Решение № 85/29.04.2011 ВНОХД № 533/2010 АпС София

Решение № 85/29.04.2011 ВНОХД № 533/2010 АпС София 

Наказателно дело от общ характер № 85/2010 г. пред Апелативен съд. Подсъдимият (лекар) е обвинен за причиняване на смърт по непредпазливост (чл. 123Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. НК) . Съдът признава подсъдимия за виновен и НАЛАГА условна присъда (отложено изпълнение) . чл. 81, ал. 2, т. 1Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. от Закона за здравето и чл. 81, ал. 1, т. 1Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. от Закона за здравето

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД-НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на седми март през 2011г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. РУШАНОВА ЧЛЕНОВЕ: Е. К. М. П. при участието на секретаря М. Ц. и в присъствието на прокурора ВЕЛИКОВА разгледа докладваното от съдия П. ВНОХД № 533 по описа за 2010 и за да се произнесе, взе предвид следното:

С Присъда № 21 от 18.05.2010г., постановена по НОХД № 379/07г., състав на Пернишкия окръжен съд е признал подсъдимия Ц. Б. Г. за виновен в това, че на 18.10.2006г. в [населено място], [фирма] като лекар - ординатор в хирургично отделение, поради незнание – при наличие на оплаквания и достатъчно симптоми за поставяне или най-малко за подозиране на вярната диагноза /мезентериално съдов инцидент/ на болния Т. Х. Г., не провел нужните изследвания /чрез поставяне на назогастрична сонда и корекция на хипергликемията/ и не проявил задълбоченост в медицинската преценка за поставяне на вярната диагноза и за адекватно лечение, с което е допуснал груб медицински пропуск; и немърливо изпълнение на правно регламентирана и представляваща източник на повишена опасност дейност – не осигурил динамично наблюдение на болния като вместо това преждевременно го е изписал от лечебното заведение с наличие на спешно коремно хирургично заболяване; не го информирал за здравословното му състояние и за необходимостта от лечение; не потърсил помощ от друго лечебно заведение, осигуряващо по-голям обем диагностични и лечебни дейности като по този начин нарушил чл. 82, ал. 1, т. 1 вр. чл. 81, ал. 1, т. 1Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. от Закона за здравето; раздел VІ, чл. 2Чл. 2. ⚖️ Практика (32) Опазването на здравето на гражданите като състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие е национален приоритет и се гарантира от държавата чрез прилагане на следните принципи: 1. равнопоставеност при ползване на здравни услуги; 2. осигуряване на достъпна и качествена здравна помощ, с приоритет за деца, бременни и майки на деца до една година; 3. приоритет на промоцията на здраве и интегрираната профилактика на болестите; 4. предотвратяване и намаляване на риска за здравето на гражданите от неблагоприятното въздействие на факторите на жизнената среда; 5. особена здравна закрила на деца, бременни, майки на деца до една година и лица с физически увреждания и психически разстройства; 6. държавно участие при финансиране на дейности, насочени към опазване здравето на гражданите. от длъжностната характеристика на лекар-ординатор в хирургическо отделение; чл. 92, ал. 1, т. 1 и т. 2Чл. 92. ⚖️ Практика (8) (1) Лекуващият лекар е длъжен да информира пациента относно: 1. здравословното му състояние и необходимостта от лечение; 2. заболяването, по повод на което е потърсил здравна помощ, и неговата прогноза; 3. планираните профилактични, диагностични, лечебни и рехабилитационни дейности, както и рисковете, свързани с тях; 4. диагностичните и терапевтичните алтернативи; 5. името, длъжността и специалността на лицата, които участват в диагностично-лечебния процес. (2) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Пациентът има право да откаже да бъде информиран по ал. 1, т. 2 и 3, освен в случаите, когато здравословното му състояние застрашава здравето на други лица. (3) Решението по ал. 2 се отразява писмено в медицинската документация на пациента. (4) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Пациентът има право да упълномощи писмено лице, което да бъде информирано вместо него. от Закона за здравето и чл. 24, ал. 1Чл. 24. ⚖️ Практика (6) (1) Приходите на националните центрове по проблемите на общественото здраве се формират от: 1. (изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) субсидии от държавния бюджет; 2. дарения и завещания; 3. други бюджетни приходи от: а) (изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) държавни такси; б) научноизследователска и експертна дейност; в) такси за следдипломно обучение. (2) (Отм. - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) от Наредбата за осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ, по непредпазливост причинил смъртта на Т. Х. Г., настъпила на 21.10.2006г., поради което и на осн. чл. 123, ал. 1, пр. 1 и пр. 2Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. НК и чл. 54Чл. 54. ⚖️ Практика (34) (1) Съдът определя наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс и като взема предвид: степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. (2) Смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание. НК го е осъдил на две години лишаване от свобода като го е оправдал по обвинението за това престъплението да е осъществено при допуснато нарушение на чл. 85Чл. 85. ⚖️ Практика (1) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) На пациента се оказва здравна помощ независимо от неговата възраст, пол, произход, език, национална, расова или политическа принадлежност, образование, убеждения, културно равнище, сексуална ориентация, лично, обществено или материално положение, увреждане и вид и причина на заболяването. от Закона за здравето. На осн. чл. 66, ал. 1Чл. 66. ⚖️ Практика (118) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години. (3) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи, освен ако е задължен да се лекува. НК съдът е отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от три години, считано от влизането на присъдата в сила.

С тази присъда съдът е признал втория подсъдим по делото – С. А. И. за виновен в това, че на 18.10.2006г. в [населено място], [фирма], като лекар - Началник на хирургично отделение, поради незнание – при наличие на оплаквания и достатъчно симптоми за поставяне или най-малко за подозиране на вярната диагноза /мезентериално съдов инцидент/ на болния Т. Х. Г., не разпоредил провеждането на нужните изследвания /чрез поставяне на назогастрична сонда и корекция на хипергликемията/; не проявил задълбоченост в медицинската преценка за поставяне на вярната диагноза и за адекватно лечение, с което е допуснал груб медицински пропуск; и немърливо изпълнение на правно регламентирана и представляваща източник на повишена опасност дейност – не е извършил личен преглед на болния, не осигурил динамичното му наблюдение като вместо това преждевременно го е изписал от лечебното заведение с наличие на спешно коремно хирургично заболяване; не го информирал за здравословното му състояние и за необходимостта от лечение; не потърсил помощ от друго лечебно заведение, осигуряващо по-голям обем диагностични и лечебни дейности като по този начин нарушил чл. 82, ал. 1, т. 1Чл. 82. ⚖️ Практика (297) (1) Извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани със: 1. медицинска помощ при спешни състояния; 1а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) интензивно лечение на здравно неосигурени лица; 2. (нова - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) профилактични прегледи и изследвания и акушерската помощ за всички здравно неосигурени жени, независимо от начина на родоразрешение, по обхват и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) стационарна психиатрична помощ; 3а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с психични заболявания; 3б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) лечение със субституиращи и поддържащи програми с метадон и дневни психорехабилитационни програми; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) осигуряване на кръв и кръвни продукти; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) трансплантация на органи, тъкани и клетки; 6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) задължително лечение и/или задължителна изолация; 6а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с инфекциозни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването, включително за предотвратяване на епидемиологичен риск; 6б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с кожно-венерически заболявания; 6в. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с неспецифични белодробни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването; 7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) експертизи за вид и степен на увреждане и трайна неработоспособност; 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) заплащане на лечение за заболявания при условия и по ред, определени от министъра на здравеопазването; 9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01... вр. ч л. 81, ал. 1, т. 1 от Закона за здравето ; раздел VІІ, ал. 1, б. „а” от длъжностната характеристика на Началник на хирургическо отделение; чл. 92, ал. 1, т. 1Чл. 92. ⚖️ Практика (8) (1) Лекуващият лекар е длъжен да информира пациента относно: 1. здравословното му състояние и необходимостта от лечение; 2. заболяването, по повод на което е потърсил здравна помощ, и неговата прогноза; 3. планираните профилактични, диагностични, лечебни и рехабилитационни дейности, както и рисковете, свързани с тях; 4. диагностичните и терапевтичните алтернативи; 5. името, длъжността и специалността на лицата, които участват в диагностично-лечебния процес. (2) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Пациентът има право да откаже да бъде информиран по ал. 1, т. 2 и 3, освен в случаите, когато здравословното му състояние застрашава здравето на други лица. (3) Решението по ал. 2 се отразява писмено в медицинската документация на пациента. (4) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Пациентът има право да упълномощи писмено лице, което да бъде информирано вместо него. и 2 от Закона за здравето и чл. 24, ал. 1Чл. 24. ⚖️ Практика (6) (1) Приходите на националните центрове по проблемите на общественото здраве се формират от: 1. (изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) субсидии от държавния бюджет; 2. дарения и завещания; 3. други бюджетни приходи от: а) (изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) държавни такси; б) научноизследователска и експертна дейност; в) такси за следдипломно обучение. (2) (Отм. - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) от Наредбата за осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ, по непредпазливост причинил смъртта на Т. Х. Г., настъпила на 21.10.2006г., поради което и на осн. чл. 123, ал. 1, пр. 1 и пр. 2Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. НК и чл. 54Чл. 54. ⚖️ Практика (34) (1) Съдът определя наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс и като взема предвид: степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. (2) Смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание. НК го е осъдил на две години лишаване от свобода като го е оправдал по обвинението за това престъплението да е осъществено при допуснато нарушение на чл. 85Чл. 85. ⚖️ Практика (1) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) На пациента се оказва здравна помощ независимо от неговата възраст, пол, произход, език, национална, расова или политическа принадлежност, образование, убеждения, културно равнище, сексуална ориентация, лично, обществено или материално положение, увреждане и вид и причина на заболяването. от Закона за здравето. На осн. чл. 66, ал. 1Чл. 66. ⚖️ Практика (118) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години. (3) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи, освен ако е задължен да се лекува. НК съдът е отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от три години, считано от влизането на присъдата в сила.

Със същата присъда двамата подсъдими са осъдени солидарно да заплатят в полза на конституираната като граждански ищец Г. Х. С. обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди от престъплението в размер на 580.40лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането, като съдът е отхвърлил приетият за съвместно разглеждане граждански иск за обезщетяване на неимуществените вреди от престъплението като неоснователен. С оглед изхода на делото първостепенният съд е възложил в тежест на подсъдимите заплащането на направените по воденето на делото разноски, както и държавната такса върху уважения граждански иск.

Срещу така постановената присъда и в срока по чл. 319Чл. 319. ⚖️ Практика (2) (1) Жалбата и протестът се подават в петнадесетдневен срок от обявяването на присъдата. (2) Жалбата и протестът се подават чрез съда, който е постановил присъдата. Форма и съдържание на жалбата и протеста НПК е постъпила жалба от името на двамата подсъдими, депозирана чрез упълномощените им защитници, с която се настоява, че присъдата е неправилна. Твърди се, че при постановяването й съдът е игнорирал експертното мнение, съгл. което измененията в коремната кухина на починалия не е възможно да бъдат с давност от 4 дни, че поставянето на назогастрична сонда не е задължително при леки и бързо преходни форми на остър панкреатит, както и това, че кръвната захар при стойност 8ммол/л се коригира обикновено с хранителен режим. Съдържа се критика към хронологически последната, изготвена по делото експертиза, че не дава отговор за това дали съществува нормативен документ, регламентиращ времето за наблюдение на пациента, а е приела, че при изписването на Т. Г. не е прецизирано клиничното му състояние, макар че според жалбоподателите „не е имало субективни оплаквания, нито обективни находки”. Заявено е становище за липса на обективност и възникващи съмнения в правилността на изготвените по делото съдебно-медицински експертизи. Направено е искане за отмяна на присъдата и за постановяване на нова, с която всеки от подсъдимите да бъде напълно оневинен.

В допълнение към жалбата упълномощеният защитник на подс. Ц. Г. настоява, че смъртта на Т. Г. не е следствие на престъпна дейност като се позовава на констатирани от него несъответствия между мотивите към оспорената първоинстанционна присъда и доказателствата по делото. Твърди, че съдът не е обсъдил симптомите, с които Г. е бил приет в болницата в [населено място], резултатите от назначените му и извършени изследвания, както и данните, отразени в личната му амбулаторна карта, въз основа на които подс. Цв. Г. е поставил диагноза „остър панкреатит” и обективната му възможност да диагностицира проблема, причинил смъртта на пострадалия. Акцентира на липсата на коментар от страна на първостепенния съд на заявеното по делото експертно мнение, че мезентериално съдов инцидент е възможно да протече и с оскъдна симптоматика. Счита, че съдът от първа инстанция не е изяснил причината за заболяването на Г. и дали към момента на постъпването на последния в болницата в [населено място] това заболяване е било налично при него. Счита, че неоправдано съдът е игнорирал заключението на д-р В. Н., че състоянието на постр. Г. към процесния период най-вероятно се е дължало на лека преходна форма на остър панкреатит. Неподкрепена от експертно медицинско мнение твърди, че е констатацията на съда, че непоставянето на назогастрична сонда и неизвършването на корекция на хипергликемията са станали причина за неправилното диагностициране на пациента. Становища на експертите по тези въпроси, заложени в отделните, приети по делото съдебно-медицински експертизи, счита, че са противоречиви. Като неподкрепени от доказателствата по делото определя и констатациите на съда относно субективната страна от поведението на Г.. Настоява, че не е доказано, че при постъпването на Т. Г. в болницата в [населено място] той е страдал от остър мезентериално съдов инцидент, определен като причина за смъртта му. Твърди, че съдът не е взел предвид обясненията на подсъдимия и становището на патоанатома за скоротечно протичане на заболяването мезентериална исхемия, която се развива в рамките на 4 до 8 часа и около 12-тия час настъпва интоксикация на организма вследствие на развиващ се вече перитонит, както и заявеното от същия лекар, че измененията в коремната кухина на починалия са с давност от около едно денонощие. Обясненията на подс. Г. в тази им част счита, че са подкрепени от показанията на свидетелите Х. и Б.. В допълнението към жалбата се съдържа критика към качеството на мотивите към присъдата, като се твърди, че необосновано едни доказателства са кредитирани с доверие за сметка на други, а отделно от това не са обсъдени налични съществени противоречия в двете медицински експертизи /тази от досъдебното производство и допълнителната СМЕ, назначена по НОХД № 379 от 2007г./.

Присъдата е оспорена и от повереника на допуснатата до участие в процеса като граждански ищец и частен обвинител Г. С. с искане за изменението й с увеличаване на размера на наложените на подсъдимите наказания, свързани с лишаване от свобода и с отмяна на постановеното от първата инстанция отлагане на изпълнението им и уважаване на приетия за съвместно разглеждане граждански иск в пълния заявен размер, ведно със законната лихва от датата на увреждането. В допълнение към жалбата така направените искания са обосновани. Депозирано е и писмено становище на частния обвинител и граждански ищец Г. С..

В съдебното заседание пред настоящата инстанция представителят на Софийска апелативна прокуратура поддържа становище за неоснователност на жалбите, подадени от името на подсъдимите. Счита, че първостепенният съд е подложил на обстойно изследване всички релевантни обстоятелства, установяващи се от валидно събраните доказателства. Жалбата, подадената от името на конституираната като граждански ищец и частен обвинител Г. С., оценява като основателна с оглед на доводите в нейна подкрепа, изложени в самата жалба, в допълнението към нея, както и в депозираното от самата С. писмено становище. Поддържа, че като единствен наследник на своя брат С. има право да претендира и да получи обезщетение за неимуществени вреди.

Повереникът на допуснатата до участие в процеса като граждански ищец и частен обвинител поддържа жалбата си срещу присъдата и моли тя да бъде уважена по изложените в нея съображения. Заявява солидарност със становището на първата инстанция относно доказаността на възведените обвинения, съответно и на връзката между поведението на всеки от подсъдимите и причинения вредоносен резултат. Основавайки се на желанието на своята доверителка, повереникът настоява за увеличаване на наложеното на всеки от подсъдимите наказание към законоустановения максимум с постановяване на ефективно изтърпяване. Съзира изява на арогантност и цинизъм в поведението на подс. Г. при първоинстанционното разглеждане на делото като на тази базата извежда липса на критичност у този подсъдим и заключава, че условното наказание за него би било символично и без ефект върху бъдещото му поведение. По отношение на подс. И. настоява, че при отделено от негова страна повече време и внимание за Г. преди изписването му от болничното заведение може би не би се стигнало до фаталния за живота на пострадалия резултат. Отправя критика към първоинстанционната присъда за липсата на изложени в нея аргументи, поради които съдът не е приложил разпоредбата на чл. 160Чл. 160. ⚖️ Практика (1) (1) Когато има достатъчно основание да се предполага, че в някое помещение или лице се намират предмети, книжа или компютърни информационни системи, съдържащи информационни данни, които могат да имат значение за делото, се извършва претърсване за откриването и изземването им. (2) Претърсване може да се извърши и с цел да се издири лице или труп. Органи, които вземат решение за претърсването и изземването НПК по отношение на всеки от подсъдимите. Моли подадената от името на Г. С. жалба да бъде уважена в частта, с която се иска лишаване на всеки от двамата подсъдими от правото да упражнява лекарска професия. По отношение на предявения граждански иск счита, че след като съдът веднъж е приел за съвместно разглеждане предявеният от Г. С. граждански иск за обезщетяване на неимуществени вреди от престъплението не би следвало да отхвърля този иск с аргумент за липса на активна легитимация на С.. Моли исковата претенция на С. и в тази й част да бъде удовлетворена като счита, че това не би било в разрез с указанията на В(К)С, дадени с Постановление № 4. Моли съдържанието на това постановление да бъде тълкувано от въззивния съд в смисъл, че братята и сестрите са изключени от кръга на имащите право да искат и да търсят обезщетение за неимуществени вреди от престъпление единствено, когато има конкуриращи претенции, т.е. когато те се конкурират с други наследници. Счита, че именно в този смисъл е и логиката на ППВС № 4. Обосновавайки верността на тезата си изтъква и това, че в случая Г. С. е не само единствен наследник на починалия си брат, но от дълги години преди смъртта му тя е била единственият му близък човек, грижила се е за него до смъртта му. Поради това неговата смърт й е причинила изключителни по своя интензитет мъки, болки, страдания. Моли за уважаване на гражданския иск в пълния негов размер.

Упълномощеният защитник на подс. Г. счита, че от събраните по делото доказателства и експертни становища не е възможно да се претендира извършено престъпление по чл. 123Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. НК. Счита, че не е установено по делото подсъдимите да не са положили необходимите грижи при приема на пострадалия в лечебното заведение и при престоя му в него. Настоява, че пред състава на Окръжния съд вещото лице Я. е заявил, че „не е възможно да се търси медицинска вина от двамата лекари.” Счита, че няма факти, доказващи грешки в манипулирането с пациента Т. Г. при постъпването му и престоя му в Районната болница в [населено място] и настоява, че никое от разпитаните по делото вещи лица не се е ангажирало с твърдение, че е било възможно диагностицирането на мезентериалния съдов инцидент при постъпването на Т. Г. в РБ-гр. Р., нито пък развитието на това заболяване. Поради това твърди, че липсва причинна връзка между действията на двамата подсъдими и настъпилата смърт на Г.. В показанията на свидетелите Б. и Б. открива твърдение, че в дните преди смъртта му Т. Г. не е имал оплаквания, чувствал се е добре. Тезата си аргументира и с това, че [населено място], към болнично заведение в който са пътували пострадалия и сестра му към момента на настъпването на смъртта на Г., е значително по-отдалечен от [населено място] като е имало други и на по-близко разстояние населени места, в здравни заведения в които близките на Г. е било възможно да потърсят медицинска помощ.

Упълномощеният защитник на подс. И. - адв. А. се солидаризира с казаното от колегата си Т.. По отношение на подс. И. изтъква, че е виждал пострадалия само веднъж като не е участвал в проведеното му лечение. Позовавайки се на свидетелски показания /неконкретизирани в пледоарията/, настоява, че Т. Г. е напуснал болницата по собствено желание, „тъй като не го боляло” и по този начин е проявил груба небрежност. Разсъждавайки по случая, защитникът достига до заключението, че единствената грешка, която са допуснали двамата подсъдими, е в това, че не са обезпечили себе си „като го накарат да подпише декларация, че сам напуска болницата”. Изтъква, че след изписването му от болницата Т. Г. е имал възможност отново да потърси помощ там, но не го е сторил. Счита, че в случая няма допуснато от страна на подс. И. нарушение, правещо поведението му съставомерно. Аргументира се с това, че в рамките на визитацията, в която е участвал, не е възможно да получи информация за състоянието на пациента. Изтъква, че от 20 години подс. И. упражнява тази професия и не е имало оплаквания от него, както и това, че към настоящия момент той е единственият лекар като работи в спешният център след закриването на болницата в града. Противопоставя се на искането на частния обвинител за лишаването на двамата подсъдими от право да упражняват лекарска професия. Противопоставя се и на искането за присъждане на обезщетение в полза на конституираната като граждански ищец Г. С., позовавайки се на съдебната практика, която отрича възможността братята и сестрите да търсят и да получат обезщетение за неимуществени вреди.

Подсъдимият Г. в лична защита отрича вината си. Настоява, че е изписал пациента без субективни оплаквания от негова страна и наличие на обективни находки. Подс. И. се солидаризира с казаното от своя защитник. Не счита себе си виновен и твърди, че е въвлечен в случая по стечение на обстоятелствата.

Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорената присъда в рамките на правомощията си по чл. 314Чл. 314. (1) Въззивната инстанция проверява изцяло правилността на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните. (2) Въззивната инстанция отменя или изменя присъдата и в необжалваната част, а също и по отношение на лицата, които не са подали жалба, ако има основания за това. Доказателства, които се допускат във въззивната инстанция НПК, прие, че жалбата на подсъдимите и направеното към нея допълнение от самостоятелно упълномощеният от подс. Г. защитник, са НЕОСНОВАТЕЛНИ. Делото е решено при изчерпателно и по несъмнен начин установени обстоятелства. Събрани са необходимите и достъпни доказателства като липсват нарушения на правилата по тяхното допускане и събиране, по тяхната проверка и оценката им. Следвайки логически верен път и изхождайки единствено от наличната доказателствена основа и закона, съдът е извлякъл значимите факти и обстоятелства като след правилна, обективна и справедлива преценка на същите, както и на юридическите аргументи на страните, е приложил закона точно. Мотивите към присъдата са убедителни и макар да не съдържат детайлен анализ на всеки от доказателствените източници, позволяват да бъде проследен начина на формиране на вътрешното убеждение на съдебния състав. Не се установява претендираното от защитата неоправдано игнориране на част от доказателствения материал. Подходът на първостепенния съд към поддържаните от страните позиции, е обективен, а вътрешното му убеждение е формирано при спазване на процесуалните правила по чл. 14, чл. 18, чл. 107, ал. 2-5, чл. 303 и чл. 304Чл. 304. ⚖️ Практика (55) Съдът признава подсъдимия за невинен, когато не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление. Съдържание на присъдата НПК.

Извършвайки собствен анализ на събраните от предходната инстанция доказателства, настоящият състав на въззивния съд прие за установено от фактическа страна по делото следното:

Подс. Ц. Г. има завършено висше медицинско образование и придобита правоспособност на лекар от 1989г. През 1995г. са му били признати права на специалист по хирургия /свидетелство за призната специалност № 000667 от 01.07.1995г./. С трудов договор № 9 от 03.10.2005г., сключен между него и [фирма], подс. Г. е бил назначен в болничното заведение на длъжността лекар хирург и тази длъжност е заемал и към м. октомври 2006г. Подс. С. И. е също със завършено висше медицинско образование и правоспособност на лекар, придобита през 1978г. /диплома за завършено висше образование № 001437 от 19.11.19978г./ През 1985г. са му признати права на специалист по хирургия /диплома за призната специалност № 28160 от 03.01.1985г./. Към м. юни 2003г. той работел като лекар в МБАЛ Р.” Е., когато с трудов договор № 7 от 19.06.2003г. е бил назначен на длъжността „Началник отделение” в хирургичното отделение на същата болница и в това качество той е работел в болничното заведение и към м. октомври 2006г.

Съгл. чл. 2 от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на [фирма], [фирма] е лечебно заведение за болнична помощ, в което медицински специалисти с помощта на друг персонал оказват медицинска помощ на лица, чиито диагностични, лечебни, рехабилитационни и медико-социални проблеми не могат да бъдат решени в условията на извънболничната медицинска помощ. Като основна задача на заемащият длъжността лекар-ординатор в Хирургично отделение към посочената болница в длъжностната характеристика на тази длъжност е вписано: „Ръководство, координация и контрол на цялостната лечебно-диагностична дейност на определен контингент в стационара, съгласно нормативните актове на М. и здравното заведение.” Сред извършваните от лекар – ординаторът дейности и същевременно негово длъжностно задължение е и това да организира и да провежда лечебно-диагностичния процес на поверените му пациенти; да назначава и извършва диагностични изследвания, лечебни и рехабилитационни дейности и процедури, отговарящи на съвременно равнище намедицинските знания и правилата за добра медицинска практика (снемане на анамнеза, статус, извършване на необходимите параклинични изследвания и консултации, уточняване на клиничната диагноза, съвременно комплексно етиопатогенетично лечение, взаимодействие с медицинските специалисти от извънболничната помощ и др.) От своя страна началникът на отделение в МБАЛ-Р. Е. , съгл. длъжностната характеристика на тази длъжност, има основна задача „да осъществява ръководството на цялостната дейност на отделението ...” Съгл. разд. VІІ от същата длъжностна характеристика, той планира, организира, контролира и отговаря за цялостната дейност в отделението като осигурява: т. 1 – Управление на диагностичните, лечебните и рехабилитационни дейности в отделението и съответното им отразяване в медицинската документация, което включва: б. „а” – своевременно назначаване и извършване на диагностични изследвания, лечебни и рехабилитационни дейности и процедури, отговарящи на съвременното равнище на медицинските знания и на правилата за добра медицинска практика.

Към 17-ти октомври 2006г. Т. Г. живеел в [населено място] като обитавал къща в[жк], в която живеел сам. Работел във Ф „Б. О.” като общ работник. На посочената дата бил на работа. В следобедните часове на деня работещият в същата фирма Л. Б. бил уведомен от своя колежка, че Т. Г. е зле. Отивайки при него, Б. го заварил превит, притискайки с ръце корема си. Не можел да се изправи, не можел и да се придвижва сам. Подпомогнат от друг свой колега, Б. качил Г. в служебен автомобил и двамата го откарали до болницата в града. При извеждането му от автомобила Г. все още се превивал от болка. Там свид. Б., подпомогнат отново от колегата си и от случайно намиралата се на паркинга пред болницата свид. Д. Я. /работеща като медицински фелдшер в същата болница/, го въвел в приемния кабинет. Посрещнал ги дежурният медицински фелдшер в болницата свид. А. С.. Той направил кардиограма на Г., измерил артериалното му налягане като през това време Г. стенел, превивал се, съобщавал за силна болка в областта на корема. Тъй като дежурният по същото време лекар отсъствал от болницата, свид. Я. се обадила по телефона на подс. Г., за да му съобщи за случая. Около десет минути по-късно подс. Г. вече бил в болницата. Заварил Т. Г. в легнало положение и със силни болки в областта на корема. Пациентът съобщил, че страда от язва на дванадесетопръстника, а за моментното си състояние казал, че болката е започнала внезапно преди около час, съобщил и това, че неколкократно е повърнал без да почувства облекчение. При извършеното палпаторно изследване на корема му подс. Г. констатирал признаци за протичащ коремен процес: коремната стена била типично за такова състояние твърда като ангажиран бил горния етаж на корема. Установил и ускорен пулс. Моментната преценка на подсъдимия била за вероятна перфорация на язва. За това реагирал като се обадил на клиничен и на рентгенов лаборант. Изградил и други предположения: за възможен инфаркт на миокарда, за жлъчна криза, за преплитане на червата, за мезентериална тромбоза. Но водещо за него към този момент останало предположението за перфорация на язва. Не след дълго в болницата пристигнали и свидетелите С. Г. /клиничен лаборант/ и С. П. /рентгенов лаборант/. Поради състоянието му и невъзможността му сам да се придвижва, Г. бил откаран с носилка до рентгеновата лаборатория, където свид. П. направила обзорна графия на корема и гръдния кош. Поради внезапно настъпилото подобрение, което почувствал, Г. пожелал сам да се придвижи до клиничната лаборатория, където свид. С. Г. му взела кръв за биохимични изследвания. След това бил настанен в хирургичното отделение на болницата като по нареждане на подс. Г. свид. С. Г. /мед. сестра/ включила система със спазмолитици. Спонтанното подобрение на пациента и резултатите от извършената рентгенова графия на корема дали основание на подс. Г. да отхвърли перфорацията на язва като възможност. Като работна диагноза той поставил: обострен панкреатит. Тази именно диагноза била вписана и в историята на заболяването, както и в направлението за хоспитализирането на Г., издадено от пристигналия междувременно дежурен лекар – свид. Т. Т..

Пред всеки от поелите нощното дежурство в отделението – свид. М. С. /мед. сестра/ и свид. К. К. /дежурен в същата нощ лекар/ Т. Г. споделил, че има болки в областта на корема. По същото време, т.е. около 20.00 часа, подс. Г. също се върнал в болницата, за да провери състоянието на новоприетия пациент. Констатирал, че той е в добро общо състояние с леко изразена болка в горния дял на корема. По нареждане на дежурния лекар К., около 23.00 часа, когато назначеното преливане на инфузионния разтвор приключило, свид. М. С. направила мускулна инжекция с аналгин. Около час по-късно тя проверила какво е състоянието на Г., при което той й отговорил, че се чувства по-добре. През нощта повиквания от негова страна към дежурния персонал нямало. На следващата сутрин, около 06.00 часа, свид. С. измерила температурата на Г., а на въпроса й как се чувства, той отговорил, че е добре и няма болки. На сутрешната визитация, в която участвали двамата подсъдими и мед. сестра свид. Б. Г., подс. Г. запознал подс. И. със състоянието на новопостъпилия пациент Т. Г.. По времето на визитацията Г. бил видимо спокоен, нямал оплаквания. Обективните данни за кръвното му налягане, пулс и температура, също били добри. Всеки от подсъдимите прослушал със стетоскоп и палпаторно проверил състоянието на корема. И двамата установили, че перисталтиката е нормална, коремът е мек. При проверката на коремния статус Г. съобщил единствено за почувствана лека болка в горната част на корема. Двамата подсъдими преценили, че състоянието му не предполага продължаване на болничния му престой и взели решение за изписването му. Подс. Г. го уведомил за това, а Г. от своя страна заявил съгласие. С препоръка да не употребява алкохол, а храната му в следващите 2 – 3 дни да бъде течна, в 10.30 часа на 18-ти октомври Т. Г. бил изписан от болницата в [населено място] с преценка на подсъдимите Г. и И., че е клинично здрав. Предписана му е била медикаментозна терапия с „Хломател” и „Но шпа”. Епикризата с вписана в нея диагноза „панкреатитис акута” била подписана от двамата подсъдими. При оформянето на документацията по изписването му свид. Б. Г. попитала Г. дали е здравно осигурен, а след това направила и официална справка в масивите на НОИ, при което установила, че за последните осем месеца не са плащани здравни осигуровки на негово име. След изписването му от болницата Г. отишъл в дома на родствениците си Ж. Х. и А. Г., които живеели в съседство със собствения му дом. Останал при тях като в деня на изписването си споделил с братовчед си А. Г., че има болки в областта на корема. Придържал се към предписания му диетичен режим. Пред двамата посочени свидетели /Х. и Г./ той заявил, че има „лек перитонит”, но не са го оперирали, тъй като е с прекъснато здравно осигуряване. Въпреки, че приемал предписаните му медикаменти, на следващия ден Т. Г. започнал да повръща, оплаквал се отново от болки в областта на корема, телесната му температура се повишила, достигайки 400. Предложението на свид. Ж. Х. да отидат в болницата той отклонил като заявил, че няма смисъл, тъй като не е здравно осигурен. Поради липса на промяна в състоянието му и в следващите два дни, на 21-ви октомври свидетелите А. Г. и Ж. Х. решили да уведомят сестрата на Т. – Г. С., която живеела в [населено място]. В телефонния си разговор с нея свид. Х. й разказала за случващото се с брат й в последните няколко дни и за това, че след кратък престой в местната болница е бил изписан от там с констатация за лек перитонит. Смутена и притеснена от чутото, свид. С. веднага поискала консултация и съвет от свои познати лекари. В проведени телефонни разговори тя получила успокоение, че няма как да се касае за перитонит, а най-вероятно става въпрос за коремна драма с неизяснен произход. В телефонния разговор с един от познатите си лекари тя узнала, че той не работи вече в [населено място], а е в частна клиника в [населено място] и получила предложение от него да заведе брат си в тази клиника за преглед, диагностициране и за започване на евентуално необходимо лечение. След този разговор тя уведомила по телефона брат си да се подготви за пътуване и в следобедните часове на деня пристигнала в [населено място], където Т. Г. я чакал. Тя също му предложила да отидат в болницата в [населено място], но и на нея Т. казал, че няма смисъл, тъй като от там вече са му заявили, че „без здравни осигуровки няма да го лекуват”. Около 16.00 часа в същия ден – 21.10.2006г. Т. Г., Г. С. и А. Г. тръгнали с лек автомобил към [населено място]. Шофирал А., до него на предната дясна седалка била Г. С., а Т. Г. се намирал на задната седалка в автомобила. По пътя тримата разговаряли като на въпросите на сестра си дали има болки Т. отговарял, че положението му е търпимо. Наближавайки [населено място], внезапно състоянието му се влошило рязко, започнал да се задушава. Това накарало свид. Ал. Г. да спре. Двамата със С. помолили водача на случайно преминаващ друг автомобил да ги ориентира за болнично заведение в [населено място] като същевременно свид. С. позвънила на тел. 160 със същата молба. Водени от шофьора на другата кола, те се придвижили до болницата в [населено място] като по пътя Т. Г. издъхнал. В болницата единствено била констатирана смъртта му.

При извършената в рамките на започналото разследване аутопсия на трупа на Т. Г. е установено следното: Тромбоза на малките мезентериални съдове на тънко черво и дясна част на дебело черво. Леко изразен дифузен перитонит. Микроциркулаторни нарушения – тромби в малките съдове в сърцето и белия дроб с дистрофични промени в миокарда. Лека фиброза и липоматоза на панкреаса. Начална аорто- и коронаросклероза. Малки стари плеврални сраствания двустранно. Мозъчен и белодробен оток. Остър кръвен застой във вътрешните органи. Тъмна течна кръв и смесени съсиреци. Стари зараснали счупвания на две ребра в дясно с давност най-малко няколко месеца преди смъртта. Стари малки охлузвания по дясната ръка и двете подбедрици, получени в период от около 1-2 до 4-5 денонощия преди смъртта. Следи от медицински манипулации /инжекционни убождания/ по предмишниците, съответни по давност на времето на престоя в болницата. Прието е по експертен съдебно-медицински път, че непосредствена причина за смъртта на Т. Г. остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност от нарушения в кръвоснабдяването /тромбози в съдовете/ на сърцето и белия дроб в резултат на патологичните процеси в коремната кухина – тромбози на малки мезентериални съдове и последващ перитонит. Съгл. експертното мнение, непосредствената причина за смъртта на Т. Г. се дължи на основното заболяване – остър мезентериален съдов инцидент от смесен тип, довел до гнойно-некротични променив червата и последващ перитонит.

Изложените фактически положения, по същество идентични с приетите за установени от първостепенния съд, се извеждат от събраните от този съд доказателства чрез свидетелски показания, обяснения на подсъдимите, чрез приетите експертни заключения /вкл. и чрез допълнителния разпит на вещите лица в хода на въззивното съдебно следствие/, медицинска документация за Т. Г.; документи, установяващи правоспособността на всеки от двамата подсъдими да упражнява лекарска професия по съответната специалност към периода на процесните събития и заеманата от него длъжност към този период; свидетелства за съдимост, характеристични справки. Както правилно е преценил първостепенният съд, тази доказателствена основа е напълно достатъчна и годна, за да обоснове фактът на извършеното престъпление, да свърже неговото авторство с принос на всеки от двамата подсъдими, да изясни обстоятелствата, взаимните връзки и зависимости, при които са протекли събитията и точната тяхна хронология. Доказателствата са правилно осмислени от първата инстанция. Изложените аргументи, макар да не обхващат всички значими обстоятелства и да не документират анализ на доказателствените източници и на експертните заключения, имат нужната обяснителна стойност и яснота като законосъобразните фактически изводи на състава на Пернишкия окръжен съд, които се споделят и от настоящия съдебен състав, е възможно, а с оглед на депозираните от подсъдимите въззивни жалби е и необходимо, да бъдат допълнени чрез извършен от въззивния съд собствен анализ и преценка на доказателствените източници. Липсата на нарочен коментар на наличните доказателства не отнема от качеството на присъдата и още по-малко до степен да наложи нейната отмяна, тъй като липсват съществени противоречия в доказателствения материал, които да изискват обсъждане от страна на съда. В свидетелските показания и в обясненията на подсъдимите фактите са възпроизведени така, както са ги създали самите събития, описвани от разпитаните лица. С малки изключения техните твърдения са свързани с обстоятелствата по делото и допринасят за изясняването им. Изключение правят единствено показанията на свид. Г. К., които не възпроизвеждат нищо стойностно за доказателствения процес. В останалите свидетелски показания обаче, както и в онези части от обясненията на подсъдимите, възпроизвеждащи факти от разследваните събития, а не коментар на същите, не се откриват проекции на лъжа. Не се установява стремеж към прикриване на истината, за затаяването й или за примесването й с неистина. Хармонично и еднакво подробно във всички свои части е изложението на всяко от посочените лица. Налице е съгласуваност между съобщеното от тях и с документираното в приетите по делото като писмени доказателства медицински документи. Несъответствия се установяват единствено между съобщеното от подс. Г. място, в което е била локализирана изпитваната от Т. Г. при постъпването му в болницата болка, установено от този подсъдим при направеното от него палпаторното изследване на коремната област на пациента. В обясненията си пред съда подс. Г. е заявил, че болката е била локализирана в горния дял на корема в дясно, а според наличната медицинска документация, отразяваща приемането и престоя на Т. Г. в болницата в [населено място], касае се за палпаторна болка в лявата част в горния етаж на корема. Няма обаче причина да се счита, че се касае за съзнателно изречено лъжливо твърдение, неотговарящо на действителното убеждение на посочения подсъдим. Касае се за детайл от фактологията, който не може да бъде определящ за искреността на подс. Г.. Налице е известно разминаване и в твърденията на Ж. Х. и А. Г. относно състоянието, в което се е намирал Т. Г. в деня на изписването му. Така свид. Х. го определя като „здрав и прав” в този ден, а според свид. Ал. Г. той се е оплаквал от болки и се е превивал през целия период след изписването му от болницата и до смъртта му. Преценката на вътрешнологическата характеристика на изложението на всеки от посочените двама свидетели и съпоставката му с останалите данни от делото изключва извод за неискреност на Ж. Х. или на Ал. Г.. Всъщност доказателствата, че при изписването му от болницата Т. Г. се е чувствал по-добре в сравнение с предходния ден, са изобилни. Но наред с това не може да се отрече, че и тогава болковият синдром при него не е бил напълно отзвучал. Дори и при болничната визитация сутринта на 18-ти октомври той е съобщил за палпаторна болка в корема. Самата Ж. Х. го определя в този ден като блед. Очевидно е, че противоречието в доказателствата, изводими от показанията на посочените двама свидетели, е само привидно, доколкото всеки от тях възпроизвежда собствените си впечатления от състоянието на Т. Г. във въпросния ден и това, което е узнал от самия него за състоянието му в този ден. Поради това фактическите изводи на първостепенния съд, че и след изписването на Т. Г. от болницата болките му в областта на корема са продължили, не може да бъде опроверган не само чрез съобщеното от свид. Ж. Х., но така също и чрез показанията на свид. Л. Б., според когото при случайна среща с Т. Г. след 17-ти октомври, Г. му е казал, че вече се чувства добре, че болките са отзвучали и от следващия ден ще бъде на работа. Доколко в този момент Т. Г. е бил искрен пред колегата си и дали не е минимизирал евентуално изпитваното в момента физическо неразположение, може само да се предполага. От друга страна, житейски понятно и напълно оправдано е Т. Г. да е предпочел да сподели действителното си състояние не със свой колега, а единствено с близките си, т.е. с хората, при които е приел да живее в дните след излизането си от болницата и под чиято грижа е приел да бъде. От друга страна, самата съществуваща в страната социална и икономическа обстановка е възможно да бъде достатъчен мотив за нежелание на пострадалия да остави у колегата си, съотв. и на работното си място, впечатление за наличие на сериозен здравословен проблем, за да гарантира запазването на работата си, още повече, че съгл. данните по делото, той е бил назначен на работа само няколко дни преди това.

Що се касае до приетите по делото съдебно-медицински експертизи, безспорно е в случая приоритетното тяхно значение за решаването на делото. Разбираемо поради това съдържащите в жалбата на подсъдимите и в допълнението към нея критики са ориентирани основно към тях. Възражението обаче за липса на обективност и съмнения в правилността на двете петорни съдебно-медицински експертизи /основна и допълнителна/ е лишено от реални основания. Вероятно поради това то е останало декларативно и лишено от обосновка, което от своя страна изключва възможността на въззивния съд за обсъждането му по същество в настоящото изложение. Това, което може единствено да се каже във връзка с това възражение, е че няма каквато и да е причина за скептицизъм било към обективността на изготвилите въпросните заключения експерти, било към техния професионализъм или към правилността на изводите им. Няма обективни данни, сочещи на тяхна предубеденост, нито данни, доказващи или поне индициращи вероятност, че изводите им по двете експертизи са дистанцирани от професионалните им знания и от данните по делото и са формирани при оказано външно внушение. Съдът не би могъл да конкурира вещите лица в отрасловата им компетентност и да се наема с непосилната задача да обяснява научната стойност на техните изводи по изготвените експертизи. Преценени обаче от гледище на връзката им с наличните доказателства и на вътрешнологическата им същност и предвид липсата на противоречивост или неяснота в съдържанието им, както и поради несъмнената убедителност при устната им защита в съдебните заседания по делото, може да се приеме, че коментираните заключения обосновават доверието, с което първостепенният съд се е отнесъл към заложените в тях експертни изводи. Заключенията съдържат нужния научнообоснован анализ на фактическите данни по делото, дават отговор на всички поставени въпроси като отговорите са изчерпателни, понятно изложени, основани са единствено на специалните познания на вещите лица, заявени са категорично и ясно без да създават предпоставки за двояко тълкуване. Поради това изводът, че двете петорни съдебно-медицински експертизи /основна и допълнителна/ са безпристрастни, добросъвестни, компетентно изготвени и правилни, е единственият възможен в случая. Това важи в пълен обем и за заключението на съдебно-медицинската експертиза на труп, също приета по делото. Ето защо първостепенният съд не търпи упрек за това, че се е отнесъл с доверие към заложените в тези експертизи изводи. Съдържащото се в допълнението към въззивната жалба на подс. Г. твърдение за наличие на съществено противоречие между двете колективни съдебно-медицински експертизи – тази от досъдебното производство и назначената при съдебното разглеждане на делото, е лишено от каквато и да е аргументация, което му придава характер единствено на загадъчно внушение за съществуване на нещо, което би могло да е фактор, поставящ под съмнение способността на съответните експертни изводи да бъдат ползвани при решаването на делото. Проучвайки с необходимата задълбоченост материалите по делото, в т.ч. и двете коментирани експертизи, настоящият състав прие, че това възражение е лишено от реални основания. Първите 16 въпроса, формулирани пред двете експертизи и практически изчерпващи задачите, поставени пред хронологически първата от тях – тази от досъдебното производство, са идентични по съдържание и са получили един и същ отговор в двете заключения. Различия има единствено в обема на обосновката като в едната експертиза е даден по-пространен отговор на едни от поставените въпроси, а в другата се съдържат по-обстойни разсъждения в отговор на други от поставените задачи. Съдържанието на отговорите обаче е напълно идентично. Разлика има във физическия обем на двете експертизи, доколкото пред назначената в съдебната фаза допълнителна експертиза страните са поставили и допълнителни въпроси, които са получили своя надлежен отговор. Това, което е важно в случая, е че отговорите на допълнително зададените въпроси не се конфронтират с отговорите на предходно поставените пред двете експертизи задачи. Не се констатират противоречия и между заключенията на двете петорни съдебно-медицински експертизи /основна и допълнителна/ - от една страна и заключението на изготвената в досъдебното производство от вещото лице Н. СМЕ на труп /т. ІІ, л. 103 от досъдебното производство/ - от друга страна, за да се претендира неоправдано и в ущърб на подсъдимите игнориране на мнението на д-р Н., както се настоява от страна на защитата. Всъщност този експерт не е казал в заключението си нищо по-различно от установеното от вещите лица по двете петорни съдебно-медицински експертизи. Заявил е, че перитонитът най-вероятно се е развил след изписването на Т. Г. от радомирската болница като не е изключил възможността възпалителният процес да е бил наличен още по времето на престоя на Т. Г. в болничното заведение. От своя страна вещите лица по петорните съдебно-медицински експертизи са категорични, че развитието на перитонита следва във времето гнойно-некротичните промени в червата, до които промени е довел острият мезентериално-съдов инцидент от смесен тип, определен като основно заболяване на починалия. В нито един момент от процесуалното развитие експертите по колективните експертизи не са твърдяли, че на 17.10.2006г. Т. Г. е бил приет в болницата в [населено място] с перитонит, а единствено и само това, че състоянието му в този момент е сигнализирало за няколко възможности, една от които и очертавала се като твърде вероятна, е бил именно острият мезентериален съдов инцидент. Коректният прочит на заключението на съдебно-медицинската експертиза на труп показва нещо твърде различно от установеното от защитата и споделено в допълнението към въззивната жалба като компрометиращ петорните експертизи факт. Според допълнението към жалбата, вещото лице Н. е заявил, че „състоянието на починалия към инкриминирания период действително най-вероятно се е дължало на лека преходна форма на остър панкреатит.” В съдебно-медицинската експертиза на труп обаче д-р Н. е посочил като възможни според него не една, както се настоява в допълнението към жалбата, а две причини за състоянието, в което Г. се е намирал при постъпването му в болницата на 17.10.2006г. Едната действително е лека преходна форма на остър панкреатит, но наред с това, вероятно според д-р Н. е било и налично нарушение на чревното кръвоснабдяване /започваща тромбоза или спазми в малки мезентериални съдове/. Т.е. нищо по-различно и още по-малко противоречащо на заложените в останалите две съдебно-медицински експертизи изводи, според които данните от анамнезата, клиничната находка и резултатите от параклиничните изследвания са предполагали пет основни синдрома, сред които и посочените от д-р Н. остър панкреатит и мезентериална тромбоза и емболия, а наред с това и илеус, т.е. чревна непроходимост, възпалителен и перфоративен синдром /последният отхвърлен при рентгенологичното изследване/. Според допълнението към въззивната жалба на подс. Г., недостатък на присъдата е липсата на активност от страна на съда за изясняване на причината за заболяването на Т. Г., както и липсата на заявено от съда становище по това дали въпросното заболяване е било налично при постъпването на Г. в болницата в [населено място]. Тази критика е неоснователна. Категорично е мнението на изслушаните по делото медици, че основното заболяване на Т. Г., което в развитие е довело до причинилите смъртта му усложнения, е остър мезентериален съдов инцидент от смесен тип. Изследването на причината за това заболяване може да представлява интерес за науката медицина, но не и за настоящото наказателно производство, което по дефиниция трябва да е ориентирано към изследване единствено на процесуално изискуемите фактически обстоятелства на събитието на престъплението. Не може да се поставя изискване към извършваното от съда наказателно-процесуално изследване да обхване всички връзки и зависимости на това събитие с други явления, факти и обстоятелства. В противен случай съдът би изгубил мярката за конкретност и целенасоченост в дейността си. Поради това в случая е било необходимо и достатъчно да се отговори на поставените пред експертите въпроси, сред които логично не е бил поставен този за изследване на причините за основното заболяване на пострадалия. Колкото до това дали така констатираното основно заболяване е било налице към момента на постъпването на Т. Г. в болницата в [населено място], отговорът се съдържа в становището на вещите лица. Според двете, приети по делото петорни съдебно-медицински експертизи, поставената от подс. Г. приемна диагноза, впоследствие оформена от него и като окончателна и практически споделена и от подс. И. - остър панкреатит, е неправилно определена. Според същите експерти, към момента, когато тя е била поставена, тази диагноза е била само вероятна като в диференциално-диагностичен план е трябвало да се мисли и за други възможни заболявания, защото началото на болките е било внезапно, което не е характерно за панкреатит. Подробно и достъпно вещите лица са обяснили, че още при постъпването на Г. в болницата са били налице симптомите именно на остър мезентериално-съдов инцидент: внезапно започнала силна болка в корема, гадене, позиви за повръщане, обща отпадналост, изпотяване, както и установено при извършения преглед леко увредено общо състояние с палпаторна болка в областта на епигастриума и лявото подребрие. Ясно е обяснено, че внезапният и флуктуиращ, бързо преходен характер на болката не е типичен за панкреатит още повече, че е отсъствал важен показател за това заболяване - серумната диастаза не е била завишена в степен, която да обоснове диагноза остър панкреатит. Същевременно именно такова като съобщеното от Г. драматично, внезапно начало с последващ колебаещ се характер на болката може да има именно при остър мезентериално-съдов инцидент. От медицинските експертизи се налага извод, че въпреки всичко това бързото и същевременно точно диагностициране на това заболяване е по принцип твърде трудно без оставянето на пациента под активно наблюдение с динамично проследяване в продължение на повече от денонощие. Вещите лица посочват като необходим в тези случаи период на болничен престой на пациента под активно наблюдение три-четири денонощия като са разяснили и причината. Няма и намек обаче в експертизите за съществувала пречка пред обективната възможност на подсъдимите за вярно диагностициране. Коректно е отбелязано, че мезентериално-съдовите инциденти „често поставят лекарите пред сериозно изпитание в диагностичен и диференциално-диагностичен план” поради разнообразието в клиничния ход на заболяването, но не и че ги лишава от обективна възможност за вярно декодиране на проблема, стига да се спази правилото за продължителна поне 3-4 дни хоспитализация и наблюдение на пациента. В пледоарията на защитника на подс. Г. некоректно е цитиран участвалият в експертния екип по колективните съдебно-медицински експертизи проф. Я. като се претендира този експерт да се е ангажирал пред съда с твърдение за невъзможност в случая да се търси медицинска вина от двамата подсъдими. Преди всичко въпросите за вината и отговорността в наказателното производство са от компетентността единствено на съда. От друга страна, коректният прочит на заявеното от проф. Я. пред първостепенния съд показва, че този експерт не е заявил това, което защитникът е прочел в протокола от съответното съдебно заседание. Преценявайки нещата от медицинска гледна точка, проф. Я. е заявил пред съда, че е невъзможно при конкретните обстоятелства да се вмени във вина на двамата подсъдими това, че не са поставили точната диагноза. Но не защото това е било обективно невъзможно, а поради липсата на достатъчно клинични данни за вярно диагностициране заради твърде краткия период на престой на Г. в условията на болничния стационар. И около това становище практически са обединени всички експерти – а именно, че при симптомите, с които Т. Г. е бил приет в болницата, престой и наблюдение на пациента в продължение на 15 часа не са достатъчни за коректното му диагностициране. Отговорността на подсъдимите в случая е ангажирана не с оглед на това, че след 15-часовия престой на Т. Г. в болницата те не са успели да преценят действителното негово заболяване и да го диагностицират коректно, а за това, че неправомерно са се лишили от възможност за такава преценка поради преждевременното му изписване. Тук е уместно да се отбележи споделеното от експертите пред първостепенния съд, че петте подсиндрома на „острия хирургичен корем” и техните изяви, се изучават още в студентските години и фигурират във всички водещи учебници, а минимално необходимият период на динамично наблюдение на пациент със симптомите, с които Т. Г. е бил приет в радомирската болница, е утвърден като фундаментално положение в медицината и е поне 3-4 дни. Според експертите, рязкото влошаване и подобряване на общото състояние е характерен симптом за острия хирургичен корем. Поради това твърдението на подс. Г., че е прибегнал до изписване на Т. Г. именно заради настъпилото подобрение в състоянието му не може да се отчете като оправдаващ действията му и оневиняващ го факт. Като се има предвид експертното мнение по делото, от медицинска гледна точка настоящият случай не е спорен по отношение на това, че е било необходимо продължаване на динамичното наблюдение на Т. Г. в условията на болничния стационар, независимо от получилото се временно подобрение като единствено по-продължителният престой на този пациент в болничното заведение е гарантирал възможност за вярно диагностициране. Нещо повече, според експертите, клиничният ход на заболяването при Г. в самото начало – с остро възникнала внезапна болка в корема, е предполагал две основни спешни хирургични заболявания: перфоративен перитонит и мезентериално-съдов инцидент. И след като перфорацията е била отхвърлена след извършената рентгенография на корема, следвало е да се мисли именно за втората възможност – мезентериално-съдов или въобще съдов инцидент, а не да се избързва с поставянето на диагноза панкреатит при това при липса на основен показател за това състояние - повишаване на серумната диастаза. Освен това, според заявеното от проф. Я. в съдебното заседание пред първата инстанция, дори при остър панкреатит хоспитализацията трябва да е минимум 7-10 дни за диагностично изследване и изясняване на случая. Вярно е цитирано от защитата в депозираните жалба и допълнение към нея отразеното в петорните съдебно-медицински експертизи /основна и допълнителна/, че мезентериално-съдовият инцидент може да протече с оскъдна симптоматика. Това действително е отбелязано в експертизите, но е доразвито и съдържанието му е конкретизирано като този факт очевидно е пропуснат в жалбата. Така вещите лица са конкретизирали, че „отначало симптоматиката най-често се изразява с внезапно започнала силна коремна болка, която може да бъде с вълнообразен характер и впоследствие е постоянна, налице е гадене и повръщане. Обикновено общото състояние не е влошено и лабораторните изследвания в началото нямат отклонения.” Всеки от така описаните симптоми е бил налице при Т. Г. като при снемането на анамнезата са получени данни за внезапна силна болка в областта на корема, гадене, позиви за повръщане, обща отпадналост, изпотяване; леко увредено общо състояние, установено при прегледа с палпаторна болка в областта на епигастриума и лявото подребрие...” Т.е. само теоретично съществуващата възможност за протичане на мезентериално-съдовият инцидент с „оскъдна симптоматика” не е достатъчно за тълкуване на експертното мнение в оправдателна спрямо подсъдимите насока. От друга страна, констатацията за възможна оскъдна симптоматика не е съпроводена в медицинските експертизи с отричане на необходимостта лекарят да проследи състоянието на пациента в рамките на един по-продължителен негов болничен престой. Напротив, всички вещи лица по двете колективни експертизи са обединени около становището, че преждевременното изписване на Т. Г. от болницата е единственият фактор, лишил лекарите от възможност за вярно диагностициране на състоянието му. Това, че в експертизите не е посочен нормативен документ, указващ времето, необходимо за наблюдение на пациента, също не е качествен проблем на тези експертизи. Не може да се иска от вещите лица да посочат нещо, което не съществува. По този въпрос експертите са взели отношение, заявявайки нееднократно в изложението си пред първоинстанционния съд, че времето за наблюдение на пациент със симптомите на „остър хирургичен корем” е установено и утвърдено в медицинската теория, че е „догма” и е с продължителност поне 3 – 4 дни. Отделно от това, така поставената с жалбата претенция е свръхизискване и към нормативната база, която не е съвършен теоретичен модел, способен да обхване всички възможни хипотези, предлагани от ежедневието в различните сфери от обществения живот и още по-малко в областта на медицинската практика предвид динамиката, с която се развива медицината и многообразието на практиките, които се прилагат при упражняването на лекарската професия. Именно поради това правилата, по които се упражнява тя, е възможно и биват извеждани и директно от науката. Това, че срокът за наблюдение на пациент в коментираното състояние не е установен в нормативен акт не е лишавало подсъдимите от задължението им като лекари да спазват утвърдените като водещи правила в практиката на тяхната професия. Поради това в случая е важно това, че периодът, необходим за активно наблюдение на пациент със симптоми като тези, с които Т. Г. е постъпил на 17.10.2006г. в болницата в [населено място] и за динамичното проследяване на състоянието му с оглед уточняване на окончателната диагноза, е бил известен, установен като част от утвърдените в медицинската практика стандарти и правила за диагностициране и е съответен на добросъвестно изпълнение на лекарските задължения от страна на прилагащите тези стандарти и правила. Впечатляваща дори за защитна реч изява на щедрост на въображението е заложена в пледоариите на защитниците и предложената с тях интерпретация на доказателствата. Така напълно дистанцирано от доказателствата в жалбата на подсъдимите се твърди, че при постъпването на Т. Г. в болницата в [населено място] не е имало „нито субективни оплаквания от негова страна, нито обективни находки”. Касае се или за непознаване на фактологията, или за неспособност за нейното правилно осмисляне, или за некоректно интерпретиране на фактите по делото. Доказателства за обективното състояние на Г. и за субективните негови оплаквания при постъпването му в болницата /със силни болки в областта на корема/ се съдържат в показанията на свидетелите Л. Б., А. С., Д. Я., И. Н., както и в оформената медицинска документация за постъпването и престоя на Т. Г. в болницата. Иначе той вероятно не би се оказал в медицинското заведение. В показанията на свидетели /неназовани в защитната реч/ адв. А. е съзрял доказателства за това, че след излизането си от болницата Т. Г. е заявил пред своите близки, че е напуснал болницата, тъй като не го боли. Неясно е какви източници на информация е ползвал конкретният защитник, за да стигне до тази констатация, но те категорично не са сред доказателствените такива, събрани по делото. Напротив, според А. Г. /братовчед на пострадалия/ пред него Т. е споделил впечатлението си, че е изписан от болницата, тъй като няма здравни осигуровки, а в течение на целия период след изписването му и до 21-ви октомври включително, той се е оплаквал от болки в коремната област. Вероятно всичко така изречено в пледоариите е с цел да им бъде придадена убедителност, но очевидно без очаквания за реален ефект от тях, тъй като е известно, че съдът в правосъдната своя дейност е длъжен да се придържа към конкретно установените факти без възможност да ги коригира, доразвива и усложнява. В речта на защитника на подс. И. е отправен укор и към самия пострадал за проявена от него „груба небрежност” с факта на напускането на болницата. А декодираната от този защитник единствена грешка на лекарите, е била, че „не са го накарали да подпише декларация, че сам напуска.” Всъщност, ако двамата подсъдими не са сторили и това, което защитникът окачествява като техен пропуск, то това е само в тяхна полза, тъй като вслушването в подобен съвет би ги злепоставило още повече, при това не само морално, но и наказателно-правно. Професионалната задача на лекаря, в т.ч. и на всеки от подсъдимите, е не да упражнява принуда над пациентите си или да злоупотребява с тяхното доверие или с неосведомеността им, а да има достойно отношение към тях, да им помага със знанията и опитността си и да действа в техен интерес.

В обобщение може да се каже, че крайният резултат от осъществената по делото доказателствена дейност е постигнатото необходимото съответствие между заложените в обвинителния акт фактически твърдения и събраната и проверена от съда доказателствена информация. Макар да изискват известни корекции, може да се каже, че съгласувани с установените по делото факти са и правните изводи на съда. Смъртта на Т. Г. нито е била неизбежна, нито е резултат на просто неблагоприятно стекли се за него обстоятелства. А още по-малко