Присъда № 25/15.04.2011 НОХД № 1366/2010 ОС Плевен

   ПРИСЪДА № 25 от 15.04.2011г.

Плевенски окръжен съд, НС, НОХД № 1366/2010г.

И на основание данните по делото и закона:

П Р И С Ъ Д И:

ПРИЗНАВА подсъдимия К.И.К. роден на , обл. Плевен, българин български гражданин, с висше образование, женен, неосъждан с ЕГН за НЕВИНЕН В ТОВА на 30.10.2006 г. в град Белене поради немарливо изпълнение на занятие представляващо източник на повишена опасност - рентгенолог в медицински център „Белмедик” ЕООД - град Белене да е нарушил действащите към тази датата чл.6, ал.1 от Закона за лечебните заведения и раздел ІІІ и раздел ІV, т.7 и т.8 от Наредба №22 от 28.06.2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт „образна диагностика” издадена от Министерство на здравеопазването и да е причинил на 06.11.2006 г. смъртта на Марийка Димитрова Джантова от град Белене, поради което и на основание чл.304Чл. 304. ⚖️ Практика (55) Съдът признава подсъдимия за невинен, когато не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление. Съдържание на присъдата от НПК ГО ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 123, ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от З.М.Д. солидарно против подсъдимия К.И.К. *** граждански иск с правно основание чл.45 и чл.49 вр. с чл.52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. от ЗЗД за заплащане на сумата 60 000 лева представляваща обезщетение за претърпените в резултат от престъплението предмет в настоящото производство неимуществени вреди ведно с законната лихва върху посочената сума считано от 06.11.2006 г. до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от Р.З.Д. солидарно против подсъдимия К.И.К. *** граждански иск с правно основание чл.45 и чл.49 вр. с чл.52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. от ЗЗД за заплащане на сумата 50 000 лева представляваща обезщетение за претърпените в резултат от престъплението предмет в настоящото производство неимуществени вреди ведно с законната лихва върху посочената сума считано от 06.11.2006 г. до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от А.З.А. солидарно против подсъдимия К.И.К. *** граждански иск с правно основание чл.45 и чл.49 вр. с чл.52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. от ЗЗД за заплащане на сумата 50 000 лева представляваща обезщетение за претърпените в резултат от престъплението предмет в настоящото производство неимуществени вреди ведно с законната лихва върху посочената сума считано от 06.11.2006 г. до окончателното й изплащане.

ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира пред Апелативен съд - Велико Търново в 15 – дневен срок от днес.

МОТИВИ:

Против подс. К.И.К. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.123,ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК за това,че на 30.10.2006г. в гр. Б., обл.Плевенска – като рентгенолог в Медицински център „***” ЕООД-Б., съгласно действащия към тази дата Закон за лечебните заведения,чл.6,ал.1Чл. 6. ⚖️ Практика (34) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г., изм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2020 г., в сила от 02.10.2020 г.) Дейността на лечебните заведения и на медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. Медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването. (2) (Изм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) Лечебните заведения прилагат технологии и системи за събиране и обмен на информация, както и здравноинформационни стандарти, утвърдени с наредба на министъра на здравеопазването. (3) Лечебните заведения предоставят информация за извършваната от тях медицинска дейност, както и медико-статистическа информация съгласно наредба на министъра на здравеопазването, съгласувана с Националния статистически институт. (4) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Лечебните заведения, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или от държавния бюджет, предоставят информация за извършените от тях разходи при осъществяване на дейността си по ред, определен с наредбата по ал. 3. (4а) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) С наредбата по ал. 3 се определят и медико-статистически и финансови показатели за лечебните заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или от държавния бюджет, и които Министерството на здравеопазването публикува на официалната си страница в интернет за всяко тримесечие. Националната здравноосигурителна каса предоставя на Министерството на здравеопазването информацията по съответните показатели от нейната компетентност. (5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., доп. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) За изпълнението на дейностите по ал. 2, 3 и 4 лечебните заведения за болнична помощ създават информационни звена. Структурата и съставът на информационните звена се определят с наредбата по ал. 2. (6) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., доп. - ДВ, бр. 54 от 2020 г., в сила от 16.06.2020 г.) Държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове прилагат и стандарти за финансова дейност, утвърдени с наредба на министъра на...: „Лечебните заведения осъществяват дейността си при спазване на стандартите за качество на оказаната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента.Стандартите се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването.”; съгласно действащата към 30.10.06г. Наредба № 22/28.06.04г. за утвърждаване на медицински стандарт „Образна диагностика”,издадена от Министерство на здравеопазването,раздел ІІІ. Основни раздели на образната диагностика: точка 7. Образна диагностика на храносмилателната система и раздел ІV. Организация на дейността, точка 7. Извършването на изследванията се контролира от лекар-специалист по образна диагностика и завършва с писмено тълкуване на получените резултати и точка 8. Лекарят-специалист по образна диагностика може да препоръча проследяване,контролни прегледи и други образни изследвания, поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност – при изпълнение на образно инструментално изследване на червата (иригография) на М.Д.Д. от гр. Б., пропуснал да постави навреме правилна диагноза на настъпилото усложнение, пробив, чрез 5 броя ренгенови снимки направени при изследването, за да бъде предприета спешна хирургична интервенция, с което на 06.11.2006г. в КАИЛ при УМБАЛ „Д-р Георги Странски” ЕАД – Плевен, причинил смъртта на М.Д.Д. от гр.Б..

По делото са приети за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански искове от З. М. Д., А.З.А. и Р.З.Д. против К.И.К., солидарно с „ ***” ЕООД гр.Б., представлявано от управителя И.Х.Х., с правно основание чл.45 и чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД за сумата от 60 000 лв. за З.М.Д. и по 50 000 лв. за А.З.А. и Р.З.Д., ведно със законната лихва, считано от 06.11.2006г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и за направените деловодни разноски.

Медицински център „Белмедик” ЕООД - град Беленее конституирано, като граждански ответник в производството.

З.М.Д., А.З.А. и Р.З.Д. са конституирани и като частни обвинители.

В съдебно заседание прокурора поддържа повдигнатото обвинение, изразява становище, че същото е доказано по един несъмнен начин в хода на проведеното съдебно следствие, пледира за постановяване на осъдителна присъда по отношение на подсъдимия с приложение разпоредбата на чл.66Чл. 66. ⚖️ Практика (118) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години. (3) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи, освен ако е задължен да се лекува. НК. Изразява становище, че претенциите на гражданските ищци са основателни и следва да се уважат в предявения размер.

Гражданските ищци и ч. обвинители се явяват лично и чрез повереника си адв.Д.Д., поддържат обвинението наред с прокурора, пледират за постановяване на осъдителна присъда при приложение разпоредбата на чл.66, ал.1Чл. 66. ⚖️ Практика (118) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години. (3) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи, освен ако е задължен да се лекува. НК и молят да бъдат уважени в пълен размер предявените от тях гр. искове.

Гражданския ответник „***”ЕООД гр.Б. се представлява от повереника си адв. В.Н., който изразява становище, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, респективно пледира да се отхвърлят предявените граждански искове, като неоснователни и недоказани.

Подсъдимия К.И.К. се явява лично и със защитниците си адв.Г. А. и адв. Н.Д..

Подсъдимия дава обяснения, не признава вината си, моли да бъде оправдан, а гражданските искове да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани.

Защитата в лицето на адвокати А. и Д. ангажира становище, че обвинението не е доказано по един несъмнен начин в хода на проведеното съдебно следствие, че диспозитива на обвинителния акт е непрецизно формулиран, доколкото се сочат, като нарушени общи норми, които не предписват конкретно дължимо поведение от страна на подсъдимия, освен това, че подзащитният им е упражнявал правно регламентирана дейност,а не занятие, поради което пледират за постановяване на оправдателна присъда и отхвърляне на предявените граждански искове.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Пострадалата М.Д.Д. страдала от болки и тежест в корема и по повод тези нейни здравословни оплаквания в началото на м. октомври 2006г. се подложила на медицински преглед. След проведено хистологично изследване била поставена диагноза повърхностен гастрит, антрален тип и било предписано медикаментозно лечение.

В края на същия месец болките се засилили, поради което М. Д. се обърнала към свидетеля д-р. И.Х., хирург, който извършил преглед на 25.10.2006г. С медицинско направление Д. била насочена за преглед към гастроентеролог.

Този преглед бил извършен от свидетеля д-р И.Д.И., който направил ехография на коремните органи на пациентката и от своя страна назначил изследване- иригография с направление за медикодиагностична дейност № 48/25.10.2006г.

С горното направление на 30.10.06г. Д. посетила рентгеновото отделение на МЦ „***” ЕООД гр.Б. и била приета от подсъдимия К.- рентгенолог, работещ на трудов договор в дружеството.

Същия извършил изследването, което се изразява във вкарване на бариева каша в дебелото черво на пациентката и изготвяне на рентгенови снимки в тази област.

По разпореждане и под контрола на подсъдимия, бариевата каша била въведена с помощта на иригатор от санитарката- свидетелката А.К., а К. наблюдавал наблюдавал процеса на контролния монитор на рентгеновия апарат. Снимките били изготвени от свидетелката Ц.М. по разпореждане на подс.К..

При въвеждането на кашата, К. видял,че котрастната материя /бариевата каша/ спира и не изпълва дебелото черво, поради което преустановил въвеждането и в организма на пострадалата, тъй като се усъмнил, че това се дължи на тумор в областта на сигмата. Казал на пациентката да отиде до тоалетна за да изкара кашата и да изчака изготвянето на снимките.

След изготвяне на същите, К. се запознал с тях, но не констатирал, че контрастната материя е излязла извън пределите на дебелото черво и написал фиш за изследването, в който отразил така направеното от него разчитане, според което има съмнение за запушване на дебелото черво.

На 30.10.2008г. Д. отишла при личния си лекар д-р Ф. и и показала резултата от изследването. Ф. изпратила Д. на преглед при свидетеля И. И., който е лекаря назначил иригографията.

И. се запознал с издадения от подс.К. фиш и извършил от своя страна фиброректосигмоендоскопия на пациентката. При това изследване той не установил болестни изменения по лигавицата на правото черво и сигмата, нито туморни формации, които да водят до запушването му.

Пострадалата Д. продължавала да изпитва болки в корема, които се засилвали и на 01.11.2006г. гр. ищец и ч. обвинител З.Д. и дъщеря му А.А. завели пострадалата отново при д-р И..Последния я прегледал и съобщил на А., че се касае за херния, която не е за спешна операция.

В следващите няколко дни болките на пострадалата се засилили, поради което в дома на Д. била извикана свидетелката д-р Ф., неин личен лекар. Последната се консултирала със свидетеля д-р С. и след проведен преглед от него била поставена диагноза „остър пиелонефрит” и Д. била хоспитализирана в МБАЛ Б..

На 01.11.2006г., поради възникнала остра бъбречна недостатъчност, след консултация с д-р М.А., Д. била транспортирана и приета във Втора клинична база към УМБАЛ Плевен.

Състоянието на Д. продължило да се влошава и на 05.11.2006г., след консултация с хирург- свидетеля д-р Г., била предприета хирургична интервенция с оглед становището му, че се касае за перитонит. При операцията хирурга установил дифузен перитонит с кафеникав цвят с давност над 24 часа, източник на който бил перфорирал в коремната кухина параректален абсцес. След операцията, пациентката била приведена в КАИЛ в тежко състояние, където починала около 06.00ч. на 06.11.2006г.

Така приетата от съда за установена фактическа обстановка се подкрепя от събраните в хода на съдебното следствие доказателства. Обстоятелствата свързани със здравословните оплаквания на пострадалата и предприетите от нея действия в тази насока се установяват от показанията на свидетелите Р.Д., А.З. А., З.Д. и В.Д..

Предприетите действия във връзка с диагностициране на заболяването на Д., извършените по отношения изследвания, развилата се след извършване на иригографията симптоматика се установяват от показанията на свидетелите И.Х., И.Д.И., Ю.К.Ф., М.И.А., както и от дадените от подс.К. обяснения.

От обясненията на подс.К., както и от показанията на свидетелите М. и К. се установява извършеното изследване иригография, предмет на настоящето производство и редът по който е извършено, както и направената /оказала се неправилна впоследствие/ констатация на д-р.К. във връзка с разчитането на изготвените рентгенови снимки.

От съществено значение за установяване обективната истина по делото е заключението на комисийната съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещите лица доц.д-р П.Л., проф.д-р К., д-р П., д-р Д. и д-р К.. От същото се установява пряката причинно-следствена връзка между медицинските действия извършени от подс.К. и причинения противоправен резултат. Касае се за допусната грешка при изпълнение на образното инструментално изследване, изразен в пропуск да се диагностицира пробив на дебелото черво, поради което е пропусната възможността за поставяне на навременна диагноза- перитонит и предприемане на спешна хирургична интервенция, чрез която е било възможно да бъде спасен живота на пострадалата.

С оглед установяване на възможната причина за пробива на дебелото черво и възможността, респ. невъзможността за поставяне на точна диагноза и моментите в които е могло да стане това, както и периода, в който е могло да се предприеме хирургична интервенция за да бъде спасен живота на пострадалата, съдът назначи и изслуша заключение по допълнителна комисийна съдебномедицинска експертиза.

От това заключение е видно, че пробива на дебелото черво не е могъл да бъде диагностициран обективно от и при последващите иригографията изследвания, извършени на пострадалата, че не е възможно пробива в червото да се получи от стара фистула и че при пробив на дебелото черво и излив на контрастна материя в параректалното пространство е необходимо предприемането на спешна хирургическа интервенция, като решаващи са първите 6-12 часа.

Във връзка с причината за получения пробив на дебелото черво, настоящия съд намира, че същата не е установена по един безспорен начин. Подс.К. твърди, че преди извършване на изследването е указал на пациентката да извърши клизми, за да почисти стомашно-чревния тракт. Той изразява предположението си, че именно при тези клизми тя сама си е причинила пробива на дебелото черво. Неговите обяснения обаче са в противоречие с показанията на гр. ищци и ч. обвинители, които твърдят, че Д. не си е правила клизми, а е приемала очистителни.

Независимо от обстоятелството дали пробива е причинен от самата пострадала или при въвеждане на бариевата каша в организма и при извършеното изследване иригография, проблемът за пациентката е настъпил поради неправилното разчитане на изготвените рентгенови снимки от подс.К., на които, според заключението на вещите лица по комисийната съдебномедицинска експертиза, е видно „излизането на контрастна материя извън лумена на червата, което говори за перфорация”.

Това неправилно разчитане е отразено в издадения от подс.К. фиш. Анализирайки посочените заключения по комисийната съдебномедицинска експертиза и допълнителната такава е видно, че след този момент, при извършваните по отношение на Д. изследвания не е било възможно установяването на тази перфорация.

След влошаване здравословното състояние на Д., симптомите, които са се проявили са сочели за друг вид заболяване- пиелонефрит, а симптомите на перитонита са се проявили и са били диагностицирани твърде късно, за да бъде успешна извършената в тази връзка хирургична интервенция.

При така установеното от фактическа страна,от правна страна съдът констатира следното:

По отношение на подс.К.И.К. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.123, ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. НК.

Субект на престъпление по смисъла на чл.123Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. НК може да бъде всяко наказателно- отговорно лице, което причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга право-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност и което има правото да упражнява подобно занятие или дейност. В този ред на мисли на първо място следва да се отговори на възражението на защитата на подсъдимия,че упражняваната от него лекарска професия не е занятие,в какъвто смисъл е повдигнатото от прокурора обвинение,а представлява правно регламентирана дейност. Според настоящата инстанция този спор е по-скоро схоластичен и няма съществено значение при преценката на съда относно елементите от състава на престъплението.На първо място граматическото и логическото тълкуване на разпоредбата на чл.123,ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК навежда към извода,че занятието и правно регламентираната дейност са идентични форми на човешка деятелност.Законът използва израза „…занятие или друга правно регламентирана дейност…”,т.е.занятието също е правно регламентирана дейност.В съдебната практика лекарската професия се определя и като правно регламентирана дейност и като занятие /Р № 756/13.05.71г.по н.д. № 61/71г./.Както наказателноправната теория,така и съдебната практика /ППВС № 6/69г. и ППВС № 2/79г./ използват понятието правно регламентирано занятие или дейност.Налага се извода,че упражнявайки лекарска професия подсъдимият е осъществявал правно регламентирано занятие,т.е.може да отговаря по обвинение за престъпление по чл.123,ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК.

За да се приеме, че едно лице е правоспособно да упражнява дадено занятие или друга правно регламентирана дейност е необходимо не само то да притежава знания за характера на дейността, респективно техниката и технологията, но и целият комплекс от знания, предвиден в съответните нормативни актове, като тези знания следва да са проверени и документирани по надлежния ред чрез издаване на съответно разрешение, удостоверение за това. По делото е безспорно установено, че подсъдимия К. е с висше медицинско образование, с дългогодишен стаж, като лекар и работи на трудов договор в МЦ „***” ЕООД гр.Б., като лекар ординатор, поради което същия може да бъде субект напрестъплението по чл.123Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. НК.

Упражняването на лекарска професия е правно регламентирана дейност съобразно Закон за здравето, закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина, закона за лечебните заведения и свързаните с тях подзаконови нормативни актове.

От обективна страна деянието се изразява в причиняване смърт другиму. Изпълнителното деяние може да бъде както под формата на действие, така и под формата на бездействие. Необходимо е деянието да е част, елемент от дейност или занятие, правно регламентирани и представляващи източник на повишена опасност. Според съдебната практика, дадена дейност или занятие представляват източник на повишена опасност, когато и най-малкото незнание или немарливо изпълнение на занятието или дейността създава опасност за живота или здравето на други лица и при тяхното упражняване съществува голям риск за увреждане на хора или имущество. Настоящия съдебен състав намира, че упражняването на лекарска професия несъмнено е дейност, представляваща източник на повишена опасност, тъй като са налице нормативно установени задължения на лекарите по хуманна медицина, свързани с опазване живота и здравето на пациентите.

Разпоредбата на чл.123Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. НК е бланкетна,т.е. препраща към конкретни технически правила и норми от съответен нормативен или ненормативен акт, които конкретизират дължимото поведение на дееца. Съобразно повдигнатото обвинение от прокуратурата се сочи на първо място нарушение разпоредбата на чл.6,ал.1 от Закона за лечебните заведения: „Лечебните заведения осъществяват дейността си при спазване на стандартите за качество на оказаната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента.Стандартите се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването.” Съдът намира, че горната разпоредба не е относима към деянието осъществено от подс.К..Необходимо е да се отбележи,че цитирания текст е обща норма, която не регламентира определено поведение и не вменява в задължение на подсъдимия извършване на конкретно действие.Разпоредбата касае лечебните заведения,а не техните служители.

На трето място прокурорът е посочил раздел ІІІ. Основни раздели на образната диагностика: точка 7. Образна диагностика на храносмилателната система от Наредба № 22/28.06.04г. за утвърждаване на медицински стандарт „Образна диагностика”,издадена от Министерство на здравеопазването. Цитираните текстове са само заглавия и не съдържат задължения към субекти.

Следващото нарушение посочено от прокурора е на разпоредбата на точка 7 от раздел ІV. Организация на дейността от цитираната наредба- „Извършването на изследванията се контролира от лекар-специалист по образна диагностика и завършва с писмено тълкуване на получените резултати”.Настоящата инстанция счита,че подсъдимият не е нарушил този нормативен текст.Той създава за адресата две задължения: 1.Да контрнолира извършването на изследването и 2.Да тълкува писмено получените резултати.В конкретния случай подсъдимият е изпълннил и двете вменени му задължения.От неговите обяснения и от показанията на свид.М. и К. /единствените лица присъствали при извършване на изследването освен починалата/ се установява,че подсъдимият е контролирал изследването от началото до края,като е контролирал поставянето на катетър,времето и количеството на въвеждане на контрастно вещество,а освен това е наблюдавал изследването на монитор.Що се отнася до второто задължение то също е изпълнено от подсъдимия-за резултатите от изследването той е съставил съответен документ,в който е тълкувал същите.

На следващо място подсъдимия е обвинен в нарушаване на разпоредбата на точка 8 от раздел ІV на Наредба № 22/28.06.04г. за утвърждаване на медицински стандарт „Образна диагностика”,издадена от Министерство на здравеопазването според която лекарят-специалист по образна диагностика може да препоръча проследяване,контролни прегледи или други образни изследвания.На първо място следва да се отбележи,че текстът не съдържа задължение към лекаря-специалист-използван е глаголът „може”.На следващо място видно от документа,с който е завършило изследването подсъдимият е отбелязал: „За гинекологична консултация и евентуална операция.”.В показанията си подсъдимият твърди,че е имал съмнения за онкологично заболяване,но не е желаел да съобщава за това на прегледаната,а я е помолил тя да съобщи на съпруга си че той /подсъдимия/ желае същия ден да се срещне с него /съпруга на починалата/ по повод резултата от извършения преглед.

Предвид изложеното по-горе съдът намира,че подсъдимият не е допуснал нито едно от вменените му от прокурора нарушения,поради което обвинението е недоказано от обективна страна.

От субективна страна професионалната непредпазливост като особена форма на вина изисква нарушение на конкретни, установени от нормативен или поднормативен акт норми и правила за правилно и безопасно упражняване на занятие или на друга правно регламентирана дейност,което нарушение се дължи на тяхното незнание или немарливо изпълнение.В конкретния случай е повдигнато обвинение за немарливо изпълнение на занятие,представляващо източник на повишена опасност.Немарливо изпълнение е налице тогава когато деецът знае правилата за упражняване на съответната дейност или занятие,но действа в разрез с тях.Както бе изяснено в конкретния случай подсъдимият не е нарушил посочените от прокурора разпоредби.Ето защо не може да се приеме,че той е действал немарливо.В този ред на мисли след като не са налице доказателства за виновно поведение от страна на подсъдимия той следва да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.123,ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК,въпреки очевидната причинна връзка между деянието /пропускът на подсъдимия да установи перфорацията на дебелото черво на починалата и настъпилите в резултат от това усложнения довели до смъртта на лицето/ и общественоопасния резултат /смъртта на М. Д./.

Според ППВС № 2/79г.в случаите,в които не са били нарушени конкретни нормативно установени правила и норми съдилищата са длъжни да обсъдят дали резултатът не се дължи на проявена обикновена непредпазливост.Това обаче предполага в обстоятелствената част на обвинителния акт да се сочат факти касаещи някоя от двете форми на непредпазливост.В противен случай подсъдимият би бил осъден не само по непредявено му обвинение,но и по такова,против което не е могъл да се защитава.В обстоятелствената част на обвинителния акт,по повод който е образувано настоящето съдебно производство не са развити доводи относно субективната страна извън сочената професионална непредпазливост.Казано по друг начин не е посочено дали подсъдимият е предвиждал настъпването на общественоопасните последици,но е мислил да ги предотврати или не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици,но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. И при двете форми на обикновена непредпазливост прокурорът следва да посочи защо подсъдимият е предвиждал настъпването на общественоопасните последици,но е мислил да ги предотврати или не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици,но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Това е свързано с наличието на определени факти които да са посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт,за да са известни на подсъдимия и той да има възможност да ангажира доказателства за оборването им.От доказателствата по делото може да се заключи,че подсъдимия не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици,поради което може да се изключи самонадеяността като форма на вина.Небрежността от своя страна предполага деецът да не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици,но да е бил длъжен и да е могъл да ги предвиди.Последното обаче предполага в обвинителния акт да е посочено защо подсъдимият е бил длъжен и защо е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици.На следващо място следва да се отбележи,че съгласно възприетото становище в правната теория и съдебна практика именно естеството и характера на извършената работа е разграничителния критерий между обикновената и професионалната снепредпазливост.Правно необосновано е ако е допусната непредпазливост при упражняване на занятие или дейност,които са правно регламентирани и представляват източник на повишена опасност,какъвто е конкретния случай да се приложат общите разпоредби на непредпазливостта.Ето защо съдът намира,че не може да признае подсъдимия за виновен и за престъпление по чл.122Чл. 122. ⚖️ Практика (2) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт по непредпазливост, се наказва с лишаване от свобода до пет години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако смъртта е причинена с огнестрелно оръжие или със силно действуващо отровно вещество или ако е причинена смърт на две или повече лица, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години. от НК.

Що се отнася до предявените граждански искове същите следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.Вината е елемент както на наказателната,така и на гражданската отговорност.Липсата на вина изключва ангажирането и на двата вида отговорност.Освен това както бе посочено по-горе подсъдимият не е извършил престъплението в което е обвинен и от обективна страна.

С оглед гореизложеното съдът постанови присъдата си.

Свързани документи: Присъда №"46 НОХД № 245/2010 ОС - Плевен Решение №"259 ВНОХД № 226/2010 АпС - Велико Търново Присъда №"174 ВНОХД № 169/2011 АпС - Велико Търново Решение №"443НД № 2207/2011 ВКС Решение №"20 ВНОХД № 349/2011 АпС- Велико Търново