Решение № 107 по ВНОХД д. № 160/2025 г. на АпС Варна

• Номер на дело: 107
• Година нa делото: 2025
• Член от НК: НЧХД
• Тематична област: Немарливост
• Обвиняем: Медицинска сестра
• Вид на Грешката: Терапевтична грешка, Грешка в документацията
• Ниво на вина: Умисъл
• Нарушен стандарт: Друго
• Увреда: Смърт
• Присъда: Условно осъждане
• Приложим закон: Други
• Ключови доказателства: Причинна връзка, СМЕ, Вина

Предмет на въззивното производство е присъда № 26/20.03.2025 г. по НОХД № 225/24 г. на Окръжен съд Варна, с която подсъдимата С. Щ. е осъдена по чл. 123, ал. 1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години., вр. чл. 55, ал. 1, т. 1Чл. 55. ⚖️ Практика (28) (6) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който се сговори с едно или повече лица да върши в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага или да се упражни противозаконно влияние върху дейността на орган на властта или местното самоуправление, се наказва с лишаване от свобода до шест години. от НК на единадесет месеца лишаване от свобода, с приложение на чл. 66Чл. 66. ⚖️ Практика (118) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години. (3) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи, освен ако е задължен да се лекува. от НК, и в същия размер - на лишаване от право да упражнява лекарска професия. Ангажирана е била и гражданската й отговорност, като е осъдена да заплати две обезщетения за неимуществени вреди от по 150 000 лева.
За да вземе това решение, първоинстанционният съд е приел в пълно съответствие с повдигнатото обвинение, че на 03.06.2019 г. в гр. Варна, подсъдимата е причинила смъртта на Д. М. Д., поради немарливо изпълнение на работата си като лекар-ординатор "Кожни и венерически заболявания" в ДКЦ IV ЕООД, Варна - не отчела здравословното състояние на пациента и назначила лечение с Метотрексат Акорд, с което нарушила различни правни норми и други правила от Закона за здравето, Общите правила за добра медицинска практика, Наредба № 23/2010 г. за утвърждаване на съответния медицински стандарт "Акушерство и гинекология" и длъжностната характеристика за заеманата длъжност в медицинското заведение.
Въззивното производство се инициира чрез жалба с две допълнения от защитниците на подсъдимата, в които се твърдят допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и несправедливост на присъдата, като в съдебно заседание безалтернативно се поддържа едно искане - за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Становището на представителя на въззивната прокуратура е за неоснователност на жалбата.
Доколкото жалбоподателят се позовава на твърдения за допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, въпросите, свързани с тяхната основателност следва да получат приоритетен отговор.
Въззивната проверка не констатира да са допуснати такива нарушения на изискванията в чл. 310Чл. 310. (1) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Присъдата се изготвя в единната информационна система на съдилищата и се обявява от председателя незабавно, след като е подписана с квалифициран електронен подпис от всички членове на състава на съда. (2) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Когато изготвянето на мотивите е отложено, председателят обявява само диспозитива, подписан от всички членове на състава на съда, и срока за изготвяне на мотивите по-311 от НПК, които да са рефлектирали върху правата на страните, независимо, че са факт времевите неблагополучия с отразяванията в ЕИСС и протокола от проведеното на 20.03.2025 г. съдебно заседание, подробно и последователно описани от въззивника. Действително, ако се съпостави времето, в което присъдата е била подписана с квалифициран електронен подпис от всички членове на състава на съда /последният подпис е положен в 13:26:36 часа/, и времето, в което според протокола съдебното заседание е приключило - 13:30 часа, излиза, че председателят е обявил диспозитива за не повече от три минути. Доколкото фактът на самото обявяване не се оспорва, и липсват основания да се приеме, че не е извършено такова, съществено процесуално нарушение не се открива. Липсват категорични доказателства, че присъдата е обявена без да е подписана, но дори и да беше допуснато такова нарушение, то не се приема от съдебната практика за съществено - Р 171/25 г., ВКС, I н. о.
Не е допуснато нарушение и с оглед времето на положените квалифицирани електронни подписи върху определението по чл. 309Чл. 309. ⚖️ Практика (11) (1) След постановяване на присъдата съдът се произнася и по мярката за неотклонение. (2) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2015 г.) Когато подсъдимият е признат за виновен, осъден е на наказание лишаване от свобода, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от Наказателния кодекс и е налице реална опасност да се укрие, съдът може да замени мярката за неотклонение с по-тежка или да вземе такава. (3) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2015 г.) Когато подсъдимият е признат за виновен и е осъден на наказание не по-малко от десет години лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, реалната опасност подсъдимият да се укрие е налице, освен ако от доказателствата по делото не се установява противното. (4) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 42 от 2015 г.) Когато подсъдимият е освободен от наказателна отговорност, осъден е условно, осъден е на наказание, по-леко от лишаване от свобода, или е оправдан, мярката за неотклонение се отменя или се заменя с най-леката, предвидена в закона. В този случай задържаният подсъдим се освобождава още в съдебната зала. (5) (Предишна ал. 3, доп. - ДВ, бр. 42 от 2015 г.) Когато подсъдимият е оправдан, съдът се произнася и по мярката за обезпечаване на гражданския иск на разноските по делото, на глобата и на конфискацията. (6) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 42 от 2015 г.) Определението по ал. 2 - 5 подлежи на обжалване и протестиране по реда на глава двадесет и втора. Подписване и обявяване на присъдата от НПК и присъдата. Съгласно законовата формулировка, след постановяване на присъдата съдът се произнася и по мярката за неотклонение, като вложеният в изразите "постановява" и "произнася" смисъл е вземането на решение при тайно съвещание, след което и двата процесуални документа се изготвят в ЕИСС и се подписват по предвидения ред. Видно е, че подписите са полагани едновременно и за двата, в интервала от 13:25:32 до 13:26:36 часа, което не е недопустимо. Налице е непосочено от страните нарушение във връзка с мярката за неотклонение, и в частност на изискването по чл. 309, ал. 4Чл. 309. ⚖️ Практика (11) (1) След постановяване на присъдата съдът се произнася и по мярката за неотклонение. (2) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2015 г.) Когато подсъдимият е признат за виновен, осъден е на наказание лишаване от свобода, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от Наказателния кодекс и е налице реална опасност да се укрие, съдът може да замени мярката за неотклонение с по-тежка или да вземе такава. (3) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2015 г.) Когато подсъдимият е признат за виновен и е осъден на наказание не по-малко от десет години лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, реалната опасност подсъдимият да се укрие е налице, освен ако от доказателствата по делото не се установява противното. (4) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 42 от 2015 г.) Когато подсъдимият е освободен от наказателна отговорност, осъден е условно, осъден е на наказание, по-леко от лишаване от свобода, или е оправдан, мярката за неотклонение се отменя или се заменя с най-леката, предвидена в закона. В този случай задържаният подсъдим се освобождава още в съдебната зала. (5) (Предишна ал. 3, доп. - ДВ, бр. 42 от 2015 г.) Когато подсъдимият е оправдан, съдът се произнася и по мярката за обезпечаване на гражданския иск на разноските по делото, на глобата и на конфискацията. (6) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 42 от 2015 г.) Определението по ал. 2 - 5 подлежи на обжалване и протестиране по реда на глава двадесет и втора. Подписване и обявяване на присъдата от НПК, което само се констатира служебно, но същото не представлява самостоятелно отменително основание.
Не се констатира допуснато съществено нарушение и на процедурата в чл. 312, ал. 2Чл. 312. (1) Страните имат право в тридневен срок от датата на изготвянето на протокола да направят писмени искания за поправки и допълнения. (2) Исканията се разглеждат от председателя, а при отказ на председателя да ги уважи - от състава на съда в закрито заседание. Глава двадесет и първа. ВЪЗЗИВНО ПРОИЗВОДСТВО Раздел I. Общи положения Предмет на въззивната проверка от НПК. Не може да се приеме за вярно твърдението, че заседание на съдебния състав по искането за допълване и поправка на протокола от г. изобщо не е провеждано, с позоваване единствено на датите и часовете на положените КЕП. Процесуалният ред за постановяване на актовете, както се спомена и по-горе, предполага първо вземането на решение, последвано от обективирането му чрез изготвяне на електронен документ, последвано от полагане на квалифициран електронен подпис. Извършването на последното във времето, автоматично регистрирано върху документа, не винаги съвпада с момента на провеждане на едно закрито заседание, в рамките на което се взема решение, за това и единствено по тези генерирани записи не могат да се правят изводи относно факта на самото провеждане.
Основателни са възраженията срещу съдържанието на съдебния акт, който не отговаря на изискванията в чл. 305, ал. 3Чл. 305. ⚖️ Практика (2) Срок за изготвяне и обявяване на решението от НПК и стандарта, възприет със съдебната практика. Една от причините за това е, че съдът изцяло погрешно е оценил доказателствата като непротиворечиви, с отбелязването, че има само някои несъществени противоречия в показанията на свидетели, които не променят правните му изводи.
В действителност, по делото са събрани и проверени множество противоречиви доказателства, характеризиращи се с несъответствие помежду им при разкриването на съществени по предмета на доказване факти.
Безспорно е назначаването на терапия с Метотрексат, респ. апликирането на такъв препарат на пострадалия на 03.06.2019 г., който обаче има различни лекарствени форми, обусловило съществуването на спор относно обстоятелствата - кой препарат е изписан, кой препарат е закупен и кой препарат е приложен, както и в каква дозировка. По тези въпроси са налице очевидни противоречия в доказателствените източници, чието преодоляване не е обосновано. В един смисъл са обясненията на подсъдимата, които се ценят с оглед двойнствената им природа, но са подкрепени от медицинската й сестра - свидетеля Е. Б., писменото доказателство - рецепта, показанията на свидетелите П. К. и С. Й., съответно управител и фармацевт в аптека "Санита", всички те установяващи изписването, продажбата и апликирането на продукт от производителя Ебеве. От друга страна - показанията на съпругата на починалия, свидетелката И. Д., която на 01.06.19 г. е изпълнила дадената от подсъдимата рецепта чрез покупка в същата аптека, и веществените доказателства - два флакона Метотрексат Акорд 100мг/мл, приобщени на предварителното разследване след предаване от сина на пострадалия повече от една година след деянието. Отбелязаните от въззивника документални неблагополучия с веществените доказателства са несъществени, и не може да има спор, че това качество имат именно представените и приети от съда в съдебното заседание на 18.06.2024 г. два флакона, но при доказателствения анализ не е преодоляно убедително противоречието във връзка със спорния факт - от единия от тях ли е изтеглено апликираното количество.
За неяснотата по горните въпроси са допринесли и следните противоречиви източници: - представеният от свидетелката Д. фискален бон всъщност е бил за покупка на продукт на производителя Ебеве, фармацевтичният доставчик "Фьоникс Фарма" е обосновал, че е предоставил на аптеката продукт на Акорд, но същевременно аптеката е заприходила продукт на Ебеве, отношение към което имат и заключенията на две стоковедни експертизи, съдържащи противоречиви и взаимоизключващи се изводи, отговорът от "Софарма трейдинг" АД, София, даден по запитване на съда, е визирал Метотрексат Ебеве.
Противоречивите доказателства задължително следва да бъдат обсъдени и съпоставени с други доказателствени източници, като при тази проверка съдът следва да изложи своите изводи за достоверността на едните, съответно недостоверността на тези, които им противоречат. Противоречивите доказателствени източници не са пречка за постановяване на осъдителна присъда, но в тези случаи вътрешното убеждение следва да е изградено на обективният анализ на тези противоречия. Разпоредбата на чл. 305, ал. 3Чл. 305. ⚖️ Практика (2) Срок за изготвяне и обявяване на решението, изр. 2 от НПК задължава съда, в случаите на противоречия в отделните доказателствени материали, да изложи изрични съображения защо приема едни от тях, а други отхвърля. Множеството налични противоречия в случая не са изследвани, с което съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, което води до липса на мотиви в тяхната пълнота.
Тъй като аналитичното изложение на доказателствените материали трябва да извежда логичната връзка между доказателствата и фактите, които съдът приема за установени въз основа на тях, теорията и практиката приемат, че липсват мотиви и когато доказателственият анализ е заместен от преразказ на обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите, на буквалното възпроизвеждане на съдържащото се в писмените доказателствени средства, на експертното заключение и т. н., какъвто именно подход е използван частично при изготвянето на проверявания съдебен акт.
Съответно на горното, в своя доказателствен анализ, съдът, след като е свел предмета на спор по делото до следните три въпроса - дали подсъдимата е провела правилно лечение, каква е причината за смъртта, и има ли причинна връзка между поставената доза Метотраксат и леталния изход, с позоваване на заключенията по наличните в делото две съдебномедицински експертизи, е приел, че при провежданото от подсъдимата лечение /изразило се в инжектирането на 2.5 мл от препарата Метотрексат Акорд 100мг/мл/, тя не е преценила и съответно не е съобразила съотношението полза/риск, и в този смисъл е налице причинно-следствена връзка между провежданото лечение и настъпилата смърт.
Известно е, че експертизата е способ за проверка на доказателствата по делото, който се използва в случаите, когато за да бъдат обяснени определени обстоятелства от предмета на доказване, юридическите познания не са достатъчни, и се налага да бъдат използвани друг вид специални знания. В случая съдебно медицинската експертиза е била и задължителна, за да се установи причината на смъртта. За пряка причина на смъртта вещите лица са посочили вписаната в медицинската документация на болничното заведение по пролежаването - медикаментозно предизвикана апластична анемия, с усложнение остра циркулаторна недостатъчност. При разпита им е било уточнено, че категоричност по тази въпрос може да има единствено при извършена аутопсия, каквато в конкретния случай няма. При липсата на аутопсия, на вещите лица не е бил поставян въпрос, а и те не биха могли да отговорят, какъв препарат е инжектиран на пострадалия на 03.06.2019 г. в кабинета на подсъдимата, съответно в каква доза. Въпросите към тях са били формулирани при предварително приемане на тезата, че е използван препарата Метотрексат Акорд 100мг/мл в количество 2.5 мл, и те добросъвестно са им отговорили. Един от техните изводи е бил, че при проведеното лечение подсъдимата е използвала неправилна лекарствена форма на препарата Метотрексат, и го е апликирала в неправилна доза.
В хода на съдебното следствие е била назначена токсикологична експертиза, обективно разгледала и двете възможности за използване на всяка от двете лекарствени форми, която е приела, че проявената нежелана лекарствена реакция не е дозозависима, и че никоя от двете възможни дози - 25 мг или 125 мг не е токсична. В тази експертиза е бил интерпретиран и въпроса за възможните фактори, които могат да увеличат токсичността, относим по делото предвид възникналия, но останал недоизяснен по делото въпрос - приемал ли е пострадалият в последващите дни други медикаменти, а ако да - какви. Вещото лице, изготвило тази експертиза, което е хоноруван специалист по клинична токсикология, е направило извод, че препаратът е бил изписан обосновано и в правилна доза.
Така възникналото особено съществено противоречие в експертните изводи, с изключително важно значение за решаването на делото, доколкото една от формулировките на обвинението е била за неправилно проведено лечение, е разрешено по недопустим начин от съда, който е записал в своите мотиви единствено, че не кредитира заключението на токсикологичната експертиза, защото вещото лице "...излага виждания, които не се споделят от съда и които едва ли не водят до извод, че от всяко едно лекарство може да бъде причинена смърт независимо от приетата доза...", и в обобщение - защото твърденията на вещото лице противоречат на житейската логика. Подобен подход при отхвърляне на експертни изводи, за които не се сочи да са необосновани, нито се изтъкват сериозни аргументи, поставящи под съмнение тяхната правилност, не може да бъде споделен.
Без да бъдат преодолени всички изложени до тук противоречия в доказателствените факти и експертните заключения, по делото може да се приеме за установено единствено, че при неясна дерматологична диагноза, на инкриминираната дата подсъдимата е апликирала пострадалия интрамускулно с неустановено количество от лекарствен препарат, съдържащ активното вещество метотрексат, след което е настъпило бързо и прогресивно влошаване на общото състояние на пациента и разгръщане на токсични ефекти, характерни за действието на метотрексат при токсични дози, завършило със смъртта му на 15.06.2019 г. Така установеното обаче се явява недостатъчно за правилното решаване на въпросите, свързани с вината и отговорността.
Налице е и непълнота на мотивите относно правните съображения за взетото с присъдата решение за виновността и правната квалификация на деянието, обусловено от липсата на съображения /обосновка/ за приложения с диспозитива материален закон относно отделните специални правни норми и правила, запълващи бланкетния състав по чл. 123, ал. 1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК. Подсъдимата Щ. е била обвинена, че е извършила деянието, респ. е допуснала настъпването на обществено опасния резултат, защото умишлено е нарушила: пет правни норми от Закона за здравето, девет разпоредби от Общите правила за добра медицинска практика на лекарите в Република България, четири текста, утвърдени по законодателен ред, в Медицински стандарт "Кожни и венерически заболявания", и три изисквания от длъжностната характеристика за длъжността лекар със съответната специалност в ДКЦ 4 Варна, ЕООД. Тези общо двадесет и едно нарушения са били възпроизведени в диспозитива на присъдата, но в мотивите те само са пренесени механично, при това без нарушенията по Закона за здравето, като за никое от споменатите не е посочено значението му като елемент от престъпния състав, в т. ч. последиците, които е обусловило в приетия за наличен от съда причинно- следствен процес. Липсата на отговор по чл. 301, ал. 1, т. 2Чл. 301. ⚖️ Практика (6) В него се посочва и съдът, пред който присъдата може да бъде обжалвана и в какъв срок. (5) В случаите на чл. 24, ал. 1, т. 2 и 3 във връзка с чл. 289, ал. 2 съдът признава подсъдимия за виновен и прилага съответния закон за амнистията или правилата за давност; в случаите на чл. 61, ал. 2, предложение първо от Наказателния кодекс - признава подсъдимия за виновен, освобождава го от наказателна отговорност и му налага възпитателна мярка, в случаите по чл. 78а от Наказателния кодекс - признава подсъдимия за виновен, освобождава го от наказателна отговорност и му налага административно наказание. (6) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) В случаите по чл. 301, ал. 4 съдът признава подсъдимия за невинен и му налага административно наказание, когато извършеното деяние се наказва по административен ред в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи или когато съставлява административно нарушение, предвидено в закон или указ. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Оправдателната присъда не може да съдържа изрази, които поставят под съмнение невинността на оправдания. Допълнително съдържание на присъдата при участие на заинтересовано юридическо лице от НПК, дължим при бланкетните състави поотделно за всяко едно от вменените нарушения, както и липсата на обоснованост по въпроса за причинно следствената връзка при допускането на всяко едно от тях, едновременно е и пречка за страните да упражнят ефективна защита, поради невъзможността да узнаят основанията на съда по приложението на закона.
Съобразно всичко изложено, са налице съществени процесуални нарушения, които не могат да се отстранят в тази инстанция. Допусната е частична липса на мотиви, като изложените са дотолкова непълни, че не позволяват да бъде извършена цялостна проверка на вътрешното убеждение на съда. Съставът на окръжния съд не е изпълнил предписаните с разпоредбите на чл. 13, ал. 1, чл. 14, ал. 1, чл. 107, ал. 5Чл. 107. ⚖️ Практика (1) (1) Органите на досъдебното производство събират доказателствата служебно или по искане на заинтересованите лица. (2) Съдът събира доказателствата по направените от страните искания, а по свой почин - когато това се налага за разкриване на обективната истина. (3) Съдът и органите на досъдебното производство събират и проверяват както доказателствата, които разобличават обвиняемия или отегчават неговата отговорност, така и доказателствата, които оправдават обвиняемия или смекчават отговорността му. (4) Не може да се откаже събирането на доказателства само защото искането не е направено в определен срок. (5) Всички събрани доказателства подлежат на внимателна проверка. Действия по разследването и съдебни следствени действия по делегация или в друг район и чл. 305, ал. 3Чл. 305. ⚖️ Практика (2) Срок за изготвяне и обявяване на решението, изр. 2 от НПК процесуални задължения, с произтичащи от това накърняване на правата на страните и невъзможност за въззивна проверка по приложението на материалния закон и наведените възражения за необоснованост на присъдата.
Констатираните пороци и пропуски при изготвяне на мотивите обуславят упражняване на регламентираното в чл. 334, т. 1Чл. 334. ⚖️ Практика (2) Въззивният съд може: 1. (изм. - ДВ, бр. 44 от 2018 г.) да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд; 2. да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова присъда; 3. да измени първоинстанционната присъда; 4. (изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г., доп. - ДВ, бр. 71 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) да отмени присъдата и да прекрати наказателното производство в случаите по чл. 24, ал. 1, т. 2 - 8а и 10 и ал. 5; 5. да спре наказателното производство в случаите по чл. 25; 6. да потвърди първоинстанционната присъда. Отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от НПК правомощие на въззивния съд, тъй като изпълват със съдържание основанието по чл. 335, ал. 2Чл. 335. ⚖️ Практика (3) (1) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Въззивният съд отменя присъдата и изпраща делото на прокурора, когато се установи, че престъплението, за което е образувано производството по тъжба на частния тъжител, е от общ характер. (2) Въззивният съд отменя присъдата и връща делото на първата инстанция в случаите по чл. 348, ал. 3, освен ако сам може да отстрани допуснатите нарушения или те са неотстраними при новото разглеждане на делото. (3) (Нова - ДВ, бр. 93 от 2011 г.) Когато са налице повторно условията на ал. 2, въззивният съд не връща делото за ново разглеждане, а го решава по същество. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 93 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Въззивният съд не може да отмени присъдата по ал. 1 или да отмени оправдателната присъда по ал. 2, ако няма съответен протест от прокурора, съответна жалба от частния тъжител или частния обвинител. Отмяна на присъдата и постановяване на нова присъда, вр. чл. 348, ал. 3Чл. 348. ⚖️ Практика (23) (1) Присъдата и решението подлежат на отмяна или изменение по касационен ред: 1. когато е нарушен законът; 2. когато е допуснато съществено нарушение на процесуални правила; 3. когато наложеното наказание е явно несправедливо. (2) Нарушение на закона има, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. (3) Нарушението на процесуални правила е съществено, когато: 1. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) е довело до ограничаване на процесуалните права на страните, ако не е отстранено; 2. няма мотиви или протокол за съдебното заседание на първата или въззивната инстанция; 3. присъдата или решението са постановени от незаконен състав; 4. тайната на съвещанието е била нарушена по време на постановяване на присъдата или решението. (4) Процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено при новото разглеждане на делото, не съставлява основание за отмяна на присъдата. (5) Наказанието е явно несправедливо, когато: 1. очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от Наказателния кодекс; 2. неправилно е приложено или неправилно е отказано прилагането на условното осъждане. Право на касационна жалба и протест, т. т.1 и 2 от НПК, поради което и настоящият състав на Апелативен съд Варна

РЕШИ:

ОТМЕНЯ присъда № 26/20.03.2025 г. по НОХД № 225/25 г. на Окръжен съд Варна и връща делото за ново разглеждане от стадия на разпоредителното заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА
СЕКРЕТАР: СОНЯ Н.
ПРОКУРОР: С. Д.