като е взел за биопсично изследване педикулиран възел неправилно и за това да е нарушил чл.27 ал.1Чл. 27. ⚖️ Практика (4) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Когато едно лице извърши престъпление, след като е осъдено с влязла в сила присъда на лишаване от свобода, но преди да е изтърпяло това наказание, съдът присъединява към неизтърпяната част изцяло или отчасти наказанието по втората присъда, ако то е лишаване от свобода. Определеното общо наказание не може да бъде по-малко от наказанието по втората присъда. (2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Наказанието по втората присъда се присъединява изцяло, ако е лишаване от свобода повече от пет години или ако е наложено за престъпление, извършено повторно или представляващо опасен рецидив. (3) Когато лицето е извършило престъпление след изтърпяване наказанието по предишната присъда, наложеното наказание за това престъпление се изтърпява изцяло. от Правилника за вътрешния ред, устройството и дейността на МБАЛ **** Пловдив.

По отношение първоначално повдигнатото обвинение срещу подсъдимия К. за това да извършил престъплението по чл.123 ал.1 предл. 2-ро вр. с чл.2 ал.2Чл. 2. ⚖️ Практика (12) (1) За всяко престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му. (2) Ако до влизане на присъдата в сила последват различни закони, прилага се законът, който е най-благоприятен за дееца. от НК, като е нарушил същия чл. 27 ал. 1Чл. 27. ⚖️ Практика (4) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Когато едно лице извърши престъпление, след като е осъдено с влязла в сила присъда на лишаване от свобода, но преди да е изтърпяло това наказание, съдът присъединява към неизтърпяната част изцяло или отчасти наказанието по втората присъда, ако то е лишаване от свобода. Определеното общо наказание не може да бъде по-малко от наказанието по втората присъда. (2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Наказанието по втората присъда се присъединява изцяло, ако е лишаване от свобода повече от пет години или ако е наложено за престъпление, извършено повторно или представляващо опасен рецидив. (3) Когато лицето е извършило престъпление след изтърпяване наказанието по предишната присъда, наложеното наказание за това престъпление се изтърпява изцяло. от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на МБАЛ **** Пловдив: „непрекъсваемостта на лечебната дейност се осъществява с дежурство от екип по утвърден месечен график за дежурни по смени. Видно от данните по делото липсват такива д-р К. да е нарушил по някакъв начин непрекъсваемостта на лечебната дейност или да е извършил нарушение на утвърдения месечен график. Поради това и на основание чл.304Чл. 304. ⚖️ Практика (55) Съдът признава подсъдимия за невинен, когато не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление. Съдържание на присъдата от НПК, съдът счете, че подсъдимият К. следва да бъде ОПРАВДАВА по така повдигнатото му първоначално обвинение.

Относно индивидуализацията на наказанието: Като обстоятелства, смекчаващи отговорността на подсъдимия Б.К., съдът счете чистото му съдебно минало към момента на извършване на процесното деяние, добрите му характеристични данни, извлечени и от показанията на свидетелите – колеги на подсъдимия, данните за допълнителна специализация и квалификация. Отегчаващи вината обстоятелства на подсъдимия К. съдът не установи. Осъждането му за деяние по чл.354аЧл. 354а. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) (1) Който без надлежно разрешително произведе, преработи, придобие или държи наркотични вещества или техни аналози с цел разпространение, или разпространява наркотични вещества или техни аналози, се наказва за високорискови наркотични вещества или техни аналози - с лишаване от свобода от две до осем години и с глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева, а за рискови наркотични вещества или техни аналози - с лишаване от свобода от една до шест години и с глоба от две хиляди до десет хиляди лева. Когато предмет на престъплението са прекурсори или съоръжения или материали за производство на наркотични вещества или техни аналози, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години и глоба от двадесет хиляди до сто хиляди лева. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Когато наркотичните вещества или техните аналози са в големи размери, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години и глоба от десет хиляди до петдесет хиляди лева. Който без надлежно разрешително на публично място придобие или държи с цел разпространение, или разпространява наркотични вещества или техни аналози, както и когато наркотичните вещества или техните аналози са в особено големи размери или деянието е извършено: 1. от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група; 2. от лекар или фармацевт; 3. от възпитател, преподавател, ръководител на учебно заведение или длъжностно лице при или по повод изпълнение на службата му; 4. при условията на опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба от двадесет хиляди до сто хиляди лева. (3) Който без надлежно разрешително придобие или държи наркотични вещества или техни аналози, се наказва: 1. за високорискови наркотични вещества или техни аналози - с лишаване от свобода от една до шест години и с глоба от две хиляди до десет хиляди лева; 2. за рискови наркотични вещества или техни аналози - с лишаване от свобода до пет години и с глоба от хиляда до пет хиляди лева. (4) Който наруши правила, установени за производство, придобиване, пазене, отчитане, отпускане, превозване или пренасяне на наркотични вещества, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до пет хиляди лева, като съдът може да постанови и лишаване от правата по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7. (5) В маловажни случаи по ал. 3 и 4 наказанието е глоба до хиляда лева. (6) В случаите по ал. 1 - 5 предме... от НК, за което по делото са налични данни и приложено н.о.х.д., не може да се отрази върху преценката на обстоятелствата по чл.54Чл. 54. ⚖️ Практика (34) (1) Съдът определя наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс и като взема предвид: степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. (2) Смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание. от НК. Като обстоятелства, смекчаващи отговорността на подсъдимия Х.К., съдът отчита чистото му съдебно минало, добрите му характеристични данни, извлечени и от показанията на свидетелите – колеги на подсъдимия. Отегчаващи вината на подсъдимия К. обстоятелства съдът не установи. При индивидуализиране отговорността на подсъдимите, съдът определи наказанието по реда на чл.54Чл. 54. ⚖️ Практика (34) (1) Съдът определя наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс и като взема предвид: степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. (2) Смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание. от НК. Престъпленията са извършени на 18-19.09.2009г. при действието на редакцията на чл.123 ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК действала до ДВ бр.26 от 2010г. – тази от ДВ бр. 26 от 1968г., според която деянието е наказуемо с лишаване от свобода до пет години. Тази именно редакция даде основание на настоящия съдебен състав, при подготовката на делото за внасяне в съдебно заседание на основание чл.28 ал.1 т.1Чл. 28. (1) Съдът разглежда наказателните дела като първа инстанция в състав от: 1. един съдия, когато за престъплението се предвижда наказание до пет години лишаване от свобода или друго по-леко наказание; 2. (изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) един съдия и двама съдебни заседатели, когато за престъплението се предвижда наказание повече от пет години лишаване от свобода; 3. двама съдии и трима съдебни заседатели, когато за престъплението се предвижда наказание не по-малко от петнадесет години лишаване от свобода или друго по-тежко наказание. (2) При разглеждане на делата като въззивна инстанция съдът заседава в състав от трима съдии. (3) При разглеждане на делата като касационна инстанция Върховният касационен съд заседава в състав от трима съдии. (4) (Нова - ДВ, бр. 93 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 42 от 2015 г.) В производството по глава тридесет и трета компетентният съд заседава в състав от трима съдии, а при проверка на решенията по чл. 354, ал. 2, т. 2 и ал. 5 - в състав от петима съдии. (5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 93 от 2011 г.) Председателят на съда, съдията-докладчик и председателят на състава се произнасят еднолично в случаите, предвидени в този кодекс. Основания за отвеждане на съдиите и съдебните заседатели от НПК да го внесе за разглеждане в съдебен състав от един съдия, тъй като за престъпленията посочени текстово и цифрово в обвинителния акт срещу двамата подсъдими се предвижда наказание до пет години лишаване от свобода, при спазване на общия принцип на чл.2 ал.1Чл. 2. ⚖️ Практика (12) (1) За всяко престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му. (2) Ако до влизане на присъдата в сила последват различни закони, прилага се законът, който е най-благоприятен за дееца. от НК, че тази преценка се прави към момента на извършването му – а това е моментът посочен в обвинителния акт и ангажиращ цялата машина на наказателното производство, в това число и съдебното – мотиви изложени срещу възраженията на страните и в протоколно определение от 07.01.2013г. (т.3 от СП стр.10 от протокола на гърба на л.635 от делото). Видно от промените в НК последващото изменение на чл.123 ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК не е по-благоприятно за подсъдимите и няма друго основание, освен нормата на чл.2 ал.2Чл. 2. ⚖️ Практика (12) (1) За всяко престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му. (2) Ако до влизане на присъдата в сила последват различни закони, прилага се законът, който е най-благоприятен за дееца. от НК (а тази преценка се прави само по същество) това последващо изменение да бъда обсъждано. Определените граници на предвиденото наказание лишаване от свобода без определен минимум и с горна граница до пет години, при така обсъдени смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и като намери, че двамата подсъдими не могат да се възприемат като обществено опасни, но степента на обществената им опасност и обществената опасност на инкриминираните им деяния не може да бъде пренебрегвана, предвид опасността те да са проява на възприет от подсъдимите подход към професионалните задължения. Определения размер на наложеното наказание за всеки от двамата подсъдими - лишаване от свобода за срок от по шест месеца, близък, но над долната граница за вида наказание определена в чл.39Чл. 39. ⚖️ Практика (6) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Лишаването от свобода може да бъде от три месеца до двадесет години. (2) (Ал. 2 отм., предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) По изключение наказанието лишаване от свобода може да бъде за срок до тридесет години при замяна на доживотен затвор при множество престъпления по чл. 24 и 27, ал. 1, както и за някои особено тежки умишлени престъпления в случаите, специално указани в особената част на този кодекс. от НК, съдът намери за съответен на обсъдените по-горе критерии по чл.54Чл. 54. ⚖️ Практика (34) (1) Съдът определя наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс и като взема предвид: степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. (2) Смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание. от НК и за осъществяващ целите на индивидуалната и генералната превенция съгласно чл.36Чл. 36. ⚖️ Практика (137) от НК. Тъй като определеното за всеки от двамата подсъдими наказание е под три години, като счете, че са налице формалните предпоставки на чл.66 ал.1Чл. 66. ⚖️ Практика (118) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години. (3) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи, освен ако е задължен да се лекува. от НК, и че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдените не е необходимо ефективното му изтърпяване, съдът отложи изпълнението на наложените наказания за срок от три години.

По отношение предявените граждански искове от наследниците на пострадалата Е.В. срещу двамата подсъдими и срещу гражданския ответник МБАЛ (по настоящем с абревиатура СБАЛАГ)**** Пловдив настоящият състав намери исковете за такива с правно основание чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД спрямо подсъдимите Б.Г.К. и Х.Р.К. и с правно основание чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД спрямо СБАЛАГ**** Пловдив. Като намира от коментираните по-горе доказателства и направените въз основа на тях правни изводи по отношение съпричастността на ответниците по гражданския иск, ПОС намери исковете за доказани по основание. Що се отнася до размера в който се уважиха, ПОС намери, че съответно и справедливо спрямо страданията от загубата на близък човек е обезщетяването на съпруга А.В. с 20000лв.(двадесет хиляди лева), а на децата на пострадалата П.В. и Н.В. – с по 10000лв.(десет хиляди лв.), които да се заплатят солидарно от подсъдимите и от болницата. Мотив на съда да определи различен размер на обезщетенията е близостта и зависимостта на ищците. Децата на починалата Е.В. са пълнолетни отдавна, живеят далеч от родителите си и имат самостоятелни семейства, за разлика от претърпяната загуба от съпруга А.В. в резултат на престъпленията по чл.123 ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК. Присъдиха се и законните лихви, считано от датата на настъпване на смъртта на ****г. до окончателното им изплащане. За разликата до пълния претендиран размер искът се отхвърли като неоснователен и недоказан.

Подсъдимите Б.Г.К. и Х.Р.К. се ОСЪЖДА да заплатят по сметка на ВСС разноските по делото в размер на 6605лв. или по 3302.50лв. всеки от тях.

Двамата подсъдими и гражданския ответник СБАЛАГ**** Пловдив се ОСЪЖДА да заплатят солидарно по сметка на ВСС държавна такса върху уважената част на гражданските искове в размер на 1600лв.

ОСЪЖДА подсъдимия Б.Г.К. (с посочена по-горе самоличност), подсъдимия Х.Р.К. (с посочена по-горе самоличност) и „***" ЕООД Пловдив да заплатят на наследниците на Е.М.В. ЕГН ********** А.Д.В., Н.А.В. и П.А.В.: разноските по делото за адвокатска защита в размер на 3000лв.

Веществените доказателства по делото няма.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в открито съдебно заседание на шести ноември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИХАЕЛА ДОБРЕВА при участието на секретаря Е.К. и в присъствието на прокурора Димитър Махмудиев, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НОХД № 1445 по описа за 2011 година, след съвещание