Решение №  237/ 20.10.2010 ВНОХД № 198/2010 АпС В. Търново

   Решение № 237/ 20.10.2010 ВНОХД № 198/2010 АпС В. Търново Решение № 237/ 20.10.2010 ВНОХД № 198/2010 АпС В. Търново

   Наказателно дело от общ характер № 237/2010 г. пред Апелативен съд. Подсъдимият (лекар) е обвинен за причиняване на смърт по непредпазливост (чл. 123Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. НК) . Съдът признава подсъдимия за виновен и НАЛАГА условна присъда (отложено изпълнение) .

Въззивното производство е образувано по протест на Русенска окръжна п. , както и по жалби на подсъдимите П. И. В., И. Г. Л., както и на частния обвинител Д. Н. Д..

В протеста се релевират две основания за неправилност на присъдата – необоснованост и явна несправедливост на наложените наказания. Относно необосноваността се твърди, че двамата подсъдими са нарушили всички текстове на нормативни актове, които са визирани в обвинителния акт. В просителния пункт се иска отмяна /?!/ на първоинстанционната присъда и признаване на подсъдимите за виновни „по целия обем на обвинението” и наказанията им бъдат завишени на по три години лишаване от свобода. Алтернативно се иска изменяване на присъдата, като бъдат увеличени размера на наказанията лишаване от свобода на три години с 5-годишен изпитателен срок.

Жалбата на подсъдимия П. , подадена от защитника му адв. З. , е бланкетна. В нея се маркират следните основания: нарушение на материалния закон, необоснованост и явна несправедливост на наложеното наказание. Впрочем, текстуално в тази жалба има неточности и тафтология. Неправилността на един съдебен акт не е отделно основание, а събирателно понятие, което включва всички възможни неправилности. От друга страна, посочената един път незаконосъобразност е едно и също с изричното посочено нарушение на материалния закон. Извън това необходимо уточнение, бланкетната жалба е последвана от подробни писмени съображения. В тях защитата подробно развива оплакванията си относно необосноваността /в 10 пункта/ и отделно относно претендираното нарушение на материалния закон. В просителния пункт се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимия да бъде признат за невиновен.

Вторият защитник на този подсъдим – адв. М. маркира в жалбата си нарушение на материалния закон, на процесуалния закон /това би трябвало да означава съществено процесуално нарушение/ и необоснованост, макар и не изрично формулирано като оплакване. В допълнително писмено съображение този защитник развива оплакването за необоснованост и нарушение на материалния закон.

Жалбата на подсъдимия И. , подадена от защитника му адв. Д. , също е бланкетна. И тук се посочват като основания неправилност, необоснованост и нарушение на материалния закон. В просителния пункт се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото обвинение. В допълнителни писмени съображения защитникът развива подробно оплакването си за необоснованост, както и това за нарушение на материалния закон.

Жалбата на частния обвинител Д. Д. ов също е бланкетна. В нея се посочват две основания за неправилност – необоснованост и явна несправедливост на наложените наказания. В жалбата се иска отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни „по целия обем на обвинението” /също както в протеста/ и се иска налагане на наказание по три години лишаване от свобода с 5-годишен изпитателен срок. Както прокурорът, така и частния обвинител алтернативно иска изменяване на присъдата и увеличаване размера на наложените наказания на три години лишаване от свобода с 5-годишен изпитателен срок. Допълнително повереникът на частния обвинител – адв. В. е представила допълнително писмено изложение относно явната несправедливост на наложените наказания. И в него се правят същите искания за увеличаване размера на наложените наказания, както и за признаване за виновни изцяло в параметрите на повдигнатото обвинение.

С присъда № 6 от 03.02.2010 г. по НОХД № 436 Русенският окръжен съд е признал подсъдимия П. И. В. за виновен в това, че на 14.11.2007 г. в гр. Р., в МБАЛ-Русе-АД, като старши лекар невролог, в Първо неврологично отделение, при независимо съпричиняване с И. Г. Л. – лекар в Първо неврологично отделение на болницата, поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – хуманна медицина, - не осигурил своевременно провеждане на диагностични изследвания и регистриране състоянието на болния, качествено провеждане на лечебните дейности и процедури, които съответстват на добрата медицинска практика – нарушение по т.3 от Длъжностната характеристика в частта „О” на длъжността „лекар невролог” и „старши лекар” в Първо неврологично отделение в МБАЛ Русе АД; - не осигурил регистриране състоянието на болния – чл.17 ал.2 т.1 от Наредба № 16/21.08.1996 г. за организация на болничната медицинска помощ в държавните болнични заведения – не ползвал точно и своевременно медицинската документация – нарушение на чл.17 ал.2 т.8 от същата наредба; - не уведомил за състоянието на болния по надлежния ред дежурния лекар на нощно дежурство на същата дата – нарушение на установена трайна медицинска практика в МБАЛ – Русе, с което на 15.11.2007 г. причинил смъртта на Н. Д. ов Д. ов и на основание чл.123 ал.1 пр.2 и чл.54Чл. 54. ⚖️ Практика (34) (1) Съдът определя наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс и като взема предвид: степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. (2) Смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание. от НК го е осъдил на 6 месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл.66Чл. 66. ⚖️ Практика (118) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години. (3) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи, освен ако е задължен да се лекува. от НК е отложил с 3-тодишен изпитателен срок.

Съдът е признал втория подсъдим И. Г. Л. за виновен в това, че през периода 14.11.2007 – 15.11.2007 г. в гр. Р. в същата болница като старши лекар невролог в Първо неврологично отделение, при независимо съпричиняване с В. , поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – хуманна медицина, нарушил същите задължения по длъжностната характеристика и съответните точки на чл.17 от Наредба № 16, поради което на 15.11.2007 г. причинил смъртта на Н. Д. ов Д. ов и на основание чл.123 ал.1 пр.2 и чл.54Чл. 54. ⚖️ Практика (34) (1) Съдът определя наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс и като взема предвид: степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. (2) Смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание. от НК го е осъдил на 3 месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл.66Чл. 66. ⚖️ Практика (118) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години. (3) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи, освен ако е задължен да се лекува. от НК е отложил с 3-тодишен изпитателен срок.

Двамата подсъдими са признати за невинни както следва: П. В. – по т.3 от Длъжностната характеристика, относно неосигуряване на системно наблюдение на болния, неназначаване своевременно на диагностични изследвания, нерегистриране на промените, настъпили в състоянието на болния”, а И. Л. – по т.1 от Длъжностната характеристика в частта за неосигуряване на своевременно провеждане на диагностичните изследвания и регистриране на състоянието на болния… /аналогично по съдържание на т.3 от Длъжностната характеристика на В. /, като са оправдани в тази част на обвинението.

Подсъдимите са оправдани и за нарушение на чл.17 ал.2 т.1 от Наредбата относно „неосигуряване на лечение, на системно наблюдение на болния и нерегистриране на промените”, както и по чл.17 ал.2 т.8 от същата относно непопълване на медицинска документация - за В. и конкретно т.4 на същия член от Наредбата „непровеждане незабавно на животостапяващи дейности и процедури при влошаване на състоянието на болния” - за Л. Двамата подсъдими са осъдени да заплатят съответните разноски в полза на Държавата.

В производството пред въззивната инстанция, по реда на съдебните прения прокурорът поддържа протеста в двете направления. Съдът следвало да признае В. и Л. за всички предявени им нарушения на подзаконови норми. Не поддържа протеста за равни по размер наказания, както е поискано в протеста. Тезата не е много ясно формулирана, но личи, че прокурорът държи да се запази диференциация при увеличение на наказанията, като за В. бъде по-високо по размер. Прокурорът твърди, че съдът бил направил „опит” да анализира нарушенията /стр.68 до края/, но бил мотивирал правилно съдебния акт