- Страни: Жалбоподател: „Бестифарм” ЕООД; Административен орган: Директор на РЗОК – Пловдив.
- Предмет на спора: Обжалва се Заповед за налагане на санкции № РД-26-01-505/13.08.2025 г. на Директора на РЗОК – Пловдив, с която на дружеството са наложени санкции по т. 1 (5000 лв. за нарушение на чл. 6, ал. 1 от договора с НЗОК – отпускане на лекарства от не-магистър-фармацевти) и т. 2 (120 лв. за нарушение на чл. 18, ал. 1, т.2.5 – неуведомяване за промяна в работното време на аптеката). Общата сума на санкциите е 5120.00 лв.
- Ключови моменти:
- **По т. 1 (санкция от 5000 лв.):** Съдът установява съществени процесуални нарушения от страна на административния орган. Заповедта не съдържа фактически основания, а само правни, което е в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4Чл. 59. ⚖️ Практика (87) (1) Административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано решение. (2) Когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа: 1. наименование на органа, който го издава; 2. наименование на акта; 3. адресат на акта; 4. фактически и правни основания за издаване на акта; 5. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; 6. разпореждане относно разноските; 7. пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва; 8. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му; когато органът е колективен, актът се подписва от председателя или от негов заместник. (3) Устни административни актове, както и административни актове, изразени чрез действия или бездействия, се издават само когато това е предвидено в закон. Предварително изпълнение от АПК (липса на мотиви). Липсва препращане към конкретни доказателства, а допълването на мотиви в хода на съдебното производство е недопустимо. Административният орган не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая, не е обсъдил възраженията на проверяваното лице (нарушение на чл. 35Чл. 35. ⚖️ Практика (45) Индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Събиране на доказателства от АПК) и не е събрал служебно всички относими доказателства (нарушение на чл. 36, ал. 1 и чл. 9, ал. 2Чл. 9. ⚖️ Практика (31) (1) При условията, посочени в закона, административният орган е длъжен да започне, да проведе и да приключи административното производство, освен ако издаването на акта е предоставено на свободната му преценка. (2) Административният орган събира всички необходими доказателства и когато няма искане от заинтересованите лица. (3) Съдът указва на страните, че за някои обстоятелства от значение за решаване на делото те не сочат доказателства. (4) Административният орган и съдът осъществяват процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на производството, включително със споразумение. Самостоятелност и безпристрастност от АПК), включително чрез изискване на сведения по чл. 44, ал. 1Чл. 44. ⚖️ Практика (11) (1) Административният орган може да изисква сведения от неучастващи в производството лица, когато това е нужно за изясняване на съществени факти и обстоятелства от значение за производството и те не могат да бъдат установени по друг начин. (2) Сведенията се дават писмено. Те се подписват от лицата, които са ги дали, и се приподписват от административния орган или от определен от него служител. (3) Когато лицето не може да даде сведения писмено, то се призовава да ги даде устно пред административния орган или определен от него служител. Сведенията се записват и подписват от органа или служителя с означаване на името и длъжността му и се приподписват от лицето. (4) Административният орган разяснява на лицата по ал. 1, че при оспорване на административния акт пред съда могат да бъдат разпитани като свидетели. (5) Страните в производството имат право на достъп до дадените по реда на ал. 2 и 3 сведения. Пояснения на страна от АПК. Констатирано е и нарушение на принципа на съразмерност (чл. 6Чл. 6. ⚖️ Практика (30) (1) Административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. (2) Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. (3) Когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. (4) От две или повече законосъобразни възможности органът е длъжен при спазване на ал. 1, 2 и 3 да избере тази възможност, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото. (5) Административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Истинност от АПК).
- **По т. 2 (санкция от 120 лв.):** Съдът намира, че нарушението е правилно констатирано и санкционирано, тъй като е установено изпълнение на рецепти по здравна каса извън обявеното работно време по договора и липса на уведомяване за промяната.
- Решение: Административният съд – Пловдив:
- ОТМЕНЯ Заповед за налагане на санкции № РД-26-01-505/13.08.2025 г. на Директора на РЗОК – Пловдив, в частта ѝ по т. 1 (санкцията от 5000 лв.).
- ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Бестифарм” ЕООД в останалата ѝ част (по отношение на санкцията от 120 лв. по т. 2).
- ОСЪЖДА „Бестифарм” ЕООД да заплати на НЗОК разноски в размер на 25,56 евро.
РЕШЕНИЕ № 2072 Пловдив , 23.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пловдив - II Състав, в съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и шеста година в състав: Съдия : ДИЧО ДИЧЕВ При секретар ТЕОДОРА ЦАНОВА като разгледа докладваното от съдия ДИЧО ДИЧЕВ административно дело № 20257180701904 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното: Образувано е по жалба на „Бестифарм” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. „Заря“ № 11, [ЕИК], представлявано от М. Д. В. — С. - управител, против Заповед за налагане на санкции № РД-26-01-505/13.08.2025 г. на Директора на РЗОК – Пловдив, с която на дружеството са наложени санкции по т. 1 и т. 2, в размер на общо 5120.00 лв. (пет хиляди сто и двадесет лева), равняващи се на 2 617,81 евро, превалутирани на основание § 5, ал. 1 от ПЗР на Закона за въвеждане на еврото в Република България във връзка с чл. 24 от същия закон по правилата на чл. 12 и чл. 13 от закона. В жалбата се твърди, че наложената финансова санкция за вменявано от контролните органи на РЗОК нарушение на чл.6, ал.1 от договора с НЗОК, изразяващо се в отпускане на лекарствени средства от служители на аптеката, които не са магистър-фармацевти е незаконосъобразна. Като
мотиви за налагането на санкцията директорът на РЗОК се позовал на констатации на контролните си органи от извършена ни проверка в аптеката, отразени в констативен протокол № РД-25-13-43-1/20.06.2025 г. При проверка на аптечния софтуер контролните органи установили, че описаните в протокола лекарствени продукти били въведени в системата от помощник фармацевт Л. Т. и Й. К. - оператор, обозначени в аптечния софтуер в графа „Дилър”. От това обстоятелство контролните органи и директора на РЗОК заключили, че електронното предписание (рецептите) не са били изпълнени от магистър-фармацевта, а от лицата обозначени в аптечния софтуер като „Дилър”. Описаните случаи на нарушения касаели дни, предхождащи деня на проверката и контролните органи не били преки свидетели на самото изпълнение на електронните предписания, а правели своите изводи от едно косвено обстоятелство, което не можело да дискредитира реалното отпускане на лекарствените продукти в съответствие със закона. Аптечният софтуер във въпросната графа, означена от софтуерния разработчик като „Дилър”, нямал за цел да удостовери лицето отпускащо лекарствата, а само лицето оператор, въвеждащо информацията за търговската операция в единната система към НЗИС (Националната здравна информационна система). Верността на въвежданите данни за всяко едно изпълнение на електронно предписание се удостоверявал за неговото съответствие с извършената тьрговска операция с електронния подпис на отговорния магистър-фармацевт. Софтуерът позволявал данните да се въвеждат и от други служители на аптеката, които за целта имали свой персонален за това код, но това не означавало, че въвелият данните по търговската операция е отпуснал лекарствата на пациента. Аптечният софтуер не можел, а и нямал за цел да отразява, кой от персонала на аптеката фактически отпуска лекарствените продукти, а изпълнявал различна функция, обстоятелство което нито контролните органи, нито директора на РЗОК отчели обективно. Моли се съда да отмени обжалваната Заповед за налагане на санкции № РД-26-01-505/13.08.2025 г.на Директора на РЗОК – Пловдив като неправилна, необоснована и незаконосъобразна. Претендират се разноски. В СЗ страната не се представлява, в писмени бележки процесуален представител поддържа жалбата.
Ответникът – Директор на РЗОК – Пловдив чрез процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Пловдив, II състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното: Заповедта е обжалвана от лице с правен интерес и в предвидения за това 14-дневен срок, поради което жалбата е допустима. По отношение нарушението по т.2 в жалбата не се излагат никакви конкретни обстоятелства, но предвид факта, че се обжалва цялата заповед, а не само в частта и по т.1,
съдът следва да се произнесе в цялост. Разгледана по същество жалбата е частично основателна, предвид следното: 1. По т.1 - за да наложи на дружеството-жалбоподател санкция в размер на 5000 лв.,
ответникът е приел, че дружеството е извършило нарушение на чл. 6, ал. 1, съгласно който „Отпускането на ЛП, МИ и ДХСМЦ се извършва само в аптеката от магистър-фармацевт, работещ в нея, като отпускането се удостоверява чрез подписването на електронното предписание с КЕП.“ Следва да се посочи обаче, че от съдържанието на констативен протокол № РД-25-13-43-1/20.06.2025 г., не става ясно въз основа на какви конкретни фактически обстоятелства /а не на предположения, базирани на записите в софтуера/ контролните органи са достигнали до извод, че
жалбоподателят е извършил процесните нарушения на чл. 6, ал. 1 от договора /като още тук следва да се отбележи, че ако изобщо има нарушение, то не е едно, тъй като се касае за множество такива записи в софтуера/. Такива впрочем не се съдържат и в обжалваната заповед за налагане на санкции. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4Чл. 59. ⚖️ Практика (87) (1) Административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано решение. (2) Когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа: 1. наименование на органа, който го издава; 2. наименование на акта; 3. адресат на акта; 4. фактически и правни основания за издаване на акта; 5. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; 6. разпореждане относно разноските; 7. пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва; 8. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му; когато органът е колективен, актът се подписва от председателя или от негов заместник. (3) Устни административни актове, както и административни актове, изразени чрез действия или бездействия, се издават само когато това е предвидено в закон. Предварително изпълнение от АПК съществена част от формата, в която следва да бъде издаден един административен акт, е излагането на фактически и правни основания. Следователно, това са два отделни реквизита, които имат самостоятелно значение и не се припокриват. Оспорената заповед, макар и да съдържа правни основания, практически не съдържа фактически такива. Това има за последица постановен при съществено нарушение на закона административен акт. Изискването за обосноваване на административния акт е една от гаранциите за законосъобразност на същия, които законът е установил за защитата на правата и правнозащитените интереси на гражданите и организациите - страни в административното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки - с излагането на
мотивите се довеждат до знанието на страните съображенията, по които административният орган е издал съответния административен акт, което подпомага страните в избора на защитните средства и въобще при изграждането на защитата им срещу такива актове, от друга страна - наличието на
мотиви улеснява и прави възможен контрола върху законосъобразността и правилността на акта, упражняван при обжалването му пред по-горния административен орган и пред съда, допринася за разкриване на евентуално допуснатите закононарушения, разкрива и възможности за контрол над случаите, в които въпросът е решен по целесъобразност, но са надхвърлени рамките на предоставената на административния орган оперативна самостоятелност. Значението на изискването за
мотиви според АПК е такова, че тяхното неизлагане към административния акт съставлява съществено нарушение на закона и основание за отмяна на акта. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г., ОС на съдиите. Действително съгласно трайната съдебна практика,
мотивите могат да се съдържат, както в самия акт, така и в друг документ, към който актът препраща и който се намира в административната преписка, такова препращане обаче в конкретния случай не се констатира да е налице. Липсва дори препращане към конкретни доказателства, част от административната преписка, като тук е мястото да се посочи, че е недопустимо едва в хода на съдебното производство да се допълват
мотивите на органа, тъй като това съществено нарушава правото на защита на жалбоподателя. Следва в тази връзка да бъде съобразено, че с оглед правилното определяне на наказанието и възможността за упражняване на съдебен контрол за законосъобразност на констатираните нарушения, административният орган следва да опише подробно и да събере пълни данни за обстоятелствата, при които са извършени нарушенията. Спор, че процесното производство е санкционно и поради тази характеристика следва общите характеристики на санкционните производства, не се формира между страните. Ето защо, описанието на нарушението, доказателствата, които го потвърждават и законовите разпоредби, които са виновно нарушени, не могат да бъдат извличани по пътя на формалната или правна логика. Това би имало за последица твърде сериозна неопределеност в регламентацията на обществените отношения от категорията на процесните такива и в твърде сериозна степен би застрашило правото на защита на засегнатото лице. В този смисъл са без значение индициите, че лицето, на което са наложени санкции, вероятно е разбрало кои са фактите и обстоятелствата, въз основа на които е ангажирана отговорността, кои са нарушените разпоредби и съответно кои са санкционните такива. Правоприлагането не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и данни, каквито в случая не се констатира да са налични. Посочването на констатациите от протокола, без да бъдат изложени конкретни съображения по направените възражения, също не може да се приеме за
мотивиране на заповедта за налагане на санкции (в този смисъл Решение № 9954/21.07.2020 г. по адм. д. № 4567/2020 г., VІ отд.; Решение № 3592/14.04.2022 г. по адм. д. № 10917/2021 г., VІ отд., Решение № 7143 от 28.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11161/2022 г., VI о., Решение № 12852 от 12.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6573/2025 г., VI о. и др.). На следващо място
съдът намира, че в очевидно нарушение на чл. 35Чл. 35. ⚖️ Практика (45) Индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Събиране на доказателства от АПК, административният орган не е изяснил и фактите и обстоятелствата от значение за случая и не е обсъдил възражението на проверяваното лице. Органът не е изпълнил и задължението си по чл. 36, ал. 1Чл. 36. ⚖️ Практика (10) (1) Доказателствата се събират служебно от административния орган, освен в предвидените в този кодекс или в специален закон случаи. (2) Страните оказват съдействие на органа при събирането на доказателства. Те са длъжни да представят доказателства, които се намират при тях и не се намират при административния орган. Във всички случаи, когато в специален закон са определени изчерпателно доказателствата, които гражданинът или организацията трябва да представят, административният орган няма право да изисква от тях да представят други доказателства. (3) Всички събрани доказателства се проверяват и преценяват от административния орган. (4) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2014 г., в сила от 25.03.2014 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 10.10.2019 г.) Административните органи не могат да изискват предоставяне на информация или документи, които са налични при тях, а ги осигуряват служебно за нуждите на съответното производство. (5) (Нова - ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Когато в нормативен акт са въведени изисквания, свързани със съдимостта на физическо лице, необходимите данни за българските граждани се установяват служебно от съответния административен орган. (6) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 10.10.2019 г.) Органът, водещ производството по своя инициатива или по искане на страна, изисква от съответните административни органи, органите на съдебната власт, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, в рамките на своята компетентност да издадат и изпратят удостоверения, да изпратят документи, други доказателства или информация, от значение за производството. (7) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 10.10.2019 г.) Лицата, организациите и органите по ал. 1 са длъжни в рамките на своята компетентност да издадат и изпратят поисканите от тях удостоверения, да изпратят поисканите документи, други доказателства или информация незабавно, но не по-късно от 7 дни от поискването, при условията и по реда за обмен на електронни документи по реда на от АПК служебно да събере всички доказателства, относими към конкретния случай, вследствие на което е нарушил и принципа за служебно начало, залегнал в чл. 9, ал. 2Чл. 9. ⚖️ Практика (31) (1) При условията, посочени в закона, административният орган е длъжен да започне, да проведе и да приключи административното производство, освен ако издаването на акта е предоставено на свободната му преценка. (2) Административният орган събира всички необходими доказателства и когато няма искане от заинтересованите лица. (3) Съдът указва на страните, че за някои обстоятелства от значение за решаване на делото те не сочат доказателства. (4) Административният орган и съдът осъществяват процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на производството, включително със споразумение. Самостоятелност и безпристрастност от АПК. С други думи, административният орган не е събрал всички доказателства, независимо от обстоятелството дали е имал или не искане за това от проверяваното лице, необходими за законосъобразното и справедливо решаване на въпроса, предмет на производството. Конкретно в тази насока е необходимо да се посочи, че ако ответният административен орган е имал някакви съмнения по отношение на отпуснатите лекарства, то на основание чл. 44, ал. 1Чл. 44. ⚖️ Практика (11) (1) Административният орган може да изисква сведения от неучастващи в производството лица, когато това е нужно за изясняване на съществени факти и обстоятелства от значение за производството и те не могат да бъдат установени по друг начин. (2) Сведенията се дават писмено. Те се подписват от лицата, които са ги дали, и се приподписват от административния орган или от определен от него служител. (3) Когато лицето не може да даде сведения писмено, то се призовава да ги даде устно пред административния орган или определен от него служител. Сведенията се записват и подписват от органа или служителя с означаване на името и длъжността му и се приподписват от лицето. (4) Административният орган разяснява на лицата по ал. 1, че при оспорване на административния акт пред съда могат да бъдат разпитани като свидетели. (5) Страните в производството имат право на достъп до дадените по реда на ал. 2 и 3 сведения. Пояснения на страна от АПК е имал възможността да изиска сведения от неучастващите в производството лица, доколкото това е било необходимо за изясняване на съществени факти и обстоятелства от значение за производството, но очевидно не е сторил това. Извършвайки процесната проверка по гореописания начин, органите на РЗОК – Пловдив са нарушили и принципа на съразмерност, възведен в разпоредбата на чл. 6Чл. 6. ⚖️ Практика (30) (1) Административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. (2) Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. (3) Когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. (4) От две или повече законосъобразни възможности органът е длъжен при спазване на ал. 1, 2 и 3 да избере тази възможност, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото. (5) Административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Истинност от АПК. 2. По т.2 - за да наложи на дружеството-жалбоподател санкция в размер на 120 лв.,
ответникът е приел, че дружеството е извършило нарушение на чл. 18, ал. 1, т.2.5 /уведомява възложителя в рамките на работния ден по електронна поща или ССЕВ, подписано с електронен подпис, при настъпила промяна в работното време на аптеката или на периода, през който няма да работи/. За да достигне до извод, че това нарушение е извършено,
ответникът е посочил, че е констатирано изпълнение на рецепти по здравна каса извън обявеното в Приложение 2 работно време по договора. Установено е, че в периода 16.06.2025 г. – 20.06.2025 г. са изпълнени множество рецепти, извън установеното работното време на аптеката по договор, като с факта на неуведомяването на възложителя за промененото работно време, жалбодателят е извършил нарушение, което правилно е било санкционирано. Поради това жалбата в тази и част е неоснователна. Поради изложеното следва да бъде постановено решение, с което да бъде отменена Заповед за налагане на санкции № РД-26-01-505/13.08.2025 г. на Директора на РЗОК – Пловдив, в частта и по т. 1, а в останалата част жалбата следва да се отхвърли. При този изход на делото на НЗОК се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 25,56 евро.
Мотивиран от горното,
Административен съд – Пловдив, ІІ състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на санкции № РД-26-01-505/13.08.2025 г. на Директора на РЗОК – Пловдив, в частта и по т. 1. ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Бестифарм” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. „Заря“ № 11, [ЕИК], представлявано от М. Д. В. — С. - управител, против Заповед за налагане на санкции № РД-26-01-505/13.08.2025 г. на Директора на РЗОК – Пловдив, в останалата и част. ОСЪЖДА Бестифарм” ЕООД със седалище и адрес на управление - гр.Пловдив, ул. „Заря“ № 11, [ЕИК], представлявано от М. Д. В. – С. – управител, да заплати на НЗОК разноски в размер на 25,56 евро. Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му. Съдия :
Източник: Оригинален файл (Ключова дума: рзок)
