Присъда №55/29.05.2015 НОХД № 421/2014 ОС Варна

   Присъда №55/29.05.2015 НОХД № 421/2014 ОС Варна Присъда №55/29.05.2015 НОХД № 421/2014 ОС Варна Наказателно дело от общ характер № 55/2014 г. пред Окръжен съд. Подсъдимият (лекар) е обвинен за причиняване на смърт по непредпазливост (чл. 123Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. НК) . Съдът признава подсъдимия за виновен и НАЛАГА условна присъда (отложено изпълнение) .

ПРИЗНАВА подсъдимия М.Б.А. - роден на *** год. в гр. Шумен, живее в гр. Варна, ул. "Ст." № 14, вх. Ж, ет.7, ап. 153, български гражданин, с висше образование, работи като лекар в МБАЛ „Света Анна"***, неженен, неосъждан, ЕГН **********. ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ: На 19 и 20.04.2010 г. в гр. Варна, в качеството си на лекар, педиатър в Детско отделение на МБАЛ „Света А. ***, назначен за такъв с трудов договор № 191/01.10.2009 г. с МБАЛ „Света А. ***, причинил смъртта на Данаил Стоянов Д., ЕГН **********, настъпила на 22.04.2010 г., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, лекарската дейност, виновно нарушавайки нормите на: Наредба № 16 от 21 август 1996 г. за организацията на болничната медицинска помощ в държавните болнични заведения: - чл. 29 - „Отказ от хоспитализация на болни, насочени с медицинско направление, се допуска само ако болните нямат показания за болнично лечение, което се вписва в медицинската документация, и лекарят, направил отказа, се подписва и вписва мотивите за отказа. За отказа се уведомява писмено лекарят, издал медицинското направление (бл. МЗ № 119)"; - чл. 17 ал.2 т.4 - „Лекарите в отделението осигуряват ... незабавно провеждане на животоспасяващи дейности и процедури при влошаване на състоянието на болния". Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на МБАЛ „Св. А." - чл. 57 ал.2 т.4 - „Лекарите в клиниката и отделението осигуряват незабавно провеждане на животоспасяващи дейности и процедури при влошаване на състоянието на пациента", поради което и на основание чл. 123, ал.1 и чл.54Чл. 54. ⚖️ Практика (34) (1) Съдът определя наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс и като взема предвид: степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. (2) Смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание. от НК, му НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1Чл. 66. ⚖️ Практика (118) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години. (3) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи, освен ако е задължен да се лекува. от НК ОТЛАГА с изпитателен срок от ЧЕТИРИ години, считано от влизане на присъдата в сила, като на основание чл.304Чл. 304. ⚖️ Практика (55) Съдът признава подсъдимия за невинен, когато не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление. Съдържание на присъдата от НПК, ГО ОПРАВДАВА по първоначално възведенотообвинение.

ПРИЗНАВА подсъдимия Н.Д.Н. - роден на *** год. в гр. И., живее в гр. Варна на бул. "Ч." № 8, ет.З, ап. 5, български гражданин, с висше образование, работи като лекар в медицински център „Бисер", женен, неосъждан, ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ: На 19/20.04.2010 г. в гр. Варна, в качеството си на лекар- ординатор, хирург в Клиника по детска хирургия, детска ортопедия и травматология при МБАЛ „Света А. ***, назначен за такъв с трудов договор № 323/29.05.1992 г. с ОРКБ „Д-р Р. А."*** с правоприемник МБАЛ „Света А. ***, причинил смъртта на Данаил Стоянов Д., ЕГН **********, настъпила на 22.04.2010 г., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, лекарската дейност, виновно нарушавайки нормите на: Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на МБАЛ „Св. А." - чл. 57 ал.2 т.4 - „Лекарите в клиниката и отделението осигуряват незабавно провеждане на животоспасяващи дейности и процедури при влошаване на състоянието на пациента" Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на Клиника по детска хирургия при МБАЛ „Света А. *** АД - чл. 11 ал.З - „При необходимост от консултация на спешни случаи се уведомява и се вика детския хирург на разположение, който от своя страна може да поиска консулт от началника на клиниката, който е 24 часа на разположение." поради което и на основание чл. 123, ал.1 и чл.54Чл. 54. ⚖️ Практика (34) (1) Съдът определя наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс и като взема предвид: степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. (2) Смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание. от НК, му НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1Чл. 66. ⚖️ Практика (118) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години. (3) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи, освен ако е задължен да се лекува. от НК ОТЛАГА с изпитателен срок от ЧЕТИРИ години, считано от влизане на присъдата в сила, като на основание чл.304Чл. 304. ⚖️ Практика (55) Съдът признава подсъдимия за невинен, когато не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление. Съдържание на присъдата от НПК, ГО ОПРАВДАВА по първоначално възведенотообвинение.

ПРИЗНАВА подсъдимия П.Г.К. - роден на *** ***, живее в същия град на бул. "Сл." № 77, ет.1, an. 1, български гражданин, с висше образование, работи като лекар в МБАЛ „Света Марина", женен, неосъждан, ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ: На 20.04.2010 г. в гр. Варна, в качеството си на лекар в Приемно-спешно педиатрично отделение към Първа детска клиника в МБАЛ „Света Марина" ЕАД Варна, назначен за такъв с трудов договор № 203/01.09.2009 г. с МБАЛ „Св. Марина" ЕАД Варна, причинил смъртта на Данаил Стоянов Д., ЕГН **********, настъпила на 22.04.2010 г., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, лекарската дейност, виновно нарушавайки нормите на: Наредба № 16 от 21 август 1996 г. за организацията на болничната медицинска помощ в държавните болнични заведения: - чл. 17 ал.2 т.4 - „Лекарите в отделението осигуряват ... незабавно провеждане на животоспасяващи дейности и процедури при влошаване на състоянието на болния". поради което и на основание чл. 123, ал.1 и чл.54Чл. 54. ⚖️ Практика (34) (1) Съдът определя наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс и като взема предвид: степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. (2) Смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание. от НК, му НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1Чл. 66. ⚖️ Практика (118) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години. (3) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи, освен ако е задължен да се лекува. от НК ОТЛАГА с изпитателен срок от ЧЕТИРИ години, считано от влизане на присъдата в сила, като на основание чл.304Чл. 304. ⚖️ Практика (55) Съдът признава подсъдимия за невинен, когато не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление. Съдържание на присъдата от НПК, ГО ОПРАВДАВА по първоначално възведенотообвинение.

ПРИЗНАВА подсъдимия П.Х.К. - роден на *** год. в гр. В.Т., живее в гр. Варна на ул. "Д-р Ж." № 57, ет.8, ап. 22, български гражданин, с висше образование, работи като лекар в МБАЛ „Света Марина", женен, неосъждан, ЕГН ********** ЗА НЕВИНЕН В ТОВА, ЧЕ: На 20.04.2010 г. в гр. Варна, в качеството си на лекар, главен асистент в Клиника по гръдна хирургия, Сектор по детска хирургия при МБАЛ „Света Марина" ЕАД Варна, назначен за такъв с трудов договор № 55/01.06.2006 г. с МБАЛ „Св. Марина" ЕАД Варна, да е причинил смъртта на Данаил Стоянов Д., ЕГН **********, настъпила на 22.04.2010 г., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, лекарската дейност, виновно нарушавайки нормите на: Закона за здравето: - чл.81 ал.1 и ал.2 т.1Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. - „(1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; ..."; - чл.99 ал.2 и ал.З т.1 и 2 - „(2) Спешно състояние е остро или внезапно възникнала промяна в здравето на човека, която изисква незабавна медицинска помощ. (3) Медицинската помощ при спешни състояния е насочена към предотвратяване на: 1. смърт; 2. тежки или необратими морфологични и функционални увреждания на жизнено значими органи и системи"; - чл.100 ал.2 - „Всяко лечебно заведение е длъжно да извърши възможния обем медицински дейности при пациент в спешно състояние". Наредба № 25 от 4 ноември 1999 г. за оказване на спешна медицинска помощ: - чл. 4 т. 1 и 6 - „Обект на спешна медицинска помощ са: 1. всички болни и пострадали, намиращи се в състояние, пряко застрашаващо живота им; 6. болни и пострадали, при които не може да се прецени характерът и тежестта на заболяването"; - чл. 3 - „Всички лечебни заведения оказват необходимия обем от спешна медицинска помощ на всяко лице, нуждаещо се от такава ..."; - чл. 5 - „Качеството на оказаната в лечебните заведения спешна медицинска помощ отговаря на правилата за добра медицинска практика"; Медицински стандарт по хирургия: - т. 6.1. - „Според определението на СЗО качеството представлява осигуряване на срочност, адекватност и ефективност на медицинската помощ" - т. 4.3.8. - „При спешни състояния хирургическият екип трябва да дозира решенията си в три степени: а) решение за предприемане на животоспасяваща намеса; ..." Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на МБАЛ „Света Марина" ЕАД Варна - чл. 37 т.4 - „При осъществяване на своята дейност болницата не може ... да отказва медицинска помощ в условията на спешност или при неотложни състояния". поради което и на основание чл.304Чл. 304. ⚖️ Практика (55) Съдът признава подсъдимия за невинен, когато не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление. Съдържание на присъдата от НПК, го ОПРАВДАВА по обвинението да е извършил престъпление по чл. 123 ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК.

ПРИЗНАВА подсъдимата А.И.Г. - родена на *** год. в гр. Д-р Ж., живее в гр. Варна на бул. "Г.К." № 83, вх. В, ет.З ап.60, българска гражданка, с висше образование, омъжена, неосъждана, ЕГН ********** ЗА НЕВИННА В ТОВА, ЧЕ: На 19.04.2010 г. в гр. Варна, в качеството си на длъжностно лице, лекар-ординатор, педиатър в Детско отделение на МБАЛ „Света А. ***, назначена за такава с трудов договор № 01194/17.09.1984 г. с МБАЛ „Света А. *** кръга на службата си по смисъла на чл. 23 от Наредба № 16 от 21 август 1996 г. за организацията на болничната медицинска помощ в държавните болнични заведения, да е съставила официален документ - История на заболяването № 6210 по описа на МБАЛ „Света А. *** който удостоверила невярното изявление, че майката на пациента Данаил Стоянов Д. отказва извършването на фиброезофагогастродуоденоскопия на детето си, с цел да бъде използван този документ като доказателство за това изявление, поради което и на основание чл.304Чл. 304. ⚖️ Практика (55) Съдът признава подсъдимия за невинен, когато не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление. Съдържание на присъдата от НПК я ОПРАВДАВА по обвинението да е извършила престъпление по чл. 311 ал.1Чл. 311. ⚖️ Практика (3) (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Длъжностно лице, което в кръга на службата си състави официален документ, в който удостовери неверни обстоятелства или изявления, с цел да бъде използуван тоя документ като доказателство за тия обстоятелства или изявления, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6. (2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация. от НК.

ОСЪЖДА подсъдимите Н. Д.Н., П., М.Б.А., гражданските ответници MБAЛ „Света А.”***, представлявано от изп.директор Веселин И. и MБAЛ „Света Марина" EAД Варна, представлявано от изп. директор Жанета Г. СОЛИДАРНО да заплатят на гражданските ищци С.Д.Д., ЕГН ********** и Р.Д.Д., ЕГН **********, сумите от по 100 000 / сто хиляди/ лева за всеки един от тях, явяващи се обезщетения запретърпените неимуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва от датата на увреждането 22.04.2010 г., до окончателното изплащане на главницата.

ОТХВЪРЛЯ предявените граждански искове за разликата от 100 000 /сто хиляди/ лева до 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лева, като неоснователни.

ОСЪЖДА подсъдимите Н. Д.Н., П., М.Б.А., гражданските ответници MБAЛ „Света Марина" EAД Варна и MБAЛ „Света А. *** AД да заплатят СОЛИДАРНО държавна такса върху размера на уважените граждански искове в размер на 8000 /осем хиляди / лв.

Присъдата може да се обжалва или протестира пред Апелативен съд гр. Варна в 15-дневен срок от днес.

МОТИВИ към присъдата по НОХД № 421 по описа на Варненския окръжен съд за 2014 г.

С обвинителният акт на ОП-Варна на М.А. е повдигнато обвинение за нова, че на 19 и 20.04.2010 г. в гр.Варна, в качеството си на лекар, педиатър в Детско отделение на МБАЛ „Света А. ***, назначен за такъв с трудов договор № 191/01.10.2009 г. с МБАЛ „Света А. ***, причинил смъртта на Данаил Стоянов Д., ЕГН **********, настъпила на 22.04.2010 г., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, лекарската дейност, виновно нарушавайки нормите на: Закона за здравето: чл"81 ал.1 и ал.2 т.1 - „(1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; ..."; -чл.99 ал.2 и ал.3 т.1 и 2 - „(2) Спешно състояние е остро или внезапно възникнала промяна в здравето на човека, която изисква незабавна медицинска помощ. (3) Медицинската помощ при спешни състояния е насочена към предотвратяване на: 1. смърт; 2. тежки или необратими морфологични и функционални увреждания на жизнено значими органи и системи"; - чл.100 ал.2 - „Всяко лечебно заведение е длъжно да извърши възможния обем медицински дейности при пациент в спешно състояние". Наредба № 16 от 21 август 1996 г. за организацията на болничната медицинска помощ в държавните болнични заведения: - чл.23 - „Приемането на болните се извършва от лекар, който при необходимост извършва спешни или неотложни животоспасяващи дейности"; - чл.27 ал.2 - „Болните, чието състояние заплашва живота им, се приемат незабавно в болницата независимо от района, в който живеят, включително и в случаите, когато сами са потърсили болнична помощ"; - чл.29 - „Отказ от хоспитализация на болни, насочени с медицинско направление, се допуска само ако болните нямат показания за болнично лечение, което се вписва в медицинската документация, и лекарят, направил отказа, се подписва и вписва мотивите за отказа. За отказа се уведомява писмено лекарят, издал медицинското направление (бл. МЗ № 119)"; - чл.17 ал.2 т.4 - „Лекарите в отделението осигуряват ... незабавно провеждане на животоспасяващи дейности и процедури при влошаване на състоянието на болния" Наредба № 25 от 4 ноември 1999 г. за оказване на спешна медицинска помощ: - чл.4 т. 1, 2 и 6 - „Обект на спешна медицинска помощ са: 1. всички болни и пострадали, намиращи се в състояние, пряко застрашаващо живота им; 2. болни и пострадали, потърсили сами помощ в спешните отделения или сектори на центровете за спешна медицинска помощ (ЦСМП); 6. болни и пострадали, при които не може да се прецени характерът и тежестта на заболяването"; - чл.3 - „Всички лечебни заведения оказват необходимия обем от спешна медицинска помощ на всяко лице, нуждаещо се от такава ..."; - чл.5 - „Качеството на оказаната в лечебните заведения спешна медицинска помощ отговаря на правилата за добра медицинска практика"; Националния рамков договор между НЗОК и БЛС и БЗС за 2010г.: - чл.15 ал.2 - „Лекари без придобита специалност могат да извършват дейности от БП под ръководство и контрол на лекар с придобита специалност, който извършва медицинска дейност в същото лечебно заведение по договор с НЗОК и носи отговорност за това"; Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на МБАЛ „Света Марина" ЕАД Варна: - чл.37, т.4 - „При осъществяване на своята дейност болницата не може ... да отказва медицинска помощ в условията на спешност или при неотложни състояния". Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на МБАЛ „Св. А." -чл.35 т.4 - „При осъществяване на своята дейност болницата не може да отказва медицинска помощ с условията на спешност и при неотложни състояния"; -чл.57 ал.2 т.4 - „Лекарите в клиниката и отделението осигуряват незабавно провеждане на животоспасяващи дейности и процедури при влошаване на състоянието на пациента", престъпление по чл. 123 ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК.

С ОА на Н.Н. е повдигнато обвинение за това, че на 19/20.04.2010 г. в гр. Варна, в качеството си на лекар, ординатор, хирург в Клиника по детска хирургия, детска оргопедия и травматология при МБАЛ „Света А. ***, назначен за такъв с трудов договор № 323/29.05.1992 г. с ОРКБ „Д-р Р. А."***, правоприемник на която болница се явява МБАЛ „Света А. ***, причинил смъртта на Данаил Стоянов Д., ЕГН **********, настъпила на 22.04.2010 г., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, лекарската дейност, виновно нарушавайки нормите на: Закона за здравето: - чл.81 ал.1 и ал.2 т.1Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. - „(1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; ..." - чл.99 ал.2 и ал.З т.1 и 2 - „(2) Спешно състояние е остро или внезапно възникнала промяна в здравето на човека, която изисква незабавна медицинска помощ. (3) Медицинската помощ при спешни състояния е насочена към предотвратяване на: 1. смърт; 2. тежки или необратими морфологични и функционални увреждания на жизнено значими органи и системи"; - чл.100 ал.2 - „Всяко лечебно заведение е длъжно да извърши възможния обем медицински дейности при пациент в спешно състояние". Наредба № 25 от 4 ноември 1999 г. за оказване на спешна медицинска помощ: чл.4, т.1 и 6 - „Обект на спешна медицинска помощ са: 1. всички болни и пострадали, намиращи се в състояние, пряко застрашаващо живота им; 6. болни и пострадали, при които не може да се прецени характерът и тежестта на заболяването"; чл. 3 - „Всички лечебни заведения оказват необходимия обем от спешна медицинска помощ на всяко лице, нуждаещо се от такава ..."; чл.5 - „Качеството на оказаната в лечебните заведения спешна медицинска помощ отговаря на правилата за добра медицинска практика"; Кодекса на професионалната етика на българските лекари: - чл.36 ал.1 и ал.2 - „(1) Лекар консултант е лекар, извикан при болния от лекуващия лекар по негова инициатива или по предложение на самия болен или неговите близки за консултация (2) Консултантът получава от лекуващия лекар всички необходими сведения за болния и цялата налична документация. Заключението си консултантът съобщава на лекуващия лекар и на пациента." Медицински стандарт по хирургия: - т.6.1. - „Според определението на СЗО качеството представлява осигуряване на срочност, адекватност и ефективност на медицинската помощ" Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на МБАЛ „Св. А.": чл.35 т.4 - „При осъществяване на своята дейност болницата не може да отказва медицинска помощ с условията на спешност и при неотложни състояния"; чл.57 ал.2 т.4 - „Лекарите в клиниката и отделението осигуряват незабавно провеждане на животоспасяващи дейности и процедури при влошаване на състоянието на пациента" Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на Клиника по детска хирургия при МБАЛ „Света А. *** АД: - чл.11 ал.3 - „При необходимост от консултация на спешни случаи се уведомява и се вика детския хирург на разположение, който от своя страна може да поиска консулт от началника на клиниката, който е 24 часа на разположение" , престъпление по чл.123 ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК.

С ОА на подс.П.К. е повдигнато обвинение за това, че на 20.04.2010 г. в гр. Варна, в качеството си на лекар в Приемно-спешно педиатрично отделение към Първа детска клиника в МБАЛ „Света Марина" ЕАД Варна, назначен за такъв с трудов договор № 203/01.09.2009 г. с МБАЛ „Св. Марина" ЕАД Варна, причинил смъртта на Данаил Стоянов Д., ЕГН **********, настъпила на 22.04.2010 г., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, лекарската дейност, виновно нарушавайки нормите на: Закона за здравето: - чл.81 ал.1 и ал.2 т.1Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. - „(1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; ..."; - чл.99 ал.2 и ал.З т.1 и 2 - „(2) Спешно състояние е остро или внезапно възникнала промяна в здравето на човека, която изисква незабавна медицинска помощ. (3) Медицинската помощ при спешни състояния е насочена към предотвратяване на: 1. смърт; 2. тежки или необратими морфологични и функционални увреждания на жизнено значими органи и системи"; - чл.100 ал.2 - „Всяко лечебно заведение е длъжно да извърши възможния обем медицински дейности при пациент в спешно състояние". Наредба № 16 от 21 август 1996 г. за организацията на болничната медицинска помощ в държавните болнични заведения: - чл.23 - „Приемането на болните се извършва от лекар, който ... при необходимост извършва спешни или неотложни животоспасяващи дейности"; - чл.17 ал.2 т.4 - „Лекарите в отделението осигуряват ... незабавно провеждане на животоспасяващи дейности и процедури при влошаване на състоянието на болния" Наредба № 25 от 4 ноември 1999 г. за оказване на спешна медицинска помощ: - чл.4 т.1 и 6 - „Обект на спешна медицинска помощ са: 1. всички болни и пострадали, намиращи се в състояние, пряко застрашаващо живота им; 6. болни и пострадали, при които не може да се прецени характерът и тежестта на заболяването"; - чл.3 - „Всички лечебни заведения оказват необходимия обем от спешна медицинска помощ на всяко лице, нуждаещо се от такава ..."; - чл.5 - „Качеството на оказаната в лечебните заведения спешна медицинска помощ отговаря на правилата за добра медицинска практика"; Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на МБАЛ „Света Марина" ЕАД Варна: - чл.37 т.4 - „При осъществяване на своята дейност болницата не може ... да отказва медицинска помощ в условията на спешност или при неотложни състояния" , престъпление по чл. 123 ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК.

- С ОА на подс.П.К. е повдигнато обвинение за това, че на 20.04.2010 г. в гр. Варна, в качеството си на лекар, главен асистент в Клиника по гръдна хирургия, Сектор по детска хирургия при МБАЛ „Света Марина" ЕАД Варна, назначен за такъв с трудов договор № 55/01.06.2006 г. с МБАЛ „Св. Марина" ЕАД Варна, причинил смъртта на Данаил Стоянов Д., ЕГН **********, настъпила на 22.04.2010 г., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, лекарската дейност, виновно нарушавайки нормите на: Закона за здравето: - чл.81 ал.1 и ал.2 т.1Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. - „(1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; ..."; - чл.99 ал.2 и ал.З т.1 и 2 - „(2) Спешно състояние е остро или внезапно възникнала промяна в здравето на човека, която изисква незабавна медицинска помощ. (3) Медицинската помощ при спешни състояния е насочена към предотвратяване на: 1. смърт; 2. тежки или необратими морфологични и функционални увреждания на жизнено значими органи и системи"; - чл.100 ал.2 - „Всяко лечебно заведение е длъжно да извърши възможния обем медицински дейности при пациент в спешно състояние". Наредба № 25 от 4 ноември 1999 г. за оказване на спешна медицинска помощ: чл.4, т.1 и 6 - „Обект на спешна медицинска помощ са: 1. всички болни и пострадали, намиращи се в състояние, пряко застрашаващо живота им; 6. болни и пострадали, при които не може да се прецени характерът и тежестта на заболяването"; чл.3 - „Всички лечебни заведения оказват необходимия обем от спешна медицинска помощ на всяко лице, нуждаещо се от такава ..."; чл.5 - „Качеството на оказаната в лечебните заведения спешна медицинска помощ отговаря на правилата за добра медицинска практика"; Медицински стандарт по хирургия: - т.6.1. - „Според определението на СЗО качеството представлява осигуряване на срочност, адекватност и ефективност на медицинската помощ" - т.4.3.8. - „При спешни състояния хирургическият екип трябва да дозира решенията си в три степени: а) решение за предприемане на животоспасяваща намеса; ..." Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на МБАЛ „Света Марина" ЕАД Варна: - чл.37, т.4 „При осъществяване на своята дейност болницата не може ... да отказва медицинска помощ в условията на спешност или при неотложни състояния", престъпление по чл. 123 ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК.

- С ОА на подс.А.Г. е повдигнато обвинение за това, че на 19.04.2010 г. в гр. Варна, в качеството си на длъжностно лице, лекар-ординатор, педиатър в Детско отделение на МБАЛ „Света А. ***, назначена за такава с трудов договор № 01194/17.09.1984 г. с МБАЛ „Света А. *** кръга на службата си по смисъла на чл. 23 от Наредба № 16 от 21 август 1996 г. за организацията на болничната медицинска помощ в държавните болнични заведения, съставила официален документ, История на заболяването № 6210 по описа на МБАЛ „Света А. *** който удостоверила невярното изявление, че майката на пациента Данаил Стоянов Д. отказва извършването на фиброезофагогастродуоденоскопия на детето си, с цел да бъде използван този документ като доказателство за това изявление - престъпление по чл.311, ал.1Чл. 311. ⚖️ Практика (3) (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Длъжностно лице, което в кръга на службата си състави официален документ, в който удостовери неверни обстоятелства или изявления, с цел да бъде използуван тоя документ като доказателство за тия обстоятелства или изявления, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6. (2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация. от НК.

По съществото на делото представителят на Варненската окръжна прокуратура поддържа повдигнатото на всеки един от подсъдимите обвинение, като предлага да бъдат признати за виновни по възведените им обвинения. Моли за налагане на наказания „лишаване от свобода” за всеки един от тях, определени при условията на чл.54Чл. 54. ⚖️ Практика (34) (1) Съдът определя наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс и като взема предвид: степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. (2) Смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание. от НК. За подс.А., Н., К. и К. - към средния размер, което на основание чл.66, ал.1Чл. 66. ⚖️ Практика (118) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години. (3) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи, освен ако е задължен да се лекува. от НК, да бъде отложено за максималния изпитателен срок. По отношение тези подсъдими предлага да се наложи и предвиденото в разпоредбата на чл.160, ал.1Чл. 160. ⚖️ Практика (8) (1) (Предишен текст на чл. 160 - ДВ, бр. 54 от 1978 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) За престъпленията по чл. 116, ал. 1, точка 2, 123, 126, чл. 131, ал. 1, точка 2, 134, чл. 142, ал. 2 и 3, съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6 или 7. (2) (Нова - ДВ, бр. 54 от 1978 г., заличена - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Особена разпоредба от НК наказание лишаване от права по чл.37, ал.1, т.7Чл. 37. ⚖️ Практика (53) (1) Наказанията са: 1. (нова - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) доживотен затвор; 1а. (предишна т. 1 - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) лишаване от свобода; 2. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) пробация; 2а. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., отм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) 3. конфискация на налично имущество; 4. глоба; 5. (отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) 6. лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност; 7. лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност; 8. (отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) 9. лишаване от право на получени ордени, почетни звания и отличия; 10. лишаване от военно звание; 11. обществено порицание. (2) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) За най-тежките престъпления, които заплашват основите на републиката, както и за други особено опасни умишлени престъпления като временна и изключителна мярка се предвижда доживотен затвор без замяна. Раздел II. Видове наказания от НК. По отношение на подс.Г., предлага налагане на наказание в минималния размер - 3 месеца лишаване от свобода, което да се отложи за изпитателен срок от 3 години.

Повереникът на частните обвинители Р. и С. Доневи, адв.Дякав поддържа изразеното от прокурора становище по съществото и искането относно размера на наказанието, което следва да бъде наложено на всеки един от подсъдимите за престъплението по чл.123Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК. Моли, да бъдат уважени предявените и приети за съвместно разглеждане граждански искове срещу подсъдимите А., Н., К., К. и гражданските ответници МБАЛ „Света А.”*** и МБАЛ „Света Марина” ЕАД Варна.

Гражданският ответник МБАЛ „Света А.”*** не е изпратил представител, който да пледира по съществото на делото. Процесуалния представител на гражданския ответник МБАЛ „Света Марина” ЕАД Варна - ю.к.Табаков изразява становище за отхвърляне на гражданските искове, като недоказани по основание и по размер, като навежда доводи в тази насока свързани с обстоятелството, че лечението на починалия пациент е било адекватно, своевременно и настъпилия резултат е в причинна връзка с негова вродена аномалия. Според ю.к. Табаков нито един от лекарите, които са работели за МБАЛ „Света Марина" ЕАД Варна не са извършили нарушение, нито престъпление.

Защитникът на подс.А., адв.Ч. пледира за оправдаване на подсъдимия по възведеното му обвинение, като намира за недоказано същото. В пледоарията си излага доводи за липса на осъществен състав на престъпление от страна на А., като счита че държавното обвинение невярно е интерпретирало фактите по делото. Адв.Ч. намира гражданските искове за неоснователни и моли същите да бъдат отхвърлени. Защитникът на подс.Н., адв.Б.Ж. пледира за оправдаване на подсъдимия по възведеното му обвинение, като го намира за недоказано, поради обстоятелството, че Н. не е бил ангажиран в лечението на починалия пациент и не е викан за консулт в болницата, а искано само мнение по телефона. Според адв.Ж., подс.Н. не е извършил нито едно от вменените му нарушения, поради което не може да е осъществил състав на чл.123Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК. Защитникът на подс.К., адв.Д. пледира за оправдаване на подсъдимия по възведеното му обвинение, като намира същото за недоказано. В пледоарията подробно излага доводи за липса на осъществен състав на престъпление от него. Защитникът на подс.К., адв.Г. пледира за оправдаване на подсъдимия по възведеното му обвинение. В пледоарията си в хода на съдебните прения подробно излага доводи за липса на осъществен състав на престъпление от своя подзащитен, като счита, че доверителят му е действал правомерно и с цел спасяването живота на пациента. Защитникът на подс.Г., адв.А. пледира за оправдаване на подсъдимата по възведеното и обвинение, което намира за недоказано. Излага доводи, че се касае за маловажен случай по смисъла на чл.311,ал.2Чл. 311. ⚖️ Практика (3) (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Длъжностно лице, което в кръга на службата си състави официален документ, в който удостовери неверни обстоятелства или изявления, с цел да бъде използуван тоя документ като доказателство за тия обстоятелства или изявления, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6. (2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация. от НК, което пък предполага преоценка на степента на обществена опасност на деянието и приложението на чл.9,ал.2Чл. 9. ⚖️ Практика (1) (1) Престъпление е това общественоопасно деяние (действие или бездействие), което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо. (2) Не е престъпно деянието, което макар формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. от НК.

Подсъдимите А., Н., К. и Кокински дават подробни обяснения. Обясненията на подс.Г., дадени при предходното разглеждане на делото на л.306-307 от НОХД № 613/2011 г. по описа на ВОС, са прочетени на основание чл.279, ал.1, т.4Чл. 279. ⚖️ Практика (2) (1) Обясненията на обвиняем или подсъдим, дадени по същото дело на досъдебното производство пред съдия или пред друг състав на съда, се прочитат, когато: 1. лицето е починало и на делото е даден ход по отношение на другите подсъдими; 2. делото се разглежда в отсъствие на подсъдимия; 3. между обясненията, дадени в досъдебното производство и на съдебното следствие, има съществено противоречие; 4. подсъдимият отказва да даде обяснения или твърди, че не си спомня нещо. (2) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Обясненията на обвиняем, дадени в присъствието на защитник по същото дело пред орган на досъдебното производство, се прочитат при условията по ал. 1, т. 3 и 4, а когато подсъдимият е един - и при условията по ал. 1, т. 2. (3) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Когато обяснения, дадени в присъствието на защитник по същото дело пред орган на досъдебното производство, се отнасят до повдигнатото обвинение на друг подсъдим, прочитането им при условията по ал. 1, т. 1 и 2 е допустимо само със съгласието на този подсъдим. Преди получаване на съгласието съдът разяснява на подсъдимия, че прочетените обяснения могат да се ползват при постановяване на присъдата. За това съдебно следствено действие по искане на подсъдимия съдът му назначава защитник, ако няма такъв. (4) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Осъдителната присъда не може да се основава единствено на обяснения, прочетени по реда на ал. 2 и 3. (5) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Ползване на звукозапис и видеозапис не се допуска, преди да се прочетат обясненията на подсъдимия. Разпит на свидетели от НПК. В последната си дума подс.А. заявява, че действията му са своевременни и адекватни и не се признава за виновен. В последната си дума подс.Н. заявява, че извършеното от него не нарушава законите. Счита, че не е извършил това, в което е обвинен. Подс.К. в последната си дума заявява, че никога не си е разрешавал да бъде небрежен или немарлив в работа си. Моли да бъде оправдан по повдигнатите му обвинения. Подс.К. в последната си дума заявява, че от запознаването с пациента, и във всичките си действия се е старал да бъде максимално прецизен, точен, и старателен. Счита, че е това което е направил влиза в задълженията му, и че ги е изпълнил с чест и достойнство. Считам, че е невинен. В последната си дума подс.Г. заявява, че иска само да бъде оправдана.

От фактическа страна съдът прие за установени следните обстоятелства: Свидетелите С.Д. и Р.Д. имали дете – Данаил Д., роден на *** г. Детето растяло здраво, без установени сериозни заболявания. През 2010 г. личният лекар - педиатър на детето била свид.В.. Същата извършила регулярните профилактичен преглед и детска консултация. На 19.04.2010 г. около 03.00 часа, Дани започнал да повръща чисто стамашно съдържимо, без да има причина за това, тъй като в нямало симптоми на заболяване. Детето изпитвало и стомашни болки, преценени от свид.Д. по това, че не давало да му се сменят памперсите. Тя дала на Дани сироп, което временно го успокоило и около 06.00 ч решила да звънне на свид.В.. Последната обяснила, че е втора смяна на работа, като препоръчала на майката да сложи на Дани хомеопатични свещички – „Вомитусхил”, против повръщане, с уговорката, че ако не спре повръщането, да го заведе при колежката й д-р Коцева /която била първа смяна и с която се замествали взаимно/. Свид.Д. изпълнила указанията на личната лекарка и Дани се успокоил и заспал. Около 12.30 часа свид.Д. заедно с майка си, свид.Д. завели детето при д-р В.. След преглед, без данни за повишена температура, разстройство или болки в корема тя констатирала, че детето е доста отпуснато и бледо, като било и с леко „сочно” гърло, което можело да се дължи и на повръщането. Направило й впечатление, че на фона на едно леко увредено общо състояние то нямало никаква патология. Това я мотивирало да назначи кръвни изследвания. След като получила резултатите и преценила, че са завишени показателите на левкоцитите –гранулоцити, което я насочило към извода за развиваща се инфекция, д-р В. преценила, че не може да постави диагноза, а същата би следвало да се уточни в болнично заведение. Решила да не го „разхожда” по консулти, по-добре според нея било да бъде хоспитализирано, защото било дехидратирано и трябвало да се включи на системи и евентуално да се уточни причината за този остър възпалителен процес- откъде е. Оформила амбулаторен лист № 001116, както и направление за хоспитализация /т.1,л.85,86 сл.д./. В документите било описано състоянието на детето и оплакванията от сутрешните часове на 19.04.2010 г., както и насочваща диагноза „Остър бронхит. Остри инфекции на горните дихателни пътища с множествена и неуточнена локализация". Избора на диагноза бил направен именно с цел хоспитализация, с оглед уточняване на причината за развиващата се според педиатъра инфекция. Свид.Д. уведомила съпруга си – свид.Д. и около 15.00 часа заедно завели Дани в MБAЛ „Света Марина" ЕАД Варна. По това време в приемното спешно педиатрично отделение (ПСПО) на болницата дежурни били мед. сестра свид.Р. Панайотова и лекар подс. д-р А., който приел да замества началника на отделението свид.Р. Ралчева, която била със здравословни проблеми. Д-р А., след като изслушал симптомите, извършил преглед, като оформил и триажен лист № 2015/19.04.2010 г. /л.82 т.2 сл.д./ В него вписал, че детето „повръща от няколко часа, лекуван симпотоматично с „Вомакур” или „Вомитусхил”; дете в средно увредено общо състояние...корем с палпаторна болезненост при дълбока палпация в епигастриума и около пъпа”. Знаел от свид.Панайотова, която получавала информация за свободните места до 13,30ч., че в детската клиника има по едно легло в отделенията „гастроентерология” и „пулмология.” Първо провел разговор с дежурната в отделението по „гастроентерология” д-р Д.И., от която разбрал, че вече леглото е заето. След това се свързал със свид. М. Станойкова- старша сестра, която потвърдила същата информация, че детето може да бъде прието само в отделението, където се лекували деца с респираторни заболявания. Наред с това свободни места имало и в приемното отделение, които се водили временни до настаняване на пациентите в нужното отделение. Подс.А. уведомил свид.Д., че в болницата няма свободно място, за да бъде приет Дани, като й обяснил, че в Окръжна болница /МБАЛ”Св.А.”***, където се водил на щат/ също има детско отделение, където биха ги приели. Свид.Панайотова обяснила, че д-р А. е нощна смяна в МБАЛ„Св.А.”***. Подс.А. не предложил на родителите Дани да бъде настанен в ПСПО на болницата, където имало свободни места и където можло да му бъдат извършени изследванията и да му бъдат направени необходимите вливания, а проверил за свободни места и в МБАЛ”Света А.”, детското отделение и след като получил уверението от подс.Г., че там има свободни легла съобщил информацията на свид.Д.. Така семейство Доневи се отправили към МБАЛ „Света А.”.

Отишли в детския сектор на спешно отделение, където били посрещнати от свид.Х.К. – мед. сестра. Обяснили й, че идват от болницата „Света Марина”, но нямали издаден документ от там за това. Тя ги насочила към дежурния педиатър. Дани бил прегледан от свид.д-р Р.М. около 16 часа, която била дежурна заедно с мед.сестра свид.Ц.И.. По време на прегледа нямало данни за „остър хирургичен корем”. Детето било без температура, било отпуснато, дори заспало. Корема на детето бил мек и спокоен и имал перисталтика. Били назначени изследвания - пълна кръвна картина и киселинен профил. С оглед влошените резултати на киселинния профил -„ацидоза” /намалена алкалност на кръвната плазма/ и обезводняване свид.М. решила, че детото следвало да бъде прието в болница. Оценила състоянието на му, че не е тежко, което ако било на лице предполагало приемането в интензивен сектор, какъвто нямало в болницата „Света А.”. Същата изготвила направление за хоспитализация за болницата. В него вписала като диагноза „Други остри гастрити”, което заболяване преминавало за лечение по клинична пътека № 26 с код К29.1/т.2,сл.д./ Основание за избора на диагнозата било обстоятелството, че липсвали симптомите- кашлица, температура, хрема, характерни заедно с повръщането за „остър бронхит”. В история на заболяването № 6210 от 19.04.2010 г. /т.2,сл.д./ описала констатациите си. След това детето било прието в детското отделение, където по това време на дежурство били свид.Неда Гутева-А. - м-с и подс. д-р Г.. В ИЗ тя вписала обективно състояние и лечебно-диагностичния план. При прегледа подс.Г. оценила състоянието на детето, като „общо средно увредено”. Корема му бил мек и при опипване болезнен около пъпа и епигастриума, с по-усилена перисталтика /движение на органите на храносмилателната система/. С оглед обезводняването д-р Г. назначила вливания - венозни инфузии. След настаняването на Дани бил поставен абокат с помощта на санитаря свид.О.Б., били извършени проби и назначените вливания. Подсъдимата Г. продължила оформянето на ИЗ, като в графа ”операции”, вписала отказ на майката- свид.Д., да бъде извършено изследване на детето – „фиброезофагогастродуодено-скопия”, което изобщо не й било предлагано, нито от Г., нито от свид.М., тъй като същото било болезнено и не се практикувало в отделението. Наред с това обаче посоченото изследване било предвидено, като една от задължителните диагностични процедури по изпълнение на клинична пътека № 26/ с общо наименование ”ендоскопска”/, която по преценка на лекаря можело да се замести с рентгенография от лекуващия лекар. Съгласно указанията /л.260 н.д./ дадени от здравната каса в част „Изискване” в т.1 е посочено, че при отказ на пациента от ендоскопска процедура, задължително това се регистрира писмено и документът се съхранява в лечебното заведение, а в т.3 е указано, че пътеката е изпълнена ако е приложен ендоскопски протокол и/или снимка. Това изследване било изключително болезнено, което при деца предполагало извършването му под наркоза. По тези причини била възприета практика то да не се извършва, а да бъде вписван отказ на родителя, което пак автоматично предполагало да се извърши друго образно изследване. В 19,30 ч. д-р Г. описала, че детето е спокойно, афебрилно /без температура/ и не повръща, а по-късно предала смяната на застъпилия в дежурство подс.А., а мед.сестра била свид.Р.Б..

Подс.А. извършил преглед на детето, но не установил промяна в състоянието. Около 21,30 ч по инициатива на майката, която била придружител в отделението била измерена температурата на Дани и било установено нейното покачване до стойност 37,3 градуса, за което А. назначил лечение с „тайлол”. Около 22.00-22,30 ч. свид. Д., видяла, че от устата на детето излязла течност, която оприличила като кафява, но подс.А. не направил констатация за повръщане и я посъветвал да използва салфетка. Малко след това Дани повърнал отново и майка му извикала подсъдимия А.. Той не можел да определи цвета на повърнатото, тъй като това се случило върху цветна салфетка, която била разглеждана и от свид.Б.. Подс.А. препоръчал на майката да използва легенче. При следващото повръщане, за което А. вписал, че е в 23,30 ч, той констатирал, че се касае за „оскъдно количество тъмно кафеникава до ръждива материя”. Определил състоянието на детето като неспокойно. Подс.А. се колебаел за причинатана това състояние. Около полунощ Дани повърнал обилно същата течност. Тогава подсъдимия се ориентирал, че се касае за хематин /разградена кръв под действието на солната киселина в стомаха/ и се опитал да прегледа детето в областта на корема. Констатирал палпаторна болка по целия корем, която не позволявала дълбоко опипване. А. предположил, че се касае за остро хириругично заболяване и решил да извика за консулт дежурния хирург, като междувременно назначил и допълнителни кръвни изследвания. Д-р Н. по това време бил в домът си на повикване. Свид.Б. издирила телефона чрез медицинска сестра в хирургичното отделение, както извикала и дежурния лаборант да вземе кръв. Подс.А. позвънил на подс.Н. и му обяснил симптомите и своите съмнения, като го помолил да дойде и да отхвърли или потвърди неговите съмнения. Подс.Н. обаче, му препоръчал да постави стомашна сонда и не отишъл до болницата, за да консултира Дани. През това време детето отново повърнало и понеже и лаборанта не дошъл, за да вземе кръвните изследвания, подс.А. се свързал около 00,45 часа с подс.К., който по това време бил дежурен в Приемно-спешно педиатрично отделение към Първа детска клиника в MБAЛ „Света Марина" EAД Варна. Обяснил му случая и се договорил с подс.К., Дани да бъде приет при тях по спешност, за да бъдат извършени нужните консулти. След това се заел с оформянето на документацията и организацията по изпращането на детето, за което било ангажирана линейка. Подс.А. оформил бланка „медицинско направление обр.119а /л.38,т.2 сл.д/, в която написал „превежда се по спешност”. По предварителна уговорка с подс.К., в бланката били изписани- накратко състоянието на детето и данни от изследванията. Описаните изследвания обаче били тези, които са правени при постъпването на Дани в болницата- в 16,12 ч., което и било видно от приложения към направлението фиш за тях. Дани и свид.Д., били придружени от свид.Н.С., която освен документацията носела и контейнер, в който подс.А. поставил проба от повърнатия материал.

Подс.К. приел по спешност детето в 01,16 ч., като започнал оформянето на И3 № 13124/20.04.2010 г., с диагнозата „Други остри гастрити". В нея той отразил в графа „Обективно състояние:...”постъпва.. в леко увредено общо с-е, афебрилен, неспокоен. Кожа – бледа,... ВЛ -розови, суховати...Вътр.орг. корем напрегнат, взема участие в дишането. Ч. дроб на 1,5 см под ребрена дъга...”В 03.00 часа, според посочения документ, назначил проба с „цефазолин” и предприето лечение с него, наред с Аксид и вливания. В 04.00 часа Дани отново повърнал, според ИЗ „оскъдно количество жълто-зелена течност, без хематинни материи”, а около час по-късно започнал да повишава телесната си температура-38,5 градуса, като това състояние било симптоматично лекувано с „панадол”. Малко преди 7 часа били назначени кръвни изследвания. /т.1,л.100 сл.д./ Съвет по случая около 07,15 часа подс.К. потърсил от свид.д-р Миглена Г., която имала специалност „педиатрия” и „гастроентерология” и идвала рано на работа. Около 07,30 ч. в отделението пристигнала и свид.д-р Дарина Крумова, която трябвало да смени д-р К.. Двамата също обсъдили състоянието на пациента. И двете свидетелки посъветвали подс.К. да направи „рентгенография” и консулт с детски хирург. Тогава подс.К. започнал да издирва по телефона дежурния детски хирург, съгласно графика – д-р Петришки, но той не отговарял. В графика обаче не била отразена промяна, че в действителност функцията на „дежурен” се изпълнявала от подс.д-р Кокински, поради което и подс.К. не успял да се свърже и с него. Подсъдимият и д-р Крумова решили междувременно да бъде направена рентгенова снимка на корема, нужна за този вид консултация, която трябвало да бъде готова докато траел сутрешния им рапорт. Подс.К. назначил рентгеново изследване и се отправил на сутрешен рапорт. Резултата от това изследване е диагностицирано от специалиста по образна диагностика /рентген/ с диагноза „данни за Илеус (тънкочревен?)” - непроходимост на тънките черва. Основания за нея са наблюдаващите се на снимката „нива”, което представлява задържене на течност и газове. При преглед това състояние се свързвало с липса или слаба перисталтика, което се установява със слушалки, както и с болезненост при опипването на корема. На сутрешния рапорт при свид. д-р Б.В.- н-к на Втора детска клиника в болницата, подсъдимия докладвал за постъпилия пациент Данаил и неговото състояние, както и че е назначил образно изследване. Тъй като снимката не била готова пак било потвърдено решението за консулт с детски хирург. Едва след рапорта подс.К. отишъл до кабинета на подс.Кокински и го извикал. Прегледа бил извършен след 08,30 часа. Подс.К., поставил газова тръба и дал назначения –да му бъдат влети определено количество водни разтвори и спазмолитик. След прегледа казал, че ще извърши повторен преглед след около 2ч, тъй като не бил виждал и съдържанието на повърнатото. Изказал становище, че на този етап не се налага хирургична намеса. Свид.Дарина Крумова се разпоредила да се извърши контролни изследвания на кръвна картина и утайка. Междувременно температурата на Данаил се повишила до 38,5 градуса, след което в 09.40 ч повърнал малко количество „хематин.” Отново бил проведен консулт с подс. Кокински, който с оглед повърната материя, резултата от снимката, прегледа препоръчал то да бъде прието в интензивното отделение под наблюдение на детски хирург. Подс.Кокински уведомил свид.С.Н.-операционна сестра, че е възмоно да се наложи операция на детето, но все още се уточнява диагнозата.

Към него момент обаче и до 13,30 ч свободни за операции зали нямало, защото те били заети със планови операции. Междувременно д-р Крумова се свързала с д-р Панчева, която също извършила преглед на детето и веднага след това докладвала на свид.Б.В. и по нейно разпореждане детото било прието в интензивното отделение. Там то било преглеждано от свидетелите д-р Антоанета И., д-р М. Желева и от лекарите д-р Желева, д-р Х., като били назначени отново изследвания. Д-р Желева използвала, като лечебен метод осъществяването на стомашна промивка, тъй като детето имало стомашно съдържимо с примес на кръв с цел да се освободи стомаха. В отделението бил извършен консилиум между изброените лекари и гастроентеролога - свид.Г.. Тя констатирала, че Дани е в тежко общо състояние, корем - леко болониран, не участващ активно в дишането и липсваща перисталтика, което отразила в ИЗ. С донесения ехографски апарат установила отсъствие на свободна подвижна течност, което да предполага коремна драма. На база своя опит, анамнезата, лабораторни изследвания дала заключение за чревен илеус. Така се стигнало и до извода, че се касае за остър хирургичен корем, състояние което и докладвали отново на свид.В.. Мнението на д-р Г. и д-р Желева било, че диагнозата е тънкочревен илиус и че по тяхна преценка, случая налага преосмисляне на диагнозата и поведението. Свид.В. се обадила на подс.К.. Последвали съвместни обсъждания за състоянието на детето и по нататъшните действия. Подс. д-р К. назначил нова рентгенография в право положение на детето с цел проследяване за наличие или липса на промяна на нивата и се изчаквали резултатите от нивото на калий. Повторната обзорна графия на корема, на детето била извършена около 13.30 ч., като резултата бил взет по телефона: „без промяна в находката в сравнение с предходната графия от 07.50 ч”. За резултата бил уведомен и подс.К., който се разпоредил детето да бъде доведено за операция, което и било изпълнено към 13,45 часа от свид. Л.Н.-придружаваща сестра. Към него момент свид.С.Н. вече била подготвила освободената зала № 2, която била пригодена за операции на деца и се сглобявала анестезиологичната апаратура от свид.Петя И.. Непосредствено преди внасянето на Дани в залата за операция, пристигнал друг хирургичен екип, воден от свид.К.Г., който спешно трябвало да извърши операция на възрастна жена /Гинка Г. Тодорова/, със същата диагноза, но и с множество съпътстващи заболявания, които сами по себе си поставяли в опасност живота й независимо от изхода на предвижданата хирургична интервенция. Свид.Г. имал претенцията да влезе именно в тази зала, защото била с по-добро осветление и техническа обезпеченост с оглед състоянието на пациентката. Възникнал спор между ръководителите на двата екипа, кой да използва залата, което станало достояние и на свид.Д., анестезиолога свид.Петя Маринчева и свид.С.Н.. Веднага бил уведомен свид.Игнатов, който се разпоредил, свид.Г. да оперира във втора зала, а Дани да бъде опериран в освободената шеста зала. Това решение наложило преместването на цялата апаратура от едната зала в другата, след което детето било анестезирано от свид.И., в присъствието на нейни колеги –свидетелите М.К. и В.М.. Подс.К. извършил операцията, като му асистирал свид.И.М., а за кратко време и под наблюдението на свид.доц.Игнатов. По време на операцията подс.Кокински констатирал, че Дани има вродена аномалия известна като „Мекелов дивертикул” на тънкото черво, около който тънките черва са се увили. В резултат на това до около 40 см. от тях некротизирали и този участък от тях бил отстранен. Данаил бил изведен от операционнта зала в 17,45 часа. При разговор между подс.К. и роднините на детето-свидетелите Р. и С. Доневи, и Марияна и Д. Димитрови, той им обяснил, че въпреки сложната операция същата е успешна, както и, че след 10-15 дни ще е наложително да бъде проведена още една операция. Детото било настанено в отделението, като било придружавано от свид.Марияна Д.. По това време Дани бил под наблюдението на дежурния лекар свид.Кирил Кирязов. Около 20ч. температурата на детето се повишила до 38,6 градуса, било прегледано и според ИЗ корема бил болезнен без перисталтика. До към 23.00 часа температурата се запазвала без промяна въпреки вливанията, а час след това се появил еритемен обрив /петна/ в областта на долните, горните крайници и лицето, което било видяно и от свид.Д.. От ИЗ е видно, че около 02,20ч. детото прехапвало устни, потекла кръв, като по същото време аспирирал и стомашно съдържимо /зелено на цвят и примеси на хематинни материи/. При прегледа в 04.00 часа от привлечения специалст д-р Чернева се установило, че темепературата отново била 38 градуса, липсвала перисталтика на корема, но урина се отделяла. Последвали нови вливания на лекарства, след което Дани заспал. В 06.00 ч. бил с темепература, без перисталтика, като се появил мускулен дефанс на корема /защита/, а малко по късно фебрилен сопор /разстройство на съзнанието; унесеност/, не можело да се измери кръвно налягане. Кожата му станала мраморирана, крайниците студени, перисталтика също липсвала. Това състояние било определено от свид.Кирязов като клинична картина на септичен шок или циркулаторна недостатъчност. Тъй като кръвта не циркулирала бил проведен консулт със свид.д-р Желева и д-р Шивачев, вливанията били променени, добавен бил „допамин” и около 07,15 ч. циркулацията се възстановила. Подс.К. сменил превръзката, но към 08,30 ч. новият дежурен лекар свид.д-р Руслан Петров констатирал, че се забавя сърдечната дейност и дишането на Дани. Бил свикан спешен консулт между доц. В., д-р Г., д-р Желева и д-р Шивачев и било взето решение поради настъпване на ендотоксичен шок за преместване на детето в реанимация. Около 11 часа Данаил Д. изпаднал в клинична смърт и били предприети спешни действия по реанимиране от множество лекари между които свидетелите Шивачев, В.П., Е.Желева в резултат на което била възстановена само сърдечната дейност. Това състояние се запазило до 05.00 часа на 22.04.2010 г., когато сърдечната дейност започнала да се забавя, спаднала под 70 удара в минута, а телесната температура не била повече от 29 градуса. По това време в реанимация бил дежурен свид.д-р Живко Ж. и той започнал действия по съживяване - индиректен сърдечен масаж, включване на медикаменти, апаратна вентилация, адреналин по схема, системни изследвания на йонограма, хемоглобин. Била приложена дефибрилация, но в 06,15 часа Дани починал. За смъртта му били уведомени близките и директора на болницата –свид.К.И.. Същия ден е извършена патологоанатомичната аутопсия № 32/2010 г. Свидетелите Р. и С. Доневи подали жалба и така било образувано настоящото наказателно производство, като от лечебните заведения била изискана и предадена цялата медицинска документация.

По време на досъдебното производство е извършена проверка от изпълнителната агенция „Медицински одит”/л.205,т.1,сл.д./ по разпореждане на Министъра на здравеопазването, която направила следните констатации: За МБАЛ „Света Марина” ЕАД - действията на д-р А. не са съобразени със заповед № Р66/22.02.2007 г. на изпълнителния директор, с която се урежда спешния прием в лечебното заведение, тъй като пациента не е хоспитализиран в структура, в която е имало свободни легла. - дежурният лекар д-р К. е осъществил консултация с детски коремен хирург приблизително 6-7 часа след приемането на детето в ПСПО - оперативната намеса е извършена 24 часа след като майката е потърсила медицинска помощ - допуска се полагане на дежурство от специализант без непосредствено ръководство на лекар с придобита специалност, съгласно изискванията на Наредба № 34 за придобиване на специалност в системата на здравеопазването, ЗЗО и НРД За МБАЛ „Света А.” АД - лечебното заведение не е осигурило условия за полагане на дежурство от специализант под ръководството на лекар с придобита съгласно изискванията на Наредба № 34 за придобиване на специалност в системата на здравеопазването, ЗЗО и НРД - консултацията на болното дете с оглед изключване на остър хирургичен корем е осъществен по телефона от детски хирург на разположение. Същият не е консултирал детето на място. - дежурния лекар д-р А. не е потърсил консултация от друг хирург, въпреки че в болницата е имало дежурен хирург в ХО, както и със лекар със специалност по детски болести в болницата. На 29.05.2010г. лечебно-контролната комисия при МБАЛ „Света А.” АД е провела заседание за обсъждане на случая с починалия Данаил Д. и съгласно протокол № 49 е излязла с предложение дежурния хирург д-р Н. да бъде наказан по дисциплинарен ред по КТ със „забележка” за това, че не е спазил служебните си задължения и утвърдения стандарт по хирургия /л.165,т.1 сл.д./ Изказано е становище, че д-р А. е процедирал правилно с предприемане на действия по превеждането на детето в МБАЛ „Света Марина” ЕАД.

Подсъдимият д-р А. към момента деянието заемал длъжността на лекар, педиатър в Детско отделение на MБAЛ „Света А. ***, съгласно трудов договор № 191/01.10.2009 г. с болницата. Съгласно длъжностната му характеристика /л.97,т.4 сл.д/, с която той бил запознат на посочената дата имал следните задължения: - да спазва установените изисквания на работа в отделението по отношение на диагностичната, лечебна и рехабилитационна дейност и общите грижи за пациентите; - да носи пълна отговорност за диагностично- лечебния процес; - да познава основните клинични случаи и прилага знания и умения при обслужването им в съответствие с правилата за „добра медицинска практика"; - да прилага утвърдените в отделението протоколи и стандарти за качество на диагностичните, лечебни и профилактични дейности ; - да приема пациенти, съгласно критериите за прием в отделението, оформя история на заболяване, докладва на Началник отделението с когото определят предварителната диагноза и оформят диагностично-лечебния план; - при приемане на пациент отразява в ИЗ мониторираните параметри, необходимостта от параклинични изследвания, образна диагностика необходимите консулти и използването на медикаментозни средства и биопродукти; - като лекуващ лекар носи пълна отговорност за пациента от приемането до изписването му; - установява болестното състояние, следи промените в него, организира своевременното извършване на необходимите диагностични изследвания- лабораторни /клинична микробиологична лаборатория/, образни методи на изследване, следи за качеството на провежданото лечение и грижите за болния; - при нужда осигурява консултация с Началника на отделението, а при необходимост и по негови указания и със специалист от други отделения и лечебни заведения; - интерпретира изследванията, получени и клинична и микробиологична лаборатория, образни методи на изследване, ЕКГ; - извършва диагностични и лечебни процедури: осигурява и поддържа съдова линия, катетеризация на органни кухини; - извършва мониториране на основните жизнeни показатели; - извършва мониториране на лабораторните показатели - кръвна картина, биохимия, киселино-алкално състояние; - извършва микробиологично мониториранепроби от кръв, урина, секрети; - незабавно провежда животоспасяващи дейността и процедури при влошаване състоянието на пациента; - като дежурен лекар приема дежурството по рапорт, като се осведомява за състоянието на болните от предния дежурен, оформя ИЗ на новоприетите деца, отразява промените в състоянието, взема самостоятелни решения; - при трудни ситуации търси съдействието на Началник отделението; Независимо от заеманата длъжност посочена по горе, подс.А. бил и специализант в МБАЛ „Света Марина” ЕАД по специалност „педиатрия”, тъй като тази болница се явявала университетска база на Медицинския Университет в гр.Варна. Специализацията на подсъдимия била под ръководството на доц.Гълъбов към катедра „педиатрия и детски болести” .

Подсъдимият д-р Н.Н. към момента на деянието заемал длъжността лекар, ординатор, хирург в Клиника по детска хирургия, детска ортопедия и травматология при MБAЛ „Света А. ***. Започнал трудово-правните си отношения с посочената болница с трудов договор № 323/29.05.1992 г., която по това време била с наименование ОРКБ „Д-р Р. А."***, на длъжност лекар ординатор в уч. поликлиника, физиотерапичен кабинет. През 2003 г. заел длъжността „ординатор в Детска хирургия”, като на десети февруари се запознал с длъжностната си характеристика. Последната му връчена длъжностна характеристика е на 30.03.2010 г. за длъжността „хирург” /л.94,т.4сл.д./. Съгласно същата е бил длъжен да осъществява планова и спешна консултативна помощ в рамките на болницата, като взаимодействие с другите звена. Сред извършваните лечебно-диагностични процедури е включено и поставянето на назогастрична сонда. Съгласно специалните изисквания за правоспособност владеел и хирургичните техники за операции в коремната хирургия. Специалните му знания и умения включвали познаването на цялата нормативна база касаеща медицинската професия, в това число и изисквания за работа по клинични пътеки, вътрешни разпоредби и реда за хоспитализация.

Подсъдимият д-р К. към момента деянието заемал длъжността лекар в приемно-спешно педиатрично отделение към Първа детска клиника в MБAЛ „Света Марина" EAД Варна, назначен за такъв с трудов договор № 203/01.09.2009 г. Съгласно длъжностната му характеристика, връчена му на 03.08.2009 г. /л.31,т.5 сл.д./ имал следните задължения: -пряко участва в диагностичния, лечебния и рехабилитационния процес; - при приемане на новопостъпил пациент, чийто лекуващ лекар се явява преглежда болния, поставя предварителна диагноза, своевременно назначава диагностични изследвания; - по време на работа преглежда пациентите, отразява в болничната документация всички изменения на състоянието им, както и резултатите от назначените изследвания. По преценка може да назначи допълнителни или повторни изследвания; - участва във визитациите и докладва за състоянието на лекуваните от него болни; - отделя особено внимание на тежко болните и на тези чието състояние не се подобрява. При необходимост прави консултации с лекарите от структурата имащи по-голям опит или с началника. С разрешение на последния иска консулт от специалисти работещи в други структури. Сред отговорностите за длъжността му са и такива като: - да носи отговор