Решение № 497/28.12.2023 ВНОХД № 263/2023 ВКС

РЕШЕНИЕ № 497/28.12.2023 ВНОХД № 263/2023 ВКС

Наказателно дело от общ характер № 497/2023 г. пред Върховния касационен съд.

Подсъдимият (лекар) е обвинен за причиняване на смърт по непредпазливост (чл. 123Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. НК) . Съдът признава подсъдимия за виновен и НАЛАГА условна присъда (отложено изпълнение) .

Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалба на подсъдимата В. Ц. П., подадена чрез нейните защитници, срещу въззивно решение № 1/04.01.2023 г., постановено по ВНОХД № 564/2022 г. от Софийския апелативен съд.

В касационната жалба, с която е оспорено въззивното решение се съдържат аргументи за процесуални нарушения, изразили се в неизпълнение на дадените от предходните касационни състави указания. Развиват се доводи, че при установените факти по делото деянието по чл. 123Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК е несъставомерно. Отправеното искане е за оправдаване на подсъдимата.

В съдебното заседание подсъдимата П. и нейните защитници поддържат жалбата по изложените в нея доводи и искания.

Повереникът на частните обвинители А. Л. З. и В. И. З. оспорва жалбата и излага становище, че не е допуснато нарушение на материалния закон. Частните обвинители се солидаризират със становището на своя повереник. В. З. в рамките на съдебните прения изтъква доводи, че не е било необходимо да се прилага лекарствения препарат „Севоран“, тъй като с оглед обема на операцията същата е следвало да се проведе с локална анестезия. Поставя акцент и върху това, че на придружаващия детето родител не е разяснено какво означава приложения лекарствен препарат, както и че анестезиологичният екип е бил със забавени реакции за овладяване на състоянието на пациента и транспортирането в болница „Пирогов“.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура пледира за неоснователност на подадената касационна жалба и оставяне в сила на атакуваното решение.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1Чл. 347. ⚖️ Практика (1) (1) Касационната инстанция проверява присъдата или решението само в обжалваната част и по отношение на обжалвалите лица, като се произнася в двумесечен срок. (2) Касационната инстанция отменя или изменя присъдата или решението и по отношение на необжалвалите подсъдими, ако основанията за това са в тяхна полза. Касационни основания от НПК, установи следното :

І. Софийският градски съд с присъда №113/30.04.2018 г., постановена по НОХД №2574/2017 г., признал подсъдимата В.Ц. П. за виновна в това, че на 14.06.2016 г. е причинила смъртта на А. В. И. поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност- в качеството си на управител на „……………“ООД, в условията на независимо съпричиняване с Й.М. Ф. – лекар специалист по анестезиология и В.Л. П.-стоматолог, не е организирала и не е осигурила адекватни материални условия и възможности за бърза реакция при възникване на усложнения вследствие на анестезия, като на посочената дата в „………………“ООД по повод дентална хирургична интервенция на А. В. И. бил приложен инхалационно анестетик „Севоран“, при което възникнали усложнения, и към 15, 00 ч. били констатирани симптомите на малигнена хипертермия, като поради липсата на медикамента „Дантролен“, който е следвало да се приложи в максимално кратък период за избягване на леталния изход, пациентът е транспортиран до УМБАЛСМ „ Н.И. Пирогов“ в 16, 00 ч. и в 17, 05 ч. е констатирана смъртта му, като деянието е извършено в нарушение на Медицински стандарт „Анестезия и интензивно лечение“, утвърден с Наредба № 10/04.03.2010 г., издадена от Министерство на здравеопазването, поради което и на основание чл. 123, ал.1 във вр. с чл. 54Чл. 54. ⚖️ Практика (34) (1) Съдът определя наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс и като взема предвид: степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. (2) Смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание. от НК я ОСЪЖДАл на три години лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл. 66, ал.1Чл. 66. ⚖️ Практика (118) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години. (3) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи, освен ако е задължен да се лекува. от НК отложил с изпитателен срок от пет години. На основание чл. 37, ал.1, т. 7Чл. 37. ⚖️ Практика (53) (1) Наказанията са: 1. (нова - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) доживотен затвор; 1а. (предишна т. 1 - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) лишаване от свобода; 2. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) пробация; 2а. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., отм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) 3. конфискация на налично имущество; 4. глоба; 5. (отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) 6. лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност; 7. лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност; 8. (отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) 9. лишаване от право на получени ордени, почетни звания и отличия; 10. лишаване от военно звание; 11. обществено порицание. (2) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) За най-тежките престъпления, които заплашват основите на републиката, както и за други особено опасни умишлени престъпления като временна и изключителна мярка се предвижда доживотен затвор без замяна. Раздел II. Видове наказания от НК подсъдимата П. е лишена от правото да извършва дейност по управление, ръководство и контрол на лечебни заведения за срок от пет години. Със същата присъда е ангажирана и наказателната отговорност на подсъдимите В. П. и Й. Ф. за извършено от тях престъпление по чл. 123Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК.

С въззивна присъда № 21/07.11.2019 г., постановена по ВНОХД №1521/2018 г., Софийският апелативен съд отменил и изменил частично първоинстанционния съдебен акт, като оправдал изцяло подсъдимия В. Л. П. по повдигнатото му обвинение по чл. 123Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК; намалил наложеното на подсъдимата В. Ц. П. наказание на една година лишаване от свобода и отменил наказанието лишаване от права; признал подсъдимата Й.М. Ф. за виновна в това да е осъществила деянието чрез бездействие поради неприлагането на антидота „Дантролен“, като я оправдал деянието да е осъществено и чрез действия – за прилагането на препарата „Севоран“ без необходимост от това, предвид обема на операцията, който анестетик предизвикал състояние на малигнена хипертермия у А. И., намалено е и наложеното й наказание.

По касационен протест, по жалба на частните обвинители В. и А. З.и по жалба на подсъдимите Й. Ф. и В.П. е образувано н.д. № 292/2021 г. по описа на ВКС, І н.о. С постановеното решение № 106/19.08.2021 г. въззивната присъда е била отменена в частта й, с която е потвърдена и изменена първоинстанционната присъда по отношение на подсъдимата В. Ц. П. и в тази част делото е върнато за ново разглеждане от апелативния съд; отменена е въззивната присъда в частта, с която подсъдимата Й. М. Ф. е призната за виновна в това да е допуснала нарушения на правилата, установени в раздел ІІ. В.1.10.д от Медицински стандарт „Анестезия и интензивно лечение“ ( тоест, за това, че не е приложила на изпадналия в състояние на малигнена хипертермия А. И. антидота „Дантролен“), като на основание чл. 304Чл. 304. ⚖️ Практика (55) Съдът признава подсъдимия за невинен, когато не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление. Съдържание на присъдата от НПК я оправдал по това обвинение. В останалата част въззивната присъда е била потвърдена.

След връщане на делото е образувано ВНОХД № 939/2021 г. по описа на Софийския апелативен съд. С постановеното решение № 357/17.11.2021 г. първоинстанционната присъда на Софийския градски съд е била изменена в частта относно наложените на подсъдимата В.П. наказания, като наказанието лишаване от свобода е намалено на една година, намален е и изпитателният срок по чл. 66, ал.1Чл. 66. ⚖️ Практика (118) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години. (3) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи, освен ако е задължен да се лекува. от НК на три години. Отменено е наложеното наказание лишаване от право да упражнява дейност по управление, ръководство и контрол на лечебни заведения.

Постановеното въззивно решение е обжалвано по касационен ред от подсъдимата В. П. и от частните обвинители А. и В. З.. С решение № 87/06.06.2022 г., постановено по н.д. № 352/2022 г. по описа на ВКС, ІІ н.о., въззивният съдебен акт е бил отменен и делото е върнато за ново разглеждане.

При новото разглеждане на делото с решение № 1/04.01.2023 г., постановено по ВНОХД № 564/2022 г., присъдата на Софийския градски съд по отношение на подсъдимата В. П. е изменена в частта относно наложените й наказания, както следва : наказанието лишаване от свобода е намалено от три години на една година; изпитателният срок по чл. 66, ал.1Чл. 66. ⚖️ Практика (118) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години. (3) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи, освен ако е задължен да се лекува. от НК е намален от пет на три години; отменено е наложеното наказание лишаване от право да упражнява дейност по управление, ръководство и контрол на лечебни заведения; извършена е корекция и в разноските, дължими от подсъдимата.

ІІ. Проследената процесуална хронология очертава, че осъждането на подсъдимата Й. Ф. за деяние по чл. 123Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК, реализирано чрез бездействие – за това, че не е възприела своевременно влошаването на състоянието на А. И., което е определило и закъсняла й реакция по овладяване на това състояние, съответно оправдаването й от апелативния съд по ВНОХД № 1521/2018 г., че деянието е осъществено и чрез действие – прилагане на обща интубационна анестезия с препарата „Севоран“ без необходимост от това с оглед обема на операцията, както и цялостното оправдаване на подсъдимия В. П. по повдигнатото обвинение, включващо и бездействие поради неинформиране на родителите за рисковете от анестезията, са утвърдени още с първото решение № 106/19.08.2021 г., постановено по н.д. № 292/2021 г., І н.о.

В този смисъл настоящият състав не би могъл да даде отговор на повдигнатите в съдебното заседание въпроси от частното обвинение, посочени по – горе, тъй като извън рамките на допустимия сега касационен контрол е цялостното оправдаване на подсъдимия П. и частичното такова по отношение на подсъдимата Ф.. В споменатия съдебен акт на касационната инстанция са разкрити процесуалните грешки, допуснати от въззивния съд, изразяващи се в отсъствие на съдебна мотивировка, свързана : с преценката на вмененото на подсъдимата В. П. дължимо поведение в контекста на приетите за установени факти, за установена причинно-следствена връзка между инкриминираното й бездействие и настъпилия противоправен резултат, за несъобразяване с рамките на обвинителния акт.

С второто касационно решение, постановено по н. д. № 352/2022 г. по описа на ВКС, ІІ н.о., съдебният състав пунктуално е отразил конкретно неизпълнените от апелативния съд указания при повторното въззивно разглеждане на делото, придружено с детайлен коментар по съществото на проверявания въззивен съдебен акт във фактологичен и правен аспект. Прегледът на констатираните от касационните състави неблагополучия при предходните въззивни процедури са необходими не само защото в касационната жалба се изтъкват доводи за неизпълнени от апелативния съд указания на върховната съдебна инстанция, но и защото сега проверяваният съдебен акт е почти идентичен с този, предмет на контрол по посоченото второ решение № 87/06.06.2022 г. на ВКС, ІІ н.о., като апелативният съд не е установявал нови фактически положения (виж, чл. 355Чл. 355. (1) При новото разглеждане на делото указанията на касационната инстанция са задължителни относно: 1. стадия, от който трябва да започне новото разглеждане на делото; 2. прилагането на закона, освен в случаите, когато се установят други фактически положения; 3. отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуални правила. (2) Съдът, на който делото е върнато за ново разглеждане, може да наложи по-тежко наказание или да приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, когато присъдата е била отменена по протест на прокурора, жалба на частния тъжител или на частния обвинител поради искане за утежняване положението на подсъдимия. (3) Съдът, на когото делото е върнато за ново разглеждане, може да осъди оправдания подсъдим, ако присъдата е била отменена по протест на прокурора, жалба на частния тъжител или на частния обвинител поради искане за осъждане. Част пета. ОСОБЕНИ ПРАВИЛА Глава двадесет и четвърта. БЪРЗО ПРОИЗВОДСТВО Дела, по които се провежда бързо производство от НПК ).

ІІІ. От поддържаните оплаквания на защитата за неправилно осъждане на подсъдимата П. се извежда всъщност несъгласие с правната интерпретация на въззивния съд относно приетата обективна и субективна съставомерност на деянието по чл. 123Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК. Спецификата на обвинението, повдигнато срещу подсъдимата П., е за немарливо изпълнение на задължения от организационен характер при осъществяване на правно регламентирана дейност, източник на повишена опасност.

По делото е установено, че „…………..“ ООД, на който подсъдимата е управител, е лечебно заведение за извънболнична помощ с предмет на дейност „осъществяване на първична и специализирана извънболнична дентална помощ, операционен блок за почасов престой и рентгенова дейност“. В центъра се прилагал инхалационен анестетик „Севоран“, в характеристиката на който е вписано, че при предразположени индивиди може да доведе до клиничния синдром, известен като „злокачествена хипертермия“ (малигнена хипертермия). Експертите са изяснили, че малигнената хипертермия е фудроянтно протичащо генетично нарушение (наследствено предаван синдром), проявяващо се при увод, поддържане и събуждане след обща анестезия с инхалационен анестетик и деполяризиращ миорелаксант. Дължи се на неустановена в предоперативния период генетична предиспозиция на пациентите и на отключващ механизъм, предизвикан от прилагането на инхалационни анестетици и деполяризиращ миорелаксант, приложени за обща анестезия. Малигнената хипертермия се диагностицира при наличие на съмнение (инцидент при анестезия на близък роднина) и осъществяване на мускулна биопсия при специални изисквания за доказване на генетична предиспозиция. Установено е и това, че към момента на деянието в Република България не се е провеждало такова изследване и нямало разработен протокол и нормативни изисквания за адекватна реакция при проявата на това тежко усложнение по време на анестезия. След инкриминирания инцидент Дружеството на анестезиолозите в България е направило предложения до министерство на здравеопазването за вземане на мерки и разработване на протоколи за действие при възникване на това усложнение от различни лечебни заведения (кризисни центрове).

Малигнената хипертермия се отключва внезапно и не може да се предскаже, а успешното овладяване включва задължително прилагането на медикамента „Дантролен“ в рамките на 10-15 минути от появата на първите признаци, като без неговото прилагане смъртността при настъпване на синдрома е много висока. В Регламент (ЕО) № 141/2000 г. на Европейския парламент и Съвета активното вещество „dantrolene sodium“ е с обозначение лечение на малигнена хипертермия. Регистрирано е в регистъра на лекарствените продукти – сираци в Общността, обозначени като такива съгласно регламента. Продуктът не е разрешен за употреба в страната. Редът за лечение с него е уреден с Наредба № 10/17.11.2011 г. на Министъра на здравеопазването за условията и реда за лечение с неразрешени за употреба в Република България лекарствени продукти и лекарствени продукти за състрадателна употреба, както и за условията и реда за включване, промени, изключване и доставка на лекарствени продукти от списъка на чл. 266а, ал. 2Чл. 266а. (Нов - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) (1) Когато лечението на съответно заболяване е без алтернатива в страната, за конкретен пациент може да се прилага лекарствен продукт, който е разрешен за употреба в страна - членка на Европейския съюз, разрешен е за употреба по реда на този закон, но не се разпространява на българския пазар. (2) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Ежегодно по предложение на лечебните заведения за болнична помощ и след становище на съответния експертен съвет по съответната медицинска специалност или медицинска дейност по чл. 6а, ал. 1, т. 1 от Закона за здравето министърът на здравеопазването утвърждава списък на лекарствените продукти по ал. 1, който съдържа следната информация: 1. код по анатомо-терапевтично-химичната класификация; 2. международно непатентно наименование, към което принадлежи продуктът; 3. заболяване по международен код на заболяванията; 4. лекарствена форма и количество активно вещество; 5. допълнителна информация. (3) Списъкът по ал. 2 се публикува на страницата на Министерството на здравеопазването в интернет. (4) Условията и редът за включване, промени или изключване на лекарствени продукти в списъка по ал. 2 се определят с наредбата по чл. 9, ал. 1. (5) (Доп. - ДВ, бр. 88 от 2023 г., в сила от 20.10.2023 г., доп. - ДВ, бр. 16 от 2024 г., в сила от 23.02.2024 г.) Лекарственият продукт по ал. 1 се доставя по специална поръчка на лечебно заведение за болнична помощ при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 9, ал. 1, които включват най-малко една от следните възможности: 1. чрез процедура по пряко договаряне без предварително обявление при прилагане на чл. 79, ал. 1, т. 4 от Закона за обществените поръчки; 2. чрез сключване на рамкови споразумения за лекарствените продукти в списъка по ал. 2 от министъра на здравеопазването; 3. без прилагане на Закона за обществените поръчки, в случай на липса на рамково споразумение по т. 2, като обявлението за сключен договор се публикува по реда на чл. 26, ал. 1, т. 3 от Закона за обществените поръчки. (6) Ръководителят на лечебното заведение по ал. 5 носи отговорност за прилагането на лечението по ал. 1. от ЗЛПХМ ( Наредба № 10/17.11.2011 г.). Съгласно тази наредба с разрешение на Изпълнителната агенция по лекарствата само лечебни заведения за болнична помощ могат по специален ред да получават неразрешени за употреба в страната лекарствени продукти. Тези лекарствени продукти се предписват от комисия от съответното лечебно заведение за болнична помощ с протокол за конкретен пациент и в необходимите количества от лекарствения продукт.

По експертен път е установено, че причината за смъртта на А.И. е остра дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност, настъпила в резултат на развилата се малигнена хипертермия, обусловена от два фактора – генетична предиспозиция на пациента и използването на анестетика „Севоран“. Неблагоприятният изход в конкретния случай е настъпил от вродено генетично ензимно заболяване, провокирано от инхалационната анестезия. По делото е прието, че при пострадалото дете не са били налични данни за генетична предразположеност. Разпитаните експерти и свидетелите с опит в анестезията са категорични както в това, че използваният в конкретния случай инхалационен анестетик „Севоран“ е най- доброто средство („златен стандарт“) за поставяне под обща анестезия в детска възраст, така и че няма биохимично изследване, което да покаже предразположението на пациента към малигнена хипертермия и че заболяването е рядкост, което за България не е наложило създаването на организация за изследване и лечение. Така възприетата от съда фактология не е спорна.

Същевременно осъщественият от апелативния съд правен анализ на включените в предмета на доказване факти относно пределите на отговорността на подсъдимата П. за немарливо изпълнение на задължения от организационен характер е незадълбочен, противоречив и несъобразен с рамките на инкриминираното с обвинителния акт нейно поведение. Тезата на обвинението за съставомерно бездействие на подсъдимата П. е обвързано с фактите, че тя „като собственик и като управител на заведението е знаела, че в него се упражнява анестезия, която не била реимбурсирана от Здравната каса по отношение на здрави деца, както и това, че клиниката не е осигурила или не може да осигури на разположение единствения възможен антидот, а именно „Дантролен“, и заведението нямало създадена организация за реакция в случай на възникване на спешен случай, например да се изпрати специалист, който да получи „Дантролен“ от друга болница, да бъде сключен договор в този смисъл с друго лечебно заведение, което разполага с антидота и т.н.“ (стр. 3 от обвинителния акт, л. 5 от НОХД № 2574/2017 г.).

При общото и абстрактно формулиране на обвинителните факти за дължимото, но неизпълнено от подсъдимата активно поведение, въззивният съд е приел, че в конкретния случай специални норми, запълващи съдържанието на бланкетната норма на чл. 123Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК, не съдържат правило, което да регулира процесния случай в неговата пълна конкретика и детайли. Съответно, че няма директно нормативно предписание лечебното заведение, използващо препарата „Севоран“, да разполага и с антидота „Дантролен“, за да реагира при възможно настъпване на малигнена хипертермия или да създаде организация, за да го набави достатъчно бързо или да има възможност да транспортира пациента до друго лечебно заведение, където е сигурно, че антидота е наличен. Същевременно, на фона на тези свои разсъждения, позовавайки се на решение № 622/09.03.2004 г. на ВКС, І н.о., съдът заключил, че именно инкриминираните от обвинението специални норми (разпоредбите по раздел ІІ, б.Б, 2.2. и б. Г, т. 5.1. и т.5.2. от Медицински стандарт „Анестезия и интензивно лечение“), въвеждат изисквания при приложението на анестезия да се създадат организационни, кадрови и материални условия и за лечение на предвидими усложнения и неблагоприятни ефекти от приложението й.

Първо, както отбелязва и защитата, в представената мотивировка прозира известно противоречие. В цитираното от въззивния съд решение на касационната инстанция в контекста на обвинение за осъществен състав по чл. 123Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК е застъпена тезата, че приложимите правила могат да бъдат „ненормативни не само защото актът, в които са включени няма нормативен характер, но и защото е достатъчно нормативен да бъде актът, който предвижда задължението за тяхното спазване“. В тази връзка в касационното решение като илюстрация е посочена именно лекарската професия, „която обективно няма как да бъде правно уредена в цялото й изключително многообразие“. Позовавайки се на отделен абзац от посочения съдебен акт, въззивният съд не е съобразил, че даденият пример е за лекарската професия, изразяваща се в пряката медицинска дейност, нито е съобразявал как това се вмества в повдигнатото по отношение на подсъдимата обвинение за бездействия от организационен характер.

Принципно няма пречка деянията по чл. 123Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК, изразили се в действия/бездействия, да са свързани и с правила от организационен характер, които правила да са от съществено значение за правилното изпълнение на професионалната дейност на лицата, осъществяващи диагностично-лечебния процес в медицинското заведение. В разглеждания случай на вниманието на съда е поставено поведението на подсъдимата П. за конкретно допуснати от нея бездействия, за които стана дума. По делото е изяснено : че в заведения за доболнична помощ е разрешено прилагането на обща анестезия, вкл. и със „Севоран“, както и че съществува нормативна пречка тези лечебни заведения да разполагат с препарата „Дантролен“, отпускан за употреба по установен ред, но само за болнични заведения; че към момента на инкриминираното събитие е отсъствала възможност чрез съответни изследвания (мускулна биопсия при специални изисквания) за доказване на генетична предиспозиция при пациентите; както и че в страната не е имало разработен протокол и нормативни разпоредби за адекватна реакция при проявата на това тежко усложнение по време на анестезията.

Посоченото ясно очертава, че подсъдимата П. не може да бъде упрекната за проявено бездействие, като не е подсигурила на разположение в клиниката лекарствения препарат „Дантролен“, защото за медицинския център, който е заведение за доболнична помощ, снабдяването с препарата е било обективно невъзможно. Това лишава търсената отговорност по чл. 123Чл. 123. ⚖️ Практика (35) (1) (Изм. - ДВ, бр. 44 от 2018 г.) Прокурорът или съдът по искане на свидетеля или с неговото съгласие вземат мерки за неговата незабавна защита, когато са налице достатъчно основания да се предполага, че в резултат на свидетелстването е възникнала или може да възникне реална опасност за живота или здравето на свидетеля, на неговите възходящи, низходящи, братя, сестри, съпруг или лица, с които се намира в особено близки отношения. (2) Защитата на свидетеля е временна и се осъществява чрез: 1. (изм. - ДВ, бр. 21 от 2014 г., в сила от 09.04.2014 г.) осигуряване на лична физическа охрана от: а) органите на Министерството на вътрешните работи; б) (изм. - ДВ, бр. 80 от 2021 г.) служителите на Бюрото по защита при министъра на правосъдието - при необходимост, в случаите, когато това им е изрично възложено от прокурор по ал. 1; 2. запазване в тайна на неговата самоличност. (3) Лична физическа охрана може да се осигури и по отношение на възходящи, низходящи, братя, сестри, съпруг или лица, с които свидетелят се намира в особено близки отношения, с тяхно съгласие или със съгласие на законните им представители. (4) В акта на съответния орган за осигуряване защита на свидетеля се посочват: 1. органът, който го издава; 2. датата, часът и мястото на издаване; 3. обстоятелствата, които налагат осигуряването на защита; 4. видът на взетата мярка; 5. данните за самоличността на лицето, чиято защита се осигурява; 6. идентификационният номер, който се дава на лицето, чиято самоличност се запазва в тайна; 7. подписите на органа и на лицето. (5) Непосредствен достъп до защитения свидетел имат съответните органи на досъдебното производство и съдът, а защитникът и повереникът - ако свидетелят е посочен от тях. (6) Мерките за защита по ал. 2 се отменят по молба на лицето, по отношение на което са взети, или при отпадане на необходимостта от прилагането им с акт на органа по ал. 1. (7) За опазване на живота, здравето или имуществото на лицата по ал. 1, които са дали писмено съгласие за това, могат да се използват и специални разузнавателни средства. (8) (Изм. - ДВ, бр. 44 от 2018 г.) В срок до тридесет дни от вземането на мярка по ал. 2 прокурорът или съдът може да предложи включването на свидетеля или на неговите възходящи, низходящи, братя, сестри, съпруг или лица, с които се намира в особено близки отношения, в програмата за защита при условията и по реда на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство. Защита на служител под прикр... от НПК от едно от най-важните й основания – наличие на конкретно правило, чието нарушаване (неизпълнение) има характер на причина за смъртта на пострадалия.

По отношение на останалите неизпълнени от подсъдимата П. действия, вменени й с обвинителния документ за създаване на организация - да се изпрати специалист, който да получи „Дантролен“ от друга болница, да бъде сключен договор в този смисъл с друго лечебно заведение, което разполага с антидота, очевидно от една страна не се вписват в създадения регламент с цитираната вече Наредба № 10/17.11.2011 г. А от друга, примерите за дължимо активно поведение от организационен характер, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт, също не държат сметка, че „……………“ ООД е заведение за доболнична помощ, поради което и подсигуряване на условия за снабдяване с „Дантролен“ от друга болница по описания начин не са били възможни за изпълнение от подсъдимата.

От своя страна, въззивният съд, за да преодолее тази абстрактност при формулиране на обвинението срещу подсъдимата П., си е позволил да го разшири, приемайки, че тя не е предприела действия „по друг начин“ да се сдобие предварително с информация къде и в кои болнични заведения имат наличен препарат „Дантролен“ , за да има създадена организация за действие при необходимост. Идентично фактическо бездействие, проявено от подсъдимата, е било изведено и в предходното второ по ред въззивно решение, подложено на сериозна критика от касационния съдебен състав, определил го като процедурно неразумен и доказателствено и юридически необезпечен наказателен укор, отправен от апелативния съд към П., който и прокурорът в своя обвинителен акт не може да е очертал, дори и да се вземе завършекът на абстрактното фактологическо обвинение, изписано с „и т.н.“.

Известно е, че за да се носи наказателна отговорност за бездействие, е необходимо да се установи още наличие на реална възможност деецът да осъществи предписаните активни действия и да предотврати вредните последици. Границите на тази възможност се определят от обективните обстоятелства като обстановка, конкретна ситуация, средства за осъществяване на изискуемото се действие. В конкретния случай дори да се приеме, както е сторил апелативният съд, за възможно да се определи задължение за действие, произтичащо не от правна норма с конкретно съдържание (или от правило с ненормативен характер), а от разкрити факти за съществуваща практика за споделяне на информация между болничните заведения за наличие на лекарствения препарат „Дантролен“, съответно за предоставянето му в заем, всъщност е довело до необосновано разширяване на пределите на търсената наказателната отговорност.

И в сега проверяваното въззивно решение при преценката на дължимото поведение от подсъдимата отново е изведена теза за фактическо бездействие поради неосигуряване „по друг начин“ на посочената по-горе информация. Съдът се е въздържал да обоснове в контекста на вменената й реална възможност за действие, какъв е този начин при приетото от него, че към датата на инцидента не е имало изградена републиканска, респективно каквато й да е друга система за известяване на болничните заведения, които притежават „Дантролен“.

Важно е да се уточни, че малигнената хипертермия е очаквано усложнение не за всички пациенти, а само за такива, при които са налице данни за генетично ензимно заболяване. В разглеждания случай, както е пояснено и от вещите лица, не са били налице данни за известна или подозирана генетична предразположеност на пострадалото дете към малигнена хипертермия, поради което не е могло да се предполага, че съществува опасност от възникване на това усложнение. При тези експертни констатации, както и че в България не се извършва изследване за фамилна обремененост, изводът на съда, че при конкретния пациент настъпването на малигнената хипертермия е било предвидимо усложнение, очаквано за подсъдимата като управител на лечебното заведение за доболнична помощ, е доказателствено необезпечен.

На следващо място, съдът е приел, че подсъдимата П. е допуснала използването на анестетика „Севоран“ без да осигури на анестезиологичния екип възможност за адекватно лечение на възникналото усложнение при пациента – малигнена хипертермия, с уведомяването на анестезиолозите в кое лечебно заведение има наличен „Дантролен“. Без каквато и да е съдебна мотивировка във въззивното решение е направено заключение, че това конкретно бездействие, проявено от подсъдимата, е допринесло за настъпването на противоправните последици. Последователно в доктрината и съдебната практика е приемано, че причинната връзка е налице, тогава когато деянието на дееца създава предпоставки за настъпването на противоправния резултат. Както вече бе посочено, съдът се е доверил на експертното мнение, че в разглеждания случай развитието на малигнената хипертермия се дължи на два фактора – генетичната предразположеност на пациента и прилагането на „Севоран“. От тази гледна точка не е съзряна необходимост да се разисква наличието на пряка причинно-следствена връзка между така инкриминираното бездействие на подсъдимата (въпреки всички условности за това, посочени по-горе) и настъпилия противоправен резултат – смъртта на А. И.. Вместо това съдът се е наел да обосновава изисквана от подсъдимата П. дейност по създаване на „добри практики“ или експлоатиране на съществуващи такива между болнични заведения.

Във връзка с последното на отбелязване подлежи и това, че изнесените данни в разпита на свидетелите – лекари и на вещото лице за съществуване на описаната в мотивите практика, към което съдът е насочил разсъжденията си, се отнасят всъщност само до лечебни заведения за болнична помощ, но не и за такива, осъществяващи доболнична помощ, и това е обяснимо предвид регламента, предвиден в цитираната наредба . Освен това, пострадалият е транспортиран до болнично заведение, в което вероятността за наличие на „Дантролен“ е най-голяма. При всичко казано настоящият съдебен състав не намира основания да се разграничи от направената констатация в решението по н.д. № 352/2022 г. по описа на ВКС, ІІ н.о., че въззивният съд е вменил на подсъдимата задължение, което не само не е разписано (няма как да е сторено това) и излизащо извън предмета на обвинението, но и установява ангажиране на нейната отговорност по начин в противоречие както с нормите на процесуалната, така и на материалната наказателноправна регламентация.

Обобщено, изложеното обосновава извод, че постижимият в този наказателен процес доказателствен материал не създава фактическа основа, позволяваща да се направи извод за осъществено от П. деяние по чл. 123Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК, разгледано в контекста на инкриминираното нейно поведение като съвкупност от факти както по отношение на включените такива в обстоятелствената част на обвинителния акт, така и на тези, разкрити по посочения начин от решаващия второинстанционен състав. Правните изводи, доколкото такива съществуват в проверявания съдебен акт, са резултат от неправилната интерпретация на апелативния съд на установените факти, включени в предмета на доказване, и има за последица неправилно приложение на материалния закон. Констатираното наличие на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 1Чл. 348. ⚖️ Практика (18) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който: а) построи, държи или ползува радиосредство, което излъчва в етера, без да има писмено разрешение за това; б) използува радиосредство, което излъчва в етера, без предварително да го е регистрирал с пълни установъчни данни или го използува за цели, непозволени по даденото му разрешение; в) без предварително писмено разрешение самоволно измени регистрираните данни на радиосредството, което излъчва в етера; г) (изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) пречи или смущава действието на радиосъобщителна, радиоразпръсквателна, телевизионна или радиорелейна станция или радиотранслационна централа, се наказва с лишаване от свобода до пет години и глоба от сто до триста лева, като радиосредството се отнема в полза на държавата. от НК следва да се отстрани с отмяна на въззивното решение и потвърдената с него присъда на градския съд в обжалваната им част. В рамките на възприетите от съдилищата по същество фактически положения подсъдимата П. следва да се ОПРАВДАВА по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 123Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК. Съдебните актове подлежат на отмяна и в частта по осъждането на подсъдимата за направените по делото разноски, които следва да останат на основание чл. 190, ал. 1Чл. 190. ⚖️ Практика (3) (1) Когато подсъдимият бъде признат за невинен или наказателното производство бъде прекратено, разноските по дела от общ характер остават за сметка на държавата, а разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат на частния тъжител. (2) За присъдените разноски се издава изпълнителен лист от първоинстанционния съд. Част трета. ДОСЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВО Глава шестнадесета. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Дела, по които се провежда досъдебно производство от НПК за сметка на държавата.

С оглед на изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 2Чл. 354. ⚖️ Практика (6) (1) След разглеждане на подадената жалба и протест касационната инстанция може да: 1. остави в сила присъдата или решението; 2. отмени присъдата или решението и да прекрати или спре наказателното производство в предвидените от закона случаи, а в случая по чл. 24, ал. 1, т. 1 - да оправдае подсъдимия; 3. (нова - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) отмени присъдата или решението, да оправдае подсъдимия и да му наложи административно наказание, когато извършеното деяние се наказва по административен ред в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи или когато деянието съставлява административно нарушение, предвидено в закон или указ; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) измени присъдата или решението; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) отмени присъдата или решението изцяло или отчасти и да върне делото за ново разглеждане. (2) Касационната инстанция изменя присъдата, когато се налага да се: 1. намали наказанието; 2. приложи закон за еднакво или по-леко наказуемо престъпление; 3. приложи чл. 64, ал. 1 или чл. 66 от Наказателния кодекс; 4. приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, което не изисква увеличаване на наказанието, ако е имало обвинение за това престъпление в първата инстанция; 5. уважи или отхвърли гражданският иск, когато е нарушен законът, или да се увеличи или намали присъденото обезщетение за неимуществени вреди или да се прекрати производството по гражданския иск. (3) (Доп. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Касационната инстанция отменя присъдата изцяло или отчасти и връща делото за ново разглеждане на първата или въззивната инстанция, когато се налага да се: 1. увеличи наказанието; 2. отстранят допуснати съществени процесуални нарушения; 3. отстранят нарушения на материалния закон, допуснати при постановяване на оправдателната присъда. (4) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Решението на касационната инстанция се изготвя по правилата на чл. 339, ал. 1 и 2 и се обявява не по-късно от тридесет дни от съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване, а по дела, които представляват фактическа и правна сложност - не по-късно от шестдесет дни. Това решение не подлежи на обжалване. (5) (Нова - ДВ, бр. 93 от 2011 г.) Ако отмени повторно обжалваната или протестирана присъда или решение, касационната инстанция връща делото за окончателното му решаване по същество само на въззивната инстанция. При... от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение №1/04.01.2023 г., постановено по ВНОХД №564/2022 г. по описа на Софийския апелативен съд, и изменената с него присъда № 113/30.04.2018 г., постановена по НОХД №2574/2017 г. по описа на Софийски градски съд, в частта с която подсъдимата В. Ц. П. е призната за виновна и осъдена на една година лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за срок от три години на основание чл. 66, ал.1Чл. 66. ⚖️ Практика (118) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години. (3) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи, освен ако е задължен да се лекува. от НК, за извършено престъпление по чл. 123, ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК и в частта за присъдените разноски, като на основание чл. 24, ал.1, т. 1Чл. 24. ⚖️ Практика (13) (1) Не се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато: 1. (изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) деянието не е извършено или не съставлява престъпление; 2. деецът не носи наказателна отговорност поради амнистия; 3. наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност; 4. деецът е починал; 5. след извършване на престъплението деецът е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта; 6. спрямо същото лице за същото престъпление има незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на делото; 7. в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи по дела от общ характер липсва тъжба от пострадалия до прокурора; 8. деецът се освобождава от наказателна отговорност с прилагане на възпитателни мерки; 8а. (нова - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) извършеното деяние съставлява административно нарушение, за което е приключило административнонаказателно производство; 9. в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи пострадалият или ощетеното юридическо лице до започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд направи искане за прекратяване на наказателното производство; 10. по отношение на лицето е допуснат трансфер на наказателно производство в друга държава. 11. (отм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) (2) В случаите по ал. 1, т. 2, 3 и 9 наказателното производство не се прекратява, ако обвиняемият или подсъдимият направи искане то да продължи. Амнистията или давността не са пречка за възобновяване на наказателното дело, ако осъденият направи искане за това или прокурорът внесе предложение за оправдателна присъда. (3) Производството по дела от общ характер се прекратява и когато съдът одобри споразумение за решаване на делото. (4) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Наказателното производство се прекратява на основание ал. 1, т. 8а, ако в случаите по чл. 25, т. 5 в едномесечен срок от спирането не е направено предложение за възобновяване на административнонаказателното производство или предложението не е уважено. (5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Освен в случаите по ал. 1, не се образува наказателно производство за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, а образуваното се прекратява и когато: 1. липсва тъжба; 2. тъж... от НПК я ОПРАВДАВА по обвинението за престъпление по чл. 123, ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК. Решението е окончателно.

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди двадесет и трета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ

ХРИСТИНА МИХОВА

при секретар: Елеонора Михайлова и в присъствието на прокурора Нина Панчева изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова н. дело № 269/2023 година