Присъда № 67/28.05.2010 НОХД № 1595/2009 ОС Варна

   Присъда № 67/28.05.2010 НОХД № 1595/2009 ОС Варна Присъда № 67/28.05.2010 НОХД № 1595/2009 ОС Варна

   Наказателно дело от общ характер № 67/2009 г. пред Окръжен съд. Подсъдимият (лекар) е обвинен за причиняване на смърт по непредпазливост (чл. 123Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. НК) . Съдът признава подсъдимия за виновен и НАЛАГА условна присъда (отложено изпълнение) .

П Р И С Ъ Д И :

ПРИЗНАВА подсъдимия О.И.К. - роден на *** ***, живущ ***, български гражданин, женен, неосъждан, с висше образование, работи като "Лекар" в Спешно отделение на МБАЛ "Св. Анна - Варна " АД , ЕГН – **********. ЗА ВИНОВЕН В ТОВА ЧЕ: На 17.11.2008 година в МБАЛ "Св. Анна- Варна" АД - Спешно отделение, в качеството си на лекар в Спешно отделение, е причинил смъртта на Кирил Стефанов Враняшки, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност представляваща източник на повишена опасност – медицинска професия, като нарушил чл.3, т.8 от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на Спешно отделение към МБАЛ „Св. Анна – Варна” АД, гр. Варна, утвърденият лечебен алгоритъм, описан за изпълнение на КП 46 – ОСТЪР МИОКАРДЕН ИНФАРКТ БЕЗ ФИБИРНОЛИЗА по стандартите, изисквани на НЗОК, раздел ІІ, т.2, и т.6 и 7 от Основните трудови задължения на лекар – ордиратор в Спешно отделение към МБАЛ „Св. Анна – Варна” АД, гр. Варна, поради което и на основание чл. 123, ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК, вр. чл. 54Чл. 54. ⚖️ Практика (34) (1) Съдът определя наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс и като взема предвид: степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. (2) Смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание. от НК му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА, чието изтърпяване на основание чл. 66 ал.1Чл. 66. ⚖️ Практика (118) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години. (3) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи, освен ако е задължен да се лекува. от НК ОТЛАГА с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, като ГО ОПРАВДАВА по предявеното му обвинение в останалата му част.

ОСЪЖДА ПОДСЪДИМИЯТ О.И.К. и Многопрофилна Болница за Активно Лечение „Света Анна – Варна” АД, гр. Варна да заплатят лично на В.С.В., ЕГН **********, сума в размер на 50 000 /петдесет хиляди/ лева, в качеството й на законен представител на малолетния В.К.В., ЕГН **********, сумата от 50 000 /петдесет хиляди/ лева и в качеството й на законен представител на малолетната Д.К. В., ЕГН **********, сумата от 50 000 /петдесет хиляди/ лева, всичките представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва считано от датата на деянието – 17.11.2008 г., като отхвърля предявените граждански искове за разликата до 100 000 /сто хиляди/ лева за всеки един от пострадалите, като неоснователни.

ОСЪЖДА ПОДСЪДИМИЯТ О.И.К. да заплати на В.С.В., ЕГН **********, сумата в размер на 1 000 /хиляда/ лева, представляваща сторени от нея по делото разноски.

ОСЪЖДА ПОДСЪДИМИЯТ О.И.К. да заплати държавна такса върху така уважените граждански искове - сума в размер на 6 000 /шест хиляди/ лева, както и направените по делото разноски в размер на 724,75 /седемстотин двадесет и четири лева и 75 ст./ лева, в полза на Държавата, по сметка на ВОС.

Присъдата може да се обжалва или протестира в 15-дневен срок от днес пред Апелативен съд гр. Варна.

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, На двадесет и осми май две хиляди и десета година. В публично заседание в следния състав: Секретар Т.И. Прокурор РОСЕН РАДЕВ като разгледа докладваното от съдия ЯНКОВ НОХД № 1595 по описа за 2009 г.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Година 2010 Град Варна Варненският окръжен съд Наказателно отделение На двадесет и осми май Година две хиляди и десета В публично заседание в следния състав: Серетар Т.И. Прокурор РОСЕН РАДЕВ Сложи за разглеждане докладваното от Председателя НОХД № 1595 по описа за 2009 г.

СЪДЪТ, като взе предвид обществената опасност на деянието и дееца, както вида и размера на наложеното му наказание намира, че мярката за неотклонение следва да се ПОТВЪРДИ, поради което и

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение взета по отношение на подсъдимия О.И.К. - "ПОДПИСКА”.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 67/28.05.2010г. по нохд №1595/09г. по описа на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД

По отношение на подсъдимия О.И.К. ЕГН ********** е предявено обвинение по чл. 123 ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК, затова , че на 17.11.2008г. в МБАЛ „Света Анна-Варна”АД в качеството си на лекар в Спешно отделение е причинил смъртта на Кирил Стефанов В. поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност-медицинска професия, представляваща източник на повишена опасност - не е осигурил достъпна, своевременна и качествена здравна и медицинска помощ, не е водил задължителната за болничната медицинска помощ документация на Кирил В., с което нарушил чл. 81 ал.2 т.1 и чл.86 ал.1 т.3, чл.90 ал.1Чл. 90. ⚖️ Практика (5) (1) (Доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Пациентът, съответно негов родител, настойник или попечител, лицето по чл. 87, ал. 5, дирекцията по чл. 87, ал. 6 или лицето по чл. 162, ал. 3, може да откаже по всяко време предложената медицинска помощ или продължаването на започнатата медицинска дейност. (2) Отказът по ал. 1 се удостоверява в медицинската документация с подписи на лицето. (3) (Доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Ако пациентът, съответно негов родител, настойник или попечител, лицето по чл. 87, ал. 5, дирекцията по чл. 87, ал. 6 или лицето по чл. 162, ал. 3, не е в състояние или откаже да удостовери писмено отказа по ал. 1, това се удостоверява с подпис на лекуващия лекар и на свидетел. (4) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) В случаите, когато е налице отказ по ал. 1 и е застрашен животът на пациента, ръководителят на лечебното заведение може да вземе решение за осъществяване на животоспасяващо лечение. (5) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Пациентът може да оттегли отказа си по ал. 2 по всяко време, като в този случай медицинските специалисти не носят отговорност за евентуалното забавяне на лечебно-диагностичния процес. от Закона за здравето, и чл.5 ал.4Чл. 5. ⚖️ Практика (44) (1) Министърът на здравеопазването ръководи националната система за здравеопазване и осъществява контрол върху дейностите по: 1. опазване здравето на гражданите и държавен здравен контрол; 2. осъществяване на спешна медицинска помощ, трансфузионна хематология, стационарна психиатрична помощ, медико-социални грижи за деца до тригодишна възраст, трансплантация и здравна информация; 3. осигуряване и устойчиво развитие на здравните дейности в лечебните и здравните заведения; 4. медицинска експертиза. (2) Министърът на здравеопазването представя в Народното събрание годишен доклад за състоянието на здравето на гражданите и изпълнението на Националната здравна стратегия в срок до три месеца преди началото на бюджетната година. (3) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Министърът на здравеопазването утвърждава разпределението на субсидиите от държавния бюджет за дейностите - предмет на този закон, по програми, с изключение на дейностите по ал. 1, т. 1 и 2. (4) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Министърът на здравеопазването осъществява методическо ръководство и контрол на медицинската дейност на лечебните заведения, създадени към Министерския съвет, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. (5) Министърът на здравеопазването упражнява и други правомощия, възложени му със закон или с нормативен акт на Министерския съвет. от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на МБАЛ”Света Анна-Варна”АД.

В съдебно заседание обвинението е изменено от представителя на Окръжна прокуратура , като подсъдимият е обвинен отново в престъпление по чл.123 ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. НК, но в това, че на 17.11.2008г. в в МБАЛ „Света Анна-Варна”АД в качеството си на лекар в Спешно отделение е причинил смъртта на Кирил Стефанов В. поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност-медицинска професия, представляваща източник на повишена опасност - не е осигурил достъпна, своевременна и качествена здравна и медицинска помощ, не е провел необходимото лечение съобразно правилата на добрата медицинска практика и утвърдения лечебен алгоритъм, описан за изпълнение на КП 46 – Остър миокарден инфаркт без фибирнолиза, не е водил задължителната за болничната медицинска помощ документация на Кирил В., с което нарушил чл. 81 ал.1Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. и 2 ЗЗ , чл.86 ал.1 т.3Чл. 86. ⚖️ Практика (62) (1) Като пациент всеки има право на: 1. зачитане на гражданските, политическите, икономическите, социалните, културните и религиозните му права; 2. грижи от общността, в която живее; 3. достъпна и качествена здравна помощ; 4. повече от едно медицинско становище относно диагнозата, лечението и прогнозата на заболяването; 5. защита на данните, отнасящи се до неговото здравословно състояние; 6. възнаграждение за работата, която извършва, еднакво с това, което получава, ако не е болен; 7. запознаване на достъпен език с неговите права и задължения; 8. ясна и достъпна информация за здравословното му състояние и методите за евентуалното му лечение; 9. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) здравна профилактика и рехабилитация; 10. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) сигурност и безопасност на диагностичните и лечебните процедури, провеждани по време на лечението му; 11. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до модерни методи на лечение; 12. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) предотвратяване на болката и страданието по време на лечението му, доколкото е възможно; 13. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до медицинската документация, свързана със здравословното му състояние. (2) При хоспитализация пациентът има право: 1. да бъде посещаван от личния си лекар и от специалиста, издал направлението за хоспитализация; 2. (нова - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) на осигуряване от лечебното заведение за болнична помощ на необходимите за лечението му медицински изделия, когато те не се заплащат от Националната здравноосигурителна каса или от държавния бюджет; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да приема или да отказва посетители; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да ползва услугите на психотерапевт, юрист и свещенослужител; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) на образование и достъп до занимания, отговарящи на неговите социални, религиозни и културни потребности; 6. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г., предишна т. 5 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да получи информация за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените продукти в извънболничната и болничната помощ. (3) (Нова - ДВ, бр. 60 от... ЗЗ, чл.90 ал.1Чл. 90. ⚖️ Практика (5) (1) (Доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Пациентът, съответно негов родител, настойник или попечител, лицето по чл. 87, ал. 5, дирекцията по чл. 87, ал. 6 или лицето по чл. 162, ал. 3, може да откаже по всяко време предложената медицинска помощ или продължаването на започнатата медицинска дейност. (2) Отказът по ал. 1 се удостоверява в медицинската документация с подписи на лицето. (3) (Доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Ако пациентът, съответно негов родител, настойник или попечител, лицето по чл. 87, ал. 5, дирекцията по чл. 87, ал. 6 или лицето по чл. 162, ал. 3, не е в състояние или откаже да удостовери писмено отказа по ал. 1, това се удостоверява с подпис на лекуващия лекар и на свидетел. (4) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) В случаите, когато е налице отказ по ал. 1 и е застрашен животът на пациента, ръководителят на лечебното заведение може да вземе решение за осъществяване на животоспасяващо лечение. (5) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Пациентът може да оттегли отказа си по ал. 2 по всяко време, като в този случай медицинските специалисти не носят отговорност за евентуалното забавяне на лечебно-диагностичния процес. ЗЗ, чл.3 т.8Чл. 3. ⚖️ Практика (59) (1) Държавната здравна политика се ръководи и осъществява от Министерския съвет. (2) Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването одобрява Национална здравна стратегия, която се приема от Народното събрание. (3) (Доп. - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г.) Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването приема национални здравни програми и национални планове. (4) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г.) Националната здравна стратегия, националните здравни програми и националните планове се основават върху оценка на здравното състояние и здравните потребности на гражданите, здравно-демографските тенденции и ресурсните възможности на националната система за здравеопазване. (5) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., доп. - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г.) Националните здравни програми и националните планове се финансират от държавния бюджет като диференцирани разходи от бюджета на Министерството на здравеопазването и могат да бъдат подпомагани чрез други финансови източници. от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на Спешно отделение на МБАЛ”Света Анна-Варна”, чл.5 от Правилника за устройството,дейността и вътрешния ред на МБАЛ”Света Анна-Варна”АД, Лечебен алгоритъм описан за изпълнение на КП 46 – Остър миокарден инфаркт без фибирнолиза, постандартите изисквани от НЗОК, раздел ІІ т.2, Основна функция на длъжността, описана в длъжностна характеристика, т.6 от Основните трудови задължения на лекар-ординатор в Спешно отделение, вменени в задължение в длъжностната характеристика на МБАЛ”Света Анна-Варна”АД, т.7 от Основните трудови задължения на лекар-ординатор в Спешно отделение, вменени в задължение в длъжностната характеристика на МБАЛ”Света Анна-Варна”АД.

Подсъдимият не се признава за виновен, дава обяснения за случилото се като заявава , че е изпълнил задълженията си.

І.От фактическа страна

Подс.О.К. е лекар, от 16.07.2007г. изпълнявал длъжността „Лекар в Спешно отделение” на МБАЛ „Света Анна-Варна”АД. На 17.11.2008г. бил дежурен в Шокова зала на Спешно отделение. Дежурна медицинска сестра била сВ.К.К.К./всъщност дежурството й било вече изтекло, но останала да замества колежката си сВ.К.В., която имала проблем и щяла да закъснее/. Кирил Стефанов В. също бил лекар, но със специалност „Ортопедия”, работел в ІV-ти ДКЦ-Варна, на който бил и управител. На 17.11.2008г. рано сутринта изпитал болки в сърдечната област. Отивайки на работа решил да провери здравословното си състояние в Спешно отделение на МБАЛ”Света Анна-Варна”АД /намиращо се на около 100м. от ДКЦ ІV,т.е. от работното му място/. Влязъл в Спешно отделение, представил се на сВ.К. като лекар, и попитал къде е колегата му /дежурния лекар/. На подс.К. също се представил като лекар, и тъй като не се чувствал добре помолил да му бъде измерено кръвното налягане и да му бъде направена кардиограма. Легнал на едно от леглата и докато подс.К. свалял анамнезата, сВ.К. измерила кръвното налягане на В., след което и направила кардиограма.След първата веднага пуснала и втора-на друга скорост. Двете кардиограми предала на подс.К., който от своя страна ги предал на В.. Последният се обул и облякъл и в сравнително бърз порядък, след кратък разговор с подсъдимия пред тоалетната, си тръгнал. Отишъл в ДКЦ-ІV, където взел печата на дружеството, казал на секретарката си сВ.В.М., че отива до Здравноосигурителната каса да получи някакви документи, след което излязъл. Междувременно се обадил по мобилния си телефон на сВ.Н.А. /старша сестра в „Еврохоспитал”-Варна/ и й казал, че тръгва за болницата/трябвало да се види с пациентка/. Около 9.00 часа вървейки по ул.”Цар Асен” паднал в близост до магазин „Преспа”. В това състояние бил забелязан от свидетелите Д.Г. и С.К.. Вторият от тях се обадил в Бърза помощ и полицията, но преди да пристигнат дежурните екипи В. починал. От заключението на вещите лица по извършената съдебномедицинска експертиза за аутопсия на труп е видно, че причината за смъртта на Кирил В. е пресен миокарден инфаркт.

Така изложената фактическа обстановка се установява по един категоричен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства : - гласни – отчасти обясненията на подс.О.К. , свидетелските показания на К.К., К.В., Д. Милев, С.К., В.М., Н.А., Ц.Д., К.Б., В.В.; - писмени - протоколи за оглед на местопроизшествие и фотоалбум, съдебно медицински експертизи, свидетелство за съдимост, длъжностна характеристика, удостоверение. Доколкото съществуват по делото противоречия то те са между обясненията на подсъдимия от една страна, и останалите доказателствени средства - от друга. Подс.К. твърди, че е разчел кардиограмите, установил е настъпването на остър миокарден инфаркт, и е разяснил това на Кирил В.. Тези му твърдения не могат обаче да бъдат приети от съда за истинни. А не могат защото се опровергават от останалите по делото доказателства, включително и от поведението на К. и В. по време на прегледа и след него. Установява се от разпита на сВ.К./дежурната медицинска сестра/ ,че тя не е разбрала за наличието на протичащ при пациента В. инфаркт. Това е следвало да й бъде казано от дежурния лекар, тъй като при наличие на такова заболяване тя като член на медицинския екип също разполага със задължения. На практика това ставало след като бъдат разчетени кардиограмите, и дежурния лекар за да не разбере пациента обикновено казвал на сестрата „Хвани венозен път”, което за нея означавало да постави абокат. В настоящият случай нищо не й било казано от подсъдимия, нещо повече – дори от проведен между лекар и пациент разговор К. не чула К. да обяснява на В., че е налице инфаркт, както и да го увещава да бъде хоспитализиран, и да не става от леглото. Според показанията й, след прегледа В. се облякъл и тръгнал, и от поведението му тя останала с впечатлението, че той бърза занякъде.

Какво е било поведението на подсъдимия и пострадалия? Вярно е, че то не е доказателство, но обективните действия на индивидите са отражение и пряка последица на субективните им възприятия и намерения. Затова по първите може да се съди за вторите. В случая действията и на двамата сочат на извода, че никой от тях не е знаел, че при В. е наличен миокарден инфаркт. И това е станало възможно поради двойнствената роля, която В. е заемал – и лекар, и пациент. Т.е. при възникналата ситуация всеки от тях се е предоверил на другия – В. е разчитал на дежурния лекар, той от своя страна е разчитал на това, че срещу себе си също има лекар, което в крайна сметка е и довело до неразчитане на двете кардиограми. Фактите недвусмислено сочат на това. На първо място подс.К. е лекар с 23-годишен медицински стаж. Според вещото лице / а и според самият К./ всяко лице с висше медицинско образование безпроблемно би разчело кардиограмите. На второ място – автоматичният анализ на апарата за изготвяне на ЕКГ е бил включен. Поради това в края на кардиограмите самият той е изписал СТдепресия /на латиница/. Автоматичният анализ е предназначен да подпомогне дейността на невисшия медицински персонал/медицински сестри и фелдшери/, ясно е изписан и видим на кардиограмите, поради което ако К. го бе видял то би предприел адекватни мерки. Действията му обаче не сочат на това - той е провел спокоен разговор с пострадалия, след което му дал кардиограмите на него, В. се облякъл, и с кардиограмите в ръка и сако преметнато през ръката отишъл до тоалетната, която видно от схемата към протокола за оглед е в близост до изхода. Ако К. е имал намерение да предприеме необходимото за лечение и последваща хоспитализация на пациента, то не става ясно защо му е дал кардиограмите. Според вещото лице/и според подсъдимия/ при констатиране на инфаркт първото задължително нещо е обездвижване на пациента. Това е от особена важност, СТДепресията означава недостиг на кислород на миокарда, поради това първото задължение на лекуващите е да осигурят кислород към страдащия сърдечен мускул. Което може да бъде постигнато чрез обездвижване или чрез директно подаване на кислород. Подсъдимият също е абсолютно наясно с това, и въпреки това допуснал пациента да отиде до тоалетната, при ясното съзнание, че всяко движение в това състояние може да доведе до смърт.И това е станало не защото В. е бил напорист и е искал на всяка цена да отиде до тоалетната, а защото К. не е обърнал внимание на кардиограмите. Защото в противен случай като опитен специалист с дългогодишен стаж би взел адекватщватни мерки, на които В. не би се противопоставил. В потвърждение на това е и факта, че подсъдимият не е записал В. като пациент в водения за това регистър, нито е направил необходимото за повикване на бърза помощ,т.е. за опит за хоспитализация. Ако е имал това намерение най-малкото не би дал кардиограмите на В.. На незнание от страна на В. за наличното му заболяване сочат и неговите собствени действия. Дори и за човек без медицинско образование е ясно, че инфарктът е изключително опасно заболяване и много често води до смърт. А В. е лекар, и като такъв е изключително добре запознат с този факт, както и с начина на лечението на това заболяване. Още повече, че видно от показанията на съпругата му, той се е отнасял с внимание към здравословното си състояние. Поради това действията му след прегледа няма как да бъдат оценени като действия на човек, на когото току що е заявено, че е прекарал остър инфаркт. След излизане от Спешно отделение той отишъл до работното си място, взел печата на дружеството, провел разговор със секретарката си сВ.М., след което тръгнал към Здравноосигурителната каса по служебни дела. Междувременно провел разговор със старшата сестра на медицинското заведение „Еврохоспитал” сВ.А., на която заявил, че след половин час тръгва към въпросната клиника за да осъществи преглед на пациентка. На нито една от двете свидетелки не е направило впечатление да има промяна в състоянието и настроението на В., като първата го е видяла лично и го познава от достатъчно дълго време за да е в състояние да констатира това. Изложеното дотук твърдо убеждение на съда по отношение на случилото се не се разколебава и от показанията на сВ.Ц.Д.-санитар в Спешно отделение.Те не сочат противното на приетото от съда. В показанията си Д. заявява, че е видяла В., че тя му е отворила вратата на влизане, после видяла че му правят кардиограма, а накрая и как К. и В. вървели заедно и си говорили помежду си, докато В. влязъл в тоалетната. Чула е само думата „линейка” от устата на К., но не разбрала в каква връзка е употребена. Т.е. показанията й напълно се вписват в картината, нарисувана по-горе. Т.е. в крайна сметка за съда безспорен факт е, че подсъдимият не се е запознал със съдържанието на кардиограмите. И това е станало поради ситуацията, че срещу него е бил изправен също лекар, който дошъл сам и помолил за кардиограма, която и след направата й, му била връчена на него/намерени и иззети са двете кардиограми при огледа на трупа/. Подходено е колегиално, а не професионално, при което всеки от двамата лекари е разчитал на другия – В. на дежурния К., той от своя страна-на В.. Но докато това при В. не е укоримо, тъй като той е пациент в случая, то при подс.К. освен укоримо е и правно запретено.Неразчитайки /и непоглеждайки/ кардиограмите същият е допуснал немарливост, затова и

ІІ.От правна страна

При така изложените налични факти съдът намира, че подсъдимият О.К. с действията си е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението, визирано в текста на чл. 123 ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. НК, след като на 17.11.2008г. в МБАЛ „Света Анна-Варна”АД в качеството си на лекар в Спешно отделение е причинил смъртта на Кирил Стефанов В. поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност-медицинска професия, представляваща източник на повишена опасност. Тук е мястото и да се посочи кои точно правила подсъдимият е нарушил, и чието нарушение е довело до настъпване смъртта на пострадалия. Медицинската дейност е правно регламентирана дейност. Нейната регламентация се намира в ред законови и подзаконови актове –като се започне от Закона за здравето и се стигне до правилниците на медицинските заведения. В случая в своята дейност лекарите от Спешно отделение се ръководят от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на Спешно отделение към МБАЛ”СВ.Анна-Варна”АД /л.115 от д.п./, както и от утвърдените им длъжностни характеристики, където са посочени основните им права и задължения. Съгласно т.8 от Дейност на отделението от въпросния правилник, при животозастрашаващи ситуации и състояния на клинична смърт се провеждат реанимационни мероприятия в пълен обем, при спазване на утвърдените алгоритми. При констатиране на остър миокарден инфаркт в Спешно отделение на МБАЛ”Света Анна”АД се прилага лечебния алгоритъм описан за изпълнение на КП 46 – ОСТЪР МИОКАРДЕН ИНФАРКТ БЕЗ ФИБИРНОЛИЗА по стандартите изисквани по НЗОК, раздел ІІ т.2 в частите изпълними като лечебни процедури извън условията на ИКО и възможността за инвазивно лечение/л.97 д.п./.Съгласно пък т.6 и 7 от Основните трудови задължения на лекар-ординатор в Спешно отделение към МБАЛ”Света Анна-Варна”АД лекарят е задължен да извършва хоспитализация на пациенти в спешен порядък, съгласно установения ред в лечебното заведение, както и да провежда реанимационни мероприятия в пълен обем, при спазване на утвърдените алгоритми. Налице е немарливо изпълнение на тези правни предписания/а не незнание/,вследствие на което поведение на подсъдимия е настъпила и смъртта на пострадалия.Т.е. поведението на подсъдимия и неизпълнението на въпросните правила са в пряка причинна връзка с настъпилия общественоопасен резултат. Останалите вменени във вина на подсъдимия нарушения на правила съдът намира, че не са в пряка причинна връзка с крайния резултат, поради което и го оправда в останалата част от обвинението.

ІІІ.Причини за извършване на престъплението – проявено нехайство при изпълнение на служебните задължения.

ІV.По определяне на наказанието

При индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид всички правнорелевантни за това обстоятелства – от една страна сравнително високата степен на обществена опасност на деянието, от друга – ниската на дееца. Подсъдимият е с дългогодишен трудов стаж, без нарушения и наказания до момента, семеен, неосъждан. При това положение съдът му определи наказание към минимума - една година лишаване от свобода, при действащата редакция на чл.123 ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. НК към момента на деянието /до пет години лишаване от свобода/. С оглед добрите данни за личността на подсъдимия и наличните материалноправни предпоставки на чл.66Чл. 66. ⚖️ Практика (118) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години. (3) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи, освен ако е задължен да се лекува. НК, съдът намира, че за постигане целите на наказанието и за поправянето на подсъдимия не е необходимо той да изтърпява наказанието, поради което и същото бе отложено с изпитателен срок от три години.

V. По гражданските искове

Доколкото основанието на гражданския иск в наказателния процес е деянието, предмет на обвинението, то съдът намира предявените от В.В. /лично за нея, и в качеството и на законен представител на малолетните си деца/ за доказани по основание. Установи се, че поради немарливо изпълнение на служебните си ангажименти, установени в посочените правила, подсъдимият по непредпазливост е причинил смъртта на Кирил В.. Несъмнено съпругата му и невръстните му деца търпят мъки и страдания, и ще търпят и занапред.Съпругата му ще е лишена от грижата и близостта на мъжа, с когото е избрала да сподели живота си, а децата ще са завинаги лишени от бащина грижа. В този смисъл и всички те следва да бъдат обезщетени за търпените от тях неимуществени вреди. И това следва да стане както от подсъдимия, така и от неговия работодател, които отговарят солидарно. Отговорността за К. е лична, докато тази на дружеството работодател/в случая МБАЛ”Света Анна-Варна”АД/ е гаранционно- обезпечителна/по чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД/ – юридическото лице следва да отговаря за вината на своя служител, на който то е възложило да изпълнява определена работа.Че е така няма съмнение – К. е назначен по трудов договор на длъжност лекар в Спешно отделение при МБАЛ”Света Анна-Варна”АД считано от 16.07.2007г. /л.72 д.п./. Като отговарящи на обществения критерий за справедливост съдът намира обезщетения от по 50000/петдесет хиляди/ лева за всеки един от претърпелите вреди – В.В., и децата й Виктор В. и Дориана В.. Същите бяха присъдени ведно с лихвите за забава, считано от датата на деянието – доколкото бе отправено и изрично искане за това. В полза на ищцата бяха присъдени и сторените от нея разноски по делото в размер на 1000/хиляда/ лева.

VІ.Разноски

На основание чл.189 ал.3Чл. 189. ⚖️ Практика (2) (1) Съдът решава въпроса за разноските с присъдата или с определение. (2) Разноските за преводач на досъдебното производство са за сметка на съответния орган, а разноските за преводач в съдебното производство са за сметка на съда. (3) (Доп. - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) Когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник, както и разноските, направени от частния обвинител и гражданския ищец, ако са направили такова искане. Когато осъдените са няколко, съдът определя частта, която всеки от тях трябва да заплати. Когато на заинтересованото юридическо лице е наложена санкция, съдът определя частта, която трябва да заплати. (4) Когато подсъдимият бъде оправдан по някои обвинения, съдът го осъжда да заплати само разноските, направени по обвинението, по което е признат за виновен. Възлагане на разноските НПК съдът осъди подсъдимия О.К. да заплати сторените по делото разноски за възнаграждение на вещи лица - 724,75лВ. в полза на Държавата. Осъди го също и да заплати държавна такса върху уважената част от исковете в размер на 6000/шест хиляди/ лева.

При тези си съображения Окръжният съд постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

свързани дела : 15/2011 ВКС">Решение № 119/9.03.2011 ГД 15/2011 ВКС