Присъда № 92/21.12.2010 НОХД № 228/2010 ОС Търговище

    Присъда № 92/21.12.2010 НОХД № 228/2010 ОС Търговище

 Наказателно дело от общ характер № 92/2010 г. пред Окръжен съд. Подсъдимият (лекар) е обвинен за причиняване на смърт по непредпазливост (чл. 123Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. НК) . Съдът признава подсъдимия за виновен и НАЛАГА условна присъда (отложено изпълнение) .

П Р И С Ъ Д И:

ПРИЗНАВА подсъдимия Й.С.С., ЕГН **********, роден на ***г***, живущ ***, български гражданин, с висше образование, неженен, лекар в МБАЛ-Попово, неосъждан ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че на 16.11.2009г. в ЦСМП –Попово, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност- оказване на спешна медицинска помощ,нарушил чл.5, чл.9,т.2,3 и т.9,б.”а” и чл.13 от Наредба №25/1999г. за оказване на спешна медицинска помощ и по непредпазливост причинил смъртта на Стефан К. ***, 50-годишен, поради което и на основание чл. 123, ал. 1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК чл.54Чл. 54. ⚖️ Практика (34) (1) Съдът определя наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс и като взема предвид: степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. (2) Смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание. и чл. 36Чл. 36. ⚖️ Практика (137) от НК му налага наказание ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА”лишаване от свобода”, чието изтърпяване отлага с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ на основание чл. 66Чл. 66. ⚖️ Практика (118) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години. (3) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи, освен ако е задължен да се лекува. от НК, считано от влизане на присъдата в сила.

ЛИШАВА подсъдимия Й.С.С. от право за упражнява професията „ЛЕКАР” ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА, на осн. чл.160,ал.1 във вр. с чл.37,т.7Чл. 37. ⚖️ Практика (53) (1) Наказанията са: 1. (нова - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) доживотен затвор; 1а. (предишна т. 1 - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) лишаване от свобода; 2. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) пробация; 2а. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., отм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) 3. конфискация на налично имущество; 4. глоба; 5. (отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) 6. лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност; 7. лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност; 8. (отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) 9. лишаване от право на получени ордени, почетни звания и отличия; 10. лишаване от военно звание; 11. обществено порицание. (2) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) За най-тежките престъпления, които заплашват основите на републиката, както и за други особено опасни умишлени престъпления като временна и изключителна мярка се предвижда доживотен затвор без замяна. Раздел II. Видове наказания от НК.

ОСЪЖДА Й.С.С. ЕГН********** да заплати по сметка на ТОС направените по делото разноски за вещи лица, в размер на 220лв. и пътни разноски, в размер на 60лв. и в полза на Държавата направените на досъдебното производство разноски, в размер на 300лв.

ПРИСЪДАТА може да се обжалва или протестира в 15 дневен срок от днес пред Апелативен съд гр. Варна. ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:1. 2.

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД №228/2010ГОД. НА ТОС

МОТИВИ: Подсъдимият Й.С.С. е предаден на съд по обвинението му по чл. 123, ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК за това, че на 16.11.2009г. в ЦСМП-Попово поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност-оказване на спешна медицинска помощ, нарушил чл.13 от НОСП и по непредпазливост причинил смъртта на Стефан К. ***-50-годишен. В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура поддържа обвинението, като на осн. чл.287,ал.1Чл. 287. ⚖️ Практика (1) (1) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г., доп. - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) Прокурорът повдига ново обвинение, когато на съдебното следствие установи основания за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението или за прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление. Когато по делото участва заинтересовано юридическо лице и новото обвинение налага изменение на мотивираното предложение за налагане на санкция на заинтересованото юридическо лице, прокурорът изменя и него. (2) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 28.07.2022 г.) Съдът прекратява съдебното производство и изпраща делото на съответния прокурор, когато новото обвинение е за престъпление, подсъдно на по-горен съд или на военен съд. (3) Извън случаите по ал. 2, съдът отлага съдебното заседание, когато страните поискат да се подготвят по новото обвинение. (4) Когато съществено е изменена обстоятелствената част на обвинението, разпоредбите на чл. 279 не се прилагат за обяснения, дадени преди повдигане на новото обвинение. (5) Когато на съдебното следствие прокурорът или частният обвинител установи, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия, и наказателното производство е образувано преди изтичане на срока по чл. 81, ал. 3, прокурорът на основание чл. 48 или частният обвинител може да поиска съдът да се произнесе с присъдата и за престъплението, което се преследва по тъжба на пострадалия. (6) Когато наказателното производство е образувано по тъжба на пострадалия и на съдебното следствие се установи съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, частният тъжител може да повдигне ново обвинение, ако не е изтекъл срокът по чл. 81, ал. 3. В този случай съдът отлага съдебното заседание, ако подсъдимият или неговият защитник поискат да се подготвят по новото обвинение. (7) Когато наказателното производство е образувано по тъжба на пострадалия и на съдебното следствие се установи, че престъплението е от общ характер, съдът прекратява съдебното производство и изпраща делото на прокурора. Прекратяване на съдебното производство и изпращане на делото на съответния прокурор от НПК ИЗМЕНЯ същото,като го допълва за извършени нарушения на чл.чл.5Чл. 5. ⚖️ Практика (3) Спрямо лица с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на Република България процесуалните действия, предвидени в този кодекс, се извършват в съответствие с нормите на международното право. Глава втора. ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ Осъществяване на правораздаването по наказателни дела само от съдилищата, чл.9,т.2,3 и т.9,б.”а” от НОСМП.Пледира за налагане на наказание към минимума от една година „лишаване от свобода”,при условията на чл.66Чл. 66. ⚖️ Практика (118) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години. (3) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи, освен ако е задължен да се лекува. от НК, като същият бъде лишен от правото да упражнява лекарска професия, за срок от две години. Разпитан от органите на предварителното производство и в съдебно заседание подсъдимият не се признава за виновен, като счита, че не носи вина за смъртта на Василев.Същият описва фактическата обстановка и моли за оправдателна присъда.

ФАКТИЧЕСКИ ОБСТОЯТЕЛСТВА

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

Подсъдимият Й.С.С. работи в Център за спешна медицинска помощ ЦСМП филиал гр.Попово, като лекар-ординатор от 29.12.2004г.Същият е бил дежурен лекар на 16.11.2009г.

На 16.11.2009г. след обяд, пострадалият Стефан Василев се почувствал зле, като изпитвал силна коремна болка,бил отпаднал и пребледнял и повръщал зелена течност. Съпругата му се обадила на личният им лекар- д.Е., който ги посъветвал веднага да го отведат в ЦСМП Попово, тъй като той самият се намирал извън града.

Около 16,30ч. Съпругата на пострадалия-св.Н.В. и нейния син-св.Ц.С. откарали Василев в Спешна помощ-Попово.Там ги посрещнал фелдшер Г.Г., който разпитал близките за оплакванията на пациента и назначил кръвни изследвания, след което отишъл да извика дежурния лекар-подс.С.. Въпреки неколкократното повикване, дежурния лекар не излязъл да прегледа пациента. Едва след намесата на св.Ц.С., който отишъл в стаята, където се намирал подсъдимия и го извикал на висок глас, лекарят се появил, като изглеждал дезориентиран и неадекватен. Подсъдимият С. измерил кръвното налягане на пациента и след като погледнал резултата от кръвните изследвания поставил диагноза-ОВИ и изпратил болния в къщи. Близките на пострадалия се обадили отново на личния лекар, обяснявайки отказа да бъде приет в болница, който ги посъветвал да откарат пациента в спешно отделение към МБАЛ Търговище. С личен транспорт близките на пострадалия го транспортирали в МБАЛ-Търговище. В спешното отделение лекарите извършили необходимите изследвания, консулти със специалист и други диагностични и терапевтични процедури, но поради тежкото състояние на пациента, който изпаднал в ендотоксичен шок починал в 21,00 часа. От заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза е видно, че причина за смъртта на Стефан Василев е ендотоксичен шок развил се от некрозата на тънкочревната стена, вследствие мезентериална тромбоза на тънките черва.

АНАЛИЗ НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Гореизложеното се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства,от заключениет на вещите лица. Съдът изцяло възприема фактическите констатации и направени изводи от съдебно-медицинска експертиза, изготвена на досъдебното производство и приета в съдебната фаза като доказателство по делото. Няма спор досежно тежкото състояние на пострадалия Василев. Самият подсъдим не отрича това обстоятелство, въпреки че в първоначалния си разпит на досъдебното производство е заявил, че същият е бил в добро състояние. В съдебно заседание подсъдимият заявява: „Пациентът беше в тежко общо състояние. Той се нуждаеше от хоспитализация”/вж обясненията на подсъдимия, дадена в с.з. на 09.11.2010г./.В подкрепа на този извод са и показанията на фелдшера св.Г.”...имаше смущения в походката...той не казваше нищо, мълчеше...пациентът изглеждаше че има някаква интоксикация, увреждане общо-болнав вид и аз затова помислих че има усложнения от свински грип...”/вж на л.94 и 95 от делото/.За тежкото състояние на пациента при отиването му в СМП Попово свидетелстват и близките на пострадалия-неговата съпруга- св.Н.В., синът- св.Ц. Кънчев, снахата-св.Г.Р. и косвено-св.Е.Е.-личен лекар на пострадалия, запознат по телефона с неговото състояние.

Няма спор също, че основните оплаквания заявени от близките на пострадалия са били: силни коремни болки, гадене, повръщане и висока температура. За това сочи подсъдимия, за това свидетелстват фелдшера, личния лекар и близките на пострадалия.

Не се спори също, че поставената от подсъдимия диагноза е била ОВИ-Остра вирусна инфекция и бронхопневмония.

На първо място се поставя въпроса от защитата на подсъдимия дали СМП Попово е следвало да обслужи пациента като се сочи, че това се отнася САМО до пациенти, намиращи се в състояние пряко застрашаващи живота им. Действително това обстоятелство е една от предпоставките за преглед в СМП съгласно чл.4,т.1 от Наредба №25 от 04.11.2999г. за оказване на спешна медицинска помощ. В останалите точки на чл.4 от цитираната Наредба обаче, са посочени и всички други случаи, кога едно лице е ОБЕКТ на спешна медицинска помощ и едно от тях е посочено в т.2 на чл.4 от Наредбата, а именно „болни и пострадали, потърсили сами помощ в спешните отделения или сектори на ЦСМП”, В КОЯТО ХИПОТЕЗА ПОПАДА И ПРОЦЕСНИЯ СЛУЧАЙ.

На второ място следва да се отговори на въпроса извършени ли са били от подсъдимия необходимия обем от спешни диагностични изследвания съобразно възможностите и наличната апаратура, което задължение произтича от чл.9,т.2 от Наредбата и е едно от правилата, които подсъдимия е нарушил и което се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия резултат.Видно от съдебно-медицинската експертиза,това не е сторено:

1. Не е била снета подробна анамнеза

2. Направен е бил формален преглед на пациента, като наличните физикални данни и болестни симптоми не са възприети и преценени вярно и точно.Не са направени медицински адекватни и логични изводи за клиничната картина, не са съгласувани обективното състояние, анамнезата, физикалното изследване и параклиничните данни. Те са били обсъждани изолирано, а не в една обща клинична картина.

3. Назначеното изследване на кръв/ хемоглобин, еритроцити, хематокрит и левкоцити/ НЕ Е ДОСТАТЪЧНО за подпомагане на правилната диагноза.При наличните лабораторни данни и оплакванията на пациента, подсъдимия е следвало да назначи допълнителни изследвания за уточняване на диагнозата: кръвно-газов анализ, кръвосъсирване, пълна кръвна картина, холестерол и липиди/ /вж експертиза на л.43 и 44 от дознание/.

4. не са били предприети мерки за уточняване на диагнозата-допълнителни лабораторни изследвания, образни изследвания: ехография, обзорно рентгенова графия на корем/, не е извършен консулт със специалист.

5. С оглед оплакванията не е обсъждана диференциална диагноза остра чревна непроходимост, перотонит, остър панкреатит и др.

Експертизата не възприема представените от подсъдимия в един по-късен момент резултати от кръвни изследвания, тъй като същите не отговарят на законовите изисквания. Действително подсъдимия не е изпълнил своите задължения да ОТРАЗИ резултатите от проведеното кръвно изследване в журнала.За да провери защитната версия на подсъдимия, че кръвните изследвания са били в норма и съответстват на представените от него, съдът изиска данни от клиничната лаборатория към МБАЛ Попово и получи препис от тетрадката, където същите са отразени /вж писмо и копие на л.111-113 от делото/ .Видно от същото, резултатите съответстват на представените от подсъдимия.В този смисъл следва да се кредитира обясненията на подсъдимия в тази част, че резултатите са били в норма. Самите вещи лица не изключват тази възможност/посочените стойности/ с оглед бързопротичащия характер на заболяването/вж техните обяснения в с.з./.Ето защо, това обстоятелство не променя крайния извод на експертизата, че назначеното изследване на кръв/ хемоглобин, еритроцити, хематокрит и левкоцити/ НЕ Е ДОСТАТЪЧНО за подпомагане на правилната диагноза. Всички посочени по-горе допълнителни изследвания -лабораторни резултати и рентгенови изследвания, които подсъдимият е СЛЕДВАЛО ДА НАЗНАЧИ са били съобразно възможностите и наличната апаратура съгласно чл.9, т.2 от наредбата.В този смисъл е неоснователно и възражението на защитата на подсъдимия за липса на такава апаратура.

На трето място не е била предложена хоспитализация на пациента Стефан Василев в болнично заведение, като по този начин подсъдимия е нарушил и разпоредбата на чл.13 от Наредбата.Този извод се оспорва изцяло от подсъдимия, който счита, че е направил всичко зависещо от него за настаняването на пациента в болнично заведение. За да възприеме този извод,направен и от вещите лица, съдът изследва подробно защитната версия на подсъдимия.Същият заяви в с.з., че е направил запитване до Вътрешно отделение в МБАЛ Попово за наличие на свободни легла, като е разговарял с дежурната в отделение сестра.Съдът изиска от МБАЛ Попово график на дежурствата на сестрите във Вътрешно отделение на 16.11. 2009г. и разпита двете дежурни сестри-св.Ц.М. и св.И.Б./вж показанията на л.138 и 139 от делото/.Същите заявиха, че нямат спомен да са разговаряли с подсъдимия по повод наличието на свободни легла. „ Не мога да си спомня да се е обаждал”-св.Б., „Нямам спомен да се е обаждал”-св.М..В този смисъл твърдението на подсъдимия остана недоказано. Недоказано остана и твърдението на подсъдимия, че е насочил пациента към Спешно отделение Търговище. От изискания от ЦСМП Търговище копие от фиш за спешна медицинска помощ се установява, че лицето не е транспортирано с транспорт на СП-Попово,/за което не се спори от подсъдимия/, тъй като липсва подпис на „Приел лекар” в отделението на приемащата болница /вж показанията на св.д.Д. на л.170 и 171 от делото/. За да се хоспитализира едно лице, следва да се издаде фиш за хоспитализация/бланка- №7/. Издадения фиш за спешна медицинска помощ не само не замества същият, но има коренно различно предназначение.Остана недоказано твърдението на подсъдимия, че копие от изготвения фиш е бил предоставен на близките на пострадалия. Това обстоятелство се установява и от показанията на фелдшера- св.Е. и близките на пострадалия.Това се установява и от показанията на личния лекар, който е бил запознат по телефона от близките с „резултата” от прегледа в СМП Попово. Записаното в графа „забележка” на журнала: „насочен за хоспитализация към МБАЛ Търговише” съдът не приема като доказателство по следните съображения.На първо място,такова отбелязване не влече след себе си никакви последици.Не това е законовата форма за да бъде насочено едно лице за хоспитализация, като този въпрос беше подробно обсъден по-горе /издаване на фиш за хоспитализация образец №7/. Тъй като извършеното записване беше оспорено от представителят на окръжна прокуратура, съдът назначи графологична експертиза. Видно от нейното заключение, целия ръкописен текст е изпълнен от подсъдимия, като адресната част: „3465 Стефан К. ***” И втората част с резултата от извършения преглед :”ОВИ Obs. Broncnhopneumonia насочен за хосп. Към МБАЛ-Търговище” са изпълнени с различни химикални пасти. Експертизата не установи изтриване, поправяне на текста и наличие на ръкописен текст под основния. Този извод на експерта внася допълнително съмнение досежно твърдението на подсъдимия, че е насочил пациента за хоспитализация непосредствено след прегледа. В подкрепа на този извод на следващо място са и показанията на личния лекар на пострадалия св.д.Е.:” Първо ги посъветвах да отидат в СМП-Попово…Мина известно време след което ми се обади синът на пациента и ми каза, че не са му обърнали достатъчно внимание и аз ги посъветвах да отидат в болницата в Търговище…пациентът имаше оплаквания, които говорят, че може би клиничната картина е сериозна”.Именно този свидетел е получил непосредствена информация след прегледа в СМП Попово от близките на пострадалия и в съдебно заседание потвърждава изцяло техните показания, които съдът кредитира. Св.В.: „ Като излязохме в коридора му казахме/ва подсъдимия/ че ще отидем в Търговище, защото мъжът ми не се чувства добре и той каза: Това е ваше право,можете да отидете”…„Обадихме се на личния лекар и той ни каза директно да го закараме в Търговище”/вж показанията на св.В. л.87 и 88 от делото/.Св.К. ***.” Не ни е насочвал да ходим в болницата в Търговище.Докторът каза:”Прибирайте го той е настинал”/вж показанията на св.К. на л.85 от делото/. Съобразявайки изложеното до тук, съдът приема, че подсъдимия не е насочил пострадалия за хоспитализация в специализирано болнично отделение, като по този начин не е изпълнил задълженията си по чл.13,ал.1 от наредба №25. Подсъдимият не е изпълнил и задълженията си по чл.9,т.3 от Наредбата, а именно за клинично и инструментално наблюдение на пациента до неговата хоспитализация, както и по т.9,б.”а”, за осигуряване на специализиран транспорт на пациенти, нуждаещи се от спешна медицинска помощ. Съдът счита, че подсъдимият не е изпълнил и задължението си оказаната медицинска помощ да отговаря на правилата за добра медицинска практика-чл.5 от Наредбата. Тези правила не са абстрактни, а са разписани точни и ясно.В този смисъл е и заключението на вещите лица.

Едно от основните възражения на защитата на подсъдимия е обстоятелството, че същият е дал вярна диагноза-бронхопневмония,като не е могъл да даде друга, защото не е бил запознат от близките с всички оплаквания.Това възражение е неоснователно. Досежно обстоятелството, че подсъдимия е бил запознат с оплакванията на пациента не се спори и от самият подсъдим, който заявява в съдебно заседание, че близките са съобщили за симптомите: силни болки в корема, гадене, повръщане и висока температура. За това свидетелстват близките на пострадалия: св.В., Р.,К., личния лекар и фелдшера. Действително правилната диагноза: мезентериална тромбоза на тънките черва се поставя трудно дори и от специалист.За това сочат и вещите лица. Това обаче, което не е направил подсъдимия, а е бил длъжен да направи, е да предприеме мерки за уточняване на диагнозата, да се ориентира правилно при наличието на класическа симптоматика за остро протичащо коремно хирургично заболяване: постоянна болка в корема, в началото с характер на колика, а после-постоянна, тежко общо състояние, гадене и повръщане без облекчаване на болката и др./вж заключението на вещите лица/, да назначи допълнителни лабораторни изследвания и да предприеме мерки за уточняване на диагнозата, като за целта извърши КОНСУЛТ СЪС СПЕЦИАЛИСТ-ХИРУРГ и предложи хоспитализация.Целта на болничното лечение е именно да се направи предварителна, работна диагноза, в пълен обем да се направят изследвания и на база симптоматиката, обективното състояние, лабораторните изследвания и наблюдението на болния да се направи диференциална диагноза /разграничаване на заболявания с еднаква или сходна клинична картина/която в хода на лечението оформя и окончателната диагноза.Именно поради неизпълнението на посочените задължения по Наредбата, подсъдимият е допринесъл за престъпния резултат. Видно от заключението на вещите лица, при СВОЕВРЕМЕННО ПОСТАВЕНА ДИАГНОЗА И ХОСПИТАЛИЗАЦИЯ вероятността за точно установяване на заболяването /дори и в случаите на нетипично протичане/щеше да е по-голяма, а прогнозата за благоприятен изход при своевременно оперативно лечение-значително подобрени. Провеждане на незабавно комплексно лечение в болнични условия-медикаментозно и оперативно значително повишават шансовете за предотвратяване на леталния изход.

ПРАВНИ ИЗВОДИ.

От изложеното е видно, че подсъдимият Й.С.С. е осъществил от обективна страна състава на чл. 123, ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК- на 16.11.2009г. в ЦСМП-Попово поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност-оказване на спешна медицинска помощ, нарушил чл.13 от НОСП и по непредпазливост причинил смъртта на Стефан К. ***-50-годишен. Подсъдимият по силата на трудов договор заема длъжност, която е правно регламентирана и представлява източник на повишена опасност, като поради немарливо изпълнение на дейността си е причинил смъртта на Стефан Василев. Категорично и несъмнено беше доказана причинната връзка между конкретните нарушения на подсъдимия и настъпилия съставомерен резултат. Нарушени са разпоредбите на Наредба №25 от 04.11.1999г. за оказване на спешна медицинска помощ, а именно чл.5, чл.9, т.2, т.3, т.9,б.”а”и чл.13, ал.1 които са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия резултат-смъртта на пострадалия. От субективна страна деянието е извършено по непредпазливост, под формата на небрежност- подсъдимият не е предвиждал смъртния резултат, но по силата на образованието и професионална си подготовка и задължения е бил длъжен и е могъл да предвиди това.

Като призна подсъдимия за виновен да е извършил горепосоченото престъпление и като се съобрази с разпоредбите на чл. 123, ал. 1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК чл.54Чл. 54. ⚖️ Практика (34) (1) Съдът определя наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс и като взема предвид: степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. (2) Смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание. и чл. 36Чл. 36. ⚖️ Практика (137) от НК съдът му наложи наказание ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА „лишаване от свобода”, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства: частични самопризнания, чисто съдебно минало; липса на други професионални нарушения и на лоши характеристични данни. Отегчаващо отговорността обстоятелство е множество нарушения на правилата за оказване на спешна медицинска помощ и липсата на критичност към извършеното. С оглед постигане целите на наказанието и като се има пред вид формата на вината, съдът счете, при наличието на всички останали предпоставки на чл. 66Чл. 66. ⚖️ Практика (118) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години. (3) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи, освен ако е задължен да се лекува. от НК, че следва да се отложи изтърпяването му с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. В рамките на този срок е напълно възможно постигането както на генералната, така и на специалната превенция.

Съдът намира, че следва да се приложи разпоредбата на чл.160Чл. 160. ⚖️ Практика (8) (1) (Предишен текст на чл. 160 - ДВ, бр. 54 от 1978 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) За престъпленията по чл. 116, ал. 1, точка 2, 123, 126, чл. 131, ал. 1, точка 2, 134, чл. 142, ал. 2 и 3, съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6 или 7. (2) (Нова - ДВ, бр. 54 от 1978 г., заличена - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Особена разпоредба от НК и подсъдимият да бъде лишен от право да упражнява лекарска професия.Това е необходимо с оглед от една страна тежките нарушения на основни правила на спешната помощ, както и на правилата на лекарската практика и етика, а от друга пълната липса на разбиране и критичност към извършеното.Съдът определи този размер на една година и осем месеца, на осн. чл.160,ал.1 във вр. С чл.37,т.7Чл. 37. ⚖️ Практика (53) (1) Наказанията са: 1. (нова - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) доживотен затвор; 1а. (предишна т. 1 - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) лишаване от свобода; 2. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) пробация; 2а. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., отм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) 3. конфискация на налично имущество; 4. глоба; 5. (отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) 6. лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност; 7. лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност; 8. (отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) 9. лишаване от право на получени ордени, почетни звания и отличия; 10. лишаване от военно звание; 11. обществено порицание. (2) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) За най-тежките престъпления, които заплашват основите на републиката, както и за други особено опасни умишлени престъпления като временна и изключителна мярка се предвижда доживотен затвор без замяна. Раздел II. Видове наказания от НК-достатъчен за постигане целите на наказанието.

Подсъдимият беше осъден за заплати направените разноски: за вещи лица на досъдебното производство, в размер на 300лв. В полза на Държавата и в съдебната фаза по сметка на ТОС: за вещи лица, в размер на220лв. И пътни разноски, в размер на 60лв. Водим от горното, съдът постанови своята присъда.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Търговищкият окръжен съд наказателно отделение На двадесет и първи декември две хиляди и десета година В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА САПУНДЖИЕВА
СЪД. ЗАСЕДАТЕЛИ: И.В.
П.С.
Секретар А.А.
Прокурор МОЛЛОВ

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НОХД номер 228 по описа за 2010 година

ВНОХД № 16/2011 апелативен съд Варна">Решение/24.02.2011 ВНОХД № 16/2011 апелативен съд Варна