Решение № 1453/17.06.2019 ТД №2171/2019 АпС София

Решение № 1453/17.06.2019 ТД №2171/2019 АпС София

Производството е по реда на чл. 258Чл. 258. ⚖️ Практика (4) (1) Решенията на районните съдилища подлежат на обжалване пред окръжните съдилища, а решенията на окръжните съдилища като първа инстанция - пред апелативните съдилища. (2) Жалба може да се подаде срещу цялото решение или срещу отделни негови части. Срок за въззивно обжалване от ГПК .

С решение от 30.01.2019 г. по т.дело № 535/18 г. СГС, ТО, VI - 13 състав е осъдил Национала Здравноосигурителна каса София, ЕИК[ЕИК] представлявана от К. С. П. да заплати на МБАЛ „Д-р Христо Стамболски“ К. , ЕИК[ЕИК], представлявана от д-р К. П. М.- В. сумата от 155 847 лева, представляваща стойност на извършени медицинска дейности по клинични пътеки за периода април- юни и месеците ноември и декември 2015 г. над договорения лимит по договор №240800/24.02.2015 г., мораторна лихва върху същата сума в размер на 39 074,09 лева , дължима за периода 31.07.2015 г. – 15.03.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.03.2018 г. до окончателното й изплащане и направените по делото разноски в размер на 13 235,62 лева. Отхвърлил е иска за заплащане на мораторна лихва за разликата над 39 074, 09 лева до претендираните 41 268,20 лева и за периода 01.06.15 г. – 30.07.2015 г., като неоснователен.

Недоволен от горното решение е останал ответникът в първоинстанционното производство Национала здравноосигурителна каса София , който го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. Въззивникът навежда доводи за необоснованост на извода на съда , че бюджетът на НЗОК очертава единствено обещаните средства, без да лимитира отговорността на касата . Поддържа, че разпоредбата на чл. 52 от Конституцията постановява осъществяване на медицинската помощ по ред, определен със закон, а нормата на чл. 2Чл. 2. ⚖️ Практика (52) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) Задължителното здравно осигуряване е дейност по управление и разходване на средствата от задължителни здравноосигурителни вноски за закупуване на здравни дейности, което се осъществява от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и от нейните териториални поделения - районни здравноосигурителни каси (РЗОК). Задължителното здравно осигуряване предоставя пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. (2) Набирането на средства от задължителните здравноосигурителни вноски, които се определят със закон, се осъществява от Националната агенция за приходите. (3) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Националната здравноосигурителна каса закупува от изпълнителите на медицинска помощ здравни дейности по ал. 1, определени по вид, обем, цена и съответстващи на критерии за качество и достъпност, в съответствие с този закон. от ЗЗО дефинира задължителното здравно осигуряване като дейност по управление и разходване на средства, събрани от задължителни здравноосигурителни вноски. С оглед на горното поддържа, че същото е по естеството си пакет от здравни дейности, които са конкретно определени по вид, обем и цена. Твърди, че разпоредбата на чл. 4 ал. 1Чл. 4. ⚖️ Практика (65) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 14. (1) Механизмът, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, и методиката за прилагането му по чл. 45, ал. 31 от Закона за здравното осигуряване за 2026 г. се приемат до един месец от деня на обнародването на този закон в "Държавен вестник" и влизат в сила от 1 януари 2026 г. (2) Механизмът и методиката за прилагането му по ал. 1 съдържат и следните критерии за определяне на конкретните суми, подлежащи на възстановяване от всеки притежател на разрешение за употреба или от негов упълномощен представител на лекарствени продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване: 1. ръст на разходите на НЗОК за лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване на съответния притежател на разрешение за употреба или негов упълномощен представител за 2026 г. спрямо предходната година, изчислен след приспадане на всички договорени по реда на Закона за здравното осигуряване отстъпки, и 2. дял на разходите на НЗОК за лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване на съответния притежател на разрешение за употреба или негов упълномощен представител от общите разходи на НЗОК за лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване, изчислен след приспадане на всички договорени по реда на Закона за здравното осигуряване отстъпки. (3) Договорите по чл. 45, ал. 22 и 33 от Закона за здравното осигуряване за 2026 г. се сключват, а сключените до обнародването на този закон в "Държавен вестник" договори се допълват относно прилагането на механизма и методиката по ал. 1 спрямо лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване до един месец от деня на обнародването на механизма и методиката по ал. 1 в "Държавен вестник". (4) Лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване, за които не са сключени договори или допълнителни споразумения в срока по ал. 3, не се заплащат от НЗОК. За тези лекарствени продукти за периода на заплащането им от НЗОК през 2026 г. се дължат на НЗОК отстъпките, договорени при провеждане на задължителното централизирано договаряне на отстъпки за 2026 г., и се прилагат действащите през периода до обнародването на този закон в "Държавен вестник" механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, и методиката за прилагането му. (5) Притежателите на ... от ЗЗО гарантира свободен достъп на осигурените лица до медицинска помощ чрез определен обхват и обем на здравни дейности, както и правото на избор на изпълнител, който е сключил договор с НЗОК , което обосновава извода, че обемът на гарантираният обхват от здравни дейности не е неограничен. Излага, че годишната стойност на разходите за болнична помощ за 2015 година е определена по правилата, регламентирани в чл. 4 от ЗБНЗОК, като същите се формират от годишната стойност на разходите за всички районни здравноосигурителни каси, разпределена по месеци. Така определените стойности залягат във всеки индивидуален договор, и представляват задължителна и неразделна част от същия. Сочи, че съгласно Постановление № 57/16.03.2015г. на МС за приемане на методика за остойностяване и заплащане на медицинската помощ по чл. 55 ал.2Чл. 55. ⚖️ Практика (190) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 11.12.2018 г.) Приетите по реда на чл. 54 национални рамкови договори, съответно анексите към тях влизат в сила от 1 януари на следващата календарна година. (2) Националните рамкови договори съдържат: 1. условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска помощ, както и реда за сключване на договори с тях; 2. отделните видове медицинска помощ по чл. 45 ; 3. условията и реда за оказване на помощта по т. 2; 3а. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) обемите, цените и методиките за остойностяване и закупуване на видовете медицинска помощ по т. 2; 3б. (нова - ДВ, бр. 13 от 2023 г., в сила от 07.02.2023 г.) изисквания относно основните трудови възнаграждения на медицинските специалисти, работещи в лечебни заведения за болнична помощ в изпълнение на договори с НЗОК, които са не по-малко благоприятни от предвидените в колективен трудов договор в отрасъл "Здравеопазване"; 3в. (нова - ДВ, бр. 13 от 2023 г., в сила от 07.02.2023 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) методика за финансиране осигуряването на медицински персонал във: а) лечебни заведения, които извършват медицински дейности в населени места в труднодостъпни и/или отдалечени райони или единствени изпълняват съответната дейност на територията на общината, с изключение на лечебните заведения по чл. 106а, ал. 5б от Закона за лечебните заведения; б) лечебните заведения за болнична помощ по чл. 45, ал. 2а; 4. (доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 11.12.2018 г.) критерии за качество и достъпност на помощта по т. 2, включително конкретни индикатори за оценка на качеството на лечението на пациентите; 5. документацията и документооборота; 6. задълженията на страните по информационното осигуряване и обмена на информация; 6а. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) условията и реда за контрол по изпълнението на договорите; 6б. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) санкции при неизпълнение на договора; 7. други въпроси от значение за здравното осигуряване. (3) Националните рамкови договори не могат да установяват изисквания за: 1. минимален брой на регистрираните здравноосигурени лица от изпълнител на първична извънболнична помощ; 2. условия, възпрепятстващи свободния избор от осигурения на изпълнители на медицинска помощ, сключили договор с РЗОК; 3. (изм. - ДВ, бр. 48 о... от ЗЗО стойностите по финансовоотчетните документи не могат да надвишават размера на определените стойности за изпълнителя, като съгласно договора документи, които не отговарят на посочените изисквания не се приемат. Твърди, че първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че НЗОК е орган на бюджетна издръжка, който следва да спазва финансова дисциплина . Сочи, че заплащането на определена стойност на медицинските дейности по индивидуалните договори не лишава по некакъв начин здравноосигурените лица от право на медицинска помощ, а напротив, обезпечава и гарантира неговото регулярно упражняване в рамките на една календарна година, съобразно бюджета на касата по чл. 29Чл. 29. ⚖️ Практика (45) (1) (Доп. - ДВ, бр. 107 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2010 г., в сила от 10.08.2010 г.) Управителят на НЗОК внася чрез министъра на здравеопазването в Министерския съвет проект на закон за бюджета на НЗОК в сроковете, предвидени за представяне на проекта на закон за държавния бюджет на Република България за следващата календарна година. (2) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г.) Проектът на закон за годишния бюджет на НЗОК се разглежда от Народното събрание едновременно с проектите на закони за държавния бюджет и за бюджета на държавното обществено осигуряване. (3) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) Със Закона за бюджета на НЗОК задължително се определят и размерът на задължителната здравноосигурителна вноска, приходите и разходите по бюджетна класификация, както и диференцираните разходи по здравноосигурителните плащания за: 1. (изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) първична извънболнична медицинска помощ; 2. специализирана извънболнична медицинска помощ; 3. (изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) дентална помощ; 4. медико-диагностични дейности; 5. (изм. - ДВ, бр. 111 от 2004 г., в сила от 21.12.2004 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., доп. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, предназначени за домашно лечение на територията на страната, както и лекарствени продукти за злокачествени заболявания за лечение в условията на болнична медицинска помощ, които НЗОК заплаща извън стойността на оказваните медицински дейности; 5а. (нова - ДВ, бр. 101 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., доп. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ; 6. болнична медицинска помощ; 6а. (нова - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., отм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) 7. (доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) други здравноосигурителни плащания, предвидени в НРД и плащания от трансфери от Министерството на здравеопазването; 8. (нова - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) медицинска помощ, оказана в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност. (4) (Нова - ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г.) В случай, че проектът на Закон... от ЗЗО. Излага, че установените лимити са елемент от индивидуалния договор на ищеца, който се е съгласил със същите, както е приел да осъществява дейността си съобразно разпоредбите на ЗЗО и ЗБНОК. Сочи, че съгласно нормата на чл. 51Чл. 51. ⚖️ Практика (12) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2015 г., доп. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Медицинската помощ извън обхвата на чл. 45 и договореното в НРД, както и разходите за клинични изпитвания на лекарствени продукти и медицински изделия не се закупува от НЗОК. от ЗЗО медицинската помощ извън обхвата на чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (429) (1) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) Националната здравноосигурителна каса заплаща оказването на следните видове медицинска помощ: 1. (изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) медицински и дентални дейности за предпазване от заболявания; 2. (изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) медицински и дентални дейности за ранно откриване на заболявания; 3. извънболнична и болнична медицинска помощ за диагностика и лечение по повод на заболяване; 4. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) долекуване, продължително лечение и медицинска рехабилитация; 5. неотложна медицинска помощ; 6. медицински грижи при бременност, раждане и майчинство; 7. (нова - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) аборти по медицински показания и при бременност от изнасилване; 9. (изм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., предишна т. 8 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) дентална помощ; 10. (предишна т. 9 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) медицински грижи при лечение в дома; 11. (изм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г., предишна т. 10 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) предписване и отпускане на разрешени за употреба лекарства, предназначени за домашно лечение на територията на страната; 12. (нова - ДВ, бр. 111 от 2004 г., в сила от 21.12.2004 г., предишна т. 11 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 101 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) предписване и отпускане на медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, предназначени за домашно лечение на територията на страната, както и на медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ; 13. (предишна т. 11 - ДВ, бр. 111 от 2004 г., в сила от 21.12.2004 г., предишна т. 12 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) медицинска експертиза на трудоспособността; 14. (предишна т. 12 - ДВ, бр. 111 от 2004 г., в сила от 21.12.2004 г., предишна т. 13 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) транспортни услуги по медицински показания. 15. (нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г. [*]) медицински дейности, лекарствени продукти, диетични храни за... и договореното в НРД не се заплаща от НЗОК, което установява принципа на ограничения при заплащането . Излага, че всички подадени месечни заявления от ищеца са удовлетворени в срок, като корекция би могла да бъде осъществена единствено на тримесечен период, съобразно уговореното в договора. Твърди, че е поел задължение да заплати стойността на дейности до определен размер, като изпълнението на сключения договор е въпрос на финансова дисциплина от страна на лечебното заведение. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск.

Въззиваемият МБАЛ „Д-р Христо Стамболски“ К. , изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Сочи, сключеният между страните договор не носи в себе си всички елементи на гражданскоправната сделка, тъй като същият не е сключен между равнопоставени правни субекти и изпълнителят не се е съгласил да ограничи обема на дейността си и нейната цена. Сочи, че съобразно начина на сключването си, договорът не е между равнопоставени правни субекти, поради което неговите клаузи, предвид естеството на възложената дейност се определят предимно от закона. Твърди, че системата на определяне на конкретния обем от средства, дължими за болничната помощ е изначално порочна, за което се позовава на съдебна практика. Сочи, че задължението за заплащане на надлимитните дейности следва и от липсата на договорна клауза, предвиждаща правото на лечебното заведение да преустанови дейността си след изчерпване на установения лимит. Поддържа, че за изпълнителя по договора е установена забрана за преустановяване на дейността и задължение за 24 часов прием на пациенти, при липса на ограничение за приема на здравноосигурени лица, като е установена и забрана за доплащане от страна на последните . Поддържа, че горното обосновава наличието на задължение на ответника за доплащане на всички надлимитни дейности. Навежда доводи за законосъобразност на извода на първоинстанционния съд, че отказът от приемане на фактурите за осъществените надлимитни дейности не освобождава ищеца от задължението за заплащане на същите. Изразява становище за законосъобразност на решението , което се базира на анализ на всички доказателства по делото. Излага съображения и за изключително тежкия район, обслужван от лечебното заведение, като и за правото на гражданите на безплатно здравеопазване, закрепено нормата на чл. 52 от Конституцията на Република България. Моли съда да потвърди обжалваното решение.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, предявена от „Д-р Христо Стамболски“ К. , ЕИК[ЕИК] срещу Национала Здравноосигурителна каса София, ЕИК[ЕИК] за заплащане на сумата от 155 847 лева, представляваща стойност на извършени медицинска дейности по клинични пътеки за периода април- юни и месеците ноември и декември 2015 г. над договорения лимит по договор №240800/24.02.2015 г., мораторна лихва върху същата сума в размер на 41 268,20 лева , считано от датата на възникване на всяко едно от вземанията до датата на предявяване на исковата молба в съда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.03.2018 г. до окончателното й изплащане и направените по делото разноски.

Между страните по делото не се спори, а и от представените пред първоинстанционния съд писмени доказателства се установява, че на 24.02.2015 г. страните по делото са сключили договор № 240800/24.02.2015 г. , по силата на който ищецът – изпълнител се е задължил да оказва на здравноосигурени лица, на здравноосигурени лица по пар. 2 ал.1 от Закона за бюджета на НЗОК за 2015 г., за акушерска помощ по чл. 82Чл. 82. ⚖️ Практика (297) (1) Извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани със: 1. медицинска помощ при спешни състояния; 1а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) интензивно лечение на здравно неосигурени лица; 2. (нова - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) профилактични прегледи и изследвания и акушерската помощ за всички здравно неосигурени жени, независимо от начина на родоразрешение, по обхват и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) стационарна психиатрична помощ; 3а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с психични заболявания; 3б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) лечение със субституиращи и поддържащи програми с метадон и дневни психорехабилитационни програми; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) осигуряване на кръв и кръвни продукти; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) трансплантация на органи, тъкани и клетки; 6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) задължително лечение и/или задължителна изолация; 6а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с инфекциозни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването, включително за предотвратяване на епидемиологичен риск; 6б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с кожно-венерически заболявания; 6в. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с неспецифични белодробни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването; 7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) експертизи за вид и степен на увреждане и трайна неработоспособност; 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) заплащане на лечение за заболявания при условия и по ред, определени от министъра на здравеопазването; 9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01... от Закона за здравето и на лицата по пар. 7 ал.1 от ЗБНЗОК за 2015 г. болнична помощ по клинични пътеки от приложение № 5 към член единствено от Наредба № 40 от 24.11.2004 г. за определяне на основания пакет от здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК със съдържание, опасано конкретно и изчерпателно в т.1 от Приложение № 16 „Клинични пътеки“, представляващо неразделна част от договора. Съгласно клаузата на чл. 1 ал. 2 от договора, цената на осъществените от изпълнителя дейности се заплаща от възложителя съгласно Постановление № 954/ от 24.04.2014 г. за приемане на методики за остойностяване и заплащане на медицинската помощ, конкретно посочени в договора, както и съгласно Договор № РД-НС-01.2 ат 29.12.2014 г. за приемане на обемите и цените на медицинската помощ за 2015 г. , сключен между НЗОК и БЛС. Съгласно клаузата на чл. 1 ал. 3 от договора изпълнителят осъществява дейността си в съответствие с изискванията на ЗЛЗ, ЗЗ, ЗЗО, ЗБНЗОК за 2015 г. и подзаконовите нормативни актове по прилагането им.

Между страните по делото не се спори, че на 06.04.2015 г. същите са сключили съглашение, обективирано в отделен писмен документ, наименуван “допълнително споразумение № 3 към договор № 240800/24.02.2015 г. по силата на което са променени част от договорните клаузи, включително и тази на чл. 40 от договора, уреждаща начина и реда за заплащане на предоставените от изпълнителя медицински услуги. Видно от отбелязването, допълнителното споразумение е влязло в сила на 20.03.2015 г. т.е клаузите на същото са приложими за целия исков период.

Между страните по делото е безспорно и обстоятелството, че за исковия период - периода април - юни и месеците ноември и декември 2015 г. изпълнителят е осъществявал медицинска дейност и е оказал медицинска помощ на здравноосигурени лица съобразно предмета на договора, като е недвижил установените в клаузата на чл. 40 от същия лимити. Не се спори, че уговорената лимитна цена на предоставените медицински услуги е фактурирана от ищеца и заплатена от ответника, а стойността на осъществените дейности над уговорения лимит за същия период не е фактурирана от ищеца и не е заплатена от ответника. С оглед на горната фактическа установеност основното спорно обстоятелство в процеса е дължи ли ответникът заплащане на претендираните суми, предвид доводите на последния за дължимост единствено на уговорената цена на предоставените медицински услуги до размера на установения от клаузата на чл. 40 от договора лимит и възражението на ищеца за нищожност на същата клауза, поради противоречието й разпоредбите на чл. 52 от Конституцията на Република България , и тези на и тези на чл.35 ал. 1 чл. 45 и чл. 47Чл. 47. ⚖️ Практика (9) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) Закупуването на оказаната на осигуреното лице медицинска помощ се извършва от РЗОК, като средствата се превеждат на предоставилия я изпълнител. от ЗЗО.

Съгласно клаузата на ал. 1 на чл. 40Чл. 40. ⚖️ Практика (21) (3) Извън случаите по ал. 2, здравноосигурителните права на лицата по ал. 1 след завръщането им в страната могат да се възстановят след еднократно заплащане на сума в размер на 12 здравноосигурителни вноски, определени по реда на чл. 29, ал. 3 върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към момента на внасянето на вноските. (3а) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г.) Извън случаите по ал. 1 и 2 здравноосигурителните права на лицата по ал. 1 след завръщането им в страната може да се възстановят при условия и по ред, определени с постановлението на Министерския съвет по чл. 40, ал. 10, когато пристигат от държава, на чужденците от която е предоставена временна закрила. (4) (Доп. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., доп. - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г.) Сумите по ал. 3 и 3а се внасят по реда на чл. 41 след подадена декларация по ред, определен с наредба на министъра на финансите. (5) До възстановяване на осигурителните права лицата по ал. 1 заплащат стойността на оказаната им в страната медицинска помощ на изпълнителите. от договора между страните възложителят определя стойности на дейностите за болнична и медицинска помощ съгласно “Правила за условията и реда за определяне и изменение на стойностите по чл. 4 ал. 1 за използване на средствата по резерва по чл. 1 ал. 2 от Закона за бюджета на НЗОК за 2015 г., определени от Надзорния съвет на НЗОК, а съгласно ал. 6 на същата разпоредба изпълнителят не може да отчита с финансовоотчетни документи дейности, лекарствени продукти и медицински изделия на стойност, надвишаваща стойностите за съответния месец по Приложение № 2 към сключените от него договори.

Анализът на нормативната уредба, въз основа на която е сключен договора , неговият предмет и цели обосновава извода, че каузите на чл. 20 т.6, на чл. 40 и чл.42 от същия не са нищожни, поради противоречие със закона. Съгласно разпоредбата на чл. 52 ал.1 от Конституцията на Република България гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон. В изпълнение на горната разпоредба е приет Закона за здравното осигуряване, който дефинира задължителното здравно осигуряване като дейност по управление и разходване на средствата от задължителни здравноосигурителни вноски за закупуване на здравни дейности, което се осъществява от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и от нейните териториални поделения - районни здравноосигурителни каси (РЗОК). Задължителното здравно осигуряване предоставя пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК – чл. 2 ал.1Чл. 2. ⚖️ Практика (52) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) Задължителното здравно осигуряване е дейност по управление и разходване на средствата от задължителни здравноосигурителни вноски за закупуване на здравни дейности, което се осъществява от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и от нейните териториални поделения - районни здравноосигурителни каси (РЗОК). Задължителното здравно осигуряване предоставя пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. (2) Набирането на средства от задължителните здравноосигурителни вноски, които се определят със закон, се осъществява от Националната агенция за приходите. (3) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Националната здравноосигурителна каса закупува от изпълнителите на медицинска помощ здравни дейности по ал. 1, определени по вид, обем, цена и съответстващи на критерии за качество и достъпност, в съответствие с този закон. от ЗЗО. Горното обосновава извода, че правото на медицинска помощ в рамките на задължителното здравно осигуряване не е неограничено по предмет, а е лимитирано в рамките на пакета от здравни дейности, гарантирани и закупувани от НЗОК за всички здравноосигурени лица на територията на страната. Горното следва недвусмислено и от нормата на чл. 35 ал.1Чл. 35. ⚖️ Практика (106) (1) (Предишен текст на чл. 35 - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) Задължително осигурените имат право: 1. (изм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) да получават медицинска помощ в обхвата на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК; 2. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) да избират лекар от лечебно заведение за първична медицинска помощ, сключило договор с РЗОК; 3. на спешна помощ там, където попаднат; 4. да получават информация от РЗОК за договорите, сключени от нея с изпълнителите на медицинска помощ; 5. да участват в управлението на НЗОК чрез свои представители; 6. да подават жалби пред директора на съответната РЗОК при нарушения на закона и на договорите; 7. (нова - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) да получат документ, необходим за упражняване на здравноосигурителните им права в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност; 8. (нова - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 03.01.2014 г.) на трансгранично здравно обслужване по реда на глава втора, раздел ХІІ. (2) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) Задължително осигурените лица имат право да подават жалби пред директора на съответната РЗОК, когато не са удовлетворени от медицинските дейности, свързани с оказаната медицинска помощ. Жалбата се подава по реда на глава втора, раздел X, като в нея се описват причините и се посочва най-малко едно от следните основания: 1. отчетена, но неизвършена медицинска дейност; 2. качество на медицинската помощ, което не съответства на критериите за качество, определени в националните рамкови договори; 3. отказан достъп до медицинска документация; 4. получени от изпълнител на медицинска или дентална помощ суми без правно основание. ЗЗО, която прогласява изрично правото на здравноосигурените лица да получават медицинска помощ в обхвата на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК .

Разпоредбата на чл. 5Чл. 5. ⚖️ Практика (40) Задължителното здравно осигуряване се осъществява на принципите на: 1. (доп. - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) задължително участие при набирането на вноските; 2. (изм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) участие на държавата, осигурените и работодателите в управлението на НЗОК; 3. солидарност на осигурените при ползването на набраните средства; 4. отговорност на осигурените за собственото им здраве; 5. равнопоставеност при ползването на медицинска помощ; 6. (нова - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) равнопоставеност на изпълнителите на медицинска помощ при сключване на договори с РЗОК; 7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) самоуправление на НЗОК; 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) договаряне на взаимоотношенията между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ; 9. (нова - ДВ, бр. 107 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК; 10. (нова - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) свободен избор от осигурените на изпълнители на медицинска помощ; 11. (предишна т. 8, доп. - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) публичност в дейността на НЗОК и публичен контрол върху извършваните от нея разходи. Раздел II. Национална здравноосигурителна каса от ЗЗО основава задължителното здравно осигуряване на принципите на задължително участие на всички здравноосигурени лица при набиране на вноските, както и на солидарност при ползването на набраните средства. Горното налага по необходимост създаване на НЗОК като юридическо лице на бюджетна издръжка, което е отговорно за разходването на средствата, събрани от здравноосигурителни вноски за определен период, въз основа на принципа на солидарност на всички здравноосигурени лица на територията на цялата страна. Доколкото средствата по бюджета на НЗОК за съответния период не са неограничени, налице е икономическа необходимост от тяхното справедливо разпределение на териториален принцип , което налага и установяване на бюджетен лимит за лицата, сключили индивидуални договора за предоставяне на медицински услуги с НЗОК.

Съгласно разпоредбата на чл. 21 ал. 1 от Постановление № 57 на МС от 16.03.2015 г. за приемане на методики за остойностяване и за заплащане на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2Чл. 55. ⚖️ Практика (190) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 11.12.2018 г.) Приетите по реда на чл. 54 национални рамкови договори, съответно анексите към тях влизат в сила от 1 януари на следващата календарна година. (2) Националните рамкови договори съдържат: 1. условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска помощ, както и реда за сключване на договори с тях; 2. отделните видове медицинска помощ по чл. 45 ; 3. условията и реда за оказване на помощта по т. 2; 3а. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) обемите, цените и методиките за остойностяване и закупуване на видовете медицинска помощ по т. 2; 3б. (нова - ДВ, бр. 13 от 2023 г., в сила от 07.02.2023 г.) изисквания относно основните трудови възнаграждения на медицинските специалисти, работещи в лечебни заведения за болнична помощ в изпълнение на договори с НЗОК, които са не по-малко благоприятни от предвидените в колективен трудов договор в отрасъл "Здравеопазване"; 3в. (нова - ДВ, бр. 13 от 2023 г., в сила от 07.02.2023 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) методика за финансиране осигуряването на медицински персонал във: а) лечебни заведения, които извършват медицински дейности в населени места в труднодостъпни и/или отдалечени райони или единствени изпълняват съответната дейност на територията на общината, с изключение на лечебните заведения по чл. 106а, ал. 5б от Закона за лечебните заведения; б) лечебните заведения за болнична помощ по чл. 45, ал. 2а; 4. (доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 11.12.2018 г.) критерии за качество и достъпност на помощта по т. 2, включително конкретни индикатори за оценка на качеството на лечението на пациентите; 5. документацията и документооборота; 6. задълженията на страните по информационното осигуряване и обмена на информация; 6а. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) условията и реда за контрол по изпълнението на договорите; 6б. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) санкции при неизпълнение на договора; 7. други въпроси от значение за здравното осигуряване. (3) Националните рамкови договори не могат да установяват изисквания за: 1. минимален брой на регистрираните здравноосигурени лица от изпълнител на първична извънболнична помощ; 2. условия, възпрепятстващи свободния избор от осигурения на изпълнители на медицинска помощ, сключили договор с РЗОК; 3. (изм. - ДВ, бр. 48 о... от Закона за здравното осигуряване стойностите на дейностите в болнична медицинска помощ по договорите на изпълнителите на БМП се определят съгласно чл. 4 ЗБНЗОК за 2015 г. и приетите правила от Надзорния съвет на НЗОК и са неразделна част от индивидуалните им договори (приложение № 2 към индивидуалните договори). Съгласно ал.7 на същата разпоредба, стойностите по финансовоотчетните документи по чл. 18, 19 и 20 не следва да надвишават размера на определените по ал. 1 и 5 стойности на изпълнителя на БМП, определени в приложение № 2 към индивидуалния договор.

Въз основа на действащата към датата на сключване нормативна уредба в клаузата на чл. 40 ал. 1 от договора изпълнителят се е съгласил осъществените от него медицински дейности да бъдат остойностени съгласно “Правила за условията и реда за определяне и изменение на стойностите по чл. 4 ал. 1 за използване на средствата по резерва по чл. 1 ал. 2 от Закона за бюджета на НЗОК за 2015 г., определени от Надзорния съвет на НЗОК. Разпоредбата на чл. 21 ал.1 от Постановление № 57 на МС от 16.03.2015 г. е възпроизведена в клаузата на чл. 40 от допълнителното споразумение към договора . Горното обосновава извода, че изпълнителят се е съгласил с реда и метода на остойностяване на медицинските услуги, както и с установяването на месечен лимит на стойността на предоставените от него услуги, които са по естеството си лимити на осъществената от него дейност. Горното следва от естеството на предоставяната услуга – осъществяване на болнично лечение, при което е невъзможно конкретният вид и обем на дейностите за съответния месец да бъдат предвидени отнапред. С оглед на горното определянето на обема и вида на дейностите се осъществява посредством определяне на лимити на лимит при заплащането на дейността, предоставяна от лицата, сключили индивидуални договори с НЗОК.

Липсата на ограничение в заплащането на дейността, а от там и в нейния обем създава предпоставки за неоснователно обогатяване на изпълнителя за сметка на бюджета на здравното осигуряване, чрез задължение на НЗОК да заплаща неограничен обем от дейности, което противоречи на естеството и принципите на задължителното здравно осигуряване. Уговорката на установяване на лимит при заплащането на медицинските дейности не е нищожна, тъй като същата не влиза в противоречие с нормите на чл. 52 от Конституцията на РБ и разпоредбите на ЗЗО. Същата е в съответствие с принципите и икономическата логика на системата на задължителното здравно осигуряване, основана на Конституцията и уредена от ЗЗО, която следва да гарантира равен достъп до здравеопазване на всички здравноосигурени лица на територията на страната , съобразно техните индивидуални нужди от лечение и здравни грижи, но не неограничено, а в рамките на утвърдения годишен бюджет на НЗОК и в рамките на гарантиран пакет от медицински услуги, предвиден в индивидуалния договор на всяко лице, което го предоставя, в това число и на ищеца.

Обстоятелството, че в рамките на даден календарен месец е възможно да възникне необходимост от оказване на болнична помощ на здравноосигурени лица, чиято стойност ще надвиши установения лимит по чл. 40 от договора не води до извод за нарушаване правото на тези лица на болнична медицинска помощ, на здравно осигуряване и на правото на живот, гарантирано от чл. 28 от Конституцията. Разпоредбата на чл. 5Чл. 5. ⚖️ Практика (40) Задължителното здравно осигуряване се осъществява на принципите на: 1. (доп. - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) задължително участие при набирането на вноските; 2. (изм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) участие на държавата, осигурените и работодателите в управлението на НЗОК; 3. солидарност на осигурените при ползването на набраните средства; 4. отговорност на осигурените за собственото им здраве; 5. равнопоставеност при ползването на медицинска помощ; 6. (нова - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) равнопоставеност на изпълнителите на медицинска помощ при сключване на договори с РЗОК; 7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) самоуправление на НЗОК; 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) договаряне на взаимоотношенията между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ; 9. (нова - ДВ, бр. 107 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК; 10. (нова - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) свободен избор от осигурените на изпълнители на медицинска помощ; 11. (предишна т. 8, доп. - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) публичност в дейността на НЗОК и публичен контрол върху извършваните от нея разходи. Раздел II. Национална здравноосигурителна каса от ЗЗО установява принципа на свободен избор от страна на осигурените лица на изпълнители на медицинска помощ, поради което липсва пречка същите да бъдат хоспитализирани в друго лечебно заведение. Вън от горното, съгласно клаузата 40 ал. 8 от допълнителното споразумение към договора при достигане на съответните месечни стойности, водещи до липса на капацитет за хоспитализации, с изключение на случаите на спешна диагностика и лечение, изпълнителят формира листа на чакащите по чл. 22 от Наредбата за правото на достъп до медицинска помощ. По делото не са наведени твърдения, че осъществената надлимитна дейност е за осъществяване на спешна диагностика и лечение, поради което изводът за нарушаване правото на медицинска помощ на здравноосигурените лица е невъзможен.

По изложените съображения настоящата инстанция намира предявения иск за неоснователен, поради което същият следва да бъде отхвърлен. Дори и да се приемат за нищожни, процесните договорни клаузи не могат да обосноват дължимост на претендираните суми на договорно основание, предвид липсата на уговорка , с която липсващата уговорка за начина на определяне на възнаграждението по договора да бъде заместена. Евентуалната нищожност на клаузата за определяне на лимит на стойността на оказаната медицинска помощ, заплащана от възложителя не може да обоснове извод, че последният се е съгласил да заплаща пълната на стойност на всички предоставени от изпълнителя услуги по предмета на договора, без оглед на техния обем за съответни отчетен период. Дори и да противоречи на закона / което в случая не е налице/ , уговорката за лимит на заплащането не може да бъде подменена произволно и по усмотрение на съда и със задължение за заплащане на всички дейности в пълен обем, предвид липсата на формирана от страните воля в горния смисъл.

С оглед на изложеното претенцията на ищеца за заплащане на стойността на изпълнените надлимитни медицински дейности за процесния период се явява неоснователна и следва да бъдат отхвърлени. Поради несъвпадение на фактическите и правни констатации на двете инстанции , решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено в обжалваната част, а предявения иск за - отхвърлен, като неоснователен. В останалата необжалвана част решението е влязло в законна сила. На основание чл. 78 ал. 1Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК въззивникът следва за заплати на въззиваемия направените за водене на въззивното производство разноски в размер на 3 898,45 лева.

Водим от гореизложеното, съдът, Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение от 30.01.2019 г. по т.дело № 535/18 г. на СГС, ТО, VI - 13 състав в частта, в която Национала Здравноосигурителна каса София, ЕИК[ЕИК] представлявана от К. С. П. е осъдена да заплати на МБАЛ „Д-р Христо Стамболски“ К. , ЕИК[ЕИК], представлявана от д-р К. П. М.- В. сумата от 155 847 лева, представляваща стойност на извършени медицинска дейности по клинични пътеки за периода април - юни и месеците ноември и декември 2015 г. над договорения лимит по договор №240800/24.02.2015 г., мораторна лихва върху същата сума в размер на 39 074,09 лева , дължима за периода 31.07.2015 г. – 15.03.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.03.2018 г. до окончателното й изплащане и направените по делото разноски в размер на 13 235,62 лева. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от МБАЛ „Д-р Христо Стамболски“ К. , ЕИК[ЕИК], представлявана от д-р К. П. М. - В. срещу Национала Здравноосигурителна каса София, ЕИК[ЕИК] представлявана от К. С. П. за заплащане на сумата от 155 847 лева, представляваща стойност на извършени медицинска дейности по клинични пътеки за периода април- юни и месеците ноември и декември 2015 г. над договорения лимит по договор №240800/24.02.2015 г., мораторна лихва върху същата сума в размер на 39 074,09 лева , дължима за периода 31.07.2015 г. – 15.03.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда и направените по делото разноски, като неоснователен.

В останалата необжалвана част решението е влязло в законна сила.

ОСЪЖДА МБАЛ „Д-р Христо Стамболски“ К. , ЕИК[ЕИК], представлявана от д-р К. П. М.- В. да заплати на Национала Здравноосигурителна каса София, ЕИК[ЕИК] представлявана от К. С. П. направените за водене на въззивното производство разноски в размер на 3 898,45 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му страните при условията на чл.280Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания от ГПК пред ВКС.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Търговско отделение, 11 състав, в публичното заседание на десети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИСТРА НИКОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН ВАСИЛЕВ ; ТОДОР ТОДОРОВ

Определение № 329/ 18.05.2020 ТД №2615/2019 ВКС Решение №201/30.01.2019 ТД 535/2018 СГС