Решение № 1978/31.07.2019 ВТД №1466/2019 АпС София

Решение № 1978/31.07.2019 ВТД №1466/2019 АпС София

Производството е по реда на чл.258Чл. 258. ⚖️ Практика (4) (1) Решенията на районните съдилища подлежат на обжалване пред окръжните съдилища, а решенията на окръжните съдилища като първа инстанция - пред апелативните съдилища. (2) Жалба може да се подаде срещу цялото решение или срещу отделни негови части. Срок за въззивно обжалване и сл. от ГПК. С решение № 74 от 10.01.2019 г.,постановено по т.д.№ 399/2018г. по описа на СГС Национална здравноосигурителна каса е осъдена да заплати на Аджибадем сити клиник София на основание чл.79,ал.1Чл. 79. ⚖️ Практика (68) Ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. Когато се иска обезщетение вместо изпълнение, длъжникът може да предложи първоначално дължимото заедно с обезщетение за забавата, ако кредиторът има още интерес от изпълнението. ЗЗД, вр.чл.59Чл. 59. ⚖️ Практика (307) (1) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. - ДВ, бр. 4 от 2013 г., в сила от 15.01.2013 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 48 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Договорите по чл. 20, ал. 1, т. 4 за оказване на медицинска помощ по този закон се сключват между директора на РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ в съответствие с НРД с анексите към тях, с решението по чл. 54, ал. 9 и с този закон. (1а) (Нова - ДВ, бр. 72 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 67 от 2020 г.) Договори по ал. 1 не могат да се сключват с нови лечебни заведения за болнична помощ или за нови медицински дейности, осъществявани от лечебни заведения за болнична помощ, ако в процедурата по чл. 37а или 37б от Закона за лечебните заведения лечебното заведение е предоставило информация, че няма да ползва средства на НЗОК като източник на финансиране на дейността си или НЗОК е дала становище за невъзможност за финансиране на съответните дейности. Забраната не се прилага при нововъзникнали обстоятелства и установена недостатъчност от съответната болнична медицинска помощ на територията на областта към момента на подаване на заявление за сключване на договор по чл. 59а, ал. 1, установена въз основа на оценка на потребностите съгласно Националната здравна карта. Преценката за недостатъчност от съответната болнична медицинска помощ се извършва от Изпълнителна агенция "Медицински надзор". (2) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Договорите по ал. 1 не могат да бъдат сключени при условия, по-неизгодни от приетите с НРД. (3) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г., доп. - ДВ, бр. 4 от 2013 г., в сила от 15.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Договорите по ал. 1 се сключват в писмена форма за срока на действие на анекса към Националния рамков договор по чл. 54, ал. 6 и са в сила до приемането на нов НРД, съответно на анекс към него или при промяна на действащия НРД, съответно на анекса към него. В случаите по чл. 54, ал. 9, както и при промени в действащото законодателство, към договорите по ал. 1 се сключват допълнителни споразумения. Когато не са подадени заявления и/или не са сключени допълнителни споразумения в сроковете по ч... ЗЗО сумата от 953986лв. неизплатена цена по договор № 22-4841/25.02.2015г.за извършена през периода 01.03.2015г.- 30.11.2015г. болнична медицинска помощ по клинични пътеки и за медицински изделия, вложени при болнична медицинска помощ по клинични пътеки, ведно със законната лихва, считано от 28.02.2018г.; на основание чл.86,ал.1Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. от ЗЗД сумата от 250 092,31 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 01.05.2015г.-30.11.2015г., сумата от 3410лв.- неизплатена цена по договор №22-4842/ 25.02.2015г. за извършена през периода 01.03.2015г.-30.04.2015г. болнична медицинска помощ по процедури, ведно със законната лихва от 28.02.2018г.; на основание чл.86,ал.1Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. от ЗЗД сумата от 976,94лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 01.05.2015г.- 28.02.2018г., както и съдебни разноски в размер на 48 338,61лв.

Ответник:

Против така постановеното решение в законоустановения срок е подадена въззивна жалба от НЗОК и искане да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друга такова, с което исковете да бъдат отхвърлени. Развити са съображения за необоснованост на същото и за нарушение на материалния закон. Изтъква,че се процесните договори имат характер на административни договори предвид обстоятелството, че една от страните като носител на публичноправни и разпоредителни функции и тяхното съдържание се определя преди всичко от закона. В този смисъл нормите на ЗЗД не могат да се прилагат директно. Дори обаче да се приеме, че процесните договори приличат на договори за изработка, изводите направени от съда в тази посока били неправилни. При договор за изработка се дължало плащане на възложеното, а за извършената медицинска дейност над определените стойности по приложение №2 към договора с НЗОК, не е налице възлагане и поради това НЗОК не е длъжна да приеме работата. Същевременно стойността на тази дейност е извън рамките на уговореното възнаграждение , респ. –не подлежи на заплащане от възложителя. Прави оплакване, че съдът неправилно е приел, че клаузите на чл.32, ал.13, т.6 вр. чл.42 от договорите са нищожни поради противоречие с нормите на чл.4, чл.45 и чл.47Чл. 47. ⚖️ Практика (9) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) Закупуването на оказаната на осигуреното лице медицинска помощ се извършва от РЗОК, като средствата се превеждат на предоставилия я изпълнител. от ЗЗО. Напротив, счита че именно на база правилото на чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (429) (1) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) Националната здравноосигурителна каса заплаща оказването на следните видове медицинска помощ: 1. (изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) медицински и дентални дейности за предпазване от заболявания; 2. (изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) медицински и дентални дейности за ранно откриване на заболявания; 3. извънболнична и болнична медицинска помощ за диагностика и лечение по повод на заболяване; 4. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) долекуване, продължително лечение и медицинска рехабилитация; 5. неотложна медицинска помощ; 6. медицински грижи при бременност, раждане и майчинство; 7. (нова - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) аборти по медицински показания и при бременност от изнасилване; 9. (изм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., предишна т. 8 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) дентална помощ; 10. (предишна т. 9 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) медицински грижи при лечение в дома; 11. (изм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г., предишна т. 10 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) предписване и отпускане на разрешени за употреба лекарства, предназначени за домашно лечение на територията на страната; 12. (нова - ДВ, бр. 111 от 2004 г., в сила от 21.12.2004 г., предишна т. 11 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 101 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) предписване и отпускане на медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, предназначени за домашно лечение на територията на страната, както и на медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ; 13. (предишна т. 11 - ДВ, бр. 111 от 2004 г., в сила от 21.12.2004 г., предишна т. 12 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) медицинска експертиза на трудоспособността; 14. (предишна т. 12 - ДВ, бр. 111 от 2004 г., в сила от 21.12.2004 г., предишна т. 13 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) транспортни услуги по медицински показания. 15. (нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г. [*]) медицински дейности, лекарствени продукти, диетични храни за... от ЗЗО НЗОК е длъжна да закупи договорената /съгласно договора / и оказана медицинска помощ ,но съгласно на нормата на чл.51 от същия закон медицинска помощ извън обхвата на чл.45 и договореното в Н. не се закупува. Твърди, че тези норми установяват принципа на допустими ограничения при закупуване на медицинската помощ и той изключва разбирането за безусловно заплащане от страна на НЗОК на всяка оказана такава. Посочва,че ищцовата страна е информирана ежемесечно за надвишаване на лимитите и за отхвърлената за заплащане дейност и въпреки това не е предприела действия за планиране на болничния прием и в тази връзка претендирането на процесните суми представлява опит да се черпят права от собственото й противоправно поведение. Позовава се и на неправилно приложение на нормата на чл.86,ал.1Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. от ЗЗД като твърди, че не следва да се начислява лихва за забава, тъй като не става въпрос за медицинска дейност в рамките на предвидената в приложение №2 към договора за съответния месец,а се касае за дейност, която подлежи на заплащане след като се установи финансов ресурс и при изрично решение на НС на НЗОК за коригиране на стойностите, каквото в случая не е налице.

Ищец:

Въззиваемата страна е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва. Моли обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Посочва се,че съгласно практиката на ВКС договорът между болницата и НЗОК е такъв между равнопоставени субекти и е насочен към постигане на правен резултат, желан от двете страни. Изтъква се неоснователността на довода на жалбоподателя, че липсва възлагане от страна на НЗОК за извършване на медицинска дейност над определената с Приложение №2 стойност, тъй като болницата се е задължила да оказва на здравноосигурени лица по пар.2 ал.1 ЗБНЗОК за 2015 г. и на лицата по пар.7 ал.1 ЗБНЗОК медицински дейности по клинични пътеки от приложение N 12, 13 и 15 към член единствен от Наредба N 40 от 24.11.2004 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности и посочени в приложение N 20, срещу което ответникът в качеството на възложител е поел задължението да плати възнаграждение за извършените от ищеца дейности съгласно Методика по приложение N 2А към чл.2 и Методика по приложение N 2Б съобразно представени от ищеца отчетни документи по чл.28 за извършени дейности като болницата се задължила да окозва непрекъснатост на болничната помощ. Посочва се, че в процесните договори не е предвиден механизъм, по който болницата да откаже на здравно осигурените лица, потърсили медицинска помощ, както и да преустанови изпълнението на договорите при надвишаване на прогнозните месечни лимити.

Мотиви:

Софийският апелативен съд извършвайки проверка на обжалваното решение по повод въззивната жалба в рамките на правомощията по чл.269Чл. 269. ⚖️ Практика (69) Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Решение при нищожно и недопустимо първоинстанционно решение от ГПК излага следните съображения: Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Към исковата молба са приложени договор N 22-4841/25.02.2015г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, ведно с Приложение N 1 и Приложение N 2 /списъци на специалистите и на дейностите, медицинските изделия и лекарствени продукти/ и договор N 22-4842/25.02.2015г. за извършване на болнична помощ процедури, ведно с Приложение N 1 и N 2. Тези договори са изменени с допълнителни споразумения, които също са представени по делото, а именно : споразумение от 16.04.2015 г., 20.05.2015 г., 27.05.2015г., 11.06.2015г., 22.06.2015г., 13.07.2015г. ,17.07.2015г., 13.08.2015г., 10.09.2015г., 23.09.2015г., 21.10.2015г., 11.11.2015г., 20.11.2015г., с които е актуализирано Приложение N 2 към първия договор, както и доп.споразумения от 05.03.2015г., 25.03.2015г., 07.04.2015г., 20.05.2015г., 21.05.2015г., 27.05.2015г., 11.06.2015.г. 22.06.2015г., 17.07.2015г., 13.08.2015г., 21.08.2015г., 10.09.2015г., 23.09.2015г., 21.10.2015г., 11.11.2015г., 20.11.2015 г. към втория договор. С тях НЗОК е възложила на [Ачибадем сити клиник ] да предоставя болнична помощ по клинични пътеки и да оказва на здравноосигурени лица по пар.2 ал.1 ЗБНЗОК за 2015 г. и на лицата по пар.7 ал.1 ЗБНЗОК медицински дейности по клинични пътеки от приложение N 12, 13 и 15 към член единствен от Наредба N 40 от 24.11.2004 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности и посочени в приложение N 20, срещу което ответникът в качеството на възложител е поел задължението да плати възнаграждение за извършените от ищеца дейности съгласно Методика по приложение N 2А към чл.2 и Методика по приложение N 2Б съобразно представени от ищеца отчетни документи по чл.28 за извършени дейности.

По делото е безспорно установено, че ищецът притежава необходимото разрешение за осъществява лечебна дейност. Не се спори и относно обстоятелството, че извършените дейности са отчетени съгласно изискванията на чл.32, ал.1 от договор N 22-4841/25.02.2015г. и чл.29, ал.1 договор N 22-4842/25.02.2015г. – по електронен път за оказаната за денонощие дейност. По делото са налични констативни протоколи, съставени от служители на С., в които са направени констатации, че не са открити финансови и медицински нарушения при направените проверки на ищеца. Представена е и кореспонденция във връзка с надхвърлените лимити . С. е изпратила месечни известия за процесния период 01.03.2015г. - 30.11.2015г., съдържащи отхвърлената от заплащане медицинска дейност по клинични пътеки и процедури и медицински изделия пътека и съответните основания за отхвърляне Съобразно чл. 42, ал. 6, т. 4 от договор N 22-4841/25.02.2015, отхвърлената за заплащане медицинска дейност, медицински изделия, лекарствени продукти, на основание чл. 31, ал. 13, т. 6 /дейност надвишаваща стойността по чл. 42/, посочена в месечното известие по чл. 33, ал. 11, т. 2 се заплаща от възложителя с решение на НС на НЗОК. Според ал. 5 решенето по ал. 4 е в съответствие с разпоредбите и в рамките на параметрите по ЗБНЗОК за 2015 г. С допълнителното споразумение от 07.04.2015г. т. 6 на ал.13 е в редакция „ наличие на основание за незаплащане ,установено в чл.40, ал.6 и приложение №2 към договора“. С изменението на чл.33,ал.1 се предвижда,че в случай, че бъде отхвърлено искането за заплащане на дейностите по клиничната пътека, то се отхвърля и искането за заплащане на лекарствените продукти/ медицински изделия на стойност, надвишаваща, предвидената в Приложение 2 за съответния месец. Аналогични са и разпоредбите в договор N 22-4842/25.02.2015г., като същите са с номера 29 и 37.

Описаните договори са сключени между страните на основание чл.59,ал.1Чл. 59. ⚖️ Практика (307) (1) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. - ДВ, бр. 4 от 2013 г., в сила от 15.01.2013 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 48 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Договорите по чл. 20, ал. 1, т. 4 за оказване на медицинска помощ по този закон се сключват между директора на РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ в съответствие с НРД с анексите към тях, с решението по чл. 54, ал. 9 и с този закон. (1а) (Нова - ДВ, бр. 72 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 67 от 2020 г.) Договори по ал. 1 не могат да се сключват с нови лечебни заведения за болнична помощ или за нови медицински дейности, осъществявани от лечебни заведения за болнична помощ, ако в процедурата по чл. 37а или 37б от Закона за лечебните заведения лечебното заведение е предоставило информация, че няма да ползва средства на НЗОК като източник на финансиране на дейността си или НЗОК е дала становище за невъзможност за финансиране на съответните дейности. Забраната не се прилага при нововъзникнали обстоятелства и установена недостатъчност от съответната болнична медицинска помощ на територията на областта към момента на подаване на заявление за сключване на договор по чл. 59а, ал. 1, установена въз основа на оценка на потребностите съгласно Националната здравна карта. Преценката за недостатъчност от съответната болнична медицинска помощ се извършва от Изпълнителна агенция "Медицински надзор". (2) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Договорите по ал. 1 не могат да бъдат сключени при условия, по-неизгодни от приетите с НРД. (3) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г., доп. - ДВ, бр. 4 от 2013 г., в сила от 15.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Договорите по ал. 1 се сключват в писмена форма за срока на действие на анекса към Националния рамков договор по чл. 54, ал. 6 и са в сила до приемането на нов НРД, съответно на анекс към него или при промяна на действащия НРД, съответно на анекса към него. В случаите по чл. 54, ал. 9, както и при промени в действащото законодателство, към договорите по ал. 1 се сключват допълнителни споразумения. Когато не са подадени заявления и/или не са сключени допълнителни споразумения в сроковете по ч... от ЗЗО вр. чл. 29, ал.1Чл. 29. ⚖️ Практика (45) (1) (Доп. - ДВ, бр. 107 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2010 г., в сила от 10.08.2010 г.) Управителят на НЗОК внася чрез министъра на здравеопазването в Министерския съвет проект на закон за бюджета на НЗОК в сроковете, предвидени за представяне на проекта на закон за държавния бюджет на Република България за следващата календарна година. (2) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г.) Проектът на закон за годишния бюджет на НЗОК се разглежда от Народното събрание едновременно с проектите на закони за държавния бюджет и за бюджета на държавното обществено осигуряване. (3) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) Със Закона за бюджета на НЗОК задължително се определят и размерът на задължителната здравноосигурителна вноска, приходите и разходите по бюджетна класификация, както и диференцираните разходи по здравноосигурителните плащания за: 1. (изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) първична извънболнична медицинска помощ; 2. специализирана извънболнична медицинска помощ; 3. (изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) дентална помощ; 4. медико-диагностични дейности; 5. (изм. - ДВ, бр. 111 от 2004 г., в сила от 21.12.2004 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., доп. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, предназначени за домашно лечение на територията на страната, както и лекарствени продукти за злокачествени заболявания за лечение в условията на болнична медицинска помощ, които НЗОК заплаща извън стойността на оказваните медицински дейности; 5а. (нова - ДВ, бр. 101 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., доп. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ; 6. болнична медицинска помощ; 6а. (нова - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., отм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) 7. (доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) други здравноосигурителни плащания, предвидени в НРД и плащания от трансфери от Министерството на здравеопазването; 8. (нова - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) медицинска помощ, оказана в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност. (4) (Нова - ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г.) В случай, че проектът на Закон... от Национален рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2015г. Със същите [фирма],гр.С. е поело задължение да оказва на здравно осигурени лица болнична медицинска помощ по здравни пътеки, подробно описани в първия договор и медицински дейности по приложение №12,13 и 15 към член единствен от Наредба №40/2004г по втория договор. Съгласно чл.8Чл. 8. ⚖️ Практика (4) (1) Лечебни заведения за извънболнична помощ са: 1. амбулатории за първична медицинска помощ, които могат да бъдат: а) индивидуална практика за първична медицинска помощ; б) групова практика за първична медицинска помощ; 2. амбулатории за специализирана медицинска помощ, които могат да бъдат: а) индивидуална практика за специализирана медицинска помощ; б) групова практика за специализирана медицинска помощ; в) (изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) медицински център и медико-дентален център; г) диагностично-консултативен център; 3. самостоятелни медико-диагностични и медико-технически лаборатории; 4. (нова - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) дентални центрове; 5. (нова - ДВ, бр. 54 от 2020 г., в сила от 16.06.2020 г.) амбулатории за здравни грижи, които могат да бъдат: а) индивидуална практика за здравни грижи; б) групова практика за здравни грижи. (2) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г., доп. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) Към лечебните заведения по ал. 1, т. 2, букви "в" и "г" и т. 4 могат да се откриват до 10 легла за наблюдение и лечение до 48 часа. Диагностично-консултативните центрове могат да откриват допълнително до още 5 легла за наблюдение и лечение до 48 часа за целите на провеждани от тях клинични изпитвания на лекарствени продукти по реда на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. (3) (Нова - ДВ, бр. 62 от 2002 г.) При възникнала необходимост от по-дълъг престой в случаите по ал. 2 лечебното заведение е длъжно да организира хоспитализацията на пациента. от ЗЛЗ болничното заведение е длъжно да оказва болнична помощ на здравно осигурени лица,като обемът на възложената дейност не е ограничен до достигане на определени стойности. Съгласно чл. 29,ал.1 от Националния рамков договор изпълнителите на медицинска помощ имат право да получат от НЗОК в срок и в пълен размер заплащане за извършените дейности при условията и по реда на сключения между страните договор. В сключените между страните договори пък е закрепено задължението на изпълнителя да осигурява непрекъснато 24-часово изпълнение на лечебната дейност по медицински специалности, съгласно разрешението за осъществяване на лечебната дейност /чл. 5,т.9 и от двата договора/ . Изпълнителят няма възможност да поиска от пациента да заплати медицинската помощ, която е включена в обхвата на здравното осигуряване, тъй като същата съгласно разпоредбата на чл.47Чл. 47. ⚖️ Практика (9) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) Закупуването на оказаната на осигуреното лице медицинска помощ се извършва от РЗОК, като средствата се превеждат на предоставилия я изпълнител. ЗЗО се закупува от Р.. В чл. 5Чл. 5. ⚖️ Практика (40) Задължителното здравно осигуряване се осъществява на принципите на: 1. (доп. - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) задължително участие при набирането на вноските; 2. (изм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) участие на държавата, осигурените и работодателите в управлението на НЗОК; 3. солидарност на осигурените при ползването на набраните средства; 4. отговорност на осигурените за собственото им здраве; 5. равнопоставеност при ползването на медицинска помощ; 6. (нова - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) равнопоставеност на изпълнителите на медицинска помощ при сключване на договори с РЗОК; 7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) самоуправление на НЗОК; 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) договаряне на взаимоотношенията между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ; 9. (нова - ДВ, бр. 107 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК; 10. (нова - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) свободен избор от осигурените на изпълнители на медицинска помощ; 11. (предишна т. 8, доп. - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) публичност в дейността на НЗОК и публичен контрол върху извършваните от нея разходи. Раздел II. Национална здравноосигурителна каса от ЗЗО са уредени основните принципи на задължителното здравно осигуряване, между които: отговорност на осигурените за собственото им здраве; равнопоставеност на осигурените при ползването на медицинска помощ и свободен избор от осигурените на изпълнители на медицинска помощ. В чл. 35Чл. 35. ⚖️ Практика (106) (1) (Предишен текст на чл. 35 - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) Задължително осигурените имат право: 1. (изм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) да получават медицинска помощ в обхвата на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК; 2. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) да избират лекар от лечебно заведение за първична медицинска помощ, сключило договор с РЗОК; 3. на спешна помощ там, където попаднат; 4. да получават информация от РЗОК за договорите, сключени от нея с изпълнителите на медицинска помощ; 5. да участват в управлението на НЗОК чрез свои представители; 6. да подават жалби пред директора на съответната РЗОК при нарушения на закона и на договорите; 7. (нова - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) да получат документ, необходим за упражняване на здравноосигурителните им права в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност; 8. (нова - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 03.01.2014 г.) на трансгранично здравно обслужване по реда на глава втора, раздел ХІІ. (2) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) Задължително осигурените лица имат право да подават жалби пред директора на съответната РЗОК, когато не са удовлетворени от медицинските дейности, свързани с оказаната медицинска помощ. Жалбата се подава по реда на глава втора, раздел X, като в нея се описват причините и се посочва най-малко едно от следните основания: 1. отчетена, но неизвършена медицинска дейност; 2. качество на медицинската помощ, което не съответства на критериите за качество, определени в националните рамкови договори; 3. отказан достъп до медицинска документация; 4. получени от изпълнител на медицинска или дентална помощ суми без правно основание. от ЗЗО е регламентирано, че задължително осигурените имат право да получават медицинска помощ в обхвата на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК и да избират лекар от лечебно заведение за първична медицинска помощ, сключило договор с Р.. Съгласно §1,т.2 от ДР на ЗЗО "Пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК" са определени по вид и обхват дейности, по отделни специалности, дейности за лечение на определени заболявания или на група заболявания, които са достъпни за всички здравноосигурени лица в обем, при условия и по ред, определени в Националния рамков договор.“ Така дефинираният пакет се отнася за дължимия набор от медицински дейности и процедури на всяко едно здравно осигурено лице. От това следва, че всеки гражданин, който е здравно осигурен може да изисква, при наличие на необходимост, тези дейности и процедури да му бъдат предоставени без да се поставя лимит на стойността им. За бюджета на НЗОК е без значение дали те ще бъдат заплатени на една или друга болница или лекар. Да се приеме,че дължимата болнична помощ може да бъде предоставена в болница, която не е надвишила определените й лимити, а не може да са предостави на лицето в друга болница, която вече ги е достигнала, означава, че се нарушава правото на свободен избор на болнично заведение и лекар. Регламентираното задължение на болниците да формират листа на чакащи не е аргумент в противната насока, тъй като достъпа до медицинско обслужване ще бъде поставен в зависимост от времето, в което лицето е заявило необходимостта от здравни грижи, което води до недопустимо нарушаване на неговите права. За да гарантира тези права на гражданите НЗОК е длъжна да осигури бюджет, като заплати разходите за лечението на всяко здравно осигурено лице в болницата, в която то е избрало да се лекува.

Ето защо клаузите, които въвеждат ограничения при заплащането на оказаната от болничното заведение медицинска помощ- чл.32,ал.13,т.6,вр.чл.42 от договор N 22-4841/25.02.2015 и чл. 40,ал.1,ал.2,ал.3,ал.5 и ал.6 от споразумението към него от 07.04.2015г., както и идентичните по сдържания клаузи на чл.29,ал.13,т.4, вр.чл.39 от договор N 22-4842/ 25.02.2015г. противоречат на законовите разпоредби, регламентиращи предоставянето на болнична медицинска помощ, въз основа на които тези договори са сключени, а именно чл. 52 от Конституцията на РБ, чл. 5 и чл. 35Чл. 35. ⚖️ Практика (106) (1) (Предишен текст на чл. 35 - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) Задължително осигурените имат право: 1. (изм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) да получават медицинска помощ в обхвата на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК; 2. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) да избират лекар от лечебно заведение за първична медицинска помощ, сключило договор с РЗОК; 3. на спешна помощ там, където попаднат; 4. да получават информация от РЗОК за договорите, сключени от нея с изпълнителите на медицинска помощ; 5. да участват в управлението на НЗОК чрез свои представители; 6. да подават жалби пред директора на съответната РЗОК при нарушения на закона и на договорите; 7. (нова - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) да получат документ, необходим за упражняване на здравноосигурителните им права в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност; 8. (нова - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 03.01.2014 г.) на трансгранично здравно обслужване по реда на глава втора, раздел ХІІ. (2) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) Задължително осигурените лица имат право да подават жалби пред директора на съответната РЗОК, когато не са удовлетворени от медицинските дейности, свързани с оказаната медицинска помощ. Жалбата се подава по реда на глава втора, раздел X, като в нея се описват причините и се посочва най-малко едно от следните основания: 1. отчетена, но неизвършена медицинска дейност; 2. качество на медицинската помощ, което не съответства на критериите за качество, определени в националните рамкови договори; 3. отказан достъп до медицинска документация; 4. получени от изпълнител на медицинска или дентална помощ суми без правно основание. от ЗЗО, тъй като поставят оказването на медицинска помощ на здравноосигурените лица в зависимост от обстоятелството дали необходимостта е възникнала в рамките на определените от здравната каса стойностни лимити. Това от своя страна води до неравнопоставеност при третирането на лица, потърсили медицинска помощ преди или след изчерпване на тези лимитни стойности, поради което на основание чл. 26, ал.1, пр.1Чл. 26. ⚖️ Практика (26) (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства. Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното. (Ал. 3 отм. - ДВ, бр. 30 от 1990 г.) (Ал. 4 изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните и части. от ЗЗД предвиждащите такива ограничения договорни клаузи са нищожни и като такива не произвеждат действие.

С оглед на изложеното, осъществената болнична помощ в изпълнение на сключените между страните договори следва да бъде заплатена в изпълнения обем, вкл. и за надлимитните дейности, след като е извършена съобразно изискванията сключените договори между болницата и здравната каса и е отчетена пред възложителя, който е приел отчета без възражения при проверката. Отношенията между страните следва да се уредят съобразно правилата на чл. 258 и чл. 266Чл. 266. ⚖️ Практика (5) Поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа. Ако възнаграждението е уговорено по единични цени, размерът му се установява при приемането на работата. Ако през време на изпълнението на договора надлежно определената цена на материала или на работната ръка бъде изменена, възнаграждението се съответно изменя, макар и да е било уговорено изцяло. (Ал. 3 отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) от ЗЗД, приложими спрямо процесните договори, по същността си договори за изработка. Макар едната от страните да е административен орган, това не променя същността на правоотношението като такова по възлагане на работа, а само се отразява на начина на неговото отчитане и на възможността възложителят да извършва контролни функции в значителен обем, регламентиран в закона. По настоящото дело е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че по двата договора ищецът е оказал болнична медицинска помощ, извършени са процедури и са вложени медицински изделия в претендираните от ищеца размери, които обаче размери превишават уговорените между страните стойности по Приложение N 2 към договорите. Ответната страна не релевира възражения дейностите, чието заплащане се претендира да са извършени некачествено или в отклонение от медицинските стандарти, а възложената работа е отчетена по надлежния ред. От представените писмени доказателства се установява и осъществяването на контрол от възложителя. Пред въззивната инстанция е заявено,че става въпрос за дейности, които не са включени в Приложение 2 към договора. То касае обаче само стойностите на извършените дейности, като вече бяха изложени съображения защо същите не ограничават заплащането на осъществената и отчетена медицинска дейност.

Предвид на изложеното исковите претенции за заплащане на сумата от 953986лв. неизплатена цена по договор № 22-4841/25.02.2015г.за извършена през периода 01.03.2015г.- 30.11.2015г. болнична медицинска помощ по клинични пътеки и за медицински изделия, вложени при болнична медицинска помощ по клинични пътеки и на сумата от 3410лв.- неизплатена цена по договор №22-4842/ 25.02.2015г. за извършена през периода 01.03.2015г.-30.04.2015г. болнична медицинска помощ по процедури се явяват основателни.

Основателни са и исковете по чл.86,ал.1Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва, тъй като съгласно договора Р. следва да извърши плащанията до 30-то число на месеца,следващ отчетния. Не може да бъде възприет доводът, че в случая не става въпрос за медицинска дейност в рамките на предвидената в приложение №2 към договора за съответния месец, а се касае за дейност, която подлежи на заплащане след като се установи финансов ресурс и при изрично решение на НС на НЗОК за коригиране на стойностите и съответно забавата за плащане настъпва в различен момент. Посоченият начин на заплащане е предвиден да се прилага ако предвиденото в договора ограничение в размера на плащането бъде възприето за законно. В случая не е така, а напротив- беше прието,че се дължи заплащането на извършената и отчетена по установения ред дейност като такава в рамките на предмета на договора и поради това и на основание на идентичните в двата договора клаузи на чл.3,ал.2 се дължи мораторна лихва. Размерът на лихвата е определен от първоинстанционният съд по реда на чл.162Чл. 162. ⚖️ Практика (1) Когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или взема заключението на вещо лице. Раздел II. Свидетелски показания Задължение за свидетелстване от ГПК, като поради липса на оплаквания в тази връзка, въззивният съд приема, че исковете са основателни именно в този размер - от 250 092,31 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 01.05.2015г.-30.11.2015г.върху главницата по договор N 22-4841/25.02.2015 и 976,94лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 01.05.2015г.- 28.02.2018г. върху главницата по договор N 22-4842/25.02.2015г. С оглед на съвпадащите изводи на двете инстанции, обжалваното решение като правилно и законосъобразно ще следва да потвърдено. Въззиваемата страна не претендира разноски,поради което такива не се присъждат.

С оглед на изложеното, апелативният съд Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 74 от 10.01.2019г.,постановено по т.д.№ 399/2018г. по описа на СГС, VІ- 4 състав.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване при наличие основанията по чл. 280,ал.1 и ал.2Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

В ИМЕТО НА НАРОДА Софийски апелативен съд, търговска колегия, ХV състав На двадесети май Година 2019 В публичното заседание в следния състав :Председател : Даниела Дончева Членове:1. К. М. 2. К. П. при секретаря В. Илиянова_____________ и в присъствието на прокурора _______________________ като разгледа докладваното от съдия К. П. в. търг. дело № 1466 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното: