Решение № 8120/17.06.2010 АД № 3153/2010 ВАС

РЕШЕНИЕ № 8120/17.06.2010 АД № 3153/2010 ВАС Оспорване на Административен акт по ЗЗО Оспорване на Административен акт по ЗЗО Оспорване на Административен акт по ЗЗО

Решение № 8120 от 17.06.2010г , ВАС - Шесто отделение, по адм. дело № 3153/2010.

Административен акт: № 29-04-294/01.09.2009г. на директора на РЗОК – гр. Перник.

Мотиви:

За да достигне до този извод е изложил мотиви, че следва да се съобрази разпоредбата на чл. 132, ал. 2 от НРД- 2006г., а именно да е налице изрично съгласие от страна на лицето, което подлежи на диспансеризация. Също така се е позовал на раздел III от Наредба № 39 от 16.11.2004г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията, издадена от Министъра на здравеопазването, с който се регламентират правилата за диспансеризацията на задължително здравноосигурените лица, подлежащи на диспансеризация от специалист.

Решението е правилно.

В пар. 1, т. 2 от Закона за здравето е дадено легално определение на "Диспансеризация" - метод за активно издирване, диагностика, лечение и периодично наблюдение на болни с определени заболявания. С разпоредбата на чл. 132, ал. 2 от НРД - 2006г. законодателят е предвидил, че лечебните заведения за СИМП провеждат диспансеризацията на ЗЗОЛ по Наредба № 39 за профилактичните прегледи и диспансеризацията за заболяванията, подлежащи на диспансеризация от специалист съгласно приложение № 9. Задължително здравноосигурителното лице се диспансеризира само с неговото изрично съгласие, документирано в амбулаторния лист.

Второто изречение на чл. 132, ал. 2 от НРД - 2006г. е свързано с разпоредбите на чл. 52, ал. 4 от Конституцията на Република България и чл. 86, ал. 1, т. 1Чл. 86. ⚖️ Практика (62) (1) Като пациент всеки има право на: 1. зачитане на гражданските, политическите, икономическите, социалните, културните и религиозните му права; 2. грижи от общността, в която живее; 3. достъпна и качествена здравна помощ; 4. повече от едно медицинско становище относно диагнозата, лечението и прогнозата на заболяването; 5. защита на данните, отнасящи се до неговото здравословно състояние; 6. възнаграждение за работата, която извършва, еднакво с това, което получава, ако не е болен; 7. запознаване на достъпен език с неговите права и задължения; 8. ясна и достъпна информация за здравословното му състояние и методите за евентуалното му лечение; 9. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) здравна профилактика и рехабилитация; 10. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) сигурност и безопасност на диагностичните и лечебните процедури, провеждани по време на лечението му; 11. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до модерни методи на лечение; 12. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) предотвратяване на болката и страданието по време на лечението му, доколкото е възможно; 13. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до медицинската документация, свързана със здравословното му състояние. (2) При хоспитализация пациентът има право: 1. да бъде посещаван от личния си лекар и от специалиста, издал направлението за хоспитализация; 2. (нова - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) на осигуряване от лечебното заведение за болнична помощ на необходимите за лечението му медицински изделия, когато те не се заплащат от Националната здравноосигурителна каса или от държавния бюджет; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да приема или да отказва посетители; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да ползва услугите на психотерапевт, юрист и свещенослужител; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) на образование и достъп до занимания, отговарящи на неговите социални, религиозни и културни потребности; 6. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г., предишна т. 5 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да получи информация за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените продукти в извънболничната и болничната помощ. (3) (Нова - ДВ, бр. 60 от... от Закона за здравето /ЗЗ/. Съгласно първия текст никой не може да бъде подлаган принудително на лечение и на санитарни мерки освен в предвидените от закона случаи. Член 86, ал. 1, т. 1Чл. 86. ⚖️ Практика (62) (1) Като пациент всеки има право на: 1. зачитане на гражданските, политическите, икономическите, социалните, културните и религиозните му права; 2. грижи от общността, в която живее; 3. достъпна и качествена здравна помощ; 4. повече от едно медицинско становище относно диагнозата, лечението и прогнозата на заболяването; 5. защита на данните, отнасящи се до неговото здравословно състояние; 6. възнаграждение за работата, която извършва, еднакво с това, което получава, ако не е болен; 7. запознаване на достъпен език с неговите права и задължения; 8. ясна и достъпна информация за здравословното му състояние и методите за евентуалното му лечение; 9. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) здравна профилактика и рехабилитация; 10. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) сигурност и безопасност на диагностичните и лечебните процедури, провеждани по време на лечението му; 11. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до модерни методи на лечение; 12. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) предотвратяване на болката и страданието по време на лечението му, доколкото е възможно; 13. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до медицинската документация, свързана със здравословното му състояние. (2) При хоспитализация пациентът има право: 1. да бъде посещаван от личния си лекар и от специалиста, издал направлението за хоспитализация; 2. (нова - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) на осигуряване от лечебното заведение за болнична помощ на необходимите за лечението му медицински изделия, когато те не се заплащат от Националната здравноосигурителна каса или от държавния бюджет; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да приема или да отказва посетители; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да ползва услугите на психотерапевт, юрист и свещенослужител; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) на образование и достъп до занимания, отговарящи на неговите социални, религиозни и културни потребности; 6. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г., предишна т. 5 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да получи информация за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените продукти в извънболничната и болничната помощ. (3) (Нова - ДВ, бр. 60 от... от ЗЗ дава право на всеки пациент на защита на неговите граждански права.

Друга приложима правна норма към настоящия казус е ал. 1, т. 4 от чл. 119 на НРД – 2006г. С процесната разпоредба здравноосигуреното лице трябва да е насочено от общопрактикуващия лекар с „Медицинско направление за консултация или провеждане на съвместно лечение” /бланка МЗ-НЗОК № 3 или № 4/ за диспансерно наблюдение.

Посочените текстове не подкрепят изложените от касатора оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост на оспореното, пред настоящата съдебна инстанция, решение. Видно е, че първоинстанционният съд е съобразил мотивите си с приложимите материалноправни норми, според които при диспансеризация на ЗЗОЛ следва да е налице изрично негово писмено съгласие, което се вписва в амбулаторния лист и поставената му диагноза да е измежду посочените в Приложение № 9 към Решение № РД-УС-04-17/20.01.2009г. на УС на НЗОК, и пациентът да е изпратен с направление за диспансеризация. Следователно се налага изводът, че едно лице не може да бъде диспансеризирано противно на волята му.

В подкрепа на гореизложеното е и приетата и неоспорена, пред АС-гр. Перник, съдебно-медицинска експертиза. В заключението си вещото лице доказва, че лицата, страдащи от заболявания, изброени в Приложение № 9 към Решение № РД-УС-04-17/20.01.2009г. на УС на НЗОК, следва да бъдат насочени от ОПЛ с направление за диспансеризация, но не и без тяхното изрично писмено съгласие.

От изложеното до тук се налага изводът, че оспореното от касатора решение на Административен съд – гр. Перник е законосъобразно, постановено е при спазване на материалния закон и обосновано. За това следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба – без уважение.

Решение:

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, Р Е Ш И:

ОСТАВЯ в сила решение № 2/25.01.2010г. , на Административен съд – гр. Перник, постановено по адм. дело № 409, по описа за 2009г.

Решението е окончателно.

Свързани документи: Решение № 2 по а.д. 409/09 АС - Перник