1 ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 1/2019 София, 20.12.2019 година Върховен касационен съд на Република България, Общо събрание на Търговска колегия, в съдебно заседание на 12 декември 2019 год., в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ на ОСТК, ЗАМ. ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВКС И ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА ПРЕДСЕДАТЕЛИ НА ОТДЕЛЕНИЯ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:
1. ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
12. ПЕТЯ ХОРОЗОВА
2.
РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
13. АННА БАЕВА
3. ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
14. ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
4. ЕМИЛ МАРКОВ
15. НИКОЛАЙ МАРКОВ
5. КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
16. ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
6. ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
17. КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
7. БОНКА ЙОНКОВА
18. ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
8. БОЯН БАЛЕВСКИ
19. ГАЛИНА ИВАНОВА
9. ИРИНА ПЕТРОВА
20.
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
10. РОСИЦА БОЖИЛОВА
21. ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА
11. КОСТАДИНКА НЕДКОВА при участието на секретаря Красимира Атанасова постави на разглеждане тълкувателно дело № 1/2019 г. на Общото събрание на Търговска колегия докладвано от съдия БОЯН БАЛЕВСКИ Тълкувателно дело № 1/2019 г. на Търговската колегии на ВКС е образувано с разпореждане от 22.03.2019 г. на Председателя на Върховния касационен съд на осн. чл.128 ал.1 ЗСВ за постановяване на тълкувателно 2 решение по въпрос, поставен по реда на чл.292Чл. 292. ⚖️ Практика (4) При противоречиво разрешавани въпроси от Върховния касационен съд съставът предлага на общото събрание да постанови тълкувателно решение, като спира производството по делото. Касационно решение ГПК, с определение № 71 от 11.03.2019г. по т.д. № 978/2018 г. от състав на Второ търговско отделение на ВКС: „Кои са надлежните страни в производството по предявен иск по чл.59 ал.3 и чл.59 ал.5 от Закона за банковата несъстоятелност и поконкретно- следва ли обявената в несъстоятелност банка да участва като страна (ответник) в производството по тези искове?”.
Общото събрание на съдиите от Търговска колегия на Върховен касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: По въпроса съществува противоречива практика:
1. В производството по предявени искове по чл. 59, ал. 3 и ал. 5 ЗБН надлежни страни са синдиците на обявената в несъстоятелност банка и извършилият прихващането кредитор, но не и банката като самостоятелен правен субект на страната на ответника.
2.
Обявената в несъстоятелност банка следва да бъде конституирана и да участва като страна (ответник) в производството по посочените искове. Общото събрание на съдиите от Търговска колегия на Върховен касационен съд, намира следното: Производството по несъстоятелност на банкова институция е специално по отношение на общата уредба на производството по несъстоятелност на търговци по ТЗ и следователно последната не се прилага, когато в отделен закон е предвидено друго
- чл.612 ал.2 ТЗ.
Това следва и от самите цели на банковата несъстоятелност, изрично уредени в чл.2 ал.1 ЗБН, да осигури в най-кратък срок справедливо удовлетворяване на вложителите и другите кредитори. От посочените цели произтичат и основните принципи на производството по банкова несъстоятелност в чл.2 ал.2 на ЗБН: защита на интересите на вложителите и останалите кредитори на банката и защита на обществения интерес, свързан със стабилността и доверието в банковата система.
Тези основни принципи и цели намират своя израз и в редица процесуални разпоредби, включително в уредбата на участниците в отделните процедури в рамките на производството по несъстоятелност на банките и съпътстващите искови производства за попълване масата на несъстоятелността, а именно: -Банката е лишена от възможност да атакува решението за откриване на производство по несъстоятелност чрез управителните си органи (чл. 16, ал. 1 ЗБН),
- Същата задължително се обявява в несъстоятелност с прекратяване правомощията на органите й и лишаване от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността (чл. 13, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 6 ЗБН). 3 -В производството по банкова несъстоятелност не се предвижда каквато и да е възможност за оздравяване на банката-длъжник (чл. 7 ЗБН), нито изобщо е възможно същата да продължи съществуването си като правен субект след прекратяване на производството по несъстоятелност, доколкото, съгласно чл.105 ал.3 ЗБН с решението за прекратяване на производството по несъстоятелност същата се заличава в ТР. -Според изричните разпоредби на закона (чл. 68 ал.1 вр. чл. 66 ал.1 ЗБН), банката не е сред лицата, на които е признато от закона право на възражение и иск за защита срещу предявени вземания на кредитори.
С оглед на тази уредба органите на обявената в несъстоятелност банка са напълно лишени от управителните и представителните си функции, които са възложени на синдика, без да е допустима хипотеза на запазване на техните представителни правомощия, както е в общото производство по несъстоятелност на осн. чл.635 ал.3 ТЗ. Съгласно цитираната разпоредба осъществяването на процесуално представителство от управителните органи на несъстоятелния длъжник– юридическо лице, включително в производствата по отменителни искове, според ТЗ е допустимо само в случаи, които не са предоставени на синдика.
В уредбата на исковете по чл.649 ТЗ липсва норма аналогична на чл.62 ал.3 ЗБН /в ред. ДВ бр.33/2019 в сила от 14.04.2019 г./, изрично предвиждаща, че в делата по иск с правно основание чл. 59 ал. 3 или 5 ЗБН, както и исковете по чл. 60, по чл. 60а ЗБН и по чл. 135Чл. 135. ⚖️ Практика (6) Кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността. Знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. Когато действието е извършено преди възникване на вземането, то е недействително само ако е било предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял, да увреди кредитора. Кредиторите, в чиято полза е обявена недействителността, се удовлетворяват от сумата, получена от публичната продан преди третото лице, тогава когато то участвува в разпределението с вземане, произтичащо от обявяване на недействителността. 2. ПРИВИЛЕГИЯ от Закона за задълженията и договорите синдикът на банката осъществява процесуално представителство на същата.
Той не може да участва в две различни процесуални качества на двете насрещни страни в рамките на един процес. Ето защо на страната на ответника в производствата по иск с правно осн. чл.59 ал.3 и ал.5 ЗБН следва да участва само другата страна по оспореното материално правоотношение- извършилият прихващане кредитор. Следва да се има предвид, че в производството по несъстоятелност синдикът е орган на несъстоятелността, а не обикновен представител на страна по делото.
Той представлява масата на несъстоятелността и отговаря за събиране на вземанията, а и за удовлетворяване интересите на кредиторите. Предвид което и съобразно изложените по-горе принципи и цели на специалното производство по банкова несъстоятелност, прокламирани общо в чл.2 от ЗБН, може да се направи извод, че законодателят урежда несъстоятелната банка единствено като управлявана от синдика маса на несъстоятелността.
С оглед на това между нея и синдика е изключено възникването на правен спор, какъвто принципно съществува между ищеца и ответника като страни в исковия процес. Участието на синдика в производството по иск с правно осн. 4 чл.59 ал.3 и 5 ЗБН е в защита интересите на кредиторите на несъстоятелността и на масата на несъстоятелността, поради липса на необходимост от съблюдаване интереси на несъстоятелната банка, стоящи извън посочените в чл.2 ал.2 ЗБН.
Разпоредбата на ал.3 на чл.62а, приета със ЗИДЗБН/ДВ бр.33 от 19.04.2019/, която гласи, че в случаите, в които по образувани от лицата по чл.62 ал.1 дела, съдът назначава особен представител на разноски на ищеца, възнаграждението на особения представител се определя по реда на чл.37 от Закона за правната помощ, не води до единствено възможен извод, че се отнася до участието на банката като самостоятелен правен субект, който не се представлява от синдика, поради противоречие в интересите между него и банката, каквато хипотеза по изложените погоре съображения няма как да е налице.
Разпоредбата има за цел единствено да уреди лимитирано възнаграждението на особения представител във всички възможни хипотези на чл. 29Чл. 29. ⚖️ Практика (3) (1) Безвестно изчезналите се представляват от назначените от съда техни представители, а обявените за отсъстващи - от въведените във владение наследници. (2) Страната, която иска да извърши нетърпящо отлагане процесуално действие спрямо лице, което е процесуално недееспособно и което няма законен представител или попечител, може да иска от съда, пред който е висящо делото, да му назначи особен представител. В този случай разноските първоначално се понасят от нея. (3) Лице с неизвестен постоянен и настоящ адрес се представлява от лице, специално назначено от съда. В този случай разноските първоначално се понасят от насрещната страна. (4) При противоречие в интересите между представляван и представител съдът назначава особен представител. В този случай съдът според обстоятелствата определя дали първоначално разноските да се поемат от представлявания или от представителя. (5) (Нова - ДВ, бр. 17 от 2026 г.) По искане на съда за определяне на особен представител съответният адвокатски съвет определя адвоката за осъществяване на представителството по реда на чл. 36а от Закона за адвокатурата. (6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 17 от 2026 г.) Особеният представител може да извършва действия, за които се изисква изрично пълномощно, само с одобрението на съда, пред който се води делото. Представителство на юридически лица ГПК /например при назначаване на особен представител на извършил прихващането кредитор-юридическо лице, поради заличаване на управителните му органи и др./ или в тази по чл.47Чл. 47. ⚖️ Практика (13) (1) (Доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Когато ответникът в продължение на един месец не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея. Невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. Това правило не се прилага, когато връчителят е събрал данни, че ответникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението. (2) В уведомлението се посочва, че книжата са оставени в канцеларията на съда, когато връчването става чрез служител на съда или частен съдебен изпълнител, съответно в общината, когато връчването става чрез неин служител, както и че те могат да бъдат получени там в двуседмичен срок от залепването на уведомлението. (3) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Когато ответникът не се яви да получи книжата, съдът служебно проверява неговата адресна регистрация, освен в случаите на чл. 40, ал. 2 и чл. 41, ал. 1, в които съобщението се прилага към делото. Ако посоченият адрес не съвпада с постоянния и настоящия адрес на страната, съдът разпорежда връчване по настоящия или постоянния адрес по реда на ал. 1 и 2. Съдът служебно проверява и местоработата на ответника и разпорежда връчване по местоработата, съответно местослуженето или мястото за осъществяване на стопанска дейност. (4) (Отм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) (5) Съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съда или общината. (6) (Доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2026 г.) Когато установи редовността на връчването, съдът разпорежда съобщението да се приложи към делото и назначава особен представител на разноски на ищеца. Размерът на възнаграждението за особен представител се определя при условията и по реда на чл. 36а от Закона за адвокатурата. (7) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) Разпоредбите на ал. 1 - 5 се прилагат съответно за връчването на съобщения на подпомагаща страна, както и за връчване на заповед за изпъл... ГПК при ответник
- физическо лице. По изложените съображения, Общото събрание на съдиите от Търговска колегия на Върховен касационен съд
РЕШИ:
В производството по предявени искове по чл. 59, ал. 3 и ал. 5 ЗБН надлежни страни са синдикът на обявената в несъстоятелност банка и извършилият прихващането кредитор, но не и банката като самостоятелен правен субект в процесуалното й качество на ответник по иска.
ПРЕДСЕДАТЕЛ на ОСТК, ЗАМ. ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВКС И ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА………… ПРЕДСЕДАТЕЛИ НА ОТДЕЛЕНИЯ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА-……. о.м. ТОТКА КАЛЧЕВА……………… 5
1. ТАТЯНА ВЪРБАНОВА…….................
2. РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА.............
3. ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА………………
4. ЕМИЛ МАРКОВ……….…………о.м.
5. КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА………о.м.
6. ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА………………
7.
БОНКА ЙОНКОВА………………о.м.
8. БОЯН БАЛЕВСКИ……………………
9. ИРИНА ПЕТРОВА………………о.м.
10. РОСИЦА БОЖИЛОВА……………..
11. КОСТАДИНКА НЕДКОВА………..
12. ПЕТЯ ХОРОЗОВА…………………..
13. АННА БАЕВА……………………….
14. ВЕРОНИКА НИКОЛОВА……………..
15. НИКОЛАЙ МАРКОВ…………………..
16. ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ…….……..о.м.
17. КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА…………. 18.ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ………………
19.
ГАЛИНА ИВАНОВА…………………..
20. АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА……………..
21. ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА…….………… 6 ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдиите Ваня Алексиева, Емил Марков, Ирина Петрова, Камелия Ефремова, Бойка Йонкова и Евгений Стайков Не споделяме становището на мнозинството колеги, подписали това тълкувателно решение на ОСТК на ВКС по тълк. дело № 1/2019 г„ по следните съображения: Тълкувателното решение е вътрешно противоречиво, доколкото признава, че всяка обявена в несъстоятелност банка продължава да е правен субект /до заличаването от ТР/, означавайки го дори като „самостоятелен", но в същото време отрича правото на същия субект на процесуално представителство в производство по предявени от синдик искове по чл. 59, алинеи 3 и 5 ЗБН, в което съответната банка задължително има качеството на ответник.
Ноторно е, че легитимацията на страните в исковия процес е обусловена от легитимацията на страните по материалното правоотношение, от което е породено спорното право. Затова, когато предмет на спора е действителността на сделка или действие, като страни по делото следва да бъдат конституирани страните, сключили атакуваната сделка, респ. лицата, в чиято правна сфера рефлектира оспореното действие. В хипотезата на предявен иск от лице, което не участва в материалното правоотношение, надлежни ответници са страните по правоотношението.
Понеже решението трябва да бъде еднакво за тях, същите се явяват задължителни необходими другари в процеса, т.е. налице е съвместна процесуална легитимация, която е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимостта на предявения иск. Разбирането, че обявената в несъстоятелност банка е всъщност „само маса на несъстоятелността", възпроизвежда основния постулат на отречената някогашна безсубектна теория за юридическите лица, създадена от немския учен Бринц и застъпвана във Франция от Планиол: „юридическото лице е имущество, посветено на определена цел".
Добре известно е, че главният недостатък на тази теория е, че тя е против закона, тъй като отрича правния субект, съществуването на който се признава от закона. Логически провеждането на постулата на безсубектната теория за юридическите лица на плоскостта на отменителните искове по чл. 59, алинеи 3 и 5 ЗБН, има за резултат третирането на всяка обявена в несъстоятелност банка като „банкафантом" по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на 7 Закона за мерките срещу изпирането на пари: учредена в юрисдикция, в която тя „няма физическо присъствие", щом на изискването за последното не може да се приравни наличието на местен агент или изпълнителски персонал, респ. -на синдици и юрисконсулство, каквато би била обичайната хипотеза по ЗБН.
Представата за обявената в несъстоятелност банка единствено като „маса на несъстоятелността" пряко игнорира и новелата на чл. 62а, ал. 3 ЗБН /в сила от 19 април 2019 г./ досежно реалната хипотеза на назначаване на особен представител на банката „на разноски на ищеца", щом единствено възможната такава в процеса по искове с правно основание по чл. 59, алинеи 3 и 5 ЗБН /според логическия закон за „изключеното трето”/ е когато тези искове са предявени от синдика
- арг. за противното от текста на чл. 62, ал. 3 ЗБН за осъществявано от временния синдик или от синдика на обявената в несъстоятелност банка нейно процесуално представителство в останалите случаи, когато тези отменителни искове са предявени от Фонда за гарантиране на влоговете в банките или от „всеки кредитор".
Не може да бъде възприета тезата, че неучастието на банката като страна по делото произтича от спецификата на банковата несъстоятелност, изразяваща се в невъзможността за оздравяване на обявената в несъстоятелност банка, за разлика от общата търговска несъстоятелност. Безспорно, една от целите на търговската несъстоятелност е оздравяване на длъжника, каквато цел при банковата несъстоятелност няма.
Това обаче, не може да бъде аргумент за неучастие на банката длъжник като страна по делото по предявен иск за прогласяване недействителност на сключена от нея сделка или извършено по отношение на нея действие (в най-често срещания случай прихващане). Както беше посочено по-горе, страните в процеса се определят от страните по материалното правоотношение, поради което невъзможността за оздравяване е обстоятелство, ирелевантно за процесуалната легитимация на несъстоятелната банка по посочените искове.
Следва да се отбележи, че при общата търговска несъстоятелност съществува хипотеза, при която длъжникът също не може да бъде оздравен и това е хипотезата по чл. 630, ал. 2 ТЗ, когато едновременно с откриване на производството по несъстоятелност е 8 постановено прекратяване дейността на длъжника и обявяването му в несъстоятелност. В заключение, никакви съображения
– било за ефективност, за бързина, за процесуална икономия, за „ненатоварване на масата на несъстоятелността" с допълнителни разходи за назначаването на особен представител, а после и за държавни такси
– при възможно отхвърляне на тези отменителни искове, не може да оправдаят неназначаването на особен представител на банката, когато тя е ответник по заведени от синдика й отменителни искове с правно основание по чл. 59, алинеи 3 и 5 ЗБН
- редом с кредитора, извършил процесното по същото дело прихващане.
1.
Ваня Алексиева
2. Емил Марков
3. Ирина Петрова
4. Камелия Ефремова
5. Бонка Йонкова
6. Евгений Стайков
Източник: ВКС (PDF)